Коренът – Константин Каменов

КОРЕНИТЕ НА ПРОТОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

НЕЩО КАТО РЕЦЕНЗИЯ ИЛИ ВЪВЕДЕНИЕ

инж. Димитър БОЯНОВ

В „Речника на чуждите думи в българския език“ от д-р Ст.Младенов думата „рецензия“ се превежда като „къса преценка на книжовен или научен труд“. Тъй като не е възможно да се даде „къса преценка“ на настоящия строго научен труд на Константин Каменов, избирам междинната форма, посочена в заглавието, за да представя „Небето помни – протобългарска история“, която в двата последни броя на „Народен будител“ (бр. 3, 4/2000) обявих за явление, след като мнозина изтъкнати и уважавани автори бяха на мнение, че по този въпрос нещата са много спорни, а някои от тях дори считаха, че техните становища са „последната дума“ на Българознанието!

Един бърз прочит беше достатъчен да ме убеди, че държа в ръцете си изключителен ръкопис. Заедно с това докладът на Константин Каменов на самата Конференция – Варна, 1999г, а така също и докладите на Цвета Савова, Петко Петков, арх. Димитър Чиликов – всички от Интелектуално звено „Корени“ – гр. Пловдив, затвърдиха убеждението ми, че в науката „Българознание“ нахлува една нова свежа струя от Тракия, необременена от академични догми, със стихийно визионерско въображение и артистичен поетичен дух, така необходими, за да се проникне отвъд смисъла на нещата, в загадъчната същност на фактите.

   „Небето помни – протобългарска история“ като всеки научен труд се позовава на писмени доказателства и на безспорно установени факти из живота на народите. Но ако това беше достатъчно, тогава историята би била твърде елементарна наука. Открива се напр. някъде древен гроб и ученият въз основа на гробните находки казва, че по онова време хората са познавали металите. Или прочита, напр., статистиката за живеещите народи в Съветския съюз през XX век и започва да проповядва, че волжските българи са изчезнали от Русия като етнически или национален субект.
К.Каменов не приема нито един факт само по неговата номинална стойност. Той търси връзката с целия ход на съпровождащите го или отминали събития и техния културен смисъл.
    „Повечето от тезите и хипотезите, които се опитваме да защитим, не са  разглеждани досега. Това бе една от причините, поради които под черта поместваме сведения от хронисти от различни епохи, върху които се базират разсъжденията ни “ – пише Каменов в своя кратък „Вместо предговор „.

Обикновено авторите посочват само ползваната литература. К.Каменов цитира целия текст, на който се основават разсъжденията му. По такъв начин книгата става по-голяма, но познавателната й стойност нараства много повече, отколкото книгата – по обем! Един пример: Настр. 26 четем:

   „Китайските извори дават много подробни описания за направените дотук изводи. Повечето сведения на историците от Поднебесната империя (древното наименование на Китай, след обединение на княжествата) са от 2357год. пр.Хр. насам(285) и разполагат племената ДИН-ЛИН, влизащи в състава наХУН-НУ, северно и северозападно от Китай.“
   Цитираният текст препраща към бележка 285. Ето тази бележка: БЕРНЩАМ И КОЛЕКТИВ. Предговор към т. I на „Собрание сведения о народах…“ на Н. Я. БИЧУРИН:

   „2357 г. пр. Хр. в китайски източници – северно и северозападно от Китай (тогава Поднебесната империя) от най-дълбока древност обитават племената Дин-лин (Дуло), наричани най-общо Хун-ну (северните бели варвари). В археологически аспект най-забележителни открития са направени в котловините на Минусинската долина нар. Енисей, където находки от късния бронз са напълно идентични със скитските археологически находки от Средна и Източна Европа. Както тук, така и по терените на същинска Средна Азия, тази култура е характерна с месопотамските си черти и още – тази материална култура е донесена в готов вид.“

   Съвсем очевидно е, че пълните текстове от ползваната литература не само

убеждават читателя в правотата на авторовата концепция по основния

въпрос за произхода и прародината на българите, но обогатяват и самата книга.

   „Небето помни – протобългарска история“ е най-обширната панорама за произхода и прародината на българите в световната историография досега. Проникновените трудове на Кръстю Мутафчиев: „Хомо Сапиенс за Хомо Сапиенс“, наречени от писателя „исторически справки“, биха заглъхнали в мълчанието на професионалните ни историци, ако не съществуваше в. „Народен будител“ и организираните от нас и Община Варна поредни конференции „България в световната история и цивилизации“.
Именно на поредната наша конференция през 1999 г. Константин Каменов ни предложи да издадем неговата „Протобългарска история“. Като редактор останах изненадан, защото знаех, че тази книга бе включена в обявената програма на фондация „ТАНГРА ТанНакРа“ – София. Оказа се, че след като година и половина редакционната колегия е изучавала книгата на Каменов, към която голям интерес е проявил и членът на редколегията, ст.н.с. д-р Петър Добрев, накрая му връщат ръкописа. Тогава, след разговор с уважавания директор на Фондацията, г-н Петко Колев, който присъстваше на Конференцията, аз реших да се заема с тази трудна и сериозна от всяка гледна точка книгоиздателска задача.

   „Небето помни“ не е обикновена книга. За нас, всъщност, всяка книга, която решаваме да издадем, изисква особено внимание като към живо същество от невидимия, но все по-осезателно налагащ се свят на Българознанието в духовното ни пространство. В този смисъл „Протобългарска история“ отваря неподозирани двери.
В много стегнат и лаконичен слог авторът ни запознава с хипотезата си, че Балканският полуостров и земите на днешна Румъния и Унгария са изначалната прародина на протобългарите и на редица други народи, обособили се като такива по своя исторически път, започващ от Европейския югоизток с общи корени, но развили самостоятелни култури. В много случаи тези култури се изграждат съвместно, носят еднакви белези, макар че се доразвиват впоследствие на различни места, какъвто е случаят с културата на древните Българи и на Шумерите, и по-специално – със зикуратите в Месопотамия и в района на днешната пустиня Каракум.

   „За разлика от подобни месопотамски съоръжения, обаче, средноазиатският храм бе изровен от пясъка в целия му ръст… Освен всичко друго вътре бе открита и златна глава на бик с инкрустирани на челото му полумесец и кръст. Подобни реликви се срещат отново в шумерската култура. Постоянната аналогия на тази древна група от племена с хунското развитие показва, че двата етноса са създали идентични цивилизации още преди да се преселят от прародината си – Балканите. „ – пише К. Каменов.

Това е нова дума в нашата историография. Вече не може да се твърди, че нашата прародина е Хималаите и нейните планини и клисури или Алтайските степи и Урал, или басейните на Волга и Дон, или Междуречието и долината на Нил, макар на всички тези места през различни времена да са живеели Българи, да са създавали там култури и да са оставяли и до наши дни езикови и други паметници.
Историята на човечеството тук се разглежда от Голямата космическа катастрофа, а това са тринадесет – четиринадесет хилядолетия до наши дни.
В тези исторически рамки прадедите ни създават многобройни държави, преборват се с всички империи по своя път и сами създават такива. Изнамират най-съвършения календар; най-полезното съоръжение – колелото и спечелват най-високото прозвище, дадено някога на един народ – БЪЛГАРИ – което означава: ВИСОКО ИЗДИГНАТИ БЛАГОРОДНИ ХОРА – УЧИТЕЛИ НА НАРОДИТЕ.
Навсякъде по своя път те са носители на морални ценности, облагородяват хората, с които съжителстват, оставят имената си и имената на местности, реки и градове като неизличими свидетелства за присъствие, и много пъти понасят жестоки удари от сродни племена и народи.
   Всеки народ е феномен и съхранява в духовните си глъбини океан от творчески възможности. В такъв смисъл величието на народите се измерва с техния принос в световните цивилизации и онази съвкупност от нравствени ценности, които характеризират техния морал и етика във взаимоотношенията им.
Такова е глобалното внушение на тези очарователни страници -Авторов текст, Бележки, Карти и Приложения. Оригиналният начин, избран от автора за защита на тезата му, всъщност позволява на читателя сам да направи своята преценка.
Тази книга, която държите в ръцете си, уважаеми Читателю, ще предизвика много съгласия и вероятно много несъгласия.
Такава е участта на всички големи книги.
Вестник „Народен будител“ ще публикува всякакви мнения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *