Коренът – Константин Каменов

САМОУНИЩОЖЕНИЕ НА СОФИЯ поради неистинното представяне на История и Култура

Константин Каменов  

   Що се отнася до факти и различни писания от последните години за София като за най-древен град, както и за най-древна столица, то бе необходимо да дадем ход и на настоящото изследване, за да покажем като учени защо първото не е вярно, поради което и второто.
   Проучванията на неолитното селище Слатина и поднесените изключително важни артефакти и сведения, проведени от Васил Николов, са на високо професионално ниво. Те още веднъж повдигнаха радостта на ИЗ „Корени”, че в България още има живи няколко много добри неолитчици. Въз основа на неговите проучвания се предложиха и възгледите довели до настоящата критична разработка. Както винаги и в този случай науката извежда изводите от частното, в случая археологическите изследвания. Тук дори става въпрос за налаган възглед отново от политиката и капитала, подкрепяни от журналистиката. Нужно е да напомним, че историята е все още политическа наука, а политиката се управлява от капитала. Последното е и една от причините, като контрапункт на София, Пловдив постоянно да бъде унищожаван по действително съградени от гражданите му епохи, като системно бе заличавана археологията му и съвременната му култура. Паметници, които е съвестно да бъдат разрушени от веднъж, са оставяни на разрухата на времето или на забравата на времето. От последния вид са важни сгради като родните къщи на Борис Христов, Борис Ангелушев и една друга безкрайна плеяда хора на духа и интелекта. Същото спохожда и местата където са живели и много повече личности дали безкрайно както на България, така и на света. Така си загиват и паметници, които дори не се изписват или на които не се изписват светейшеските звания. Същевременно църковни храмове промениха същността си като вместо стенописи срещу хората вече са вечно заменимите тапетни ликове.
   По начина, по който София (не софиянци) се опитва да си титулува званието Най-древен град, освен прякото унищожително въздействие върху Пловдив, се нанася и удар върху цялата древност на България. Преиначават се истини и други важни категории.Тези неща водят след себе си разрушителен ефект върху страната като се унищожава съвременната ú култура и се обезсмисля съществуването на нейното население и бит в цялост, включително и на софиянци. Държавата бива заличавана и генетически. Винаги последици от подобен род стават явни едва в последните години от съществуването им. Видимостта на този факт показва две налични условия.
   Първо – съвсем скоро София ще се разпадне на по-малки части и е много вероятно да не остане и столица.
   Второ – събитията, поради които разглеждаме темата са с основа по-назад във времето.
   Започваме чрез най-древните факти, от които се изнася изводът, че София е най-древният град. В случая става въпрос за Слатина. Когато се разглежда обаче една култура и важността ú за света, то трябва да се отчита и нейното непрекъснато съществуване във времето. Ако последният факт липсва, това означава че центърът е бил като Разпределителна или Товарна гара за тогавашния свят.
   От своя страна досега само Пловдив и частично Дамаск са двете местоживелища в света, където един център обединява в малък периметър много селища, които са функционирали като неолитни и енеолитни, в територията на съвременния им град. Въпреки това ЮНЕСКО възприе още няколко подробности, за да обяви Пловдив за „най-древен град с постоянен жизнен цикъл и непроменено място на съществуване.”
Последният факт обаче не попречи да бъде взривен, видимо и явно, един от най-големите, почти цял култов скален комплекс в защитения от НИНКН „Резерват Старинен Пловдив”. Археологията, както и ИЗ „Корени”, датира обекта от неолита (VI хил.пр.Хр.) с постоянен цикъл на съществуване поне до края на I хил.пр.Хр. Подобен паметник на културата от съществуването на човечеството светът едва ли скоро ще открие отново.
   През същия период на унищожение бе заличено и едното неолитно селище Яса тепе, независимо от реакцията на ИЗ „Корени”. Бе премахнато и неолитното селище Родопиада, както окончателно замлъкна и Каменица. Разрушаването на последното е започнало по времето когато за него са алармирали братя Шкорпил. Преди десет години, след информирането на кмета за тежкото състояние и ценните артефакти във второто неолитно селище под название Яса тепе, всичко от този център също бе заличено. Не може да не направи впечатление на учен, че почти всяка сграда, обявена за паметник на културата в Пловдив или е оставена да се саморазрушава или е разрушавана преднамерено. Само преди дни това се случи с „Тютюнев склад”.Още преди няколко десетилетия от ИЗ „Корени” и съидейници бе предложено „Иван Вазов” да бъде обявена за „Царица на пловдивските улици”, а ул.”Цанко Дюстабанов” и още няколко други за „Нейни сподвижници”, защото са изключително силни като дело на епохата. Много от тях едва бяха запазени с колективни граждански усилия, а някои въпреки стойността, загубиха автентичността си. В Пловдив участ гибелна, както „Тютюнев склад” от ул.”Одрин”№8, очаква всичко свързано с културата.
   Тъй като по същото време почти всичко в София се случва с обратен знак като се издига до върха на най-великото, то безспорно се извежда логическата мисъл, че събитията не са случайни.
   Що се отнася до древността на София, то Сердика възниква едва през античността. Съхранени са и думите на Св. Константин, титулуван също Велики:”Сердика е моят Рим”. Поради всички тези противоречия трябва да се изяснят въпросите:
   Първо – София Слатина ли е или Сердика?
   Второ – Ако София се гордее с едното, то не е коректно и достоверно да го прави с другото, защото то принадлежи на други.
   Трето – Ако предците са слатинци, то не са серди.
  Образно ще го представим като панталон с много кръпки. Ако се възприеме позицията, че само едната е панталонът, то реално притежателят ходи с гол задник.
  Що се отнася до факта кога едно селище става град, още си съществуват различия във възгледите при оформилите ги научни школи. По този въпрос е необходимо да добавим, че Пловдив е първият град в света, още преди минойската култура, при който през бронзовата епоха храмът се отделя от двореца. Така на Небет тепе от един център се обособяват две сгради, за които са били направени и две различни светилища и така духовната власт се отделя от светската. Преди няколко десетилетия едното светилище бе фалшифицирано, за да бъде приравнено с античната епоха. По този въпрос мнение на АИМ при БАН, изх.№637/01.07.1992 г., подписано от директора на Археологическия институт проф. Велизар Велков, научния секретар на института Александър Бонев и завеждащ секция „Тракийска археология“ ст.н.с. Георги Китов. Те потвърдиха извършената фалшификация и че събитието е станало, когато директор на музея е К.Кисьов. Ненапразно за това място директорът на НИМ Б. Димитров защити безсмисления проект да се експонира реставрация на средновековна крепостна кула и стена.
   Ако приемем и факта за отделянето на храма от двореца като необходимост за съществуването на град в дълбоката древност, то Пловдив е със сигурност най-древният град, докато София още не е съществувал нито като Слатина, нито като Сердика, нито като Бояна. Специално Слатина става квартал на София с министерски акт едва през 1938 г. По повод поднесените факти, както и най-важният, който ще коментираме след това, ще поместим и един анализ, направен след добре проучени събития от глобален мащаб.
   Когато нещо малко бъде приобщено към по-голямо във Вселената, то малкото никога не може да бъде цялото. По този начин Слатина може да каже „Аз съм от София”, но София не може да изрече „Аз съм Слатина”. Ако последното бъде сторено, то голямото изключва всяка друга част от себе си и тогава столицата не би могла да претендира с античността си в центъра като Софийска, както не би могла да претендира с много други факти от всякакъв характер до началото на XX в. Този важен анализ е от същата логическа верига, където човек може да каже „Аз съм (частица) от Бога”, но Бог няма да каже „Аз съм само човек”. Той ще каже „Аз съм всичко”.
   По поднесения начин преди векове са фалшифицирани стойностите на елинската култура, която е от античността. Днес вече тя функционира с нереална стойност, поради което се заличи същността на културата майка, а именно тракийската, съществувала още от неолита. Бяха въведени изкуствени термини като индоевропейски, индоирански, индоарийски. Поради тези неточности Шлиман търсеше елинска Троя, при положение че в тогавашната война са участвали само два вида тракийска култура. По тази линия на разсъждения бе оставена на забвение и забравена за изследване културата, от която са се появили по-голямата част от съвременните езици и писмености. Най-общо казано Глобалното (Общото) е било нагласено, за да продължава да съществува нереалното Малко (Частно).
   Тук ще отбележим, че във Вселената, когато Голямото не създаде Малкото, а го приобщи, но после приобщава като своя неговата духовна същност, в случая културата, то след известно време Голямото загива. Самоунищожава се чрез духовното (културата) отвътре. Като прагматичен пример от историята можем да посочим Троянския кон.
  Още след Съединението на София е наложено необмислено да расте, чрез приобщаване на готови малки селища (самобитни култури). На няколко други български града е наложено от високо държавно ниво същото през комунистическия период. Проследявайки Землеописанието на К. Фотинов от 1843г. се разбира, че София има 50 000 жители. Пловдив почти винаги през съществуването си е действал революционно по дух, спрямо властта на държавата и е бил по същото време равен по численост с първата столица на Османската империя Едирне (Одрин) от – 100 000 човека. Духовните стремления на българите са били нарушавани поради умишленото заселване от нейна страна на турци, но също на гърци и българи гръкомани. Независимо от това в Пловдивският район започва масовото възраждане на българщината.
  Днес, поради нарастването на София от високо ниво се иззеха всички културни центрове на страната и „се наместиха” само в един град, докато на останалите им се наложи, отново възрожденски и творчески да измислят нови формати. По този начин се промениха стойностите и критериите за изкуство, както и за останалите неща от живота. Започна масово обезлюдяване на по-малките селища, поради отнемане на възможността им да се самоподържат. Загинаха най-малките села, отдалечени от градове. Бе пренебрегнато най-важното усещане в народопсихологията на българите за селско-градски форми, че селище над 300 000 души не може да съществува в България. Поради всичко изнесено до тук, както и още много невиждания и нечувания от различни лица, имащи се за решаващ фактор в страната, разпада на София започна и до година, година и половина ще завърши. Това е толкова сигурно, колкото и фактът, че Третата световна война ще започне, след като падне Сирия, но България няма да участва.

2 коментара за “САМОУНИЩОЖЕНИЕ НА СОФИЯ поради неистинното представяне на История и Култура

    1. Kkamenov Автор

      Благодаря! Знаеш, че в работата ни, ако нещата не са смели и истински, то всичко останало е камуфлаж. Поздрава, който ми направи да го приемем, че го заслужават всички като теб, като Иво Христов, като Стойчо Керев и много други наши учени, хора на духа и журналисти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *