Коренът – Константин Каменов

УСТАНОВЯВАНЕ НА СЪЕТСКА ДИКТАТУРА И НЯКОЛКО БЪЛГАРСКИ ФАКТОРА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ

Темата е изключително интересна поради факта, че почти не е разглеждана в цялост от българската историография. По тази причина съдържа в себе си и заряд на предизвикателност. За да преминем към основните моменти в нея трябва да прегледаме фактите в тяхната ретроспективност, която довежда до събитията, носещи идеята на темата ни. Предварително обаче ще направим уговорката, че поради изискванията на Литературния институт към БАН от 2001г. за структурата на рефератната форма, нямаме възможност да поднесем повече фактология, която от своя страна да потвърди изводите, до които сме достигнали.

Заради отбелязаната причина веднага ще започнем с процесите довели до Първата световна война,  която се превръща в основен фактор, довеждащ  до формирането на тоталитарните системи. Според либералните възгледи, за да се достигне до военен конфликт с подобни мащаби в новото време, основни катализиращи причини са преструктурирането на световното икономическо богатство. В този аспект най-важни са преразпределението на капиталите, природните ресурси и преместването на световните борси. Двата основни фактора в този процес са най-крупните финансови играчи и потребителите с техните нужди, липси на определени стоки, традиционно потребление и налични капитали, които могат да влязат в обръщение. Тази позиция за възникването на глобален световен конфликт се възприема и от икономистите, както и от повечето партийни структури, като разликата е единствено в изразните средства, с които се обясняват причините, движещи  до събитията.

Считаме, че постройката на разработката ни, предлага възможността да поднесем и една по-интересна, но доста пренебрегвана гледна точка по уводния ни въпрос. Става дума за възгледите на философска школа, която преди самата война, а и след нея има голяма популярност сред научния свят, а оттам и в останалата част на обществото при модерните държави от тази епоха:

“Първата световна война: юли 1914 – ноември 1918 г.

Анри Бергсон разказва, че когато на 4 август 1914 г. разгърнал вестника и очите му попаднали на голямото заглавие: Германия обявява война на Франция, имал внезапно възприятие за невидимо присъствие, като че ли някаква митична фигура е избягала от книга и спокойно се е настанила в стаята му. Като всички, които са били деца по време на френско-пруската война през 1870-1871 г., той живял 12 или 15 години с идеята, че предстои нова война, а след това със смесеното чувство, че една нова война е едновременно вероятна и невъзможна. Сега Бергсон разбира, че това събитие, чието очакване е изпълвало изминалите 43 години с безпокойство, вече е настъпило и въпреки ужаса му пред катастрофата не можел да не се учудва на лекотата, с която абстрактната идея за война се превръща в живо присъствие. Тази война, както я виждаме ретроспективно, е гръм от ясно небе и драматично прекъсване на марша на Европа към щастие и просперитет, но на много съвременници тя изглеждала като неизбежен изход от дълга поредица конфликти, заплахи, местни войни и слухове за война, ако не и като освобождение от непоносимото напрежение.

През 1914 г. европейската цивилизация в нейния връх била конфонтирана с последните остатъци на варварството. Турската импеpия. Само съперничеството между европейските сили попречило да cе нанесе смъртен удар на болния човек, както с наричана Турция тогава. Но от семето на дракона се издигат новите балкански страни. Едва освободени, те започват да потискат собствените си малцинства и да се борят една срещу друга. Тайни терористки организации, ангажирани преди това за борба с турците, сега се използват като общи политически оръжия. Млади хора, които се наричат патриоти, се обучават за терористи, за да бъдат използвани за престъпни политически интереси.

(…)

Обстоятелствата принуждават много хора да размишляват за причините и смисъла на войната. Когато през 1915 г. Фройд публикува Мисли за времената на воина и смърт, той следвал едно течение, в което били ангажирани много изтъкнати мислители. Един водещ немски кардиолог, Г. Ф. Николай, който бил в затвора за пацифистки идеи, написал Биология на войната. Други, като Артур Шницлер във Виена или философът Ален във Франция, записват данни, които по-късно се оформят в книги.

(…)

Лотар настоява, че Австрия е единствената страна, в която може да живее, на което Фройд отговаря:

В колко страни сте живели досега?… Също като вас, аз идвам от Моравия, и също като вас, аз изпитвам несломимо чувство към Виена и Австрия, въпреки че за разлика от вас, аз познавам и нейната тъмна страна.

Тогава Фройд написва:

Австро-Упгария я няма. Не мога да живея на друго място. За мен емиграцията е изключена. Ще продължавам да живея с остатъка и да си представям, че това е цялото.”(Еленберг,А.,Откриване на несъзнаваното: история и еволюция на динамичната психиатрия,С.,2006,с.931-939)

Подобни възгледи на психоаналитици от всички европейски страни, показват, че сред тази школа от мислители като най-важна характеристика се откроява страха и ужаса от войната. Второ, но не по-малко значимо е становището им, че тези сблъсъци водят най-вече до глобален разпад, на мястото на който се очаква да възникне нещо зловещо, непознато до този момент на хората.

След тези възгледи преминаваме към  част от важната статистика, която показва характеристиките на Русия, преди влизането й в световния военен конфликт:

„В началото на XX век Руската империя е най-голямата държава в света – повече от 22 млн.км.² ( Съществува и друг възглед, който предлага като най-голяма по територия Британската империя;К.К.)По брой на населението  – 125 млн. души, тя заема трето място след Индия и Китай. Огромната територия на Русия обаче е слабо населена. В нея на един кв. км. Живеят 7,7 души, докато в Испания -40,6, САЩ – 12,3, Индия – 70,4, Франция – 74,2, Германия – 123,8, Англия – 146,5. Русия има най-дългата в света сухопътна граница и поради това тя е принудена да държи най-голямата армия, достигаща до 900 хил. души в мирно време.  В Руската империя живеят повече от 100 народности, като руснаците са 80,5 млн. (43,4 %), украинците 33,4 млн. (18,1 %), белорусите – 7,4 млн. (4 %). По бит и начин на живот народностите и племената в империята се отличават една от друга.

(…)

От 1861г. до 1900г. са построени 51 600 км. ж.п. линии. Огромното ж.п. строителство дава особено силен импулс за развитието на икономиката. Държавата се превръща в „железопътен крал” и владее повече от 2/3 от железопътната мрежа…В периода 1861-1900г. обемът на промишлената продукция в Русия нараства 7 пъти (в Германия – 5, във Франция – 2,5, в Англия – 2 пъти). В края на века темповете на ръст на националния доход в Русия е 3,4%, а на човек от населението  – 1,75%. В страните от Западна Европа тези показатели са съответно 2,7% и 1,6%.(стр. 7-9)

(…)

…в периода 1905-1914г. селяните придобиват 9,5 млн. хектара земя…От 1907 до 1914г. в източните райони се преселват 3,5 млн. души…В периода 1908-1914г. бюджетът на народното образование се увеличава 2 пъти, открити са 50 хил. нови училища, като тяхното количество достига 150 хил. …За пет години (1908-1913) промишленото производство нараства с 54%, т.е. темповете на индустриален ръст са около 11% за година, най-високите в света през този период…С една трета се увеличава износът на зърно. Русия заема водещи позиции на международния пазар, тя осигурява 25% от световния износ на зърно, а в плодородни години – 40%…Числеността на армията в мирно време нараства от 900 хил. до 1 млн. и 300 хил. души, без нередовните части и казаците. (стр. 23-25)(Белегов,Б.,”Русия 1917-1939”,Велико Търново,2001.)

За да завършим първата част на реферата, въз основа на която ще поднесем фактологията  обосноваваща същината на темата ни, ще разгледаме в конспективен план как се развиват основните събития от началото на войната до проявата на Съветската диктатура или т. нар. Тоталитарен режим на Съветите:

1.Началото на Първата световна война започва с големи успехи за Руската войска. Един от най-значимите е пробива, който извършва в немска отбрана и нахлуването в Източна Прусия на командвана от генерал Раненкампф Първа армия. В Юго-Западно направление, при град Перемишъл Австро-унгарската армия претърпява пълно поражение от Русия, губейки почти 400 хил. войници и офицери.

2.През 1915г. немската армия променя статуквото от гледна точка на числения си състав на Източния фронт. От 31% в началото на войната, то към Русия вече са насочени 50% от всичките противникови сили. Така се стига до първите военни неуспехи на славянската империя.

3.Предходните събития довеждат до възникването на либералната опозиция през август 1915г. Нейното ядро е Прогресивният блок. На 1 юли 1916г. П.Милюков, лидер на кадетите, остро критикува властта на заседание на Думата.

4.През 1916г. чувствително нарастват стачките и селските въстания, а в армията се формират повече от 150 болшевишки организации и групи.

  1. Между 18 и 27 февруари( стар стил) 1917г. в Петроград се случват поредица от събития като стачки, сблъсъци между войски и демонстриращи, довели до множество кръвопролития, за да се стигне до Февруарската революция, която се оказва без организатори. Независимо от това тя помита властта.Създаден е Временен изпълнителен комитет на Петроградския съвет на работническите депутати.

6.След създаденото на 1 март 1917г. Временно правителство се ражда двувластието. На 3 април със съдействието на германските власти Ленин се завръща от Швейцария в Петроград. На 5 май е формирано социалистическото правителство на А.Керенски. На 1 септември той провъзгласява Русия за република.

7.През октомври 1917г. под въздействието на Ленин и Троцки, започва подготовката на въоръжено въстание. Създадени са Военно-революционен комитет (ВРК) и Военно-революционен център (ВРЦ).На 25 октомври (7 ноември по нов стил) е извършена т.нар. ВОСР. Използваният термин губи всякакъв смисъл само като се направи сравнение между човешките загуби при февруарската и болшевишката революции. При първата има 300 убити и 1100 ранени, а при „Великата”, общите загуби в Петроград са само 6 човека.

8.На 2 ноември 1917г. е провъзгласена „Декларация за правата на народите на Русия” от Съвета на народните комисари, а на 7 декември е създадена Всеросийская черезвычайная комисия (ВЧК), начело с Ф.Дзерджински.

9.На 3 март 1918г. Русия подписва капитулация пред България, Германия, Австро-Унгария и Турция, с Брест-Литовския мирен договор.

10.Следва „Червеният терор” от 1918г. насам, както и контрареволюцията, водена от армиите на Деникен, Юденич, Колчак, Врангел и др. Популярни са въстанията от 1920-1921г. в Тамбов, Поволжието, Сибир, Украйна и Кронщадските бунтове на матросите. Само през 1918г. са избухнали 258 въстания, а вследствие на „Червения терор” до 1992 г.,още след създаването на Архипелага „ГУЛАГ” възникват 190 лагера с 85 000 задържани.

11.През ноември е подписан Нйоския мирен договор, слагащ край на войната, а през 1921г. Ленин въвежда Новая экономическая политика (НЭП).

Както посочихме по-напред в реферата, предложихме конспектирано най-важните, според нас, събития довели от Първата световна война до достигането на Съветска диктатура. Тази схема е подредена, според възгледите на двама от най-добрите ни историографи, занимаващи се с разглеждания проблем. Това са Петър Семерджиев с труда му „Руската империя и съветският съюз в съдбата на България”,САЩ, 2005, т.II. и Бойко Белегов с проучването му „Русия 1917-1939”,Велико Търново, 2001.

Така стигаме до ВТОРАТА ЧАСТ на реферата ни, в която ще предложим някои български събития и личности, свързани с изброените в Русия събития.

ПЪРВИЯ ФАКТОР, който сме  подготвили е в пряка зависимост с Първата световна война и разглежда главните събития, разиграли се в нея между България и Русия.

Тъй като двете страни са в противоположни лагери, то ще започнем със случки, които довеждат до сблъсъка им. На 1 септември 1916 г. страната ни обявява война на Румъния. Само 5 дни по-късно, на 6 с.м., българските войни унищожават в Тутракан 60 000 румънска армия. След това падат Силистра и Добрич, а северните ни съседи са поставени под угрозата от капитулация. Като част от Антантата, Русия веднага изпраща в помощ на румънците армия, състояща се от 61-а и 115-а пехотна дивизия, Трета руска конна дивизия, пехотна дивизия от сърби и хървати, живеещи в Русия и артилерийски корпус. Само тези сили са равни по численост на действащите в Добруджа Трета българска армия в състав I, IV, VI и Конна дивизия. В помощ на българите са 25-а турска дивизия от слабо обучени сирийски араби и германска бригада от 4 дружини. Редом с руснаците обаче се сражават пет румънски дивизии и една конна бригада, артилерийски полкове и картечни роти. Руско-румънските сили общо са от 70 дивизии, докато срещу тях са 43 български и 19 съюзнически. Особено важно е да се отбележи, че руските военноморски сили, които подсигуряват фланга на другите си войски, са в състав от няколко нови броненосци, стотици миноносци, десетки крайцери, подводници и катери. Артилерията им покрива почти половин Добруджа, а срещу тези сили българите могат да противопоставят едва 6 остарели миноносци от типа на „Дръзки”.

Когато на 5 септември предците ни водят ожесточени боеве край Добрич, руската 61-а дивизия започва атака на нашите позиции около града, подпомогната от 6 свои ескадрона. „Летящите ескадрони” обаче са избити до последния човек от атакуваните български батареи. С нечувани загуби е отблъсната и руската пехота.

След няколко дни пламват боеве по цялата фронтова линия в Добруджа – от Дунав до Черно море. Българското командване едва успява да събере и противопостави само нестроеви войници , между които са готвачи и санитари, както и граждани-доброволци от Добрич. Те са въоръжени с пушки на убитите в предишните дни. Така се достига до една от най-куриозните битки през Първата световна война, след която, независимо от многото жертви, остава усмивката  на военните историографи от различни страни. Ето и преглед на самото сражение. Стъкмената набързо българска „войска” напада с „ура” и на нож руските позиции. Техните бойци приемат храбро боя, но след кратко стълкновение се разбягват с „ура” към по-задните си, укрепени линии. Тъй като пада здрач и същевременно объркани от бойния възглас, собствените им картечари от тила ги възприемат като настъпващи българи и ги помилат с няколко откоса.

На 7 септември в битката е вкарана и сърбохърватската дивизия, която по думите на ген.Христов, „…се оказва летописец на събитията”. Това е най-коравия противник на Добруджанския фронт, изправен срещу българите. Тази дивизия за малко не пробива нашите позиции. Тогава обаче се появява ген.Колев, бесарабският българин, който с конната си дивизия удря противника във фланга и тила. Така тези сърбохърватски войни изчезват почти изцяло под сабите на конницата ни. Големият Герой от този ден на войната, във целия западен печат, е Конната дивизия на ген.Колев. Освен че попълва дупките в тила, тя разкъсва вражите позиции, напада във фланг и изненадващо налита, подредена като походна колона в дълбокия тил на противника. Нейният начин на водене на бой, навлиза във всички военни учебници, като знаменателни остават и думите на немския генерал Гудериан: ”Учил съм се на танкова война от действията на ген.Колев с конницата му в Добруджа.”

След провала си край Добрич руско-румънските оцелели войски се изтеглят в Северна Добруджа на готовата Кубадинска позиция. Тя е на няколко километра от линията Кюстенджа-Черна вода. Същевременно през пристанището на Кюстенджа руската страна стоварва попълнения от артилерия и казашка конница. Румънците пък насочват невлизалата досега в бой Трета армия срещу едноименната българска. След безуспешната ни атака на Кубадинските възвишения (17-19 септември),нашата Трета армия преминава във временна отбрана, а силите сякаш отново са в превес на страната на противника. Трикратното му превъзходство в числен състав и настъплението на руските войски на 1 октомври носи ентусиазъм  в държавите от Антантата. Атакувани са височините край с.Енгес и Казичи, както и българските позиции при Бетаул и Софулар. Цял ден обаче, многократно по-малочислената от руснаците, Трета българска армия отбива атаките им. Привечер в контраатака тръгва дивизията на ген.Колев. Както е прието да се изразяват участниците в събитията и историографите „МРАЧНАТА СЛАВА НА БЪЛГАРСКАТА КОННИЦА СМРАЗЯВА РУСИТЕ И ТЕ СЕ РАЗБЯГВАТ.”

На 19 октомври Трета българска армия започва мощна атака на Кубадинските възвишения и пробива позициите на румънците на 21 с.м.. Единствено руснаците оказват някаква съпротива на войните ни. Особено страшна е битката на Кубадин, в която 4-а пехотна дивизия шест часа се бие „на нож” с русите. Освен че дивизията на последните е унищожена, българите пленяват и бойното й знаме. По-късно са пленени още две знамена на други руски дивизии. Оцелелите им части се предават на Трета българска армия. Дивизията на ген.Колев се подготвя за нова атака източно от река Серет, когато се получава телеграма от немското командване да спре настъплението. Така се установява пасивен фронт по споменатата река в Молдова между българи и руси.(виж: Димитров,Б.,Войните за национално обединение, 2001.)

Това се случва през началото на януари 1917г. и в цялост, представените до тук бойни събития на Добруджанския фронт, в които най-активна роля имат българите, оказват голямо въздействие върху събитията конспектирани от нас в първите пет точки на първата част от реферата. Можем да твърдим, че в много голяма степен българските победи активират Февруарската революция в Русия. Този първи фактор е свързан и с точка 9 от първата част на проучването ни, в която е отбелязано подписването на Брест-Литовския мирен договор. Както вече посочихме, по правилата на азбучния ред, България е вписана на първо място в този договор като победителка над Русия. За да продължим тази тема ще преминем към ВТОРИЯ ФАКТОР. В него, накратко ще разгледаме каква роля е изиграл един близък съратник на Ленин, сражавалият се до този момент на Македонския фронт, полк. Стоманяков.

    Независимо, че както отбелязахме, сме вписани като първа държава, победителка над Русия, българските управници от този период са възмутени, че от огромния черноморски флот на победената държава, за България остават само 4 миноносеца. По тази причина, полк.Стоманяков, който се познава с Ленин още от Цимервалдската конференция, е приет от вожда на Октомврийската революция, на тайна аудиенция в Москва. Предложението на българската страна е да се разиграе кратка морска схватка край Варна, при която нашите военни ще посочат, кои руски морски съдове да бъдат пленени. От своя страна цар Фердинанд приемал задължението след войната да върне останалата част от флота на противника си. За тази услуга България иска да задържи за винаги два броненосеца, 10 крайцера, 30 миноносци и 5 подводници.

Българското предложение се обмисля сериозно в Москва, но немската агентура вече е получила сведения за тайните преговори и заплашва с нова война Русия, както и че ще удари страната ни. След преценка на плюсовете и негативите от подобен сценарий, Ленин потапя целия черноморски флот край Новоросийск. Така се стига до иронията на датите, които си правят шеги с различни народи. 30 години след подписването на Санстефанския договор между Русия и Османската империя, където славянската държава е вписана като победителка, сега, отново на 3 март, 1918 г. болшевиките подписват капитулация на Руската република. Като страна победителка, най-неизгодни са клаузите на договора за България.

Така стигаме до разглеждането на ТРЕТИЯ ФАКТОР. Той е изцяло обвързан най-вече с точка 8 и предлага един умален, но традиционен модел за противоречието между думи и дела на болшевиките, както и характерен пример за повсеместния „ЧЕРВЕН ТЕРОР” в Руската република.

Няма да описваме убийствата на отделни българи , извършени от руснаци, преди и след Октомврийската революция, защото тези случаи са  хиляди. Относно темата, която разглеждаме обаче не можем да не отбележим едно от тях. Убийството на първия съветски дипломат в Германия, революционера Денис. Общо взето той няма никаква връзка с България, но е ликвидиран от тогавашното КГБ, познато под абвиатурата ВЧК. Това деяние е извършено от подчинените на Дзерджински, защото този млад идеалист, окрилен от текстовете в „Декларация за правата на народите на Русия”, помолил Вилхелм II да се застъпи пред Ленин за обособяване на Република Булгар и немска автономия в Сарътауската губерния, около град Балик (дн. Нижний Новгород), с наименование БЪЛГАРИАНА. В тези два големи региона живели все още потомци на Волжките българи.

Много скоро, след този показен разстрел, започва унищожаването на цели български селища от Алтай до Волга В тези наказателни акции, ролята на основен сатрап Сталин предоставя на Й.Б.Тито.

Чрез гладна смърт са ликвидирани голяма част от Волжките българи и родствениците ни от Бесарабия. Най-ужасяващ в този случай е фактът, че след Първата световна война, по време на големия глад, от Дунавска България изпращат помощи за бедстващите роднини в Съветската федерация, но вместо да стигнат до получателя си, те са продадени в чужбина (най-често през Финландия) от държаваната администрация на страната, която до скоро наричахме “ГОЛЕМИЯ БРАТ”.Междувременно пък сред бедстващото население се стига дори до самоедство. Факти, които се възприемаха със съмнение и бяха отричани от съветска страна, докато не бяха показани на документални филмови кадри. Така бе разкрита най-зловещата същност на болшевишката тоталитарна система, позната като „ЧЕРВЕНИЯТ ТЕРОР”.Тази война срещу населението в собствената страна се е водила по най-различни и поразяващи въображението начини. Единият от тях е възприет в цялост от „Основите за водене на терористична война”, положени от ВМРО по времето на Иван Михайлов (Ванче). Но, докато българските революционери са се стремили да освободят родината си, с тази борба болшевиките са се опитали да ликвидират всеки инакомислещ.

Относно разглеждания фактор ще предложим и един възглед за имперската тоталитарна държава:

Съветският съюз се оказва нова фаза в имперската еволюция на Русия. За разлика от предходния период, когато православието и панславизмът все пак поставят определени рамки на имперските интереси – да речем

Африка или Америка са изключени от тях, то с приемането на комунистическата идеология след 1917 г., която е универсалистка по своя характер, те се разпростират вече по целия свят. В сферата на националните взаимоотношения от една страна се прокламира враждебност към расизма и национализма, интернационализмът се разглежда като висша добродетел, утвърждава се етнически неутралното понятие съветски и се еманципират „подтиснатите народи“ като се създават техни държавни образувания и се стимулира самостоятелното им културно развитие; от друга страна засиленото между национал н о общуване се осъществява само на руски и на практика това разширява русифициращите влияния и върху пространства като Прибалтика или Средна Азия например, – където местната самобитност е била непокътната през царския период, а комунистическият атеизъм се стреми да задуши религиите, което подронва съществени аспекти на самостоятелната културна идентичност.”(Бацаров,З.,”Геополитически системи”,С.,1999г.)

Ще завършим с ЧЕТВЪРТИЯ ФАКТОР. Чрез него искаме да покажем част от индивидуалното влияние на българи в Съветска Русия:

Инициативата на българското правителство да установи дипломатически отношения с Украйна при временното й съществуване е едно от основанията по

времето на сталиновия терор от 30-те години да бъдат отправяни обвинения срещу репресирани български емигранти-комунисти, че са замисляли присъединяването на Украйна към България.

Украйна остава в границите на Съветска Русия и съществува формално като отделна република начело с 6ългарина д-р Кръстю Раковски като неин министър-председател и министър на външните работи. Това дава възможност тя да бъде използвана от съветското правителство като една от базите за провеждане на подривна дейност против България. Тези прояви в рамките на българо-съветските отнощения все още остават непроучени. Те са отбелязвани в изследвания на български историци твърде рядко и крайно ограничено, дори и след като съветското ръководство обявява политическата реабилитация на д-р Раковски.” (Семерджиев,П.,”Руската империя и съветският съюз в съдбата на България”,САЩ,2005г.,т.II,с.28)

В този пасаж бе споменат факта как българин, потомък на родовете на Г.Раковски и Г.Мамарчев, е бил министър-председател на Украйна. Сведенията за него до скоро бяха скрити от руска страна. В края на 80-те години на XXв., бяха показани много от неговите прояви в социалистическия и комунистически свят. Разбра се, че е бил един от близките съратници на Ленин по време на емиграцията в Швейцария и след това при управлението му на Съветска Русия. Заемал е много важни длъжности в УССР и световни организации. Тъй като е подкрепял Троицки и Зиновиев, дълго време е възприеман от Сталин като враг. Ето и още едно сведение за този изтъкнат български идеалист-комунист:

Участник в революционното движение на много страни. В близки връзки с В.И.Ленин. През 1919-1923 г. е председател на Съвета на народните комисари в Украйна. Един от инициаторите за създаването на Коминтерна. От 1923 до 1927 г. е пълномощен представител на СССР в Англия. Разногласията му със Сталин започват през 1927 г., когато Раковски се опитва да защити Троцки. Изключен е от ВКП /б/ и е изпратен на заточение. Реабилитиран през 1934 г., но три години по-късно отново е арестуван. Разстрелян през 1941 г.”(Петров, Н.,Сталин и разгромът на българската политическа емиграция, Пловдив, 2001.)

Това, в общи линии са най-важните фактори, които от българска страна са свързани със създаването, реализирането и активизирането на Съветската тоталитарна държава. Факти от такъв характер можем да предложим в голямо множество, но както отбелязахме в началото, рефератната форма не ни дава по-голяма възможност за поднасяне на още сведения, разсъждения върху тях и завършване с анализи.

Вместо заключение обаче ще предложим кратка статистика за емиграцията след войната от СССР към България и обратно. Още по време на ВОСР от европейската част на Русия, в България, се изселват около 200 000 евреи. Повечето от пленените руски офицери остават в страната ни, а към тях се присъединяват голяма група белогвардейци, една част от които се води лично от генерал Врангел. За тях, нашата държава предоставя места и готови, обезлюдени селища в Добруджа и Средногорието. Изселванията в обратна посока са изключително малобройни. Те са формирани предимно или от няколко семейства, или от отделни комунисти, които по идеологически причини напускат страната ни. Подобна съпоставка представя без коментар къде е истински демократичната държава, защото масовото преселение винаги се извършва от „ЧЕРНОТО КЪМ СВЕТЛОТО ЦАРСТВО”, казано с езика на приказките.(виж: сб. Бялата емиграция в България, С., 2001)

Kaто цяло България получава много голямо богатство след Октомврийската революция под формата на човешки потенциал – посочените преди малко емигранти. От тях излиза значителна по състав и качествена като изява художествено-творческа интелигенция, както различни и значими учени. Същевременно обаче, в страната ни се експонират и негативите на болшевишката власт, в лицето на родните ни подражатели. Най-изявен пример в тази насока, с който завършваме реферата, е унищожаването на Московския храм на Христос Спасителя от съветите и извършения, няколко години по-късно по същия модел, в София комунистически атентат в църквата Света Неделя.

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *