Коренът – Константин Каменов

ПОБЕДАТА НА КАЛОЯН Е ПОБЕДА И НА ДЕМОКРАЦИЯТА

калоянКонстантин Каменов
Интелектуално звено „Корени”

    14 април е дата с колосално значение за българската история. На този ден, преди осем века, цар Йоаница (известен в историографията ни с прозвището Калоян) нанася съкрушително поражение на войските на Латинската империя, предвождани от император Балдуин. Битката, станала край Одрин, се възприема от повечето учени като една от поредните в многовековната ни история и…толкова. Войната между България и Латинската империя обаче е нещо повече, много по-значимо от едно обикновено сражение. От учебниците се разбира, че се отделя по-голямо внимание на Балдуиновата кула и на императора, за който тя е направена, отколкото на нашия цар. Дори не се отбелязва, че Йоаница е продължил един древен български обичай като е направил чаша от главата на един от знатните си противници в сражението.
В Интелектуално звено „Корени” обръщаме по-специално внимание на разглежданата битка. Според нас, сражението пред стените на Одрин е било най-вече противопоставяне на два светогледа – източно-православния срещу католическия. Противопоставяне на две философии, на два начина на живот. Разглеждайки в тази плоскост събитията, стигаме до заключението, че изходът им е бил предварително решен и е нямало как те да претърпят друго развитие. Много по-демократичното за времето си Източно-православно мислене, удържа нечувана победа, при едно от най-големите спречквания с католицизма на бойното поле. Тази победа е не само тържество на силата на българското оръжие, на пълководния талант на цар Калоян, но и на демокрацията над папския тоталитаризъм .
Цялата история е отражение на продължилото няколко века духовно сражение между тези два мирогледа. В края на IX в. във Франкската държава са преведени евангелие и псалтири на неканонична писменост. Това принудило папата да изпрати кардиналите си при краля на франките, за да унищожат тези книги. Споменатата немска държава е била в лоното на католицизма и по тази причина и́ било наложено да си служи само с латинска писменост. През същото време обаче един от четирите канонизирани езика (и писменост към тях) бил вече и българският. Франкският крал решава да не се подчини на папските посланици и се сдобива с български духовни книги. Между тях, най-видно място заемало евангелието. Една част от него е написана на глаголица, а по-малка част на кирилица. Това е тъй нареченото Реймско евангелие. То се е съхранявало в катедралата на едноименния град, където преди да бъдат коронясани са се заклевали всички франкски и френски крале между X и XV в.в. Папската институция не можела да постъпи с тези книги по същия начин, както с франкските, защото, както вече отбелязах българският език е бил един от каноничните.Нужно е също така да се знае, че то не е било написано в България.
Чрез него и българския език е била спечелена разгледаната духовна битка. За съжаление Реймското евангелие, наричано също Българската библия, вече е поругано от културните французи, независимо че се пази в местна библиотека. Техен представител е унищожил част от красивия обков като е откраднал скъпоценните камъни , които са го красяли. Но подобни дела показват само едно. Определенията, които сами си поставяме, че сме най-крадливото племе, всъщност важат за други, които искат да се представят като най-цивилизовани. Ако бяха такива, то поне щяха да си признаят, че духовността, която разнасят, са получили от цивилизацията на дедите ни.
От тяхното държание ние не бива да се срамуваме. Все пак сме дали култура и на тях. А кой какъв е, само Бог може да каже или , както се отбелязва в древен български надпис БОГ ВИЖДА!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *