Коренът – Константин Каменов

ОЩЕ ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ УЧЕН, НЕОЦЕНЕН ОТ КОМУНИСТИТЕ

Константин Каменов

Интелектуално звено”КОРЕНИ”

   Вестник “Про & анти” бе един от малкото, които обнародваха постоянно факти, показващи истинската същност на комунистическия режим в България. Тези сведения са постоянно необходими не само, за да не се изопачава близката ни история, но и за да се опреснява паметта на много хора, които, подтиснати от сегашната мизерия, започнаха да мечтаят за ново “Татово време”.
   Историята, която ще предложа в туй писание не се различава от съдбините на многото други хора, преминали през комунистическите лагери. Особеният характер на главния герой в нея, я поставя на границата между приказката и отблъскващата истина. Името на този невероятен българин, който вече е сред покойниците, е Димитър Савов. Роден в Харманли. Последните, повече от 30 години живее в Пловдив, а “по погрешка” е прекарал и 5 години в концлагера “Белене”. Запознати със случая, отдават тази “случайност” на факта, че е завършил строително инженерство през 1947г. във Виена, като преди това е следвал в Загреб, Бърно и Берлин. Или, както са наричали подобни хора – НЕМСКИ ВЪЗПИТАНИК.
   Същевременно той е бил и концертмайстор (първи цигулар-солист), който не се разделя с цигулката си, където и да се намира. Когато живее в чужбина много хора го сравняват с Айнщайн на базата на невероятните му математически способности и виртуозните му музикални изпълнения. Може би това са и едни от причините, след дипломирането му, от няколко места в Австрия да му предложат да остане на работа там.
   Носталгията по родното огнище обаче го връща в България, където се включва в изграждането на Димитровград. Но, както се е случвало често през този период, донос на познат прекъсва ентусиазма му и го “командирова” в “Белене”. Както са преценили негови събратя по съдба на острова, ако не е била любовта му към цигулката и изкуството със сигурност е щял да остави костите си на това зловещо място.
Отново цигулката му помага да се съвземе след лагера.Може би ще прозвучи банално, но е факт, че като щуреца от “Приказката за баба Мравка” бай Митко обикаля кръчмите и припечелва с инструмента си по някой лев за прехрана. А между “антрактите” се занимава с линейни уравнения. По този начин, от кръчма на кръчма, целият одрипавял, стига до формулирането на своя ЗАКОН ЗА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА, който е в основата на по-късните му открития.
   През средата на 50-те години на миналия век, концертмайсторът успява до такава степен да съкрати решаването на линейни уравнения, че намалява трудоемкостта им спрямо Гаус четири пъти и спрямо Баханиевич два пъти. За тези му постижения ласкава оценка дава дори всеизвестният съветски учен проф.Снитко. В свои публикации през 1960-61 г., руснакът подрежда нашенеца в първата петица на света по решаване на линейни уравнения (в съветските констатации, по правило, първите четирима са комунистически учени – в случая, това са китайци).
   Със създадените от инж.Савов директни линейни уравнения се опростяват методите за решаване на рамкови конструкции, включително с чупещи се ригели по Хайди Крос 1934г. и Жорж Кани 1954г., чрез рязко съкращаване на интерационните процеси.
Тези постижения му дават право (“благоволение” на Партията, както величествено се изразяват комунистите от онази епоха) да се захване отново с инженерната професия. За съжаление обаче способностите му остават неоценени от тогавашната власт (както неоценен остава и талантът му на цигулар).
   След преселването си в Пловдив взима участие при проектирането на бившия Партиен дом и преустройството на Централна гара, Военното окръжие и красивия хотел “Париж”.
В последните си години бърза да намери пътя за оповестяване на елегантно доказателство-откритие в математиката на Закона за целите числа в степени от единица до безкрайност, за хипотезата на Ферма и някои бележити задачи от древността.
И въпреки постоянните му занимания с числа в него си остава жива една романтична мечта – да превърне математиката в симфония, която да съумее да изсвири с цигулката си. Както може би всички се досещате, диктатурата, за която някои отново мечтаят носталгично, оказва възпиращо влияние върху мечтите му. Така, поредният български гений остава символ,с който да се съизмерва таланта в чужбина, а предварително да бъде обречен от комунистическият строй у нас.
   Още важни биографични факти и снимков материал, които събирахме за този човек си отидоха заедно с архива на приятеля ми Димитър Чиликов след като той почина, а архивът му бе загубен. Често пъти времената влияят, за да се стигне до подобен финал на дългогодишен човешки труд и важни сведения за хората оставени от това дело.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *