Коренът – Константин Каменов

ФИЗИКА НА ПОЕЗИЯТА

   За поезията съществуват различни определения, построени според възгледа на съответната литературоведска школа. Най-често поднасяните възгледи са от античните постулати на Аристотел:

   ”Епическата и трагическата поезия, а също комедията, дитирамбическата поезия и по-голямата част от авлетиката и китаристиката – всички те, казано общо, са подражание, а се различават помежду си по три неща: че подражават или с различни средства, или по различен, несходен начин.” (Аристотел, За поетическото изкуство, С., 1975, с. 67)

   Различните литературоведски школи обаче са обособени върху съответното философско направление. От наша гледна точка – ПОЕЗИЯТА Е ИЗТРЪГНАТИ НАЙ-ИСКРЕНИ ЧУВСТВА ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША. DE PROFUNDIS – изречено, чрез един прословут латински израз.

   Така че, за да започнем нашия доклад, първо ще обърнем внимание на въпроса – КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧОВЕШКАТА ДУША?

   В повечето схващания, които се изповядват от различни научни направления, както и от повечето философски школи, душата е част от триединството, което формира човека. Тя е от сферата на фините частици. Ето и определението й според Жан Приор:

   ”Душа: форма и тяло на духа. Тя е пасивна и женствена – отрицателният полюс. Наричат я anima, psyche, nephesh, die Seele.Тя е в родство с водата, има връзка между psukhe, душа и psukhros, хладен. Душа = psyche = метафизичното тяло = съвкупност от ефирните тела.”(Приор, Ж., Аурата и безсмъртното тяло, С., 1992., с. 67)

  Трябва да предложим и едно друго, по-обосновано от научна гледна точка определение за душата. Става въпрос за възгледите от областта на Физика на вакуума и торсионните полета:

   ”Духът и душата се отнасят към света на висшата реалност. Това е светът на идеите и законите, на които се подчиняват грубият и финият материални светове, при което светът на висшата реалност съществува преди появата на другите. Оттук следва важен извод: телата на духа и душата на човека могат да „съществуват” в информационен вид…, без всички други тела. Тези тела нямат какъвто и да е материален носител, ако под материален носител разбираме обекти от света на грубата и фината материя…Р. Пенроуз стига до извода, че в природата съществува база от данни, в която се пази информация за всички явления и законите, които ги описват. Индийският философ и физик Махариши Махеш Йоги твърди, че в природата съществува Поле на Съзнанието, което съдържа в потенциален вид цялата информация за реалността. В други източници това поле се нарича Свръхсъзнание.

  Засега може само да се предположи (поради липса на достатъчно достоверни данни), че телата на духа и душата на човека са съставна част от Свръхсъзнанието, което е синоним на Твореца в религията.” (Шипов, Г., Торсионните полета в теорията на физичния вакуум, Варна 2005, с. 144)

   Тъй като чувствата на душата са неразделна част от нея, то можем да предложим виждането, че те са множество от атоми, които при различно количество и форма на съединение, изразяват отделни същности от тялото на душата. В много от случаите, поради сложността на атомните връзки и възможността да не се повтори тяхната количественост, то чувствата могат да бъдат еднократно изпитани, а след това завинаги забравени в човека. Те съществуват извечно и безкрайно в Полето на Съзнанието.

   Тези въвеждащи уточнения, на пръв поглед от странен характер, бяха задължителни при подхождането ни към темата. Не е коректно да се създава литературен анализ на поетично творение (описание на собственото възприятие) на поезията при отбелязване на времето, мястото и личната нагласа в съответния момент при извършваната работа.Този личен анализ може да се извърши много пъти до безкрайност от разглеждания модел, но крайният резултат ще бъде различен.За този извод (констатация) способстват фактори от различно естество. Най-важните от тях обаче са времето, мястото и реципиента.

   Тук на помощ ни идва КВАНТОВАТА МЕХАНИКА, получила своя тласък през 20-те години на XX в. от Хайзенберг, Шрьодингер и Пол Дирак. Нейният способ на действие е идентичен с описания по-горе:

   „Обикновено квантовата механика не предсказва един-единствен конкретен резултат от едно наблюдение, а множество различни възможни изходи и ни показва колко вероятен е всеки от тях. Или, казано с други думи, ако проведем едно и също измерване върху голям брой подобни системи, всички с еднакво изходно състояние, ще установим, че измерването ще даде А в определен случай, Б в друг и т.н. Човек може да предвиди приблизителния брой пъти, когато резултатът ще бъде А или Б, но не може да предскаже конкретния резултат от едно отделно измерване… Повечето…учени бяха готови да приемат Квантовата механика, защото тя отлично се съгласуваше с експеримента. Всъщност това беше изключително сполучлива теория и е залегнала в основите на почти цялата „съвременна наука и технология.” (Хокинг, Ст., Кратка история на времето от големия взрив до черните дупки, С., 1993, с. 63-64)

   Какво ни поднася от литературоведска гледна точка този цитат:
    1) Обикновено литературознанието не поднася един-единствен конкретен резултат от един анализ, а множество различни изводи и ни показва колко вероятен е всеки от тях.
    2) Казано с други думи, ако предложим литературен анализ само от един специалист на много поетични единици, създадени от един персонаж, ще установим, че анализът ще предложи КЛАСИЧЕСКА СТИХОТВОРНА СТЪПКА в определен случай, ТРАДИЦИОННО ИЗПОЛЗВАНИ ОБРАЗИ в друг и т.н.
    3)Учени могат да предвидят приблизителния брой пъти, когато анализът ще бъде доминиран от КЛАСИЧЕСКА СТИХОТВОРНА СТЪПКА или ТРАДИЦИОННО ИЗПОЛЗВАНИТЕ ОБРАЗИ, но няма да могат да предвидят конкретният анализ от едно отделно проучване…

   Тъй като започнахме да разглеждаме поезията, чрез физиката, ще продължим доклада си и в тази плоскост от проучвания, защото най-общо е доказано от световната научна мисъл, че ФИЗИКАТА Е В ОСНОВАТА НА ВСИЧКО.

   Достигнали сме до възгледа, че основата в поезията са вибрациите на творческата душа, които са уловени и поднесени от автора в най-прецизната словесна форма и то точно на определено място и време. Поради отбелязаната теза трябва да обосновем и въпроса, разглеждащ излъчваните от човека вълни. Той е изследван най-обстойно отново от квантовата механика. В нея е разработен възгледа за дуализма между вълни и частици. Според последните проучвания в тази област се приема, че в някои случаи е целесъобразно да се мисли и за вълните като за частици, а в други е по-добре да се мисли за частиците като вълни. Същевременно Стивън Хокинг отбелязва и един друг ефект, който се определя от излъчваната от човека топлина. Според неговите изследвания, както и на наши учени, между които най-популярни са проучванията на Божидар Палюшев, тя увеличава многократно безпорядъка в останалата част от Вселената. До същите събития се достига от всяко едно топлинно излъчване, независимо дали то е от живи или неживи същества.

   Връщайки се обаче към вълните и частиците ще разгледаме и тяхната интерференция. Подхождаме към цялата предлагана концепция от позицията, че поетът поднася, чрез вълни и частици от душата си, своята лирика: „…гребенът на дадена вълна може да съвпада с дола на друга. Двете вълни могат да се унищожат взаимно, вместо да се сумират, така че да се получи по-голяма вълна, както може да се очаква.”(Хокинг, С., Илюстрована кратка история на времето, разширено и актуализирано издание, С., 2004, с. 83)

   Трябва да отбележим още няколко важни фактора.
    1) След излъчената енергия като вълни или частици всичко се съхранява в Полето на Съзнанието.
    2) Същевременно тези вълни или частици довеждат до хаос в друга част на Вселената.
    3) Тъй като времето съществува за живите същества само като минало, но същевременно има посока бъдеще, защото в противен случай нямаше да има продължение на живота, то никога един субект не може да съществува два пъти в едно време. Казано чрез древна сентенция – НИКОГА НЕ МОЖЕШ ДА БРЪКНЕШ В ЕДНА ВОДА ДВА ПЪТИ. А цялото съждение е според класическата физика, а не и според ИЗ „Корени“.
    4) Както и времето, така и пространството за субекта създал поетическата творба също веднага се променя.
    5) Вълните са охарактеризирани от най-важните си, но не единствени величини – ДЪЛЖИНА, ВИСОЧИНА, СТЪПКА, които оформят гребена и падините им. Към изключително важните величини спада и ЧЕСТОТА НА ВЪЛНАТА.

   След посочените важни фактори, предлагаме и същината в доклада ни.

   Щом е създадено, поетичното творение започва собствен живот, различен от този на твореца. Времето и пространството при него са константа, докато другите фактори са променливи. При твореца и реципиента всички отбелязани фактори са с променливи величини. Оттук се стига и до първия важен извод. Тъй като в друго пространство вибрациите на душата ще са различни от тези, когато е сътворен поетичният елемент, то чувствата му ще са други и вълните, които ще изпращат те ще бъдат с други параметри. Поради това, ако гребените и падините на сегашните му вълни, обусловени от дължина, височина, стъпка и честота са по-малки или по-големи от тези на творението, то безспорно авторът няма да припознае произведението си. За него то ще изглежда или много по-добро или по-слабо. Това ще се получи от процента на допирни точки, които ще има между двата потока вълни. Съществува вероятността, ако гребенът и падът на вълните са с различна фаза, творението да се стори безстойностно в мислите на твореца и тъй да се стигне до унищожение, което е възможно и в двете посоки. Авторът да стори това – нерядък случай в историята на поезията или унищожителното дело да е от творението към създателя му – вариант на „ПОРТРЕТА НА ДОРИАН ГРЕЙ” от Оскар Уайлд.

   За реципиента докосването до произведението ще доведе до дори още по фрапиращи изменения при възприемането, за което основна причина ще бъдат отново разгледаните фактори.

   В някои случаи, които психолозите, психоаналитиците и философите определят чрез термина Déjà vu (т.е. вече изпитано, видяно, преживяно), творецът може да припознае произведението си чрез всичките атоми, от които то е създадено. Това не може да се случи с реципиента, защото при него липсва съзнание за пространството при съзиданието, като и допълнителните фактори, които то обуславят. Това е най-важната причина, която няма да му предостави възможността той да възприеме творбата, както авторът в момента на сътворението.

   Физиците са разгледали тази литературоведска разработка в областта на поезията от своята си научна кула:

   „Нашите експерименти тук и сега – казва Уийлър – пътуват нелокално във времето-пространството, както сочи Бел. По пътя си те се пресичат с Големия взрив заедно с всичко останало. Така Големият взрив постепенно „фино се настройва”, така да се каже, и вселената около нас става Антропна – вселена, в която хората могат и трябва да съществуват. Ние сами сме си го направили.
    Накратко, нямаме нужда да постулираме свръхестествен Проектант. Нашите експерименти създават вселената, наблюдавана от нашите експерименти, които, когато са интерпретирани, дават Антропна вселена, а не някоя от милионите милиарди възможни неАнтропни вселени – защото ние сме планирали експериментите.” (Уилсън, Р., Квантова психология. С., 2001., с. 175) (Между редовете на изследването ще отбележа, че Голям взрив не е имало, според изследванията на ИЗ „Корени“)

   Оттук стигаме до нашите изводи, след направения анализ.
   1) ПОЕЗИЯТА, като част от душата не е за всеки, защото най-съкровените кътчета на човешката интимност не се показват пред света.
    2) Дисекционно-анатомичните анализи на поезията са некоректни и некачествени.
    3) Тъй като можем да си създадем наша Антропна вселена само чрез експерименти, които са на базата на интерпретирани експерименти или казано по същина, извършваме предходното дело, само когато сме двойно подсигурени, то в полето на поезията не бива да правим никакви литературоведски експерименти. Убедени сме върху последната констатация, защото досега нямаме подобен род експерименти, както във физиката, които да са двойно подсигурени. Оттук, както вече отбелязахме, всяка наша енергия довежда до хаос в друга част на Вселената. Тъй като обаче този хаос впоследствие може да влияе върху нас чрез обратна връзка (ОВ), а ние не сме изнамерили формулите, чрез които да се защитим, то сме длъжни да предупредим, че всеки литературен анализ може да се окаже пагубен за различен кръг от хора, като в някои изчисления този кръг е равен на числеността на човечеството.
   4) Неподготвен творец, може да създаде поезия, която да действа като генератор убиец или преобразувател спрямо хората. Това е поради факта, че една настроена словесност на 4 херца честота  може да доведе до промяна на кристалния строеж в човека, което ще промени торсионното му поле, а оттам и мисловността му.

   Завършваме с възгледа, че неправилно поднесената поезия може да действа урочасващо и това може да се обясни по физичен път, както от ОПИТА НА ФИЗО, така и чрез проучванията на проф. Емото, доказал торсионното поле на водата. От този възглед се налага и заключението ни, че АВТОРСКИЯТ НОМЕР (ISBN) за поетичните книги е вид лицемерна щампа. Не може да се поставят идентификационни номера върху душата и чувствата. Дори и произнесена само в мислите на твореца, поезията, както всеки изречен изказ се запечатва в Полето на Съзнанието. Тъй като тези натрупвания са прекалено много от времето на възникването на човечеството до днес, а като цяло езиците общо притежават едно константно количество от думи, което почти не се изменя, то сред повечето народи битува сентенцията – НЯМА НИЩО НОВО (дори и казано) ПОД СЛЪНЦЕТО.

Константин Каменов

Интелектуално звено „Корени“

Интелектуално звено „Извори“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *