Коренът – Константин Каменов

ЗА ХОРАТА, КАТАКЛИЗМИТЕ И УЧЕНИТЕ, КОИТО ТЪЛКУВАТ АРТЕФАКТИТЕ И СВЕДЕНИЯТА

   Да предположим, че някакъв катаклизъм сполети човечеството ( само хората) като цяло. Вследствие на това потомството загубва паметта за предците и изобщо за всичко, което го заобикаля, за Вселената, за Бога. След известен промеждутък от време започват постепенно ( най- вече по принципа на опита и грешката) да се натрупват отново познания сред спасилите се хора. Тези от тях, които добиват известно ниво на интелигентност (приблизително каквато имаме днес), започват да откриват артефактите оставени от хората преди катаклизъма. Между тях намират и много писмени творения. Как мислите, че ще разчетат един ученически лексикон, където има нарисувани очи с хубави мигли, ръце с изящни маникюри, ретро и състезателни автомобили, а между тях са изписани множество умозаключения, сентенции, отговори на въпроси, поезия? Накрая завършва с адреси, телефонни номера, имената на авторите и подписи.

   Дали учените от след катаклизмения период няма да уподобят очите и ръцете с писмото от пирамидите в Египет, а покрай него да им се стори, че има изписана карийска, кирилица, финикийска или някаква друга подобна писменост?

   Дали няма да погледнат на телефонния номер като на някаква свещена година, на автомобилите като на вид летателни съоръжения на боговете – вимани или агнихотри?

   А подписа да разгледат като подобрен вариант на арабската писменост?

   Всички тези сравнения могат да се получат, защото писменостите, с които ще бъдат сравнявани и които отбелязахме са съхранени в здрави конструкции, които трудно биха могли да бъдат разрушени.

   Направих тази поредица от задаване на въпроси с единствената цел, да погледнем по друг, хипотетичен начин върху шумерската (а оттам и по-късните месопотамски) писмена традиция и култура. Шумерите се появяват в Месопотамия от балканската (прото-) тракийска група, с готов календар, писменост, познания за изграждане на селища,  иригационни съоръжения и добиване на метал от руди. Изведнъж обаче те се опитват да променят формата на културата, която са донесли. Създават условия за обучаване на повече хора в писарски умения, като същевременно малко по малко променят и първичната писменост. Създава се писмена школа подобна на днешната училищна, където много хора пишат на глинени плочки. Някои от тези плочки са изпечени, други – не. Но кое ни дава основание да вярваме безусловно, че всяка една плочка е била съвестно обработена от своя писар-автор (ученик) ? Когато отворим тетрадките на много ученици в ранните класове ще срещнем съвестно изписване на букви, думи, изречения, а на някоя страница между тях се прокрадва рисунка на цвете, полов орган, човешко лице, мръсна дума – т.е. символи, нямащи нищо общо с урока и обучението. Дали по същия начин не са се появили сведенията за надарените сексуални способности на Гилгамеш от едноименния епос? Трябва да имаме предвид, че асирийци, акадци и други не са създавали нови произведения (освен административните текстове), а са преписвали  наготово шумерските плочки, което предполага, че те могат да ги препишат с допуснатите грешки, а някои техен преписвач –“калпазанин” да вмъкне още някоя грешка “от своята си палавост”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *