Коренът – Константин Каменов

ФАКТИ ОТ ДРЕВНОСТТА НА ПЛУЛПУДЕВА

Константин Каменов

Интелектуално звено „Корени“

Едва ли може да се намери човек или научен колектив, които ще съумеят да опишат историята на Пловдив, дори преди това да са извършили надлежна подредба на фактология в многохилядно, събрано в томове, издание.
Град,
в който почти всеки ден нещо се е променяло,
в който, личност след личност са носели светлина и са участвали в събития от световен мащаб,
към който, дори без съвременните методи за информация, погледите на жителите от тогавашния свят ежедневно са очаквали нещо да се случи и…всичко това, вече почти тринайсет хилядолетия,но едва ли би “оживял” подробно и изцяло, в чието и да е описание със своята древност.
Преди няколко години ми поставиха задачата да подготвя книга за най-древния Пловдив от времето на неолита до древността, защото другите учени, имащи познанието и таланта да я напишат вече не бяха сред нас.В подобни мигове, тъй като разполагаш с информация и за развитието на града през другите периоди, започваш да си мислиш кои факти ще отпаднат. Все пак Пловдив е един от важните градове за духовността на България и на българската народност. Няма да може обаче да се отбележи,че след унищожаването на павликянската държава спасилите се дълго търсят земя за своята вяра. Около 200 000 арменци-тондракити откриват този кът в града на тепетата.Именно павликяните помагат през 1205г. цар Калоян да присъедини отново Пловдив към България. За да избегнат помохамеданчването тези павликяни през XVI – XVII в. приели католицизма. В същия български град, но през X в. е действал и поп Богомил. Освен всеизвестните факти нямаше да могат да се покажат други, които представяха как жителите на града почти винаги са пренасочвали капиталите, с които са разполагали, за да вложат най-вече в духовността и културата. Нещо значимо за целия български народ, което показва значението му като народ през хилядолетията на света.

Затова ми се поиска още в предговора да подходя с нестандартните, но необорими въпроси, от рода на:
“Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ днес град с непроменено местонахождение и постоянен жизнен цикъл?
-Знаете ли, че Плулпудева от второто хилядолетие преди Христа е бил по-голям от съвременния Пловдив?
-Знаете ли, че Пловдив е Най-големият и най-красивият град през Античността?
-Знаете ли, че по площ на мозайките си от Римската епоха Пловдив надминава всички тогавашни градове на Земята?
-Знаете ли, че Пловдивския цар-жрец Евмолп е духовен син на Бог Посейдон, а баща му е всеизвестният Музей? Че неговият учител е Орфей, а напътстваща го от небето е Богинята майка Деметра?
-Знаете ли, че Херакъл не е седял в Атина, а в Пловдив, където царят-жрец Евмолп го е посвещавал в тайнствата на мистериите?
-Знаете ли, че, водени от царя–жрец Евмолп пловдивчани разбиват неелинската Атина?
-Знаете ли, че името Пулпудева, както и съвременният Пловдив, имат най-доказан и точен превод от тракийски ГРАДЪТ НА БОГОВЕТЕ?
-Знаете ли, че в Пловдив траките не са допуснали нито елински, нито македонски културни, археологически пластове? Че върху хилядолетния тракийски е “кацнал” направо римският, който е заимствал културата от траките?
-Знаете ли, че в чест от 1000 годишнината на Рим, императорът Филип Араб не се връща във “вечния град”, а ръководи лично възстановяването на Пловдив след нападението на готите?
-Знаете ли, че Пловдивските спортни игри, известни като Кендрисийски, много години са били по-популярни от Олимпийските и Питийските?
-Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите светилища посветени на орфическия Аполон, една от първите европейски синагоги и една от първите християнски базилики?
И т.н., и т.н.
До преди 30 години и аз не знаех почти нищо от това, а въпросите от този порядък могат да продължат до безкрайност и няма кой да ги обори, че не са верни.
Повече от 40 години, всички учени от Интелектуално звено “Корени” и много съидейници около нас, сме събирали като мравчици, зърно след зърно от фактологията на най-стария жив град в Европа. След подредбата и систематизацията на сведенията, анализите и изводите от информацията, на мен се падна честта и се стовари тежестта да оформя книгата, разглеждаща историята на града от неговите първосъздатели до ранното Римско владичество. Мисля, че всички други, на които преди мен се падна честта да оформят тази книга, биха могли да я напишат по-добре. Все пак книгата им щеше да бъде различна. Сред най-знатните от тези хора бяха тракологът Димитър Чиликов и археологът Атанас Пейков.
Сведения за Пловдив са съхранени в легенди от неолита, книги на автори от античността, като Дексип, Полибий, Тацит, Страбон, Йордан и др. В цели книги от ранното Средновековие, като “Алкестиада” на Анна Комнина, се отделя такова внимание на тогавашния Филипопол, сякаш те са писани за него, а не по темата, която отбелязват в началото авторите. Западноевропейски пътешественици, такива от изтока и кой ли още не, предлагат обилни сведения за града с невероятно възхищение за неговия дух, бит и минало.
От началото на XIX в., доста автори в мащабни свои трудове се опитват да представят различни моменти от историята на Пловдив, информация за негови личности, събития и какво ли още не. Повечето от тях остават разочаровани дори от собствените си, внимателно подготвени, изследвания. Няма да изброявам тези учени и ентусиасти, защото със сигурност ще изпусна много, но ще цитирам какво е написал в предговора на една от най-популярните книги за миналото на Пловдив, авторът ú В. Пеев: “Написването, обаче, (на;К.К.)изчерпателна история на Пловдив, която, според известния до сега материал, ще изиска няколко големи тома и значителни материални средства, остава въпрос на бъдещето. Независимо от това, един така обемист научен труд, очевидно, не ще бъде пригоден за широката публика, не само поради недостъпната цена, на която ще може да бъде доставян, но и по своя стил и разработка.” (Пеев, В.,Град Пловдив минало и настояще,.П., 1941г.)
Днес информационната база, върху която се обосноваваме, за да започнем същата работа, е неимоверно повече. Въпрос от вида “какъв да е стилът на книгата” ме затрудни най-много. Научен или популярен – това бе дилемата. В един мрачен и прашен таван разгледах дневниците на приятели и колеги от звеното, които те си бяха водили относно начина, по който са разработвали различни свои книги. Безспорно бе, че цялата фактология, която притежавах за този период от историята на Пловдив, няма да може да бъде представена. Успях да избера най-важните моменти, към които да насоча вниманието. Научната им стойност не трябваше да се занижава, но на много места щеше да е по-добре да бъде поднесена по-достъпно. Необходимо бе да представя и случки от съвременното битие, но разказващи за древността и за които няма от къде да се прочете. Така и започнах да подготвям книгата. Цялата линия на повествованието е достъпна за всеки читател. Същевременно оставих някои от важните сведения, както са записани в дневниците или в научните трудове на най-добрите им изследователи. Необходимо е подобни факти да станат достояние на всички и информацията да започне да се разпространява чрез научната терминология.
Ще има и читатели, които, може би, ще останат недоволни, че нещо липсва, но при толкова много случки, факти, дати, имена, когато се прави синтезирана книга за историята, то трябва да се подбира според темата и идейната линия на книгата.
Сведенията са от най-добрите разработки по Тракология, Културология, от дневниците и изданията на всички археолози, работили в Пловдив и околностите му, сравнителни анализи и цялата документация, разработки и открития на ИЗ “Корени”…и какво ли още не.
Това е работният предговор, който ми бе най-трудно да подготвя.
Нататък последваха страниците с историята на Най-старият жив град в Европа – Пловдив.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *