Коренът – Константин Каменов

ПРОСЛЕДЯВАНЕ КОРЕНИТЕ И СЕМАНТИКАТА НА ПЛОВДИВСКИТЕ ЛЕКСЕМИ ДЕВА И МАЙНА

   За да разгледам коректно и да изнамеря верните корени на двете лексеми в доклада, е необходимо да направя един по-дълбок във времето генезисен преглед на населението, сред което са се съхранили, както и културата, носена от него през хилядолетията.

   Затова започвам с възникване на (прото-) траките – първите жители на Пулпудева.

   Платон описва в диалозите си прословутата битка между Атлантида и Атина. От тук в научните среди се развиха най-различни теми свързани с въпроса за достоверността относно съществуването на Атлантида. Откриха се много изворови сведения при разкопките на Троя и в предантични азиатски храмове, най-вече свързани с Будизма. Разкри се археология от различен характер, като всичко безспорно доказва, че Атлантида е съществувала, както е съществувала и една неелинска Атина. Единственият спор в науката все още е свързан с по-конкретната локализация на континента-държава и точното й географско разположение. След дълги проучвания , в които участваха всички членовете на ИЗ “Корени”, за мен съмненията са почти изчистени и мога да предложа следната картина, свързана и с последните военни сблъсъци между неелинската Атина и Атлантида. Континентът-държава, познат и под името Посейдония, се е намирал в Атлантическия океан. Той е завладял земите до фронтовата линия с неелинските атиняни, а именно южната част на Западна Европа и съответно северната на Африка по меридиана Италия – Либия. Именно в Либия те са устроили княжеството си на мъдростта Ману. Последното е нямало отношение към военните действия, а се е занимавало с науката, но много повече с вярата, която е била съградена върху различни мистериални комплекси. От своя страна неелинската Атина е била по-скоро голям племенен съюз, но не и държава. Центърът ú е бил на Балканите и по-специално около местността на появилият се едва през античността едноименен елински град. Тази териториална картина е само от времето, когато космически катаклизъм довежда до гибелта на Атлантида.

   Годината е 11 838 преди Христа. Неелинските атиняни са изнесли производствените центрове, най-вече за прехраната им по-далеч от фронтовата линия, в района на Източна Мала Азия. Те не са на технологичното атлантско ниво, но не отстъпват в нито една битка, което показва, че тяхната култура е била от духовно-мистичен характер. Не би могъл да оцелееш срещу ядрени и лазерни оръжия, както и летателни съоръжения на много по-високо ниво от съвременното, ако не противодействаш с духовни техники и практики, към които много посветени се опитват да достигнат днес. Цялото това велико, но и страшно събитие е продължило повече от столетие, в критичното за тогавашната човешка раса дванадесето хилядолетие преди Христа. През този период Средиземно море не е било в днешните си граници и тъй като Гибралтар не е съществувал, в тази водна територия тогава са се били оформили само три малки солени морета. Черно море също е по-малко от днешните си граници, но е било сладководно и благодатно за живот. Връзката между Европа и Африка е била най-вече сухоземна.

   След катаклизма войната почти приключва. Археологията е открила само отделни места на продължили сблъсъци. Атлантите от княжество Ману са започнали най-мащабната за древното човечество просветителска дейност, първо сред негроиди в Африка. Постепенно те продължават пацифисткото си дело и сред голяма група от спрелите също да воюват неелински атиняни.  Консолидацията между двете групи се осъществява бързо и е основа за възникването на (прото-) траките, за които все още учените-традиционалисти  използват остарелия термин “индоевропейци”. Първото голямо селище, изградено от този нов племенен съюз е дело на  Евмолп и е познато с името Пулпудева – Градът, помазан от Боговете. Това е накратко генезисът на най-древните пловдивски деди.

   Тъй като, за разлика от другите древни градове, Пловдив знае своя реален основател е необходимо тук да поместя сведенията и за този прословут (прото-) тракийски жрец-княз.

   Събитията са след посочения край на войната между Атлантида и неелинските атиняни. От континента – държава, чието друго име е Посейдония и чийто Бог покровител е Посейдон, оцелява само княжеството на мъдростта, носещо името Ману. То е заемало земите на днешна Либия и южните части на Западна Европа.

   В този кризисен период, при споменатите мъдреци е оцеляло детето Евмолп. Той е отгледан от сина на Орфей, жреца – лечител, Музей. Както всеки княз от Атлантида за него се казва, че духовният му баща е Бог Посейдон, а съпътстващата в делата му е Богиня Деметра. В онези години тя е била Богинята майка, а по-сетне, при елините, почти се изгубва като почитан персонаж, докато при траките се тачи като Богиня на Плодородието.

   Ролята на всеки княз в Атлантида е била, след като навърши пълнолетие, той да стане и най-висш жрец. Поради това, още през детските години, образованието му е поето лично от най-знатният жрец, лечител, маг и музикант, през цялата позната земна история, а именно – Орфей.

   При навършване на пълнолетието си, Евмолп получава жреческо-царската власт в спасената част от Атлантида, но вече без помисли за войни с когото и да било, а със стремеж за помирение между хората.

   В ритуалистиката на атлантите и специално орфическото жреческо разбиране, се е приемало, че царят е трябвало да встъпи в духовен брак със сестрата на Богинята майка, която е била Богиня Персефона. След като гибел  спохожда  основната част на Атлантида, в разбиранията на живите нейни жреци се възприема варианта, че тази Богиня е встъпила в брак с Бога на Подземното царство Хадес, наричан и Аид. По тази причина, освен че Евмолп не е извършил ритуала, не са останали свидетелства и за действителен негов брак. Той започва едно друго дело, което е изключително важно за по-нататъшното развитие на човечеството.  Между двете, враждували до преди това държава и племенен съюз, в района на днешна Гърция той създава Елевсина. В онази епоха, около XI-то хил. пр. Хр.  Тя не е град, а духовен център. Там започва уеднаквяване вярата на неелинските атиняни и спасилите се атланти, като освен това ги обединява. Така започва зараждането на (прото-) траките.  Последните се заселват в сърцевината на Балканите и заживяват като действителен, хомогенен, племенен съюз.  Друга, по-малка, група от тях отива в Северен Египет.

   В един момент, племена от неелинските атиняни, желаещи старото статукво от времето на войната да се спазва, нападат Елевсинската местност. Води ги владетелят им Ерехтей. Агресорите побеждават и разтурят целия духовен център Елевсина. Царят – жрец Евмолп, както и хората, обучавани от него не са подготвени за войни, поради което спасените са поведени от Евмолп към същинска Тракия. Това са малка група (прото-) траки, обучени предимно за жреци, магове, лечители, музиканти.

   Те се установяват в най-хубавата част на Балканите, край река Марица и седемте големи, а всъщност девет на брой, хълма.Десетият, който също съществува е непознат съвременната наука, както и десетата планета в Слънчевата система. Приети са от заселили се преди тях (прото-) траки. След това Евмолп създал на отбелязаното място първият град на новото човечество, който след хилядолетия получил и неговото име като название. Важно е също да се отбележи, че на Аполониевия хълм (Джендем тепе), познат от по-късното си прозвище Кендрисос, последният атлантски княз-жрец окончателно оформил идеите си за мистериалния комплекс, в частта свързана с отвъдния живот. Това станало след дълга медитация и съзерцание, за да разбере дали земния му баща Музей и учителят му Орфей са живи в Царството на Хадес. Най-важните неща в тази орфическа религия, която сякаш е възстановена от Христос след като Иисус изкупва пред Отца си дотогавашните грехове на Човечеството, е Почитай живота, Не съди, Душите не умират след смъртта. Тялото – от пръст направено, на пръст ще стане, Обичай врага си и т.н. По този начин  от Евмолп се прозира, че хората са живи и в Отвъдния свят. Това не се е променило като версия и при античните автори. Нужно е да допълня, че същата структура на вярата, според елементите, ритуалите и познанията за Господ-Бог се е съхранила и при ариите, и при будистите.

   След завършване на целия си мистериален комплекс, който е познат като Елевсински, а по-точно може да бъде наречен Пловдивски, Евмолп повежда хората на Пулпудева. Те разбиват Ерехтей и атиняните, а след въвеждането на мистериите и при тях, се връщат обратно в града си.

   Преди да завърша историческия вариант е необходимо да подчертая още няколко важни факта. От времето на Орфей, преди Евмолп, също е бил правен опит за обединение на двете враждували групи. Дело е на Прометей, който създава отделни огнища на подобно функциониране, след което е окован от реакционните атиняни, самообявили се за богове и идеите му не успяват. Спасен е от приятеля на Орфей, един от малкото войни останали след Атлантида и също атлант по рождение, Херакъл.

   Що се отнася до човекът Орфей, за който става въпрос при историята с Евмолп и титлата орфей давана на всеки следващ потомък фактите ще представя в частта за културата на (прото-) траките. Тук предлагам един синтезиран  неин вариант. Нужно е да започна с това, че тя е запазена не само от тези, които са били с Евмолп и след него се заселват в целия Пловдивски район. Традицията й се е съхранявала с хилядолетия.Тъй културата е духовна, а не съзерцателна категория и е предимно понятийно представяна, то ще посоча, че тази част от разработката е необходима, защото всеки един от елементите е бил и част от културата, спазвана през хилядолетията  и в районите, където част от далечните ни предци са се преселвали.

   При траките-херметици въпросът за оцеляване на част от племето след природен катаклизъм или прекалено голям прираст на населението, е с първостепенно значение. Най-често срещания вариант на разселение при тях е от Запад към Изток. Частта от племето, когато се заселва на новото място, пренася със себе си и своята култура, за която тук ще посоча философските категории, които са и елементи от ежедневието на населението, наричани практики, модели и т. н.:

  1. Изграждат се селища за нов живот – най-важните необходими познания са от областта на строителството, астрономията, геологията, металознанието.
  2. Разработването на земеделските земи и скотовъдството. Най-важните познания затова са от областите почвознание, геология, направа на иригационни съоръжения и управление на водите, зоология, ботаника и анатомия.
  3. Духовни практики. Това са константни ритуално-духовно-мистични комплекси от познания, песнопения, жестове, наричания, заклинания и други, които при тракийския отворен херметизъм не се променят. Необходимо е да има жрец, който владее познанието и има цялостна представа за пътя на знанието.
  4. Въвеждане на възпитание за вселената, околния свят и цялостната същност на Земята. В отворения херметизъм присъства възгледът за едновременност на душа, дух и материя, изразен най-силно от дълбоката древност, чрез знака – IYI. Това е ипсилон с две хасти, като показва едновременност на мъжкото и женското начало. Ипсилонът (Y) символизира мъжката структура, а хастите (I) – женската.

   Културата съдържа в себе си още много подпрактики, които са спомагателни. Независимо чрез какви форми на експониране тя е била съграждана на новото място, цялостната функция и смисъл са оставали едни и същи. Разликите са се проявили поради факта, че при някое ново поселище има и контакт с автохтонно население, което е на различен етап на развитие, но е било необходимо също да бъде обучено чрез тази култура.

   Изрично отбелязах в различни изследвания почти всички области, в които предците ни са имали големи познания, защото те са били съхранявани само от просветните кръгове и то на поне четири езика.

   Археолозите са открили глинени плочки със специфична писменост, досега неразчетена, независимо от многото появили се спекулативни преводи. Намерени са цели селища, които не можем да наречем градове заради все още странните определения за това какво е град, налагани предимно от три школи в историографията. Те все пак са типични градове на херметици, при които не е необходимо да се изграждат крепостни стени. Безспорно в тези центрове се заражда сърцевината на духовната част в цялата съвременна култура. Тези херметици концентрират основните схеми на своето развитие в пределите на днешна България. Начинът им на съществуване е под формата на много племенни съюзи без да се създава държава. Има открити от археолозите разработени рудници, преработени огромно количество златоносни пясъци и чакъл, а освен бронз и мед са могли да обработват минералите малахит и лазурит и много други метали и сплави. Жилищните им сгради са били едни от най-безопасните за живеене на хора и животни. За разлика от съвременните при тях няма вредни излъчвания. Правени са от дъбови стълбове, преплетени с пръчки и измазани с глина. Открити са много пещи за отливане на метали. Долмени, менхири и кромлехи, изграждани от (прото-) траките са свързани с херметичната им култура. Моделът на подредба на обществото е изисквал да не се записва нищо свързано с науката, културата и най-вече разбирането им за Господ-Бог. Подреждайки сведения от антични автори като Херодот, Страбон, Плиний Стари, Йордан, както и различни китайски автори от античността, анонимни хроники и свещени текстове, археологически артефакти и логически разсъждения успях да разбера формата и смисъла на отворения херметизма. Словосъчетанието се възприема като оксиморон, заради по-младата, елинска мисловност, при която всичко започва да се записва, но доста често невярно. При елините, херметик става синоним на затвореност, докато при траките от всички епохи Хермес е  Богът покровител на царската власт. Чрез него няколко управления на владетели от различни племена се обвързват в ротационното им доминиране над главния за тях град. Тази ротация се предава от единия на другия владетел, чрез цялото предходно познание, което води и до прилагателното отворен.   Херметици са знаели повече от 60 множества в математиката. Правили са огледални образи из нивите на съзвездия, някои от които астрономите откриха едва в последните години. Винаги са обвързвали знака с музикална тоналност, звук и число. По-вероятно е към тази обвързаност да е имало и други символи, които все още не сме открили. Знаели са структурата на Вселената и как е произлязла тя.    Все още в българското народно творчество са съхранени доста от сведенията им, но тъй като по-голямата част от изследователите са към мисленето на съвременния прагматизъм и еволюционния начин на разсъждение, трудно достигат до тях. Безспорно най-голямото им познание е това за Господ-Бог.

   Независимо, че до нас не са достигнали техни писмени сведения, траките от нито една епоха не са били безписмени, както вече отбелязах. Вярата им, върху която е изграден начинът на живот е изисквал те да укрият всички текстове, които знаем че съществуват и още издирваме.

   Уседналият начин на живот спомогнал (прото-) траките да развият изключителна за времето си култура. За един техен Орфей се споменават предимно изкуствоведческите и жреческите му способности. По-ценни за човечеството, обаче, са неговите философско-етични възгледи, които самият трак е съхранил на дървени таблички.

   Шаманското жречество, което отношение във вярата се появява след този Орфей, е религиозен модел, който се среща само при (прото-) тракийските племена, в Египет, при инките и при келтите.

   Идеологическият комплекс дава най-правдоподобно доказателство, че това е отношението към живота и смъртта на (прото-) траките. Елински и римски писмени извори приспособяват орфизма към елинистичното мислене. Не могат да променят обаче родовия му произход, защото не могат да припишат ритуали, които не са характерни ни за елини, ни за римляни. Шамано-жреческата традиция е напълно чужда за тези културни среди.

   Не така стоят нещата с Дионисизма. Дионис също е действителна историческа личност. След като от Тракия отива в Индия и извършва много подвизи от различен характер, сам се обожествява и се връща на Балканите. След просветленията, които получил в източните земи донася със себе си колективната мистериална естетика, на чиято основа се изгражда възгледът за безсмъртието на душата. Именно това религиозно виждане е по-близо до по-младата, спрямо тракийската, гръцка култура. Все пак и този модел на вярата е бил практикуван от (прото-) траките, но с годините е загубил стойността си, спрямо Орфическия. Може да се уточни, че Дионис възстановява това учение, след като се връща от Средна Азия.

   Когато пише за траките през IV век пр. Хр., елинският юрист Изократ говори за тях като за народ с висока култура и цивилизация, с многоброен митологичен пантеон на тракийски богове, нимфи и мистерии, които гърците умело присвояват, превръщайки ги в своя „пайдея“.

   Според старобългарския календар, обявен от ЮНЕСКО за най-точен в света и създаден на географската ширина на р. Дунав, преди (прото-) българите да се отделят от (прото-) траките, годината, когато се явява Бог на (прото-) траките, е 5508 г. пр. Хр. Той предупреждава предците ни за предстоящия потоп. Поради това те изоставят културата си и се изселват, за да се спасят. С преселението им завършва Адамовата епоха.

   След техните разселения започва изграждането на култури като Елам, Мохенджо-Даро, Харапа и Хун-ну.Второто голямо преселение от Балканите на изток започва през IV-то хил.пр.Хр. След него възникват културите Шумер и предарийската култура, която се превръща в арийска през второто хилядолетие преди Христа. Във всички отбелязани огнища на пренесени култури може да се проследи идентично развитие, сходни черти на поведение в основните елементи на организиране на обществото и неговото функциониране. Те са сякаш наложени в готов вид култури пренесени  от Балканите. Разликата е единствено във факта дали културата се съсредоточава върху вярата за почитане на Бог чрез лунната икона или почитане на Бог чрез слънчевата икона. Всичко това се налага, за да бъде съобразена вярата с географското място, където се преселват (прото-) българи. Тук предварително ще отбележа, че в района на Пловдив винаги се е тачело най-вече слънчевото  божество.

   След този кратък етногенетично-културен увод преминаваме към същинската част от разработката.

   Идеята за раздяла на селище от град се появява при елинската култура, където за първи път започват да се противопоставят два вида култури. Няколко стотин години преди това започва изграждането на стени около селищата, защото се забелязва промяната към агресивност на някои от сродните групи племена. Независимо от това траките, както и (прото-) българите в Средна Азия, а и другите ни сродни племена от хун-ну културата, не прилагат към стените около селището и лексикално определение за град.

   Що се отнася до тезата,че в названието Пулпудева, втората лексема Дева няма семантика за град, то ще трябва отново да извърша по-голям анализ, за да обясня пред традиционалистите този, неподлежащ на критика, израз.

   Когато даките, дали това първо название на Пловдив, са се изселили край Дунав и са се разделили на даки и гети, те продължават старата си култура и ритуалистика. Доста важни са античните извори за жреца им Залмоксис. Културолозите и теолозите са категорични, че неговите свещенодействия, както и живота на хората от племето, които го следват, са идентични с брахманизма. От друга страна не напразно посочих, че ведическата култура, към която принадлежат брахманите е с много древни корени и се пренася в готов вид в Средна Азия,а племената, които го правят са с произход от (прото-) траките или са дошли от Балканите, като голяма част от тях са били от Пулпудева. Основата на лексиката им пък е с корени от атлантското княжество Ману.

   Следващото ни необходимо доказателство бе предложено преди половин век от най-добрия специалист по санскрит, индуският професор Рама Каушик. Той установи и популяризира, че най-древният снаскрит, или основната писменост във ведическата култура, идва също от Балканите и е вграден камък в една Чипровска чешма. Тук ще допълня, че както и при (прото-) траките на Балканите, ариите са спазвали същите свещени правила „Познанието не е за всеки“ и „Затворете вратите вратите за непосветените“. Независимо че и те, както и роднините им от нашите земи са криели свещените текстове, които са използвани само от посветени, се знае, че освен санскрит са използвали и езиците пахлави, брахми и кириали, с писмени системи към тях. Съществувал е и езикът, с нетолкоз скрита писменост като согдийската. При (прото-) траките и особено около района на Пулпудева ситуацията с тази важна част от културата е същата.

   Корените на всичко това, както неколкократно ми се налага да отбелязвам, са още от княжеството Ману. Логиката от анализа на посочените сведения води до извода, че лексикалната база и на двете големи групи племена е с общ корен и тъй като не е повлияна от чужд лексикална среда е запазила и идентичните семантични единици в почти всяка дума. Така и при даки, и при арии, термините Дева носят основна първична семантика Бог или Божествен. Оттук Дева в двусъставната лексема Пулпудева, не би могла да означава град, а Бог, Богове. При допълнителен анализ  за промяна на първичните консонанти в названието при различни позиции на вокалите се установи, че Пулпу (Пулпо) може да премине във Филипо (Филиппо), докато Дева е заменена с Полис не по смислово заменяема причина, а поради факта, че елинската езикова култура, след македонския владетел Филип V, добива по-голяма тежест в целия културен регион. Независимо от това, през I в., по време , когато Пловдив е в границите на Римската империя, терминът Полис временно е премахнат от името на града. По това време ап. Павел покръства жителите му и тези на околността. И тъй като малко по-късно лексемата Полис отново е върната към първата езикова единица на града, от текстовете в Библията по-трудно се разбира, че покръстеният от Христовия ученик град не е Филип (или Кренида), а Филипи, който е древният Пулпудева. Все пак фактът, че апостол Ерм отива в града, който вече е епископия, показва, че действително Пловдив е бил покръстен доста преди идването на втория покръстител.

   Що се отнася до другия важен термин, използван в Пловдив, обръщението Майна, то отново трябва да извърша също по-голям езиков анализ.В други изследвания, след като изясних сходния модел на живот запазен от арии в Средна Азия, след преселението им от Балканите, спрямо този на (прото-) траките, подчертах и факта, че при ведическата култура са се използвали поне четири езика с писмените системи към тях. Това е пренесено като отличителна черта именно от Балканската им прародина, където използваните езици най-вероятно са били поне също четири.

   Необходимо бе да подчертая факта, защото така, възможното като противоречие сред някои изследователи, Майна и Дева да са два термина за идентично понятие в един език,  при сродна група племена и да доведе до сериозни недостатъци в проучвания дори на учени от световна величина. Вследствие на това можеха да спрат изследванията върху темата.

   Така, на единият използван от даките език се разбра, че терминът Дева се запазва с основна семантика Господ (Бог). В другия език, лексемата, носеща същото значение, в различни диалектни форми, е Майна, Майну, Майню, Ману. Другата семантика на думата е Дух, но през вековете, когато тя се използва като основна лексема за едно и също понятие в две далечни една от друга географски области, щом се говори за Дух, се разбира Свещен Дух с практически смисъл Господ. Така например, чрез друг от (прото-) тракийските езици, използвани най-вече лексикално и семантично и при ариите,Бог се възприема през същността на дракон, чрез лексемата Вер.

   Проследявайки генезиса и развитието на лексемата Майна (в семантиката Бог, Дух), се връщам още по-назад във времето, когато все още съществува Атлантида. Най-важното княжество в нея е Ману, което е княжество на Мъдростта или княжеството на Духовниците, жреците занимаващи се с познанието за Бога. И до днес на територията на Либия, където е било това княжество, съществува плато, носещо името Ману.

   Преселилите се в Средна Азия арии, съхраняват като едно от най-важните си произведения „Законите Ману“, наричано също „Кодексът на Предците“. Генезисът му също се проследява като запазена мъдрост от княжеството Ману в Атлантида. Доста важно е да се разгледат и текстовете от ведическата култура, представящи как е сътворен първият човек, познат според християнския светоглед под названието Адам Кадмон. Делото е осъществено в десет етапа, като първият Ману създава първия Бхригу. Първият Бхригу създава втория Ману. Вторият Ману създава втория Бхригу и т.н., докато десетият Ману създава десетия Бхригу. Така е завършен процесът по сътворяването на човека още в Небето, а човек, според използвания от ариите език се произнася чрез лексемата Бхригу. Ману от своя страна може да се разглежда най-вече чрез семантиката Дух, но Господен или Бог.

   Що се отнася до проследяване на първото отбелязване на термина Майна в Пловдив, каквито са изискванията в историческата граматика и лингвистика, то със сигурност ще допуснем грешка, ако споменем конкретна година. Елементарната логика за това е, че (прото-) и същинските траки запазват културата си почти изцяло в традиционния си вид, дори след появата на прагматичната елинска мисловност. Същото се забелязва и след завръщането на българите от Средна и Източна Азия, които следват идентичен принцип в духовността и живота. Това се забелязва в най-общ план и при създаване на тукашната България. Могат да бъдат изключени християнските произведения, които в общ план са идентични за всички раннохристиянски държави. Основни правила в древната култура са „Познанието не е за всеки“ и „Затворете вратите за непосветените“. Именно поради тази философия и до днес прагматичната наука най-общо приема, че траките са били безписмени. Заради този погрешен възглед в досегашната наука  не можем и да предложим най-ранната година, когато е зафиксиран терминът в Пловдив. Същевременно, зловещата аксиоматика, която трудно би могла да бъде преобърната дори и с материални доказателства, почти няма да се съгласи с духовни сведения, с проследим развой във времето и то чрез неоспорими анализи и безспорни логически взаимовръзки през всяка една даденост.

   Все пак автор в интернет е отбелязал: „За скептично настроените обяснявам, че около Пловдив през 8-ми век са били заселени множество еретици-павликяни. Павликянството е създадено именно на базата на маздеизма. През периода 1084 г. – 1086 г. северно от Пловдив са избити павликяни след тяхно въстание. Така че който иска да го приема на шега, а който иска-за истина, но нямам друго обяснение откъде идва тази „майна“…”(http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=religiq&Number=1948839718&page=&view=&sb=&vc=1)

   Необходимо е да допълня, че дори и да е през стария език парси (фарси), наричан още зендски, авестийски, зароастрийски, то това е изцяло ведически език и писмена система към него. Върху него още в столицата Балх, Заратушуа (Заратустра) подготвя произведението си „Зенд-Авеста“. Това води до логическия извод, че древен (прото-) български език, преминал през чужда етническа среда, се връща с малки промени отново в български региони чрез други духовни учения. В отбелязаното реформаторско произведение се срещат термините Ахура-Мазда (познат и като Ахура-Майню) и Ангрю-Майню. Втората лексема на тези двусъставни имена носи семантиката Дух, както и Господ. Другият термин от същата логическа верига е Спента Майню или „Свят Дух“.

   Накрая ще завърша и с употребяваните в цялата Пловдивска област, както и в други части на страната, термини прилагателни с разглеждания корен от логическата верига Омайен, Омайна и т.н. Семантиката, която е подробно изследвана носи първо значение Одухотворен, в смисъл на Обожествен.

   Не бива да се изпуска и факта, че в близост край Пловдив, около селата Зелениково и Розовец, все още съществуват стари фамилии, в които хора са кръстени с името Мъйно, което в никакъв случай не е част от псувня, както често се обяснява и Майна като обръщение в град Пловдив. В случая има само потъмняване на единият вокал а в ъ, но не и промяна в семантика, която като първо значение се разчита Божо. От друга страна пловдивския поздрав Майна е със значение Господине или Човек на Господ. В случая не бива да се забравя, че Градът на тепетата е един от няколкото с доказана орфическа култура, която е идентична и с апостолическото Християнство, с брахманизма и с Будизма, а апостол Павел покръства Пловдив като един от най-важните градски центрове, където хората лесно заменят две идентични вероизповедания.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Петров, Г., Увод в иранското литературознание; Тема „Авеста.Разчитане на авестийското писмо” (дипломна работа, СУ „Св. Климент Охридски”)

Березович Е. Л. Язык и традиционная культура. Этнолингвистические исследования. М. : Индрик, 2007.

Зализняк А. А., Янин В. Л. Берестяные грамоты из новгородских раскопок 2002 г. // Вопросы языкознания. 2003. № 4. С. 3–11.

Kleiber G. Quand le nom propre prend l’article: le cas des noms propres métonymiques // Journal of French Language Studies. 1992. № 2. P. 185–205.

Абаев В. И. Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. Древнеиранские языки / отв. ред. В. С. Расторгуева. М. : Наука, 1979. С. 272–346.

Gammeltoft P. Islands great and small: a brief survey of the names of islands and skerries in Shetland // Cultural contacts in the North Atlantic Region: The Evidence of Names / ed. by P. 

Gammeltoft, C. Hough and D. Waugh. Lerwick : NORNA, 2005. P. 119–126.

Спиридонов,Т.Тракийският етнос проблеми на формирането и развитието. С., 1991.

Чиликов,Д.Миниенциклопедия Навлизане в тайните.Пловдив. 1994.

Чиликов,Д.Символи от боговете-прабългарски завет. П.,1995.

Чиликов, Д. Тракийски тайни и загадки. С.,1992г.

Попов,Д.Богът с много имена.С., 1995.

Мерперт,Н.Я. К вопросу о связях Анатолии и Фракии в раннем бронзовом веке. – Sbornik narodniho muzea v Praze. 1/2, 1966.

Мерперт,Н.Я. Древнейшие каменные крепости Болгарии. – В: Новое в археологии. М., 1972.

Лозанова-Станчева, В. Мито-ритуалният комплекс на тракийските котитии. С.,1993.

Массон, В. М.  Проблема древнего города и археологические памятники Северной Бактрии. – Древняя Бактрия. Ленинград, 1974.

Каменов, К. Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието).П.,2006г.

Каменов, К., Небето помни, част II Бог вижда,П.2007г.

Каменов, К. Траките и българите – най-ранните християни, част първа.П., 2009г.

Вл. Георгиев. Тракийският език. С., 1957г.

Георгиев,Вл. Траките и техният език. С.,1977.

Богданов,Б.Орфей и древната митология на Балканите.С.,1991г.

Един коментар з “ПРОСЛЕДЯВАНЕ КОРЕНИТЕ И СЕМАНТИКАТА НА ПЛОВДИВСКИТЕ ЛЕКСЕМИ ДЕВА И МАЙНА

  1. Pingback: БЪЛГАРИТЕ СА ОКОЛО 45% НЕЙТХИ – Коренът – Константин Каменов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *