Коренът – Константин Каменов

ХЛЕНЧЕНЕТО НА ТИТАНИТЕ

Константин Каменов
По повод Богоявление 2016 г.

   Много лета изследвам корените на българския народ, а живея в години, през които все повече започвам да се чудя – Имало ли е такъв народ?
Приятели, близки, непознати люде срещам къде ли не. Говоря си с тях. Слушам ги. Един се оплаква от немотия. Друг притеснен, че може да го окрадат или убият. Трети, че според пророчеството ще изгубим югоизточна България и то без война. Някои дори вече са изгубили в мислите си тази свещена българска земя, плачейки колко на брой джамии били строени само за ден-два и с уплахата, че ще ни потурчат, за да влезем в тях.
    Клетий, клетий Народе! За теб ли дадоха живота си титани на духа като В.Левски, Й.Груев, Г.Делчев, П.К.Яворов, генерал Вл. Вазов и кой ли още не?
За този народен хленч ли покровителите на Европа Светите братя Константин-Кирил и Методий създадоха две писмености?
Защо Свети Тривелий (канасувиги Тервел) спря на два пъти арабите още във Византия и съхрани страната и цяла Европа? За да слушаме днес само тез оплаквания ли?
    Няма човек без призвание и дарба на тази земя. Един е много добър на нивата. Дори усеща душата на земята, на посевите, на Белчо и Сивушка, а всички те му дават повече, защото го обичат. Друг усеща крадците още преди да задигнат нещо и бързо ги спира. Има хора, които по-добре водят боя по време на война. При тях на фронтовата линия жертвите са по-малко, а войната винаги е кратка. Тежка е и работата на учените, но след техните открития животът на повечето хора се преобразява към по-добро, както след дадените съвети от духовниците. И какви ли не още занаяти са се зародили на тази малка, но благословена земя. При всичко това по кафенета, научни центрове, форуми и дори в държавни учреждения все по-често чувам:“Какво имаме ние българите освен минало?“ И в случаите, когато туй се изрича от люде, които познавам и зная що могат да сторят, не мога да се сдържа та им се тросвам: „Ами виж се в огледалото, друже! Ако съзреш този, който все хленчи, значи не можеш да гледаш. Ако видиш този, който може много да направи, значи имаш всичко, но не те е еня за нищо и за никого. Страхуваш се от всичко и от всекиго, защото те е страх да станеш и да направиш туй което можеш. Лентяйстваш, защото ти е по-добре да чакаш друг да ти реши проблемите. Не мислиш за себе си, защото ти е по-лесна новата роля – да висиш нейде и да се оплакваш. А и не желаеш да решиш проблемите си, защото ги приемаш за важна част от теб. Ако не те е грижа за себе си, не милееш ли поне за родното, за другите, повечето от които са ти приятели и близки? Помисли си какво би разказал на детето или на внуците си, когато един ден те попитат:“Защо ме остави да расна при тези условия като си имал шанса и възможностите да ги промениш?“ Притежаваш силите, възможностите и познанието да сториш много. Никой не го изисква от теб, но помисли си колко чини един народ, в който всеки върши нещо само когато му поискат или му се замолят? Колко човещина има в свят, където се издигат в култ парите като първа ценност? Поради туй мислене голяма къща пустее обитавана от един единствен човек, който дори се страхува да си намери любима, за да и́ предложи своите условия и да продължи рода си. Край същата къща друг е замръзнал до кофите за смет, защото там е намерил най-топлото място за сън. Същият този бездомник можеше да помага в манастир и да живее в топла стая там. Цигарите и алкохола бяха по-скъпи от милия му живот и не ги остави, за да се запази.
    Близко, близко до тази сцена чудесна нива пустее, защото собственикът не се помръдва, за да се изправи, да запретне ръкави и да я прекопае. Можеше дори да я даде под аренда, но така и не се вслуша в предложението направено му от арендатора. По-добре му е да си стои във форумите из интернет, да играе игрите си на компютъра, но да не мисли за смисъла на живота. Като проклинане звучат вече в социалните мрежи въпросите:“Какво мога да направя аз? Ще чуе ли някой простолюдие като мен?“ Срещам подобни шаринии и си спомням с тъжна усмивка, че простолюдие по време на комунизъм бяха и интелектуалците, които през средата на 70-те се надигнаха и спряха безумния проект да бъде унищожен уникалния пловдивски квартал „Капана“.
    С подобни дела бе спрян и жестокия за хора и природа проект „Струма-Места“. Русенци не гледаха кой от каква черга е, а се бореха за въздуха си, а пловдивчани за археологията си и някои свои съграждани.
    Настрадали се клети майки родиха Съюз за защита на семейството и личността. Чрез него успяха да върнат доста излъгани деца от обсебилите ги американски секти, настанили се като паразити в страната ни.
    Не политици, а българските мюсюлмани си създадоха патриотичната Дружба „Родина“. Те сами си преведоха „Корана“ и молитвениците на български, но първо си смениха имената с български. Така един от техните основатели е популярен повече с името си Светослав Духовников. Дошлите на власт след 1949г. комунисти обаче обърнаха процеса и освен че изгориха книгите с разбираема религия, насилиха хората отново да приемат небългарски имена.Един от първите основатели на „Родина“ бе родолюбецът Петър Маринов, а един от възстановителите й след десетилетия стана историкът Георги Марков.
    Обикновени люде спряха идеята на Гърция и на управляващите в Пловдив да наложат Филип Македонски като основател на най-стария жив град в света. Дори успяха да преместят статуята на този завоевател и да извоюват правото на пиедестала да пише само „Филип II“.
    И всичко това е нещо нищожно като факти спрямо многото добри и грандиозни дела, които постоянно вършат българите, но малко се забелязват. Никой не може да ме убеди, че нищо не се случва в България и нищо не зависи от него.
    Светът постоянно е в процес на промяна и битка след битка, война след война се води във всеки един човек, всяко селище, всяка страна. Коя позиция ще изберем при всичко това зависи лично от нас, но отговорността е изключително голяма. Колкото повече доброта, любов и светлина оформят решението ни толкоз по-бързо сами ще изтупаме хленча от себе си като от мръсна, ала съкровена черга.
    Как ще си дадем днес България при положение, че предците ни не я дадоха ни на руси, ни на франки, ни на араби, рицари, византийци, епирци? Един приятел веднага ме репликира, че днес нямаме армия. Кой е казал, че битки се печелят само с армия? Този шаблонен начин на мислене доста поврежда духа и разсъдъка. Колко по-малка бе конницата на генерал Колев срещу русите или войниците на генерал Вазов срещу англичани, французи, сърби, гърци и още много войски.
    Спомни си, приятелю, че през Османското владичество, Карпош войвода преди имперските войски на Австро-Унгария, с шепа българи освободи голяма част от македонските предели на България. Дори бе обявен за Крал на Куманово от краля на австро-унгарци.
    Чипровското въстание завърши с голяма сеч над тамошните българи, но показа пред целия народ и пред света, че никой българин не е бил поробен в съзнанието.
Може би всеки знае за Баташкото клане, това в Перущица и още много подобни зверства над народа ни. Колко от днешните българи обаче се опитват да се замислят как бихме се чувствали днес, ако и онез наши деди бяха хленчели като назе тогаз и само проклинаха, че нищо не могат да сторят, защото са простолюдие?
А кой се е замислял докъде би стигнала наглостта на Султаната не само в Родопите, ако в годините на Време разделно Манол и Момчил не бяха устояли докрай?
    Споделям тези думи, а край хленча като оплаквачка звучат и думите, че българите са от миналото, поради което отново трябва да запитам:“Кой е направил миналото да бъде каквото го познаваме и да имаме силата да подчертаваме с гордост днес БЪЛГАРИН СЪМ!?“
    И Ботев можеше да си остане в кръчмите на Гюргево или нейде другаде по Влашко. Знаело се е вече, че въстанието е потушено.
    Едва ли някой е принудил Раковски да оформи моделите на българската армия като легии и бидейки същински българин да се бори за свободата не само на своите събратя, но и за сърби, и за гърци? По-лесно е дори да се ползваш от многото имане на вуйчо си, а не да извършваш изследвания в езикознанието, етнографията, историята и какво ли още не!?
    Като Бащата на българската нация се появяват в тогавашната злочеста реалност личности като З. Стоянов, Л.Каравелов, Г. Бенковски, Ст.Стамболов, В.Каблешков и цяла плеяда достопочтенни българи. За някои сме чули, за други – не, но всички са безкрайно значими, защото са живели и работили и за вяра, и за отечество, и за ближния.
    Почти всяко днешно селище, па дори и махала си има своя паметник, значим по ценност с паметника на Васил Левски. Незнайният воин сам дава отговор колко са хленчели българите в онез години и колко са отдавали живота си за всичко драго. Благодарение на туй повечето родове днес могат да се похвалят, че и в техния ген е имало огън от българското огнище и е даден живот за свободата и светостта на България. Но колко чинят тез животи, ако в мислите си вече сме предали дори късче от България и предварително хленчим за туй?
    Тук са свещените ни земи. Преди повече от девет хилядолетия в тях се е зародил генът на народността ни. Черноморският потоп през VI-то хил.пр. Хр. е разпръснало част от дедите ни. Тази съдба ги е споходила и две хилядолетия по-късно. Това страдание също се е оказало благотворно и полезно за българите. Освен че са се научили как да оцеляват при различни тежки обстоятелства, дедите са се научили и как да се самосъхранят и в мисловността си, и в културата като българи макар и с различни имена. Едните хун-ну (същински хуни), другите арии (средноазиатски българи), третите – траки. Навсякъде дори са помагали на много племена да придобият култура и да се оформят като народ. Поради това тяхно дело днес в историята може да се говори за еламска и шумерска култура, както за крито-минойска, Мохенджо-Даро и Харапа.
    – С помощта на различни групи от наши предци се появяват японската, китайската, камбоджанската и индийската култури, а основата на древната Персийска империя е дадена от няколко (прото-) български племена и духовно творение на един български княз. Почти както възникват азиатските култури се появява и Египет на фараоните.Последното се случва с помощта на тракийското коляно на българите. Много от познатите днес индиански племена почитат група от дедите ни като бели Богове, които са им дали култура, научили са ги да тъкат килим, както са им подарили и своя си календар.
    – От средите на далечните ни деди са се появили както Буда, така и Лао Дзъ, и Конфуций, и Заратустра, дохристовите брахмани, Орфей, Залмоксис, Буребиста и кой ли още не!?
    – Генетичното коляно на човешкото родословие на Иисус е през линията на второто разселение на българи към изтока.
    – Заедно с Орфей, останалите аргонавти също принадлежат към тракийското българско коляно.
    – Всеки българин може да се чувства щастлив и горд, че само предците ни участват пряко в създаването на почти всички европейски народности. По този начин, чрез кръвната линия, свързваща ги с българите, европейците днес могат да стиснат ръцете си с мир и да се нарекат братя без страх едни от другиго.
    – През Средните векове много европейци се побратимяват и културно. Някои чрез старобългарските писмености, други чрез богомилството. Има и такива, при които това се случва след нахлуването на османците, когато български духовници започват да работят извън България.
    При туй хленчене и оплакване днес, съпоставяйки го с фактите от древността безусловно се натрапва въпросът:“Бихме ли достигнали до днешните времена, ако ги нямаше далечните ни предци Светите Константин и Елена, тракийският император на Византия Юстиниян, Григорий Богослов, познат и чрез фамилията си Пахлави, който покръсти арменския народ. Не бива да забравяме и българския сакски календар – днес официален на Индия, Света Петка и Свети Иван Рилски, Етиопия и Европа, първите от които са сред траките в Странджанско и т.н.?
    След геноцида над арменците в Османската империя никой не е насилил българите да го признаят и да дадат земя за заселване на оцелелите при положение, че никой друг не го е сторил.България е граничела по това време с империята, когато вече нямаме големи приятели-закрилници, както и армията ни вече не е толкоз голяма, че да се защитим. Независимо от това дедите ни приемат страданието другиму като свое и се опитват да помогнат.
    През началото на Втората световна война е почти сигурно, че като сме на страната на Германия ще сме на завет. Освен това германците още са съюзници с СССР. Точно тогава обаче български дипломати и интелектуалци извършват дело, което може да доведе до тежки последствия спрямо страната ни. За това дело са знаели много от българите, та дори и в царския двор, но никой не роптае, а всеки помага с каквото може. Става въпрос за прословутата „Конспиративна група Б“. Развиваща дейността си от Полша до Турция, тя цели да подпомогне колкото може повече поляци. По това време вече са преминали събитията в Катинската гора и доста хора са изпращани по концлагери. Много българи помагат за спасението, както по-сетне ще сторят това, когато става въпрос и за сънародниците им евреи. По този начин много човешки животи са спасени и изживяват годините си.
    Взимам често някоя книга, за да прочета хубави неща или да намеря важни факти, та тогаз пак си мисля: „Ако ги нямаше големите български научни открития, за повечето от които събратята ни не знаят, колко ли по-западнал би бил днес светът?
    Ако ги нямаше съвременните светила на българското изкуство, от световно ниво, както и българските хора на духа, то каква би била културата днес? Дори Айнщайн навремето призна:“Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред учителя от България Петър Дънов.“
    Ако го нямаше Георги Станков светът още би смятал, че E = m.c² е финалът на физиката. След трудовете на пловдивчанина вече никой не може да отрече, че УНИВЕРСАЛНИЯТ ЗАКОН е най-великото човешко научно откритие, както и да противодейства на идеята за интердисциплинарно образование и познание.
Можем само да поемаме пример от будни люде като отец Иван от Нови Хан, отец Боян Саръев от Родопите, професор Янко Янков и доста други като тях.
    В днешно време има и случаи на „случайно“ починали българи, отдали живота си за истинността, духовността и науката. Някои от тях бяха нагазили в политиката в период, който българинът помни като Правене на демокрация, развил се след 1989-а.Други бяха тихи и системни учени. От последните, археологът Рашо Рашев, проучвал с десетилетия Плиска и Преслав, доста „случайно“ си отиде от света ни. Когато влакът, в който пътуваше, бе запален от неразумно протестиращи край линията, само неговият вагон бе заключен с верига от вън.
    – Историкът Здравко Даскалов, свързан с  Ганчо Ценов, добре обоснова доклада си, чрез който доказа, че Византия е генетично българска държава, но империя. Кратко време след този доклад, автомобил „случайно“ го прегази на големия тротоар, където вървеше.
    – Много внезапно си отиде и археологът Георги Китов след извършеното през деня поредно голямо откритие.
    – Сред тази плеяда попадна и археологът Марин Димитров и доста други подобни българи. Никой от тях не бе от хората дето по цял ден хленчат.
    Всичко отбелязано тук е толкоз малко от фактите, които винаги показват защо е чест, достойнство, гордост и благородност да кажеш, че си българин. Същевременно повечето, четящи тези редове се сещат, че когато се изнасят сведения от историята по-често те са само върха на пирамидата. За да блеснат обаче част от имената като връх, пирамидата се оформя в цялост от доста голяма част от народа. Колко човека от този народ обаче знаят, че в началото на Османския период в Мала Азия съществуват три български ислямски държави с много по-ранен корен от империята. Това са държавата на Караман, държавата Коня и градът-държава Ларенде. Българите от тези земи са спасили много от балканските християни, връщайки ги по домовете им от османското заточение. При това спасените отново не са само българи, защото българинът не прави избирателност в добротата си. Именно тези българи мюсюлмани, както и волжките българи са показали, че истинският ислям не е войнстваща и жестока религия. Българите-хазари от своя страна са запазили за света факта, че изконното израилтянство не е племенна религия и има доста сходни страни с християнството. Позитивизма на православието може да се види чрез българските дела по времето на цар Иван Асен II. Бялото братство утвърди вярата, че дори определяните като секти духовни учения могат да носят повече духовност и вяра на хората, когато са истинни и тези учения могат да обединят човечеството.
    В не едно пророчество се твърди, че България е първата страна в света, където хляба ще стане безплатен, както че от българите ще тръгне съвсем скоро шестата раса на човечеството. Затуй питам хленчещите ми приятели и събратя:“От кои българи искаш да си, приятелю? От тези които ще запазят духа, страната и събратята си, които ще покажат, че делото на предците не е било напразно, които ще допринесат за новото велико начало или от тези, които още ще се взират само в парите или ще се оправдават, че нищо не зависи от тях и нищо не се получава?
    Има два велики израза, които предците са ни завещали – „НЕБЕТО ПОМНИ“, „БОГ ВИЖДА“. Замисли се над тях, но помисли и друго – „Има и хора, които нямат никакъв шанс, защото природата им е отнела много от здравето. Бих ли могъл да им помогна аз, за да тръгнат и те редом до нас и да могат също един ден да разказват на потомците си за славните дни, които сега чукат на вратите ни?!“

10 коментара за “ХЛЕНЧЕНЕТО НА ТИТАНИТЕ

  1. Камелия

    Благодаря на автора за този материал. Честито Богоявление на всички! Да изхвърлим всяка негативна мисъл и матрични стереотипи от главите си! Нека има вяра, надежда и любов у човеците!

    1. Kkamenov Автор

      След коментара на Камелия искам да благодаря за отношението на всички включили се със свой коментар най-вече заради хубавия език и лексиката в него, която сте използвали! Ще ви споделя нещо допълнително към написания текст. Пред паметта на моите приятели и събратя от Интелектуално звено „Корени“, които вече не са сред нас, както и поради духовното приятелство, което поддържаме със събратята ми от Интелектуално звено „Извори“ бях длъжен да напиша тези редове много по-рано. Всички ние искахме да събудим сънародниците си и да им помогнем с каквото най-добре можем още от 1992 година насам.Досега единственото, което успяхме да дадем бяха проучванията за достигане до по-голяма истинност в областите на историографията, етнографията, езикознанието, фолклора, вярата, физиката и още няколко науки. Дадохме и своята душевност в областта на изкуството.Помогнахме в кварталите от които сме на по-будните хора да се организират в Емануилови задруги и те от своя страна да започнат да помагат духом на приятелите им живеещи край тях. Считам, че все още делото ни не е завършено поради това, което при основаването на ИЗ „Корени“ си поставихме като задача. Следвам делата на доста учители от древността до днес, от чиито идеи и дела, всеки който искам може да се учи. Мисля, че всички вие, които сте поставили своето мнение, също сте дали нещо значимо за другите или може да го дадете. Начинът ви на мислене го показва. Бог да е и с вас!

  2. Алия Ошо

    Чудесна ретроспекция на Българската история во кратце!
    Изборът да си българин обаче е личен. Това, че си се родил Българин, не означава и, че ще умреш като Българин.
    Да си Българин е въпрос на личен избор.
    https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11649-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/

  3. Шдхъгд

    Съвсем вярно е, че България ще е водач на Човечеството, но докато не махнем партийната система, ще си бъдем роби. А как да го направим, ще се абонирате за тоя сайт и когато му дойде времета, ще ви известим по електронна поща.

    http://www.bgl-biz.com/new-civilization

  4. Юлия Николова

    Честито Богоявление, Коце!
    Благодаря ти за този текст – вдъхва сили и кураж, от които всички се нуждаем, болни и здрави, хленчещи или справящи се във водовъртежа на съвремието!
    Ти си от хората, за които БОГ СЕ ЯВИ, затуй и знаеш и можеш да служиш Нему за тръба! Много от споменатите факти тук – така събрани и подредени за първи път осъзнавам! Продължавай да пишеш! Бог да е с теб и с начинанията ти, нужни нам за Просвещение! /Богоявление в Православието е празник и на Просвещението/
    За много години!

  5. Митре Турунджов

    Към Алия Ошо и Камелия,
    Гн.Ошо, на израза ти, цитирам: „Това, че си се родил Българин, не означава и, че ще умреш като Българин“, тези българи който се раждат българи а умират някакси „други“ по техно желание, те не са никак друго отсвен извратени подлоги и чуждопоклоници, от такива хора нашята мила родина България няма нужда.
    Но Гн. Ошо, има и една многомилиона, многобройна категория от хора родени като българи но за съжеление умряха и още умират като „други“ и до ден днешен и то с променени имена като твоето, за тези хора, ако държавата ни е на мястоси би трябвало да ги защити подобаващо, а не да участва усърдно за тяхното умиране като „други“.
    А колкото за коментара на Камелия, той е тъпичен тоталитарен интернационалистически лозунг от типа на „пролетари от всички страни съединчваитесе“! и нищо няма българско в него.
    България над всичко инад всички!

  6. Диана Илиева

    Мдааа, ясно е че имаме славно минало. Ама и много други народи са имали.
    Въпросът е, дали един народ се развива или гасне?

    1. Kkamenov Автор

      Разглеждайки развитието на българите като народ още от по-ранните епохи като предходни човешки раси се разбира, че всъщност като народ сме призвани да създаваме големите култури на света, както и доста други важни неща за човечеството. Както нито едно нещо във вселената развитието ни не би могло да бъде само възходяща, а има моменти с падове, след което отново надминаваме другите, защото трябва да им дадем. Другите народи също имат някакво минало, но не да е толкоз духовноизвисено, че да дават на всички останали. Именно поради делата, които са извършвали предците ни, ние носим отговорността да носим поне същото, за да го осъзнаят следващите поколения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *