Коренът – Константин Каменов

ПОЕЗИЯ ЗА САМОТНИЦИ

***

Не съм от този свят.

 

Каквото имах казах го,

но никой не разбра.

При мен ли липсват думите

или край мен са без душа?

 

Не съм за този свят.

 

ПРИЯТЕЛ

Защо седиш на тротоара?

Защо ме гледаш със увехнали очи?

Когато нямам със кого да разговарям

първо мен за тебе ме боли.

 

***

Ако някога си тръгна

няма кой да забележи,

че обувките ми липсват.

 

***

Изповядах се.

След туй,

пред огледалото,

не се видях.

 

ДИВО СЪРЦЕ

 

Под водата видях

колко дълбока е болката.

По водата видях

колко са детски очите ми.

 

УСЕЩАНЕ ЗА ЖИВОТ                 

 

Красиви са износените дрехи

протрити от любов.

Не би  могъл поет да бъде всеки

излъскан във костюма нов.

 

ПРОФЕСИЯ  СРЕЩУ  СЪДБА

 

Стои войник.

Стои подпрян

на Заповед и на Наредба.

 

Виси един.

Виси пиян

там под дървото. Без Надежда.

 

***

Гоня облаците.

Спя на улицата.

Чакам изгревите.

Диря теб.

Ровя кофите.

Живея кучешки –

напук обичам.

 

***

Господи,

прости ми греховете,

дори и тез, които още нямам,

защото съм човек и от сърце обичам,

а да обичам как… не зная.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *