Коренът – Константин Каменов

БИТКАТА ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ Е БИТКА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ

Константин Каменов

Интелектуално звено „Корени“

Интелектуално звено „Извори“

  

Една от най-древните стени на Небет тепе

Една от най-древните стени на Небет тепе

Идеята за реставрация на Небет тепе в този вариант на махленско ниво се превърна в глупост от такъв вид, че роди нов прякор за управленците на града, а именно – Небеттапети. В разговори по кварталните кафенета той се използва като се обвързва предлаганото реставриране с бутафорните мегалити в Македония.

   След общественото обсъждане на проекта, състояло се на 27 март, откъдето Божидар Димитров буквално бе изгонен, той спомена, че пловдивчани не знаели какво е бутафория, както и че били шовинисти. В изказвания на други места директорът на НИМ отбеляза, че всичко е насочено срещу националната сигурност, както и че най-вероятно може да се говори за Теория на конспирациите.

   Проследявайки логиката на събитията, както и историческата фактология,човек, занимаващ се професионално с история, а също и специалисти от други науки и области, биха разяснили доста аргументирано и обосновано защо в последното си твърдение той е прав. Това ще направим и ние като всеки сам ще има възможност да отсее докъде всичко написано е вероятност, докъде е истина.

   Още в началото ще отхвърлим едно негово твърдение, че събитията и действията са шовинистични, както са и продиктувани от факта кой да се занимае с проекта. Най-подробно и обосновано идеята на арх. Ю.Фърков бе отхвърлена от КАБ, ИКОМОС, НИНКН, ИЗ „Корени”, ИЗ „Извори”, ЕЗ „Рапсоди” и др. като нито една от тези организации не е пряко заинтересувана икономически от Пловдив.

   Но…да разгледаме в общ план въпроса за Националната сигурност, който е основен в казуса с проекта за реставрация на Небет тепе. За да направим това ще започнем с по-старата максима, че историята е и политическа наука. Бихме допълнили, че тя е освен това и икономическа наука.

   Както бе отбелязано в класацията на „Дейли Телеграф”,  Пловдив е един от десетте най-стари града в света. Доста по-рано от тази класация, ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск, че са „най-старите градове, с постоянен жизнен цикъл и непроменили местоживеенето си.” Копието от този документ, който притежавахме в ИЗ „Корени”, се изгуби заедно с архивът на Димитър Чиликов, след неговата смърт, затова отбелязвам тази констатация само в тесен кръг. Препоръчваме засега да не се популяризира, докато не получим ново копие на документа или друг учен не се сдобие с него.

   Като селище Пловдив съществува от преди 8 хилядолетия и принципно това са датировките на почти всички неолитчици. Според датирания на учени като Петър Детев началото на съществуването може да се приеме от преди 10 хилядолетия. За да премине едно селище в град, съвременната наука е определила няколко критерия и едва при наличието на всички се приема, че е на лице новата форма на съществуване. Няколко малки спора в определянето на датировките все още влияят да се определи дали Пловдив е от бронзовата или от медната епоха.

   Независимо от това, след завършилите през 1985г. археологически разкопки, водилият ги археолог Атанас Пейков публикува надлежно  документацията в различни издания. Преглеждайки ги може да се установи, че градът на тепетата е най-ранният в българските земи.

   В документ на БАН от 1.07.1992г. под №637, подписан от ст.н.с. Ал. Бонев и ст.н.с. Г.Китов е отбелязано, че „…обектът е с изключително важно значение за праисторическата наука в България и въобще за Европейския югоизток или по-специално за периода от края на раннобронзовата епоха до първите векове на желязната епоха. Обектът поставя въпроса за появата на най-ранните градове от източно средиземноморски тип по нашите земи.”  Буквално, само тази констатация означава, че това е най-ранният град в Европа.

   Освен това, след продължителни през годините, многоетапни археологически проучвания, провеждани от 1934 до 1985г., се установи, че това е мястото, където за първи път в света се разделят функциите цар и жрец или, че Пловдив е бил най-бързо развиващият се, от социална гледна точка, град в праисторическата епоха. На тази цитадела е и мястото в древната Евмолпия, където за кратко, едновременно функционират две култови съоръжения – соларно и лунно. Нещо уникално по своята същност. Това говори за толерантност във вярата от доста древни времена.

   Съвременните събития около Небет тепе започнаха десетилетия по-рано, прямо идеята за реставрация. Те могат да бъдат проследени през конфликта между последните директори на РАМ – Пловдив Костадин Кисьов и Атанас Пейков. Освен това повече от десетилетие целият терен, обхващащ цитаделата на Небет тепе, бе оставен на произвола на времето. Дори двата вида циклопски градежи, този на крепостната стена и този от храма-дворец, загубиха голяма част от височината си. Така например вътрешният градеж от височина над 2 метра бе смъкнат до височина около 80 сантиметра.

   Освен, че тук е рожденото място не само на Пловдив, но и на европейския град, това е и археологически оазис в сърцето на важен български град. Тук животът на Пловдив никога не е прекъсвал след създаването му и са надградени пласт след пласт култури от различни епохи, империи, царства и държави. След унищоженията, започнали преди години в Дамаск /Сирия/, подобно място като Небет тепе няма вече къде да бъде видяно.

   Наслагванията и съхранението на културни периоди, дело на различни племена и народи, са изключително важни за духовността, науката и развитието на позитивната част от човечеството.

   В същото време тези богатства са икономически натиск спрямо разработени пазари на някои държави, както и капитал за България. Ако съществува по-целенасочена държавна политика, както и бизнес с мащабно мислене, когато научни изследвания и организации осветляват истини от рода, че фараоните и жреците на Египет са с произход от земите на българите, че крито-минойската и троянската цивилизации не са гръцки, а са дъщерни на тракийската, чийто център през този период е Пловдив, то бързо могат да се развият цели индустрии, базирани върху древните култури.  Предците от различни епохи са ни завещали капитал, който днес би могъл да е от голяма полза за целия български народ и държава, поради уникалността си.

   Същевременно се явяват необмислени идеи за реставрация като проекта на арх. Ю. Фърков  „Небет тепе – сцена на вековете”.

   В декларацията си, с която се обявиха против КАБ, подкрепи декларацията на Пловдивската архитектурна колегия. Също против със своя декларация се обявиха и ИКОМОС към ЮНЕСКО, като те създадоха и публична петиция. Когато същото мнение изразиха и учените от НИНКН, много от тях бяха уволнени само заради позицията им.В тези документи бе разгледан почти всеки един недостатък.

   ИЗ „Корени, ИЗ „Извори” и ЕЗ „Рапсоди” подкрепиха техните декларации като допълниха и принципните исторически недоглеждания в проекта.

   Чрез „Небет тепе – сцена на вековете” се пренебрегват две уникалности на Пловдив. Това са неговата първичност като европейски град, както и наслояваните културни епохи с непрекъснат живот. Последното се получава като безсмислено се измества семантиката на обекта, отдавайки се прекалено голямо внимание на стена и кула от 16 век. След становището на НИНКН, авторът направи частична промяна в проекта си. На същата стена сега се казва, че е антична тракийска. Чрез „Небет тепе – сцена на вековете” се нарушават две европейски конвенции, които са за археологическото и за архитектурното наследство.

   Ако бъде направен предвидения ескалатор/асансьор, свързващ бул.”6-ти септември” с Небет тепе, ще се унищожат и част от скалите, както и част от пред античните стълби, изсечени в тях. Освен това, заради варианта от предоставеното бързо разглеждане на обекта ще бъде игнорирана останалата част-музей, а именно резерват „Старинен Пловдив”. Скалите на града са от единствения вид сиенит и по този повод той е назоват пловдивит. Факт, който също може да бъде експлоатиран в полза на града. Хълмовете са с международна закрила и е забранено тяхното унищожаване, но въпреки това те са подложени на разруха.

   Повече от двайсет години върху факти, свързани с древността  на Пловдив се действа изключително агресивно. Около проекта на Фърков в медийното пространство отново се експонира възгледът, че градът не е много древен и, че най-ранните обекти на Небет тепе са от 4 в. пр. Хр.От своя страна арх. Фърков и Б. Димитров изказват уверението, че ще докарат, след реставрацията хиляди туристи на ден.

   Веднага можем да се обосновем, че това ще бъде за дни, максимум до месец. След което проектът ще препрати целенасочено туристите, и то повече на брой, предимно към пред античните центрове в Турция, както и в Гърция.

   Отбелязахме, че най-важните отлики на Пловдив са фактът, че е най-древен в Европа, както и че има многопластовост на културите. Запознат с това туристът ще посети града, за да се запознае именно с това. Ако вместо това, срещне преекспонирана стена от османския период, той ще предпочете да види сърцевината на османската култура, чийто наследник се приема, че е Турция. Същото ще е разочарованието му  и ако види антична стена. Разликата ще е тази, че ще се пренасочи към Гърция.

   В момента в националната доктрина на Румъния е заложено, че само те са преките наследници на траките, а това, според тях, са племенните групи на даките. Популяризирането по света на тези твърдения са целенасочени и систематични. Поради това, ако туристът види стена, която се отбелязва като антична и тракийска, той ще предпочете някоя по-цялостна тракийска крепост в България, а повечето случаи ще се пренасочи към Румъния. По този начин днес в Пловдив се търсят за инвестиране милиони, които ще са в полза на непловдивските и видяно в цялост, на небългарските ценности и  бизнес.

   Същевременно, без много средства, а само чрез истинност, с разкриване на части от археологическите пластове, консервация и реставрация, но с еднакво отношение към всички пластове може да се постигне значително повече. Естествено ще се отдаде подобаващо място в йерархията на царско-жреческия дворец с двете култови съоръжения. В целия експониран обект ще бъдат включени, както циклопските стени, така и градежите от следващите епохи, които са с различни функции. По този начин всеки ще може да проследява културните надграждания, а също да се наслади на мястото, където европеецът за първи път е реализирал новата си идея – животът му да се развива в град, а не в селище.

   Както отбелязват и от КАБ, така и в становището по време на обсъждането написано от архитект Барфончовска, а също във възгледите на ИЗ „Извори”, че реставрирана и експонирана по отбелязания тук начин, цитаделата на Небет тепе ще се превърне във венеца при разглеждането на Стария град от туристите. Последното ще предостави още възможности да предложат своите специфики и другите обекти в града.

   През последните години Ислямска държава унищожава един след друг множество паметници, останали от Шумер, Асирия, Вавилон и Акад. Същевременно Пловдив сам води война със себе си, разрушавайки даденото му, от световни организации, място в развитието на света.В този случай единствено реакцията на обществеността /интелигенция и гражданство/, отразена в медийното пространство, запази нивото на духовността и културата на града във възприятията по света, като градски център с най-древната утвърдена европейска духовност.

   Едно бъдещо пренебрежение, спрямо Небет тепе и допускане да се реализира некачествен проект като този на арх.Фърков ще бъде удар срещу националната сигурност през отворените възможности за българския бизнес.

   Реално в момента се води битка за Небет тепе, но не между български архитектурни групи, както споменава Б.Димитров. Битката за Небет тепе е битка за Пловдив. Битката за Пловдив е битка за България, а това е битка за икономическата стабилност на страната, националната сигурност, суверенитет и автентичност.

   Изходът от тази битка е закодиран и в отношението ни към паметта на предците. 

4 коментара за “БИТКАТА ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ Е БИТКА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ

  1. Екатерина Пейчева

    Г-н Каменов, грижата за тракийското и още по-древно наследство на Пловдив и България е похвално и родолюбиво дело. Но питам се докога вие пловдивчани ще продължавате да наричате уникалните хълмове на Пловдив с турските им имена.
    На фона на тези турски имена, забити като ятаган в снагата на древния Пловдив, грижата ви за пренасочването на туристическите потоци към Турция и Гърция е не смешна а гротескна.
    Същевременно изследванията на Никола Гигов показват, че древният ви град е бил средище за почитание на ненадминатия поет и музикант Орфей и именно на тези хълмове са провеждани поетически и музикални състезания в негова чест.
    Събудете се, пловдивчани – докога ще търпите турските имена, вместо да върнете благородните тракийски орфически имена на хълмовете си. Така ще станете истински родолюбиви българи, достойни наследници на тракийските ни прадеди. А Пловдив няма да прилича на глуха турска провинция, а ще възправи достойно името си като български град

    1. Kkamenov Автор

      Драга госпожа Пейчева,
      чест и почитания!
      Благодаря за това мнение и въпроса в него. Нещата с езика и лексиката в частност не биха се решили с въпрос-отговор към един текст. Доста доклади съм разработил по темата, повечето от които, макар и одобрени за конференции, не получиха възможност да стигнат до другите колеги и всички хора в цялост. И други учени, по свой път, също стигнаха до извода, който успяхме да оформим в няколко тези от ИЗ „Корени“, а именно, че тюркският език в цялост е с произход в няколко от нашите първични езици. Голяма част от лексиката в него е с корени в (прото-) българската лексикална среда. Затуй и не се притеснявам, че съгражданите и народът в цялост използват т.нар. турски термини за хълмовете. Между другото, чрез лингвистично-вълновата генетика, използвайки тези названия също се влияе положително върху духа на хората. В научен труд, целият отговор на въпроса ще се побере в няколко тома разработка, което в блога не може да се случи.

  2. Александра Делова

    И още малко информация:

    Plovdiv: New ventures for Europe’s oldest inhabited city (http:/ / www. acp-eucourier. info/ Plovdiv-New-venture. 1034. 0. html), The Courier, January/February 2010

    The World’s Oldest Cities (http:/ / www. telegraph. co. uk/ travel/ picturegalleries/ 6242644/ The-worlds-oldest-cities. html?image=12), The Daily Telegraph

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *