Коренът – Константин Каменов

КАТО СМЕ БИЛИ ТОЛКОЗ ВЕЛИКИ, ЗАЩО ДНЕС СМЕ ТАКИВА?

Константин Каменов

Интелектуално звено „Корени”

Интелектуално звено „Извори”

   През 1992 година споделях на приятели факти защо Буда е българин, както Заратустра, Лао Дзъ, Залмоксис и Орфей, а също им поднасях сведения, доказващи тракийско-българските характеристики на Бог Посейдон, наричан също и Атлант. След още много подобни и доказуеми други разкази, някои от бъдещото ни Интелектуално звено „Корени” започнаха да ме увещават „Длъжен си да го напишеш за всички българи!”

   Колкото и да ме задължаваха, заедно с другия ми приятел, занимаващ се историята ни, Димитър Чиликов, опонирахме и отказвахме това да бъде направено.

   След известно време, за да убедим останалите, че деянието е безсмислено, изнесохме една сказка върху произхода на българите пред двайсетина човека в Пловдив. След нея, по време на дискусията, се роди и въпросът, който все още се преповтаря от някои, включително и медии, всявайки смут в мислите на други. Бе формулиран по възможно най-нелепия начин „Като сме били толкоз велики, защо днес сме такива?”

   На човека, който го зададе отговорихме чрез най-разбираемия възможен реторичен въпрос „Откакто сте се родили, никога ли не сте падали?” В подобен момент не си заслужава да предлагаш още фактология, изследвания, анализи, както и да предлагаш други  логически заключения, защото по този начин все едно се оправдаваш за нещо недогледано, за някоя лъжа или слабост. При наличието на подобни въпроси се усети и духом, че втълпяваните 5 века думи за рая, подплатени с безпощадни кланета, както и 50 години напявания за нищожност си бяха оказали жестоко въздействие върху личната психика и общото достойнство. Определихме последното като тъжен факт, защото подобни въпроси започнаха да пълнят информационното пространство. Те се задаваха, когато фактите показваха, че действително българинът е бил велик народ, а никой не го определя като нещо маловажно днес, но той сам се окачествява като противоположното на велик. Последното ни предизвика да се захванем реално с описването на древния ни произход. Идеята, която си поставихме за изпълнение, бе да успеем да убедим и народа ни, и учените в достоверността на описаната от нас древност. Само човек, работил в тази област знае защо е трудно и прекалено сложно това дело. По начало цялата описана, до тогава, история на света бе извратена, а сякаш през тези години именно българинът не желаеше да узнае истината за своя произход. Всеки може да се убеди в това като се запознае с двата начина на поднасяне на истината за едни и същи събития от античните автори. Така например, ако се прегледат Историите на различните войни от Прокопий Кесарийски ще откриете едно развитие на тогавашния свят, което е допадало на императора на Римската империя. Попадайки на „Тайната история” от същия автор ще отриете по друг начин случили се събития, които обаче се препокриват по-вярно с фактите на автори живели в други земи и от други епохи, както ще бъдат потвърдени и от други науки като археология, етнография, теология и т.н. Работейки чрез моделите на математическата лингвистика, математиката, логиката, синергетиката и кибернетиката не бе трудно да организираме информацията от различните науки във верни раздели и да я моделираме в теми, последователност за поднасяне, както и формули за доказване на темите. Разнобоя за едновременно доказване пред всички и в частност пред учените се съдържаше във факта, че можехме да използваме само един език, докато за цялото и за частното винаги са необходими два различни начина на изразяване. Все пак още в началото обявихме война на БАН, а чрез нея на остарелите „тези” и в учебници, и в „книги”. В науката това е по-скоро предизвикване към диспути и сблъсък на конференции, а не боравене с оръжия.

   При липса дори на тетрадки в началния период опора ни бяха най-вече фактите, които се базираха предимно на древните извори. След ненаучната критика с окачествявания от рода на „шовинисти” и „лаици”, подхвърлихме на учени, които го правиха, че тъй като се базираме на техен колеги като акд. Лихачов, а също  на древни хронисти като Страбон, Цезар, Ибн Фадлан и стотици още антични и средновековни хронисти, предложили безценните сведения за предците ни, то би трябвало по-скоро да разкритикуват тях или да определят тях за „шовинисти” и „лаици” .

   Водих си дневник за всеки факт, който от трийсет години не е видял Бял свят, но постоянно се обогатява с велики факти за българите. Тези сведения, ако бяха видени от служещите на политиката историци, биха отнели всяко настроени за поредна фалшификация. Чрез информационното пространство използвам възможността да споделя откъс от „ЗАБРАНЕНАТА БЪЛГАРИЯ” и специално от първата част „Тайната книга на въпросите и отговорите”. Само до два месеца най-сетне тя ще се появи на Книжния пазар. Предлагайки я тук предоставям възможността всеки българин да си разпечата основни важни факти, които да се превърнат в негов дневник за историята на народа ни, рода му, както и негов личен.

   От своя страна „Тайната книга на въпросите и отговорите” е малка, но изпълнена само с фактология книга, която реално бе написана от сивите кардинали, носили всеки ден фактология по различни въпроси, свързани със заличавани на български древности и духовни ценности. Затова ще завърша книгата с думи на политици от световна величина и древни автори, изречени за българите, България и българската култура. По този начин тези думи са и като вид благодарност за сивите кардинали на България, които не желаят да афишират себе си, но творят съкровената българска култура. Когато предлагам сведения на различни по-съвременни личности мисълта ми винаги ги обвързва и с туй, което и древни представители на света са изричали за българите:

   “В България по времето на хан Крум не са съществували думи като лъжа, измама, измяна, предателство, алчност, завист, клевета и безотговорност.” – ( Мишел дьо Монтен)

   „Само в Рая женската красота надминава тази на българските жени.“ – ( Адалудин Мухаммад Балхи – персийски поет от 12 век.)

   „Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.“ – ( Шарл дьо Гол – президент на Франция)

   „Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация.“ – (Карло Чампи – президент на Италия)

   “Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета. Богомилите създават Европейското възраждане!” – (Франсоа Митеран – президент на Франция)

   “България, спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий е заслужила уважението не само на другите славянски народи, но и на човечеството и това ще бъде така, докато влагаме истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност. България не само е спасила великото дело на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство” –  (проф.Роже Бернар)

   „Името „българин“ означава „мъдър, знаещ човек“ – (арабският пътешественик Абу Абдаллах ал Гарнати)

   „Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора.” – (руският писател Лев Толстой)

   „Българите, силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си.” – (арменските пътешественици Степано Кювер и Хугас Инджеджиян от XVII век)

   „Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно“(Византийски тропарх X в.)

   ‎“БЪЛГАРИТЕ – това е народът, който имаше всичко, което пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.“ – (античният автор Магнус Феликс Енодий V в.)

   „Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите – това качество като че ли им е вродено.” (руският литературовед от XIX – XX в.  О. М. Лернер )

   „Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”  – (унгарският  проф. Геза Фехер)

   “О, боже благий. Ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната” (персийският поет Насири Хусрау)

   “В сравнение с потомъка на Атила – Цар Сименон I, византийският император е изглеждал като парвеню!”  – (академикът от Харвард Омелян Прицак)

    “В България по времето на хан Крум не са съществували думи като лъжа, измама, измяна, предателство, алчност, завист, клевета и безотговорност.” – (френският писател Мишел дьо Монтен)

   „Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време“ – (италианският проф. Санте Грачоти)

   И въпреки тези и още много факти, свързани с най-различни достойнства на българите, България и българската култура, някой все още мащабно дърпа конците и в глобален план името българин и всичко свързано с него, от праисторията насам, липсва. Все пак, всеки сам може да прецени, че винаги се воюва срещу най-стойностните и най-ценните. Поради този факт първично подходихме не само с критика срещу учените ни, следващи една лъжа, но и срещу световните енциклопедии, които го правеха. След това насочихме критиката и срещу световната наука, променяща умишлено парадигмите. Трябва да отбележа, че както сред българската наука, така и сред световната работеха, а и още работят изследовател и хора на духа отнасящи се коректно към проучваните въпроси и те винаги предлагаха доста стойностен и значимо обоснован възглед за българите и България. С много от тях си сътрудничим и обменяме фактология и идеи, а на други постоянно следим изследванията.

   Нататък продължаваме с фактологията, която безспорно трябва да се познава в истинния и́ вариант, защото тя носи основите за българския произход и неговото съществуване. Като най-важен несъмнено е фактът, изречен от много посветени през различни епохи и от различни народи. Буквално той гласи, че българите са най-древният народ на света, а е и единственият, който никога няма да изчезне. Най-силни и категорични са думите по този въпрос на Учителят и Слава Севрюкова. След наши продължителни проучвания, започнали от тези твърдения, достигнахме и до многото сведения, които показаха, че българската народностна група произлизат основите на всички европейски народи. Тези факти почти изцяло са игнорирани от политическата световна наука. Останалите важни сведения, които ще предложим да предлагаме, също ще отбелязваме с термините игнориран, преиначен, изопачен. Така всеки сам може да си направи извода колко мащабна част от световната история е изопачена, за да бъде фалшифицирана българската.

   Започвам с палеолит – неолит, който период в енциклопедиите обикновено се отбелязва с термин от рода „най-древната история“. И тъй като считам, че основно тази част от човешкото развитие през палеолита би трябвало да се отдели на пещерите Магура и Топчика, то съм доста изненадан, че се споменава като единствено „достойна“ френската пещера Ласко. Може би съставителите на енциклопедии е трябвало да се запознаят със значителния труд на Анани Стойчев „Археоастрономия“, за да се опитат поне да разберат, че освен паленето на огън, укриването в по-топли места, като тук разглежданите, палеолитния човек в българските земи е имал доста богата информация и познание за календара, звездните системи, скотовъдството и много други неща, за които днес още дори не сме и помислили, че могат да съществуват. (игнорирани)
   Най-крупните неолитни центрове са открити в българските и прилежащите им земи. От тези огнища на познание и култура тръгва и развитието на съвременното човечество. Липсват находките от Джулюница. Дуранкулашката, Варненската, Пловдивската, културите Градешница, Караново. Липсват и фактите, че в някои от тях са открити първото култивирано жито-ечемик на Света, че от тези земи са познати най-ранните идеи за колело с главина, както и неговата направа. Оттук са и най-древното изработено злато, както и бронзови и медни изделия и то по такъв начин, по който съвременната наука не би могла. (игнорирани)
   Пловдив на два пъти бе обявен от ЮНЕСКО за най-древен град в света, с постоянен жизнен цикъл и непроменил мястото на съществуването си от създаването до днес. Обявен е също за един от десетте най-стари градове на земята според National Geographic. За този значим център на човешката цивилизация обаче няма да откриете дори ред  в политическата наука. (игнориран)

   За първи път в Пловдив бе проследено и открито разделянето на властта на две като се появяват едновременно съществуващи цар и жрец в две функции. Този процес в Евмолпия със столетия е надраснал крито-минойската култура, но така и не е отбелязан в енциклопедиите като пръв и уникален в енциклопедиите. (игнорирано)
   Почти не се срещат сведения за прословутата експедиция на великите рапсоди от Тракия, която се знае дори от обикновените хора като Аргонавтика. Такъв, подобен стремеж, символизиращ търсенето на познанието от епохата на късния бронз е нелогично да бъде пропуснат в енциклопедия с исторически характеристики. В тази група са траки като Язон, Херакъл, Орфей, Прусий, Йолай, Евриал, Еврит, Девкалион и много други, общо 50 на брой. (игнорирана)
   Също нелогично звучат пасажите около  днешния възглед за Троянската война и античната книга, от която знаем за нея. Тя е представена като творение на гръка Омир и се разиграва най-вече в битките между великите принцове на Гърция Ахил, Хектор, Агамемнон, Парис и кой ли още не. Всички те обаче, включително и авторът, принадлежат изцяло към двете големи тракийски племенни групи, които воюват за уеднаквяване на културите си или казано по друг начин – за налагане на доминанта на едната култура над другата. В тази (прото-) тракийска война не би могло да има гърци, защото до Възраждането, мисловност за подобна народност или групи племена липсва. Никой не печели от разглежданата война освен прагматизма и алчността на съвременното човечество. (преиначена)
   Доста странно е в раздел култура на древното човечество, където не може да откриете никакво сведение за титани на духа като Залмоксис, Декеней, Буребиста, чиито учения са възприети не само от техните племена, но освен това се тачат от някои хора и до днес. Доста сериозни, в негативен план, стават нещата обаче, като не прочетете дори името Орфей. Не само че това е най-изтъкнатият тракийски княз (принц) – цар, не само че участва в отбелязаната вече Аргонавтика, но той е и най-великата духовна личност, за своето време. Когато след столетия част от траките тръгват по пътя на прагматизма и са познати под мисловността (а не народността) елини, то те също тръгват от познанията на Орфей, независимо, че унищожават голяма част от учението му. От този период са и първите писмени сведения за великите постижения в математиката, астрономията, физиката, металургията, познанието на езотериката, музиката, живописта и почти всичко свързано с духовността. Цялостно те принадлежат на траките, които с чиста съвест можем да наречем техни родоначалници. (игнорирано)

   Елинският митологичен пантеон е взет изцяло от тракийския, но функциите на боговете са променени, поради което те губят от духовната си същност. От антични автори и чрез археологически проучвания се установи безспорно, че Аполон, Кибела, Диндимена,  титаните около Зевс, както и самият Той, а и доста други персонажи от митологията са изключително присъщи за тракийската култура и вяра, а не са навлезнали в Рим чрез древните елини. Римската империя заимства пантеона си пряко от траките и един от най-тачените им персонажи е „…почитаният сред траките Юпитер-Сбелсурд”, както самите антични римски автори ни съобщават. (изопачено)

   Музите, които са изцяло в тракийския митологичен пантеон и са още от времето на Орфей, когато и мисъл на гърци не може да се открие в каквото и да писание, днес са отбелязвани постоянно в енциклопедиите като гръцки богини. В митологията техен водач е постоянно Бог Аполон, чието име от Хелиос на Аполон е било дадено от Орфей. Все още се счита, че от тази терминът за назоваване тези богини е бил въведен и терминът музей. Предавайки му обаче отново гръцка, а не тракийски същност, всички духовни и културни достижения на траките, които те оставят на света, бяха откраднати и „дарени” на една млада и бедна култура.Калиопа, една от музите, е майка на Ненадминатия Орфей. (игнорирано и изопачено)

   Изследователите Бувал и Гилбърт установиха, че в Египет комплексът от пирамиди е изграден така, че да е огледално копие на съзвездието Орион. (Древно-) тракийският комплекс „СБОРЯНОВО“, разделен на три части – видими (а) и (д), огледални (б) и (г) и същински комплекс (в), е разположен според най-ярките звезди от съзвездията Canis Major, Gemini, Lepus, Orion, Taurus (източен некропол) и Segittarius (западен некропол).

   Освен това във всяко едно погребално съоръжение е вкарано златното сечение – СЕТ (или Свещеният египетски триъгълник), според геометричния проект на пирамидата на Хуни в Медиум и тази на Хеопс в Гиза. Също така, то е изградено на базата на тонални съотношения в музиката. Нещо, изпреварило с хилядолетие времето си. За това обаче няма да намерите и дума в енциклопедиите. (игнорирано)

    Не бива да изпускаме и спортните достижения като уверено подчертаваме, че Кендрисийските игри с център Пловдив, са били доста по-популярни от изцяло прагматизираните Олимпийски. Ако светът бе продължил по херметическия модел на основната тракийска култура, базирайки се изцяло на логиката, а не на емпиризма, то тогава днес щяхме да се радваме на предстоящите Кендрисийски игри, защото Олимпийски нямаше да съществуват. (игнорирано)
   Въстанието на Спартак, трак от племето меди, е най-сериозното в продължителното съществуване на Римската империя. Независимо, че в края са победени от Марк Краз, то тези бойци са в основата на краха на споменатата империя. Малко по-късно, именно това въстание, довежда до нейното разцепване и залез на западната й част. (игнорирано)
   След няколко столетия една от групите, която довършва делото на тракийския гладиатор е (древно-) българската. Водена от познатия засега като хунски владетел, канасувги от племето гепиди, Атила. след доста унищожителни битки над римските войски, достига дотам, че лично папата да го покани на среща, за да се опита да предотврати края на римската армия, която крепи западната църква. И Атила, както и Спартак, не успява докрай, но при него роля изиграва споходилата го бърза житейска кончина.(игнорирано)
   Независимо от това, само за няколко десетилетия след смъртта на Атила, в Европа възникват толкова много български държави, с успоредно съществуване, с колкото не би могла да се похвали която и да е друга страна по света. Освен това е създадена държавата Хазария, Киевска Рус и още няколко европейски княжества, които носят чисто български характер, независимо от названието си. По същото време и в Азия има освен българска държава, но и българска империя.(игнорирано)
   И тъй като споменахме Азия, ще направим конспективен преглед на доста (прото-) български исторически доказани факти. Това е бил народът въвел арийската (ведическа) култура. От столицата на държавата му Балх излизат всички царски династии на азиатските царства от Тибет на запад.

   ВЕД (ВЪРХОВНОТО ЕДИНСТВО)  – това е основата на КУЛТУРИТЕ ЕЛАМ – МОХЕНДЖО-ДАРО – ХАРАПА – ХУН-НУ може да се проследи чрез материалната еднаквост, открита чрез археологията по пътя на възникването им, а духовното и́ съществуване е кодирана във ВЕД. То е древно българско разбиране, че всичко съществуващо е било излъчено първоначално в поредица троения на Върховното Единство, включващо в себе си цялата Вселена. Троенията се разнообразни, взаимосвързани и съгласувани, като се излъчват в пулсации (туптежност).Те на свой ред се превръщат в нови центрове на лъчение. Днешната наука покрива едва сега познанията на древните ни предци. Преминава се от възгледите за по-голяма вероятност на хаоса, за пулсациите или квантовата теория на Планк, за относителността на Айнщайн, за значението на допълнителността и съгласуваността и се стига до смисъла на троенето, наричано от учените „математическа симетрия“ (Хайзенберг). Целият бит и държавно устройство на прабългарите се подчинявали на троичността, а българското звездоведческо времечисление остава най-съвършено  използвано някога на земята. Далечните ни прадеди, които почитали слънчевите изгреви и залези, както възхода и залеза на Луната, съвсем не са били слънце- поклонници или огнепоклонници. Те всички изповядали една прадревна религиозно-философска система. Първият изследовател, размишлявал над Върховното единство на прабългарите е Д. Съсълов. Проявления върху обработен камък от Пловдивското Трихълмие и върху керамични фрагменти, както и върху фигура от Хемус, наподобяваща сфинкс или небесен змей. Необходимо е да се знае, че при създаването на херметичната култура в Египет на фараоните (прото-) траките съхраняват там за човечеството духовно-философската книга „Поимадрес”. В нея най-висшето същество (Господ – Бог) носи прозвището Хермес Тристмегист, където идеята за троичността на вселената е съхранена в най-висша степен.(изопачено)

   БУДА е княз (принц) – жрец от арийската (прото-) българска група, а именно сакският мъдрец (САКИЯ МУНИ) със светско име Сидхартха Гаутама и с духовното прозвище Буда. Той  възстановява ведическото религиозно учение, но чрез друга стилистика, като под различни форми неговата духовност става официална вяра в доста от източните азиатски държави (игнорирано).

   ЗЕНД АВЕСТА е една от най-значимите духовни книги за своето си време. Тя е дело на българския княз (принц) – жрец от столицата Балх, Заратушуа. Той е известен чрез старогръцкото изписване на името му  като Зароастър или Заратустра. Произведението му е реформаторско и изпълнява ролята на  религиозно учение. То  е възприето единствено от българските племена в арийската област Мидия, а след това за период от няколко столетия остава основна религия във възникналата от Мидия  Персийска империя. (игнорирано)

   (Прото-) българите са групата от племена (народът) въвели арийската (ведическа) култура. От столицата на държавата Балх произлизат всички царски династии на азиатските царства от Тибет на запад, а между тях са Сасаниди, Аршакиди, Пахлави и други. „Махабхарата” и нейният раздел „Рамаяна”,както и „Ведите” и много други по-малки текстове, между които и „Упанишадите” са свещени (прото-)български книги. Брахманите са духовниците в тази култура. (игнорирано)

   Връщайки се обратно към Европа и развитието на най-продължително съществувалата България, в региона на Балканите, то съм длъжен да отбележа, че през 1976г. ЮНЕСКО обяви старобългарския календар за най-точния в света, но и досега не е приет като такъв за всеобщо използване, защото щял да промени доста от датите на различни религиозни празници. Като допълнително потвърждение за невероятните познания на тази група от племена в областта на астрономията и времето само ще спомена, че в Индия, през средата на XX век, приеха за официален техен календар този на племето саки, които пък са потомци на траките мизи в Средна Азия.(игнорирано).
   Траките и българите са първите групи от племена, които приемат християнството направо от апостолите на Иисус. Така те са били най-близо да истинския възстановен завет от Христос. Тяхната Библия Вулгата съдържа всички книги и от Изопачения, и от Възстановения завет. След Никейския събор, организиран от императорът „…българин, родом от Ниш“ Константин Велики, в каноничното (в угода на църквата) Християнство се въвежда за официална употреба Библията Септуагинта, където са премахнати почти 60 книги само от Възстановения завет. (игнорирано)

   Почти няма възможност да бъдат открити фактите, че Плиска е най-големият средновековен град на Европа и Близкия изток, а този факт показва несамо начинът на градеж при българите, но и мисловността им за една по-доминираща култура.

    Първата българска столица на Балканите е 24 кв.км.

   Константинопол – 14,5 кв. км.

   Багдад – 7,5 кв. км.

   Киев – 1,5 кв. км.

   Париж – 4 кв. км.

   Столицата на Котраг Биляр е 7 кв. км.

   Освен това Плиска е столицата преди княз Борис – Михаил, а в нея са открити 30 църкви, което отново оспорва досегашната  версия за късната християнизация на българите.(игнорирано)

   Много важно е да се знае, че валовото строителство е характерно най-вече за българите и то още от (прото-) българския период сред хун-ну групата на предците ни. В китайските легенди се говори, че Великата китайска стена е на българите и е била направена като вал, за да не я преминават китайците. В енциклопедиите пише точно обратното, а българите дори и не са споменати като народ.Моделът, по който изграждат валовете е характерен с полегатостта на вала от тяхната страна, докато от страната на противника валът има вертикален вид. Следва берна от няколко метра и окоп. Делото на китайците, свързано със стената е, че столетия след преселението на хун-ну групата са облицовали съоръжението с камъни и тухли.

   През това време българите са построили най-голямото мегалитно съоръжение в Европа и Близкия изток, което се явява 330 километра дълга Северната Новакова бразда. Тя е поредния грандиозен вал, който говори за идеи в управлението, целящи дълго съществуване в Балканските земи. Този факт е от многото, показващи, че българите не са номади.Валът се простира от с.Хинова до гр.Плоещ в Румъния. Все още се изследва варианта, че няколко десетки километри на изток, валът е унищожен, защото той продължава след това до делтата на Дунав.

   Съществува също каменен вал от 54 км. и построени по него 24 крепости.Той се простира между Черна вода и Констанца.

   Земления вал Еркесията, който е единствен на юг от река Дунав е с дължина 142 км. Простира се от с. Навъсен до Бургаското езеро.

   Съществуват още няколко вала строени от древните българи, единият от които е като крепостна стена и свързва Черно и Бяло морета.

   Цялото това грандиозно строителство е дело само на българите. В някои справочници ще прочетете за строители римляни, византийци, даки, гети, готи или някакви други племена, но така и няма да намерите, каквото и да било за българите, както е и в случая с китайската стена.(игнорирано)

 

   Преди да продължа само с фактите от европейско и световно значение случили се след Античността насам, ще отбележа изрично, че автори от различни държави, когато пишат за древните българи и държавата, която те създават на Балканите, наблягат на нещо, което не се среща при други държави и го показват като най-значима характеристика на дедите ни: „При българите няма роби.“ (игнорирано).
   До късното Средновековие Източна Европа – предимно чрез Византия и България – са водещите държави в развитието на Стария континент. Те са и първия щит, срещу продължаващите да се опитват да нахлуват от изток различни групи племена. Тук не бих могъл да не отбележа великите битки на канасувиги, кесарят Тервел, който, отивайки на помощ на Византийския император, практически сам, на два пъти, разбива арабите и не ги допуска да завладеят Европа. В някои енциклопедии обаче може да намерите само сведенията за по-маловажните битки с този противник в Западна Европа от Карл Велики. Българският владетел е канонизиран от католическата църква за светец, най-вече заради културната си дейност и за победата над арабите, но независимо и от този факт сведение за него няма да намерите в енциклопедиите, (игнориран).

   В науката цяла империя бе изопачена като народност и управление, заличавайки по този начин българската и́ същност. Бе измислен терминът Византия, за да бъде определен периодът от съществуването на Източно-римската империя, разделила се на източна и западна по време на ранно християнската античност.Това име на държавата бе изведено от названието на тогавашната и́ столица Византион. Чрез промяната обаче и́ бе преписана изкуствена гръцка същност, която изцяло липсва в империята.

   Ще се спра първо на несъществуващото име. Византите (бизантите) са малко тракийско племе, което столетия преди Христа създава град Византион.

   Етнологично в територията, на която се разполага империята, населението е почти същото, каквото живее в България.

   Когато се четат автентични извори за Византия сякаш в тях пише почти изцяло за българите. Понякога става въпрос за фриги, траки, беси, гети, друг път за мизи, скити, българи, хуни, трети за македонци, но не древните на Филип, а за траките, живеещи в одринското Беломорие, наречено област (тема) Македония. Във всички случаи това са все събития с хора от българската народностна група.

   Двата големи християнски събора, случили се по едно и също време във Византийската империя, влияят върху целия тогавашен свят, но са продукт най-вече на българската народност.Идеите от Средикийския събор са възприети от император Константин Велики и се превръщат в основи на каноничното православно християнство. От Филипополския събор са идеите на ариянството, възприети предимно от българите. Имперската архиепископия Първа Юстинияна, създадена специално за българите, е на базата на идеите при ариянството.

   През изследването на Здравко Даскалов „Византия – дело на българите“[1] ще се спра на още важни подробности, показващи империята като мащабно българско дело.

   „Забележително е, че от 14-те византийски династии с техните 87 императора, нито една не е гръцка и почти нито един от тях не е грък! Както първата, така и последната на Палеолозите с 16-те императора са с Български произход. Палеолозите били от древна Фригия.” (с.123) Фригите са от древното тракийско племе бриги, от което възниква и името българи.

   „Българска е малката Аморийска династия, произлизаща от фригийския град Аморион. Българин бил и нейния създател Михаил II родом от Аморион. Малоазиатски, а не гръцки са били династиите Дука. Последният император от нея Никифор III, който е родом от Фригия също е  българин. От Мала Азия е и династията а Ангелите. Също не е гръцка и голямата Македонска династия с 17 императора. Създателят и́ Василий I Македонец е българин. Установил го е проф. Марин Дринов. Роден е в българското село Белипра, одринско. Във Византия Македония е била одринска Тракия, а област България е била днешна Македония.”(пак там.с.123)

   „Династията на славните Комнини, една от най- интелектуалните, не само,че не е гръцка, но е и българска! Комнините са били от южна Тракия. Ак. Иван Дуйчев съобщава, че има безспорни извори за единствената византийска писателка и историчка княгиня Ана Комнина, дъщеря на император  Алексей Комнин, че е българка и потомка на цар Самуил. Лично тя пише, че майка и́, императрица Ирина, е била внучка на един от синовете на последния цар на Първото Българско царство Иван Владислав. В същото съчинение тя посочва като свои сродници по майчина линия Радомир Арон, син на Арон – Иван Владиславовия син.”(пак там.с.124) Организираното съзаклятие срещу император Алексей Комнин в края на 1007 г. от братовчедите и́ братята Арон и Траян потомци на Иван Владиславовия син Арон, били висши византийски съновници, или са живеели в двореца като родственици на императрицата.

   „… факти потвърждават твърдението на Йордан Вълчев, че Василий II създал българската Охридска архиепископия договаряйки се с Пресиан Алусиан за образуването на дуалистична държава помежду Византия и България. Й. Вълчев нарича Алусиан цар Алша и че той бил обявен от Василий II за съимператор и че той като скопец нямал семейство и деца. Вълчев твърди още, че Алусиан със семейството си се преместили в Константинопол. През 1025  Василий II починал. Престола трябвало да се заеме от Алусиан. Братът на починалия император извършил дворцов преврат и узурпирал престола под името Константин VIII. 34 години продължили безкрайните дворцови борби. Неговата Теодора през 1055 г. успяла да го вземе за една година. Алусиан бил вече много възрастен. Предната година предоставил царствените си права на синовете си Василий и главно на Самуил Алусиан. От времето на Пресиан Алусиан е  присъствието на потомците му в Цариград и двореца и участването им в ръководството на държавата.”(пак там.с.124)

   Византия е създадена от българинът Константин Велики роден 272 г. в Ниш населен изключително от траки, включително и областта му. Баща му Констанций Хлор е мизиец роден в  северна България значи българин. Майка му е тракийка от Ниш пак българка. Константин е чист българин. „Прави столица на източната римска империя гр. Византион на  Босфора, преименувайки го на свое име. Константин Велики обновил и благоустроил новата столица, като я водоснабдил и канализирал според  Анонимният хронограф с най-хубавите тръби – българските.” (пак там.с.125)

   „Улфила (от гетите;м.б.), … имал догматични различия с Цариградската патриаршия относно триединосъщноста на Св. троица, в това се изразявало българското еретичество. Константин Велики бил негов приятел и го покровителствал, защото считал, че Улфила е прав и защото му е сънародник.”(пак там.с.125)

   Императорът, с испански произход, Теодосий I, бил наследен от българин – Лъв I. „Той бил от тракийското племе БЕСИ, живеещи по средното и горно течение на р. Марица някъде между Пловдив и Рила. Цената на получаване на престола било убиването на силната личност на империята сънародника му трак Аспар, от когото се страхували противниците на българите. Лъв I туря начало на нова династия носеща името му. Няма деца. Трак бил и внук му Лъв II управлявал 1 година, заместил го вуйчо му Василиск, също българин, шурей на Лъв I, чиято сестра се казвала с българското име Верина. Следващият император е Зенон Исавър от Мала Азия. Наследил го българинът от Дурацо Анастасий I управлявал до 518 г. С право д-р Ценов го нарича ренегат. Той се обявил срещу сънародниците си. Въпреки това в съдбоносни моменти се опирал на тях. Довереният му пълководец е Йоан Скит, който потушил голям бунт на исаварите. Анастасий угоднически, за да смаже българското присъствие в Цариград и империята изгонил българският патриарх Македоний и го заточил заедно с българските владици в София, Охрид, Кюстендил, Ниш и Никопол – южният близо до днешния Гоце Делчев, за да обезглави българската църква. Това довело до голямото въстание на Виталиан българин от Шумен, племенник на патриарх Македоний по майка. Това българско въстание избухнало в Добруджа, скоро то обхванало по- голямата европейска част на Византия, подкрепено масово от населението. Виталиан стигнал до Цариград, обградил го. Опитал се да го превземе, но не успял. Без да прекрати въстанието се оттеглил в Тракия. Прекратил го едва 518 г. когато император станал сънародника му Юстин, който веднага го взел в Цариград и го направил консул. Юстин бил българин от с. Ведряна Кюстендилско или Нишко. Българското му име било Истина, а жена му се казвала Любкина. Името му преведено на латински станало Юстин. Той довел за помощник племенника си роден пак в село Ведряна и носещ неговото име Истина. Юстин умира 527 г. Наследява го племенника му и за да се различава от вуйчо си добавя „иян“ и става Юстиниян. Майка му се казва Бегленица, я баща му Изток. Много вярно чл. кореспондент проф. Бешевлиев пише :

   „Около Юстиниян Велики имало много лица с тракийски имена, като висши военни и съновници. Това не е случайно. Юстиниян Велики дължал на сънародниците си, затова се опирал на тях. Най-добрият му пълководец и довереник бил Велизарий роден в Герман – днешна Сапарева Баня, племенникът му Германий , началникът на конницата Руфин и др. негови съотечественици.(…)”(пак там.с.126-127)

   Юстиниян, започнал обратен на романизирането процес в империята като наблегнал на укрепяване на  българската самоличност на водещия народ. Това можело да стане „…само ако създаде независима от Цариградската патриаршия българска църква на територията на Византия. С новела N11/18 май 535 г. той я създава, наричайки я на свое име „Първа Юстинияна“. В нея не били включени църквите на българските федерати на юг от Искър, които не били подчинени на Цариградския патриарх.”(пак там.с.128)

   „В „История на Византия“ от руския историк Левченко пише, че когато Юстиниян Велики поел престола, отпочнал веднага твърди мерки срещу еретиците, давайки им тримесечен срок да се откажат от ереста си и да предадат църквите си на православните, забранявайки им да заемат държавна работа. Тази разпоредба не се отнасяла само за арияните, каквито били българите.”(пак там.с.128)

   „Българинът Юстиниян Велики е най-големият византийски император във всичките си изяви : вътрешна политика и усъвършенстване структурата на държавата, блестящо законодателство, което и днес е в основата на цивилистиката на съвременния свободен свят, величественото строителство, връх на което е църквата св. София в Цариград и във външната политика с огромните териториални завоевания и възстановяване на Римската империя в нейната стара цялост.”(пак там.с.129)

   „Интересно е да се знае, че Магнаура не е гръцка или латинска дума, а старобългарска, от където следва, че школата е създадена от българите и затова носи това име.Единствената жена историчка и писателка е българката Ана Комнина. Да не забравяме, че създателят на източното православно църковно пеене, великият композитор и музикант Йоан Кукузел е българин. Той за делото си и светия си живот е канонизиран за светец. Още по важно че ритмите в това пеене са български.”(пак там.с.130)(игнорирано и изопачено)

   В енциклопедична книжнина, разглеждаща в исторически план културното развитие на народите не би трябвало да се изпуска факта, че до XIV-ХVв.в. изворът за европейската култура са Магнаурата във Византия, както и Преславската. Охридската и Търновската книжовни школи. Те запазват за света достижения не само от християнски характер, но също така древни произведения, които са основите на много от съвременните науки. Развиват строителството, различните занаяти и доста други ежедневни човешки необходимости.(игнорирано).

    България е световноизвестна сред медиевистите, занимаващи се с културата, чрез невероятната си керамична школа, чийто най-славен образец е иконата на Св. Теодор Стратилат. В енциклопедиите почти няма да намерите сведения за това. Като внимание те се насочват към друга, незначителна култура от тази епоха. Тя не оказва никакво влияние за развитието на света. Минавайки и под опеката на ЮНЕСКО, Боянската църква, със своите стенописи, неслучайно е обявена от специалистите като център и начало на Европейския Ренесанс. За тези безспорни факти няма да откриете и ред в разглежданите енциклопедии. (игнорирани)

   В България е създадено Богомилското учение, което не е ерес, както го окачествява все още християнската догматика, а по-скоро връщане към основите на християнството от времето на апостолите. Това верско учение намира почва в целия европейски свят, познато под прозвища като патаренство, албигойство, катарство и др. Специално за катарите, които от северозападна Италия се изселват в югоизточна Франция, се създава дори цял рицарски орден, който да ги опази и е известен сред историческите среди като тамплиери. Всички тези разклонения на богомилите, в отделните държави обявявани като еретици, са били заклеймявани от Западната Църква с прозвището бугри (=българи). Заедно с това учение от Византия и България към цяла Европа се разпръсква и мисълта на другите „еретици“, познати като мистици, ариани, монтаисти, гностици, монотеисти, манихеи, исихасти и още много други.(игнорирано).

   Доста български духовни личности стават национални църковни водачи на държави. предимно. принадлежащи към Киевско-Литовските княжества.
  Независимо, че повечето от наследниците на тези народи признаха официално отбелязания факт, а някои все още го инкриминират, то в разглежданите енциклопедии няма да откриете нищо за това. Ето и думи на украинския посланик Вячеслав Похвалски, свързани с този въпрос: „Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан.” (игнорирани).
   Безспорно, разглеждайки Средновековния  период от европейската история, най-видно място заслужава делото на Св.св. Константин-Кирил и Методий, продължено и от повече от 90 техни ученика. Сред последните най-популярни са Св. Климент Охридски, Св. Наум, Св. Горазд, Св. Ангеларий, Св. Сава  и в цялост – Свети Седмочисленици. Тези безценни за християнството мъже създават две писмености в служба на Библейската вяра. Освен това, в диспута си с триезичниците Св. Константин-Кирил защитава правото на старобългарския език, който се отразява чрез разглежданите писмени системи и става равен с другите два християнски и три библейски езика.  С това се защитава правото и на всеки друг народ и езика му. Може да се отчете като най-демократичното дело за времето си. След Кирило-методиевия акт една трета от средновековния европейски свят столетия поред използва старобългарския език и двете ни писмени системи като основни и в своите държави. Преди смъртта си Папа Йоан Павел II канонизира Св.Св. Константин-Кирил и Методий за Покровители на Европа. Независимо от всичко това, в някоя енциклопедия може да срещнете случайно текст, че кирилицата е руска писменост и толкоз. (игнорирано и преиначено)

   Прочутото „Реймско еангелие” на което се заклеват много от френските монарси постоянно буди голям спор сред различни народни, къде е било създадено то. Единият завет е на глаголица, а другият на кирилица, но така и никъде, както и почти никой не се опитва да отбележи в енциклопедиите, че и двете са писмености, създадени от българите и че благодарение на тяхната културна дейност през Средновековна Европа френските крале избират да се кълнат върху Библия неизписана на латински, а на български. (игнорирано)

   Фактите, които, заедно със сведенията за една почти българска, като народност и култура Византия, носят много различен облик на българите, който сякаш е забранено да бъде възприеман от хората. Различни научни издания показват откъси от фактите, след което преминават в забвение. Тук ще споменем за факти, които са налични в древни извори, археология, етнология, но минават към забраняваните.

   Трудно може да се разбере, освен от редките специализирани изследвания, че падайки и под Византийско и под Османско робство българите не се загубват  като народ, а дори продължават да играят важна роля и в световен план. От някои арменски източници научаваме, че когато Византийската империя е завладяла България синът на Иван Владислав, познат под името Арон Булгар е от първите управители на ранната арменска столица Ани. Когато през 1048г. византийците воюват с тюркските селджуци, българския аристократ води една от трите армии на християните, като през този период той владеел и Васпураканския край.(игнорирано)

   Независимо от падането под византийска власт българите не само се съхраняват като народ, но се запазва и родословието на българските династии. Един документ от средата на XXв. показа, че  потомците на Самуиловата фамилия и до днес живеят, чрез едно от разклоненията си в Италия. „Родословното дърво започва изрично с надписа: „Империя на българите“ /на италиански/… Под Империя на българите, четем:

SAMUEL + 1014

986 ZAR DES BULGARES

   Въпреки че носи печатите на италианските институции, за да има силата на документа, цялостното изписване е на ръка. В други листове обаче е използван и машинопис. Особено ценни са печатите и заверките от Министерство на външните работи на следвоенна Италия.

   Генеалогичното дърво е от два клона: единият – преминаващ през династиите на Византия, и вторият – съединяващ се с италианската фамилия. Всички родови разклонения са проследени най-подробно чак до 1953 г.

   С особено значение е оригиналният документ – извадка от стр. 103, том ХХVII под № 7046.

   Едно налагащо се пояснение

   В Италия и до днес съществува специална институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Книгата се нарича Tabella per I’iscrizione nei libro d’oro della nolilla Italiana.

   За да извоюва правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия трябва да представи научно проверени свидетелства.

   И едно съществено обстоятелство – в libro d’oro имат право на вписване и родове, чието потекло е от чужда династическа кръв, стига тя да установява в края на краищата фамилия, която е свързана със страната. Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии благодарение представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия.”(игнорирано)[2]

   Още през VIII в.пр.Хр. в Анадола се заселват голяма група кимери и заедно с малоазийските траки във Византийската империя дообогатяват българските колонии по света, започвайки и те да се назовават българи. През XI век, когато там се опитват да се заселят селджуките тези българи и Византия като цяло ги отблъскват. Още по-късно кимерийските българи имат и едногодишен конфликт с караманите. След това се обединяват и възниква Караманската държава, за която във всички извори пише, че е българска и се простира на планините Булгар даг и Кония в Анадола. Няколко века не позволяват и на османците да ги завладеят.Тази държава окончателно загива в началото на XVI в. Интерес предизвиква фактът,че независимо от мюсюлманския и́  характер, последният владетел, който я управлява е  българката християнка Катерина. През 1921г., когато Ататюрк става министър-председател на Турция проф. Асъм е първият, който се осмелява да публикува откъси от „Книгата на Караман”, както и някои други документи, даващи информация за значително българско присъствие като население и територия в Анадола. Той отбелязва в свои изследвания, че „може с основание да се мисли, че християните, които днес се намират по онези места и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи”.

   Интересно сведение от XII в. ни е оставил Абу Мансур ал Хазини, който съобщава за „българските страни Сувар, Булгар и Анкара…”, като последната е едно от важните места, където са летували и зимували български джемаати –юруци.

   Важно е да се знае, че и най-големият рудник, където се е добивало олово и алуминий, е в тези български земи и с някои прекъсвания, след края на тази българска държава, е продължил наново в началото на XIX в. до Първата световна война.(игнорирано)

   Във времена, когато България е вече под Османско робство, венециански зографи искат разрешение и помощ от султана, за да могат да стигнат до Боянскта църква и да създадат нейно копие, определяйки я за най-добра от своя вид в тогавашна Европа. Документът се пази в Истанбулската библиотека, но сведение за пред ренесансовия характер на българската култура и влиянието й върху цяла Европа почти не може да се открие в енциклопедиите. (игнорирано).

   Когато настъпва времето на Европейския ренесанс България е под Османско владичество. Независимо от това, много от богатите фамилии от териториите на днешна Италия и Франция са с български корени, но по-важното е, че именно тези родове спонсорират изкуството, културата, както и доста от морските походи, причислявани днес към Великите географски открития, (игнорирана).
    Дори през периода на Османско владичество има множество факти, които са ценни за науката, но и аз ще предложа съвсем малка част от събитията, извършени от българите през този период и имащи европейско и световно значение.

   XIX век България ражда един от светилата на човешката мисъл – д-р Петър Берон. Той е написал повече от 30 научни труда по философия, медицина и химия и то на латински, гръцки, френски и немски. Той подхвърля идеята за телеграфа. Неговото име е записано със златни букви на фасадата на Сорбоната в Париж наред със строфа от „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев.(игнорирано)

   Българинът е човек от такъв народ, който би могъл да направи така, че и най-големият му господар да наруши законите, заради него. Така по време на Османското робство, най-близкият и доверен човек на султан Абдул Меджид е българинът Стефан Богориди от Котел, племенник на Софроний Врачански. Доказателство за оказаното му изключително доверие е даването му на титлата княз. Той е единственият турски поданик, на когото е гостувал в дома му лично султанът, нарушавайки Корана и тяхното законодателство. Това се е случило по повод сватбата на сина на Богориди.(игнорирано)

   Създателят на Турция е определяният като Баща на нацията – Ататюрк. Имало е вероятност, ако империята окончателно се разпадне Турция да не възникне. Самата империя е Османска, по името на основателя й Осман, а не турска. В началото на XX в. българският помак от Солун Кемал паша създава Турция и получава заслужено прозвището Ататюрк. По неговите идеи се предвиждат свободи за всички народности и вероизповедания в държавата. След неговото кратко управление това не продължава да се случва. (игнорирано)

   Идеологът на Велика Сърбия е българинът Никола Пашов. Той е преселник от тетевенско в Сърбия. След смъртта на баща му, майка му се жени за сърбин. Тогава името му е променено на Никола Пашич. След една от поредните войни между Русия и Османската империя, той става министър-председател на Сърбия и прокарва велико шовинистките си идеи. (игнорирано)

   Един от най-добрите президенти на Гърция бе българинът от Беломорието Константин Караманлис.Истинската му фамилия е Караманев, а неговите най-близки роднини доскоро живееха в Асеновград. Заради случаи като президентството на Караманлис в Гърция бяха хвърлени милиони долари ресурси, за да бъде преиначен произходът на каракачаните. От тракийски той трябваше да бъде фалшифициран на гръцки. Като изключително млада народност гръцката не успява да заличи истината, но вкара много съмнения след различни лъжливи текстове. (преиначено)

   Когато пишем с критика към енциклопедиите и политическата наука, разглеждаме предимно хора и събития от миналото, но ще споменем че и в момента има политици, които са президенти или министър-председатели на различни държави или управляват световни и европейски институции.

   А.Х.Аликов издаде значим научен труд, озаглавен „500 руски фамилии с български произход“. Само от това изследване, но не и в световните енциклопедии, може да се разбере колко знатни българи са управлявали Русия и колко от тях са участвали в сътворяването на Руската култура. За да се помни би трябвало да се знае за българския произход на личности като Борис Годунов, княз Горчаков – министър-председател през Руско-турската война през 1877 – 1878 г., Андрей Жданов, Хрушчов, Борис Елцин, Трубецкой, Суворов, Кутузов, Ушаков, братята Иван и Константин Аксакови, граф Алабин, Аничков, Державин, художникът Шишкин, поетесата Ана Ахматова, Пушкин, Тургенев, Гогол, Юрий Венелин, Рахманинов, Римски-Корсаков, Скрябин, Татишчев, Тимирязев и много други.(игнорирано)

   Трябва отново да отбележа, че са важни думите на значими хора в науката, изречени за България, българите и културата им. Безспорно е, че няма да мога да предложа всички, но най-важните от тях е добре да бъдат помнени от всеки българин, защото постоянно се конфронтират с политическата наука и помагат постоянно на изследванията за откриване на истинна истинната история.Най-популярни си остават текстовете на акад. Д.Лихачов, а от тях ще извадим само „Българите са най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. България е държава на духа.“

   В този дух е и виждането за българите на проф. Норман Дейвис, който отбелязва: „Българите са в ядрото на Европейската цивилизация!” Българите са в ядрото на Европейската цивилизация!”

   Другият учен, посветил живота си на изучаването на древната България, унгарският проф. Геза Фехер  споменава на едно място: „Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията, като цяло на Европа!”

   Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че „… В СВЕТА Е ИМАЛО 21 ЦИВИЛИЗАЦИИ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е БЪЛГАРСКАТА. РАЗШИРЯВАЛА ГРАНИЦИТЕ СИ ПОСРЕДСТВОМ СВОЕТО СИЛНО КУЛТУРНО ВЛИЯНИЕ.”

   Японският професор Шигеоши Мацуяма подчертава, че  “Българската държава е между седемте световни цивилизации”. 

   Проф. Хари Салман на база изследванията си подчертава: „Трябва да се признае, че съществува дълбока връзка между Източна и Западна Европа в областта на културата и заедно с това да се подчертаят изключителните заслуги на българите в прехвърлянето на нови културно-цивилизационни импулси към Запада от дълбока древност.“

   Тъй като въпросът, който поставихме като заглавие на този текст „КАТО СМЕ БИЛИ ТОЛКОЗ ВЕЛИКИ, ЗАЩО СМЕ ТАКИВА ДНЕС?”, е използван за  манипулация от някои учени и медии, обичам да предлагам и фактология за българи, имащи световно значение и малко преди, както и след периода на Втората световна война. Тя е  прекалено много, поради което няма да претендирам, че съм представил всичко, но предложените факти отговарят на всеки въпрос-съмнение, показващи, че българите продължават да са хора с велики духовни и интелектуални качества. Ще се опитам да набележа най-значимите от по-близките ни във времето събратя, без които светът сега нямаше да е същият.
    Започвам с Петър Дънов, известен като Беинса Дуно и създател на духовното и езотерично движение Бялото братство. Учителят е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Основните теми на неговите лекции са: мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото; духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика и др. Дава упражнения за дишане, медитация и концентрация. Създава Паневритмията, която днес се играе в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни по света. Пасажа за тази българска духовна личност ще бъде малко по-голям, защото не бих могъл да пропусна казаните за него думи от световноизвестни личности: кардинал Джузепе Ронкали. посланик на Ватикана в България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII. казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов.“; по повод годишнина от рождението на Алберт Айнщайн през 1989 г. Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България.“; Джиду Кришнамурти. лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България. Последното в това твърдение се отнася към събора от 2-ри рвгуст 1929 в Оммен, Холандия и рязко противоречи на речта произнесена от Кришнамурти в този ден по повод разпускането на „Ордена на Звездата“; Онисабуро Дегучи. водач на японското духовно движение Оомото. споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България.“; Алфред Лемоние. професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Дънов с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото.“ (игнориран)

   Последният шахиншах на Арианам Мохамед Реза Пахлави не криеше, както и съпругата му Роза, че са с български корен, бидайки от фамилията Пахлави, с корени от град Балх. Също от тази династия е и покръстителят на Армения Св. Григорий Пахлави. (игнорирани)
    Никола Димков е един от малкото хора, който, чрез книгата си „Звезда на съгласието“, предлага идеята на американския президент Уилсън за формулиране на неговите 14 точки за омиротворяване на света и полагане основите на Обществото на народите. (игнориран)
    Ана Маймункова, по-популярна с псевдонима си Ана Май, заедно с другите жени, които тя предвожда като делегацията на българските жени на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г., прави предложение да се установи един общ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март. Така този ден се превръща в световен празник на жените. (игнорирана)
    За изобретенията на Николай Тошкович се знае много повече, отколкото за самия него. Има два патента, издадени от френското патентно ведомство за изобретения. Първият от 1857 г. – в съавторство с френския механик Франсоа Жерар – за система бутало с бутални пръстени с регулируем натиск и втори, от 1859 г. – самостоятелно – за гребен винт с двойно действие. В Париж през април 1860 г. завършва и ръкописа си „Практически записки по параходите“. Това изследване, системен научен труд със завидна широта и дълбочина, е направено по време, когато 92% от световното корабоплаване е ветроходно. Тошкович се отнася критично в проучването си към повече от 180 изобретатели от неговата епоха и многократно спори с най-големите тогава европейски авторитети по парното задвижване на кораби. Добре познава тогавашното състояние в научни области като: теорията на абстрактните течности, теорията на вълнението, теорията на движението на гребния винт, диференциалното и интегралното смятане. (игнориран)
    Д-р Стамен Григоров е български учен – лекар и микробиолог. Следвал Естествени науки в Монпелие (Франция). Завършил Медицина в Женева. Изследва микрофлората на българското кисело мляко и ОТКРИВА квасната бактерия, по-късно наречена Bacterium bulgaricum Grigoroff. За откритието си получава награда от Женевския университет. Той е ПЪРВИЯТ УЧЕН В СВЕТА, открил и приложил по време на Първата световна война различни пеницилинови гъбички срещу туберкулозата и холерата. След войната продължава изследванията си в института „Карло Форланини“ в Рим. (игнориран)
    Първият проект на електронна цифрова изчислителна машина е създаден през 1937-1939 в университета на щата Айова в Амес от Джон Винсент Атанасов (John Vincent Atanasoff), професор по физика и математика. Това става заедно със студентът му Клифърд Бери. Машината била наречена от създателя й ABC – Atanasoff-Berry-Computer. ABC била предназначена за решаване на системи от алгебрични уравнения с 30 неизвестни и изчисленията в нея се извършвали в двоичен код.Джон Атанасов е носител на най-високата награда на Американското дружество на машинните инженери „за пионерско изследване, откритие и конструкция на първия цифров компютър…“, който е в основата на всички съвременни компютри. Машината е напълно завършена през 1942 г. (игнориран)
    Професор Иван Митев е ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ШЕСТИЯ ТОН НА СЪРЦЕТО. Петия сърдечен тон открива преди 50 години френският кардиолог Карло. През 1982 г. проф. д-р Иван Митев прибавя към звуковата мелодия на сърцето шести тон и става вторият български откривател след акад. Георги Наджаков. Откриването на шестия сърдечен тон спомага за по-цялостното опознаване на сърдечната дейност, да се избягват диагностични грешки. През 1972 г., докато преслушва сърцето на пациент, долавя допълнителен тон. Иван Митев работи няколко години върху най-голямото свое изследване, а именно – откриването на допълнителния (шести) сърдечен тон. През 1974г. той дава гласност на своето откритие в бр. 4 на списание „Педиатрия“. Откритието му е признато през 1980 г. В негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиология. наречена „VI тон“.(игнориран)
    Петър Петров е считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първия дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи. Първоначално учи инженерство в Германия, както и механика, и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. През 1951 се преселва в Канада, след това в САЩ. Работи за американските ВВС. През 1959 започва да се занимава с космическа техника. От 1963 работи за НАСА по програмата Аполо и ракетата Сатурн. В Торонто участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. В Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към Мелбърн, Флорида. Там взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на Harris Corporation. Помага за разработката на първия метеорологичен (Nimbus) и първия комуникационен сателит (Telstar) и организира звено от компанията за работа с полупроводници. Производител е на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът му е бил продиктуван от необходимостта за множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове – процес отнемал дни и човешки ресурси. Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран, Джемини II. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода – Лии Тейлър – езерото Гюнтерсвиил 1967г. През 1969г. българският изобретател Петър Петров създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Часовникът е пуснат на пазара през 1971 с марката Пулсар (Pulsar) и струвал $2100, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт.(игнориран)
    Проф. Димитър Съселов е откривателят на най-далечната планета. През 1980 негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание. Така го забелязват от Световната астрономическа асоциация и го канят да специализира в Торонто. Канада. През 1998 вече е поканен за професор в Харвард. Понастоящем проф.Съселов е директор на Харвард-Смитсониън Център по астрофизика. През 2003 г. проф. Димитър Съселов и екипът му откриват най-отдалечената планета, известна на астрономите. Тя се намира на 5000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец и е наречена OGLE-TR-56b. (игнориран)
    Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г. По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта като доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. В отделението Асен продължава да работи върху конструирането на първия български самолет „Експрес“, който завършва през лятото на 1915 г. През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от 1 милион долара. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. Кабинетът на Александър Стамболийски отпуска 6000 долара, за да заминат двамата българи за САЩ. но конкурсът не се провежда, защото техният тандем е единственият участник. Асен Йорданов остава в Съединените щати. След известно време започва работа като чертожник в конструкторското бюро на заводите „Къртис“, сетне става летец-изпитател. Завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Назначен е за главен конструктор на „Къртис“. Участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като например летящата крепост „Боинг Б 17“, изтребителите „Локхийд Р 38 Лайтнинг“ и „Къртис Хоук 81“, бомбардировачите Б 24 иБ 29, както и за транспортния самолет „Дъглас DC 3“. През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество „Джорданов Авиейшън Къмпани“, преименувано по-късно в „Джорданоф Корпорейшън“. Асен Йорданов открива авиационно училище и скоро то се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ. Йорданов е автор на много книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост. В САЩ са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Йорданов пише учебниците си на разговорен език, към технически илюстрации добавя комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене. През 50-те години на двайсети век Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата „Джордафон“ – предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си. (игнориран)
    Иван Ночев е конструктор на реактивни двигатели към НАСА. Той основава своя фирма в областта на аерокосмическите изследвания. Ночев и екипът му работят за космическата програма на САЩ. Изобретение на българина са реактивните двигатели на спускаемия апарат, с които е станало плавното кацане на Луната, излитането и успешното скачване с кръжащия около нощното светило кораб. На 13 март 1991 г. в Сан Диего завършва земният път на българина, направил възможно стъпването на американци на Луната. На погребението му присъстват трима американски президенти -Картър, Рейгън и Буш. (игнориран)
    Димритър Пасков е създателят на Нивалин – лекарството, което се извлича от блатното кокиче. То помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферна нервна система, и за лечение на деменции от Алцхаймеров тип. Лекарството Нивалин е създадено през 1956 от: проф. д-р Димитър Пасков, българин. Главен помощник в откритието на фармаколога проф. д-р Димитър Пасков се явява едно момиче – то пиело водата от чашата с кокичета, които родителите му оставили в стаята. (игнориран)
    Българският инженер Юри Марков е изобретил уникално „антиоръжие“. Уредът е големината на джобно ножче и открива всякакви взривни вещества и огнестрелно оръжие. Металното изделие тежи малко над 500 грама. То открива взривните вещества и огнестрелните оръжия на разстояние над 10м. дори през бетонни заграждения. Търговското му наименование е SNIFFEX (подушващо експлозиви – англ.). Наречено е така, защото засича йоните на азотния двуокис – съставка на почти всички видове взривни вещества. Уредът няма нужда от презареждане 3 години, защото използва главно земния магнетизъм и биполярността на човешкото тяло и съвсем малко собствена енергия. Неговото изобретение няма аналог в света. Има подобно норвежко приспособление, но то се използва с различни чипове според различните видове експлозиви, които търси. Уредът е патентован в Европа и в САЩ. „От чисто философска гледна точка това е едно чудо, това е първото в света антиоръжие“, хвали го Валентин Радомирски, управител на „Арсенал трейдинг“. Той подчертава, че това е един от редките случаи, когато изобретение от световен мащаб се произвежда в България. През последните години Юри Марков е работил в сферата на сателитните комуникации. Бил е технически директор на фирмата, партньор на „Дойче телеком“ за Балканите, както и консултант в редица телекомуникационни проекти. Това е първото му изобретение. (игнориран)
    Лъчезар Цветанов е авторът на първата говореща книга за слепи.Българския студент в САЩ спечели първа награда в конкурс за създаване на модел на дигитална говореща книга за слепи. От 23 годишен Лъчезар Цветанов учи промишлен дизайн в университета в Бриджпорт, щат Кънектикът. Моделът му е избран като най-добър сред 146 проекта на студенти от 28 висши училища по дизайн. При разгъване сребристата корица на говорещата книга достига размера на нормална книга. Различни по форма бутони по ръбовете й позволяват на слепите читатели да разлистват страниците. (игнориран)
    Румен Антонов изобретява уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво. С помощта на капитал от Холандия учредява фирма „Антонов Пи Ел Си“, регистрирана в Манчестър (1991). Патентова изобретената кутия и скоро след това я продава на водещи световни автомобилопроизводители – най-напред на японски („Хонда“). после френски („Рено“. „Пежо“), британски („Роувър“). германски (за „Даймлер-Крайслер“). индийски (за „Сузуки“). като се ангажира да разработи промишлен прототип. „Тойота“ също я използва, но без лиценз, за което изобретателят ги съди.За по-нататъшно финансиране на фирмата тя излиза (пуска акции) на фондовата борса (1995), но за няколко години натрупва загуби от 2 млн. брит. лири. След 2000г. постепенно започва да печели, за да достигне котиране на борсите в Лондон и Амстердам за 150 млн. щ. дол. В Ротердам регистрира фирма „Антонов аутоматик текнолъджи“ („Антонов АТ“) с дъщерно дружество във Франция. Френската държава отпуска субсидия от 200 000 фр. фр. за нови разработки. Япоснкият гигант „Хонда“ откупува лиценз за 6-степенна кутия (оценявайки я като по-малка, по-лека и по-икономична) с ангажимент за възнаграждение за всяка продадена кола с нея. Фирмата се котира на борсите в Лондон и Париж за над 30 млн. щ. дол. Нови перспективи се откриват със закупуването на клиента му „Роувър“ от най-големия китайски производител на автомобили. Прави медицинско откритие като експериментира върху себе си, за да обясни причините за атеросклерозата, инфаркта и инсулта. Учредява (1988) фондация за изследвания върху атеросклерозата. След 11 год. американски федерален орган разрешава извършване на експерименти върху доброволци. Изпитват се продуктите и във Франция. Основните му методи на лечение са с противогъбичния антибиотик Нистатин, който спря производството си непосредствено след прилагане на теоретичните разработки на г-н Антонов в практиката. Средството доказа своя успех, но не намери приложение, защото трябваше да загърби целия живот на световната медицина. Чрез фирмата си 4 Stroke разработва спортен ретро-футуристичен миниавтомобил, посрещнат с възторг на Парижкия автосалон (2002). Разработва нов тип 4-тактов двигател с вътрешно горене и турбокомпресор.С подкрепата на вицепремиера по онова време Николай Василев се опитва да започне производство на луксозна спортна кола в България, но се отказва поради неблагоприятната среда в страната. Прави още няколко опита за инвестиции в родината си, но не среща нужното разбиране и готовност от банките (да кредитират) и от бизнеса (да прави алуминиеви шасита, каросерии от стъклопласт и кожени интериори и да ги асемблира). (игнориран)
    Кирил Борисов Чуканов е български електроинженер, основател на Chukanov Quantum Energy, LLC, известно като General Energy International. Д-р Чуканов проведе многобройни експерименти с кълбовидни мълнии, като успя да ги произведе в лабораторни условия. Не е публикувал никакви научни статии в научни списания. Той е единствения учен успял да създаде кълбовидна мълния в лаборатория с размери 1 метър, изходяща мощност 100 kw , която съществувала няколко часа. Д-р Чуканов получава своята титла от Московския инженерен институт през 1977г. Работил е в България, Русия и Алжир. През 1990г. заминава за Солт Лейк Сити, Юта, където продължава изследванията си по „квантови ограничители“. Има компания Chukanovenergy. В началото работел в областта на студения синтез, а след това по откритията си за получаването на квантова свободна енергия от кълбовидна мълния. От три години работи в голяма лаборатория в Калгари, Канада. (игнориран)
    Познатото в научните среди като „Охлаждащото“ слънце е дело на българския изследовател Димитър Чернев През 1956 г. отива в Източна Германия за обмяна на опит. Оттам заминава за Съединените щати.Първоначално постъпва в лабораторията на телевизионната компания Си Би Ес, където в сътрудничество с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонна касета, която му донася голяма популярност. По-късно учи в Масачузетския технологичен институт, там защитава и докторска дисертация. След това започва работа в Космическата лаборатория в Калифорния и участва в различни програми за подготовка на полети до Луната, Марс и Венера. През 1967-а д-р Чернев става професор в университета в Остин, Тексас. Горещите лета на Тексас карат Чернев да се замисли за използването на слънчевата енергия за охлаждане. Българинът се връща в Бостън и в лабораториите на Ем Ай Ти създава първия слънчев хладилник. Съоръжението заработва най-напред в дома на Чернев в Бостън. По-късно той основава своя компания. Повече от 60 патента на проф. Димитър Чернев са регистрирани в САЩ, Европа, Япония, Австралия. (игнориран)
    Юл Браун, или Илия Вълков (създателят на „Браун газ“), е роден на 20 април 1922 г. във Варна. Учи в Пловдивската семинария, служи в морската рота на о. Самотраки, а след войната се записва студент по електроинженерство в Софийската политехника. За това, че тайно слуша западни радиостанции, е въдворен в ТВО „Перник“ и работи в мината при ужасни условия, известно време прекарва и в лагера „Белене“. През 1950 г., освободен от „Белене“, Вълков се жени, но малко по-късно разбира, че оставането му в България е безперспективно, и през 1952 г. бяга в Турция. Там е арестуван като шпионин и лежи още 6 г. в затвор. Освобождава го офицерът от ЦРУ Браун. Австралийското посолство в Анкара дава на Вълков политическо убежище, той заминава за Австралия и се установява в Сидни. Тук завършва електротехническия университет и в началото на 60-те години започва работа като инженер в големи фирми. Вече е променил името си – към фамилното име на офицера е прибавил малкото име на актьора Юл Бринър и така се появява бъдещият световноизвестен химик Юл Браун. (игнориран)
    През 1950 г. на Женевската конференция САЩ оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на ядрените експлозии където и да било по света, и се споразумяват със Съветския съюз за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. В основата на създадената в САЩ система за контрол стои загадъчният физичен феномен ЕМП (електромагнитна пулсация). През далечната 1962 г. за първи път в американския печат се появява информация за „изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир“ и се съобщава името на неговия автор – проф. д-р Кръстьо Кръстев.Кръстьо Кръстев е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра в семейство на учители. Когато Южна Добруджа е окупирана, семейството се мести в София. Тук Кръстев завършва гимназиалното си образование, следва минно инженерство в Германия и защитава три доктората. В началото на 30-те години става директор на железниците и пощите и работи усилено за модернизирането на железопътния транспорт и оборудването на телефонните централи със съвременна техника. Сетне е професор по физика, технология и химия на мощните експлозии във Военната академия. (игнориран)

   В борбата за равни права при желанието за развитие на народите Никола М. Николов, като емигрант в САЩ издаде епохалната поредица „Световната конспирация“, която повдигна стремежа на земното население за борба срещу една олигархическа върхушка на Земята.Нито един друг политик или учен не се осмели да представи фактите, които много хора знаеха, но не искаха да приемат. (игнорирано)

   Другият велик българин в борбата със световната олигархия е Стефан Маринов. Д-р Маринов емигрира  в Германия по времето на социализма. Той промени възгледите на президента на САЩ Роналд Рейгън, спрямо СССР и по този начин има най-значима роля за бързото ликвидиране на човекоомразния соцлагер след Рейгановото управление.

„…оборва постулатите на традиционната физика и доказва, че абсолютното пространство на Нютон съществува. Изхождайки от този теоретичен извод, той започва експерименти за измерване абсолютната Скорост на Земята. Изгонен от БАН, дисквалифициран като учен, основава през 1974 г. своя Лаборатория по фундаментални физически проблеми – със седалище във фамилния му дом на ул. „Елин Пелин“ в София. Оттам поддържа научна кореспонденция с именити физици и сътрудничи в световната научна периодика.“[3]

Живял и работил е също така в Белгия, САЩ, Франция, Италия. За него световни учени и институции казват:

„…гениален български физик, основател и директор на Института по фундаментална физика в Грац (Австрия), описва явлението „двукомпонентност на магнитното поле“. Въз основа на своята теория той изгражда ред експериментални прибори, между които и „моторът на Маринов“, (сп. „ТОП 100″)

Известният европейски учен проф. Стефан Маринов е един от изобретателите на самоускоряващия се генератор „сибирский Коля“, благодарение на открития от него „Скалярен магнитен интензитет 5″. (Алберт Тимашев)

„…гениален български физик и откривател, изобретил множество функциониращи етерни двигатели (перпетууммобиле)”. (Петер Аиндеман)

„…изтъкнат български физик и изкусен експериментатор на нашето съвремие, завършил през 1997 г. живота си със самоубийство.” (Сп. „Космическа генетика“)

„Активен инициатор и организатор на научни търсения за създаване на генератори на свободна енергия е нестандартният учен физик Стефан Маринов, имал щастието да наблюдава лично работата на генератора на Пол Бауман, считан за първия изобретател, осъществил мечтата на човечеството за перпетуум мобиле.“ (Г. В. Николаев, „Криза във фундаменталната физика“)

(…)

През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лансират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застрашени от „алтернативните енергии“.(игнорирано)[4]

   Петър Димков е от онзи велик легион българи, за когото, ако напишем учен или езотерик, духовна личност, никога няма да сбъркаме. Това са тъй наречените българи с универсално мислене. Все пак той бе съчетал в себе си езотерика и духовност, като чрез науката ги поднесе на света като подходящия начин за хранене и лекуване чрез природата, а не чрез химията. Друг учен по света не успя да извърши подобно дели в полза на човек и природа. Независимо от важността на неговата работа няма да откриете името му в световните енциклопедии.(игнорирано)

   Същевременно учен като Хари Жабилов, с много патенти в областта на фармацевтиката, който изнамери лек, едновременно лекуващ и рак, и СПИН, несамо че също не е вписан в енциклопедиите с делото си, но препаратът му е като забранен за произвеждане и хората все още са уморявани от тези жестоки болести. Има изглежда все още повече интерес хората да не бъдат лекувани, а само да бъдат заблуждавани, че са лекувани. Все пак и на световни научни форуми се разбра, че само българи досега са открили методи за унищожаване на най-страшните болести, спохождали човечеството.(игнорирано)

    Сведенията за български изобретатели са прекалено много, за да могат да се поберат в една книга, но те небива да завършват без спомене на имена като Георги Наджаков, чието откритие помогна да бъде създадена фотокопирната техника, Цветан Цветков, създал космическа храна, Атанас Иванов, който освен многото си изобретения в полза на НАСА, достигна и до Гинес с направата на най-малкия отвор в света, а също сензитивът Слава Севрюкова, която заедно с проф. Иво Лозенски направиха различни патенти, между които и откриването на псиона – най-малката частица в света. Цялостно подбрани и систематизирани тези факти са достойни за отделна енциклопедия. Нямам претенции, че съм представил най-значимите от тях, както не твърдя, че съм предложил и всички български събития, които са заслужавали да намерят място в историческите енциклопедии. Все пак обаче, това са факти и личности, без които светът днес би изглеждал доста по-жалък и на по-ниско ниво на развитие.(игнорирано)

   И през XX век българите са водещи в европейската култура. Във Видин е роден художникът от световен ранг Жул Паскин, а в Русе – писателят нобелов лауреат Елиас Канети. Дядото на Стефан Цвайг по майка, е също от Видин.(игнорирано)

   Най-добрият майстор на световния официален дамски портрет през първата половина на XX век е българинът, роден в Шумен – проф. Никола Михайлов. Не по-малък творец е Борис Георгиев от Варна. Той е от школата на прарафаелистите, ученик на Николай Рьорих. Когато през 30-те години отива в Хималаите при Рьорих, последният му казал, че той сега трябва да се учи от него!(игнорирано)

   През 1936 г. на Парижкото световно изложение в уредената изложба, съзвездието българи проф. Бенчо Обрешков, Кирил Петров и Наум х. Младенов обират всичкото злато. Обрешков получава голямата награда, а останалите двама двете първи. Ямболията Георги (Жорж) Папазов създаде и оглави сюрреализма в изобразителното изкуство. Той не е по-малък художник от Пикасо, дори със своята праволинейност в стила считат, че го превъзхожда.(игнорирано)

   Шведската академия на науките през 1911 г., по предложение на проф. Алфред Йенсен издига за кандидат за Нобелова награда Пенчо Славейков за „Кървава песен“. Не му я присъждат, защото тогавашният министър на просветата, русофилът проф. Стефан Бобчев, неприязнено настроен срещу него, писал на академията, че няма такъв български поет (?!). Предвиден за същата награда е и поетът Теодор Траянов за стихосбирката му „Пантеон“ през 1945 г. Не му я присъдили, защото тя посмъртно не се дава – преждевременно Траянов, пребит в дирекцията на милицията, умира в Александровската болница в София.(игнорирано)

   “Гениалният диригент Херберт Фон Караян е с корен от Гевгели. Родното му име е Караянев.” – пише Здравко Даскалов. От своя страна Ню-Йорк Таймс отбелязва:

   „Вероятно най-известният диригент в света и една от най-могъщите фигури на класическата музика.”

   „Караян допринася значително за придобиване на неподражаем стил на звучене на Берлинската филхармония, дължащ се на факта, че оркестърът никога не се носи по течението, а отстоява традицията на добре подбрани изненади. Берлинската филхармония е голямата любов на световноизвестния диригент, която той дирижира почти до края на живота си, когато страда от тежко заболяване на гръбначния стълб и дирижира облегнат, полуседнал и не говори за болестта си.

   Караян е работил  с български изпълнители като Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Антон Дяков, Анна Томова-Синтова и хорът на Софийската национална опера.” (инорирано)[5]

   Тъй като все още се срещат текстове от изследователи от различни държави и от лаици, че при 5 века робство българинът почти не е съществувал ще изброя различни достижения от областта на културата и науката, които не биха могли да възникнат при личности от народ, нямащ свое съществуване.

   В труд от 1856 г., неизвестен българин прави първото в света откритие за паметта на водата, описвайки различния вид на снежинките, при различно влияние върху кристалите на заснежаваната вода.(игнорирано)

   През 1872 г. българинът Неделчо П. Обрешков е събрал в една книга молитвата „Отче наш” на 228 езика.(игнорирано)

   Началото на значимата френска поезия литераторите откриват в творчеството на Пиер дьо Ронсар от XVI. Самият той в поезията си изтъкна, че дедите му са с произход от България. Литературните анализи на тези му творби така извъртяха нещата, че изнамериха безкрайно много метафори. Приписаха Ронсар и към румънци, без да са съществували румънци през този период, и към сърби, независимо че дедите му не са от сръбски земи, но така и не му отдадоха действителния му български произход.(игнорирано и преиначено)

   „С матовото си лице, което напомняше цвят на мрамор, с големите си пламенни очи, с орловия си нос, с нежността на чертите си, с леката си изящна походка, с чистия си метален глас, където и да влезеше, мадам Дьо Ноай спечелваше веднага сърцата на всички. А щом заговореше, високият и́, богат на нюанси, почти пронизващ глас бързо приковаваше общото внимание с повелителния си авторитет” – пише Едмон Жалу в „Нувел Литерер” през май 1933.

   Дамата, за която става дума, е културно явление в началото на века, и то в Париж, където е много трудно да бъдеш забелязан и отличен по времето на най-високия интелектуален разцвет в Европа. Тогава там сияе съзвездие от „златни“ имена, като Анатол Франс, Едмон Ростан, Марсел Пруст, Пол Валери, Жан Кокто, Колет и мн. др. Анна де Ноай (1876-1933), най-добрата френска поетеса на ХХ век, според самите французи, не принадлежи обаче само на Франция, нито на Румъния. Нейното обаяние, сила и талант идват по кръв от едно обикновено семейство в Котел, живеещо през втората половина на ХVІІІ век. Семейството на поп Стойко Владиславов, канонизиран от Българската православна църква за светец под името Свети Софроний Врачански.

   Критиците намират, че в творбите и́ се срещат френският финес с ориенталския аромат, с митовете на Древна Елада. Анна дьо Ноай е толкова популярна, че най-добрите художници се надпреварват да я рисуват. Самият Роден я извайва в скулптурна фигура и мраморен бюст, романисти заявяват, че тя е тяхната муза, суетни интелектуалци се домогват до покана у дома и́.За трийсетте години творчески живот Анна издава десет стихосбирки, три новели и една мемоарна книга.Тя е първата жена – кавалер на ордена на Почетния легион,както и първата жена – член на Белгийската кралска академия за френски език и литература.През 1921 г. получава и голямата награда на Френската академия.

   В биографиите на красавицата задължително се споменават румънските и́ роднини, плюс дядото – турски паша, и майката гъркиня. Но никой не отива по-далеч в корените и́, където, освен поп Стойко от Котел, духовник и просветител, но и писател, се издига крупната фигура на княз Стефан Богориди, роден като Стойко Цонков Стойков – сираче от Котел, дете на търговец на местни продукти за турската армия. Неговата майка е някоя си Гана (погърчено в Ана) хаджи Танасова и оттам тръгват „Аните“ в този род.“ (игнорирано)[6]

   Завършвам с малко сведения от една област на духовността, която не може да се срещне сред повечето народи, така, както е налична сред българите. Този народ е най-твърдият като елемент, според великите посветени и затуй всеки при прераждане на по-високо ниво се ражда сред народа ни.  Може би за това  България е богата на пророци и екстрасенси от различни епохи, ала за тях няма да срещнете ред в енциклопедиите, както и в изследванията на политическата наука. Така, освен в страната, почти никъде не се знае за голямото дело на Петър Осоговец, Боян Мага, Преподобна Стойна, Учителят Беинса Дуно, Ванга, Дядо Влайчо, Вера Кочовска и Слава Севрюкова, която притежава и много патенти за световни открития, съвместно с учения Иво Лозенски. Както отбелязват едни от изследователите на тези духовни личности, каквито са Капка Георгиева и Христо Нанев  „българските пророци са различни”. Само при тях се среща изразът „Аз го казах, за да не се случи!“ или „Аз го казах, за да направите нещо и да не се случи!“

   Едва през XXI век английски реномирани списания започнаха да пишат за някои от българските пророци, отбелязвайки с критика към себе си „Как сме ги пропуснали?“(игнорирано)

[1] Сб.България в световната история и цивилизации – дух и култура. Варна. 1998.,с.121 – 133

[2] http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=489

[3] http://www.parallelreality-bg.com/statii/alternativa/87-2011-01-23-13-44-43.html

[4] http://www.parallelreality-bg.com/statii/alternativa/87-2011-01-23-13-44-43.html

[5] http://www.budnaera.com/2011-03/2011-09-09_01.html

[6] http://www.blitz.bg/article/43532

БИБЛИОГРАФИЯ:

  1. Акимушкин, И. По пътеките на легендите. София: Земиздат, 1991.
  2. Бадер, Н. Древнейшие земледельцы Северной Месопотамии. Москва: Наука, 1989.
  3. Бернек, Л. Загадките на световната история. София: Литера Прима, 1996.
  4. Беседа на Петър Дънов (учителя Беинса Дуно), държана на 24 април 1916 г.
  5. Бовал, Р., Е. Гилбърт. Загадката Орион. София: Бард, 1996.
  6. Бюргин, Л. Тайното досие „Археология“. София: Литера Прима, 2000.
  7. Ваклинов, Ст. Формиране на българската култура. София: Наука и изкуство, 1977.
  8. Василев, Д. Строителната традиция въ прабългарскитh дворци отъ Плиска. София: Художникъ,1937.
  9. Величков, Ст. Българите са най-старите поселници на Балканския полуостров. София, авторово издание, 1943.
  10. Виктор, П.-Ж. Бог и боговете са били хора. Светлина върху „Книгата на Енох“. София: Отечествен фронт, 1982.
  11. Вълчев, Й. Българският календар. Велико Търново: Слово, 2005.
  12. Гочева, Зл. Завещано от траките. София: Отечество, 1987.
  13. Грумм-Гржимайло, Г. Г. Памятники карасукского этапа в Центральном Казахстане. – Вехи.ru
  14. Данов, Хр. Древна Тракия. Изследвания върху историята на българските земи, Северна Добруджа, Източна и Егейска Тракия от края на IX до края на III в. пр.н.е. София: Наука и изкуство, 1969.
  15. Дунов, З. Загадката на великото начало. София: Народна младеж, 1985.
  16. Ейду, Анри-Пол. Истини и загадки на археологията. София: Български художник, 1976.
  17. Каменов, К. Кой пренесе шумерските зикурати. Пловдив: Паисий Хилендарски, 2008.
  18. Каменов, К. Ключът на Енох. Ключът на пътя към знанието. Пловдив: Паисий Хилендарски, 2006.
  19. Каменов, К. Небето помни – древнобългарската история. Пловдив, авторово издание, 1996.
  20. Каменов, К. Небето помни – протобългарската история. Варна: Народен будител, 2000.
  21. Каменов, К. Небето помни – протобългарската история. Второ допълнено издание. Варна: Народен будител, 2001.
  22. Каменов, К. Небето помни. Част II. Бог вижда. Пловдив: Паисий Хилендарски, 2007.
  23. Каменов, К. Траките и българите – най-ранните християни. Част I. Пловдив: Паисий Хилендарски, 2009.
  24. Каменов, К. Пулпудева – помазаният град от боговете. Пловдив: Хеликон, 2014.
  25. Каменов, К. Симбиотика, или Теория за единната наука. Пловдив: Имеон, 2014.
  26. Каменов, К. Унищожената археология и информацията, която ни остави тя. Пловдив: Космос, 2007.
  27. Кремо, М., Р. Томпсън. Тайната история на човешката цивилизация. София: Бард, 2002.
  28. Кръстев, Г. Българският календар. Второ преработено и допълнено издание. Варна: Народен будител, 2003.
  29. Кръстев, Г. Символи от боговете. Монтана: Вселена, 1993.
  30. Мерперт, Н. Я. Древнейшие каменные крепости Болгарии. – В: Новое в археологии. Сборник статей, посвященный 70-летию Артемия Владимировича Арциховского. Москва: МГУ, 1972, с. 46 и сл.
  31. Мерперт, Н. Я. К вопросу о связях Анатолии и Фракии в раннем бронзовом веке – Sbornik narodniho muzea v Praze, 1/2, 1966.
  32. Мерперт, Н. Я. Первий год работ советско-болгарской экспедиции – КСИА АНСССР, 93, 1963.
  33. Мерперт, Н. Я. Археологические исследования в Южной Болгарии в 1963 г. – КСИА АНСССР, 100, 1965.
  34. Миков, В. Принос към предисторическата култура у нас. – ИБАИ, V, 1929.
  35. Мошев, Ал. Древните българи на Балканите преди Аспарух. Бог Тангра и религията на българите. София, авторово издание, 2002.
  36. Николов, Б. Градешница. София: Наука и изкуство, 1974.
  37. Николов, Б., Вл. Георгиев. Наченки на писменост през халколитната епоха в нашите земи. – В: Археология, кн. 3, 1970, с. 1 – 8.
  38. Окладников, А. П. Неолит и бронзовый век Прибайкалья. Часть III. Москва – Ленинград: АН СССР, 1955.
  39. Отец Ианкиф (Бичурин). Собрание сведений о народах, обитавших в Средней Азии в древние времена. Том I – III. Москва – Ленинград: Институт этнографии АН СССР, 1950.
  40. Пловел, Л., Ж. Бержие. Утрото на магьосниците. София: ЛИК, 2000.
  41. Попов, С. Авитохол и Ирник. Начало на българската държавност. Варна: Данграфик, 1999.
  42. Попов, С. Българското име в библейски времена. Варна: Данграфик, 2005.
  43. Попов, С. Българската писменост – известна и непозната. Варна: Данграфик, 2009.
  44. Примов, Б. Бугрите: Книга за поп Богомил. София: Отечествен фронт, 1970.
  45. Раковски, Г. Съчинения в четири тома. Четвърти том. София: Български писател, 1988.
  46. Сарианиди, В. Бактрия сквозь мглу веков. Москва: Мысль, 1984.
  47. Спиридонов, Т. Тракийският етнос – проблеми на формирането и развитието. София: БАН, 1991.
  48. Стефанов, Й. Загадките на историко-археологическия резерват Сборяново и Стомогилието. Велико Търново: ПИК, 2004.
  49. Стойчев, Т. Археоастрономия. София: Агато, 1998.
  50. Съсълов, Д. Пътят на България. София: Кибеа, 2000.
  51. Табов, Й. Падането на Стара България. София: Моранг, 1997.
  52. Табаков, Д. Хоризонтът на познанието. София, 1999.
  53. Тайната история на монголите. София: Наука и изкуство,
  54. Танев, Т. Беседи за българските азбуки. София: ЕкоПринт,
  55. Танев, Т. Българското везмо и Изтокътъ. Обяснение на глава VII за елбетицата. – В: Известия на Българска орда, бр. IV, V и VI,
  56. Тодорова, Х. Каменно-медната епоха в България. София: Наука и изкуство, 1986.
  57. Топер, У. Измислена ли е човешката история? София: Литера Прима, 2000.
  58. Федоров-Давыдов, Г. Курганы, идолы, монеты. Москва: Наука, 1968.
  59. Филов, Б. Надгробните могили при с. Дуванлий, Пловдивско. VII. София: Български археологически институт, 1934.
  60. Ценов, Г. Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните. София, издание на автора, 1908.
  61. Ценов, Г. Кроватова България и покръстването на българите. София, издание на автора, 1937.
  62. Ценов, Г. Препирните по народността на българите. София, издание на автора, 1936.
  63. Ценов, Г. Произходътъ на българитѣ и началото на българската държава и българската църква. София, издание на автора, 1910.
  64. Ценов, Г. Произходът на хуните. София, издание на автора, 1915.
  65. Ценов, Г. Прокопиовите хуни и Теофановите българи. София, издание на автора, 1938.
  66. Цонев, П. Хомо космикус. София: Народна младеж, 1980.
  67. Чиликов, Д. Балкански мистерии. Пловдив: Цветана Денкова, 1994.
  68. Чиликов, Д. Герои на вечността. Пловдив: Златен лъв, 1998.
  69. Чиликов, Д. Миниенциклопедия. Навлизане в тайните. Пловдив, издание на автора, 1994.
  70. Чиликов, Д. Насаме с боговете. Пловдив: Мозайка – М. Йонкова, 1995.
  71. Чиликов, Д. Тракийски тайни и загадки. София, издание на автора, 1992.
  72. Чиликов, Д., Х. Протохристов. Римският пантеон – архитектурно-философски апотеоз на Дионисиевия култ. София: Литера Прима, 2002.
  73. Чохаджиев, С. Ваксево. Праисторически селища. Велико Търново: Фабер, 2001.
  74. Юхас, П. Геният на България. Пловдив: Христо Г. Данов, 1986.

 

СБОРНИЦИ

  1. АВС на етнологията. Т. 1. София: Св. Кл. Охридски, 1992.
  2. Вестник древней истории. Т. 1, 2, 3, 4. Москва: Наука, 1972.

 

  1. Древние цивилизации Востока. Материалы II Советско-американского симпозиума. Ташкент: АН на УССР, 1986.
  2. Древние цивилизации – От Египта до Китая. Москва: Ладомир, 1998.
  3. Древните българи в основите на световната история, материалната и духовната култура и цивилизацията. София: Дафна, 2005.
  4. Плиска – Преслав. Том 1. Шумен: БАН, 1985.
  5. Преслав. Том I. София: Български художник, 1968.
  6. Проблеми на древната обща история и култура. София: Св. Кл. Охридски,
  7. Проблеми на прабългарската история и култура. – В: Втора международна среща по прабългарска археология. Шумен: БАН, 1986.
  8. Първи конгрес на Българското историческо дружество, 27 – 30 януари 1970 г. Том първи. София: БАН, 1972.

 

  1. Старобългарска литература. Том 3. София: Български писател, 1983.

3 коментара за “КАТО СМЕ БИЛИ ТОЛКОЗ ВЕЛИКИ, ЗАЩО ДНЕС СМЕ ТАКИВА?

  1. Елена

    Благодаря Ви за този текст, за този труд! Мисля, че нещо добро започва да се случва. Чрез Будители като вас звездата на България и на българите ще блесне отново с чистата си истинска сила! И други изследователи добросъвестно разорават нивата на истинската българска история. Още веднъж – благодаря!

    1. Kkamenov Автор

      Благодаря Ви за оценката!Ще разкрия, че ако не вярвах в интелигентността и духовността на народа ни нямаше да се захващам с това дело. Освен това мога да се похваля, че през целия си живот сполучих на много добри учители от различни области, не само в училище. Мисля също, че през каквито и епохи да е преминавал народът Будителите сред него не са угасвали като плам и като дух.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *