Коренът – Константин Каменов

ВЕДА О БХРИГАВИ

              СКАЗАНИЕ  ЗА  БХРИГУ

 

       КАНА СУБИГИ  Васудева  каза:

За първи път със трепет се събудих,
След давнашната кончина на мама,
На трона седнах и тогава се пробудих –
Властта е най-голямата измама.
Събрах ви тук, о , мои брахмани велики,
Да ми разкажете за нашто потекло,
В коя свещена книга пише за дедите ни
И що за символи изпъстрили са мойто облекло.
Какъв е смисълът ни на живота
И що да сторим със властта,
Когато всички наши близки
Заровени са във пръстта?
И нищо вече не ни радва,
А мисълта над мъртвите полета все кръжи
И всичко туй що в книгите желая да узная
Изпълнено е само с болка от лъжи.
      БРАХМИНЪТ Виркана каза:
Могъщи наш, сияйни Васудева,
Не дириш царствения път на мъдростта.
Във книгите пътечки лъкатушат,
Кито те отвеждат в дън гора.
В тях има само капка от росата
Позната ни като Мана,
Затуй ще ти разкажа за словата,
Които се предават чрез уста.
Те носят мъдростта на вековете
Връз своите разперени криле
И с тях  превеждат из сърцата
На старци, на бащи, на синове.
Като орли запрегнати в Господно дело
Те извисяват се над смисъла и същността,
На всичко що във мозък се побира,
Като омразата, обидата и любовта.
Но всяко устно слово е правдиво,
Защото първо е изречено от Бог,
А в книгите ни писарят изтрива,
Прибавя и тълкува всеки слог.
Затуй ще ти разкажа за рода ни,
Тъй както аз чух всичко от един
Достопотчет и мъдър старец,
Най-таченият ни брахмин.
Бях още мъничко дете,
Когато с мойте палави другари
Се запиляхме във безсмислени игри,
И в страшната гора нощта ни свари.
Усетих странна, чудна миризма
И ги поведох плахо в тъмнината,
Пред нази блесна огън към луна
Пропукващ сред поляната в средата,
А върху съчките с благословия осветени
В котел бълбукаше напитка от треви,
Край тях седеше старец бледен
с притворени в спокойствие очи.
И без да ни съзира той продума:
“Елате малки, божи същества!
Вий сте призвани да получите от мене
В дар всички  мъдрости, чрез песента.”
Разбягаха се моите другари
И аз останах сам-самин,
А брахминът пред мене се изправи
И благославяше ме със :”Амин!”
След туй в смирението си изрече:
“Виркана ще се казваш вече ти!
А Бог ми повели да ти разкажа
За твоя род, за нашите деди.
Аз съм от Брахманите
И ми казват Дино,
А ти си търсеният ученик,
Който очаквах тука сто години
И Бог най-сетне с тебе ме дари,
Да ти предам свещенното ни слово
От сътворението , до последните ни дни,
Затуй поглъщай паметта ни, ала и бъдещето запомни.
Така че  слушай кротко под звездите
И вдишвай бавно пушечната благодат.
Жарта, когато се изгуби във очите ти,
Ще си научил вече древните слова:
“В началото на началата
Безвремие навред царяло.
Обгърнато от Пустотата
За мъничък зародиш то мечтало.
Но всяка непогалена мечта
Погива без да е мечтана,
Превръща се във Празнота,
На Нищото във океана.
И Господ всичко туй съзря,
Разбра, че не върви добре,
Изрече няколко слова
И сътвори чрез тях небе.
Земята сътвори и всички твари
Огниво пусна да блести
И равновесието не забрави
Планети съзида от вси страни.
Когато мислеше, че е успял,
Че дал е тласъкът на златен век,
Почувства в себе си печал
И чрез дъха си сътвори човек.
От пръст и пепел го извая
И каза му: - Стани!
И той изправи се омаен,
Поглеждайки на вси страни.
Словата чу, с  които Господ
Бе сътворил света,
Защото още като пръст и пепел
Бог бе дарил го с паметта.
Когато стана старец той извика
Най-знатните си синове,
И заразказва им делата Божи,
Но никога не слушаха го те.
Тогава Бхригу, както Господ го  нарече,
Избра единственият вслушан между тях:
-Ела, Ману, ела човече,
и чуй най-важните неща без страх:
“В началото бе слово
и словото във Господ бе,
а Господът бе слово,
Светият дух, мое дете.”
“А как – попитал го почтително Ману –
родени  сме със  братята ми Бхригава?”
Баща му го погали по главата
И продължи със легендарните слова:
“Живях самин след  мойто сътворение
и проумявах бавно Божите дела,
защо светът е тъй устроен,
какво ще стане в бъдни времена.
Измина се безкрайно много време,
Когато най-накрая Господ повели:
-Жена ще имаш Бхригу за дружина,
в човешката ти мисъл ще се появи.
Акага-Веда ще я назовеш,
Тя ще е майката на вси жени.
Тогава с ритуали ще ме призовеш
И чрез дъха ми тя потомство  ще ти народи.
Не бива първите човешки синове
С кръвосмешение навеки да обричат
За нивга недокоснати от грехове
Души, които искренно ще се обичат.
До седмото коляно на рода ви
Отец ще бъда Аз-Духът ще ви теши,
Единствено подвластната на обичта
Акага-Веда първа ще сгреши,
Защото ще те люби най-безмерно,
Не ще желае със смъртта да те дели.
За теб амритата божествена ще дири,
Но аз във тайна пещера ще съм я скрил.
Души на хора, след хиляди сезони,
С напитката ще възкреся,
Но в ранните години на Земята
Безсмъртието ще е вредно за света.
Акага-Веда при мен ще взема,
Но да си следвате сами съдбата,
От мъдростта не ще да ви отнема,
Обаче с нея ще остане и вината.
И род от род ще се отдалечава,
И хората по-чужди ще стоят,
Ала другар жената на мъжа си ще остава,
През вековете, та до край света.”
И всичко случи се така,
Тъй както Господ го изрече.
Вие сте първите ми десет синове,
А с вас, човешкият поток протече.
        БРАХМИНЪТ Виркана завърши:
Но слънцето залезе вече,
А казано е , знатни Васудева, от най-дълбоки старини –
Когато светлината се изгуби
Недей работи и  не говори.
И затова, ако ни позволиш,
Ще те изчакам с брахманите  край гората,
Със утрото пак словото ще разцъфти,
За да последва продължението на нещата.
            КРАЙ НА ПЪРВО СКАЗАНИЕ

  			

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *