Коренът – Константин Каменов

ПОСЛЕДНИЯТ ХОД В ТАЗИ ПАРТИЯ ШАХ

  „Не се вглеждай постоянно в слабостите и недостатъците на другите;

       вместо това търси яснота за твоите собствени.“

Дзен-будистка мъдрост

   Унищожени бяха поредните ценности на Пловдив. На България. не като складове. не като сгради, а като дух, който крепеше немалко и различни стойности в себе си.

   Едва ли бяха много хората, които забелязаха как, кога и какви богатства от археологията на този град бяха унищожени?

   Едва ли са много и тези, които виждат, че и до днес се рушат и биват рушени изключителни сгради, съхранили в себе си мигове от велики събития и от духа на знатни люде?

   Цели квартали бяха обезобразени. Природата почти заличена. Историчността подменена и малко бяха тези, които забелязаха нещо и се опитаха да го спрат.

   Едва ли е леко да бъде изречено, но тъй като съм един от малкото, прогнозирали че това ще се случи и не успял да направи нещо, то поемам вината си като основен фактор за разрухата. Няма как да го искам да се стори и от други, защото много са хората, които знаят какво е звука от плясъка на две ръце, но колко са тези, които биха могли също да споделят и какво е плясъка на една ръка. А само към познаващия стойностите можеш след краха да се обърнеш и да го помолиш, както молиш и Господ:“Моля те, прости! Не успях да ги съхраня!“

   Едва ли са много и хората, които знаят, че в ИЗ „Корени“ предлагахме тези изгорели складове да бъдат преустроени в Археологически, Исторически и Етнографски музеи на града? Безспорно не успяхме да го сторим, поради което носим и вината си, но само живите.

   Безидейното отношение на управленците в Пловдив, Държавата и Капитала, спрямо едни от най-големите ценности на страната, които една след друга си отиват, само показва, че това са необразовани и простовати хора, които не би трябвало да бъдат съдени, както е по закон.

   В случая се обръщам само към събратята, разбрали какво сме загубили и осъзнали в случая и своя вина: „Елате, за да решим проблема заедно, защото верните пътища в този свят са толкоз, колкото и хората вървящи по тях!“

   Чувам често при общуване хора да се питат: „Кога хората ще станат по-умни?“

   При подобни въпроси това няма как да се случи, защото е явно, че при формулирането на въпроса всеки изключва себе си от общото. Затуй ми се налага да доуточнявам: „Когато мъдреците станат по-малко от говорещите за мъдрост и когато интелигенцията заработи от любов, а не за пари.“

   Според философията на великия ни сакски принц Сидхартха Гаутама, след случилото се написах и доста тромавия си стих:

 

Обществото беше във упадък.

Всички майстори на революции

се споминаха от липса на поръчки.

 

Управляващите

се разплуха

в простотия.

 

Утрото

пребъдва,

но единствено.

 

Господи,

прости ми,

че съм само азе грешник!

 

   След събитията с палежите в Пловдив, мъдростта се съдържаше в мълчанието. Поради това оформих предходните редове, за да изиграя последния си ход в партията шах подета през 1989 г. Той ще се реализира след хода на противника след девет месеца, когато ще спечелим играта. Който може да мълчи знае за какво говорих.

Един коментар з “ПОСЛЕДНИЯТ ХОД В ТАЗИ ПАРТИЯ ШАХ

  1. Онисифор

    ,,Каквото е било – пак ще бъде,
    и каквото се е правило – пак ще се прави,
    няма нищо ново под слънцето“
    Екл 1:9

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *