Коренът – Константин Каменов

АНАЛИТИЧНА КРИТИКА НА СЪВРЕМЕННАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЧНА КНИЖНИНА

Константин Каменов

Интелектуално звено „КОРЕНИ“

   В последното десетилетие се появиха доста енциклопедични трудове, разглеждащи историята на човечеството. Един факт обаче безспорно се набива на очи за всички специалисти или изобщо хора, занимаващи се с проучвания на древността. Пренебрегва се информация от световно значение, която е свързана с българските земи, групите племена, създали българската народност, както и културата, която те са разнесли по света сред различни географски региони и народи. В тази разработка няма да търся причините защо се прави това, както няма да спомена и нито една от тези енциклопедии, защото дори и критиката към точно определен субект е отново реклама за него. На подобни издания не си заслужава да правиш добро като ги споменаваш, а е по-ценно като ход да ги игнорираш с мълчание. Моето „мълчание“ обаче ще бъде подредено в откъси от действителната история за предците и културата ни, която в някои произведения е пренебрегната, а в други е приписана на други народи. След всеки пасаж, чрез сигналните изрази игнорирана и преиначена, поставени в скоби, ще показвам какво е било отношението към съответната проблематика.
    Започвам с палеолит – неолит, който период в енциклопедиите обикновено се отбелязва с термин от рода „най-древната история“. И тъй като считам, че основно място в тази част от човешкото развитие би трябвало да се отдели на пещерите Магура и Топчика, то съм доста изненадан, че се споменава като единствено „достойна“ френската пещера Ласко. Може би съставителите на енциклопедии е трябвало да се запознаят със значителния труд на Анани Стойчев „Археоастрономия“, за да се опитат поне да разберат, че освен паленето на огън, укриването в по-топли места, като тук разглежданите, палеолитния човек е имал доста богата информация и познание за календара, звездните системи, скотовъдството и много други неща, за които днес още дори не сме и помислили, че могат да съществуват (игнорирани).
    Най-крупните неолитни центрове са открити в българските и прилежащите им земи. От тези огнища на познание и култура тръгва и развитието на съвременното човечество. Липсват находките от Джулюница. Дуранкулашката, Варненската, Пловдивската, културите Градешница, Караново. Липсват и фактите, че в някои от тях са открити първото култивирано жито-ечемик на Света, че от тези земи са познати най-ранните идеи за колело с главина, най-древното изработено злато и то по такъв начин, по който съвременната наука не би могла (игнорирани).
    Пловдив на два пъти бе обявен от ЮНЕСКО за най-древен град в света.
    Непроменил мястото на съществуването си от създаването до днес. както и за един от десетте най-стари градове на земята. За този значим център на човешката цивилизация обаче няма да откриете дори ред (игнориран).
    Почти не се срещат сведения за прословутата експедиция на великите рапсоди от Тракия, която се знае дори от обикновените хора като Аргонавтика. Такъв, подобен стремеж, символизиращ търсенето на познанието от епохата на късния бронз е нелогично да бъде пропуснат в енциклопедия с исторически характеристики (игнорирана).
    Също нелогично звучат пасажите около Троянската война и античната книга, от която знаем за нея. Тя е представена като творение на гръка Омир и се разиграва най-вече в битките между великите принцеове на гърция Ахил, Хектор, Агамемнон, Парис и кой ли още не. Всички те обаче, включително и авторът, принадлежат изцяло към двете големи тракийски племенни групи, които воюват за уеднаквяване на културите си или казано по друг начин – за налагане на доминанта на едната култура над другата. В тази (прото-) тракийска война не би могло да има гърци, защото до Възраждането, мисловност за подобна народност или групи племена липсва. Никой не печели от разглежданата война освен прагматизма и алчността на съвременното човечество (преиначена).
    Доста странно е в раздел култура на древното човечество, където не може да откриете никакво сведение за титани на духа като Залмоксис, Декеней, Буребиста, чиито учения са възприети не само от техните племена, но освен това се тачат от някои хора и до днес. Доста сериозни, в негативен план, стават нещата обаче, като не прочетете дори името Орфей. Не само че това е най-изтъкнатият тракийски принц – цар, не само че участва в отбелязаната вече Аргонавтика, но той е и най-великата духовна личност, за своето време. Когато след столетия част от траките тръгват по пътя на прагматизма и са познати под мисловността (а не народността) елини, то те също тръгват от познанията на Орфей, независимо, че унищожават голяма част от учението му. От този период са и първите писмени сведения за великите постижения в математиката, астрономията, физиката, металургията, познанието на езотериката, музиката, живопистта и почти всичко свързано с духовността. Цялостно те принадлежат на траките, които с чиста съвест можем да наречем техни родоначалници (игнорирано).
    Не бива да изпускаме и спортните достижения като уверено подчертаваме, че Кендрисийските игри с център Пловдив, са били доста по-популярни от изцяло прагматизираните Олимпийски. Ако светът бе продължил по херметическия модел на основната тракийска култура, базирайки се изцяло на логиката, а не на емпиризма, то тогава днес щяхме да се радваме на предстоящите Кендрисийски игри, защото Олимпийски нямаше да съществуват (игнорирано).
    Въстанието на Спартак, трак от племето меди, е най-сериозното в продължителното съществуване на Римската империя. Независимо, че в края са победени от Марк Краз, то тези бойци са в основата на краха на споменатата империя. Малко по-късно, именно това въстание, довежда до нейното разцепване и залез на западната й част. (игнорирано).
    След няколко столетия една от групите, която довършва делото на тракийския гладиатор е (древно-) българската. Водена от познатия засега като хунски владетел, канасувги от племето гепиди, Атила. след доста унищожителни битки над римските войски, достига дотам, че лично папата да го покани на среща, за да се опита да предотврати края на римската армия, която крепи западната църква. И Атила, както и Спартак, не успява докрай, но при него роля изиграва споходилата го бърза житейска кончина. (игнорирано).
    Независимо от това, само за няколко десетилетия след смъртта на Атила, в Европа възникват толкова много български държави, с успоредно съществуване, с колкото не би могла да се похвали която и да е друга страна по света. Освен това е създадена държавата Хазария, Киевска Рус и още няколко европейски княжества, които носят чисто български характер, независимо от названието си. По същото време и в Азия има освен българска държава, но и българска империя, (игнорирано).
    И тъй като споменахме Азия, ще направим конспективен преглед на доста (прото-) български исторически доказани факти. Това е бил народът въвел арийската (ведическа) култура. От столицата на държавата му Балх излизат всички царски династии на азиатските царства от Тибет на запад. Махабхарата и нейният раздел Рамаяна са творения на този народ. Неговият принц Заратушуа, известен чрез старогръцкия като Зароастър или Заратустра създава популярно реформаторско религиозно учение, което е възприето от държавата Мидия, а след това за период от няколко столетия остава основна религия в Персия. Друг принц от тази група, а именно сакския мъдрец със светско име Сидхартха Гаутама и с духовното прозвище Буда възстановява ведическото религиозно учение, но чрез друга стилистика, като под различни форми неговата духовност става официална вяра в доста от източните азиатски държави (игнорирано).
    Връщайки се обратно към Европа и развитието на най-продължително съществувалата България, в региона на Балканите, то съм длъжен да отбележа, че през 1976г. ЮНЕСКО обяви старобългарския календар за най-точния в света, но и досега не е приет като такъв за всеобщо използване, защото щял да промени доста от датите на различни религиозни празници. Като допълнително потвърждение за невероятните познания на тази група от племена в областта на астрономията и времето само ще спомена, че в Индия, през средата на миналия век, приеха за официален техен календар този на племето саки, които пък са потомци на траките мизи в Средна Азия.(игнорирано).
    Траките и българите са първите групи от племена, които приемат християнството направо от апостолите на Иисус. Така те са били най-близо да истинския възстановен завет от Христос. Тяхната Библия Вулгата съдържа всички книги и от Изопачения, и от Възстановения завет. След Никейския събор, организиран от императорът „…българин, родом от Ниш“ Константин Велики, в каноничното (в угода на църквата) Християнство се въвежда за официална употреба Библията Септуагинта, където са премахнати почти 60 книги само от Възстановения завет, (игнорирано).
    Тъй като тук отделих достатъчно внимание за фиксиране на факти около ранното християнство, то ще отбележа и нещо друго, което по доста нереален начин се поднася на вярващите в енциклопедиите. От антични автори и чрез археологически проучвания се установи безспорно, че Аполон, Кибела, Диндимена, титаните около Зевс, както и самият Той, а и доста други персонажи от митологията са изключително присъщи за тракийската култура и вяра, а не са навлезнали в Рим чрез гърците. Римската империя взаимства пантеона си пряко от траките и един от най-тачените им персонажи е „…почитаният сред траките Юпитер-Сбелсурд“, както самите антични римски автори ни съобщават (изопачено).
    Освен това, преди да продължа само с фактите от европейско и световно значение случили се след Античността насам, ще отбележа изрично, че автори от различни държави, когато пишат за древните българи и държавата, която те създават на Балканите, наблягат на нещо, което не се среща при други държави и го показват като най-значима характеристика на дедите ни: „При българите няма роби.“ (игнорирано).
    До късното Средновековие Източна Европа – предимно чрез Византия и България – са водещите държави в развитието на Стария континент. Те са и първия щит, срещу продължаващите да се опитват да нахлуват от изток различни групи племена. Тук не бих могъл да не отбележа великите битки на канасувиги, кесарят Тервел, който, отивайки на помощ на Византийския император, практически сам, на два пъти, разбива арабите и не ги допуска да завладеят Европа, (игнорирано). В някои енциклопедии обаче може да намерите само сведенията за по-маловажните битки с този противник в Западна Европа от Карл Велики.(изопачено).
    В енциклопедична книжнина, разглеждаща в исторически план културното развитие на народите не би трябвало да се изпуска факта, че до XIV-ХVв.в. изворът за европейската култура са Магнаурата във Византия, както и Преславската. Охридската и Търновската книжовни школи. Те запазват за света достижения не само от християнски характер, но също така древни произведения, които са основите на много от съвременните науки. Развиват строителството, различните занаяти и доста други ежедневни човешки необходимости.(игнорирано).

   България е световноизвестна сред медиавистите, занимаващи се с културата, чрез невероятната си керамична школа, чийто най-славен образец е инконата на Св. Теодор Стратилат. Освен това, минавайки и под опеката на ЮНЕСКО, Боянската църква, със своите стенописи, неслучайно е обявена от специалистите като център и начало на Европейския Ренесанс. За тези безспорни факти няма да откриете и ред в разглежданите енциклопедии. (игнорирани).
    В България е създадено Богомилското учение, което не е ерес, както го окачествява все още християнската догматика, а по-скоро връщане към основите на християнството от времето на апостолите. Това верско учение намира почва в целия европейски свят, познато под прозвища като патаренство, албигойство, катарство и др. Специално за катарите, които от северозападна Италия се изселват в югоизточна Франция, се създава дори цял рицарски орден, който да ги опази и е известен сред историческите среди като тамплиери. Всички тези разклонения на богомилите, в отделните държави обявявани като еретици, са били заклеймявани от Западната Църква с прозвището бугри (=българи). Заедно с това учение от Византия и България към цяла Европа се разпръсква и мисълта на другите „еретици“, познати като мистици, арианство, монтаисти, гностици, монотеизъм, манихейство, докетизъм, исихазъм и още много други.(игнорирано).
Доста български духовни личности стават национални църковни водачи на държави. предимно. принадлежащи към Киевско-Литовските княжества.
    Независимо, че повечето от наследниците на тези народи признаха официално отбелязания факт, а някои все още го инкриминират, то в разглежданите енциклопедии няма да откриете нищо за това. (игнорирани).
    Безспорно, разглеждайки този период от европейската история, най-видно място заслужава делото на Св.св. Константин-Кирил и Методий, продължено и от повече от 90 техни ученика. Сред последните най-популярни са Св. Климент Охридски, Св. Наум, Св. Горазд, Св. Ангеларий и в цялост – Свети Седмочисленици. Тези безценни за християнството мъже създават две писмености в служба на Библейската вяра. Освен това, в диспута си с триезичниците Св. Константин-Кирил защитава правото на старобългарския език, който се отразява чрез разглежданите писмени системи и става равен с другите два християнски и три библейски езика. След тяхното дело една трета от средновековния европейски свят столетия поред използва старобългарския език и двете ни писмени системи като основни и в своите държави. Преди смъртта си Папа Йоан Павел II канонизира Св.Св. Константин-Кирил и Методий за Покровители на Европа. Независимо от всичко това, в някоя енциклопедия може да срещнете случайнло текст, че кирилицата е руска писменост и толкоз, (игнорирано и преиначено).
    Когато настъпва времето на Европейския ренесанс България е под Османско владичество. Независимо от това, много от богатите фамилии от териториите на днешна Италия и Франция са с български корени, но по-важното е, че именно тези родове спонсорират изкуството, културата, както и доста от морските походи, причислявани днес към Великите географски открития, (игнорирана).
    Дори през периода на Османско владичество има множество факти, които са ценни за енциклопедичната книжнина, но и аз ще прескоча този период, за да се спра на факти от европейско и световно значение, които са свързани с нашите земи и културата на народа ни, но са избягвани в разглежданите научно-популярни книги.
    Когато през ХХв. Турция извършва геноцид спрямо арменците в станата си, България е първата държава, която официално протестира срещу този акт и приема доста от пострадалите семейства, предоставяйки им места за заселване, както и помощи, с които на първо време да успеят да преживеят, (игнориран).
    Подобни актове на състрадание и откликване на чуждата болка българският народ е извършвал многократно през вековната си история. За да спомена най-популярните от тях ще направя малка ретроспекция във времето и ще се върна към периода преди падане на Второто Българско царство под Османско владичество. Точно тогава, подгонените от Испания евреи-сафардити, търсят спасение, бягайки на изток из Европа. Нито една от тогавашните държави не им го предоставя. Това прави цар Иван Шишман, който с грамота им предоставя място около Видин за поселване. В същото време България загубва суверенитета си, но тогавашния Османски султан препотвърждава грамотата на българския цар. По този начин споменатата група от хора е спасена, (игнориран).

   Когато започва Втората световна война, а Германия и СССР са все още съюзници никой не им противодейства след завземането на Чехословакия. Същото се случва и когато си разделят Полша. Има обаче едно малко изключение. Невлязлата още във войната България протестира официално срещу това деяние на двете тоталитарни държави. Група български граждани, преди това живяли в Полша, част от Българското посолство в тази държава, както и няколко полски интелектуалци, които са привлечени от споменатите преди това, организират КОНСПИРАТИВНА ГРУПА Б. Тя работи в немската окупационна зона и чрез изработването на фалшиви паспорти за много полски офицери и хора от интелигенцията и елита на страната ги изпраща тайно до България. След това в страната ни ги поема другата част от разглежданата КОНСПИРАТИВНА ГРУПА Б, която им издава нови, също фалшиви паспорти и през Турция ги укрива в някои от арабските страни. Част от тези поляци са живи и до днес. (игнориран).
    Също през Втората световна война, България е единствената страна, съюзник на Германия, която спасява своите граждани от еврейски произход. Освен действията на някои политици, интелектуалци, църковни водачи, както и Цар Борис III, в този акт участие взима голяма част от българския народ. В енциклопедиите може да откриете някой и друг факт за спасен човек или семейство от някой, но не и нещо съществено за българското дело. (игнориран).
    След периода на Втората световна война обикновено в разглежданите енциклопедии се насочва вниманието към отделни личности от различни направления, които създават нещо дало бърз тласък за развитието на човечеството в тяхната област. Що се отнася до българите, фактологията за техните дела е прекалено много, поради което няма да претендирам, че съм представил всичко. Все пак ще се опитам да набележа най-значимите от тях, без които светът сега нямаше да е същият.
    Започвам с Петър Дънов, известен като Беинса Дуно и създател на духовното и езотерично движение Бялото братство. Учителят е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Основните теми на неговите лекции са: мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото; духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика и др. Дава упражнения за дишане, медитация и концентрация. Създава Паневритмията, която днес се играе в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни по света. Пасажа за тази българска духовна личност ще бъде малко по-голям, защото не бих могъл да пропусна казаните за него думи от световноизвестни личности: кардинал Джузепе Ронкали. посланик на Ватикана в България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII. казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов.“; по повод годишнина от рождението на Алберт Айнщайн през 1989 г. Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България.“; Джиду Кришнамурти. лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България. Последното в това твърдение се отнася към събора от 2-ри рвгуст 1929 в Оммен, Холандия и рязко противоречи на речта произнесена от Кришнамурти в този ден по повод разпускането на „Ордена на Звездата“; Онисабуро Дегучи. водач на японското духовно движение Оомото. споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България.“; Алфред Лемоние. професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Дънов с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото.“ (игнориран).
    Никола Димков е един от малкото хора, който, чрез книгата си „Звезда на съгласието“, предлага идеята на американския президент Уилсън за формулиране на неговите 14 точки за омиротворяване на света и полагане основите на Обществото на народите. (игнориран).
    Ана Маймункова, по-популярна с псевдонима си Ана Май, заедно с другите жени, които тя предвожда като делегацията на българските жени на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г., прави предложение да се установи един общ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март. Така този ден се превръща в световен празник на жените. (игнорирана).
    За изобретенията на Николай Тошкович се знае много повече, отколкото за самия него. Има два патента, издадени от френското патентно ведомство за изобретения. Първият от 1857 г. – в съавторство с френския механик Франсоа Жерар – за система бутало с бутални пръстени с регулируем натиск и втори, от 1859 г. – самостоятелно – за гребен винт с двойно действие. В Париж през април 1860 г. завършва и ръкописа си „Практически записки по параходите“. Това изследване, системен научен труд със завидна широта и дълбочина, е направено по време, когато 92% от световното корабоплаване е ветроходно. Тошкович се отнася критично в проучването си към повече от 180 изобретатели от неговата епоха и многократно спори с най-големите тогава европейски авторитети по парното задвижване на кораби. Добре познава тогавашното състояние в научни области като: теорията на абстрактните течности, теорията на вълнението, теорията на движението на гребния винт, диференциалното и интегралното смятане. (игнориран).
    Д-р Стамен Григоров е български учен – лекар и микробиолог. Следвал Естествени науки в Монпелие (Франция). Завършил Медицина в Женева. Изследва микрофлората на българското кисело мляко и ОТКРИВА квасната бактерия, по-късно наречена Bacterium bulgaricum Grigoroff. За откритието си получава награда от Женевския университет. Той е ПЪРВИЯТ УЧЕН В СВЕТА, открил и приложил по време на Първата световна война различни пеницилинови гъбички срещу туберкулозата и холерата. След войната продължава изследванията си в института „Карло Форланини“ в Рим. (игнориран).
    Първият проект на електронна цифрова изчислителна машина е създаден през 1937-1939 в университета на щата Айова в Амес от Джон Винсент Атанасов (John Vincent Atanasoff), професор по физика и математика. Това става заедно със студентът му Клифърд Бери. Машината била наречена от създателя й ABC – Atanasoff-Berry-Computer. ABC била предназначена за решаване на системи от алгебрични уравнения с 30 неизвестни и изчисленията в нея се извършвали в двоичен код.Джон Атанасов е носител на най-високата награда на Американското дружество на машинните инженери „за пионерско изследване, откритие и конструкция на първия цифров компютър…“, който е в основата на всички съвременни компютри. Машината е напълно завършена през 1942 г. (игнориран).
    Професор Иван Митев е ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ШЕСТИЯ ТОН НА СЪРЦЕТО. Петия сърдечен тон открива преди 50 години френският кардиолог Карло. През 1982 г. проф. д-р Иван Митев прибавя към звуковата мелодия на сърцето шести тон и става вторият български откривател след акад. Георги Наджаков. Откриването на шестия сърдечен тон спомага за по-цялостното опознаване на сърдечната дейност, да се избягват диагностични грешки. През 1972 г., докато преслушва сърцето на пациент, долавя допълнителен тон. Иван Митев работи няколко години върху най-голямото свое изследване, а именно – откриването на допълнителния (шести) сърдечен тон. През 1974г. той дава гласност на своето откритие в бр. 4 на списание „Педиатрия“. Откритието му е признато през 1980 г. В негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиология. наречена „VI тон“.(игнориран).
    Петър Петров е считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първия дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи. Първоначално учи инженерство в Германия, както и механика, и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. През 1951 се преселва в Канада, след това в САЩ. Работи за американските ВВС. През 1959 започва да се занимава с космическа техника. От 1963 работи за НАСА по програмата Аполо и ракетата Сатурн. В Торонто участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. В Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към Мелбърн, Флорида. Там взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на Harris Corporation. Помага за разработката на първия метеорологичен (Nimbus) и първия комуникационен сателит (Telstar) и организира звено от компанията за работа с полупроводници. Производител е на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът му е бил продиктуван от необходимостта за множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове – процес отнемал дни и човешки ресурси. Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран, Джемини II. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода – Лии Тейлър – езерото Гюнтерсвиил 1967г. През 1969г. българският изобретател Петър Петров създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Часовникът е пуснат на пазара през 1971 с марката Пулсар (Pulsar) и струвал $2100, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт.(игнориран).
    Проф. Димитър Съселов е откривателят на най-далечната планета. През 1980 негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание. Така го забелязват от Световната астрономическа асоциация и го канят да специализира в Торонто. Канада. През 1998 вече е поканен за професор в Харвард. Понастоящем проф.Съселов е директор на Харвард-Смитсониън Център по астрофизика. През 2003 г. проф. Димитър Съселов и екипът му откриват най-отдалечената планета, известна на астрономите. Тя се намира на 5000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец и е наречена OGLE-TR-56b. (игнориран).
    Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г. По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта като доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. В отделението Асен продължава да работи върху конструирането на първия български самолет „Експрес“, който завършва през лятото на 1915 г. През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от 1 милион долара. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. Кабинетът на Александър Стамболийски отпуска 6000 долара, за да заминат двамата българи за САЩ. но конкурсът не се провежда, защото техният тандем е единственият участник. Асен Йорданов остава в Съединените щати. След известно време започва работа като чертожник в конструкторското бюро на заводите „Къртис“, сетне става летец-изпитател. Завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Назначен е за главен конструктор на „Къртис“. Участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като например летящата крепост „Боинг Б 17“, изтребителите „Локхийд Р 38 Лайтнинг“ и „Къртис Хоук 81“, бомбардировачите Б 24 иБ 29, както и за транспортния самолет „Дъглас DC 3“. През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество „Джорданов Авиейшън Къмпани“, преименувано по-късно в „Джорданоф Корпорейшън“. Асен Йорданов открива авиационно училище и скоро то се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ. Йорданов е автор на много книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост. В САЩ са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Йорданов пише учебниците си на разговорен език, към технически илюстрации добавя комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене. През 50-те години на двайсети век Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата „Джордафон“ – предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си (игнориран).
    Иван Ночев е конструктор на реактивни двигатели към НАСА. Той основава своя фирма в областта на аерокосмическите изследвания. Ночев и екипът му работят за космическата програма на САЩ. Изобретение на българина са реактивните двигатели на спускаемия апарат, с които е станало плавното кацане на Луната, излитането и успешното скачване с кръжащия около нощното светило кораб. На 13 март 1991 г. в Сан Диего завършва земният път на българина, направил възможно стъпването на американци на Луната. На погребението му присъстват трима американски президенти -Картър, Рейгън и Буш. (игнориран).
    Димритър Пасков е създателят на Нивалин – лекарството, което се извлича от блатното кокиче. То помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферна нервна система, и за лечение на деменции от Алцхаймеров тип. Лекарството Нивалин е създадено през 1956 от: проф. д-р Димитър Пасков, българин. Главен помощник в откритието на фармаколога проф. д-р Димитър Пасков се явява едно момиче – то пиело водата от чашата с кокичета, които родителите му оставили в стаята (игнориран).
    Българският инженер Юри Марков е изобретил уникално „антиоръжие“. Уредът е големината на джобно ножче и открива всякакви взривни вещества и огнестрелно оръжие. Металното изделие тежи малко над 500 грама. То открива взривните вещества и огнестрелните оръжия на разстояние над 10м. дори през бетонни заграждения. Търговското му наименование е SNIFFEX (подушващо експлозиви – англ.). Наречено е така, защото засича йоните на азотния двуокис – съставка на почти всички видове взривни вещества. Уредът няма нужда от презареждане 3 години, защото използва главно земния магнетизъм и биполярността на човешкото тяло и съвсем малко собствена енергия. Неговото изобретение няма аналог в света. Има подобно норвежко приспособление, но то се използва с различни чипове според различните видове експлозиви, които търси. Уредът е патентован в Европа и в САЩ. „От чисто философска гледна точка това е едно чудо, това е първото в света антиоръжие“, хвали го Валентин Радомирски, управител на „Арсенал трейдинг“. Той подчертава, че това е един от редките случаи, когато изобретение от световен мащаб се произвежда в България. През последните години Юри Марков е работил в сферата на сателитните комуникации. Бил е технически директор на фирмата, партньор на „Дойче телеком“ за Балканите, както и консултант в редица телекомуникационни проекти. Това е първото му изобретение (игнориран).
    Лъчезар Цветанов е авторът на първата говореща книга за слепи.Българския студент в САЩ спечели първа награда в конкурс за създаване на модел на дигитална говореща книга за слепи. От 23 годишен Лъчезар Цветанов учи промишлен дизайн в университета в Бриджпорт, щат Кънектикът. Моделът му е избран като най-добър сред 146 проекта на студенти от 28 висши училища по дизайн. При разгъване сребристата корица на говорещата книга достига размера на нормална книга. Различни по форма бутони по ръбовете й позволяват на слепите читатели да разлистват страниците, (игнориран).
    Румен Антонов изобретява уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво. С помощта на капитал от Холандия учредява фирма „Антонов Пи Ел Си“, регистрирана в Манчестър (1991). Патентова изобретената кутия и скоро след това я продава на водещи световни автомобилопроизводители – най-напред на японски („Хонда“). после френски („Рено“. „Пежо“), британски („Роувър“). германски (за „Даймлер-Крайслер“). индийски (за „Сузуки“). като се ангажира да разработи промишлен прототип. „Тойота“ също я използва, но без лиценз, за което изобретателят ги съди.За по-нататъшно финансиране на фирмата тя излиза (пуска акции) на фондовата борса (1995), но за няколко години натрупва загуби от 2 млн. брит. лири. След 2000г. постепенно започва да печели, за да достигне котиране на борсите в Лондон и Амстердам за 150 млн. щ. дол. В Ротердам регистрира фирма „Антонов аутоматик текнолъджи“ („Антонов АТ“) с дъщерно дружество във Франция. Френската държава отпуска субсидия от 200 000 фр. фр. за нови разработки. Япоснкият гигант „Хонда“ откупува лиценз за 6-степенна кутия (оценявайки я като по-малка, по-лека и по-икономична) с ангажимент за възнаграждение за всяка продадена кола с нея. Фирмата се котира на борсите в Лондон и Париж за над 30 млн. щ. дол. Нови перспективи се откриват със закупуването на клиента му „Роувър“ от най-големия китайски производител на автомобили. Прави медицинско откритие като експериментира върху себе си, за да обясни причините за атеросклерозата, инфаркта и инсулта. Учредява (1988) фондация за изследвания върху атеросклерозата. След 11 год. американски федерален орган разрешава извършване на експерименти върху доброволци. Изпитват се продуктите и във Франция. Основните му методи на лечение са с противогъбичния антибиотик Нистатин, който спря производството си непосредствено след прилагане на теоретичните разработки на г-н Антонов в практиката. Средството доказа своя успех, но не намери приложение, защото трябваше да загърби целия живот на световната медицина. Чрез фирмата си 4 Stroke разработва спортен ретро-футуристичен миниавтомобил, посрещнат с възторг на Парижкия автосалон (2002). Разработва нов тип 4-тактов двигател с вътрешно горене и турбокомпресор.С подкрепата на вицепремиера по онова време Николай Василев се опитва да започне производство на луксозна спортна кола в България, но се отказва поради неблагоприятната среда в страната. Прави още няколко опита за инвестиции в родината си, но не среща нужното разбиране и готовност от банките (да кредитират) и от бизнеса (да прави алуминиеви шасита, каросерии от стъклопласт и кожени интериори и да ги асемблира), (игнориран).
    Кирил Борисов Чуканов е български електроинженер, основател на Chukanov Quantum Energy, LLC, известно като General Energy International. Д-р Чуканов проведе многобройни експерименти с кълбовидни мълнии, като успя да ги произведе в лабораторни условия. Не е публикувал никакви научни статии в научни списания. Той е единствения учен успял да създаде кълбовидна мълния в лаборатория с размери 1 метър, изходяща мощност 100 kw , която съществувала няколко часа. Д-р Чуканов получава своята титла от Московския инженерен институт през 1977г. Работил е в България, Русия и Алжир. През 1990г. заминава за Солт Лейк Сити, Юта, където продължава изследванията си по „квантови ограничители“. Има компания Chukanovenergy. В началото работел в областта на студения синтез, а след това по откритията си за получаването на квантова свободна енергия от кълбовидна мълния. От три години работи в голяма лаборатория в Калгари, Канада, (игнориран).
    Познатото в научните среди като „Охлаждащото“ слънце е дело на българския изследовател Димитър Чернев През 1956 г. отива в Източна Германия за обмяна на опит. Оттам заминава за Съединените щати.Първоначално постъпва в лабораторията на телевизионната компания Си Би Ес, където в сътрудничество с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонна касета, която му донася голяма популярност. По-късно учи в Масачузетския технологичен институт, там защитава и докторска дисертация. След това започва работа в Космическата лаборатория в Калифорния и участва в различни програми за подготовка на полети до Луната, Марс и Венера. През 1967-а д-р Чернев става професор в университета в Остин, Тексас. Горещите лета на Тексас карат Чернев да се замисли за използването на слънчевата енергия за охлаждане. Българинът се връща в Бостън и в лабораториите на Ем Ай Ти създава първия слънчев хладилник. Съоръжението заработва най-напред в дома на Чернев в Бостън. По-късно той основава своя компания. Повече от 60 патента на проф. Димитър Чернев са регистрирани в САЩ, Европа, Япония, Австралия, (игнориран).
    Юл Браун, или Илия Вълков (създателят на „Браун газ“), е роден на 20 април 1922 г. във Варна. Учи в Пловдивската семинария, служи в морската рота на о. Самотраки, а след войната се записва студент по електроинженерство в Софийската политехника. За това, че тайно слуша западни радиостанции, е въдворен в ТВО „Перник“ и работи в мината при ужасни условия, известно време прекарва и в лагера „Белене“. През 1950 г., освободен от „Белене“, Вълков се жени, но малко по-късно разбира, че оставането му в България е безперспективно, и през 1952 г. бяга в Турция. Там е арестуван като шпионин и лежи още 6 г. в затвор. Освобождава го офицерът от ЦРУ Браун. Австралийското посолство в Анкара дава на Вълков политическо убежище, той заминава за Австралия и се установява в Сидни. Тук завършва електротехническия университет и в началото на 60-те години започва работа като инженер в големи фирми. Вече е променил името си – към фамилното име на офицера е прибавил малкото име на актьора Юл Бринър и така се появява бъдещият световноизвестен химик Юл Браун. (игнориран).
    През 1950 г. на Женевската конференция САЩ оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на ядрените експлозии където и да било по света, и се споразумяват със Съветския съюз за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. В основата на създадената в САЩ система за контрол стои загадъчният физичен феномен ЕМП (електромагнитна пулсация). През далечната 1962 г. за първи път в американския печат се появява информация за „изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир“ и се съобщава името на неговия автор – проф. д-р Кръстьо Кръстев.Кръстьо Кръстев е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра в семейство на учители. Когато Южна Добруджа е окупирана, семейството се мести в София. Тук Кръстев завършва гимназиалното си образование, следва минно инженерство в Германия и защитава три доктората. В началото на 30-те години става директор на железниците и пощите и работи усилено за модернизирането на железопътния транспорт и оборудването на телефонните централи със съвременна техника. Сетне е професор по физика, технология и химия на мощните експлозии във Военната академия, (игнориран).

   Сведенията за български изобретатели са прекалено много, за да могат да се поберат в една лекция. Цялостно подбрани и систематизирани самите те са достойни за отделна енциклопедия. Нямам претенции, че съм представил най-значимите от тях, както не твърдя, че съм предложил и всички български събития, които са заслужавали да намерят място в историческите енциклопедии. Все пак обаче, това са факти и личности, без които светът днес би изглеждал доста по-жалък и на по-ниско ниво на развитие.
    Още преди самата лекция, когато дискутирах с някои колеги, те изразиха мнение, че подготвяните от мен пасажи, носят подчертано националистичен характер. Позицията ми, спрямо тази критика е, че съм направил възможното, за да се вместя в изискванията на темата и формата, който предлага една лекция. Чрез структурата, която възприех, се преповтаря доста често терминът БЪЛГАРИН , но това е в следствие на факта, че съставителите на критикуваните от мен енциклопедии, незнайно защо са го пренебрегнали.
    Така стигам и до последния въпрос, който като учен, ме озадачава, но съм длъжен да поставя:
    Защо се извършва игнориране в научни издания на цял географски регион от света с обитаващите го групи от племена и народност, която е дала много за позитивното развитие на човечеството?
    АКО НЯКОЙ РАЗПОЛАГА С ОТГОВОР, КОЙТО Е ПОДПЛАТЕН С
ДОКАЗАТЕЛСТВА, НЕКА ПРЕСТАНЕ ВЕЧЕ ДА СЕ УКРИВА ЗАД СВОЕТО
МЪЛЧАНИЕ И АНОНИМНОСТ! СВЕТЪТ СЕ НУЖДАЕ ОТ ПОЗНАВАНЕ НА
ИСТИНАТА, А НЕ ОТ ЛЪЖИ!

2 коментара за “АНАЛИТИЧНА КРИТИКА НА СЪВРЕМЕННАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЧНА КНИЖНИНА

  1. Мирослава Асенова

    Великолепна статия ! Поздравления и сърдечни благодарности ! За мен беше изключително вълнуващо да се запозная с постиженията на тези наши знаменити съграждани !!! „И ний сме дали нещо (бих казала „много“ ) на света „!!! Несъмнено злите сили, действащи в България добре са си свършили работата- успяли са да поставят в ъгъла тези ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ, за да се забравят (от тези, които са знаели за тях), и да не станат известни имената им и огромния им принос на младите хора у нас ! А те са Личности, с които трябва да се гордеем ! Вашата статия е насочена към българите, дали големия си принос за света в областта на науката, но много добре знаем, че във всички области имаме нашите гении български- непознати, забравени ,игнорирани !Прекрасно би било издаването на енциклопедии с тези Личности, със снимките им, подробности за живота и приноса им за целия свят. А по отношение на „забравата“ – ще кажа само едно -ПОЗОР!!!

    1. Kkamenov Автор

      Енциклопедията я направихме още във времето, когато всички от Интелектуално звено „Корени“ бяха живи. Нейното начало даде Димитър Чиликов. Както и други наши книги, стои от десетилетия в чекмеджето, защото нямаме възможност да я издадем. Някой ден и това ще се случи. Може други учени да съумеят също да направят енциклопедия и да имат възможността да я издадат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *