Коренът – Константин Каменов

ВЕЧНИЯТ ЗАКОН И БЪЛГАРИТЕ

Уточнения за Стария завет, хазарите и розетата от Плиска
Константин Каменов
Интелектуално звено „Корени”

   Слушайки различни хора и запознавайки се с текстовете на някои колеги, понякога попадаме на размисли, които не можем да приемем. Днес отбелязваният като СТАР ЗАВЕТ в Библията се счита за еврейски или се възприема като приемлив само за евреите. В тази област от разсъждения, както и в изследванията е изпъстрено от недоказани и недоказуеми възгледи, както и от много недоглеждания.

   В не едно проучване сме предоставяли богат, като количество и качество, фактологичен материал, чрез който, дори и неспециалист в историята може да достигне до логическия извод, че шумерската култура се появява в готов вид от неолитните култури на Балканите. Учените изследвали шумерите, както и Стария завет не биха могли от чест и заради името си да отрекат, че философията и вярата в Стария завет са заимствани от шумерските епоси. Това е всъщност най-важната част от завета. От друга страна, ненапразно началото, свързано с Библията, като времево проследяване на всичко отбелязано, се открива във времето на Черноморския потоп от 5508- 5505 г. пр. Хр. Това е катаклизмът, повлиял за първото разпръсване по света на най-развитите духовно-културно племена за онзи период из света.

   По логиката на фактите се проследява и пренасянето на познанието за вярата.Все още обаче продължават да звучат странно определенията, чрез които се поднасят двете части на Библията. Който е чел Светото писание,знае че още в Битие:9:13, Господ Бог постави дъгата в облака, за да сключи (вечния) завет между Него и земята. Това е най-важният факт, но има и още много, поради което не може да се приеме, заветът да бъде наричан Стар.

   Когато Христос е сред хората, той не говори за Нов завет, а уточнява:”Аз не съм дошъл да дам нещо ново, а да възстановя изопаченото старо.” Що се отнася до изопаченото, то факти могат да се открият дори в антични учени като Страбон. Той отбелязва:”Мойсей и неговите приемници, които впоследствие извратили нелошото начало.”(„География,книга XVI, II, 39)

   Най-малко чрез тези факти, но и много други, които ги допълват от дълго време сме предложили тезата, че първата част на Библията е по-коректно да бъде назована Мъдрия или Вечния завет, а втората Възстановения завет.

   Другият важен момент, който разглеждаме в настоящата тема, е извлечен от фактите след Ной, както и двата  АЛХ (Анонимен латински хронограф) и този на Александър, които разглеждат генезиса след потопа. Чрез тях може да се проследи, че основата на симовото коляно се преселва от Месопотамия най-вече в източна Средна Азия. Тя е свързана предимно с част от арийците, докато йафетовото коляно се разпръсква между западна Средна Азия и Балканите, а хамовото в Африка. Освен това, само на едно място в Стария завет се среща терминът евреи като общност или племена. Същият пасаж е цитиран и от св. ап. Павел в Новия завет. Голяма е вероятността текста да е по-късна преправка на истинното название израил. От своя страна израил от определение-нарицателно се превръща в родово, племенно и накрая народностно название (име). Израилите обаче вече не са към симовото коляно, затова е много некоректно, когато в някой вид изследвания продължават да са наричани семити. Ето и как се е случило това. Основния Симов наследник, който е свързан с източните арийци, е Сала. Към него са посочени бактрите, които са наричани също бахди и балхари. Първият син на Сала, към който не е посочен народ е Евер. От Евер не се обособяват евреи. Синовете му, за да продължат потомството си още в Месопотамия се женят все за хамови дъщери. Така при Йаков, който е и първият с прозвище, а не с народност, израил можем да кажем, че еверовото коляно е било вече изцяло хамово.

   Нужно е да направим и едно изключително важно разяснение. Персонажите от Ной до неговите потомци не създават нови народи. В земите, където те отиват са живеели отдавна големи групи племена, някои от които почти обособени в народност. Поради това в древни документи, където пише името на персонажа (Sala), а след това „от които са” (ex quo) и името на племето (Bactriani), не бива да се тълкува като “създадени”, „произхождат” или „основани”. След дългогодишните ни проучвания, при които влизаше и изследване на начина на изразяване в различните вероизповедания, считаме че коректният израз най-вероятно е „От който са получили Вечния завет”.

   Поради това и тези, които след потопа се изселват в Средна Азия, запознават племената с вяра, каквато е и при израилите. Там част от племената запазват Вечния завет, други преминават през арийството и будизма. Важен е фактът, че средновековни мисионери на западната църква отбелязват голямото сходство между будизма и апостолическото християнство. Именно първичната вяра от Балканите, запазената от Шумер, както и балкано-шумерската родственост на племената в Средна Азия и спазването сред по-голямата част от тях на древните канони е довела до там, че в основата си вярата е съхранила корена на първичната, както и доста от атрибутите във вярата и моделите, по които тя се изповядва. Същевременно Христос се ражда точно сред племената, където основната вяра към Вечния завет е била изопачена, за да я възстанови за полза на цялото човечество. В лексиката при Синът Божии се използват и думи, които освен че възстановяват някои от загубените Господни заповеди, оформят и всички тях в по-аналитичен вариант, за да бъдат по-лесно разбираеми. Между тях бихме посочили:”Лесно е да обичаш ближния си, но обичай и врага си!”

   При тази фактология с анализите към нея, които предложихме в темата, ще разгледаме и двете неща, поради които я разработихме.

   1. Не е коректно хазарите да се възприемат още като евреи, само защото спазват подобен, но неизопачен от древните израилтяни завет. Също така не е коректно да се възприемат и като тюрки поради сходните по име с тюркската и хазарска династии. Първо евреи не са съществували в древността. Второ заветът, спазван от хазарите е по-близък до апостолическото християнство, отколкото до този, спазван от израилтяните. И трето, различни антични автори отбелязват, че при преселение от Имеон към Европа тримата братя Булгар, Хазар и Барсил (Буртас в други текстове) са повели голяма група от племена (може да се каже, че това са група от българо-бактрийски племена). Всяка част приема името на княза, който я предвожда и така едните са булгари, другите хазари и третите барсили. Цялостно, всички от средноазиатската (прото-) българска група. От АЛХ се разбира, че хазарите се получили Вечния завет още от един от 10-те сина, на Йафетовия потомък Тогарма. Важно е да се допълни, че тези събития се случват няколко хилядолетия преди възникването на тюрките. Освен това династията Ашина има своите корени сред (прото-) българските племена още от арийския период. При хазарите тя запазва семантиката на Блага луна, докато при тюрките изцяло се прагматизира под значение Вълк. Нужно е и да доуточним, че когато се колебаят между исляма и израилската вяра на хазарския владетел му е по-наложителни знанията дали да променят Вечния завет, както при израилите. Накрая те запазват чистотата на първичния Вечен завет, който почти не се различава от Възстановения.

   2. Като допълним и записани лекции на Учителя, най-вече сведенията от „Завета на цветните лъчи на светлината” диктуван му от Христос през 1912г., можем да твърдим с изключителна увереност, че розетата от Плиска е изцяло духовен атрибут. IYI в центъра е символът на Господ Бог. В Средна Азия, под названието ЮЙ (ЙУЙ) се възприема дракона като символ на Бога. Той се е появил след изгарянето на принц (княз) Хон, чийто дух се е превърнал в ЙУЙ. Същевременно знакът е символ на едновременност на мъжкото и женското начало, което се среща единствено в Господ и в Ангелите. В средновековна България знакът се запазва и в титлите като КАНАСIYIГИ и КАНАСНВНГИ. В единия вариант, титлата се разчита Владетел (КАНАС) поставен от (ГИ е постпозитивният предлог ОТ) Бога (IYI). В другия вариант разчитането е Владетел (КАНА) поставен от (ГИ) Звездите (СНВН; чете се СИВИ, а когато се споменават звездите, то те са ипостаз на Бога).

   3. Що се отнася до изписаните лъчи, всеки един от тях е за отделен Дух от Седемте Духа на Господ Бог. Това са Вечният Дух, Духът на Любовта, Духът на Мъдростта, Духът на Истината, Духът на Живота, Духът на Силата, Духът на Святостта.

БИБЛИОГРАФИЯ:
Авдиев,В.,История на древния Изток,С., 1977.
Библия,С.,1993.
Гумильов,Л.,Хазарите:Зигзагът на историята.С.,2008.
Каменов,К.,Небето помни – Протобългарската история, В.,2000.
Сб.Страници от историята на българите в Северното Причерноморие,В.Т.,1996.
ORIGO CONSTANTINI IMPERATORIS sive anonymi valesiani pars prior

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *