Коренът – Константин Каменов

СТИХОБЛУДСТВО

* * *

В мълчанието ме жигосват

„Агресивен!“,

когато словя,

че ненавиждам.

 

Затуй отрязах си езика,

за да мога, и в глупостта

да си надграждам,

със глупост да се досъзиждам.

 

СТИХЪТ БОГОРОДИЧЕН

 

Шума изписах в тишина

и звукът на гълъбица

отлетя като безкрайна песен.

(родено в просъницата на 15 август 2011г.)

 

ПРЕОБРАЖЕНСКАТА ПРИТЧА

 Той решил,

изчислил, ала станал…

поет.

 

Изрисувал ливада…

с мотика.

 

Цяла зима

след туй си пасял…

голи тръни.

 

ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ

 

Счупен крак.

Разцепена глава.

Птици във небето синьо.

Кучета оглозгват

натрошените крила.

Утрото отлита,

както и хвърчилото.

Само с няколко пера

във калта лежи

болката от нечия мечта,

неуспяла да лети.

А над нея все кръжат

ниско, и по-ниско,

лешояди

с хищническа искреност.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *