Коренът – Константин Каменов

РАЗМИСЛИ ЗА РУСКАТА “ОБИЧ”, СПРЯМО БЪЛГАРИЯ

Константин Каменов
Интелектуално звено “Корени”
Интелектуално звено “Извори”
Емануилова задруга „Рапсоди”

Докладът, който сме избрали да предложим на конференцията, не би могъл да обхване тази изключително богата като обем информация по темата от различни раздели на науката. Върху нея вече са работили много наши учени. Още от предосвобожденския, османски, период могат да се намерят документи, част от които вече станаха по-известни след публикуването им от различни архиви. Популяризираха се и писания по въпроса на големи български творци, живели през Възраждането и след Освобождението до периода, когато КГБ взима подмолно властта в България, чрез тъй наречената БКП и ДС. След 1989г. се възстановяват писанията по темата от различни български учени, изследвали отделни моменти и елементи от нея. В Интелектуално звено “Корени” подготвихме голям раздел по въпроса, свързан с годините от края на Османския период до средата на 30-тото десетилетие на XX век. Поместихме го като отделна глава в книгата за по-новата история на България, под заглавие “Отношението на българската интелигенция към Руската империя, спрямо позицията й към страната ни в контекста на източния въпрос”.

В настоящия доклад ще предложим по-скоро една научно-популярна форма на отделни факти и събития, които са описани от нашата предсоциалистическа интелигенция. Спрямо текстовете, предложени в българските учебници по история до 1989г., както и малко след това, може да се установи, само чрез съпоставка на фактите, че руско-съветското влияние над страната ни, чрез нейните тайни сили, е повлияло тотално върху изопачаване на по-голямата част от българското историческо минало.
Първо ще обърнем внимание върху няколко точки от Строго секретен документ, който показва какъв вид влияние е трябвало да упражнява КГБ, за да може да доминира над всички държави, останали в Съветския лагер след Втората световна война. За доклада ни най-важни са точките, свързани с изопачаване историята на отделните народи. Необходимо е да доуточним, че това не е било само тяхно комунистическо мислене, защото , в дългогодишните ни проучвания, установихме, че то е основа в управлението на Руската аристокрация от времето на императрица Екатерина II насам. Ето и точките от документа, за които намекнахме:
“Инструкция на ЦК НА КПСС НА СССР
за управление на окупираните от Съветската армия
Източноевропейски държави
КАА/08.113
Москва,2.VI.1947г.
НК/003 47
(…)
22. Да се обхванат под специален надзор всички лаборатории към НИИ.

25. Да се провеждат симпозиуми и конференции и да се записват предложенията и докладите, като се регистрират докладчиците, но за реализацията да се спазва само нашата инструкция.

27. Всички обръщения към народа от официални служители и водачи да обхващат исторически и народни акценти, но да не се проповядва дух на обединение на целия народ.

34. Специално да се наблюдава църквата, като се създават условия и програми за обучение на младежта за наслагване на омраза към нея. Специален контрол да се упражнява над църковните печатници, библиотеки, архиви, проповеди и т. н.
35. От всички основни, професионални и средни училища да се уволнят учителите, които имат голям авторитет и се ползват с уважение от учениците и населението. На тяхно място да се назначат нови. Учебните програми да се направят така, че да се прекъсва връзката между изучаваните предмети. Да се ограничи производството на учебни помагала. Да се премахне изучаването в средните училища на латински, гръцки, обща философия, логика, генетика. По история да не се обяснява какво са правили царете за доброто на страната, а да се изтъкват тиранията и борбата на потискания народ. В професионалното обучение да се набляга на тясната специализация.
36. Да се организират държавни митинги при годишнини на борбата против завоевателите (с изключение на руснаците), като се подчертава борбата срещу германците, а преди всичко борбата за социализъм.
37. Забранява се да се поместват в средствата за информация и издаваните книги данни за местни хора, живели в Русия преди революцията и по време на Втората световна война.
38. Ако се възстановят или създадат организации, които поддържат дружбата със СССР, но се опитват да контролират дейността на държавните органи – да се обвинят в шовинизъм и национализъм (нашите действия са независими от органите на държавата). Начин на действие: унищожаване на нашите гробища и паметници, публикуване и размножаване на позиви, в които се осмива руският народ, руската култура и договорите между СССР и страната. Към тази пропаганда да се ангажират граждани от страната и да се използва съществуващата ненавист към СССР.

55- Да се вземат мерки за създаване на междуетнически напрежения, взаимно недоверие и неприязън между различните етнически групи. Където няма етнически различия, да се използват други подходящи – регионални, културни, религиозни и т.н. При нужда от смазване на съпротива срещу нас на хора от една група да се използват хора от друга група. Под предлог защита на малцинствата и техните особености да не се допуска намаляване на различията и напреженията между групите, или загуба на влиянието и позициите на някои в полза на други.
56- Водещите местни имена в политическата, научната и културната местна история да бъдат дискредитирани и изчиствани от историята. На тяхно място да бъдат въвеждани обвързани с нас и наши исторически имена. Приоритетът и върховенството на нашите исторически имена над местните да се подчертава и налага. Опити за опазване на позициите на местните имена в историята да бъдат обявявани за национализъм. Застъпниците им да бъдат репресирани и при възможност премахвани.
57- Пред местното население да се поддържа тезата, че ние не извършваме разузнавателна дейност срещу него, тъй като не се налага, понеже техните ръководни партии и служби ни докладват всичко необходимо. Наетите местни агенти да бъдат инструктирани, че работят за своите национални служби.
58- Местните комунистическа и комсомолска партии да се следят внимателно за предотвратяване на нежелани тенденции от общопартиен характер. Нашите агенти в тях да бъдат инструктирани при поява на такива тенденции да ги подтискат и да репресират носителите им. Ако тенденциите успеят да вземат връх, да искат от името на страната си наша военна намеса за възстановяване на статуквото.
59- При необходимост от наша военна намеса да бъдат привличани за участие въоръжени сили от други страни, за представяне на намесата като многонационална. Ръководството и ключовите операции да се извършват от нашите сили. Участието на нашите сили да превъзхожда в достатъчна степен, за да може да се справи с преминаване на силите от други страни на страната на опозицията. Следенето на силите от други страни да е особено старателно. Участниците в тях да не получават впоследствие ръководни длъжности. Свидетелите сред тях на наши действия по смазване на опозицията при възможност да бъдат премахвани.”(http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/09/20/instrukciia-na-ck-na-kpss-na-sssr-strogo-sekretno-avtor-aidr.1150574) (поместили сме и точки, чрез които се показва как да се закриват конференции, а също да се разрушават и унищожават образованието и интелигенцията)
Нататък продължаваме с най-важните фалшификации в българската история, дело на Русия, някои от които още не са премахнати.На първо място това е терминът славяни. Ако се заровим из вековната книжнина на много народи, не може да не открием, че в древността етноним славяни липсва. Той се появява едва в края на XVIIIв., когато книжовниците на Московска Рус, по времето на Екатерина II, масово започват да сменят терминът словени от по-старите ръкописи, преиначавайки го в славяни, създавайки нови преписи на произведенията. Два века преди това, той е въведен за доброто на две народностни групи и попада на благодатна почва сред чешкия народ, който е започнал своето Възраждане:”…теориите на Мавро Орбини (в книгата му “Царството на славяните”;К.К.) (Те) имат по-скоро отбранителен характер и са насочени срещу повсеместното италинско надмощие в духовния живот на Дубровнишката република…В тази плоскост съгражданинът на Мавро Орбини Паоло Джорджи (Павел Джорджевич) стига до там да уверява, че дубровчаните и българите говорели един език.”(Цветков,П.Славяни ли са българите.С.1998.,с.14)
Руските управляващи обаче заимстват новосъздадения “древен” етноним, като го превръщат в своя мегаломанска, политическа идея.”В същия дух Екатерина II изразява и убеждението си, че всички тези народи (включени в панславистката идея на Русия; К.К.) “ще приемат с нужната благодарност всемилостивата наша грижа за тях и като си припомнят славата на своите прадеди, преселени от Русия в сегашните им земи, гдето основали разни царства и изпълнили вселената със звуците на своето оръжие и затова са наречени справедливо славяни, ще докажат в действителност, че и те, при всичките ги постигнали нещастия, не са се лишили от наследствената храброст и висота на мисли”. Както се вижда, в приведения откъс отново намираме и типичен пример за “пославянчване” на неславянски народи и страни – Молдавия, Влахия, Мунтания, България и Албания.”(Москов,М.Именник на българските ханове (ново тлкуване).С.1988.,с.19-20 )
Като главна предплеменна славянска група са поставени Венетите, които се разделят основно на три подгрупи. От тях възникнали славянските народности. Източни, под названието Анти. Южни, познати като Склавени. Западни, именувани Словени. Към тези групи има много подплемена, като едно от най-популярните е това на Северите.
Може да прозвучи странно, но първия извор, който посочва, че пруси и венети са подплемена на тракийските витини е от XIIIв. и е тъй нареченото “КРАТКО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” от Димитър Хоматиан.
Това е единственият текст, открит досега, който посочва откъде е гена на славяните, независимо, че в самото житие термин славяни липсва.Те първи се преселват от Мала Азия край Балтика. За две от названията на това племе най-ранни сведения е оставил Страбон в”География”;книга XII; VIII.
“8.Това племе – венетите – има най-голямо влияние по цялото крайбрежие на тези земи ( в западната част на Келтска Галия, по-късно на Лугдунска Галия. Племенната територия на венетите била разположена на южния и дълбоко врязан бряг на Арморика в сегашната област Морбихан. Венетите се занимавали усилено с мореплаване и поддържали оживени търговски връзки с Британия; бел.пр.). Те имат най-много кораби, с които навестяват по море редовно Британия и по знания и по опитност в мореплаването превъзхождат всички галски племена…”(Гай Юлий Цезар.Исторически съчинения.Записки за Галската война. книга трета.С.2002.,с.63 )
Тези сведения на римския владетел, в частта за местоположението на Венетите, се потвърждават и от Страбон в неговата “География”:”книга IV; IV; 1 При двамата автори , чиито произведения са от Iв. родината на Венетите не е в Балтика, а в района на днешния полуостров Бретан във Франция.
През II в. Клавдий Птоломей пък пише в своето съчинение “География”:”Сарматия е заета от твърде големи племена венети по протежение на целия Венедски залив…”
Живелият првез VIв. Йордан, в произведението си “Romana” е оставил много описание на северните земи населявани от венетите, както и на подплемената им:”34.Всред тях е Дакия, защитена околовръст от стръмните Алпи във вид на венец…и от началото на река Вистула живее… многолюдният народ на венетите. Наистина техните имена се менят според разните родове и места, но те се наричат главно склавени и анти. 35. Склавените обитават от Новиодунум и така нареченото Мурсианско езеро чак до Данастер и на север до Вистула; блатата и горите им служат за поселища. А антите, които са най-храбри от тях, живеят от Данастер чак до Данапър, гдето се извива Понтийското море.”
От сведенията на Димитър Хоматиан научаваме, че връщайки се южно от Дунав Венетите се нарекли “…мизи, сиреч българи.” Ако “славянското море” е решило да приеме названието на местното население, то по-реално е да се самоназове траки, тъй като това са най-многобройните племена по тези земи (виж Херодот). В по-нереалистичния вариант можеше да приеме името хуни, защото Калиник, ученикът на Св. Хипатий отбелязва:”…хунският народ дотолкова нарастна, че зае повече от сто града в Тракия.”
Част от венетите се заселват в днешна северна Италия, където създават Венеция – град, който дълго време е съществувал и като държава. Никой учен досега обаче не си е позволил да изрази становище, че този град-държава е бил славянски, независимо, че е създаден от “праславянските племена”.
Тъй като отбелязахме и терминът склавини (склавени), трябва да подчертаем, че той няма нищо общо със славяни. Прокопий Кесарийски посочва, че Склавените и Антите са приели имената си по тези на двамата хунски принца Ант и Склавун.
Както отбелязахме по-напред в изследването Склавените и Антите са от Венетите, Венетите пък са от Витините. В средновековен български текст, носещ името “Имена на селища според Деяния на апостолите”, потеклото на Хуните също е изведено от Витините.
В същото време на Балканите се създава поредната България по една единствена причина:
1.Теофан:”Преминавайки отсам (южно;м.бел.) Дунав българите дойдоха при своите родни братя (има се предвид траки и хуни;м. Бел.).”
2.Димитър Хоматиан:”…преминали с голяма войска Дунава и завладели всички съседни земи: Панония и Далмация, Тракия и Илирик и голяма част от Македония и Солунско.”
3.Йордан:”В Долна Мизия, в Тракия или Македония отскоро българи живеят.”
4.Равенски козмограф:”В Мизия, Тракия и Македония само българи живеят”
5.Още през IVв., на картата на Блажени Йероним е изписано:”Mesia hec et Vulgaria” (Мизия т.е. България)
6.Римска карта, на коята са изобразени Балканските й провинции, поместена от Веселин Бешевлиев, още в първите векове на нашата ера, в района между Стара планина и р.Дунав, е отбелязана провинция…България. Съществува провинции Тракия, Мизия, Европа, но няма провинция Славяния, така, както няма провинция Гърция или Елада.
8.Г.Ценов:”…Юстиниан II през 685година…потеглил на война против Склавиния и България. Отблъснал излезлите му насреща българи и стигнал до Солун, където бил разбит от българите. Тук Теофан е нарекъл Тракия Склавиния, а Македония – България.”
Амиан Марцелин пак ги назовава Витини или Видини. Връзката им с хуните е забелязана и от Прокопий Кесарийски. В книгата си “История на войните” той отбелязва, че разклоненията Анти и Склавини спазват хунските обичаи и нрави.
“Изнамирането” на словенската писменост, както е посочено в много от житията на светите братя и техните ученици, може би трябва да се разглежда в нова семантична светлина. Според нас, той трябва да се разчита не като “изобрети”, а като “преоткри тези свещени букви”. Считаме, че това е станало при някои от европейските тракийски племена, които са ползвали словенския език.. Според “Деяния на Светите апостоли” е наблегнато на факта, че всеки от 11-те апостоли е проговорил на отделен език, на който започва да разнася Божието слово. Чрез това произведение се разбира, че на всяка християнска група, заедно с езика, който използва апостол Павел, е дадено от него най-охарактеризиращото я прилагателно, което се превръща в заместител на нейния етноним. По този начин, тракийските племена в цялата архиепископия Първа Юстиниана, впоследствие преименувана на Охридска архиепископия, още от I в. са наречени СЛОВЕНИ. Това е поради факта, че те най-искрено са славили ПРОРОЧЕСКОТО СЛОВО.
Тъй като в средновековните християнски текстове от старобългарската група липсва терминът славяни, а се среща словени, ще допълним, че той е подробно представен в откъс от “Хрониката” на киевския патриарх Нестор(В превод на съвременен български език) :” След много време Словенете се заселиха по Дунава, където днес е угорската земя и бългърска.
И от тези Словени се разпръснаха по земята и се нарекоха с имена според мястото, на което усядаха; дошлите и преселили се на река именувана Морава,и си дадоха прозвище Морава, а други се нарекоха Чеси; а ето тези Словени: Хорвати Белии и Србь и Хороутане.”
Преводът на последният пасаж от Нестор, който сме използвали, е:”Там бе поселен Илюрик, при него дохождал апостол Павел, те били първите Словени (Илюрик и хората му:К.К.).”
Нестор поставя първите словени в Илирик, имайки предвид днешна южна Македония и Северна Гърция със Солунско, която по ген до Vв. територията е доминирана от траките. Това потвърждава факта, че т.нар. славяни от словенския клон са траки.
През II в. Птоломей определя местоживелищата на Венетите (праславяните според официалната славистика) край бреговете на днешна Балтика. В противовес на тях Нестор е категоричен в твърдението си, че от илирийските словени произлизат моравци, чехи, хървати, поляци, руснаци и др. Най-общо казано – всички, които появилата се от Русия славистика определя за славяни с изключение на българите. По начина, по който ни предлага сведението “първи словени” можем да направим заключение, че това е християнско културно прозвище.
Завършваме този раздел от доклада с убеденост в констатацията, че словени е културен термин, на който, като етнически-времеви вариант съответстват етнонимите траки и българи . Само ще допълним, че върху развитието на северната и източната групи участват като племена и култура и други, които в зародиш, променят мисловността им, спрямо тази на южните им сродници. Многобройни сведения по този тезисен въпрос можем да извлечем от различни средновековни произведения, но тук ще посочим само три доста подробни от тях.Това са: “Летописа на Гадяцкия полковник Григорий Грабянки”, завършен през 1710г., Литовска хроника, написана през 1673г., от монаха, подвизаващ се под прозвището КИЕВСКА РЪКА, Апокрифното произведение “ИСТОРИЯ НА КАЗАНСКОТО ЦАРСТВО”.
И за да приключим с ролята на словенския език, а оттам и култура, ще цитираме без коментар един пасаж от средновековното произведение “Повест временных лет”:” В началото имало един словенски език, който се разпространил над много словенски народи.” Само че той в основата си не е руски, а старобългарски.
И след основния въпрос, свързан с наложеният от Руската империя термин “славяни, прелиствайки учебниците по “История”, както и “трудовете” на много наши и руски историографи, с колегите от Интелектуално звено “Корени”,най-често попадаме на “славната дата 3 март”, сочена като ден, в който сме освободени от Османското владичество. Всичко това станало , благодарение на благоволението и саможертвата на “Големият ни руски брат”. И ако се заприказваме с някой човечец, обсебен от тези писания, разкривайки му, че всъщност Русия не е тръгнала да ни освобождава за „милите ни братски очи”,а е гонела свои стратегически интереси, едни от които са били Източна България да стане Задунайска губерния, срещаме озлобени нападки и констатации, че подобни гадости може да изрече само един фашист. Вярно е, че историографията е и политическа наука, но в този случай не искаме нито да уронвам чуждото достойнство, нито да оплювам Руската история. Желанието ни е единствено да предложим това, което ни принадлежи – истината за отношенията между тези две държави. А извършваме последното, защото се чувстваме длъжни да запазим от поругаване паметта на дедите ни.Все още малко българи знаят за тяхното отношение към руските ламтежи спрямо България, но именно тази им позиция би трябвало да ги издигне в очите на съвременниците ни. Преди да продължим с някои събития и вижданията на българските патриоти по темата ще цитираме възгледа относно 3 март на Пламен Цветков:” 3 март по никакъв начин не може да бъде национален празник. Това е историческа дата, използвана от твърде влиятелни среди, които са на московска заплата, за да поругават националното ни достойнство. Опитът да се замени една чужда власт с друга е всичко друго, но не и освобождение. А истината е, че няма завоевател, който да се нарича завоевател. Той винаги определя себе си като освободител или в най-лошия случай – като обединител. Между другото, войната от 1877-1878 г. не се е приемала еднозначно още тогава от българите. Самото посрещане на руснаците, и то според руски дипломатически документи, няма нищо общо с идиличната картина на Дядо Вазов за дечицата, които посрещали братушките с крушки. Защото руснаците започват да действат като в завоювана територия, с всичко произтичащо от това – произвол, структурата на екзархията безапелационно е подчинена на руската окупационна администрация, започва един грабеж и едно насилие, което според признанията на един руски дипломат е накарало все повече българи да се питат дали не е било по-добре да си останем под властта на султана, отколкото под могъщественото покровителство на Царя Освободител, наречен “освободител” не заради България, а заради това, че е премахнал крепостното робство в Русия през 1861 година.”(http://frognews.bg/news_43316/Vasil_Levski_Koito_ni_osvobodi_toi_shte_ni_porobi!/)
Тук е необходимо да посочим накратко и виждането по термина източен въпрос, след което ще продължим отново със същинската част на доклада ни: “…Източен въпрос, който от XVIII в. насетне има за свое главно съдържание борбата между великите европейски държави за надмощие на Изток. В центъра на Източния въпрос се оказва Турската империя с нейните сложни стопански, национални, политически и международни проблеми.
Великите сили, кръстосали своите интереси в Изтока, имали противоречиви намерения. Русия се стремяла да ликвидира Османската империя, да засили влиянието си в нейните провинции (пряко или косвено), да излезе на открито топло море и по такъв начин да гарантира своята сигурност от ударите на западния буржоазен свят.”(Генчев,Н.Българско възраждане.С.1988.,с.228)
Спираме се на това кратко определение, поднесено от един от най-добрите изследователи на Българското възраждане, само, за да можем да обосновем последващата фактология След XVII век и особено в края на XVIII, започва да нараства ролята на българската интелигенция сред поробения ни етнос. Като най-ярки примери в тази област безспорно са Паисий Хилендарски и Йеросхимонах Спиридон. Прекият продължител на духовното им дело е Софроний Врачански. Още като обикновен свещеник той започва борба не само срещу гъркоманите и за възраждане на българския език, но и за пълно политическо освобождение на България. Малко се пише в учебниците именно за революционната дейност на Софроний. По-важната от тях е, че той търси близостта на Русия за една освободителна война в България. Това му дело най-ярко се откроява по време на военните действия на Северната империя с Османския й противник през 1810-1812г. Идеята на Софроний и неговите сподвижници е Русия да успее да създаде автономна българска държава на север от Дунав, а същевременно „Българската революционна организация” привлича изключително много българи (самостоятелно и като чети) на страната на руската армия. Софроний и неговите сподвижници са разчитали, по обясними причини, предимно на Русия и делото в страната ни на новосъздадената българска буржоазия.
В проучванията и учебниците се разглежда най-вече стремежа да се привлече „ГОЛЕМИЯ БРАТ”, а в нашият доклад се насочваме предимно към възгледите на другата група от интелигенцията ни и най-просветените българи. В нейните кръгове са Г.С.Раковски, В.Левски, Хр.Ботев, Ст.Стамболов, екзарх Антим I и др. Ще предложим някои изказвания и писания на тези титани на Българското възраждане, които исторически са подкрепени с действителни събития. Преди това само ще подчертаем, че до периода на Освобождението, разглежданата от нас група е по-действената и има повече подържници сред населението.
Така започваме с позицията на Раковски, за която първо ще отбележим, че еволюира и след като в началото той държи на Руската империя, вследствие на някои антихуманни нейни действия и много перфектен анализ на разиграли се събития, създателят на българските легии променя становището по въпроса как трябва да извоюваме свободата си. Той пръв достига до възгледа, че трябва да разчитаме само на собствени сили, за да унищожим „Болния човек”:
“Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уш тях ще освободи…а после бойя, като овце ги трампела!”(…)”Досега не сме говорили във вестника си за това убийствено за народа ни преселение (става дума за преселването на видинчани в Бесарабия;К.К.), защото никога не се надявахме Русия да достигне до такава една крайност, Русия, коя винаги е прогласявала явно и званично, че ище доброто на българите, както и на всичките в Турско славяни и православни християни, но сега сме принудени от свята си народна длъжност да кажем общонародно с каква цел и с какви сплетни става това преселение.”(…)”Ние молим да ни оставите свободни да вършиме и ние що знайме.” – Он же отговори:”Българи! Стойте си мирно, че ще обърна топовете си да ви избия аз…Българите отчаяни му рекоха:”По-добре, господарю, Вие, нашите единоверни и единородни братя, да ни избийте, нежели да ни бият и децата ни да турчят и обезчестят турците!”(последното е част от диалога между българите и руския генерал Дибич;К.К.)(Г.Раковски. Българийо майко мила.Събрани съчинения. Откъси от статии, проучвания и писма.С.1967.) Тези думи на нашият революционер могат да се онагледят с много примери, на които той е бил свидетел. Един от най-безспорните е свързан със събитията около 1828 – 1829 г. По време на военните сблъсъци между двете империи, в ареагарда на руските войски участват български чети, които атакуват турските позиции няколко дни по-рано от основаната армия. Така се стига до сблъсъците пред една от непревзетите до тогаз османски крепости – Одрин. Благодарение на умелото преструктуриране на войните си и правилно подбраната тактика, Бойчо войвода с четата си, успява да завземе този град. Първа помощ му оказва Георги Мамарчев със своите войни. Когато пристигат обаче руските войски, водени от генерал Дибич, те арестуват българите. След като подписват договор с победената империя, „братските” генерали предават нашите патриоти в плен на противника. Освен това клаузите на договора предвиждат свобода за Гърция и автономия за Сърбия – страни, които по никакъв начин не участват във войната. България пък, която дава свидни жертви и чиито чети завземат ключови центрове по време на сраженията и помагат за руските успехи, отново остава под Османско владичество. Освен това мюсюлманските гарнизони, след разглежданата война, се увеличават значително на балканските територии, заселени с българи.
Що се отнася до въпроса, свързан с Бойчо войвода, ще цитирам и част от изследването на наш учен:
”За участието на Бойчо в руско-турската война (1828-1829г.) пръв съобщава П.Хитов…Тъй като познавал добре местата в Източна България, руското командуване често ги използвало за водачи. Придружени от десетина казаци, дружината на Бойчо неведнъж била изпращана напред, за да разузнае разположението на турските сили. Веднъж при една такава рекогнисцировка, Бойчо и другарите му, не повече от тридесетина души, връхлетели върху голям табур башибозуци. Завързала се ожесточена престрелка, в която, благодарение на доброто разположение на хайдутите 50 от башибозуците били убити, а останалите се разбягали…
Когато руските войски били още в България – пише Д.Мишев,-кап.Мамарчев и Бойчо войвода, и двамата на руска служба, повдигнали въстание в Северна и Южна България. Въстанието не сполучило. Войводите не били хванати – Мамарчев бил арестуван от русите, а Бойчо заточен в Сибир.”(Ферманджиев,Н.Гонител на поробители и чорбаджии Бойчо войвода.,Във:сб.Български войводи.С.1985.,с.49-64)
Така стигаме до периода на ВРО и БРЦК. Главната роля при тяхното идеологическо и организационно изграждане е дело на продължителя на Раковски, а именно – АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА. Възгледът на Левски за начина и формата, по която да се извоюва народната свобода, както и отношението му към Великите сили за този процес е продиктуван и от фактите, че в първата половина на месец април 1868 год. Българската Легия е разтурена. Освен това Апостолът е подготвян от гения на нашата революция и Баща на нацията Г.С.Раковски. От антибългарските действия на сърбите, подкрепяни от Русия, той извършва най-правилен извод — да не очаква и да не се надява на чужди обещания за помощ, докато тя не бъде проявена на дело. Негативизмът, който той изгражда към непоследователните позиции на други държави, го заставя да си спомни думите на Раковски, казани още на 1 август 1852 год.: „Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценни жертви! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи.”(Д.Т.С., стр. 391—392. Позивът на Раковски до българския народ от 1 август 1862 г.) Левски не само живее с тези думи на Раковски, но ги обработва, задълбочава и развива до степен на най-правилно гледище, което има исторически характер — българското революционно движение да се осланя на собствените си сили и на своята света десница. Обръщайки се към съратниците си той отбелязва:” Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби!” Думите са продиктуване от очакването на някои хора това дело да извърши Русия. Прави чест на всички големи революционери и хуманисти, че са прозрели политическите стремежи на Русия, още когато страната ни е под Османско владичество.Казаното от Левски, което тук цитирахме, се явява като пророчество за периода след Освобождението. Един от многото примери е свързан с построяването на катедралния храм „Св.св. Кирил и Методий и Св.Александър Невски”. Думите на руския монарх, свързани с този повод, са дословно следните:”С налагането на “Св. Александър Невски” за патрон на Българската църква ще им пречупим вратовете.”
Така стигаме до сблъсъка около този храм, между граф Игнатиев и екзарх Антим I. След постоянни нагли натяквания на руския офицер, че България винаги трябва, едва ли не, да коленичи пред Русия, заради свободата си, нашият свещеник не издържа и му отвръща:„Да, вие ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?”(Кирил Патриарх Български, Екзарх Антим I (1816 – 1888).С., 1956.,с.953)
И, за да се разбере внимателно смисълът на този въпрос от страна на екзарха ни, то е добре да се погледне поне откъс от една дълго забранявана книга на Захарий Стоянов:” Ако руският крак стъпи някога в нашите райски земи, то нашите полета и плодородни места няма да ги владеят български стопани, но руски стопани.Тогава българският народ ще опита какво значи робство, което той не е и сънувал даже във времето на турците. Руското робство е нещо нечуто и невидяно. Зверовете турци никога в ума им даже не са минували тия зверства, които са били узаконени в Русия…Но Русия ни освободи – ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар.”(Стоянов,З. Непознати страници. Поборници-държавници(материали от личния архив на писателя).С.1995.,с.117-123)
“Секи Българин е длъжен да защитава своите етнически особености и да варди своето огнище!” – Това пък са думи на Л.Каравелов, продиктувани от възгледа му предците ни да се пазят от посегателството на Русия.
Не може да не отбележим и позицията на Хр.Ботев, който е най-светлият пример за онагледяване на подготвяният от Левски БРЦК. Калоферецът освен че пише за Русия като за „…тюрма на народите”, ни предлага и своето лично становище, свързано с отношението на голямата източна империя към Българския въпрос:
„Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства (спрямо Турция;К.К.), за да затрие от лицето на земята българските колонии!”(Ботев,Х.,Избрани съчинения,Т.I.С.1958.)
Тези му думи са продиктувани от събитията след войната от 1828 – 1829г.г., които са се повтаряли многократно и по-преди. Най-конспективно разказани, те се състоят в следното:
– Подписвайки мирния договор с Османската империя, Русия осъществява и размяна на население между двете страни. Българи от източната част на Балканите са обявени за малоруси и са преселени в Бесарабия, откъдето пък са изгонени в българските добруджански предели татари, черкези и други мюсюлмани, които са наречени турци. В по-ранните години, най-фрапиращият подобен случай е свързан с договор между разглежданите империи. В 1798г. руски и турски дипломати сключват таен договор, след като 24 години по-рано в Кючук Кайнарджа Русия обявява за първи път пред Европа Волго-Камските българи за татари. В тайните алинеи на договора се определят българите християни за малоруси, а българите мюсюлмани (повечето от Волжка България и Северното причерноморие) за турци. Непокорните на султана гяури, според този договор, били разменени срещу непокорните на Русия правоверни от Северен Кавказ.
По този начин, неколкократно е правен опит за промяна на етническия и още повече на верския характер на населението в рамките на Българската екзархия.
Ще завършим тази част от доклада с един неоспорим факт, който също почти не се споменава и не му се обръща внимание. Той обаче показва, че най-големите ни революционери са имали правилна позиция по въпроса за Великите сили и преди всичко за Русия.
В началото на Предварителния Санстефански мирен договор, изработен по карта от княз Черкасов, се предвижда (уж) свобода за България в границите на нейната екзархия. При самото подписване обаче , руснаците искат източна България като „ЗАДУНАЙСКА ГУБЕРНИЯ”. След член VII се поместват текстове, които определят Северна България като васална по данък на Османската империя. Същевременно тази българска територия практически ще бъде окупирана от руска войска, на която българският народ трябва да плаща ежегодна издръжка, а в договорът не е предвиден срок, след който тя трябва да се изтегли. От друга страна Южна България остава изцяло автономна на султана. Разгледа ли се внимателно целият договор, то всички специалисти – юристи са единодушни в констатацията си, че България няма да получи свободата си, ако той е бил подписан. Тази договореност предизвиква светкавичната реакция на другите Велики сили, които свикват Берлинския конгрес. От страха, който поражда у другите големи държави руските стремежи, се стига до разкъсването на България. Това от своя страна е основният фактор, на който се базират последвалите много войни и страдания за българите на Балканите.
Постоянните опити на руските агенти и учени да унищожават археологията в България и да фалшифицират историята ни са посочени нееднократно от нашата интелигенция и от учени. Захари Стоянов отбелязва някои важни факти, разглеждащи въпроса за Русия спрямо България: “Но ще да кажат мнозина: “Русия беше, която ни освободи”. Да това е вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново – нещо, което тя доказа вече от 6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време, благодарни сме и на покойний император, но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има : бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки,камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!(…)Поклон върху праха на великий български мъченик, че в днешните времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”(З.Стоянов., Предговор към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г., Русчук, 1-й Март 1886 г.) В Интелектуално звено “Корени” сме изцяло на тази позиция, защото нищо, към добро, в Русия не се е променило, а само е станало още по-зловещо.
“Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.”( Думи на З.Стоянов, с които той преразказва едно писмо на Аксаков)
По повод написаното от Аксаков, Захарий Стоянов отвръща в прословутото си писмо до него. Независимо от неговата големина, предпочетохме да го поместим цялото, защото то е в пряка връзка с темата на доклада ни:
“Г-ну И. С. Аксакову,
редактор на в. „Русь”,
Ако от 6 септември насам другите ваши събратя, руски вестници: „Московския ведомости”, „Новое время”, „Варшавский дневник”, „Киевлянин”, „Русский куррьер” и пр., и пр., бълваха само яд и злоба против нашето общо дело, то вие, уважаемий старче, стъпихте по на друга почва. Ако поменатите вестници например казваха, „че братушките” са народ неблагодарен, че „революционерите” трябва да се накажат, че турците трябва да се подпомогнат, за да завземат Източна Румелия и пр., то вие отговаряхте по-меко и по-снизходително, че България не трябва да има нищо свое, че нейната войска е войска руска, че руското правителство не трябва да губи време, но да проводи един корпус войска във Варна, която да въведе чисто славянски ред и порядък.
Благодарим ви за откровеността. С това вие показахте, че сте руски патриот. Но позволете и нам да ви заплатим със същата монета, т. е. и ние да бъдем така откровени патриоти като вас. Вие сте горещ славянофил, познавате славяните , знаете, че в славянската натура е, щото всяко нещо да се говори ясно и открито. Освен това ще да бъдете така великодушни и търпеливи да чуете и нашето слово, словото на ония, които вие искате да унищожите, да слеете и затриете политически от лицето на земята. Няма да откажете, че и кравите ритат, когато се наруши тяхното кравешко право.
Вие сте ни освободили, дали сте ни политическо съществувание — благодарим ви. Но защо не ни оставите сами да падаме, да ставаме, да се караме и гониме, за което пак сами себе си ще обвиняваме? Бъдете малко по-настрана от нас, давайте ни съвети през гори и планини, да ви виждаме и чуваме отдалеч, да си спомняме за вас само ония минути, когато вие гонехте неприятеля! А ако искате да помагате на своите „деца”, то може и отдалеч, там, дето нашата ръка не стига. Повярвайте, че вашата намеса в нашите домашни работи: кой да бъде министър, где каква църква да се направи и за какво да пишат вестниците и пр., е услуга смешна и нищожна. За да се уверите, че ние говорим право, благоволете да посетите трите части на България : Македония, Тракия и Княжеството. В първата, Македония, гдето не е стъпил крачецът ни на Ернрота, ни на Ремлингена, ни на Сорокина, руският цар е господ, Русия е земя обетована. В Тракия руският цар е свети Петър само. А в Княжество България, гдето по-отблизо са запознати хората с вашите „порядки”, руският цар е просто цар и човек.
Да си бъдем сами, да си разравяме огнището със своите собствени ръце — ние желаеме и по други причини. Историята на прогреса ни обажда с най-поразителни факти, че опеката над народите, била тя православна, или гнило-западна, е убийствена. Ние знаеме, че там, гдето народите не са се допущали да се месят в собствените свои дела, там тия народи са си останали деца пеленачета.
В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост. Каква правдоподобност в думите на един наш стар деятел, че вие не знаете граматиката, защото не правите разлика между твой и мой!
И защо налитате като орли на нашата нещастна земица? Малка ли е вашата държава? Не ви ли са доволни сто милиона верноподаници, състоящи се от 10—15 народности? Не ви ли стигат два милиона солдати? Искате съединението на славяните в едно цяло. Много добре; мисъл прекрасна, към която всеки славянин трябва да се стреми. Коя славянска малка държавица няма [да] се счита щастлива да бъде в съюз с велика Русия, да има на помощ нейната мощна сила. Но вашето желание за съединението на славянските племена е чингизхановско. Вие желаете да се простират над славянския свят не съвременни братски связи, не начала свободни, не пълно развитие на всяка отделна народност съобразно с нейните нрави и обичаи, не пълна търпимост на всяка местна култура — но отживелите византийско-татарски начала. Вие искате да млъкне всяка народност , всяко разумно същество да се възхищава от цар-колокол и цар-пушка, да няма разлика между твой и мой, да тържествува само православието, вашето православие, което е по-лошо и от идолопоклонството. В късо казано, вие искате да се даде голям простор на камшика и на попската молитва; вие искате да се върнат народите във века на татарщината. Че това е вашата любима девиза, вашата мечта — фактите са много. Вие скърцате злобно на нашия княз (26 брой , „Русь”) защо той в своята прокламация към българските войници е споменал имената на славните ни царе Крум, Борис и Симеон; защо той не е казал, че българите нямат нищо, че всичко те дължат, и победи, и сполука, на вашите генерали и офицери — на тия офицери, които дезертираха от нас?
Турците, които са агаряни, немците и унгаритe, които са заклети врагове на славянството, най-после целият свят припозна нашето геройство, че то е извършено от нашите собствени мишци. Само вие, нашите покровители, водителите на славянството, само вие казвате: Йок, стрижено!
Не ви е чист косъмът, бай Аксаков! Не желаеме ние такива покровители. „Всеки, който не е с вас, той е против вас.” После нашите победи при Пирот вие говорехте в своята газета: „Защо и княз Батенберг не е добре с нас, та да можем да го похвалим за победите му?” А какво ви е направил българският княз, та не можете да му признаете едно право? Какво ви е той прегрешил ? Вината му се състои в това тежко престъпление, че не послуша вас, Катков и други да измени на България, да продаде нейните интереси на една чужда държава. За същите тия грехове и Богориди стана за вас лош. Ние бяхме очевидци, когато вашите дипломати в Пловдив през 1884 г., като наближи срокът за генералгубернаторството на принц Богориди, държаха едната си ръка един чек от 40 000 лири, а в друга — орденът „Св. Ана” с мечами. „Друго не искаме от тебе — говореха , — недей разсъждава и слушай каквото ти заповядаме: хем генералгубернатор ще си останеш, хем 40 000 лири ще имаш, хем „Св. Ана” за заслуга.
„Аз съм честен човек, нека моят наследник направи това”, отговори Богориди. „Ти си враг на Русия и като такъв трябва да паднеш” — казаха вашите дипломати. По едно време нашата преса беше прогласила , че такъв един подарък за заслуга (от около 3 000 000 рубли „чистаго серебра”) е бил предложен и на нашия княз. Но тъй като и той последвал примера на Богориди, то станал „враг на славянството”.
Не обичате вие волнодумството, уважаеми. Много ви е драго, като чуйте тълпата да вика гологлава „ура”. Ето защо вие кълнете в България и конституция, и интелигенция, и литература, и всичко друго, което мисли. Колко ще ви бъде вам драго и едва ли ще да има от нас по-добър народ, ако по селата ни наместо училища се издигат камбанарии, ако мястото на Народното събрание е някаква си Киево-Печорска лавра, ако попът е пръв в селото, ако камбаната е единствената душевна храна на всекиго. Далеч от нас такива доброжелатели. „Не им щем ни меда , ни жилото” — както каза нашият съотечественик Др. Цанков едно време, когато в главата му имаше съвест и разум.
Не желаем ние татарска цивилизация. Защо вие се въоръжихте против нашето съединение? Кой, та не вие, го задържахте досега? Кой свика конференцията? Кой даваше кураж на турците да затъпчат Тракия? Кой накара това сръбско кюлхане, Милан, да ни нападне хайдушки? Кой проводи турски комисари в Тракия? Кой, та не вашият там консул, ходеше като бесен из Пловдив да заплашва българите, че ако не приемат турските комисари, Русия ще се разсърди и турците ще навлязат с „ красния шапочки”?
Кой, та не вашите агенти на 7 и 8 ноември, когато България рискуваше да се закопае на Сливница, ходеха из Румелия да бунтуват жените против правителството? Кой в същите тия дни пиеше шампанско в София за победата на сърбите, та не вашият агент? И защо всичко това? Само за жестоко отмъщение, само за туй, че и в българите се появила капка самостоятелност, че и те са се показали като народ, че и от тях ще се родят авторитети. А според вас всичко това трябваше да се замести с „бит по сему”, c милостиво съизволение и с фелдфебелска „опитност”. Когато вашето славянско чувство се възмущава от историческите имена Крум, Борис и Симеон, то лесно да се убеди човек колко ще бъдат вам противни и ненавистни и новите крумовци. Но стига засега толкоз!”(Стоянов,З., Във:в. “Независимост”, 12.03.1886 г., Писмо от Захари Стоянов до освободителя Аксаков)
Ето и колко са безцензурирани и думите му из предговора към статията на Георги С. Раковски“Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, която той препечатва отново: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е “дообогатяване” на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения.”(Стоянов,З.,Във:в.”Дунавски лебед”, 1859 г., статия “Русия и българската криза”)
Откъде идват прозренията на пред и след освобожденските ни патриоти и тяхната ненавист към Русия? Едва ли изказаните думи са само плод на лично отношение и антипатия. Важно е да отбележим, че на всички споменати до тук, както и на по-голямата част от останалата българска интелигенция, е било видно арогантното отношение на Русия и СССР към нашата България, но също е било ясно и как са се отнасяли руснаците към поробените кавказки българи, останали още от времето на Бат Бай и Волжко-Камските българи на Котрагова България, която най-безцеремонно преименували в Татарстан. Обяснението на руската страна за това асимилиране е, че Волжка България била завладяна от ордите на Чингис хаган, след което българите били избити и останали само татари. Хайде де! Ами по същата логика ордата на Чингис хаган, която завладява и Русия, би трябвало да е избила и руснаците и в техните земи да има също само татари. Подобно нещо е трябвало да се случи и във вътрешността на огромната страна създадена от Чингис хаган, но там все още си живеят старите етноси. Дори в Северозападна Индия и Североизточен Афганистан още са останали хора, които при преброявания се пишат българи (защото и там са живеели българи, но чудно защо не са били избити от ордата, която завладява и тези райони). Най-невероятното в тази руска “приказка” е появата на татарите. От “Тайната история на монголите” всеки може да научи, че Чингис хаган три пъти разбива татарите преди да предприеме похода си на запад, че той е монгол и води със себе си монголи. Ако Волжките българи (нанесли единственото поражение на Чингис хаган) бяха асимилирани от тази орда, то тогава трябваше да се наричат монголи, а не татари и страната им да бъде назована Монголстан, а не Татарстан. Да, но ако бе сторила това Русия се излагаше на опасността, в по-ново време Монголия да претендира за национално малцинство, за автономия или независимост на Монголстан. Подобно нещо не може да се случи с Татарстан, защото държава Татария няма и по тази причина не би могла да атакува политиката на Русия спрямо “татарските” сънародници.
Експанзиите на Русия спрямо България датират от много по-старо време. Няма да се спираме на нападението на княз Светослав в страната ни и разрушенията, които извършват войските му, незвисимо, че това вероломно нахлуване спомогва България да падне под Византийско робство. Оттогава все пак са минали много столетия, а той е все още владетел на Киевска Рус, която няма много общи черти с Московска.
През първата половина на XVIIв., подлъгани от Руската империя и подстрекавани от нея, казашки отряди от българи нападат и плячкосват градовете на родствениците си по днешното българско черноморие, които по това време са в пределите на Османската империя. Това е извършвано, практически, неосъзнато от тях. Стигнали до Истамбул, но целта им не била да освободят местното население, а по-скоро да се присмеят на султана и ограбят земите му, включително и българските. Така, опожарявайки много селища на дедите ни, без да са разбирали те принуждавали хората да напуснат родните си места и да се заселват във вътрешността на страната.
Няма да описваме убийствата на отделни българи , извършени от руснаци, преди и след Октомврийската революция, защото тези случаи са хиляди. Не може да не отбележим обаче едно от тях. Убийството на първия съветски дипломат в Германия, революционера Денис. Общо взето той няма никаква връзка с България, но е ликвидиран от тогавашното КГБ, само защото помолил Вилхелм II да се застъпи пред Ленин за обособяване на Република Булгар и немска автономия в Сарътауска губерния, около град Балик (дн. Нижний Новгород), с наименование БЪЛГАРИАНА.
Унищожавани са по цели български селища от Алтай до Волга, в които наказателни акции, Сталин предоставя ролята на основен сатрап на Й.Б.Тито.
Чрез гладна смърт са ликвидирани голяма част от Волжките българи и родствениците ни от Бесарабия. Най-ужасяващ в този случай е фактът, че от Дунавска България изпращат помощи за бедстващите роднини в Съветската федерация, но вместо да стигнат до получателя си, те са продадени в чужбина от държаваната администрация на страната, която някои хора, сляпо, продължават да наричат “ГОЛЕМИЯ БРАТ”.
Освен човешкия потенциал и неговите поселища, руските ни “братя” са унищожавали системно и миналото на етноса ни, за което свидетелстват и някои съвременници на злостните деяния, дори чужденци.
Страшна е откровеността на чешкия археолог Карел Шкорпил, който, пристигайки у нас споделя:”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…” Все пак, той не изпълнява тази пъклена руска заповед.
Отново Шкорпил споменава за друго престъпление на Русия:”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…” Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като самият Успенски, изпратен от руския цар да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да извършват разкопки във Велики Преслав. Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.
Ще припомним думите на руския цар по повод освещаването на най-големият български храм след Освобождението:”С налагането на “Св.Ал.Невский” за патрон на българската катедрала – ще им превием вратовете.”
Докладът ни придоби прекалено голям размер за подобен вид научно изследване, но той остана изключително малък, спрямо мащабната фактология от най-различен характер, показваща обосновано и документирано, че никой просветен българин не може да падне толкоз ниско, че да отдаде почит на руската или съветската страна като на наш по-голям брат. Всички исторически свидетелства отбелязват ясно, че ако се използва този вид терминология, то българският народ е по-големия брат на руския. Чест прави обаче както на учените, така и на народа ни, че никога не натякваме подобни факти на други страни, за да унижаваме достойнството на техните хора.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Арнаудов, М. Георги Стойков Раковски. Живот, дело, идеи. София, 1969
Архив на Г. С. Раковски. Т. І. Писма и ръкописи на Раковски. София, 1952
Архив на Г. С. Раковски. Т. ІІ. Писма до Раковски. (1841-1860). София, 1957
Архив на Г. С. Раковски. Т. ІІІ. Писма до Раковски. (1861). София, 1966
Архив на Г. С. Раковски. Т. ІV. Писма да Раковски. (1862-1867). София, 1969
Ботев, Хр. Събрани съчинения.Т. I, София, 1958
Гай Юлий Цезар.Исторически съчинения.Записки за Галската война. книга трета.София, 2002
Генчев,Н.Българско възраждане.София,1988
Д-р Касабов,И.Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи. София, 2009
Д.Т.С., стр. 391—392. Позивът на Раковски до българския народ от 1 август 1862 г.
Каменов, К.Небето помни III. Етногенезисът от (прото-) траки до българи. Пловдив, 2011
Кирил Патриарх Български. Екзарх Антим I (1816 – 1888).София, 1956
Москов,М.Именник на българските ханове (ново тлкуване).София,1988
мюшира Гази Осман паша. Отбраната на Плэвенъ.София, 1901
Раковски,Г.С. Българийо майко мила.Събрани съчинения. Откъси от статии, проучвания и писма.София,1967.
Раковски,Г. С. Съчинения в четири тома. Първи том. Проза, поезия. София, 1983
Раковски,Г. С.Съчинения в четири тома. Втори том. Публицистика. София, 1983
Раковски,Г. С. Съчинения в четири тома. Трети том. Историография. София, 1984
Раковски,Г. С. Съчинения в четири тома. Четвърти том. Езикознание, етнография, фолклор. София, 1988
Стоянов,З. Непознати страници. Поборници-държавници(материали от личния архив на писателя).София,1995
Трайков, В. Георги Стойков Раковски. Биография. София, 1974
Трайков. В. Раковски и балканските народи. София, 1971
Ферманджиев,Н.Гонител на поробители и чорбаджии Бойчо войвода:В сб. Български войводи. София,1985
Цветков,П.Славяни ли са българите.София, 1998

САЙТОВЕ:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/09/20/instrukciia-na-ck-na-kpss-na-sssr-strogo-sekretno-avtor-aidr.1150574
http://frognews.bg/news_43316/Vasil_Levski_Koito_ni_osvobodi_toi_shte_ni_porobi!/
http://www.extremecentrepoint.com/archives/311.

Един коментар з “РАЗМИСЛИ ЗА РУСКАТА “ОБИЧ”, СПРЯМО БЪЛГАРИЯ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *