Коренът – Константин Каменов

ЖИВАТА СИМБИОТИКА (Теория на единната наука) – чернова

 НАЙ-ОБЩО НАВЛИЗАНЕ В ТЕМАТА

I

Парадигмата в мисленето на сегашното човечество е изцяло обърната. Гради се винаги от най-малкото към най-голямото.

По природа най-малкото е най-голямо и то надгражда вътре в себе си, в самоподобни свои форми. Чрез пример за човека ще разясним, че всяко начало е душата (0 в Живата математика), която сътворява в себе си първата клетка (1). В нея се сътворява всяка следваща. Нулевият ден за всеки човек е най-възрастната му част или най-дългата част от живота. По начало всяко нещо е определено като съществуване в момента, в който бъде създадено. То се самонадгражда в себе си до най-малка частица. Накрая се връща в Господното информационно поле като неумираща душа (0). С всеки следващ ден, животът на човек (както и всяко друго нещо) става все по-малък, докато накрая се стига до числото, което в съвременната парадигма определяме за най-голямо, тъй като постоянно записваме дните като надграждане в живота. Като елементарен пример ще посочим, че тръгвайки на пътуване пътят е най-дълъг в началото.

Душата (0), бидейки женската частица от Господ Бог е вечна, както и Духът (9), който е мъжката половина. Човекът, както и всяко друго нещо във Вселената е отворена система, защото енергията от него и към него преминава през вход/изходи и е в постоянен баланс със системите, с които е свързан, поради ЗЗЕ (Закона за запазване на енергията), ЗЗИ (Закона за запазване на информацията) и ЗЗМ (Закона за запазване на масата).

По принцип всяко нещо е записано в информационното поле, а в същества като човека в подсъзнанието са заложени много възможности, при избиране на варианти как да бъде изминат пътя.

Елементарно е, че ако най-малкото е в основата и над него се гради, то началото на Вселената нямаше да се случи според сегашните възгледи, защото най-малката клетка няма нито енергия, нито маса, нито информация и тъй като тя би трябвало да е първата, то няма и двигател (няма Бог-Дух), който да задвижи процеса, за да се случат събитията.

Поради тези кратки факти, но не и  всички, с които разполагаме, трябва отново да отчетем, че сегашната парадигма в мисловността на човечеството е довела до един безкрайно объркан модел на мислене и начин на живот. Ненапразно голяма група от (прото-) траките  и траките, както и (прото-) българите са следвали модела в разбиранията от „Симбиотика”. По този начин те са празнували при смъртта на хората, защото по принцип животът на никой не завършва при смъртта, а само се трансформира. Приемало се е най-вероятно, че умрелият е бил избрал за изминаването на живота си най-добрия път. При тези познания (прото-) траките са извършвали повече съзидания, които са били в по-голямата си част от областта на духовното. Такива, свързани с науката и природата, а не такива, с които да трупаш повече, но ненужни за никого неща, защото тези са с временна форма. Само изкуството, вярата и науката са към вечните неща, както и името. Познанията в областта на науката обаче не са били за всички, защото те могат да бъдат използвани по различен начин, който в някои случаи е бил по-вреден, отколкото полезен за съществуването.

II

Всеки първи елемент от своята група е най-голям, най-богат и най-стар в групата си, а следващите са форми от него в него, както и форми от всеки предходен също в него.

ЕДНО (1) е първото материално число (Нулата е Душата). И според отбелязания модел всяко следващо число се съдържа в едно и е получено от него.

КАЧЕСТВОТО е категория без възможност да бъде определена. Всяко определение я вкарва в граници, които изрязват от цялото, поради което можем да говорим за второ, трето и т.н. качество. Само първо качество е неопределена категория.

Тъй както съвременната наука определя едно (1) като по-малко от две (2), три (3) и т.н., то можем да отбележим, че цялата досегашна наука се базира на некачествена парадигма и терминология. Мисленето на човечеството, от момента когато хората са отдали по-голямо внимание на материалното, а не на духовното богатство, е създала своя некачествена база, върху която гради бъдещето си. Поради това и голяма част от научните закони са неверни, предлагайки само част от отговорите на търсеното познание.

ИСТИНАТА – това е безграничното количество на първо качество в един духовен елемент, който е нулата.

Всяко първо качество притежава в себе си и всички други качества. То е най-богато, защото притежава цялото количество.

(ПРИМЕР: Адам е първи човек и в него се съдържат гените на всички останали хора. Той притежава и цялата Земя;

ВТОРИ ПРИМЕР: Първият език съдържа особеностите и характеристиката на всички останали.)

Човек се ражда с възможност за всякакво качество в себе си, без ограничения. Само от него зависи какво ще реализира във всичкото количество, а оттам и какво качество ще даде на останалите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО И ЗАКОНЪТ  никога не предлагат сведение за цялото, защото го ограничават, поради което изрязват от него. Всяка граница носи уточнения, но изрязва. Колкото повече граници бъдат премахнати, като се създаде възможност да се живее в свят с една категория без определение, толкоз повече субекти ще живеят в цялото.

Тясно специализираното е преминаване към второ, трето и т.н. качества, а това води до количествени отнемания и лишения. Тясно специализираното не може да представи цялото. То може да бъде представено само от единното. От тази константа следва и изводът, че цялото се съдържа в единното.

Чрез моделът за най-голямото и най-малкото, който е въз основата на качество-количество, Вселената е оформена така, че нещата съществуват едно в друго и, както ще представим в същината на Симбиотика, тя е безкрайно малка и се самонадгражда чрез самоподобни отворени системи в себе си чрез Господния Дух (деветката в математиката), в Господната Душа (нулата в математиката).

НАЧАЛО

В Познанието всеки сам за себе си  търси отговорите, защото всеки за себе си може да разбере кога нещо му е достатъчно, за да се убеди дали е вярно или не. Затуй в „Живата симбиотика” решихме да поднесем само насоките във въпросите, както и пътищата с терминологията ни, чрез които поднесените въпроси са ни убедили в нещо.

Най-важните факти, които сме установили е, че:

  1. Вселената е безначална, безкрайна и крайна. Тя е единствената затворена система, поради което е единственият възможен вечен двигател.
  2. Познанието и от миналото, и от бъдещето съществува винаги във Вселената.
  3. Единствено във Вселената като цяло съществуват ЗЗЕ, ЗЗИ и ЗЗМ.
  4. Първите два факта водят до липса на време.
  5. На базата на отворените системи, върху които се развива всичко във Вселената, човешките души също няма да имат край, но тъй като имат начало за тях не можем да кажем, че са вечен двигател.
  6. Парите са ненужна категория за общуването в човечеството, защото те са измислица само на земята, пораждайки неравновесност и дисбалансирайки системата.

Върху тези факти, когато човек, в частност учен, започне да отрича нещо дори без да се заслуша в него, то събитията в този процес се развиват без полза за никого.

  1. Освен официалното обучение е добре всеки сам да търси и науката извън него, защото при първото се върви по-скоро към ограничаване на системата в малки и малко измерения със слаби информационни полета.

Още в началото ще преструктурираме научното пространство за цялото, откъдето са изведени идеите ни и за частното, като ще променим терминологията с тази, която нас ни удовлетворява, за да отговорим на себе си по повод въпросите, които сме имали през живота си.

В използваната днес математика нулата (0) е нищо или празно множество. По този начин начален взрив във Вселената не се е случвал, защото нулата дори и да се събере със себе си или да се умножи и степенува със себе си, то нищо няма да се случи или няма да се случи и нула. Няма да има каквото и да е събитие, защото няма да съществува нито енергия, ни светлина, ни маса. Именно това е една от причините да приемем, че Вселената е безначална и безкрайна, независимо че не приемаме днешното понятие за нулата (0).

Функцията на нулата, както и някои други факти в използваната математика, като деца ни насочи към нишата да търсим друга математика. Бързо стигнахме до идеите от Живата математика, която по същото време Марко Родин е нарекъл Вихрова. Процесите са се осъществили по естествена необходимост, защото през този период Физика на торсионните полета е била набрала вече скорост. За да изясним частично Живата математика ще използваме Б.Палюшев, който в свое интервю разбираемо изяснява какво е торсионно поле:” Торсия ще рече завихряне, усукване, въртене на пространството. Явлението ни е познато от материалния свят – представете си например въртенето на течността в чаша чай, който разбърквате с лъжичка. Или въртенето на земята около оста и́. Теорията на информационните полета доказва съществуването на нов тип физическо поле, което се поражда от усукването и вихрите в пространството. То е различно от известните ни досега гравитационно, силово, електромагнитно и слабо поле.

Торсионното поле не пренася сила и енергия, то има свойството да пренася информация. Всякаква – от структурата на вселената до биологичните видове.”[1]

Тук трябва да доуточним, че е възможно в някои случаи торсионно поле да бъде заменено с вихри, докато ние сме го преобразували в информационно поле.

Според нашите идеи всяко нещо има (вероятно) 49 семантични същности, които са седем основни, всяка от които е построена от нейни седем. Цифровата семантика оформя визията на нещата и носи основна информация за тях. Други семантики като звук, тон, цвят и т.н. са семантики, които също се предават информативно в пространство-времето математически, чрез Живата математика.

Информационните полета на всяко нещо, създадени от броя на деветките във всяко едно число от наличните, правят съществуваща цялата семантика за това нещо във всяко едно от всичките (вероятно) десет измерения. По този начин дори възникнал днес елемент, съществува семантично и в началото на Вселената. Вселената обаче, както изяснихме няма начало, защото за него не съществува семантика. Възникнал днес елемент съществува и в края на Вселената, а тя няма и край, защото и за него не съществува семантика. Вселената, бидейки безначална и безкрайна има и начало, и край, които не могат и няма да бъдат открити, защото началото не се е случвало, а краят няма да се случи.

Що се отнася до Физика на торсионните полета, то трябва да се изясни, че вакуумът, който се разглежда от това направление в науката като съществуващ при информационните полета, реално не съществува. По-точно това, което днес се назовава вакуум е вход-изходът на отворените системи, през които се осъществяват взаимодействията и най-вече информационните потоци. Според учен от физическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” „Вакуумът е границата с по-високите измерения. От по-високите се влиза в нашия триизмерен свят, затова сякаш идват от нищото различни неща и също така изчезват, а се появяват в друга точка (пространствена или времева).”

Въз основа на тези основни идеи е развит и целият отговор в „Живата симбиотика  (теория на единната наука)”

УНИВЕРСУМ

Малко хора разсъждават върху универсума, а принципно това е единосъщност на цялото или Вселената като едно цяло. Някои го наричат пространство-време, но то не покрива целият смисъл на универсума.  Понятието е оставено още в записките на античните учени, но най-вероятно е съществувало от по-дълбока древност. Изхождайки от Вселената, че това е единен жив организъм с различни на брой съществуващи като системи (общности) елементи, ще подходим със същия възглед и към всяко друго съществуващо, дори към най-малките клетки[2]. Разликата е тази, че без универсума, всички други са отворени системи. Ненапразно великите посветени и духовни личности се отнасят към микро и макро света по един и същи начин и с едни и същи закони, защото малкото и голямото имат еднаква структура. Извеждайки възгледа ни от поднесената кратка информация ще отбележим, че познанието е единосъщно. Познанието е информацията и нейните връзки между елементите и събитията във Вселената. Информацията от своя страна е всеобщо свойство на Вселената. Науката е единно цяло познание, съществуващо като общност от части, които функционират под една тема, всяка чрез своята дейност, за достигане на един и същ резултат. Базирани върху тази тема нужно е да уточним, че първостепенната роля на науката (познанието), но вече като субект на изследване  е да открие смисълът на своята дейност, след което всяка област да работи по обособената си част, за постигане на общия търсен резултат. Така би трябвало да е построен смислово и човешкият живот, бидейки функция на елемент в субект от Вселената. Освен това е необходимо да не се нарушава съществуването и на най-малкото, защото така се вреди на хармоничното съществуване на цялото и баланса.

Поради важността от решаването на този недоглеждан в момента проблем в земното съществуване се съсредоточихме върху темата с науката. Тя е важна необходимост за доброто съществуване на всички хора, бъдещето на човечеството и Вселената като цяло. Смисълът на всяко нещо във Вселената е да живее с любов и да излъчва любов около себе си.

Настоящата разработка е изградена на силна научна основа, базирана върху различни области от познанието и е подготвена с цел да покаже, че съвременната наука не е точна. Подготвена е от учени без тясна специализация и е стремеж да се коригира емпиричната наука като в този стремеж се позовава на нея.  Голяма част от науката дълго време води реална война с духовното човечество, предлагайки му като единствен изход магистрала към гробищата. Тази разработка бе дългогодишно изследвана идея, за да се помогне на хората само с мисълта си да могат да обходят цялата Вселена. Когато това бъде постигнато всякакъв вид граници ще се превърнат в безсмислица, а парите ще отпаднат като необходимост. Засега не можем да предложим подобно практическо решение. Ще предоставим достиженията в различни области, изведени през съвършения числов математически куб като най-малка единица, равна на един псион. Няма да предлагаме осем необходими критерия, за да поставим със Симбиотиката нова научна дисциплина. Приели сме принципите на единната наука за описание на единното познание, поради което нямаме стремеж да раздробяваме още повече досегашните научни области. Що се отнася до това какво е единна наука, то след като съществува един Божи Дух за цялата Вселена, която също е една, както и Познанието в нея е едно, то трябва да има и единна наука, която да ги описва. 

УВОД В ТЕМАТИКАТА

Ще предложим още в началото основните възгледи, в които вярваме и върху които изграждаме целия си възглед, както извършваме и изследванията си спрямо тях:

  • Вселената няма първичен взрив, а е безначална и безкрайна, но и крайна. Тя е материалното проявление на Господ Бог.
  • Във Вселената няма отрицателни елементи, защото всичко съществуващо е положително. Това, което досега науката предлагаше като отрицателно би трябвало да се назовава огледално. Същевременно всеки материален елемент съдържа в себе си едновременно и отрицателна и положителна същност, които го балансират,  създавайки и магнетизъм.
  • Във Вселената няма дробни елементи, поради което всички са цели.
  • Понякога елементите не са цели, а са непълни, защото са в състояние.
  • С изключение на Вселената всички други системи са отворени.
  • Във Вселената съществуват (вероятно) десет измерения.
  • Тъй като математиката е една от най-добрите системи за описание, но тя е построена така, че да предлага най-вече количествени величини и взаимодействия, в „Живата симбиотика” ще използваме своя математика, която сме нарекли Жива математика.

Въз основа на всички тези основни възгледи ще опишем идеите в единната наука, които са изграждани с десетилетия. В момента сред научните раздели важно място заемат и по-новите области като Кибернетика и Синергетика. Тяхното доразвитие във времена преди появата на Шестата човешка раса, изискваше да разработим и Симбиотика. Основната идея в нея е науката да се оформи в единно цяло, описващо единното познание на Вселената. Всеки отделен научен раздел да започне да служи на всички останали, работейки с тях. По този начин границите между тях ще отпаднат.

Названието на Единната наука „Симбиотика” изведохме от simbiosis – съвместно живеене на два или повече организма, както и от „участници в симбиозата – симбионти”. Променихме с една фонема лексемата, защото подхождаме към нов модел на работа за изследване на единното Познание. Освен от основния модел на работа на Вселената, сме оформили разработката ни и от начина на живот на (прото-) траките. При историческите си изследвания установихме, че тези български предци са спазвали традицията големите им племенни групи да се развиват като ипостази на Господ/Вселената. По този начин при тях се оформя културата на отворения херметизъм.

Започваме постройката на „Живата симбиотика” от най-малкото към най-голямото.

Всеки един елемент е информативно краен и безкраен във Вселената. Най-лесният пример за онагледяване на това е с пускането на една буква в интернет. Тя е крайна, защото е една, а е безкрайна, защото като информация е навсякъде.

Както отбелязахме, най-лесният начин за да се опише пренасянето на информацията е чрез математиката.

Първо – чрез Живата математика всеки елемент има своя семантика. Тя се съдържа в едноцифрено число. Когато елементът е белязан чрез многоцифрено число, то едно число, получено от сбора от цифрите до едноцифрено, показва неговата семантика. При изваждането на това число от многоцифреното се открива числото, което показва колко броя деветки участват във въртенето му (завихрянето му), чрез което се формира неговото информационно поле. (Пример: Числото 124. 1 + 2 + 4 = 7. Това е неговата семантика. (124 – 7) : 9 = 117 : 9 = 13. 13 е броят на деветките, които го завихрят и чрез това се оформя информационното му поле.)

Второ – всеки елемент по начало е едноцифрен и има, както вече отбелязахме, едноцифрена числова семантика. По този начин елементите могат да бъдат групирани в девет (9) основни групи. За да бъде завихрян на всеки елемент са необходими различен брой деветки, а неговата семантика се проявява по различен начин във всяко измерение.

Трето – степенуването до десета степен показва като какъв информативно се проявява всеки елемент в различните измерения.

Четвърто – имайки предвид че информативно всеки елемент е едновременно в десетте измерения, то може да се види като каква семантика се появява той във всяко от измеренията.

Пето – освен числова семантика, всеки елемент притежава фонетична, тонална, цветова, както и още (вероятно) 45 семантики. Те също могат да бъдат представени числово. Основните семантики са седем, като всяка една от тях е изградена на седем различни нива семантика.

Шесто – тъй като Вселената е в постоянна динамика, както и всеки елемент, то и измеренията са в динамика. Според великите посветени време не съществува. Това ще покажем и ние по разбираем начин. Поради тази причина живите елементи постоянно сменят семантичната си същност не времево. Носейки информация от субекта и обратно към субекта във всяко измерение (пространство) от момента на първична проява тази промяна има различна векторна, матрична, щампова мелодика.Тъй като информацията за всеки елемент се пренася навсякъде във Вселената още в мига на възникването му, то на това, което досега назовавахме време е по-точно да казваме развитие.

Както вече отбелязахме всеки елемент има 49 семантики, включително с математическата. Когато разгледате една лексема като един елемент, освен при симетричните ще откриете едно фонетично звучене, което не съответства, ако лексемата се прочете обратно. Същото се отнася и за звуковата музикалност на лексемата. Не се променя обаче сборът на числата в двата варианта на изписване на лексемата. Този факт важи и ако другите семантики бъдат заместени цифрово. Това насочва повече към мисълта, че математиката отговаря за външната форма на елементите (системите), докато звук, тон, цвят и другите семантики за вътрешната им същност и излъчване. Всичко това показва, че формата или пространство-времето са непроменливи дори като измерения.

Тук ще поместим няколко много важни, доказани факта, отбелязани и като термини от Георги Станков. Преди това е нужно да доуточним, че Живата симбиотика трябва да се проследява внимателно през духовната нишка във всяка част, като се разглеждат всички елементи предимно през дух и душа, след което и през материята. Основният възглед е, че тъй като познанието е единно, то трябва да преформатираме и науката от раздели в единна.

„ 1) Аз успях да докажа, че всички физични закони и техните приложе­ния могат да бъдат изведени математически от Универсалния закон (универсалното уравнение) и обяснени епистемологично чрез него. Уни­версалният закон е закон за енергията.

(…)

6) Вакуум не съществува. Съществуват единствено фотони (фотон­но ниво), възприемани като пространство. Фотонното ниво прите­жава същите свойства, които има материята, т.е. то има маса и за­ряд. Основните понятия енергия и пространство-време по същество са едно и също те са еквивалентни в семантично отношение поня­тия. Енергията/пространство-времето е еквивалент на континуума (множеството на всички числа) в математиката. Физиката е при­ложна математика.

(…)

 7) Аз опровергавам схващането за нарастването на ентропията във вселената, както твърди вторият закон на термодинамиката и съ­щевременно доказвам, че различните математически уравнения на този закон се извеждат от универсалното уравнение.

 8) Аз реших хипотезата за континуума, доказвайки валидността на математиката в реалния свят (доказателство за съществуване, „Existenzbeweis“), оспорвана от появата на първата теорема на Гьодел през 1931 г. N-множества (множества на Ръсел) не съществуват, също както не съществува и вакуум, поради което те трябва да бъ­дат изключени като концепция от математиката и физиката. Пространство-времето е континуум.”[3]

„Физичните закони нямат реално съществуване, както и величините, които съдържат. Те са абстрактни продукти на математическото мислене.”[4] За нас математиката е част от философията. Позовавайки се на думи на Христос, както на слова на Учителя Беинса Дуно, изследвания на Божидар Палюшев, Квантовата механика, Кибернетиката, Синергетиката и  „Универсалният закон”, можем да кажем че чрез математическата философия може да бъде оформена чашата на познанието като символ на тялото на всеки елемент. Словото, музиката и още 46 нейни свойства представят цялостната семантика, пълнеща се и даваща цвят, светлина и излъчване на тялото.

Още в началото ще подходим чрез Теоремата за непълнотата на Гьодел като отбележим, че Вселената е безкрайна, а досега я описвахме с формални теории, чрез крайни на брой елементи. В Живата Симбиотика подхождаме по друг начин. Чрез краен на брой елементи във Вселената, а именно Дух, Душа и Материя (Съзнание), чрез наша формална теория я описваме като цялостното проявление на Господ Бог.  

Безспорно човек няма да притежава цялото познание, ако се стреми да познае в цялост Господ Бог или Вселената и информационната и́ същност. По-качествено е да се подходи по по-лесен и пряк път, търсейки отговорът  вътре в нас. Първо е необходимо за всеки, който се стреми към цялото познание, да се запознае с моралните категории, които ни е завещал Господ Бог. След това чрез себепознание ще се достигне и до цялото познание.

Тук ще направим и кратко описание на това какво представлява човек.

 „БЛАГОВЕЩЕНСКИ ЗА АДАМ И ЕВА – РАЯ И АДА

Много години, с различни духовни личности, в частност и учени, още при старото ни Интелектуално звено „Корени”, сме се спирали на въпросите за Адам, Ева, Рая и Ада. Поради това прегледахме литература от различен характер. На Благовещение 2016 г. реших да предложа и нашата визия по темата, като в началото ще започна с аналитичното ни представяне на въпроса за Адам Кадмон така, както го видяхме в херметизма.

Човекът е по Божий образ и подобие, както е засвидетелстван фактът в повечето свещени книги. Това показва, че Първият е Дух и Светлина. Както е отбелязано в „Поймандрес” на човекът, като на най-доброто Божие създание, е дадена свободната воля и правото да твори, както Отца. Така се стига до там, че когато поискал да разбере властта на онзи, който е над слънцето, надникнал в хармонията на природата на Земята. Там му се отразила сянката. Човекът се влюбил в сянката си, вселил се в нея и станал двоен – смъртен и безсмъртен, природен и божествен.

В дългогодишните ни изследвания сме установили няколко важни факта, които тук ще поместим. В древните езици, използвани в земите, където са възникнали предобразите на библейските текстове за сътворението и първия човек съществуват няколко много важни лексеми:

  1. АД е със значение Баща и по-рядко Първи.
  2. Същото е значението на лексемата ЕД. Разликата е, че използването на вокала Е, който е след А показва по-малка същност, както и връзка с материалното.
  3. Суфиксите за множествено число АМ и ЕМ се използват различно, като зависят от духовната или материална семантика на лексемата, към която се отнасят.
  4. По същия начин може да опишем лексемите ЕВИ(А) и АВИ(А), както и лексемата от по-ранен език ЗУЕ (жив;живот). Що се отнася до първите две, то ЕВИ(А) се използва, когато се отнася до земен или материален живот.
  5. РАЙ е със значение слънце и светлина.

Художествения ни възглед за сътворението на Първия Човек ще напишем тук, позовавайки се на Библията, Видение Исаево, Евангелие на Юда, Поймандрес, орфически текстове, книга на Методи Константинов и научен труд на Олжас Сулейменов.

Сътворението на Вселената навсякъде е сходен процес с начина, по който е извършено сътворението в Библията.Малката, но полезна добавка като информация е, че материята в Космоса съществува със своя душа, а както се разбира и от някои текстове, „Над всеки човек бди една звезда…Над всеки човек бди един ангел”.

Господ Бог създава Първия човек Адам Кадмон по свой образ и подобие като най-доброто си творение. Дава му и правото (Насади) да управлява и сътворява  Слънцето (Рай ) в Слънчевата система (Едем – Бащините земи като планети). В Едемската градина се намира “дървото на познаване доброто и на злото…(хармоничната земна природа) и Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото да не ядеш от него” Измамната двойствена материя(змията, Сатанаил ˃ Сатана) подлъгва Човека с хубав живот (ябълката), след който акт можем да говорим за  затворения в тяло земен живот(Ева) на Адам (Предците, Бащите, множество хора, мъже и жени с Душа от Адам Кадмон). Той продължава да живее на Слънцето като Дух подобен на Господ Бог, бидейки най-доброто творение на Отца, а същевременно частици от неговия Дух като Души-субекти се прераждат в человеци ( ед.ч. человек от аналитичното ехо=ек (от) потомък; живот = ов (на) кал ˃ чел II палатализация. Древните аналитични думи се анализират при разчитане семантично от зад напред). Доколко го осъзнават или не, но хората виждат срещу себе си, в отсрещния човек винаги душата на свой брат, защото и двамата са с дух андрогин (двуполов, в случая безполов) от единния дух на Адам Кадмон. Така той живее като единен  Дух-светлина на Слънцето и гледа на всички ни като на едно, а тук на земята много хора не го осъзнават и се гледат на кръв  бързайки по-бързо да убият, да излъжат или окрадат своя събрат.

А само когато захвърлим оръжията и всякаква омраза, когато престанем да мислим не как да си навредим, а как да си подадем ръка, за да се издигнем съвместно нагоре, можем да спрем с преражданията и да се издигнем и върнем отново на Рая (Слънцето), като ще напуснем най-после Ада (Бащинията, Земята).    

Затуй „На мен, който се моля, дай ми знак и сила да не сгреша в знанието за нашата същност и с тази благодат аз ще осветя онези от рода, които са в незнание, мои братя, твои синове. Затова вярвам и свидетелствам; вървя към живот и светлина. Благословен си, Отче. Човекът ти иска да освещава с теб, защото ти си му предал всяка власт.”(Поймандрес)

Дано всички осъзнаят тази Блага вест на Благовещение и да направим по-бързо следващата си много лесна крачка. За да се случи това в земния живот, над всеки човек в тяло бди един Ангел и една звезда.

Усмихнете се с любов и не правете зло другиму!”[5]

Трябва да допълним, че управлявайки Слънцето Адам Кадмон осигурява седемте дни като календарна част от времето. Но както се казва в Книгата на пророк Исая 30:26 „И светлината на Слънцето ще бъде седмократно по-светла, отколкото светлината на седем дни.” Това сведение от Библията носи идеята за седмократното надграждане на всяка семантика.

Все още рядко се обръща внимание на факта как Господ Бог твори по собствен образ и подобие. Тук трябва да допълним, че на базата на Универсалният закон и много аксиоматични, важни модели, цялата Вселена със съществата из нея се развива по един и същ начин.

Както отбелязахме, за нас пространство-времето е не само вечно, но също безначално, променливо и крайно, както и безкрайно. Именно ние го представихме като единно цяло, разширяващо се навън, но развиващо се навътре.[6]

Нужно е да допълним, че Законът за еволюцията не е от верните.

В „Симбиотика” няма не аксиоматични определения, защото по принцип в досегашната наука Всяко определение изключва (отрича) всичко извън него (лат. поговорка). При изследване на различни идеи се придържахме към идеите на (прото-) тракийския свят, изградени върху основния възглед „На Земята всичко е огледално на Небето, в постоянно движение и без точни граници, преплетено между единородни елементи и системи”. Така и в „Теория на единната наука” оформихме върху темата също да се изхожда от този възглед. Той се допълва от факта, че всички системи, освен Вселената са отворени, както и че не съществуват дробни и отрицателни елементи. Тъй като тук се търси и U множеството на всички досегашни научни области, то използваните определения от тях отпадат. Поради тази причина, както и изключително несъвместимия ни език спрямо всички тези научни области, още когато работата ни бе в период на подготовка влязохме в много спорове с различни учени. Освен нашият U език, който търсихме, разбрахме предварително, че противоречията с досегашните научни раздели ще са и много други. Когато се публикува някое откритие и след известно време се установи, че то е неверно терминологичната база не се поправя, а се надгражда върху погрешното. Това е една от причините да променим работата си и да оформим разработката само за себе си. Като пример за предходното твърдение в надграждането ще упоменем нещо немислимо. Най-великото досега уравнение във физиката E = m.c² е представено във вакуум. Или Енергията (Е) е равна на масата (m) по скоростта на светлината (c) на квадрат във вакуум. Според Универсалният закон, който е изключително точен, вакуум не същестествува.[7] Същевременно през XXI век започна да се твърди от различни учени, че светлината не се движи. Отбелязаните факти показват, че и тази формула е построена върху неверни елементи, поради което не това, на което казваме енергия е енергия.

Най-простото, но най-ясното, чрез което бихме допълнили нещата до тук е, че (прото-) траките са гледали на всяко нещо като на троично или създадено от дух, душа и тяло (съзнание, материя, маса). Като пример ще посочим цитат от античен автор, който отбелязва: „Залмоксис – рече ми той, – нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата.”[8] Само ще допълним, че духът не се лекува, защото той не се разболява. Вижте и фактите за Адам Кадмон, откъдето може да се разбере и възгледът ни кога човек сам се затваря в материално тяло.  Що се отнася до лечението на Душата ще представим откъс от  изследване на сем. Тихоплав:

„…“

Както се разбира от тук и Душата не би могла да бъде болна. Най-вероятно траките са лекували връзката между Душа и Съзнание (тяло).

Най-общо бихме представили троичната форма на базата на двоичната, защото Духът е общ за всички, докато Душата гради тялото си и това са двата елемента. Последното дело се извършва на база на общото съзнание.Трябва да завършим тази част с най-важният ни възглед, че много от днес използваните при хората закони са валидни за земното съществуване (частично), но не са валидни за Вселената в цялост. Това показва, че поради локалността си те са по-скоро субектни функции, но не и закони.

Когато за света се поставят определенията „тук и сега”, то се изхожда най-често от позицията на човешкия „Аз”. При това положение се омаловажава всичко друго, за да се фокусират нещата изцяло към него. При положение че определението изключва всичко останало, то чрез подобни формули всеки си живее в някакъв собствен свят, което само изолира елементите „Аз-ове” от общия реален свят на единната Вселена и не дава важните отговори за всичко.

Хората, бидейки живи същества с обща душа (Адам Кадмон), създадена по образ и подобие Богу, са едни от малкото, които чрез мислите (информационното поле на душите) създават материално. Човешките материални творения обаче не могат да творят като хората, защото човек не творим по облика на Господното творение. Върху тази тема трябва да допълним, че на едно стъпало на съществуване са хората, на друго животните, на трето растенията като същества можещи да творят. Елементите от всякакъв друг вид също са живи същества, които могат да творят.

Господ Бог е вечен, но другото е създадено от него по образ и подобие или на по-ниско ниво. Тъй като същества като хората са създадени по негов облик и подобие, то те имат рождена дата, но няма да имат смъртен акт в преструктурирането на Вселената.  Разделени в тела всички хора са андрогини или същества с двуполова душа. Фактът със загиването и раждането на материалното (съзнанието) и неговото преструктуриране във Вселената показва, че Дух и Душа са движещите нейни сили. 

Разяснихме последния въпрос, за да отбележим че квантов свят съществува вътре във Вселената, но не и за нея.

Колкото и странно да звучи, но всеки елемент във Вселената влияе на всичко останало в нея. По един или друг начин всички неща си влияят. При положение че във Вселената всички системи са отворени, отбелязаното твърдение за влиянието може да се докаже от всеки учен.

Доста глупаво все още стои  и въпросът с явен отговор дори за начални ученици, а именно „Кокошката или яйцето?” В случая този въпрос не визуализира основния „Духът или материята?” Все пак яйцето е първично, защото се знае, че кокошките са потомци на динозаврите. Така че след глобалния катаклизъм, когато са изчезнали динозаврите, някои техни яйца са се запазили и са мутирали в различни видове. Един от тези видове е кокошката. 

Що се отнася до Духът или Материята, то въпросът е отново крайно некоректен, защото в него липсва Душата. Същевременно, при положение, че Вселената няма начало и край отговорът се налага от само себе си. Въпросът е неуместен.  При тази ситуация представени чрез аксиоми възгледите  са по-точни, отколкото възгледите, които са представени с теореми. Първият от тях е възгледът за

ЗА БЕЗНАЧАЛИЕТО И БЕЗКРАЯ

И информацията, и същността (съзнанието) имат своя форма, чиято визия се определя от живата математика, а в нея има още (вероятно) 48 същности.Информационните полета, създадени от броя на деветките във всяко едно число от наличните, правят съществуваща и информацията, и същността във всяко едно от всичките (вероятно) десет измерения. По този начин дори възникнал днес елемент, съществува и в началото на Вселената. Вселената обаче няма начало, защото то няма информация и същност. Възникнал днес елемент съществува и в края на Вселената, а тя няма и край, защото и за него не съществува информация и същност.

Така че Вселената, бидейки безначална и безкрайна има и начало, и край, които не могат и няма да бъдат открити, защото началото не се е случвало, а краят няма да се случи.

ИМАХ МЕЧТА

Преди много години…

Бях още в седми клас. Имах велика за себе си мечта. Бях стигнал толкова напред в математиката, че изписвайки подробното решаване на някоя задача, без да го знам, съм го извършвал чрез начини, които се учат едва в университета. Всичко бе само по усет. А мечтата ми стигна дотам, че се превърна в невероятната идея, още когато учителката ни по математика, един духовен и мъдър човек, се замисли как да изпише задачата, да и́ кажа отговора. Уви! Тази мечта почти бе обезглавена в края на седми клас. Кандидатствах в техникум с математика.Написах веднага елементарните отговори. След това обаче спазих думите и на учителите ми, и на семейството ми “Напиши всички решения подробно и си ги провери няколко пъти!“. Спрях се на най-лесните начини, по които могат да се решат тези задачи, и си тръгнах щастлив. Учителката ми в училище го потвърди: ”Влезнал си! Верни са ти!”. Писаха ми обаче двойка, защото два от вариантите за решаването на задачите са се изучавали в по-горните класове, а третият от тях едва в университета. След цяла седмица разправия по въпроса ми поправиха оценката на шест, но се отказах да уча в този техникум и изоставих напълно математиката. Малко по малко, след няколко години забравих дори семантиката на думите в математическия език.

В средното училище се роди друга мечта. Тя не бе само моя, а и на още четирима приятели. Общата приятелска мечта бе да създадем най-добрия двигател за автомобили в света и да конструираме първия български автомобил, който да е над световните образци за качество автомобили. Имахме си и учител, който се грижеше постоянно за нас, за всяка наша необходимост в работата. Той ни бе поел и под попечителството си в училище. Не ни се месеше с нищо, а само ни даваше това, което искахме, когато имахме нужда. Нещата почти се получиха. Проектът на малкия, картинг вариант, бе завършен. “Духът на България” или “Хан Аспарух”, символните имена на колата ни, бе готов, но веднага конфискуван от директора. Всъщност не бе кой знае каква загуба, защото, след години, когато се запознах с истинските световни образци от този период, в тях вече са били вкарани всички наши елементи, които си вярвахме, че ние сме изнамерили. По-тъжното в случая бе, че отново унищожиха мечтата, този път не само моята. Не можаха обаче да убият другата ми, крепнеща вече, мечта да се превърна в механик от световна величина. Това се случи няколко месеца по-късно, когато ми забраниха да работя, както и да шофирам заради заболяване.

Така се озовах в университета и то във филологията, само защото един приятел ме бе увещал да го направя, а негов приятел ме подготви. С още вехнещи мечти по един двигател, тъжните, насъбрали неизплаканите си сълзи, очи и с окапващите в калта на ежедневието криле, изведнъж се събудих в нова лексикална среда сред множество от хора в една странна наука, където си личеше, че съм с десетилетие поне зад другите. След първоначалния стрес и страх дойде моментът, когато ти се приисква да проходиш, дори и сляп. Ако не бяха колегите-приятели в този момент, едва ли бих успял. Помогнаха ми много, но вече всяка мечта, която се зараждаше у мен, се опитвах сам да угася, още когато тя бе малко пламъче, за да се спася от по-сетнешните, със сигурност жестоки терзания за душата. Така, от нищото, възникнаха множеството ми стихове и цяла философия за пустотата и празнотата. В един момент именно от тях се роди мечтата да изуча перфектно смисъла на Яворовото творчество и неговия живот. Добре, че за малко не се гръмнах в онези години, за да се превърне всичко в нещо съвършено до най-малката подробност. И пламъкът на тази мечта бе потушен, след като отново ми забраниха да работя, този път като литератор и преподавател. Така човек не би могъл да стигне до университет, академия или научен център. Камо ли да се добере до живота.

Като оставим родените и някои реализирани мечти, когато се създаде Интелектуално звено “Корени” , преди месец (2015 г.) отново се появих с усмивката от новородена мечта. Дори усещането от полъха на вятъра в такъв момент се променя и се превръща в онзи полъх, който се опитва да изсуши още мокрите ти, нови крила. Познанията ми са под нулата, спрямо тези на всички други участници в проекта, но това е още по-голямо предизвикателство за мен самия. Прекрасни са подобни битки в живота. Не се лее кръв, а се кръстосват шпагите на познанието. Лее се мисъл. Преформатират се стари пространства от науките, които още са с капаци. Дъждът вали от небето към небето, а ние сме в ада, за да го оформим в пълен рай за другите.

И… един ден, когато отидох да се срещна с преподавателя…

Поисках му помощ. Да ми помогне да намеря един учебник, който търсех. Той пък, едва ли не започна война с мен. Бил съм на изключително ниско ниво в познанието в тази наука, а съм се опитвал да продължа при положение, че нататък ще става още по-тежко, защото ще влизат и раздели от други науки, което правело нещата невъзможни за мен. Потвърдих му, че съм на ниско ниво в познанието и го знам, но неговият извод да прекратя с учението би имал смисъл в свят, където живеят само бастуни. Той ми заяви, че съм луд. От една страна това ме зарадва, защото и този учен ми потвърди, че не съм като ежедневниците в науката, а от друга ме предизвика още повече, но…

Тук се възроди и страхът от “АКО ПАК…?” Знаех, че мога да настигна другите, както и че мога да ги надмина. Не знам за колко време щеше да се получи, но знам, че величината време е измислена и тя не съществува, затова последното не ме плашеше. Същевременно всички от семейството ми всеки ден ме увещаваха, дори когато учех, “СПРИ СЕ!” Практически ми действаха като малки шумове, които променят бързото ми възприятие и го удължават с още няколко часа. Живея обаче с тези хора, а човек е отговорен и за живота на другите около себе си, което не бива да се забравя. От друга страна пък не забравям и най-важното:  българинът никога не се отказва, а се бори докрай! Зная от опит и друго – когато влезеш в науката като невежа, избягваш моментите в нея, където тя е затлачена с ненужни капаци и безсмислени съждения, констатации или изводи. При всички тези предходни точки нямах отговор за себе си и се нуждаех от помощ, под формата на съвет какво да направя. Този път никой не ми помогна и избрах Симбиотиката*. Науката, която бяхме разработили от преди десетилетие в Интелектуално звено “Корени”, но не смеехме да поднесем на света. Този път нямах пречки. Приятелите ми бяха починали. Един бе останал, но взаимно си помагахме и никой не бе срещу другия. Семейството ми не знаеше този път какво си пиша, а както е казал Конфуций: ”За да стигнеш, трябва да тръгнеш.” И Симбиотиката тръгна, с идеята да стигне до всички останали хора, но тръгна от едни детски мечти.

НУЛАТА

Нулата (0) е душата  на всички числа. Ска́лата не започва от 0, защото тя е във всяко едно число, както и всички общо са в нея. Когато всички са в нея тя става духа или общата аура на цифрите и това е цялото. Ска́лата започва от едно (1) и минус едно (-1), които са огледален образ на едно и също положително число. Като пример – прашинката, паднала върху повърхността на водата и образът и́ са една и съща положителна прашинка в огледални ориентири (пространства).

Когато се изважда от 0, то се изважда от цялото и́. 0 – 3 = 3 като самостоятелно съществуващо информационно число в Глобалното пространство. То съществува във Вселената но нито  е отрицателно, нито прави 0 по-малка, а само преформатира числово-информационната цялост. Когато се прибавя три (3), тройката се преформатира в числово-информационната същност, защото са се пренастроили нови системи.

ПРИМЕР – когато от една банка се извадят пари, тя се преформатира, създавайки нова, начална (нулева) основа. Извадените пари от банката и пуснати в другата част на пространството (пазара) не са отрицателна величина. Те остават или на пазара, или го преформатират, или влизат в друга банка, създавайки и́ нова, по-висока, основа и т.н.

Това са от т.нар. отворени системи в Синергетиката, която разработва Пригожин.[9] Отворените системи са във вид хаотично състояние, но когато елемент от едната влезе в другата той ги подрежда, а цялото равно на 0  е пак същата Вселена, но или по-голяма (разширена), или по-малка (свита).

СЪВЪРШЕНИЯТ КУБ (+ графика)

Започваме с описание на съвършения математически куб, като чрез него ще изясним и смисъла на Живата математика. Най-общо представено това е псион, разглеждан като куб, чиито степени (стени) са разделени на девет подквадрата, в които са вписани числата от 1 до 9. Около куба, в неговия център е числото нула (0). Тъй като тя е най-малкото и най-голямото положително число, то в нея се съдържат всички числа, като и тя се съдържа във всяко едно от тях. Поради това казваме, че тя е Душата на числата. Отрицателни числа не съществуват, а те са създадени от емпиричната математика, поради количествените и́ характеристики и биполярния модел на мислене при човека. Не може да има по-малко нещо от Вселената (Господ Бог), когато тя е в сгънато състояние, а тя е най-малката клетка, равна на един псион. (Последните възгледи са част от друга разработка, поради което тук няма да се спираме повече на тях). Чрез математическия куб всеки елемент се развива от безкрайност на разгъване до безкрайност на сгъване.

Всеки малък квадрат с цифра е част от по-малък куб. В квадрата видимо се проявява само едно число, обвързано с другите числа от целия куб, който описваме. Покрай него има ядра с останалите осем числа, които са едноцифрени. Те не са като запушени ядра на ИПУ (процесор), а са действени, но с невъзможност да бъдат приети от запушените човешки сетива. Както във Физика на торсионните полета по същия начин е и ситуацията с числовия математически куб, защото той е псион.

Когато се разсъждава изключително концентрирано върху един проблем мозъкът излъчва линия от числа, всяко от които е точно определено светещо в съответния квадрат на съвършения куб (виж Приложение 2). Върху този проблем са разсъждавали различен брой мозъци и информацията от техните мисли е в информационното пространство, с точно същата линия от светещи (или живи) числа в съответния квадрат на съвършения математически куб. Информация върху проблема съществува и от самия проблем във Вселената.

При изключително концентрираната и съсредоточена мисъл на работещия, той се свързва с всички тези математически линии. Като различни отношения в разположението на останалите числа, те са възприемани под формата на една безкрайна информация. По този начин човек приема, а мозъкът анализира и след логическата верига ражда логически и математически вериги, наситени с тон, звук, цвят, мирис и т.н.

След подобни ситуации възникват гениалните идеи.

При въртенето на съвършения числов куб с промяна на живите числа в него и появата  на нови празни (пусти) числови пространства на мястото, където съществуват тъмните числа, кубът изпраща или ражда числови вериги, но същевременно поглъща всички съществували досега от тази математическа верига. Това се осъществява най-вече при определена скорост на развитие и честота на  човешките мисли при изключително силна конкуренция.[10]

„Природата не позволява това. Тя едновременно преструктурира и съгражда.” Последното изречение подкрепя възгледа за съвършения математически куб, който преди това предложихме. ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА ЕДНА НОВА КУЛТУРА, КОЯТО НЯМА ДА ЗАГИВА, БИДЕЙКИ КУЛТУРА ОТ ЛЮБОВ.

Назоваваме разглежданите форми в пространството кубове, но те нямат кубова структура, а постоянно меняща се, гъвкава форма. Използваме в текста ни геометричния термин, за да ги отбелязваме, защото функционирането им може да бъде описано чрез характеристиките на числов куб. Най-малката частица във Вселената, открита и патентована от Слава Севрюкова и Иво Лозенски е псион[11] [12]. Описанието и́ като числов куб не е доказано, а ние го правим единствено по интуиция и логика, както и по предусещане.

Вълните, изпращани от един числов куб се натрупват (наслагват, надграждат) в пространството и се саморазрушават (саморазграждат) като се преобразуват (реорганизират) в нова същност от нов числов куб с получените, надградени сигнали, започнали от самите тях. В дълбочина на пространството числовите кубове се отдалечават един от друг, но между тях, вследствие на техните сигнали, се появяват нови форми на числови кубове. Същевременно, преминали енергийно-информационно в съществуването на новите кубове, старите отмират. Така се развива постоянно цялата Вселена. В един момент връзката между елементите е плътна, а всичко е побрано само в най-малката частица. При движението и́  и сигналите, които изпраща, се дава пътят на промяна на пространството, вследствие на което започва появата на другите първични (най-малки) единици. След това започва експлицирането на най-малките елементи. При различни взаимовръзки те се надграждат в по-големи единици, имащи различни функции и обединяващи се в различни по-големи форми, водещи и до различни форми на съществуване. Възникват т.нар. жива (душа) и нежива (материя) форма на живот, според досегашните схващания.Реално и душа и материя са живи форми на съществуване.Господ не твори мъртви елементи. И двете имат еднакви функции, защото са едно и също. Излъчват и приемат постоянно информация и енергия, като същевременно и преформатират себе си. Реално обаче на-малката е най-голямата за само себе си и тя се развива вътре в себе си, експлицирайки се по образ и подобие. Взаимовръзките, които се осъществяват между готови форми са на елементно, семейно, родово и други нива.

Всяка структура или система се развива по същия модел на числовия куб. Бидейки винаги отворени системи, с входно-изходни канали, всички са в хаотично състояние (вид подреденост), с постоянна динамика, промяна и надграждане в развитието. Когато съществуването се извършва регулирано, както при живи същества от рода на хората, то тези процеси могат да се осъществяват контролирано и с развитие в положителна посока.

Вечната Вселена е Господ Бог. Измеренията и́, като нейни тела, съществуващи на различна честота на трептене, както всяко друго нещо във Вселената, са седем (предполагат се до десет), но всички са в нея или всичко е Господ Бог. Тя не се разпада, нито възниква наново, а само се разширява и свива и преформатира. Следователно разширението на самата Вселена под формата на множество подвселени се осъществява вътре в нея. Всички структури (елементи, системи) се съдържат като информация дори  в най-малката частица. При числово-информационни връзки те се развиват (разширяват) навън, а се самонадгражда навътре (виж Приложение 2).

ИДЕИ ОТ ЧИСЛОВИЯ КУБ

След синтезираното описание на математическия куб, продължаваме с въпроси произлезли от него в проучването ни.

Американски учени са установили, че за да възникне живот от нищото е необходимо да се случат събития, чиято стойност е 1.10²³². Това означава, че трябва да се получи 233-значно число от толкоз събития. Съвсем скоро ще се установи, че и тази цифра е неточна за следващ период на развитието на Вселената, защото тя е динамична. Когато попаднахме на американските изследвания, разгледахме развитията на тези събития в линейна система. Преди началото на Вселената, във варианта в който го търсят сега, пространства (измерения) още няма. На добра воля, от нас предоставяме на тези учени поне дължина като едно измерение. В такъв случай възникването на живота не би могъл да се случи през съществуването на нашата Вселена, според времето, което и́ бе дадено досега от науката. Това от своя страна казва, че в момента никой не съществува. Все пак в Интелектуалното ни звено работихме според друга наука и с усмивка се натъжихме: „Жалко за несъществуващите!” Според тях Вселената няма да има толкоз еднолинейни поредици от събития. Последното ни убеди, че действително във всеки числов куб-псион е заложена информация. Тя трябва да се разглежда на множество нива. Предлагаме възгледа чрез числата, защото по този начин това, което сме оформили като теза ще бъде най-добре разбрано и чрез „Теория на информатиката” и чрез „Кибернетиката”, и чрез „Синергетиката”, и т.н. Независимо, че днешната математика все още разглежда само количествено, пак е необходимо да работим в това изследване и чрез нея. Почти винаги, за да се оборят или да се покажат слабостите на старото, трябва да се работи с него, а не чрез новото. За възгледа, свързан с неточността на тази наука предлагаме една критика, която математиците сами отправят към своята научна област: „Нашата математика е абсолютно примитивна. Нямаме нищо работещо в областта на нелинейните (системи), а природата е нелинейна.” Не поместваме автор и не цитираме книга, защото това е израз, произнасян от много математици.

Всяка мисъл е една система. Бидейки и вълна,както и вихър, тя се състои от множество кванти във фотони, т.е. псиони или числови кубове, чиято семпла същност вече представихме. Когато се отдели от човек мисълта става самостоятелна единица и има свой живот. Както се доказа във „Физика на торсионните полета” при въртенето си фотоните образуват торсионни полета (според нас, информационни полета; К.К.), а от тях се ражда почти всичко.  Следвайки логиката на изследването ни ще развием възгледа, че мисълта е вълна и вихър, съставена от безкрайно много числови кубове-псиони. Всяка мисъл, чрез своите съставки, създава информационно поле (вихри) и ражда смислена информация. Освен това мисълта се записва и съхранява в Глобалното (Господното) информационно поле. В случая трябва да отбележим, че числови кубове под различни форми, се излъчват постоянно от всички същества във Вселената. Това е духът или взаимовръзката на нещата едно с друго. По този начин информацията, с която разполагаме, е безкрайна като количество. Качеството и́ е изключително високо и е невъзможно (според мисленето на днешния човек) да бъде оценено и събрано от хората. Всъщност всеки човек постоянно притежава цялата налична информация на Вселената, бидейки свързан с всичко съществуващо. Кодовете, по които се предава тази информация са може би 49. За наша радост все още се раждат велики духовни личности, които успяват да възприемат много от информацията. Не е добре, при този начин на живот на сегашното човечество, тази информация да бъде разкодирана от някои до повечето хора. Днес, дори за думи, изричани в някои информационни области, хора искат заплащане. Същевременно информацията и светлината във Вселената  са безплатни. Природата е зародила живота на Земята без пари, а Реката не иска нищо за водите си. Освен това информацията е основа на познанието, а до когото достига той носи голяма отговорност пред Господ Бог.

Истината е съществуващото, а идеите са опит да се визуализира съществуващото. Единственото съществуващо е Господ Бог, а Вселената е негов визуален образ.

След дългогодишната ни работа по различни проблеми от много научни области сме се убедили, че информация може да се добива постоянно с различно ниво на познанието. Условието е не да се търси решаването на даден въпрос, а как ще бъде зададен въпросът, за да се получат правилните отговори. В Господното информационно поле всичко е точно, но в Антропното, както и в интернет мрежата, част от информацията е неверна. Същевременно е казано „Не лъжи!”. При неправилно зададени въпроси може да се извлече информация именно от нея. Освен това, както са отбелязали много от великите посветени и учени психотроници, когато човек мисли вглъбено, върху каквото и да било, той хваща мислите на всички разсъждаващи по същата тема и тъй като поне един от тях приема информация и от Господното информационно поле, то тя достига и до другите хора, търсещи отговор на същия въпрос. Съществува и Обратна връзка (ОВ), която дори предоставя възможността проблемите около въпроса да бъдат осмислени в цялост. В частта, където разглеждаме ОСЪЗНАТИТЕ КОНСТАНТИ, стигнахме до извода, че не може да има повече познание от Господ Бог и сътвореното от него. Масата  и енергията са с непроменливо количеството, а само се видоизменят. Всичко това доказва, че информацията (познанието) също е с постоянно количество и само се видоизменя. Тя е динамична, мобилна истина. Най-елементарният пример, за да онагледим тезата, е като насочим вниманието към примера с числата от 1 до 4 и възможността да има само прости математически функции(виж: ОСЪЗНАТИТЕ КОНСТАНТИ). При тази ситуация не може да има повече резултати, отколкото крайните на брой резултати между числата и видовете математически функции, които съществуват. Освен това във всеки елемент съществуват маса, енергия и информация, осъществяващи преди всичко връзката между първите две, както и взаимовръзката им като единно цяло с всичко останало. И тъй като масата и енергията са непроменливи по количеството във Вселената, то и информацията е с постоянно количество във Вселената.

Ще завършим тази част с още няколко важни факта, изследвани от нас и свързани с темата, която разглеждаме тук.

Когато се подаде информация от един квадрат на информационния куб към всички околни, тя е под формата на наситеност с число, тон, цвят, звук, мирис  и още около 44 същности. Преминавайки в следващия квадрат, тя се обединява с цифра от него и ако се получи многоцифрено число, цифрите се преформатират до едноцифрено, с различен ред на поставеност.  Това е семантиката, докато останалата цифра в многоцифреното число показва броя на деветките, които осъществяват в торсията. Поради промяна на цифрата в квадрата се променя и неговата големина по същия начин. От една страна това се случва, за да се запази семантиката на новата цифра чрез взаимоотношенията на елементите в куба, както са били при стария куб (куба запазил информацията). От друга страна, за да се запазят и старите връзки със съседните квадрати. Същевременно от другите квадрати са „подадени” цифровите им моментни същности като стигнали към останалите квадрати. Така само за един миг, изследван от нас като част (стъпка, точка) от пътя, при едно предаване на сигнал от всеки един квадрат познанието като математическа величина във всички квадрати се изравнява и е 9. Три хоризонтала, три вертикала или два големи диагонала по 15 или 45 от всички числа, със сбор 9 (4 + 5). Обемът им се увеличава по различен начин, за да се запази семантиката на различната им същност, както и на съотношенията, които имат в началото на всички околни квадрати от безкрайност до безкрайност. По този начин с еднакво познание се стига до различна големина, с променлива скорост на нарастване в отделните квадрати. Първичният пуснат сигнал на всеки един квадрат продължава като повторен нов сигнал и всички действия се преповтарят, а количеството възприета информация само нараства и се трансформира.

ВИЗИЯТА НА ВСЕЛЕНАТА В ЦЯЛОСТ И ПО ЕДИНИЦИ

Доста важно е да се знае, че Вселената е един голям фрактал, както и всичко останало в нея. Тъй като фракталите са самоподобни елементи или системи, то в цялата същност е заложена безпроблемно и свободната воля, която Господ Бог дава на човек и имайки предвид, че във Вселената най-вероятно всички сме равни, то логически свободната воля е дадена и на най-малкото и на най-голямото. Безспорно тя се простира в рамките, където всеки елемент може да разгърне себе си.

За да предложим повече визия по въпроса подбрахме  един научно-популярен текст на Антония Михайлова за фракталите, който ще поместим тук: „Какво е общото между дървото, морския бряг, облака или кръвоносните съдове в нашите ръце?

На пръв поглед може да изглежда, че нищо не ги обединява. Но всъщност съществува едно свойство на структурата, присъщо на всички изброени неща – те са самоподобни.

От клонките, както и от ствола на дървото, излизат израстъци, от тях – още по-малки, и т.н., тоест клонката е подобна на цялото дърво.

По подобен начин е устроена и кръвоносната система – от артериите излизат артериоли, а от тях – малки капиляри, по които кислородът постъпва в органите и тъканите.

Да погледнем космическите снимки на морското крайбрежие – ще видим заливи и полуострови; но ако го погледнем от височината на птичи полет, ще видим заливи и плажове.

Сега да си представим, че стоим на плажа и гледаме в краката си – винаги ще се намерят камъчета, които излизат по-напред от водата в сравнение с останалите. Тоест бреговата линия при увеличение на мащаба остава подобна на самата себе си.

Това свойство на обектите американският (отраснал във Франция) математик Беноа Манделброт е нарекъл фракталност, а самите обекти – фрактали (от латинското fractus – разбит).

Фракталите са известни вече почти век, добре изучени и имат многобройни приложения в живота.

В основата на това явление лежи много проста идея – безкрайното по красота и разнообразие множество фигури може да се получи от сравнително прости конструкции само с две операции – копиране и мащабиране.

(…)

В радиоелектрониката през последното десетилетие започнаха да произвеждат антени с фрактална форма. Заемайки малко място, те осигуряват напълно качествен прием на сигнала. Икономистите използват фракталите за описание на кривите на колебание на курсовете на валутите (това свойство е открито от Манделброт преди повече от 30 години).”[13]

Тук ще направим и едно кратко, но важно доуточнение. Тъй като началото на Вселената е от нулата или от най-малкото, след което тя започва да се разраства на вън, а да се реализира навътре, то като фрактал изпълнява същите свойства.  Така че запомнете нулата (0), за да знаете и да можете визуално да построите Вселената. Казано с друга терминология това означава – Запомнете Душата, ако искате да построите нещо друго.

ОСНОВНА СМИСЛОВА ЛИНИЯ В СИМБИОТИКАТА

При момент с 4 основи и важния въпрос за науката „как от мъртва клетка да се направи жива”, трябва да отбележим, че въпросът е поставен неправилно като основа. Във Вселената нищо не умира. Умира само в нашата визия и то когато е материално. Дори всичко се запазва като информация в Глобалното (Господното) информационно поле. Ако тази информация бе останала от нещото, което е загинало, то тя щеше да бъде вид остатъчна енергия, която постепенно да изчезне. Нищо обаче не изчезва, а само се видоизменя или преминава в друга система, запазвайки същността си при всеки един период. Информацията или Познанието е най-вече от Духа и от Душата, която след време започва да гради нова своя материална същност.

Елементарната логика, която показва, че вихрите не само раждат, но и приемат, се съдържа във факта, че както има вход, така има и изход, като те мога да бъдат едно и също място, но само, когато влизане/излизане се осъществява разумно. Тогава няма задръстване на канал-ядро.

БАЛАНС

Процесите биха могли да се представят чрез математически модели, през които да се разбере как се балансират видовете. Същото може да се представи и чрез музика, цветове, звукове, аромати, и т.н., а когато го разбере, човек да осъзнае, че трябва да престане да се намесва пряко в събитията, за да започне да използва познанието само за добро.

Във всяко  създадено от човек дело, духовно или материално, се крият закони на природата. Затова няма грозни неща. Важно е с какви очи ще са погледнати, за да се открие вътрешната им красота и връзките им с всичко останало. Не само визуално нагласеното е красивото, а всяко едно нещо, съградено с любов, мъдрост и истина.[14]

Доста важно също така е да се знае, че няма лоши дела. Този факт е обяснен през различни епохи  от най-знатните посветени на човечеството. В Симбиотика ние го представяме през един и същи модел във функционирането на различни семантични единици или същности. Можем да го обясним най-обозримо чрез въпроса за енергията. Като най-важен факт, ще отбележим, че при числата и във всички други неща, няма отрицателна енергия. Съществува  енергия със знак плюс или реална и знак минус или огледална. Във Вселената едни елементи приемат от първия вид, а други от втория вид енергии. За всички тя е все положителна (приемателна). Когато някой приема енергия със знак минус, той изпуска със знак минус, а друг приема по обратната схема. И за двата обекта приеманата енергия е положителна, а изпусканата е отрицателна спрямо днешните разбирания. За да онагледим древното познание за добротата на делата, ще цитираме популярната българска поговорка:”Всяко зло за добро!” Същевременно никой процес не е само в една посока, а следва Пътя на махалото.

Щом в модела, при когото се използва геотермалната идея, студът може да се преобразува в топлина, то логически, че и лошият човек, според моралните категории на днешното човечество,  може да стане добър. По-коректно е да се каже обаче, че няма лоши, а те са само такива поради лошият начин на мислене и лексиката, която използваме, както и поради некачествено устроения ни живот. Има състояния, които визуално или осезаемо, чрез днешните сетива  се възприемат или само в черно, или само в бяло, но те винаги носят в себе си и от двата вида енергия. Когато ни липсва част от едната, осъзнато или не, от окръжаващата среда се поема именно от нея и се получава баланс в организма. Така и чрез математическия куб, и чрез енергиите, когато един елемент приеме енергия или информация от системата, цялата система, към която е насочено приетото, осъществява същото по елементи. Това става по правилата на доминото, поради което втори елемент приема от първия и т.н. Нужно е освен това да отбележим, че нито един елемент не е само в процес на приемане или само в процес на отдаване.

САМОНАДГРАЖДАЩИЯТ СЕ МОДЕЛ НА ЕДИННОТО И КОНСТАНТНО  ПОЗНАНИЕ

   Културата на (прото-) траките може да се разгледа през структурите на обвързаността им като групи племена.[15] Всяко едно е свързано поне с други три. В географската среда, различните племена са разположени като огледален образ (ипостас) на отделните съзвездия[16][17], почитани от племето. Все още не сме достигнали пълното изследване на тази част от модела на общуването им. В  разработката ще се разбере защо това не ни тревожи толкоз много. Другата важна особеност в културата им е, че познанието се съхранява само от жреците[18][19]. То се е предавало устно. По този начин познанието не се губи.[20] Това напълно противоречи на Теорията за разход на енергията при пренасянето и́. Съществували са Път на знанието и Познание[21]. Най-висшето познание се притежава от княз-жреца. Постоянно обвързани с други три племена, жрецът от съответното племе предава познанието си освен на своя ученик-потомък, но и на жреците от другите три племена. (Прото-) тракийската култура се базира на принципа на Вселената “безначалие и безкрай”, чрез постоянно преформатиране. Следствие от тази тяхна философия е постоянното надграждане на Познанието в културата им (виж Приложение2, Приложение1). Ще онагледим това с един  елементарен математически модел:

  1. С големи латински букви отбелязваме племената и техните жреци.
  2. С малки латински букви отбелязваме познанието притежавано от съответния жрец.

Като следствие, когато жрец A предаде Познание a на жреците B, C и D, те го надграждат със съхраняваното при тях Познание, преди да го предадат по Пътя на знанието. По този начин жрец B, предава Познание (a + b), жрец C, Познание (a + c), а жрец D, Познание (a + d). Така сигналът Познание ще продължи да се надгражда по Пътя на знанието, чрез препредаването от жрец към жрец. Достигайки обратно до жрец A, поради безначалието и безкрая на веригата, то му е предадено от жрец N (безкрайност), като Познание n (безкрайност). Това Познание ще представлява Познанието a + b + c + d + n(безкрайност). По Пътя на знанието също няма разход на енергия, а надграждане. През периода, в който първичният сигнал Познание a  е пуснат през системата, от всеки друг жрец е пуснат също сигнал на неговото Познание. Така цялата система е в постоянна и перфектна саморегулация чрез сигналите и обратната връзката (ОВ)[22]. Различните като варианти надграждания в Познанието довеждат до нови връзки. Те са вид разнообразни атомни  съединения, винаги с вярна семантика в единната наука. При този начин на съществуване на Познанието, както и на всички племена, определението може да се даде с едно изречение: Обединени, бидейки огледало на цялата Вселена и заедно с нея са единно цяло. Поради това единство разработихме терминът Симбиотика, който означава единно цяло, без конфликти, в симбиоза и в надграждаща се и преформатираща се постоянна необходимост, както и в постоянна промяна. При нея взаимовръзките на Вселената със Земята, Природата и Човека са в постоянна енергийно-информационна връзка, където най-важното е да бъдат отворени възможно повече канали за приемане и предаване на постоянните сигнали.

ОСЪЗНАТИТЕ КОНСТАНТИ

Като следствие от първата част безпроблемно ще разгледаме Науката в най-точния и́ облик –  вечна непроменлива. Моделите са оставени от Господ Бог още при Сътворението. Съществуват Господно информационно поле на познанието и Антропно поле на познанието.[23] Тъй като човек е получил свободна воля от Господ Бог, то Антропното информационно поле на познанието би могло да бъде изменяно[24]. При установяване  различните елементи на поведение може да се изчисли в бъдеще какви са възможните пътища за изменение в живота на човечеството (виж  Приложение 2). В днешното неправилно функциониране на разделите в науката, за да се пренастрои всичко към единна наука достигнахме до следния елементарен подход. Според математиката моделите се изразяват чрез алгоритми. Кибернетиката се опитва да построи всичко чрез алгоритъм. Когато успеят да се установят първите алгоритми, характерни за всеки един днешен раздел на науката, предлагаме да се премине към единна наука. Чрез Пътя на знанието и надграждането според (прото-) тракийския модел ще се достига все по-близо до Познанието като цяло. То от своя страна е крайна величина, защото не може да съществува повече Познание, отколкото Господ Бог е дал. Казано по друг начин – не може да има повече Познание от съществуващото. И тъй като Познанието е крайна величина, следователно и Светът е краен. От минус безкрайност до безкрайност цифрите са крайни, числата са крайни на брой, както множествата, функциите, алгоритмите и т.н. Както отбелязахме в друг раздел съвременната математика изследва и изчислява количествени взаимовръзки. Всичко до тук можем да онагледим с две елементарни логически задачи. Първата е свързана с Библията. Според нея, ако всичко е създадено според изреченото от Господ Бог, а Той е казал в едно от писанията (предлагаме го само по изречени елементи):

“-Да бъде светлина!”

“-Небе!”

“-Земя!”

“-Вода!”

“-Природа!”

“-Животни!”

“-Хора!”[25]

При тези дадености може ли да има повече познание от Господ Бог и сътвореното от него, което тук е дадено? От друга страна Познанието е променлива. Последното е следствие от свободната воля оставена на човек и оттам възможността да се променя Антропното информационно поле. Поради това Светът (Вселената) също е променлива, но като система на хората. Променливите биха могли да се изчислят със съвсем малка по обем хипотетичност. Познанието за тях е необходимо, само за да се прогнозират възможни промени в развитието на човечеството. Поради всички това можем да отбележим, че безначалието и безкрая на Вселената са крайни величини. Затова и Универсалният закон на Г. Станков определи само Вселената като затворена система от всички съществуващи.

Втората логическа задача е от естествените науки:

– Ако съществуват само четирите числа 1, 2, 3 и 4, както и само простите математически функции, то може ли да има повече резултати, отколкото крайните на брой резултати между числата и видовете математически функции, които съществуват?

Величината време е измислена в древността[26] за нуждите на няколко науки, откъдето се получават много обърквания в някои закони, където тя присъства. Оттам всичко в надграждането е придобило грешна постройка. Времето трябва да отпадне като величина използвана в изследванията. Както уточнихме вече, тази величина трябва да се замести с развитие.  Нужно е да се прилагат обаче категориите Душа и Дух[27]. Когато пишем, че всяко същество има душа, учени от други науки използват термините енергия или енергийни полета. Все пак ние държим на духовния термин, защото и като учени сме достигнали до извода, че Господ, Дух и Душа съществуват.[28][29] По тази причина не е необходимо да разделяме науките с нови термини. Отделните модели за непряк, материален контакт между хора, общества, науки и всичко друго, ще онагледим чрез модела на контакта между листа от корона на дърво. Той е вид триизмерен модел на симбиотиката в живота при (прото-) тракийските племена, но също и умален модел на Вселената. Духът е пространството около дървото, заедно с информационните полета на всички елементи на дървото и самото дърво като цяло. Информационните полета са информационната обвивка на всяко листо, чрез която те са в постоянна връзка едно с друго, а тя е Душата им. През нея (него) се пренася най-бързо пуснатия сигнал, който веднага е обходил цялата система. Също така през нея (него) се улавят и сигналите на другите обекти, контактуващи с дървото. То пък е материалното проявление. Предците ни са били в симбиотична връзка, както вече отбелязахме не само помежду си, но и с Вселената, с природата и т.н. Оттук синхронът в живота им е постоянен, а напрежението е изчистено до най-малка подробност. С този модел, предлаган визуално и като корона на дърво, можем да кажем, че Господ Бог е в науката и извън нея, в нас и извън нас. Вселената е крайна и безкрайна, както обяснихме в предходните части. Последното заключение може да се покаже чрез най-отдалечените едно от друго листа на дървото и всички негови клетки. Ако ги разглеждаме като части на Вселената, докато преброим всички други листа и пъпки, за да прибавим и тези две, както да направим това и с всичките му клетки, а по този начин да отбележим колко е целият им брой, то със сигурност вече са се развили нови листа. Появили са се нови пъпки и клетки, а други са окапали и т.н. Броят им при всички случаи се е променил. Така че, Вселената е крайна, защото елементите и́ биха могли да се означат с брой  цифри, чрез които боравим, същевременно и безкрайна, защото не можем да направим преброяването точно, тъй като тя е променлива в постоянно развитие. Отбелязването не е начинът, който би помогнал, но в настоящия труд не бихме могли да разработим по-добър вариант, защото за да го направим ще се наложи да развием още един, спомагателен, научен труд. Работещите в областта на Космологията го знаят. Вселената е крайна, защото е една затворена система, но е безкрайна, защото в нея всичко е от отворени системи, които постоянно се променят.

След всичко това е необходимо да споменем и две доста несложни системи, които днешното човечество сякаш се бои да види и да ги сподели в живота си. Те са представени в следващите две части.

ЩО Е ХЕРМЕТИЗЪМ

След поднесената информация до тук е необходимо вече да представим по-коректното определение що е отворен херметизъм. По темата работихме в „Модел “Genezis” и тъй като по време на работа пишем, следвайки мисълта, че всички имат нашето познание, не си дадохме труда да изясняваме, защото за нас това е прекалено елементарен термин. Апрори херметизъм винаги се приема като нещо затворено, а това е вследствие на влияние от прагматичната елинска мисловност. Все пак при (прото-) траките Хермес е Богът закрилник на князете. От там тракийското ХЕРМЕТИЗЪМ първично се разбира, че е свързано само с една група от обществото, която също би трябвало да носи идеята за затвореност. Описахме обаче модела на функциониране на това общество от племена. Тук трябва да допълним, че когато познанието, от какъвто и да е характер, достигне до определено племе, то се преценява от жреческата прослойка. Тя е част и от княжеското съсловие. Две са основните неща, които се спазват от тази група:

   1. Познанието се препредава само, ако няма да има негативно влияние към хората и природата.

   2. Препредаването е устно.

   Последните две особености показват, че системата е отворена и тъй като съвременното разбиране за херметизъм е с основна функция  „затворен”, то ние добавяме към определението „отворен”. Това бе и първият начин на функциониране на общество, който описахме чрез най-важната му особеност и който си остава за нас съвременния свят приказка – мечта. Нужно е отново да напомним Универсалният закон на Г. Станков, според който Вселената е затворена система. Поради това и херметизмът, като нещо изпълнявано от определен брой личности (посветени) е отворена система, защото не е Вселена.

Тъй като настоящата книга се оформи като идея след дългогодишни изследвания в различни области на науката и окончателно бе завършена от възгледите в „Модел “Genezis”, то не можем да си позволим да пренебрегнем първа глава от предходната книга, която и в настоящата остава със същото заглавие. Между другото, в латинския език ГЕНЕЗИС е изписван със S, а не със Z, като GENESIS. Тъй като изследвахме културата на (прото-) траките, то тези които мислят ще се сетят защо при нас е GENEZIS.

ТВОРЕЦЪТ

В началото беше Словото, и Словото

беше у Бога, и Бог беше Словото.

         (Йоан. 1:1)[30]

[31]

„Най-добрият от пътищата е Осмократният”. „Най-добрата от истините – Четирите слова”. Най-добрата от добродетелите – липсата на страст. Най-добрият от хората – този, който има очи да вижда.”[32]

Най-важният извод от всичко предложено в тази част е вечното съществуване на Вселената. Последното ще доизясним с няколко изречения по-нататък в разработката ни.

   ДУХ, ДУША –  ПОЗНАНИЕ И ПЪТ

   Отбелязахме, че при всички изчисления вече трябва задължително да присъстват и елементите Дух и Душа. Веднага последваха питания от някои колеги: ”Какво е Душа?” Различните науки, богослови и философи предлагат различен отговор. Нашият, който ще дадем, е неизследван, но убедени сме, верен. Познанието за Душата се съдържа още в първото изречение на “Евангелие от Йоан”[33]. Ще го предложим изключително семпло – Душата е малка енергийна частица от Господ Бог, присъстваща във всяко  нещо от природата и сътворяваща го живо. Духът е градящата сила във Вселената, а Душата насища с безкрайна по обем информация, която е непосилна да бъде разкодирана от човешкия мозък. Именно тази информация и Глобалното Съзнание е прекият и постоянен възпитател на човека, както и на всичко останало. Духът е и енергийната връзка осъществяваща информативния обмен вътре в живите организми, между всички органи. Той има и функциите да поддържа чрез противоналягане телата в равновесие. Считаме, че поради различните си функции,  Душа и Дух, трябва да се разглеждат  като термини за две субстанции. Духът е връзката, която обгръща живите същества и е градящата сила във Вселената. В някои философски и духовни учения той  се отбелязва чрез термина аура, но със семантика за Душа. Господ Бог ни е дарил с безкрайно количество информация, която не може да бъде увеличена. Бихме могли  да се опитаме да достигнем поне до високите и́ нива при нейното разкодиране. Далечните ни предци, спазвайки законите от божествен характер, които са им били дадени, са управлявали добре науката и са знаели по какъв начин да потърсят всяко нещо, което им е било необходимо. Отбелязахме, че моделите на Вселената са еднакви. Отговорът се крие както в нея, така и в боговете (ангелите). Най-важното е, че този отговор се съдържа и в самите нас. По този начин може „да се бръкне” в базата данни на всеки човешки Дух и Душа, а това, което е необходимо за доброто на човечеството да се извади и да се предостави на тези, които се нуждаят от него. В момента нито една наука не го прави. Синергетиката и кибернетиката достигнаха много напред в този вид търсене на информация, по различни пътища.[34][35] Техните изследвания, както и пътищата им са също доста далече от сърцевината, където се съдържа най-верният и най-простият отговор. Това бе друга важна причина, дала ни повод да се отклоним частично от основните ни изследвания и да покажем за втори, но по-синтезиран и ясен, път великите разбирания за живота на (прото-) траките. Смущава ни единствено фактът, че хората, които в днешния свят се назовават учени, независимо, че подобно звание няма, носят със себе си големи недостатъци, бидейки учени. Това е поради проблема, че прагматичната наука е заложила много забрани пред светогледа в съзнанието си. Предложено алегорично – за една малка стъпка в развитието, често трябва да се обиколи няколко пъти Слънчевата система. За да запазим мястото, което си извоювахме в научния свят, лично ми се наложи да завърша допълнително няколко висши образования и преквалификации с пълно отличие, единствено, за да докажем, че в Интелектуалното ни звено не сме лаици в съответната област. Всичко това бе с цел да защитим твърдението си в съответната наука, след което си захвърляхме дипломата, поради ненужност. Така, в звеното вече сме с няколко образования, които не са ни необходими. Познанието за съответните раздели бяхме придобили преди да учим, за да разгледаме темите си интердисциплинарно. Но вече не ни се ще да си губим времето с глупости, само за да доказваме някои от докладите си. Затова продължихме системно с изследванията, оставяйки начинът на доказване чрез ново висше образование и дипломи.

Важният отговор къде да се търси най-краткият път, за да се достигне базата от данни на Вселената , посочихме в „Модел “GENEZIS”.[36] Никой не обърна внимание освен лаиците. Поради това ни бе малко тъжно. В настоящата разработка трябваше да усложним доста изказа, за да бъде погледната сериозно от „официалната” наука. Последното противоречи на възгледа ни. Затова:

Който има очи, не да види, а да гледа!

Който има уши да изслушва!

Изчистете сложното уравнение от ненужните елементи, за да управлявате леко днешния си живот!

Вижте как жреците на (прото-) траките са управлявали познанието!

Вижте как князете са водили племената си![37]

Вижте как тогавашните майстори са се справяли със занаята си!

Чуйте детето или вижте следващата част!

Всичките велики умове на човечеството през XX век са прозрели светостта на простотата. Прозрели са и нейната истинност, както и хубавия път в развитието, който тя дава.[38] Никой не се е вслушал в тях, а в много от случаите, самите те не са го възприели като принцип в работата си. Затова вмъкнахме отговора за Пътя на знанието и Познанието чрез апел от няколко изречения.

ЧУЙ ДЕТЕТО

Като контрапункт на (прото-) тракийската култура, ето някои от действията, които извършва съвременната. Тя вече е достигнала методи на работа, които надхвърлят безкрайността на глупостта. Често започва да се търси най-малката структура като елемент, но сякаш миг преди това тези, които го правят, умишлено или не,  все едно сами са го затрупали с планини от всевъзможни наслагвания. Ако Сизиф би видял това щеше да се усмихне щастлив, че неговият труд е изключително леко дело.

Вслушайте се в децата! Тези, които се опитваме да натикаме в безкрайната глупост на нашите сложни взаимоотношения. До 4-5 годишни те все още мислят без канони, стереотипи и какви ли не още измислени стопове. Всяка изречена от тях дума, дори и в момент на кавга, е само чрез буквалното и първично значение, а по-голямата част от изреченото е с положителен знак. В техния свят нещата се делят само чрез добро. По тази си причина, когато не можеш да проумееш Господ Бог, по-добре е да излезеш от дома си и да се приобщиш към децата. Дори учени и хора на изкуството ще е добре да си измият лицата от насложените въпроси и натрупани идеи, за да излязат чисти навън и да чуят какво си говорят децата. Светът е изключително красив и несложен извън нашите мисли. Ненапразно Христос казва: „Блажени бедните духом…”[39]. С наслагване на все повече проблеми, практически утежняваме само душата.

Търсейки и търсейки нови и нови неща по един и същ въпрос (в случая не мога да използвам дори термина проблем) само показваме колко много се съмняваме. Последното е следствие от липсата ни на вяра. Да ни прости Господ!

Децата до 5 години са с повече отворени сетива и възприемат безкрайна информация, която помага за развитието им, но не осъзнават по-голямата част от нея. При правилно зададен въпрос към малките, който да е разбран от тях, ще се получи много по-богата и достоверна научна информация от глобално естество, спрямо информацията по същия въпрос от учените. Затова е за предпочитане да не се стараем да възпитаваме по насилствен начин децата, а да се научим да ги чуваме. Така всеки би надградил прозренията си. Най-важното е, че децата, през тези години носят повече усещаният от Духовния свят и не разбират земния прагматичен модел на живот, поради което вършат и дела непонятни ( и неприемани) от по-възрастните, които вече са част от елементите, сключили конвенция със земния живот. Важно е да се знае, че и отговор, появил се спонтанно, без зададен въпрос за него е със сигурност верен, защото е плод на интуицията, а не на логиката.

ВИЗИЯТА НА ВСЕЛЕНАТА И МАКРО ЕЛЕМЕНТИТЕ

Възгледът, че Вселената е крайна и безкрайна се потвърждава и от посветени като Сл. Севрюкова. Според нея Всемирът не е безбрежен. Освен това и няма да се разширява до безконечност след „Големия взрив”, както допускат учените. Подобен взрив, според нея, не се е състоял или поне не в този вид, който е залегнал в съвременните представи, освен ако не се приеме „Сътворението: за своеобразен „взрив на Създателя”.[40] Последните и́ думи потвърждават другия ни възглед, че Вселената се разширява и сгъва. Функции, които са част от нейното вечно съществуване, защото, както и Господ Бог, тя е безначална и безкрайна. Можем да кажем, че тя е материалното проявление на Светия Дух.

Дишането на човек е същият процес като разгъването и сгъването на Вселената, защото всеки един елемент от най-малкия до огромната цялост функционират по един и същ модел и в настоящата теоретична разработка се опитваме да посочим само най-важните от тези факти, залагайки основите на симбиотичното начало. „След много-много време, според Севрюкова, се задава процес, противоположен на откроения засега в Космоса. Той трябва да се обозначи като „Голямото свиване”.

Това, което понастоящем се наблюдава от астрономите е само част от съставките на „една могъща пулсация”.[41]

Тъй като по въпроса за информацията, базата данни и начинът им на приемо-предаване показахме универсалния модел, по който се осъществява процесът, ще отбележим че фактите са поднесени с различна кодировка на лексиката в почти всички основни древни религиозно-канонични текстове. В случая, поради по-ясния изказ използваме пророческите думи на Сл. Севрюкова: ”Ще се ползват непознати нам сензорно-информационни канали, трасиращи Космоса. Пронизват го така, както кръвоносните съдове живата тъкан.

Оттам представителите на авангардното поколение с лекота ще използват сведения със свръх пространствен диапазон. Някои от тези канали обхващат и нашата планета.”[42]

„Вселената, в която те са вградени като своеобразна „нервна тъкан”, е високо разумна.”[43]

Освен, че Вселената е един субект на жив разумен организъм с много елементи в него в последните думи се съдържат и сведения потвърждаващи и възгледа ни, че на много места в Космоса са възникнали кристални структури. Те действат като съхранителница на информация и неин приемо-предавателен център. Съветски учени, сред които Гончаров, Кислицин, Макарова и др., разработиха възгледа за ИДСЗ на Земята и го потвърдиха  чрез изследванията си.[44] Необходимо е да се знае, че каналите за информация са 12 на брой: ”Там няма място и време. Чрез тези източници се постига единение с Космоса…По информационните трасета безспорно текат вселенски импулси.”[45]

Чрез информационните полета се преформатира/преобразува цялата материя във Вселената. Както материята така и духа, и енергията са вечни и само  преминават в различни измерения. Севрюкова ни е оставила подкрепа и при този възглед, като лично  го е видяла, влизайки с възприятията си в Космоса: „Ние живеем в реалност на Духа. Той е от неизследваните фини съставки на физическата материя, носител на живота. Материя         е. Зад него просветва Душата, убежище на Аз-а…Материя и Дух не трябва да се приемат за различни съставки. Те са полюси на едно и също „космическо вещество”. Затова навсякъде е материя, навсякъде – Дух…”[46]

Отговорът на идеята, че когато мислим продължително върху нещо то става, се съдържа именно в последното сведение от Севрюкова. Даден е и  от други, различни, велики посветени. Духът е информация/информационно поле. От него, като от Антропно информационно поле се раждат най-различни  продукти. Мислейки съсредоточено върху дадена тема, човек улавя мислите на всички, разсъждаващи върху нея, а същевременно   и информацията по въпроса. Осмисленото се ражда под формата на написано или изработено като материален обект. Ако разсъждаващият не материализира идеите, те се материализират от друг, също разсъждавал по въпроса, но по-деен, а създаденият обект достига и до по-пасивния ум. Схемата, по която става това е следната – Душата насочва мозъка и го напътства в разсъжденията. Той изпраща въпросите към Духа, а Духът ги изтегля като отговори от двете информационни полета, връщайки ги на мозъка. Той ги обработва и ги праща на Душата. Тя от своя страна играе ролята на Антропно информационно поле или система от вихри. Чрез нея се приема в мозъка, но и се изпраща към Вселената.

„Косвени доказателства за възможността да бъде побрана огромна енергия във въпросните „материални”, за Севрюкова субстанции, съзираме в класическата Айнщайнова формула E=m.c². Тя означава, че в неимоверна разредена микросреда (каквито са тези свръхлеки субекти), би могла да се съхрани колосална по мощ енергия.”[47]

Свързано с тази тема ние представихме възгледа, че във всеки елемент на Вселената се съдържа информация от началото на Вселената до времето на моментното състояние на елемента, а същевременно и енергията, носена от него, защото всяка информация е и енергия. Цялата информация, бидейки и познание съществуващо безначално и безкрайно с Вселената се съдържа във всеки един момент и в човек. Този факт също е записан в повечето от най-великите древни книги и е отбелязван от почти всички посветени на земята. За да се борави постоянно с тази информация е необходимо да се пренастрои честотата на човешкия разум и да се премине най-вече към добродетелите. По този начин ще се отворят всички канали на кристала на Духа, който като материална единица наричаме човек. Освен в нас, цялата налична Вселенска информация е и покрай нас, трансформирана и в материални елементи на земята и в Космоса. Относно факта, че мозъкът е кристал на Душата, също свидетелства и Севрюкова: ”Мозъкът е придатък на Душата…Той е…посредник и своего рода информационен предавател.”[48]

По-напред отбелязахме, че кристалите са вид трансформатор, енерго-информационен носител в цялата Вселена. Тъй като в нея всичко работи по един модел, приемаме без необходимост от доказателства, че и мозъкът е вид кристал. Практически този факт се предлага и от Вярата, и от Науката. При религиозните учения няма завършеност на темата, поради честата редакция, извършвана в почти всяко вероизповедание, а в науката, поради раздробяването и́ на много раздели. Този факт не може да се представи и поради факта, че религията и науката още не успяват да са в синхрон, най-вече защото боравят с различна терминология.

Продължавайки по темата важно е да се знае, че човекът живее благодарение на своя Дух, който през вихрите на Вселената, наричани от учените торсионни полета визуализира тялото си и съществува на земята  като материална същност.Човешкият Дух е частица от Господния Дух. Според възгледите на (прото-) българите, но съхранени също в Китай, Индия, Япония и при много други народи „Това, което е на небето, това е и на земята.” Същевременно, както посочва Щайнер, всеки народ има една душа или можем да конкретизираме, че духовни същества живеят на групи (разбирай общности и народи) и се прераждат също (може би съвместно) в избрани от тях народи. Факт доказан и от регресията. Тези факти ни дават безкрайно важна информация, но в случая ще ги предложим само в две важни точки от нея. Специфичната същност на човека е, че неговият Дух, който е небесна същност на тялото му, е единосущен с него. Голяма е вероятността и ангелът хранител на всеки човек да е именно неговият Дух. Като цяло Духът е Господ Бог.

Вторият важен факт е отново свързан с проблемите, които науката има при момент с 4 основи и важния въпрос „ как от мъртва клетка да създаде жива”. На друго място отбелязваме за недостатъците, които правят днес учените по този въпрос. В случая необходимо е не да се упорства върху енергоемката задача да се създава изкуствена информационно-енергийна същност, а да се осигури път, чрез вихрите или информационните полета да се материализират налични духовни същности, като така се скъси времето за възникването на жива клетка. Въпросът, на който преди това трябва да се получи отговор е дали така човек не се намесва във Вселенски забрани.

Установено е от науката, че митохондриите на невроните на човешкия мозък и звездните купове са едни и същи, а в „Дневниците ни със Слава Севрюкова” от българския физик Иво Лозенски,[49] [50] отново се споменава, че пророчицата описва структурата на микро и  макро космоса като еднаква структура.

ЛОГИКАТА „КОРЕНИ”

Господ е създал и твори Вселената, както и всичко свързано с нея. Следователно Той е навсякъде, а Вселената се развива вътре в себе си и се разширява във всички посоки. Вече писахме, че Вселената е безкрайна, но и крайна. Според парадокса на Зенон краят не може да бъде достигнат или, по-точно казано, ако тя започне да се свива, а ние вървим от центъра към края и́, няма да се сближим с края, към който сме тръгнали преди свиването. Следователно Вселената е вечно творение на Господ Бог.

Според изследванията във Физика на торсионните полета[51], мощен двигател управлява цялата Вселена, но извън нея[52]. Единственият мощен двигател е Господ Бог (ако можем да си позволим да му дадем този научен термин). Тъй като Господ плете Вселената отвътре навън, бидейки в нея, то логиката на „Корени” е, че двигателят е вътре, а Вселената се разширява навън, поради което парадигмата на всички, произлизащи от тук термини и следствия трябва да бъде сменена с обратен знак. По-вероятно е обаче, че Господ Бог се разширява навън, а се развива навътре.

Моделите в цялата Вселена се преповтарят и в нея се използва един основен модел (закон), към който, като спомагателни, са „прикачени” и някои доизграждащи модели (виж Приложение 3, Приложение 2).[53]  Примерът ни отново ще бъде чрез Земята. Ядрото е нейният център, който задвижва много от процесите. Различни научни школи доказаха съществуването на ИДЗС върху повърхността на планетата.[54] [55] На точно определени възли от тази система излиза енергия от ядрото на Земята, достигайки до различно ниво в Космоса, според досегашните изследвания. В други възли тази енергия се връща и участва в движението на ядрото. Този модел съществува и при звезди, други планети, спътници и т.н. Един вид той е част от самодвижещата система на Вселената. Тези енергийно-информационни потоци около небесните тела имат общи връзки с енергийно-информационните потоци от най-близките на тях други небесни тела и по този начин в цялата Вселена се препредава информацията, която първично Господ Бог е дал. Можем да кажем, че външните енергийни потоци са Духа на небесните тела. Моделът вече описахме като модел на живот при (прото-) тракийските племена, спазващи отворения херметизъм. Най-важното което трябва да се знае обаче е, че Духът първо създава ядрото, след това започва да плете навън. Процесът е същият, но с обратен знак на Вселената като цяло.

ДОКАЗАТЕЛСТВОТО КАМЕНОВ

Написахме на няколко пъти, че в отделни наши изследвания доказателството все още не е било открито, но усещането за истинността на отговора е било толкова силно, че сякаш сам е изисквал и ни е принуждавал да го обявим независимо от липсата на доказателство. Като онагледяване чрез пример на тази вяра сме предлагали на събеседника си следната ситуация:

– Разговаряме двамата с теб сега и на това място. Виждаш ли ме?

– Виждам те! – отвръща събеседника.

След кратък каламбур от въпроси и отговори се изясняваме, че според него действително съществувам. Тогава му задавам последния си въпрос:

– Следователно майка ми съществувала ли е?

Това е моето доказателство, което предлагам при изключително силна вяра в истинността на нещо без доказателства. И това ми доказателство е давано като учен, а като християнин само допълвам:

– Божият син, или Несътвореният, е само един, независимо, че всички сме чеда на Господ Бог!

ВИЗИЯТА НА МОДЕЛА

Тъй като всички живи същества имат дух и душа, то когато си представяме короната на дървото е необходимо да си визуализираме и взаимовръзката на душите между отделните листа. Това е основен момент в нашето изследване и затова е необходимо да обърнем малко повече внимание на него, като ще започнем с основите.

Когато се стремим да си представим корона на широколистно дърво без стебло и корени в познатия ни вид, най-добрият аналог е да си представим какъв е моделът на Земята като планета. Приемаме, че коренът на дървото е като ядрото на земята, намиращо се в центъра на неговата корона. Магмата, другите вътрешности и земната кора са стеблото и клоните на дървото, а въздухът до края на атмосферната обвивка са листата. Всичко това е необходимо да се визуализира през елементите, които има едно дърво.

Когато пишем, че всяко живо същество има душа, учени от други науки използват термините енергия или енергийни полета. Все пак ние държим на първия термин, защото и като учени сме достигнали до извода, че Господ, Дух и Душа съществуват. Освен това те са с по-стар корен като лексеми. По тази причина не е необходимо да разделяме науките с нови термини. Отделните модели за непряк, материален контакт между хора, общества, науки и какво ли още не, ще предложим тук отново чрез модела на контакта между листата на короната. За да сме последователни ще продължим сведенията за функционирането на отворения тракийски херметизъм. Най-постоянният елемент при него е множество групи от племена без обединение в държавност. Навсякъде те имат обща връзка минимум по три племенни групи. През тази обща връзка се предава информация от най-висш характер, която двете от племената в тройката не притежават. В другата тройна връзка същата информация от предходните две племена преминава при следващите две. Това е най-общо казано моделът, познат като вечната плетеница или безначалието и безкрая. При този вариант последната група от племена притежава сведенията, които има първата група и всички след нея по цялата верига, независимо, че няма контакти с по-голямата част от тях. Това е един модел с минимално изразходване на енергия, максимално познание и практическа полезност в развитието на обществото.

Същият е моделът при функционирането на короната на дървото, но успях да го проумея едва като чух разговор, при който дете комуникираше с едно листо. В този случай информацията не се придава по соковете, а чрез душата на листата, които винаги имат общи връзки, по няколко на брой.

Отново същ е моделът и в науката, но, за съжаление днес той е  предимно с обратен знак. Вместо да се действа под формата на отворения херметизъм между отделните раздели в нея и информацията да се пренася мигновено във всяка една научна област, то те сякаш са се уединили и закрепостили като отделни тоталитарни държави. Връзките между тях са по-скоро антагонистични и във всеки един момент биха довели и до война.

РАБОТАТА НА СИМБИОТИЧНИЯ МОДЕЛ В ОТВОРЕНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ

След всичко, поднесено до тук, ще се върнем отново към културата на (прото-) траките, за да изчистим още няколко грешки, които функционират в днешното общество и наука. Извършвайки по-ранни изследвания[56][57] и разкривайки начинът на живот в древното общество, предложихме новоописания модел на херметизъм. Поради изискването на фактите го нарекохме  отворен. Всяко дело в културата им показва, че системата им функционира като огромен, безграничен механизъм, с постоянен обмен на енерго-информационни потоци, в малко географско пространство. Изходните позиции в него са върху базата от разбирания, че всичко е насочено в полза на човека, както и че всичко е Господ Бог. До този извод ни доведоха някои древни и неопровержими сентенции, както и някои съвременни изследвания, които ги допълват практически. Най-важните са:

  1. Всеки човек е една малка Вселена.[58]
  2. Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете (разбирай Ангелите;м.б.).[59]

Практическите тезиси, които ги допълват се базират върху доказаното:

1.Вече е установено, чрез Физика на торсионните полета, че съществуват Господно и Антропно информационни полета[60].

2.Всяка звезда се управлява от Бог (aнгел), от което следва, че и звездната система се управлява от ангела.

Следствието от последните две е, че всяко действие, освен човешкото, е запаметено в Господното информационно поле. Антропното информационно поле, от своя страна, може да има няколко предсказуеми модела на развитие, които са прекалено много във всеки един момент, вследствие на изключително големият брой комбинации от различни променливи (виж Приложение 2, Приложение 3). Променливите се появяват във всеки отделен случай, когато на човек е необходимо да използва свободната си воля, дарена му от Господ Бог. Тези модели са по-сложни от четиримерния Модел на Минковски[61]. Все пак, би било възможно да се изчислят от Кибернетиката.

Дали ще изследваме човека, за да опознаем Вселената или Вселената, за да опознаем човека е едно и също, но според сентенцията, която отбелязахме, за предпочитане е да се спрем на човека. Следващото важно съждение, което трябва да възприемем като константа е, че броят на хората е равен на броя на слънчевите системи в момента, в който споменаваме едното количество.[62] И тъй като числото на броя на хората е краен, то и броят на слънчевите системи е краен. Следователно и Вселената е крайна, но същевременно те са и променливи. Тъй като във всеки един момент броят на хората е различен. Така и големината на Вселената или броят на слънчевите системи са крайни, но също и променливи или безкрайни като системи и величини.

Всичко е Господ Бог. Това твърдение се подържа и от другата константа – статиката и динамиката са движение. Дори са в движение. Покоят – също. Последното се дължи на факта за постоянната промяна на измеренията.

Всичко е вид математика, музика, цвят, както и слово. Това е подчертано на второстепенно семантично ниво в първите редове на Евангелие от Йоан в Библията: “В началото беше словото, а словото беше в Бога, а Бог беше слово.”

След словото се получава самоорганизация, но и крайна взаимовръзка на елементите от системата. Първият сигнал преминава през системите и техните взаимовръзки, които сам създава, след което се връща през последната система като обратно информационна връзка в първоизточника и продължава като нов, трансформиран, сигнал. Постоянната промяна на Информационното поле, вследствие промяната на Антропното информационно поле и константното Господно, променя измеренията, но не на Духа и Душата на цялата Вселена, които са външна и вътрешна енергия на Господ-Бог. 

Всичко се състои от две субстанции, които създавайки материята го превръщат в троичност. Така например Познанието, което е константа, се състои от Път на знанието, Познание и Разклонения на смисъла.Разклоненията са следствия от изпълненията на моралните критерии.

Както посочихме в “Модел „GENEZIS” има няколко реализации на различни пътища на бъдещето. Тъй като събитията са извършени и са се случили много преди обратната информационна връзка да стигне до по-голямата част от хората, сензитивно надарените могат да променят свои действия или такива на други хора, ако осъзнаят неправомерността от следствията на нечии действия. Казано по друг начин, Господ е оставил дълъг период за поправка на хората още приживе. Този шанс е закодиран във виждане на последиците от събитията, а не чрез познание какво би последвало от тях.

Досега кибернетиката, както и някои други науки, стигна до извода, че до получаване на обратната връзка, като следствие от каквото и да било, остава промеждутък от време. Следователно събитията се възприемат малко по-късно от самото действие, но всъщност периодът може да е дори с дни по-дълъг. [63]

Мозъкът не е обработващият информацията за човека. Тази задача се изпълнява от неговата Душа. Преди това информацията се приема през Духа. Докато информацията премине през моралните категории заложени в мозъка и се върне като обратна връзка (ОВ), след като е пусната от него към Душата, той  изпраща заповед какво действие да извърши тялото. Губи се голям период от време. При пълно приемане и съпричастност към моралните категории, информацията от възприемането до действието се осъществява доста по-бързо, което помага да се избегнат негативните последици на много от критичните ситуации. Подобни примери могат да се открият в общества и хора, които са в симбиотична връзка с всичко, което поднесохме до тук.

РАЗЕДИНЕНИЕТО, ВЯРАТА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Понякога за изследване в дадена научна област е необходим само отговорът, за да се продължи с надграждане в познанието. Този отговор отдавна е даден в най-близкия раздел на науката, но никой не се сеща да го вземе, за да го използва в изследването си. Някои специалисти го чувстват едва ли не като грях. Когато ни потрябваха сведения от други науки и ги включихме в наши, по-мащабни, проучвания, колеги се опитаха да ни оборят с критики от рода: ”Това вече не е история, а някакъв буламач!” Читатели пък допълниха: ”Наистина не е история. Няма системност от дати и събития, а по-скоро увлечение по други науки.” За да защитим своя подход към работата и начин в изследванията ще предложим възгледа по темата на един кибернетик: “Тези именно гранични области в науката предлагат  най-богати възможности за квалифицирания изследовател.  Същевременно те са и най-неподатливите на известните вече начини на масовото атакуване и разделение на труда. Ако трудностите на една физиологическа проблема са от математическо естество, десет души физиолози, незапоз­нати с математиката, не ще отидат по-далеч, отколкото един единствен физиолог, също профан в математиката. Ако един физиолог, който не е запознат с математиката, работи съвместно, с математик, който не познава физиоло­гията, то първият не ще съумее да опише своята проблема така, че вторият да може да работи по нея, а вторият не ще може така да даде своите отговори, че да може пър­вият да го разбере. Д-р Розенблют винаги е наблягал, че тези бели полета на картата на науката могат да се из­следват правилно от група учени, всеки от които, специ­алист в своята област, същевременно притежава основни и солидни познания в областите на колегите си. Всички трябва да имат навика да работят заедно, да познават ин­телектуалните си навици и да могат да разберат значени­ето на всяка нова идея на своя колега, преди още да е точно формулирана. Не е необходимо математикът да притежава умението да проведе един физически опит, но той трябва да притежава умението да го разбере, да го критикува, да го приложи. Не е необходимо физиологът да може да доказва дадена математическа теорема, но той е длъжен да може да схване нейното значение за физиологията и да каже на математика какво да търси. От години мечтаехме за институция от независими учени, които да работят заедно в някоя от тези дебри на нау­ката не като подчинени на някакъв висш администратор, но обединени от желанието, от духовната необходимост да разберат тази област като цяло и да си дадат един на друг силата на това прозрение.”[64]

Този възглед на Норберт Винер почти е достигнал до великата древна мъдрост за симбиотичния модел. Не е бил видян обаче начинът, по който се е препредавало от безкрайност до безкрайност Познанието чрез Вселенските канали през човешките. Съществуват и още няколко важни константи, които е необходимо да влязат отново в употреба. В (прото-) тракийската култура няма държавност. Последната структура само разрушава част от информационно-енергийните канали и е паразитен енергиен потребител рушащ пътя на развитие на човечеството. В прекрасния древен свят липсват и администратор–координатори, както и техни поделементи. Това са все допълнителни структури, които само усложняват алгоритъма на живот и потвърждават прагматичния закон за разход на енергия.

Изключително високо постижение е съвместната работа на сензитива Слава Севрюкова с учения Иво Лозенски. Те стигнаха до патентоване на няколко световни открития, върху които индивидуалният учен, все още щеше да разсъждава дали са възможни. Има друг начин на въвеждане на открития, различен от този на Сл. Севрюкова. При нея с мисъл се влиза в обект и той бива изследван. Другият начин е да пуснем мисълта си в бъдещето и оттам да се вземат патентованите след години открития, за да ги обявим в днешно време. Ако искаме да не престъпваме моралните критерии, ще обявим, че това е било откритие напред в годините и ще посочим автора му. Според нас има и трети начин – да влезем с мисъл в базата данни на Вселената и да извадим с позволение нужното ни сведение. В момента работим по този начин, но по-тромаво и неосъзнато. На всеки му се дава това, което той търси и към което се стреми. Повечето хора знаят, че е поместено, в почти всички духовни учения:”Искайте и ще ви се даде!” [65]

Съществуват научни области, в които, поради контакта ни със специалисти, по-смело се впускаме, за да потърсим фактология. В други приемаме отговорите – твърдения, без доказателства, единствено поради вярата ни, че са точни. В този кръг попада и изказаното сведение от Слава Севрюкова, че време не съществува. В настоящето ни проучване бихме могли да минем и без него, но това не пречи да твърдим и ние, че постоянното изменение на измеренията създава илюзията за величината време. Що се отнася до факта, че вярваме на казаното от някои хора, без да са необходими доказателства, то логиката ни по въпроса е доста проста:

  • Човек само с мисълта си (виж Севрюкова) е фиксирал цялата структура на силиция, с всичките му атомни връзки. За да го потвърдят на американските лаборатории бяха нужни още няколко десетилетия, със свръх техника и множество учени. При подобни факти нужно ли е да изискваме доказателства за други съждения, изречени от хора като Севрюкова. Да проникнеш до отговорите само с ума или мисълта си не е материално доказателство, но винаги е по-вярно.

ВИСШИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И УНИЩОЖАВАНАТА МЪДРОСТ

Езикът на всеки народ е съвкупност от модели на изразяване и система от понятия. При по-дълго съществувалите езици, хората могат да използват доста повече на брой модели и много по-голяма система, защото душата на народа е по-стара от тези на другите. Отделните хора от по-древните народи могат да си позволят, в различни среди на общуване, да подбират различни модели на изразяване. Това помага както в развитието на мисълта, така и в положителността от контактите. Почти не се срещат празни (неразбрани) диалози или монолози. Нужно е да се знае, че човек има душа, но народите също имат душа, а човечеството като цяло има обща душа. По този начин съществува троична душевност, която обгръща всеки човек. Динамичните технологии (новите технологии) уравняват (изравняват) възрастта на народите, но по начин, чрез който не издигат мъдростта на по-младите, а „изрязвайки” от извечната (древната) мъдрост на по-старите.  Постепенно, заради бързината в общуването и унифицирането на лексикалната среда се унищожават по-сложните, но по-важни модели в езиковото общуване на по-мъдрите общества. Динамиката в общуването води до склерозиране на различни нива и унификация. Различията намаляват и същевременно свеждат към застой мисълта. Тази нединамичност на мисълта започва да смъква човечеството към регрес. При уеднаквяване и скъсяване на моделите на езика се „изрязва” и голяма част на системата от понятия. Хората, имащи повече познание, не трябва да забравят и предупреждението от Господ Бог, отбелязано в едно от благословенията му:”Блажени са бедните духом!”

Всяко познание носи голяма отговорност за човека, който го притежава, затова е добре всеки предварително да си отговори чрез духовните морални категории (критерии) как би трябвало да го използва.

НИКОЙ НЕ СЛУША ДРУГИТЕ

Тъй като отбелязахме, че всичко може да се изрази с математика, музика[66][67], цвят или със слово, тук ще обърнем кратко внимание и върху езика. При динамизиране в общуването и унифициране на общности и народи в цялост, се достига до премахване на много от светогледите. Обществата, групите или подгрупите с различия в моделите на живот, стават все по-малко. Върху този процес оказва натиск и психологията. В глобален план основното негативно влияние е поради неправилния опит да се премине към симбиотичен начин на живот. Последното се случва защото не се използва теория за управление и като следствие на повсеместния натиск от динамичното развитие. По същите причини, повлияни от споменатите фактори, изчезват и много етнографски райони на света. При анализ, прагматичната наука винаги изтъква като първа причина икономическата. Всъщност всичко е взаимообвързано, както го описахме в книгата до тук. Този модел в обществото и глобално на Земята, а принципно и из Вселената работи, дори когато е неуправляем. При подобно изоставяне на живота симбиотичните въздействия  влияят предимно разрушаващо и негативно. В тази ситуация  е необходимо по-бързото взимане на решение за преминаване към най-правилния начин на управление на модела, изискван от живота на хората в съответния момент. Целта е натрупаната само в един елемент енергия да се канализира към всички частици на системата, за да може отново тя да функционира в синхрон и ритмично.  Задължително е и предварителен анализ  на възможните негативни въздействия върху всеки елемент, които моделът би извършил, когато се използва. Това е една от причините, която ни повлия да подготвим бързо и възможно най-опростено разработката. Моделът на (прото-) тракийската култура е съществувал повече от няколко хилядолетия без негативно влияние върху каквото и да било. В кризисни моменти като днешните времена за човечеството веднага ще се предложат и други „пожарогасящи” теории за спасение. Тук ще покажем какво би се случило при възприемането на някои прагматични закони от езиково естество. Поради необходимостта да се предложи на човек най-добрия метод за запаметяване и за опазване на паметта като минало, то може да му се даде модел, който обаче ще влияе на всички околни хора и групи негативно. Това примерно е четене на глас. Същевременно, ако той се прилага умишлено неправилно от няколко субекта едновременно, отрицателният ефект за реципиентите ще увеличи своя натиск. В близко бъдеще, това негативно влияние ще обърне своята насоченост върху субекта, който е активирал модела. Последното се дължи и на ефекта на обратната връзка.

Законът за езиковата икономия е еднакво валиден във всяка една наука[68]. Единствената разлика е, че в другите науки, вместо езиковедските термини, се използват термините от науката, в която той се развие достатъчно бързо. През началните години на Интелектуално звено “Корени”, когато се стремяхме към все повече познание, бяхме пристрастени и от идеята да показваме много от натрупаното в нас познание с по-малко средства. Същият стремеж се развиваше по пътя да придобиваме все повече познание в по-кратки срокове. В „Имах мечта…” описах мечтите си в областта на математиката.[69] Все пак съвременният човек не е в състояние да развие дадена задача още преди събеседникът му да си е помислил да му я зададе.Изключвам хора с телепатични способности. От една страна това е красив стремеж, който е присъщ за по-младите хора и народи, от друга страна именно този стремеж лишава тези, които го следват, от задълбочена мъдрост. Моделът да се премине по целия Път на знанието и тогава да се откъсне плода на Познанието е характерен за по-възрастните и натрупалите опит индивиди, както и за по-старите народи, с повече изпитания в съществуването си. Чрез езика на един от най-древните народи при Homo sapiens sapiens ще завършим с изключително сложната лексикална формула, която е безкрайно лесна за хората преминали през Пътя на знанието и достигнали Познанието, поднесено в настоящата разработка: “Истина, истина  ви казвам – животът ми е една постоянна лъжа!” За нас няма никакъв парадокс в това, както при Ръсел с израза „Аз вечно лъжа”. Лъжата е една щампа на сегашното човечество, която тук бегло ще разгледаме. Всичко във Вселената е истина, защото всичко съществува. Представите, мечтите и измислиците също са истина, защото те вече са в информационното поле на Вселената и съществуват като такива. Затуй „Истина, истина ви казвам” е изключително конкретен израз и ценен морално-етически най-силен от времето на Христос. Що се отнася до втората част „Животът ми е една постоянна лъжа”, то разгледайте я във варианта „Досегашното ми съществуване е една постоянна щампа, разглеждана от човечеството като лъжа”. Който търси повече познание, нека си направи обаче по-подробно изследване.

ПРАГМАТИЧНИ ПРЕВЪЗХОДСТВА НА (ПРОТО-) ТРАКИТЕ

Ще предложим няколко кратки сведения за използване на тоналностите от (прото-) траките, както и ще изброим малка част от откритията им. Така всеки може да направи прагматичния извод достигаме ли до открития днес.

Изчислените тоналности според съотношенията на стените и помещенията в тракийските погребални съоръжения навсякъде са едни и същи, както доказа инж.Димитър Чиликов.

  Ще предложим само седем от тях:

1.Съотношенията на страните в трите квадратни помещения – до-до (прима).

2.Страна на преддверието и страна на страничното голямо помещение – до-ре (голяма секунда).

3.Широчина на главния вход и широчина на входа към камерата – до-ми (голяма терца).

4.Отношение между страните на гробната камера и преддверието – до-фа (чиста кварта).

5.Отношение между страните на гробната камера и страничното помещение – до-сол (чиста квинта).

6.Широчина на главния вход –до-ла (голяма секста).

7.Страна на преддверието – до-си (голяма септима).[70]

Много хора се бъркат, че музиката се дължи на Питагорейците. Всъщност тя е  окончателно усъвършенствана още през по-ранните хилядолетия от (прото-) траките орфици. Вече отбелязахме, че при тях знакът семантично е бил наситен със звук, число и тон, за да бъде в своята пълнота и завършеност.

(Прото-) траките са в основата на всички важни езици и писмените им системи, от които възникват и повечето от останалите писмени системи. Между тях са – санскрит, брахми, пахлави, кирилиали, крито-минойски, староегипетски, старогръцки, фригийски, гетски, латински, старобългарски и т.н.

Основите на най-важните строителни умения са разпространени по света отново от древната балканска култура. Между градежните им познания, завещани на човечеството, са пирамиди, зикурати, канализации за питейна и обратна вода, язовири за напояване. Ще споменем също най-добрите жилищни постройки, недопускащи вредно влияние на различни негативни излъчвания и енергийни полета, валови конструкции, куполни сгради и т.н.

Основите на математиката и много други науки,част от които биват видени едва сега като грандиозни открития, са оставени също от тях. Както нееднократно отбелязахме, (прото-) траките не са ги обособявали в раздели, а са ги възприемали симбиотично.

Имали са големи познания за паметта на кристалните структури и въздействието на езика за лекуване, както и възможността водата да преминава в четвърто агрегатно състояние.[71]

Ползвали са безпроблемно капковото отливане, отливане с противоналягане, електролиза, получаване на електрон и платина, както и много други, сложни дори за съвременната наука, химически съединения и технологии.

Пренесли са културата си сред много племена и народи без насилие. Установявайки се към географската им среда и приобщавайки се, са се преобразували по модела на фракталите[72][73], а по този начин са оформяли другите племена в образ и подобие на занесената им култура. Така се появяват Елам, Мохенджо-Даро, Харапа, Шумер и Египет. Културите на ариите и хун-ну. От (прото-) траките са получили познанията си Китай, Индия, Камбоджа, Япония, повечето индиански племена и много други.

Поради всички тези причини, определихме семплата ни разработка, базирана изцяло върху старите модели на живот при (прото-) траките като Теория на единната наука. Дори и да не бъде възприета за ползване, то скоро светът ще се пренастрои по естествени причини към симбиотичния начин на живот. Идеите за последното са заложени в края на съществуването на културата на прекрасния древен свят. Без използването на теорията моделът ще бъде неуправляем.

ПРЕДИ ФИНАЛА

Когато написах черновата на „Симбиотика” и я прочетох на приятелите, мислейки че съм завършил вече детската си идея (мечта, творение), за да се порадват и те с мен. Никой от тях не отрони и дума. Именно защото единият бе достоен учен, а другият изключителен зограф, като и двамата бяха най-вече хора на духа, никой не ме разбра. От многото им въпроси се почувствах като на мозъчен разстрел. Всъщност, за нито едно съждение от тези, които съм искал да представя, не съм боравил с термините в значението, под което са ги използвали те. Така пропастта в неразбирането между нас се е увеличила във Вселенски размери.

Тогава се сетих за измененията на измеренията, които можем да извършим сами в мозъка си, чрез който процес бързо манипулирах стоварилата се тежест от неразбирането, която като с чук изковаваше усещане за безсмислието на един, извършен от душа и сърце труд. Успях  да скъся пространствените разстояния в неразбирането помежду ни. Попаднах на вихровата математика от Марко Родин, когато оформях своята, почти съща математика. Той я бе създал 40 години по-рано. В онези години съм бил едва в трети клас и се занимавах по мой, детски, начин с нещата от днешните идеи в  „Симбиотика”, а от следващата година започнах да ги записвам в специална тетрадка като Модели Каменов. Тези дела само потвърждават важни слова на велики посветени. Когато работиш от сърце и от душа в някоя духовна или научна област се свързваш с всички работещи върху същото, чрез информационното поле и по този начин прихващаш и техните идеи и мисли. Така че и видените неща (в случая не е достойно да пиша открития) се осъществяват колективно. В случая отново трябва и да припомним, че всичко се съдържа в базата данни на Вселената. Необходимо е също да предложа

ЖИВАТА МАТЕМАТИКА СПОРЕД МАРКО РОДИН И ИЗ „КОРЕНИ”

„Сега сигурно си мислите какво общо има тази последователност с реалния свят. Тези комбинации от числа изразяват перфектно начина, по който енергията се предава.

Десетичната система не е създадена от човека, по-скоро тя е създадена от този поток енергия. Другото интересно е, че след 20 години работа със символа и сътрудничество с учени и инженери Родин открил, че 1, 2, 4, 8, 7, 5 е удвояваща верига за всяка ефикасна електрическа намотка.

Остава още една много важна последователност за разбиране. Забележете как в символа 3, 9 и 6 не се свързват в основната последователност. Така е, защото това е вектор. 1, 2, 4, 8, 7, 5 е третото измерение, а „колебанието“ между 3 и 6 представлява четвъртото измерение.”[74]

В  ИЗ „Корени”, след направените изследвания се получиха някои разлики, спрямо последния негов извод. 3 и 6 действат като матрици и показват по-богати характеристики на всяка основна числова линия, носеща същността на различните елементи във Вселената. Що се отнася до 9, то тя действа матрично като вихрите във Вселената. При включването и́ в основната числова линия, 9 се изявява като квадратна матрица и пренася елемента или неговите характеристики в друго измерение. Когато действието се осъществи върху елемент той се преражда, но когато това се случи върху характеристиките те се изявяват впоследствие като дух, създавайки своя материя.

„3, 9 и 6 се появяват винаги заедно, а 9 е медиатор. Всъщност символът Ин и Ян не е дуалност, а тройна система. Това е, защото 3 и 6 представляват двете страни на символа, а 9 е S-образната крива помежду им. Всичко е базирано на тройки. Ние си мислим, че всичко е базирано на двойки, защото виждаме ефектите, а не причината.

 С употребата на „колебание“ между 3 и 6 Родин има предвид, че 3х2=6 и 6х2=12, а 1+2=3. След това 12х2=24 и 2+4=6 и така до безкрайност. Връзката между 3 и 6 е на друго равнище – в друго измерение. Това създава и другата важна последователност – 3, 9, 6, 6, 9, 3, 3, 9.

9 представлява свръхизмерението, което е поточно излъчване от по-високо измерение. Нарича се Дух (Spirit) и винаги се появява от центъра на магнитното поле. Числото 9 е енергия, която се проявява в единичен момент на съществуване във физическия свят. 9 е уникално число, защото е единственото, което има вертикална ос право нагоре в Математическия отпечатък на Бог.

То е единствено и е първична точка на единство. Числото 9 никога не се променя и е линейно. Например всяко умножение с 9 води до 9. 9×1=9, 9×2=18, а 1+8=9, 9×3=27, а 2+7=9 и т.н. Това е, защото излиза в права линия от центъра на всяко ядро на всеки атом и от сингулярната точка на черните дупки. То е завършено, еквивалент на перфектност и няма двойка, защото е равно на себе си. Смята се, че числото 9 е липсващата част в тъмната материя.

Числото 9 е на една линия с центъра на обърнатата осмица (безкрайност) и от този център се излъчва това, което Родин нарича Дух. Духът е единственото нещо във Вселената, което се движи в права линия. Духът е това, което кара всичко друго да се огъва и извива около него.”[75]

Между изводите на ИЗ „Корени” и тези на М.Родин съществуват още няколко важни различния. Едно от тях е възприемането от страна на Родин на числата с времеви, пространствени и обемни качества, докато ние считаме, че числата имат смислови (семантични) качества, както и качества, свързани с измерения. И докато линейните семантични качества са векторни, то тези, функиониращи спрямо измеренията са матрични. (ВИЖ: ПРИЛОЖЕНИЕ 2; ПРИЛОЖЕНИЕ 3)

Според възгледа на Родин всичко започва от центъра (сингулярността) и излиза навън. В началото и ние достигнахме до същия възглед, но след извършен логически анализ, както и по интуиция, установихме точно обратния принцип на действие. Всичко е цялото, което се разширява навън, а се реализира навътре. Освен това Вселената е основния фрактал, по чийто модел се наслагват всички по-малки. Може би най-важното е, че 0 е най-малкото, но и най-голямото число, а градежът на всяко нещо е от цялото към най-малките клетки като в процеса на действие елементите се разширяват. Това е до времето, когато Вселената е във фаза разширение. При обратния процес и съотношенията между най-малко и най-голямо се обръщат. Предложено още по-ясно от духовна гледна точка – Господ Бог е всичкото. Следователно всичко се развива в него. Господ Бог твори по собствен образ и подобие.

„Природата проявява себе си чрез числа. Симетрията в десетичната система е природен принцип. Оста на 9 е мястото, при което материята се слива и от което се разклонява и разширява. Затова и полярните двойки числа са огледални образи едно на друго, отиващи в противоположни посоки спрямо централна ос.

Има перфектна симетрия, обвита около единична точка, която се загръща навън подобно на цветчетата на роза, преди да цъфне, или на спиралата на морските охлюви.”[76]

Марко Родин е преформатирал думите в стойност от сбора на числата на всяка буква от тях. Така е прочел математически имената на хора, на Бог, както и числовата стойност на използвани думи. Правихме същото, дори за „СИМБИОТИКА”, докато не си отговорихме на един въпрос, който винаги ни е смущавал при тези функции и преобразувания. Знаейки, че различните езици са с различни писмени системи, то през повечето от тях, ако на всяка буква (звук) поставяхме математическата и́ стойност в съответния език, думите, чрез математиката щяха да звучат различно. Това може да се постигне, ако за различните езици се поставят еднакви цифрови стойности за буквите. Трябва да се има предвид, че математиката все още е езиковата система, чрез която се функционира най-унифицирано. Затова засега тази функция с налагане на числова семантика на думите не бива да се прави, тъй като освен това ще се изкривят в погрешен път на разсъждения много от изследванията ни. От времето, след събитията с Вавилонската кула в Библията, езиците са разделени и не са за унифициран код, но това разделение има своя добра страна и бихме казали, че то е направено най-вече за добро. Имайки предвид, че хората и народите са и видове фрактали, то е по-ценно те да се развиват в своето си самоподобие най-вече в своя си среда и чрез общуване на свой си език. Най-перфектният код е езикът на Господ Бог, но който има очи може да го види, а който има уши може да го чуе.

Засега, чрез математиката можем да визуализираме всичко в научните си търсения, за да си даваме отговор на различни въпроси.

ОЩЕ СЪПОСТАВКИ МЕЖДУ МАТЕМАТИКАТА НА МАРКО РОДИН И НАШИЯТ ВЪЗГЛЕД

„Математиката, която познаваме, е само инструмент за символизиране на количества.

…Математиката, базирана на вихри (Vortex-Based Mathematics (VBM)), е напълно различна, защото е динамична математика, която показва връзките, а оттам – качествата на числата, а не количествата им.

Във вихровата математика числата не са символи, които означават нещо друго, числата са истински и живи. Но какво точно означава това?

Както отбелязахме негативни елементи във Вселената няма. Както енергията, така  и всички останали елементи, включително и числата са с плюс и минус, но тези със знак минус не са негативни.

Идеите и възприятията за негативни енергии присъства в човешките мисли и философия, продиктувани от начина на живот. Всеки елемент във Вселената е позитивен, поради което не съществуват негативни енергии или информации.

При приемане на информация, тя се обработва от субекта и в пространството след това е преобразувана и надградена. Всеки приема информация в 49 семантични линии. В книгата описваме само математическата семантична линия. Само чрез информацията за един елемент се поема информацията от сътворението до сътворението на елемента и самия елемент като форма и качества. Това са наслагвания на факти, анализи, логически образци, усещания, музика, звуци, цветове и т.н. Човек приема и осъзнава до толкова, до каквото ниво е достигнал.

Според Закона за запазването на енергията, енергията не се създава от нищо и не се превръща в нищо, а се преобразува от един в друг вид. Това е една от логическите причини, според която считаме, че Вселената е с постоянна енергия, която само преминава от една система в друга. Освен това Вселената е вечносъществуваща. Пишейки тези факти е необходимо да се отбележи, че те са валидни също за нулата, най-малката частици(единица, елемент) и т.н.

При разширение Вселената се развива навътре, но обемът се разраства навън и всичко това се дължи на Пътя, осъществяващ връзките между всички елементи. Както Вселената и Познанието е единно, а с разширението на Вселената, се разрастват и връзките между елементите в самото Познание, но не настъпва промяна в семантиката му. Познанието е в Господното информационно поле, което назоваваме също информационно поле. По тази причина, разделянето му в различни науки само прекъсва смислови връзки и възможности за правилното му изследване от настоящото човечество.

Предимно, след като започна XXI в. много повече учени започнаха да вярват, вследствие на изследванията си, че Господ съществува. Ако науката бе единна по рождение, подобни късни „открития” щяха да бъдат Вечен закон от зората на човечеството. Като един от най-важните модели във функционирането на Вселената и елементите и́ е неразрушимостта на триединството. Това са душа, тяло (материя) и дух (информация). Информацията или разума се считат от науката като най-същностните елементи присъщи на Бог. Всъщност можем да отбележим, че според нашият възглед това триединство, с елементите в него, е Господ Бог.

Има ЗЗЕ, свързан изцяло с духа, ЗЗМ, свързан с материята. Същият е и ЗЗИ, който е свързан с разума/интелекта. Има приемо-предавателни вход и център за обработка на информацията. Както доказаха учените от Физика на вакуума и торсионните полета съществуват Господно и Антропно информационно поле. Същевременно в Кибернетиката разработиха и доказаха идеите си за приемо-предаване и обработка на информацията, както и обратната връзка. Още през 60-те години на XX в. Съветски учени завършиха успешно теориите си за ИДСЗ, а в началото на XX в. Учителят отбелязва, че: „Христос казва:”Аз съм пътят, истината и животът”. Под думата „път” Христос разбира всички науки, събрани в едно цяло; под думата „истина” То разбира целите, които науките преследват; под думата „живот” Той разбира онова начало, което използва науките и техните цели.

Необходимо е обаче да направим малко допълнение и уточнение. Все още се възприема, че ЗЗМ е свързан само с химията. Независимо от това какви процеси се извършват, се отчита, че масата е винаги постоянна и това се дължи на факта, че системите са отворени. Разглеждането на другите системи във Вселената предимно като затворени е грешка, която довежда до факта, законът да бъде изолиран само за една наука.

Една от големите мечти на човечеството е изнамирането на вечен двигател. Търсене, което отдавна трябваше да спре, за да се насочи потенциала на тази информация и енергия към други идеи. Който може да мисли бързо би осъзнал, че вечен двигател е само Господ Бог или Вселената в цялост. А логиката за извода е доста проста. Отделните елементи са видове фрактали, променящи се постоянно бидейки отворени системи. Промяната им се дължи на нивото и мащаба в приемане/предаване на енерго-информация. Когато системата окончателно се балансира и подрежда тя се самозатваря, чрез девятката и това е краят на съществуването и́ в съответното пространство. Именно девятката я преформатира, пренасяйки я в начално нейно съществуване в друго пространство, след което се отделя от нея и я оставя отново отворена и в хаотично състояние. Отворените системи са и двигател, но не вечен, а до затварянето им. Ако има начин да се съхрани затворена система, то няма да можем да извлечен енергия от нея, защото вход/изход са затворени и тя нито предава, нито приема, а енергията функционира само в нея.

Отново Учителят Беинса Дуно отбелязва:”Съвременната наука трябва да служи на живота. Затова и на вас казвам: Изучавайте всичко онова, в което можете да вложите живота.”[77]  

“Проф. В. Жуков в статията си „Нашите Души са дошли от Фаетон“ пише: „Всички Души не са нищо друго, а елементи от енергоинформационното поле, неговите мънички тухлички.”(сем.Тихоплав, Физика на вярата.) Изречено през терминологията, с която боравим в Симбиотика, може да отбележим, че всяка душа е един псион от съвършен математически куб с уникално енерго-информационна семантична линия.  „Космосът се нуждае от този „материал“, защото всяка Душа е уникална, тя има своята космическа ниша и никоя друга Душа  няма да я замени по звученето си. Това е като гласа на неповторим певец“. Проф. В. Жуков, учен със световно име, може да се „включва“ към Информационното поле на Вселената и да получава уникални сведения оттам. Така, описвайки Душата на човека, той казва: „Душата е сътворена от неуловими за нас елементи, ние можем да я видим само с косвени методи. Ако се изхожда от четиримерното пространство, то Душата по размерите си е малко по-голяма от сърцето. Но от космическа гледна точка всичко е различно

  • Душата има размери, които се изчисляват на милиони милиарди парсеци“. На въпрос на списание „Наука и религия“ (№ 4, 1998 г.): „Лично Вие успяхте ли да разгледате каква по форма е нашата Душа?“
  • Жуков отговаря: „Кълбо. Но само ако е идеална, здрава Душа. Ако човек е минал през много негативни ситуации, то в него преди всичко се разрушава обвивката на Душата, тя става тънка, с пробойни. От идеално кълбо, Душата се превръща в парцалива топка“.(сем. Тихоплав, Физика на вярата.) Най-общо представено, това е динамичната форма на душата, която в основата си има неправилна кълбовидна структура, каквато е и земята. Що се отнася до обекти като планетите, изследвано чрез нашата планета, можем да каже, че те също са с душа. По този въпрос ще приведем пример от Макс Хайндл:“Нашата земя е жив, чувстващ организъм… Разчупването на камъка или откъсването на цветя доставя удоволствие на Земята, докато изравянето на растенията с корените й причиняват болка“.[78]

Бидейки жив организъм природата (земята) винаги се грижи за баланса на организмите. В. Зеланд (с.20 в 78 практики за…) пише, че където съществуват излишни потенциали се ражда вятъра на равновесните сили. С подобна идея е и възгледът от „Физика на вярата” на сем.Тихоплав, които са част от школата на физика на торсионните полета: „Наистина, многогодишните научни изследвания са доказали, че Земята и Слънцето, а и всички планети, са живи същности, намиращи се на по-високо интелектуално ниво, отколкото човека. В своята книга „Физика и религия“ (92) проф. И. Н. Яницкий подчертава, че Земята е жив и мислещ организъм, който ни търпи нас, хората, така, както ние търпим микробите, в това число и вредните, живеейки в симбиоза с тях. И напомня, че търпението на Земята не е безгранично и когато нашето разрушаващо въздействие върху природата достигне един предел, Земята ще вземе мерки, както неведнъж вече е вземала. Такъв пример е Вселенският потоп преди 850 хиляди години, чиято реалност е доказана от комисията на Американското географско дружество още през 1950-1952 год. В състава на комисията участва и великият Айнщайн.

По този начин, човекът на фината материя и интелектуално развитата Земя – като място на обитаване на бъдещия физически човек, са се създавали едновременно.”

Занимаващите се с вакуума физици от съветската школа внесоха доста важни новости в науката, чрез които в ИЗ „Корени” успяхме да проследим работата на моделите във всяко съзидание. Ще онагледим фактите с установеното от техен учен: „Акад. Гаряев от РАН и колегите му са доказали експериментално, че (…) информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара хромозомите му да създават определен вълнови образ. И този „образ-холограма диктува на делящите се клетки кога и къде трябва да растат крака, ръце, глава. Вълновият образ се запълва с материя, подобно на това, както леярската форма се запълва с отливката“ (126, с. 213). И така, Гаряев не без основание твърди, че всяко живо същество се изгражда по предварително зададена вълнова програма.”[79]

„Изчезване във вакуума” и „Раждане от вакуума” на предмети потвърждава идеите за телепортацията им и това бе доказано от учените в това направление. Щом човек би могъл да въздейства чрез психофизическо усилие, то безспорно всеки би могъл да си направи и извода колко елементарно би било за Господ първичното задаване на програмата за раждането на Вселената, с набелязване на моделите и пътя за различните системи. За ИЗ „Корени”, в най-общ план това са идеите от синергетичните школи, физика на вакуума, възгледите на Зеланд, живата математика, Обратната информационна връзка, симбиозата на дух и материя, както и още много поделементи, разглеждани в момента в различни науки.

При свиване Вселената не го прави до пълна материална плътност. Душите не умират и, когато се стигне до нула, то би трябвало да остане пространство за душите. В този момент Вселената   би трябвало да има вида ин и ян. Едната част остава материя, а другата душа. Нулата е цялото Божествено информационна поле, в което са запазени като основа всички модели за новото разгъване. Както видя и Слава Севрюкова, във Вселената важна съставка, са вихрите или това са информационните полета според някои физични направления. От тях се ражда всичко или казано по друг неин те се завихрят при разгъване на Вселената и отново предметите и душите започват да се отделят от ин и ян, обединявайки се в нови вселенски форми.

Както изяснихме не съществуват дробни числа, защото няма половин слънце, планета, човек, животно, цвете и т.н. Няма половин атом или молекула и т.н.Има елементи, които са част от атома и молекулата, но без тези елементи следва разпад и връщане към първоизточника:”От пръст направен, на пръст ще стане.” Освен това всеки елемент живее със своя енергия (информация, душа и т.н.) По тази причина това не може да съществува и в математиката.   

Също е доста важно да се изясни, че всяка система е десетично организирана – от 0 до 9. Така например в Русия обръщат внимание на израза „През девет земи в десета.” Това е съждение от българския фолклор, който е по-древен от руския. Същевременно само в старобългарския календар съществува десет планетна слънчева система. В ИДСЗ възловите точки са десет. На фигурката от неолитния Пловдив, която открилият я археолог Ат. Пейков назова Херос, са направени 10 точки.  Това са само част от фактите, които бихме могли да предоставили по въпроса.

И след тази кратка визия между единството и разликите в Живата математика на двама ни, тук ще предложим и краткия модел за извършване

ПРОМЯНА НА ВИЗИЯТА, ЗА БЕЗГРАНИЧНИ КОНТАКТИ  С МИСЪЛТА

Когато в мисълта се скъсят разстоянията, промени се скоростта, пренастроят се сетивата и се опознае съществото, с което се общува или пространството, където се прави това, то всичко може да се премоделира в нещо безкрайно близко, уютно, лесно разбираемо и достъпно.

В обратния вариант, с големи пространства, разстояния и скорости, нещата остават мрачни, страховито-непознаваеми, с големи психологически пречки за разбирането им, дори след сериозни изследвания и проучвания. Като пример за това, могат да се погледнат символите използвани във фолклора на различни народи за представянето на близкото и милото, а също и на далечното, огромното и страшното.

Както отбелязахме в разработката, Вселената работи чрез един основен модел и още няколко преобразуващи и пренастройващи модела. Това дава лесна възможност човек да пренастрои цялата Вселена във визията на любимата си стая, където извършва най-съкровените си дела или ежедневни действия. Така Вселената ще стане възприемчива като любимата част от ежедневието му и ще могат да се осъществяват космически контакти на разстояния от милиметри или сантиметри. Всичко това ще се реализира  чрез мисълта му, с информация от Господното информационно поле, в мозъка му. За осъществяване на постоянен контакт всеки би могъл да си оформи любима визия на Господ, ангели, същества от други светове. Не бива да се забравя, че Господ е навсякъде и принципно контактът с него е постоянен, независимо, че не се осъзнава от всекиго. В случая с пренастройването и създаването на близка визия, идеята е и общуването от човешка страна да стане повече самоконтролирано, осъзнато търсено, възприемано и изпращано.

Що се отнася до навлизането в познанието, този модел би действал възприемащо на всеки субект. Когато се избере темата, в която се навлиза, основното е да се промени светлината на възприятията из коридорите и пътя на познанието. След това да се намали скоростта и да се елиминират всякакви шумове. Предварително да е подходено с избрана идея, както и в каква визия ще бъде преформатирана науката, от наличната, по домашно уютна и привличаща, а не дистанционно-далечна и академична нейна пространственост. Чрез тези пренастройвания на форматите в мозъка и мисълта възприятията стават всеобхватни и цялостни.

Важно е да се знае, че всеки сам, без вътрешно напрежение, може да пренастройва сетивата и възприятията си, в зависимост от това в каква необходимост се намира. Тъй като Вселената съществува въз основата на приемо-предавателния енерго-информационен модел, то и човек е добре да дава, за необходимостите на другите, нещата които те искат да запълнят. Това би било добре да е вътрешно приятно ежедневие, а не по принуда или тягостно задължение. Ако действието не се свърши от човек, то ще се свърши от по-висши същества, но когато хората са единен, хомогенен организъм , техният свят е по-съвършен. Най-добре, когато сами осъзнаят, че е хубаво да правят това, което би държало организма им в перфектен синхрон и функциониране, както са нещата в здравите тела на всички същества. Освен това, когато се дава е добре да се променят съотношенията във визия на семантиката на даваното, за да е то възможно най-подходящо за възприемане от моментната мисъл на възприемащия.

Идеите, заложени тук могат да бъдат лесно проверени чрез няколко несложни прагматични примера.

Така например мозъкът на дете и възрастен се развиват по един и същи начин с еднакви процеси. В мислите на детето обаче не присъстват капаци, бариери и забрани, докато при възрастния стоповете са от всякакъв характер. По тази причина детските възприятия са доста по-всеобхватни и безкрайни, както и по-изпъстрени, а се случват във визия на по-малък свят.

По същия начин се случват процесите в една по-млада, спрямо по-стара култура.

Като най-прост визуално пример ще представим една прохождаща в разширението Вселена от само няколко елемента, която поради своята малка големина, познаваемия брой на елементите и прохождаща скорост на разширение е по-опознаваема, спрямо по-голямата, като развитие в разширението си Вселена.

(ПРОТО-) ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА САМА Е ДОПУСНАЛА УНИЩОЖЕНИЕТО СИ И Е ЗАКОДИРАЛА ПРЕРАЖДАНЕТО СИ

Моделът на функциониране и развитие при (прото-) траките е един от най-съвършените и същевременно най-недовършен като конструкция, сред цивилизациите на познатото ни човечество. Той е като огледално отражение на безначалието и безкрая на Господ Бог и Вселената. Като вид юридическа структура е съществувал под формата на племенни обединения с ротационна промяна на разположението в географската среда. Липсата на владетелски йерархични структури, които само увеличават енергоразходите в развитието на обществото, се дължи на една дълбока отрицателна обратна връзка[80]. Последната се е самопородила без предварително поставена задача за нейното решаване, а поради случайно стекли се и насложени едно след друго събития. Сред тях са:

1.Прекратяване на войната между неелинските атиняни и Атлантида.

2.Загиването на по-висшата цивилизация Атлантида, вследствие на природен катаклизъм.

3.Спасилите се мъдреци от княжеството на тази цивилизация, известно като Ману.

4.Консолидиране на населението му с неелинските атиняни и формирането на (прото-) траките. От едно до две хилядолетия животът е протичал като константа. Без съществени изменения.  

5.Преповтаряемостта на всяко ежедневие е обусловило всички юридически норми в управлението и функционирането на обществото.

6.Доминацията на интелекта над производството е повело цялото общество към все по-съвършен начин на живот. [81]

Единствено периферните области на Балканите остават забравени от управляемия процес. При тях започват да се зараждат и развиват други закономерности и деформирани модели на функциониране на племена и подплемена. Поради последните събития, при тях информацията на регулатора (мъдреца) е на доста по-ниско ниво или много по-малко, спрямо регулируемите (обикновени хора)[82] [83]. Този процес противоречи на природните закони, поради което се стига до зараждане на агресивно общество с вид диктаторски функции. Това е тъй наречената елинска (прагматична) мисловност. През същото време (прото-) траките, поради среда без агресия, в която са се развивали до тогава, са загубили имунната си система или способността си за самозащита. При появата на натиск от външен фактор е възникнала и необходимостта от консолидация и преформатиране на обществото. Задача, която  хилядолетия не е била изпълнявана сред тях. Като следствие, първата агресивна формация, Македонската държава, успява да завладее повечето от тракийските племена. Натискът за преструктуриране функционирането на обществото е допринесъл и за края на прекрасния древен свят.  Новата организация на обществените отношения при траките също се е изградила върху основата на Първия закон на кибернетиката – Информацията на регулатора е по-голяма от тази на регулируемия. По този начин, именно тези траки са закодирали в наложената им прагматична елинска мисловност един далечен предизвестен край. Последното се е случило, след като мъдреците на траките са поставили задача с дълбока отрицателна обратна връзка към бъдещето. Според големите пророци от различни периоди това бъдеще ще стане настояще съвсем скоро, тъй като прагматичната мисловност е във функционирането на почти всички днешни народи! Ние не сме пророци, а изследваме и анализираме моделите на живот в целия свят. Оттук са и изводите за последното твърдение в разработката ни.

N.B. Към някои цитати под черта не сме приложили страници, защото в съответния случай, за да бъде разбрано сведението е необходимо да се прегледа цялата книга. А…

В началото бе Словото

и Словото бе в Бога

и Бог бе Слово. (Евангелие от Йоан 1:1)

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

  1. Отрицателни числа не съществуват. Когато се предложат отрицателни числа от прагматичната математика, като -3 (-4, -5, -9 и т.н.), то те в живата математика се преобразуват в съществуващата 0, след което, спрямо съотношенията им към другите числа, започват да преструктурират местата и на останалите числа в глобалната конструкция.
  2. Познанието няма отрицателно количество.
  3. Вселената е крайна и безкрайна. Може да се разглежда също като безначална и безкрайна.

3б. Последното решение на Теоремата на Фурие със степен 2, 000∞-1. Това е примерът, че дори десетична запетая не би трябвало да съществува, защото познанието е толкова безкрайно, че когато му дадем цифра от рода на 2,000∞-1, то има и математици, които са изпадали в лудост при опита да си представят това число. Фактът, че хората са подредили числата така, че като са определили първата нула са позволили след нея да има по-малко число, то означава, че са допуснали велики грешки в познанието. Другото важно в този случай е, че от внесеното число можем да видим чрез колко малко информация част от глобалното познание се надгражда и се преформатира. Ако науката бе единна, след като бе открит псиона, то щеше след това да се преструктурира предходното човешко познание. Нямаше да се търси по-малка частица, защото тя не би могла да съществува, както и да се дели и да има десетични запетаи. При стойност на наука с термин най-малко и атом би трябвало да се отбелязват именно тези, които в момента отговарят в познанието ни на тези показатели.

4.Всички хора, заедно с душите и духа си са първия човек Адам Кадмон. Всяка душа на човек е като клетка в тялото на един индивид. Душата е Божествена частица в основата на човека, която активира мисловната му дейност. Всяка клетка в материалното тяло на хората е като елемент от Космоса. Ненапразно е казано: „Опознай човека и ще познаеш вселената и боговете.” Научните области трябва да гледат единичното, за да видят глобално. Казано още по-конкретно – това е безначалието и безкрая. Когато обаче някои хора гледат елементите, изпускат да видят цялото. „Свойствата на пространство-времето са: затворен характер, безкрайност (вечност), непрекъснатост (липса на вакуум), нехомогенност (дискретност, т.е. наличие на енергетични кванти или пакети) и консонативен характер. Те са взаимосвързани U-множества, следователно са тъждествени на първопонятието (принцип на последното равенство).”[84]

5. Система. Това е по-голяма единица, в която се съдържат всички числови единици с техните семантични линии, както и матрици. Вселената, като най-голяма, е единствената затворена система. Когато не присъстват всички числови единици, системата е отворена, хаотична.

6.Работа на системите. При необходим брой системи имаме цялостен организъм. За различните видове броят на необходимите системи е различен. Цялостния организъм излъчва и своя информация, освен тази на останалите системи, които го създават. Неговата информация е с постоянна честота и скорост. Когато към цял организъм има допълнителна система, то числовата единица, която я определя, показва семантичната линия, която тази система излъчва като информация. Скоростта, с която информацията се разпространява от целият организъм зависи от броя на деветките в системите, които го създават.

7.Квант (или фотон). Всяка числова единица в квадрат от числов куб е квант. Квантите биват видими или невидими. Всички те изпълняват ролята и на ядра.

8.Кубът е псион. Той е първата по-голяма единица от кванта. Състои се от 54 видими и 43 невидими кванти. Нулата е най-малкият квант, който е ядрото на куба, под формата на душа. Същевременно тя е и най-големият квант, който под формата на дух, обгръща целия куб-псион. Всеки квадрат на куба съдържа по 9 видими числови единици-кванти. Въртейки се около свои оси кубът, чрез квантите ражда вихри и изпраща, както и приема информация. И предаването, и приемането променят постройките и излъчването на всеки квант.

9.Нулата е най-малкото цяло число, както и най-голямото такова. Нулата е безначалието и безкрая или самата Вселена, както и другите числа. Тя е живо число, както всички други, с постоянно променящо се място, според което се променят местата и на всички други числа.

10. Дробни числа не съществуват. Когато имаме дроб  в прагматичната математика от вида 1,5, то в живата математика само се сгъстяват местата между числата. Вместо 1,5 се получава 1, а петицата (5)  излиза от системата в голямата нула (0) и застава на входа/изхода на няколко отворени системи. При предаване-приемане на информация от тях, тази петица изпълнява ролята на предавател на стойности към отделните системи и помага за по-бързото им преминаване от хаотично в подредено състояние. За да онагледим  тази теза, ще отбележим, че във Вселената има единен модел на развитие при микро и макро елементите. Знае се и в прагматичната наука, че няма половин животно или половин човек. Грешка е, когато бъде отрязана някоя част от човека да се мисли, че той е 0,5 човек или 0,75 човек и т.н. Щом е жив той е един човек, а тъй като душата не умира, човекът винаги е една единица от своя вид. Така е и с всичко друго. Водата, например, е едно цяло като вода. Разделена в чаши тя е едно цяло на отделни места и т.н. Количеството не променя семантиката на елемента, а по-скоро е свързано със скоростта, чрез която то функционира.

11. Събиране. При събирането между живите числа се получава само надграждане, като винаги отговора е едноцифрено число. Когато имаме сбор 12 от прагматичния вид  математика, то действителното число в живата математика е 3 (1 + 2) от втори ред на поставеност. Или предава сигнали два пъти по-бързо, чрез една деветка.

12. Ред на поставеност. Това е броя на деветки, даващи скоростта на всяка семантична линия, при проявата и́ в различните числа. Първи ред на поставеност е семантичната същност на числото. Втори ред е с една деветка и т.н.

13. Изваждане. При изваждане няма отрицателно число, независимо от знака за извършване на операцията. При това действие се извършва преминаване на едно число в друго за промяна на информацията и числовата линия, която се предава или приема. Изразено по друг начин, при тази операция има преминаване на части от една система към друга. Когато от 3 се вади 6 не съществува отговор -3, а има 3, което се насочва към други отворени системи на входно-изходните канали (ядра). Като пример можем да предложим и смърт на човек. След последното действие душата, като част от човек, се съхранява, а тялото, като друга част, преминава в друга система.

14. Умножение. Умножението е събиране, но с по-бърза матрична скорост в надграждането.

15. Деление. Делението е изваждане, но с по-бърза матрична скорост на преориентация към съответните ядра.

16. Мъртви числа, както и нищо мъртво, не съществуват. Господ е сътворил основните елементи във Вселената заедно с нея, поради което всичко създадено от него е живо. Това, което хората градят е чрез елементи от господните творения, поради което то също не може да бъде мъртво. Затова наричаме тук предлаганата математика Жива (Динамична, Мобилна).

17. Много от материалните неща не съществуват, а ги виждаме само чрез обработката на информацията от човешкия мозък.

18. Всяка числова единица е наситена общо с 49 значения от различни кодове, развиващи се от семантични линии. Те биха могли да се приемат в цялост, ако човешките сетива бяха отворени. По тази причина разработваме Живата математика като необходимост, за да помогнем на всички хора да могат да достигат до цялата информация на Вселената.

19. Информационното поле. Това е полето, което съдържа цялата информация. Тъй като е духовна единица, в смисъл на енергийно-познавателна, то тя се съдържа в цялата Вселената и същевременно е пред самите нас и в нас само в един псион. Най-общо казано, тя изпълнява функциите на нулата, докато нулата изпълнява функциите на Вселената, а Вселената е Адам Кадмон или Космическия човек, а всичко е Господ Бог.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Дълго време се опитвахме да намерим и подредим най-важните и необходими Термини, с които ще боравим при Живата математика, която разработваме:

1.Числова единица. Всяко число от 0 до 9, което се отбелязва с арабските цифри, а същевременно, без нулата (0), има и буквени заместители от латинската азбука, които са главните от А до I:

0

1=А

2=B

3=C

4=D

5=E

6=F

7=G

8=H

9=I

2.Семантична линия. Всяка числова единица съдържа семантична линия от различна подредба на десетте числа с които боравим. Това отново се извършва като изписване с латински букви, които използваме, но малките. Семантичните линии бяха изчислени и подредени след умножение на съответното число с числата от 1 до 9, преобразувайки отговора в числова единица. Последното се извършва, след като отделните цифри в произведението се събират до получаване на едноцифрено число. След това като първо от поредицата числа в семантичната линия се подрежда числото, при умножението с което се получава единица. След това 2-ка, тройка и т.н.

0

1(a) = А =  a, b, c, d, e, f, g, h, i

2(b) = B = e, a, f, b, g, c, h, d, i

3(c)

4(d) = D = g, e, c, a, h, f, d, b, i

5(e) = E = b, d, f, h, a, c, e, g, i

6(f)

7(g) = G = d, h, c, g, b, f, a, e, i

8(h) = H = h, g, f, e, d, c, b, a, i

9(i)

3.Матрици. Матрици, а не числови линии, имат числата 3 и 6. Тази разлика се получава, защото при умножението с тях резултатите са само 3, 6 и 9. Така тройката и шестицата имат малка квадратна (единична) и голяма правоъгълна матрица. При техните правоъгълни матрици, стълбовете образуват височината, а линиите – ширината. Деветката също би могла да бъде подредена в матрична система. В този случай процесът на работа ще бъде безкраен и тя ще се превръща във вечен двигател, чрез своята малка квадратна, голяма правоъгълна, както и триъгълна матрици в които ще има безкрайно много детерминанти. Матрицата, в която би могла да бъде подредена единицата, засега не се ползва по-продуктивно в развитието на елементите, което се осъществява, по-вероятно, от нейната семантична линия.

Матрица на 3:

I  I   I

C F  I

a  b  c

d  e  f

g  h  i

Mатрица на 6:

I   I   I

C  F  I

b  a   c

e  d   f

h  g   i

4.Матрични редове в матрици 3 и 6. Всички матрични редове са поредица от числови единици. Всички редове са в нарастваща геометрична прогресия с еднакви стойности.

5.Канал-ядро. Това е пътят от входно-изходен канал или място, през което се приема и едновременно с това предава смислова информация, както и мястото, където се извършват основните процеси. Когато се развива основната семантична линия в обект, отговарящ на определена числова единица при определена числова единица, чрез ядрото се отваря и следваща семантична линия, чиято начална числова единица е същата, както и стълб със същата начална числова единица.

6.ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА РЕДОВЕТЕ НА ЧИСЛАТА В ДЕСЕТТЕ ПРОСТРАНСТВА (ОТ ПЪРВА ДО ДЕСЕТА СТЕПЕН) и ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ПРОСТРАНСТВАТА (ОТ ПЪРВА ДО ДЕСЕТА СТЕПЕН)

 

         степени

числа

2 3 4 5 6 7 8 9 10
Едно       (1) 1 1 1 1 1 1 1 1 1
Две         (2) 4 8 7 5 1 2 4 8 7
Три         (3) 9 9 9 9 9 9 9 9 9
Четири  (4) 7 1 4 7 1 4 7 1 4
Пет         (5) 7 8 4 2 1 5 7 8 4
Шест      (6) 9 9 9 9 9 9 9 9 9
Седем   (7) 4 1 7 4 1 7 4 1 7
Осем     (8) 1 8 1 8 1 8 1 8 1
Девет    (9) 9 9 9 9 9 9 9 9 9

 

Симфонията на видяна през вертикала на степените, придава следния ритъм в музиката на Вселената (цигулка):

ВТОРА СТЕПЕН:       1, 4, 9, 7 – 7, 9, 4, 1 – 9

ТРЕТА СТЕПЕН:        1, 8, 9 – 1, 8, 9 – 1, 8, 9

ЧЕТВЪРТА СТЕПЕН: 1, 7, 9, 4 – 4, 9, 7, 1 – 9

ПЕТА СТЕПЕН:           1, 5 – 9 – 7, 2 – 9 – 4, 8 – 9 

ШЕСТА СТЕПЕН:       1, 1, 9, – 1, 1, 9 – 1, 1, 9

СЕДМА СТЕПЕН:          1, 2 – 9 –  4, 5 – 9 – 7, 8 – 9

ОСМА СТЕПЕН:          1, 4, 9, 7 – 7, 9, 4, 1 – 9

ДЕВЕТА СТЕПЕН:       1, 8, 9 – 1, 8, 9 – 1, 8, 9

ДЕСЕТА СТЕПЕН:       1, 7, 9, 4 – 4, 9, 7, 1 – 9

Симфонията видяна през хоризонтала на преобразуване на числата от степените им, придава следния ритъм на музиката на Вселената (виола):

ЕДНО:     1, 1, 1, 1, 1, 1, 1, 1, 1

ДВЕ:        4, 8, 7 – 5, 1, 2 – 4, 8, 7

ТРИ:         9, 9, 9, 9, 9, 9, 9, 9, 9, 9

ЧЕТИРИ: 7, 1, 4 – 7, 1, 4 – 7, 1, 4

ПЕТ:       7, 8, 4 – 2, 1, 5 – 7, 8, 4

ШЕСТ:   9, 9, 9, 9, 9, 9, 9, 9, 9

СЕДЕМ: 4, 1, 7 – 4, 1, 7 – 4, 1, 7 – 4, 1, 7

ОСЕМ: 1, 8, 1, 8, 1, 8, 1, 8, 1

ДЕВЕТ: 9, 9, 9, 9, 9, 9, 9, 9, 9

 (това приложение е поместено и за да помага на тези, които решат да се занимават с жива математика)

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

МОДЕЛ НА РАБОТА ПРИ ВСЕЛЕНСКИТЕ ЕДИНИЦИ И ВСЕЛЕНАТА КАТО ЦЯЛО

Чрез този модел, с няколко раздела, показваме вероятния начин, по който се кодира информацията в микро и макро Вселената. За най-достъпно го правим чрез математиката, но може също да бъде представен по още 48 нематематически кода.

Всяко число от естествения ред на числата, след като цифрите му се съберат до едноцифрено ще даде същата сума и при извършване на следните по ред функции:

I функция:Разбиваме първичното число на различни събираеми от естествения ред на числата.

II функция: Събираме цифрите на всяко едно от тях до едноцифрено.

III функция: Накрая събираме едноцифрените събираеми и получаваме числото, което се е получило от сбора до едноцифрено на неразбитото число.

Това показва еднаквото функциониране на макро и микро ниво, защото по природа нещата са свързани.  Всичко се дължи на съвършената функция на деветката. Когато бъде извадена от първичното число толкоз пъти, че да се получи едноцифрено, то неговата стойност ще е същата. Или всяко число се състои от необходим брой деветки (9) плюс едноцифреното, което го завършва в многоцифрено, но чиито цифри, събрани до единично ще дадат отново събираемото с деветките.

ВСЕКИ ЕЛЕМЕНТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА, КАКТО И ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА, СА СУБЕКТИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕДСТАВЕНИ НАЙ-ЛЕСНО, ЧРЕЗ СВОЙСТВАТА НА МНОГОЦИФРЕНО ЧИСЛО, ПОЛУЧЕНО СЛЕД УМНОЖЕНИЕ С РАЗЛИЧЕН БРОЙ  ДЕВЕТКИ (9), СЪБРАНО С ЦИФРА ОТ ЕДНО (1) ДО ДЕВЕТ (9). ЧИСЛЕНОСТТА НА ДЕВЕТКИТЕ (9) ПОКАЗВА СКОРОСТТА, С КОЯТО ФУНКЦИОНИРА ЕЛЕМЕНТЪТ ИЛИ ЦЯЛОТО, А ПРИБАВЕНАТА ЦИФРА ПОКАЗВА СЕМАНТИКАТА ИМ.

Намирането на прибавената цифра се извършва, като се съберат всички цифри на числото до едноцифрено число. За да се намери броя на деветките, това число се изважда от многоцифреното, след което резултатът се дели на 9(девет).

ПРИМЕР :

Първично число – 5267

За намиране на прибавената към броя от 9 (деветки) цифра се извършва функцията – събиране на всяко едноцифрено число от многоцифреното, до получаване на едноцифрен резултат:

5 + 2 + 6 + 7 = 20

2 + 0 = 2

2 е числото събрано с числото получено след умножението на различен брой 9(деветки)

За намиране на броят 9 (деветки) се извършват следните две функции:

първа функция: 5267 – 2 = 5265

втора функция: 5265 : 9 = 585. Толкова е броят на деветките (9)

Казано най-семпло – цялото и частите му имат едно и също значение и извършват действия, произвеждащи аналогични (еднакви) резултати. Различният смисъл на функциите при тях се дължи на цифрите от 1 до 9 . Числеността на деветките (9) показва само скоростта, с която се развива процеса при тези функции.

От всичко това следва изводът – необходимостта на едно число да се събере с 9 (деветка) е, за да се покаже, че всеки елемент е създаден така, че работи по модела на цялото.

Голямата важност, която има деветката във Вселената се разкрива и от един по-малък модел. Той разкрива, че всяко число, получено след умножение с 9, като се разбие на каквито и да е събираеми и те се подредят едно след друго под формата на многоцифрено число, то може да бъде разделено на 9, като след това действие резултатът е винаги цяло число.

Първи пример

Числото  18

първа функция, разбиване на малки числа: 5265 (5 + 2 + 6 + 5 = 18)

втора функция деление на новото число на девет: 5265 : 9 = 585

Втори пример

Число 36

първа функция, разбиване на малки числа:  863 874 (8 + 6 + 3 + 8 + 7 + 4 = 36)

втора функция деление на новото число на девет: 863 874 : 9 = 95 986

Трети пример

Число 27

първа функция, разбиване на малки числа:  63 511 425 (6 + 3 + 5 + 1 + 1 + 4 + 2 + 5 = 27)

втора функция деление на новото число на девет: 63 511 425/9 = 7 056 825

Четвърти пример

Число 99

I функция разбиване на малки числа:  878 687 688 588 642 (8 + 7 + 8 + 6 + 8 + 7 + 6 + 8 + 8 + 5 + 8 + 8 + 6 + 4 + 2 = 99)

II функция делено на девет: 878 687 688 588 642/9 = 97 631 965 398 738

ЗАКОН ЗА КВАДРАТИТЕ НА ТРОИЧНОСТТА

Сборът до едноцифрено число, на сбора от квадратите на три поредни числа, винаги е равен на 5

ПРИМЕРИ:

1² + 2² + 3² = 14, откъдето 1 + 4 = 5

9² + 10² + 11² = 149,

откъдето 1 + 4 + 9 = 14,

откъдето 1 + 4 = 5

 

22² + 23² + 24² = 1589,

откъдето 1 + 5 + 8 + 9 = 23,

откъдето 2 + 3 = 5

 

334² + 335² + 336² = 336 677, 

откъдето 3 + 3 + 6 + 6 + 7 + 7 = 32,

откъдето 3 + 2 = 5

 

ЗАКОН ЗА ПОВДИГАНЕ НА ЧЕТВЪРТА СТЕПЕН НА ТРОИЧНОСТТА

Сборът до едноцифрено число, на сбора на три поредни числа повдигнати на четвърта степен е равен 8

ПРИМЕРИ:

7+ 84 + 94 = 13 058,

откъдето 1 + 3 + 0 + 5 + 8 = 17,

откъдето 1 + 7 = 8

 

224 + 234 + 244 = 845 873,

откъдето 8 + 4 + 5 + 8 + 7 + 3 = 35,

откъдето 3 + 5 = 8

 

3334 + 3344 + 3354 = 37 335 562 082,

откъдето 3 + 7 + 3 + 3 +5 + 5 + 6 +2 + 0 + 8 + 2 = 44,

откъдето 4 + 4 = 8

 

ЗАКОН ЗА ПОВДИГАНЕ НА ШЕСТА СТЕПЕН НА ТРОИЧНОСТТА

Сборът до едноцифрено число, на сбора на три поредни числа повдигнати на шеста степен е равен 2

 

ПРИМЕРИ:

16 + 26 + 36 = 1 + 64 + 729 = 794,

откъдето 7 + 9 + 4 = 20,

откъдето 2 + 0 = 2

 

156 + 166 + 176 = 11 390 625 + 16 777 216 + 24 137 569 = 52 305 410,

откъдето 5 + 2 + 3 + 0 + 5 + 4 + 1 + 0 = 20,

откъдето 2 + 0 = 2

 

236 + 246 + 256  = 148 035 889 + 191 102 976 + 244 140 625 = 583 279 490,

откъдето 5 + 8 + 3 + 2 + 7 + 9 + 4 + 9 + 0 = 47,

откъдето 4 + 7 = 11,

откъдето 1 + 1 = 2

ПЕРИОДИЧНИЯ (ИНТУИТИВНИЯ) МОДЕЛ НА КАМЕНОВ

Резултата от сбора на пет поредни числа по формулата a + 2b + 3c3 + 2d + e

Винаги е равен на 9 след сбор на многоцифрения резултат до едноцифрено.

         I ПРИМЕР:

1+ (2 x 2) + (3 x 3)3 + (2 x 4) + 5 = 1 + 4 + 9 + 8 + 5 = 27 ;

2 + 7 = 9

II ПРИМЕР:

Числата 23, 24, 25, 26, 27

по формулата  23 + 2.24 + 3.253 + 2.26 + 27 =

                          23 + 48 + 46875 +  52 + 27 =

                          47 025,

откъдето          4 + 7 + 0 + 2 + 5 = 18, 1 + 8 = 9

 

 

 

 

 

[1] http://www.spiralata.net/kratce/index.php/interv-ta/513-palyushev

[2] Виж: Станков,Г.,Универсалният закон.,П.1998.с.10-11

[3] Станков,Г.,Универсалният закон.,Предговор към английското издание.,с.XV-XVIII,с.1 – 5

[4] Станков,Г.,Универсалният закон.,с.11

[5] http://www.korenyt.info/blog/2016/03/25/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BC-%D0%B8-%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D1%8F-%D0%B8-%D0%B0%D0%B4%D0%B0/

[6] (Виж: Станков, Г., Универсалният закон. Обща теория по космология и физика.Том II.Пловдив-Мюнхен 1999)

[7] Станков,Г.,Универсалният закон.,

[8] Платон.,Хармид

[9] Янков,Я.Статии.Студии.Записки.,С.2009г.с.318-335.

[10] Виж: Дънов,П.,Изворът на доброто.,С.,173

[11] Лозенски,Ив.,Дневниците ми със Слава Севрюкова

[12] Лозенски,Ив.,Дневниците ми със Слава Севрюкова

[13] http://megavselena.bg/krasotata-na-povtorenieto-fraktalite/

[14] Виж:Петър Дънов.,Изворът на доброто.,с.95

[15] Каменов,К.Модел “Genezis”.,П.2011.с.125 – 170.

[16] Гергова,Д.Обредът на обезсмъртяването в древна Тракия.С.,1996.

[17] Лазаров,Ив.Отвъд конфекцията НЛО.С,2002.

[18] Каменов,К.Модел “Genezis”.,П.2011.

[19] Чиликов,Д.Насаме с боговете – прабългарски завет.,П. 1995.

[20] Каменов,К.Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието).П.,2006.

[21] Каменов,К.Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието).П.,2006. с.14 – 26.

[22]http://bg.wikipedia.org/wiki/Обратна_връзка

[23] Тихоплав, В. и Т.Физика на вярата.,В.2005.с. 88-118.

[24] Тихоплав, В. и Т.Физика на вярата.,В.2005г.с. 136.

[25] Библия; Битие.гл.1-2

[26] Нанев,Х.Бъдете в този свят, но не от този свят.,П.2005.

[27] Каменов,К.Модел “Genezis”.,П.2011.

[28] Библия

[29]Палюшев,Б.Физика на Бога 4.,С.2001.

[30] Библия;Йоан 1: 1-6

[31]Един от усложнените варианти на плетеницата, символизираща безначалието и безкрая на Господ-Бог и Вселената при (прото-) траките. Най-опростеният й модел е осморката, а тази плетеница, със същата семантика, се среща навсякъде, където (прото-) траките са разнесли култура.

[32]Буда;Дахммапада.XX:273

[33] Библия;Йоан 1: 1-6

[34] Янков,Я.

[35] Винер,Н.Кибернетика

[36] Каменов,К.Модел „GENEZIS”.,П.

[37] Каменов,К.Небето помни – протобългарската история.,В.2000.

[38] http://www.korenyt.info/blog/2016/03/29/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0/

[39] Библия.,Мт. 5:3

[40] Виж;Нанев,Хр.,Прорицания.Пловдив. 2011.,113

[41] Нанев,Хр., Прорицания.Пловдив.2011.,113

[42] Нанев, Хр.,Прорицания.Пловдив.2011.,313

[43] Нанев,Хр.,Прорицания.2011.Пловдив.314

[44] Гончаров,Н.,Макарова,В.,Морозова,В., Земля-большой кристал?,2005.,Москва.

[45] Нанев, Хр.,Прорицания.2011.Пловдив.315

[46] Нанев, Хр.,Прорицания.2011.Пловдив.137

[47] Нанев, Хр.,Прорицания.2011.Пловдив.138

[48] Нанев, Хр.,Прорицания.2011.Пловдив.139

[49] Лозенски,И.,Дневниците ни със Слава Севрюкова,С.,2012.

[50] Лозенски,И.,Дневниците ни със Слава Севрюкова,книга втора.,С.,2013.

[51] Шипов,Г. Теория Физического вакуума.Новая парадигма.Москва,1993.

[52] Ленокс,Дж.Погребала ли е науката Бог?,София-Москва.2005.с.157-158.

[53]http://www.eurochicago.com/2013/11/boginyata-mayka-ili-prototrakiyskata-bibliya-za-satvorenieto/

[54] Каменов,К.Небето помни II- Бог вижда.П.,2007.с.133-135

[55] Гончаров,Н.,Макарова,В.,Морозова,В.,Земля-большой кристал?,2005.,Москва.

[56]Каменов,К.Модел “Genezis”.П.,2011.с.125-153.

[57] http://www.eurochicago.com/2013/03/pulpudeva-pomazaniyat-grad-na-bogovete/

[58] Орфическа мисъл, популяризирана от Петър Дънов

[59] Орфическия надпис на храма в Делфи

[60] Тихоплав,В. и Т.Физика на вярата.,В.2005.

[61] http://bgchaos.com/630/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/пространство-времето-на-минковски/

[62] Каменов,К.Модел “Genezis”.,П.2011.с.134-137.

[63] Винер,Н.Кибернетика или управление и свръзка в животното и машината.,С.1964.с.75.

[64] Винер,Н.Кибернетика или управление и свръзка в животното и машината.,С.1964.с.25.

[65] Библия, Евангелие от Матея 7:7

[66] Каменов,К.Небето помни II – Бог вижда.,П.2007г.с.17,106

[67] Лазаров,Ив.Конфекцията “НЛО”.,

[68]http://georgesg.info/belb/personal/zidarova/Lex_economy.htm

[69] Каменов,К.Модел “Genezis.,П.2011.с.6-15.

[70]Гергова, Д. Обредът на обезсмъртяване в древна Тракия. С., 1996.

[71] Каменов,К.Небето помни-протобългарската история.,В.2000.

[72] Янков,Я.Статии.Студии.Записки.,С.2009г.с.318-335.

[73] http://www.fractalmagics.com/index.php/en/home

[74] http://megavselena.bg/matematicheskiyat-otpechatyk-na-bog-vorteksyt-na-marko-rodin/

[75]  http://megavselena.bg/matematicheskiyat-otpechatyk-na-bog-vorteksyt-na-marko-rodin/

[76]  http://megavselena.bg/matematicheskiyat-otpechatyk-na-bog-vorteksyt-na-marko-rodin/

[77] Учителя.,Един – е –ние.Бседа 13, С.,2010.с.46

[78] Тихоплав,В.и Т.”Физика на вярата”

[79] Тихоплав,В.и Т.,Физика на вярата

[80] Винер,Н.,Кибернетика…

[81] Платон.Диалози.,С.1982-1990.т.2,4.

[82]

[83]

[84] Станков,Г.,Универсалният закон.,П.1998.,с.12

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ЖИВАТА СИМБИОТИКА Е НА МНОГО МЕСТА СМИСЛОВО РАЗЛИЧНА ОТ ОФИЦИАЛНО ИЗПОЛЗВАНАТА В МОМЕНТА СРЕД РАЗДЕЛЕНИТЕ НАУКИ

Един коментар з “ЖИВАТА СИМБИОТИКА (Теория на единната наука) – чернова

  1. Pingback: ЖИВАТА СИМБИОТИКА (Теория на единната наука) | Електронен вестник "Сияние"

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *