Коренът – Константин Каменов

ЖИВАТА СИМБИОТИКА (Теория на единната наука) – Навлизане в темата

 НАЙ-ОБЩО НАВЛИЗАНЕ В ТЕМАТА

I

Парадигмата в мисленето на сегашното човечество е изцяло обърната. Гради се винаги от най-малкото към най-голямото.

По природа най-малкото е най-голямо и то надгражда вътре в себе си, в самоподобни свои форми. Чрез пример за човека ще разясним, че всяко начало е душата (0 в Живата математика), която сътворява в себе си първата клетка (1). В нея се сътворява всяка следваща. Нулевият ден за всеки човек е най-възрастната му част или най-дългата част от живота. По начало всяко нещо е определено като съществуване в момента, в който бъде създадено. То се самонадгражда в себе си до най-малка частица. Накрая се връща в Господното информационно поле като неумираща душа (0). С всеки следващ ден, животът на човек (както и всяко друго нещо) става все по-малък, докато накрая се стига до числото, което в съвременната парадигма определяме за най-голямо, тъй като постоянно записваме дните като надграждане в живота. Като елементарен пример ще посочим, че тръгвайки на пътуване пътят е най-дълъг в началото.

Душата (0), бидейки женската частица от Господ Бог е вечна, както и Духът (9), който е мъжката половина. Човекът, както и всяко друго нещо във Вселената е отворена система, защото енергията от него и към него преминава през вход/изходи и е в постоянен баланс със системите, с които е свързан, поради ЗЗЕ (Закона за запазване на енергията), ЗЗИ (Закона за запазване на информацията) и ЗЗМ (Закона за запазване на масата).

По принцип всяко нещо е записано в информационното поле, а в същества като човека в подсъзнанието са заложени много възможности, при избиране на варианти как да бъде изминат пътя.

Елементарно е, че ако най-малкото е в основата и над него се гради, то началото на Вселената нямаше да се случи според сегашните възгледи, защото най-малката клетка няма нито енергия, нито маса, нито информация и тъй като тя би трябвало да е първата, то няма и двигател (няма Бог-Дух), който да задвижи процеса, за да се случат събитията.

Поради тези кратки факти, но не и  всички, с които разполагаме, трябва отново да отчетем, че сегашната парадигма в мисловността на човечеството е довела до един безкрайно объркан модел на мислене и начин на живот. Ненапразно голяма група от (прото-) траките  и траките, както и (прото-) българите са следвали модела в разбиранията от „Симбиотика”. По този начин те са празнували при смъртта на хората, защото по принцип животът на никой не завършва при смъртта, а само се трансформира. Приемало се е най-вероятно, че умрелият е бил избрал за изминаването на живота си най-добрия път. При тези познания (прото-) траките са извършвали повече съзидания, които са били в по-голямата си част от областта на духовното. Такива, свързани с науката и природата, а не такива, с които да трупаш повече, но ненужни за никого неща, защото тези са с временна форма. Само изкуството, вярата и науката са към вечните неща, както и името. Познанията в областта на науката обаче не са били за всички, защото те могат да бъдат използвани по различен начин, който в някои случаи е бил по-вреден, отколкото полезен за съществуването.

II

Всеки първи елемент от своята група е най-голям, най-богат и най-стар в групата си, а следващите са форми от него в него, както и форми от всеки предходен също в него.

ЕДНО (1) е първото материално число (Нулата е Душата). И според отбелязания модел всяко следващо число се съдържа в едно и е получено от него.

КАЧЕСТВОТО е категория без възможност да бъде определена. Всяко определение я вкарва в граници, които изрязват от цялото, поради което можем да говорим за второ, трето и т.н. качество. Само първо качество е неопределена категория.

Тъй както съвременната наука определя едно (1) като по-малко от две (2), три (3) и т.н., то можем да отбележим, че цялата досегашна наука се базира на некачествена парадигма и терминология. Мисленето на човечеството, от момента когато хората са отдали по-голямо внимание на материалното, а не на духовното богатство, е създала своя некачествена база, върху която гради бъдещето си. Поради това и голяма част от научните закони са неверни, предлагайки само част от отговорите на търсеното познание.

ИСТИНАТА – това е безграничното количество на първо качество в един духовен елемент, който е нулата.

Всяко първо качество притежава в себе си и всички други качества. То е най-богато, защото притежава цялото количество.

(ПРИМЕР: Адам е първи човек и в него се съдържат гените на всички останали хора. Той притежава и цялата Земя;

ВТОРИ ПРИМЕР: Първият език съдържа особеностите и характеристиката на всички останали.)

Човек се ражда с възможност за всякакво качество в себе си, без ограничения. Само от него зависи какво ще реализира във всичкото количество, а оттам и какво качество ще даде на останалите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО И ЗАКОНЪТ  никога не предлагат сведение за цялото, защото го ограничават, поради което изрязват от него. Всяка граница носи уточнения, но изрязва. Колкото повече граници бъдат премахнати, като се създаде възможност да се живее в свят с една категория без определение, толкоз повече субекти ще живеят в цялото.

Тясно специализираното е преминаване към второ, трето и т.н. качества, а това води до количествени отнемания и лишения. Тясно специализираното не може да представи цялото. То може да бъде представено само от единното. От тази константа следва и изводът, че цялото се съдържа в единното.

Чрез моделът за най-голямото и най-малкото, който е въз основата на качество-количество, Вселената е оформена така, че нещата съществуват едно в друго и, както ще представим в същината на Симбиотика, тя е безкрайно малка и се самонадгражда чрез самоподобни отворени системи в себе си чрез Господния Дух (деветката в математиката), в Господната Душа (нулата в математиката).

НАЧАЛО

В Познанието всеки сам за себе си  търси отговорите, защото всеки за себе си може да разбере кога нещо му е достатъчно, за да се убеди дали е вярно или не. Затуй в „Живата симбиотика” решихме да поднесем само насоките във въпросите, както и пътищата с терминологията ни, чрез които поднесените въпроси са ни убедили в нещо.

Най-важните факти, които сме установили е, че:

  1. Вселената е безначална, безкрайна и крайна. Тя е единствената затворена система, поради което е единственият възможен вечен двигател.
  2. Познанието и от миналото, и от бъдещето съществува винаги във Вселената.
  3. Единствено във Вселената като цяло съществуват ЗЗЕ, ЗЗИ и ЗЗМ.
  4. Първите два факта водят до липса на време.
  5. На базата на отворените системи, върху които се развива всичко във Вселената, човешките души също няма да имат край, но тъй като имат начало за тях не можем да кажем, че са вечен двигател.
  6. Парите са ненужна категория за общуването в човечеството, защото те са измислица само на земята, пораждайки неравновесност и дисбалансирайки системата.

Върху тези факти, когато човек, в частност учен, започне да отрича нещо дори без да се заслуша в него, то събитията в този процес се развиват без полза за никого.

  1. Освен официалното обучение е добре всеки сам да търси и науката извън него, защото при първото се върви по-скоро към ограничаване на системата в малки и малко измерения със слаби информационни полета.

Още в началото ще преструктурираме научното пространство за цялото, откъдето са изведени идеите ни и за частното, като ще променим терминологията с тази, която нас ни удовлетворява, за да отговорим на себе си по повод въпросите, които сме имали през живота си.

В използваната днес математика нулата (0) е нищо или празно множество. По този начин начален взрив във Вселената не се е случвал, защото нулата дори и да се събере със себе си или да се умножи и степенува със себе си, то нищо няма да се случи или няма да се случи и нула. Няма да има каквото и да е събитие, защото няма да съществува нито енергия, ни светлина, ни маса. Именно това е една от причините да приемем, че Вселената е безначална и безкрайна, независимо че не приемаме днешното понятие за нулата (0).

Функцията на нулата, както и някои други факти в използваната математика, като деца ни насочи към нишата да търсим друга математика. Бързо стигнахме до идеите от Живата математика, която по същото време Марко Родин е нарекъл Вихрова. Процесите са се осъществили по естествена необходимост, защото през този период Физика на торсионните полета е била набрала вече скорост. За да изясним частично Живата математика ще използваме Б.Палюшев, който в свое интервю разбираемо изяснява какво е торсионно поле:” Торсия ще рече завихряне, усукване, въртене на пространството. Явлението ни е познато от материалния свят – представете си например въртенето на течността в чаша чай, който разбърквате с лъжичка. Или въртенето на земята около оста и́. Теорията на информационните полета доказва съществуването на нов тип физическо поле, което се поражда от усукването и вихрите в пространството. То е различно от известните ни досега гравитационно, силово, електромагнитно и слабо поле.

Торсионното поле не пренася сила и енергия, то има свойството да пренася информация. Всякаква – от структурата на вселената до биологичните видове.”[1]

Тук трябва да доуточним, че е възможно в някои случаи торсионно поле да бъде заменено с вихри, докато ние сме го преобразували в информационно поле.

Според нашите идеи всяко нещо има (вероятно) 49 семантични същности, които са седем основни, всяка от които е построена от нейни седем. Цифровата семантика оформя визията на нещата и носи основна информация за тях. Други семантики като звук, тон, цвят и т.н. са семантики, които също се предават информативно в пространство-времето математически, чрез Живата математика.

Информационните полета на всяко нещо, създадени от броя на деветките във всяко едно число от наличните, правят съществуваща цялата семантика за това нещо във всяко едно от всичките (вероятно) десет измерения. По този начин дори възникнал днес елемент, съществува семантично и в началото на Вселената. Вселената обаче, както изяснихме няма начало, защото за него не съществува семантика. Възникнал днес елемент съществува и в края на Вселената, а тя няма и край, защото и за него не съществува семантика. Вселената, бидейки безначална и безкрайна има и начало, и край, които не могат и няма да бъдат открити, защото началото не се е случвало, а краят няма да се случи.

Що се отнася до Физика на торсионните полета, то трябва да се изясни, че вакуумът, който се разглежда от това направление в науката като съществуващ при информационните полета, реално не съществува. По-точно това, което днес се назовава вакуум е вход-изходът на отворените системи, през които се осъществяват взаимодействията и най-вече информационните потоци. Според учен от физическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” „Вакуумът е границата с по-високите измерения. От по-високите се влиза в нашия триизмерен свят, затова сякаш идват от нищото различни неща и също така изчезват, а се появяват в друга точка (пространствена или времева).”

Въз основа на тези основни идеи е развит и целият отговор в „Живата симбиотика  (теория на единната наука)”

 

[1] http://www.spiralata.net/kratce/index.php/interv-ta/513-palyushev

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ЖИВАТА СИМБИОТИКА Е НА МНОГО МЕСТА СМИСЛОВО РАЗЛИЧНА ОТ ОФИЦИАЛНО ИЗПОЛЗВАНАТА В МОМЕНТА СРЕД РАЗДЕЛЕНИТЕ НАУКИ

Един коментар з “ЖИВАТА СИМБИОТИКА (Теория на единната наука) – Навлизане в темата

  1. Pingback: ЖИВАТА СИМБИОТИКА (Теория на единната наука) | Електронен вестник "Сияние"

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *