Коренът – Константин Каменов

ИСТОРИЯТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНО ЗВЕНО „КОРЕНИ”, КАКТО ГО ВИДЯХ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ И СПОМЕНИ

   Тъй като често някой познат или учен, с когото си сътрудничим ме питат за ИЗ „Корени”, както ми задават и много други въпроси свързани с работата реших да отпечатам едно свое писмо до първият ми издател инж. Димитър Боянов от 18.05.2003 г. То разяснява цялата идея, която имахме с приятелите ми. След него има малко допълнение какво се случи събитийно след това.

   „ Драги ми, Боянов,

   ЧЕСТ И ПОЧИТАНИЯ!

   (На този поздрав римляните биха отговорили:”СЛАВА И ВЕЛИЧИЕ”, но ние все пак сме българи)

   Дойде може би времето да напишем последното писмо. Най-интересното в случая бе, че файла, който отворих, за да направя това, бе именуван “НЕНАПИСАНО ПИСМО”. Промених названието му на “С БОГОМ”. В следващите редове ще ти разкажа историята, която на мен вече ми изглежда като малка красива приказка, която в един период изживяхме заедно. (Всичко, предложено нататък е истина, но видяна през моите очи).

   “Отдавна, отдавна, през далечната 1992година след Христа, в едно малко бистро на един красив град, носещ древното име БОЖЕСТВЕНО СЕЛИЩЕ ИЛИ ПОМАЗАН ОТ БОГОВЕТЕ (ПЛОВДИВ), петима души се надпреварваха да показват, кой знае повече за родното ни минало. Нещата се развиха толкоз вихрено, че за по-малко от месец, след първата им среща, един от двамата художници, предложи на друг от събеседващите да напише всичко, което знае за българската древност. Това знание обаче беше различно от официалното и нямаше да послужи за нищо ако преди написването му не бяха предприети няколко други, много по-важни стъпки.

Д.Чиликов, К.Каменов, Т.Дичев и Г.Лазаров в самото начало

Д.Чиликов, К.Каменов, Т.Дичев и Г.Лазаров в самото начало

   1. Човекът, който се съгласи да се захване с писането напусна работата си като журналист.

   2. По негова идея, всеки един от събиращите се на бистрото, трябваше да помогне със сведения от различни области. За да се изпълни последната задача седем души сформираха ИНТЕЛЕКТУАЛНО ЗВЕНО “КОРЕНИ”. Тъй като информацията, която щеше да се представя на всички хора, предполагаше отпор от официалната наука, бе взето и решението в началото от съществуването си, новата група да функционира под формата на ДЕВЕТИМАТА НЕИЗВЕСТНИ създадени от Ашока.

   3. Възприета бе енциклопедичната или интердисциплинарна форма за доказване на предлаганите виждания. Това се прие, защото всички бяха убедени, че за да се промени един неправилен, но закостенял възглед, са необходими изключително много доказателства и то от най-различни науки.

   4. Всеки от седмината прие да издирва сведения от поне три науки.

   5. Уточни се и формата, която трябва да има книгата, за да не може да е уязвима и същевременно да въздейства върху мирогледа на хората.

   Така се роди една красива мечта, която поде на крилете си няколко българи. Всички, освен пишещия, се надяваха, че ако успеят да въздействат върху повече хора, ще се променят и учебниците на децата, както и, че светът ще погледне с по-друго око на БЪЛГАРИЯ – СТРАНАТА НА ДУХОВНОИЗДИГНАТИТЕ БЛАГОРОДНИЦИ.

   Малко по-различно бе виждането на пишещия, който сподели своите предположения първоначално само с един от групата. В основата си те се базираха на няколко основни пункта:

   Първо – Седмината нямаха да имат възможност да променят нищо, независимо колко добре се приемаха техните изследвания от хората. Единственият шанс бе, ако някой от академичните (или титулуваните) учени, започне да преписва трудовете им и ги представя като свои (за щастие точно това се случи – след няколко години преписването започна и то не само от “академиците”)

   Второто (което бе по-страшното), от мига, в който взеха решение да навлезнат в колкото се може повече науки, почти никой от другите не осъзнаваше, че подобна стъпка ги води към мрака и скоро ще ги доведе и до гибел. Но това не бе толкоз важно, защото си струва да умреш за красотата, за познанието и за духа. А седмината бяха художниците Гено Лазаров и Петко Петков, хирургът д-р Иван Джелепов, Тодор Дичев, работил в областта на геологията, тракологът, но най-вече човек на духа и творецът на всяко дело в звеното инж.Димитър Чиликов. За моя милост не пиша, но вече трябва да се знае, че не аз съм най-важен в идеята „Корени”. За седмия също не мога да пиша, защото неговото име не се споменава напразно, но без него нищо не може да се случи.

   Както може би сам се досещаш (а сигурно и знаеш), скоро излезнахме от анонимност, защото разбрахме, че никакъв отпор не може да ни съкруши. Събитията се развиваха прекалено бързо, дори не ми оставаше време да обмисля по-цялостно наличната фактология, с която разполагахме. Един след друг започнаха и успехите (които мен лично ме радваха най-много ден-два).Започнаха също и неуспехите, които бяха по-тежки, но и по-радостни. Като човек минал по пътя знаеш, че първо са неуспехите.Книгата ни бе готова за два-три месеца и то в по-големия вариант.Обработката на стила, изказа, използваната лексика, както и правописните грешки ни отне няколко години. Работехме по барчетата, а дописвахме в ателието на Петко, което той бе взел под наем. Най-тежко ни бе с картите. Нямахме техниката, с която да ги направим и чертаехме по прозорците. Същевременно обикаляхме из издателствата. Доста красиво е след всяко изгонване. Бяхме като измръзнали врабчета и гладни щурчета, след като сме хвърлили труд като баба мравка. Доста стихове и разкази написахме в този период, а и духовните ни възгледи подобриха честотата на трептенията си. Все още не бе започнало преиздаването на лекциите на Учителя, за да разберем, че и тези ни възгледи също са били нетолкоз духовни. Тодор Дичев през това време, разказваше нашите открития сред съидейниците си от БДФ, на приятели и роднини, както и на туристи из планината под формата на сказки или просто като сведения. Той заведе хора от звеното, на Белинташ. Негова бе идеята, която реализирахме, да посетим Ситовския скален комплекс, за да бъдат проучени тези обекти.Освен това направихме и две керамични копия – отпечатъци на самия надпис. Това стана най-вече с помощта на нашите приятели – керамикът Мария Радева и зографът, преподавател в Художествената гимназия Атанас Камешев. Доктор Джелепов ме консултираше по медицински въпроси и популяризираше по някое сведение за различен период от древността ни. Той и дъщеря му Антония успяха да убедят с доказателства от книгата семейство от Брестник и заедно финансираха издаването на книжката „Небето помни – древнобългарската история”. Петко Петков изслушваше новите ми разработки и след това обсъждахме стила, доказателствата, логиката на написаното и т.н. С Митко издирвахме фактология от древни автори, а освен това той продължаваше да проучва тракийската древност. След като с него помогнахме на приятелка, която познаваш, да се подготви и бъде приета в ПУ”Паисий Хилендарски”, тя продължи успешно обучението си.

   Всичко това обаче бе в красивото начало.

   А ето откъде настъпи и краят:

   Във време, когато ни сравняваха с Ганчо Ценов (дори ни наричаха негови продължители), когато вече бях публикувал една малка книжка по темата, когато “Тангра-ТанНакРа”, заедно с Петър Добрев, се интересуваше от трудовете и проучванията ни, когато ни искаха мнението по радио, телевизия и вестници, когато започнаха да ни канят на различни конференции, мечтата ни започна да се пропуква. Първо фондацията съкрати половината от “НЕБЕТО ПОМНИ”, което в първия си вариант бе 700 страници. Съкратената част изпратихме в лондонско списание, където главният редактор предложи да я публикува на части. Нищо от тази книга обаче не видя бял свят, защото скоро ни съобщиха, че този екземпляр се е загубил в Лондон. А ние бяхме толкоз богати в онзи период, че нямахме средства да си купим индиго, за да печатаме винаги по няколко екземпляра. Компютърът ми бе изпратен от Холандия едва през 2001г. Няколко години, след като във фондацията гласуваха да спрат книгата заради научния спор, който имахме с Петър Добрев, се появи на пазара и изчезналата част от „Небето помни” с друго заглавие разбира се.Знаеш коя е, защото ти я изпратих. По същото време друг познат преразказа част от нея по телевизия “7 дни” като свой труд. Написаното си винаги можеш да го познаеш, защото знаеш и редките думи, които днес използваш, както и как оформяш определен вид словосъчетания. Освен това теорията ни още не бе популярна в научното пространство, както днес. В онзи миг си помислих, че мечтата ни (трудът да бъде преразказан от титулувани “учени”) ще се сбъдне. Уви!

Тъгата ни с Д.Чиликов след всяка книга започваше на първата минута. В този ден завършихме "Бог вижда"

Тъгата ни с Д.Чиликов след всяка книга започваше на първата минута. В този ден, няколко часа по-късно, щеше да възникне Интелектуално звено „Корени“

   В период, когато се опитвахме да организираме по-голямата структура АКАДЕМИЯ “САМАРА”, където за всяка наука си има отделно звено от разкрепостено мислещи учени, стана запознанството ни с теб. Спомням си само слухово как преговаряхте със съпредседателя на „Тангра ТанНакРа” Петко Колев, да вземеш издателските права на „Небето помни”. Независимо, че нямаше да я издадат те вече бяха обявили в кн.10 и 11, че тя ще е следващата отпечатана.В този момент бях много притеснен, заради една граматична грешка в доклада си за конференцията и още като се качихме на влака за Варна, доста притеснен, Чиликов предупреди другите да се грижат за мен. С тази задача се зае Тошо Дичев и той вместо мен преговаряше тогава за книгата. Както след всеки доклад и след тази конференция ме върнаха направо в болницата. Винаги се притеснявам дори за една правописна грешка и това ми се отразява зле. Все пак по-важното бе хубаво. В другия край на България, в твое лице открихме още един ентусиаст като нас и това ни даде надежда на цялото ни звено, че Мечта може да просъществува и в науката. Точно тогава обаче, един от основателите на “КОРЕНИ”, Петко Петков, напусна и отиде при човека, който бе преразказал част от книгата като своя. Доктор Джелепов постепенно загуби зрението си. Димитър Чиликов ставаше все по-малко работоспособен. През това време приятелката, която подготвихме завърши “История”, но се отдръпна от звеното, защото за нея вече бяхме лаици. Независимо, че други хора се включиха да ни помагат, страданието от все по-увеличаващото се знание се засилваше и ни водеше до психически кризи. Колкото и да работехме, хората, с които живеехме, искаха и да носим някаква прехрана в къщи, а ние се радвахме само на откритията си. Още траките са знаели, че материалното и духовното трябва винаги да са ръка за ръка.Орфиците, брахманите и будистите са държали повече на непреходното Духовно.В нашия свят това все още трудно се оценява, та ние се чувствахме и виновни към семействата си.

на 10-а годишнина от създаването на Интелектуално звено „Корени” в с. Брестник. Д-р Иван Джелепов, Д. Чиликов,К. Каменов, г-жа Джелепова, Т. Дичев и поканения от звеното фотограф на Археологическия музей в Пловдив Чавдар Найденов, който помагаше на ИЗ „Корени” с професионално направени снимки на различни обекти.

На 10-а годишнина от създаването на Интелектуално звено „Корени” в с. Брестник. Д-р Иван Джелепов, Д. Чиликов,К. Каменов, г-жа Джелепова, Т. Дичев и поканения от звеното фотограф на Археологическия музей в Пловдив Чавдар Найденов, който помагаше на ИЗ „Корени” с професионално направени снимки на различни обекти.

   Книгите, които пишех ми допадаха най-много до ден-два след написването им. На третия вече имах нова информация, която ми носеше още незнание и страдание.

   Със завършването на “БОГ ВИЖДА” започна и голямото страдание, случило се с дъщеря ти Зефира. Понякога съм се молил да не бях написал книгата, но дъщеря ти да бе жива и здрава. Уви! Дори и нашите свещи и молитви не помогнаха. Не помогнаха и на Тодор Дичев, който получи инсулт по същото време. Все пак остана жив. Тогава с Димитър Чиликов се молехме за здравето на всички. Малко преди неговото страдание се повредиха и моите очи. Няколко пъти изпадах в нервни кризи и искрено се проклинах, че съм пристъпил кръга на науката.

   В деня, в който най-малко десетина души ме попитаха, кога ще излезе следващата книга, един бивш колега от вестниците (фотограф) ми каза, че съм пълен некадърник, защото не съм изкарал дори един лев от труда си. Няколко човека от клуб “КОСМОС”, които бяха взели решение да преразказват книгата в училищата, скочиха да го бият за тези му думи. За щастие успях да ги спра, а те го убедиха с доводи, че в последните седмици проф.Георги Бакалов (учен, който много уважавам), преразказва по медиите нашите виждания за древността ни. Знаеш, че той е доблестен учен и не преразказва книгата ми, а просто възгледите ни са сходни. В същия този ден ни помоли (за което не ти се сърдя), ако може да не отпечатваме книгата. Бяхме на една маса, аз, Тодор Дичев и Димитър Чиликов. Тримата, които започнахме, се усмихнахме тъжно над края си.

   Често мисля за смъртта (дори на два пъти получих мутирал припадък, който лекарите възприеха като клинична смърт). Много по-ужасно е, когато си човек, създаден от мечти, а те умрат в един ден. В този ден се чувстваш вече като живия труп. Стихът, излял ми се при онези усещания , разплакал приятелката ми от Холандия, Румяна, звучи така:
Детски песни,
вятър и вълни,
и мечти…крилати…луди,
ала в този свят, уви,
всичките мечти
огън ги гори – тъжни пеперуди.

   Има един миг, който не бих могъл да забравя. Тогава, когато ни взе с Дичев в София на промоцията на фототипното издание на Ганчо Ценов „Произходът на българите и начало на българската държава и църква”.Бяхме в малката библиотека в столицата, когато Здравко Даскалов взе думата. Радвах се, че в него ден се бяхме запознали. Все пак той бе племенник на нашия голям историк. Тогаз той пред всички в залата отбеляза, че сред нас е наследникът на Ганчо Ценов. Когато се заоглеждах, за да видя кой е той Дичев ме сбута и ми вика:”Коце кажи няколко думи. Даскалов те обяви за наследник на Ценов, а ти зяпаш.” Сега ми е малко весело, но си спомням как се шашардисах та го избутах отново той да каже няколко думи от името на цялото ни звено. Голяма е честта да те сравнят с Ценов, но отговорността и тежестта са много повече. Не може да се понесе от човек като мен. В звеното ни, Чиликов бе много по-достоен за подобно звание макар и да бе траколог. Преди това не обръщах внимание на подобните твои сравнения, защото все пак си ми и издател. И тук,да те попитам за последно:”Разбрах, че с Ценов сме родени на 6 юни. Затова ли ме сравнявахте с него?”

   Спомням си още и разговорът ни в ресторанта, когато първо на д-р Атанас Гълъбов споделих част от фактите в „БОГ ВИЖДА”. Тогава той каза, че не е попадал досега на по-обосновани доказателства, които да го убедят в правотата на историческа теза.Ти след това сподели пред Дориан Александров и Здравко Даскалов, както и пред ясновидката Мария Манолова, а също и пред музикалния философ Капка Лалкова и Тодор Дичев и още няколко титулувани учени че книгата вече е преминала редакцията и до Конференцията във Варна през 2002г. ще са отпечатани първите 500 бройки. Това накара много хора, след като няколко месеца ме питаха кога ще излезе вторият том, да ме обявят за лъжец и че съм човек, който се подигравал с техните очаквания. Чувствам се отговорен за тези неща, защото не трябваше да им давам надежда да чакат. По това време огънят на идеите и ентусиазма в познати учени също бе на изгасване както при нас.

със Здравко Даскалов след промоцията на книгата на Ганчо Ценов

Със Здравко Даскалов след промоцията на книгата на Ганчо Ценов

   Преподавателите по физика от Пловдивския университет се опитваха да ни върната надеждата и определиха, че дори да оставя само термините ДИРЕКТРИСА НА ПИРАМИДАТА И ЗИКУРАТА, е било достатъчно за цял научен живот. Няма значение, че точно този доклад не намери място в сборника от предпоследната конференция. Дори ти все още не ми беше споделил, че съм забранен учен и когато някои други ми подхвърляха това си мислех, че си правят майтап.Подобно изказване, но за термина ИДЕЯТА БЪЛГАРИЯ, дадоха учени-историографи. Най-много от всичко ме радва твоята рецензия за стихосбирката ми, която много често си чета. Независимо, че в къщи ме смъмрят и като поет, защото за тях било важна тази поезия, на която е била дадена награда.Есето ти ми хареса най-вече заради формата и словото, което бе използвано. Няма го почти никъде вече този език. Награди нямам, но запазих себе си като дете и това все още ми дава надежда, че мога да си създам друга мечта, която отново да ми даде повод да се усетя отново полета.

   Две пловдивски групи от съидейници (едните от “Космос”, другите от “Енергия”), които преразказват първата книга пред ученически аудитории, споделиха, че “НЕБЕТО ПОМНИ” е много сложна книга, заради научната фактология в нея. Именно тази фактология обаче ги е накарала да повярват, че написаното е истина. Тези хора се зарадваха още повече, когато, преди да ти изпратя “БОГ ВИЖДА”, им показах схемата по която е направена книгата. Най-много се очароваха от изключително богатата научна фактология, която направи дори “НЕБЕТО ПОМНИ” да бледнее пред нея.

Премиерата на "Небето помни". К.Каменов, Н.Петрова, Д.Боянов и Д.Чиликов

Премиерата на „Небето помни“. К.Каменов, Н.Петрова, Д.Боянов и Д.Чиликов

   С факти от други науки, както подходихме в “БОГ ВИЖДА” малко учени са разглеждали темата в изследванията си. Известен наш историк, който поиска да запази анонимност, отбеляза, че само предлагането на толкова много преведени цитати от Страбон е достатъчно за голям научен труд. Досега, в България, Страбон не е превеждан толкова мащабно. Всъщност с Митко го преведохме почти целия, както навремето се постарахме да прочетен 25-те тома на „Махабхарата”.Изнамерихме също благодатните текстове от „Киевската ръка” и „Литовскта хроника”. Изпрщам ти и другите, на които колеги не са се спирали до днес, но те ще попаднат най-вероятно 5 или 6 том на „Небето помни, ако изобщо успеем да издадем „Бог вижда”.

   Тъй като много си ме питал кои са тези 21 науки, които използваме, в следващите редове ще ти посоча част от учените, които ни помогнаха в анализирането на фактите от различни области. Всички те, заедно с още много неспоменати, ние се надявахме един ден да оформят Академия “САМАРА”. Това нямаше да е точно определен научен колектив, а по-скоро жив организъм от хора с разкрепостено виждане върху живота и науката.

   Ще започна с част от специалистите, които не се страхуват да се афишират, че ни помагат, за разлика от другите, които не желаят да споменавам името им, за да не ги изгонят от работа. Ще ти упомена и някои от тях, но ще те помоля да ги запазиш в тайна:

   В областта на физиката ни помагаха почти всички преподаватели от едноименната катедра в Пловдивския университет. Ще спомена само Тано Терзийски-оптика и Иван Попов-астрономия. По биология сме търсили помощта на Борислав Чочев от същия университет. За археологията Атанас Пейков, бивш директор на Пловдивския археологически музей, бе най-често с нас. В медицината д-р Иван Джелепов ни запознаваше и с разработки по различни въпроси на доста специалисти, освен своите анализи, които само по интуиция можеше да направи върху здравните теми. В геологията бившият преподавател във ВХВП Ангел Калинов и Тодор Дичев, ни разкриха много тайни, които по единични едва ли бихме открили. Известно време си кореспондирах с Джон Чапман от Департамента по антропология в САЩ, но връзката изведнъж прекъсна без да разберем защо. По Тракологията Димитър Чиликов търсеше всичко, което ни бе нужно, ако не го знаеше. С него още си имаме две много приятни научни кавги. Едното е за Санторин, а другото за аргонавтите. Обичам като ги започваме отново, защото освен че разпалва страстта, но винаги ражда нови идеи, които при елементарен спор не бихме забелязали. И, да ти кажа, почти винаги той печели. Васил Арнаучков, завършил Богослофския факултет, чийто брат е пловдивски свещеник, ни предостави богата литература по въпросите с религиите.

М.Радева, Д.Чиликов, К.Каменов и Ат. Камешев след откопирането на Ситовския надпис

М.Радева, Д.Чиликов, К.Каменов и Ат. Камешев след откопирането на Ситовския надпис

   Нататък ще отбележа още някои области, в които сме ползвали консултанти, но които не желаят да се афишират и ще спазим тяхното желание. Специалистът ни по Старогръцки и латински езици в началото завършваше НГДЕК, а сега преподава в СУ. Другите раздели в езикознанието бяха историческата граматика и сравнителна граматика,теория на знаците, арменски, китайски, арабски, руски, немски, английски, полски и чешки езици. Независимо, че съм завършил БФ в тази област винаги са необходими най-много консултации, защото в нея своеволията и елементарните сравнения са най-големи.

   Ползвали сме се и от учени по физика на водата и антропоморфизма, както и физика на торсионните полета, а също грънчарство и керамика, иконография и порцелан. Имахме позната позната по молекулярна биология, както и по ДНК, но те се преместиха да живеят на село и спряха да работят. Изгубихме и връзката.

   Дълго време се запази кореспонденцията ни с някои учени от Академията в Татрстан, както и с Руската Академия. Знаеш ги кои са. След време някои от тях починаха, а с други трябваше да прекратим контакта по чисто човешки съображения. Фактологията от западноевропейски и американски конференции ми предоставяха учените от холандския университет в Делфт. Професорът, който най-много е запален по нашата древност и то чрез “НЕБЕТО ПОМНИ” – Херард Майер, наскоро получи най-високата научна степен в Холандия. Той е една от упорите ни за информация върху новостите при проучванията в западните университети. Това не са и всички науки, за които споменавам, защото и езиците са в една наука, както и различните направления по физика. Не по всичко сме имали консултанти.

   И въпреки това, споменатите са доста малка част от учените, специалистите и неспициалистите, които са ни помогнали при написването на “БОГ ВИЖДА”. Сред тези хора трябва да поставя и цели колективи от Държавния архив, библиотеки, музеи и т.н. Това са прекалено много люде. По тази причина, само няколко човека, от Интелектуално звено “КОРЕНИ”, с които бяхме постоянно заедно, знаем истинската стойност на написаното. Същевременно има и нещо друго, доста тежко за мен. Когато хора прочетат „Небето помни” виждат само моето име, а аз бих казал достойнствата на книгата са на дело на доста хора, а грешките в нея са си само мои.

   Не зная дали в някои от предните ми писма съм ти споменал, че предната година имах възможност да купя за 1000 лева ивайловградското село Горно Луково. Къщите в него са много добре запазени. Църквата много хубава,но запустяла. Бяха останали няколко дядовци. Когато се заговорих с тях те ми викат:”Ела бе момче, ще ти дадем останалото село за 1000лева!” Така и не намерих толкоз пари. А аз си мечтаех там да създадем големия формат „Самара”. Идеята бе във всяка къща да си живеят по няколко човека от различна наука. Да отворим отново църквата. Да се грижим за дядовците, както и сами за себе си. За някои това са доста странни идеи щом не носят пари, но варианта е заложен още от Георги Богданов в „Златната река”. Тази година, като се върнах пак да видя селото дядовците ме познаха и ми викат:”Абе момче, що не дойде? Щехме и по-евтино да ти го дадем. Сега си имаме заселени едни англичани.” От тази история ми дойде идеята и вече с Митко сме я оформили, за Единната наука. Оказа се, че неин предобраз може да се счита „Универсалният закон” на Георги Станков. Разликата е тази, че неговият текст е за глобалното, а нашият би обърнал повече внимание на духовното.

село Горно Луково, което имахме възможност да превърнем в духовна и научна комуна

село Горно Луково, което имахме възможност да превърнем в духовна и научна комуна

   Веднъж, при кореспонденцията ни с Георги Бакалов, стана въпрос за многото появили се лаици в историческото пространство, както и много други, отнасящи се крайно безотговорно към работата. Тогава му написах (преразказвам), че появата на много лаици е една от идеята на „Корени”. Предполагахме, че рано или късно това ще се случи, затова решихме да го използваме по най-рационалния начин. Именно хора без капаци в мисленето можеха да дадат най-добрите идеи, както щяха да допуснат и много повече грешки. Грешките можеха да ни покажат, които пътища да ги задраскаме от тефтера на търсенията си. Достигнатите идеи – коя да цитираме, защото тя вече е била разработена от друг. Ние щяхме да настроим търсенията си в свободните полета, предполагащи отговори, както и да проверим останалите си идеи. Така че тези хора си бяха истинска благодат в научното пространство.

   В същото писмо му написах и за другата ни идея, която заложихме в началото на „Корени” – да ни крадат, колкото се може повече. Споменах ти това насаме при последната ни среща, както частично и тук. Хората, които мислят повече за материалното и за славата не биха го разбрали. Няма да те лъжа, че и при мен не са присъствали мечтите за слава. Те обаче са лудост и безумие. Важното в нашата работа бе самата идея за пренаписването на историята ни, от колкото се може повече хора. В днешно време Паисиевия вариант за пренаписване са немислими, затова оставихме възможността да бъдем крадени и преписвани. Знаехме го само трима от началото на „Корени”. Идеята да се сменят критериите в българознанието не можехме да изпълним и то като предварително сме обявили война на БАН. Затова заложихме втория вариант, където нашата идея е доминирана и от закона за преобръщането на количествени натрупвания в качествени. Искахме да си останем и честни както пред всички, така и пред себе си. Затова, можело е да изглежда и странно от страни, но на конференциите, където сме присъствали лично, първо сме се извинявали за грешките, които сме откривали при себе си. Не бива да оставаме неверни и неустановени факти, защото това би довело до грешни научни търсения на много други хора, които са ни вярвали и са се базирали на нашите изследвания.По този начин ще се унищожи доста години от един смислен човешки живот.

   Това е последната част от начина ни на работа и идеите, които бяха в звеното.

   Писмо ти го пиша в този дух, защото тези дни ще решим с Чиликов и Дичев как да обявим края на „Корени”. Имахме доста голяма надежда за съществуването, когато се появи Тодор Панайотов. Той знаеше много и разсъждаваше доста логично. Имаше и идеи, както и теми, които би могъл да разработи. По началните условия на звеното, когато ги приехме стискайки си ръцете, никой не можеше да бъде изключван, да напуска или да бъде приеман. Първото не бе спазено, затова с Чиликов не мислихме притеснително, ако нарушим второто. Искаше ни се вече да оставим идеята на други и да си ходим. Тодор Панайотов е доста търсеща и дейна натура, но тази ситуация се застоя без развитие и усмивките ни отново се стъжниха.

Т.Дичев, К.Каменов и Д.Чиликов спорейки дали е необходимо съществуването на ИЗ "Корени"

Т.Дичев, К.Каменов и Д.Чиликов спорейки дали е необходимо съществуването на ИЗ „Корени“

   Поради тези неща мисля, че вече може да си напишем приятелско С Богом. Това не е днешното прагматично сбогом, а духовното Бог с теб.

   Независимо от тези трагедии обаче в разсъжденията си продължавам да следвам древнобългарската философия за живота – Небето помни и Бог вижда!

   С последното ти казвам С Богом и нека Отца ни бъде по-благосклонен над теб и жена ти спрямо нас! Дълго време няма да ти пиша, защото за плика давам последните си пари.”

   Както много пъти в българската история и съществуването на ИЗ „Корени”продължи по доста странен начин. След това писмо в Пловдив бе решено да се постави паметник на Филип II, който няма нищо общо с основаването на града, а на паметника да пише и Основател. Тогава се наложи да поведем съпротивата, заедно с още няколко пловдивски организации. Реално нямахме никакъв шанс, защото освен с истината не разполагахме с нищо, а само с двама общински съветника. Пловдивските музеи и катедра „История” към ПУ бяха на другата страна. Голяма част от гражданството обаче също разбра чии позиции от духовна и научно гледна точка са по-силни и истинни. Подкрепиха ни и учените от БАН, СУ, ВТУ, доста патриотични организации от местно и национално ниво, както и такива извън страната. Не успяхме да спрем паметника, но успяхме да спрем текста „Основател на Пловдив”. След няколко години, тъй като борбата ни не престана, сменихме мястото на паметника. В този период обаче, умишлено или не, бяха унищожени доста ценни неолитни и енеолитни, в цялост запазени дотогава, артефакти. Тази борба принуди и един от „Корени” да завърши история. Тъй като поискахме открита дискусия с преподаватели от Катедра „История” към ПУ, а те ни отвърнаха, че не дискутират с лаици и отхвърлиха предложението ни, Чиликов и Дичев решиха аз да завърша история. Това за нас си бе по-скоро духовна битка за морал и етика. И едва след като обявих, че когато завърша ще ги уволня, се записах да изкарам магистратура. В този период се извинихме и на една група историци от БАН, тъй като разбрахме, че възгледът им за произхода и древността ни не е този който са списвали под диктата на партията през онези години.

   За кратко време завърших и история и то с пълно отличие. За приятели физици от Университета дори бе странно, когато се явих на поправка за единствената ми писана петица. С изключение на петицата от дипломната работа всичко си изкарах с отличие. Сега разбирам защо Митко ми казваше „Не ти трябват поправки и само шестици”. Дипломата вече не ми трябва, защото няма къде да работя с нея. Същото се бе случило и с дипломата ми по Българска филология. Тези, които останахме в „Корени” продължихме научните си търсения. Гено Лазаров почти не беше работил дотогава. Петко Петков се бе махнал, а доктор Джелепов вече нямаше възможност дори да излиза от дома си. Все пак към нас беше и Тодор Панайотов.

   Докато аз се занимавах с Университета, Тодор Дичев подготви и след това издаде „Дичовския род.с.Манастир”. Тогава ни дойде идеята, да започнем да убеждаваме хората всеки да си оформи, с фактология, историята на своя род. Това бе по възможностите на много хора. Дичев завърши бързо и другите си две книги, „Пътеписи” и „Писма на Николай Хайтов до Славчо Дичев”.

   Тодор Панайотов започна да подготвя свои доклади и ги изнесе най-вече в Клуб „Космос”.

Т.Панайотов с преди представяне на доклада си за гигантите, с К.Каменов и Д.Чиликов

Т.Панайотов преди представяне на доклада си за гигантите, с К.Каменов и Д.Чиликов

   Димитър Чиликов завърши съвместно с Христо Протохристов „Загадката на траките”. Той също подготви няколко доклада, а до този период бе издал доста научни трудове и поетични книги. Между тях едни от най-популярните са „Тракийски тайни и загадки”, „Балкански мистерии”, „Навлизане в тайните(миниенциклопедия)”, „Елси” (приказка), „Насаме с боговете (Прабългарски завет)”, „Епизоди с Брен” (новели), „Герои на вечността”. Той имаше доста дадени за науката доклади, както и много награди за книгите си. Организира също издаването на два поетични „Седмостена” (седем поети с по седем стихотворения), които се превърнаха в много хубави и интересни книги.

   През 2007г. най-неочаквано ВМРО и Венцислав Каймаканов спонсорираха БОГ ВИЖДА, том II на Небето помни – Етногенезис и създадени култури от протобългарите. Също от ВМРО спонсорираха и останалите ми книги „Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието)“, част първа на изследването „Траките и българите – най-ранните християни“, под работното заглавие „Приемането на християнството от траките и унаследените им „езически“ символи и принципи в новата вяра и религия“, както и „Небето помни III – Етногенезисът от (прото-) траки до българи“. Книгата, чрез която извършихме научна критика на доста добро изследване от д-р Георги Владимиров бе под заглавие „Кой пренесе шумерските зикурати – време за промяна на историческата терминология“. Идеята ни да покажем, че и при много добри автори използването на старата терминология само пречи, не бе разработена добре според нашите изисквания и възгледи за качество и не доведе до тези резултати, които търсехме.

   Независимо от всичко реалният край на ИЗ „Корени” дойде през 2010г. В тази година починаха Димитър Чиликов и Тодор Дичев. Две години по-рано с нашия свят се бе сбогувал и д-р Джелепов. С Тодор Панайотов прекратихме контакти без да сме се карали, а след като се върна към „Корени” Петко Петков бе останал съвсем сам и сега скита като клошар. Починаха и доста други приятели. Ако форматът на „Корени” имаше друг модел, те сигурно също биха били в звеното. От тях трябва да спомена най-вече Мария Радева и Атанас Пейков. Много по-рано, по съмнителен начин България загуби Рашо Рашев, Георги Китов, Здравко Даскалов, Димитър Боянов, Марин Димитров, Георги Бакалов и кой ли още не. Все пак се бяха появили и нови, добри научно-творчески групи, млади учени, а също продължаваха да работят и утвърдени в науката имена. Силни колективи от учени се оформиха и в български университети, а повечето учени от БАН вече имаха по-защитима визия за произхода на българската народност.

Д.Чиликов и П.Петков на премиера на Христо Нанев в Клуб "Космос"

Д.Чиликов и П.Петков на премиерата на Христо Нанев в Клуб „Космос“

   Заради делото на приятелите ми, заради тяхната памет, както и заради идеята да възродим българския дух, защото в противен случай ще се случи Пророчеството през март 2017г. да изгубим югоизточна България без война, продължавам да работя.

   Без да зная колко са на Чиликов докладите, но моите одобрени на конференции и след това “случайно не прочетени” или „случайно неотпечатани в сборниците”, станаха вече почти 60. Все пак сега вече могат да се разпространяват и чрез интернет. Така освен „забравените” доклади, които обнародваме, има още много разработки, които само чакат да бъдат написани и споделени в бъдеще.

   В звеното ни има издадени още много изследвания, както и 4 готови, които си стоят в чекмеджетата. Делото продължава и днес вече има по-духовна формация като Интелектуално звено „Извори”.

   При тази кратка биография повече обърнах внимание на идеите заложена в ИЗ „Корени” и по-малко на фактите, но ако бях променил схемата текстът не можеше да се побере в няколко научни труда.

Константин Каменов

3 коментара за “ИСТОРИЯТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНО ЗВЕНО „КОРЕНИ”, КАКТО ГО ВИДЯХ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ И СПОМЕНИ

  1. Кристиян Дичев

    Много труд ,радвам се ,че продължаваш често се сещам за дядо си Тошо и ми се иска да съм наследил ,поне мъничко от неговата упоритост! !!!

      1. Kkamenov Автор

        В областта на историята делото не е само мое, поради което човек не може да си преписва славата само за себе си. Освен това самите мигове в работата и раждането на идеите са нещо уникално, а спомените са всеки един взел участие в това са прекрасни като преживяване. Вярвам, че от ИЗ „Корени“ никой не би забравил другите, защото си бяхме едно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *