Коренът – Константин Каменов

ПРОСТИТЕ ОТГОВОРИ НА ПРОСТИ ВЪПРОСИ НА ЕДИН НЕСЛОЖЕН СВЯТ

Знам, но не знам защо го знам,

а красиво е, че го знам и истина е,

защото е, а не защото ми се иска.“

   Този свят, независимо че не е нашият свят, още в началото е бил определен с А и Б. Днес до толкоз е усложнен от самите нас, че собственото ни неразбиране, определено като глупост, пречи всекиму да си каже А и Б, заживявайки след туй щастлив. За радост, от известно време започна голямата промяна и все повече хора виждат туй, което го имат.

   Този кратък текст е нещо, което се знае от всеки, но се забравяше от всеки и писаното в него споделям като вярно, не защото го мисля, а защото е на всички и щом е на всички значи съществува, а щом съществува е истина. Написано е просто като за учебникарчета, защото съм такъв.

   Когато стане въпрос за Господ Бог, то трябва да се знае, че той е всичко и вечносъществуващ не защото различните вероизповедания го твърдят, а защото е истина. Тъй като е всичко, извън него няма нищо, следователно няма пространство и време. И тъй като е вечносъществуващ, няма начален взрив.

   Всичко е създадено от Господ Бог. Човекът е по негов образ и подобие, но не в материалния си вид, защото човек сам се е затворил в материалната си форма, след като притежава свободната воля и способността да твори. Чрез съществуващите като илюзия неща също можем да установим как мислим над  човешката си същност. Нужно е само да премахнем двоичността от мисълта си, за да се освободим по-скоро от собственото си заробване в троичния модел и да се върнем към същността си. Реално материален свят не съществува, а той съществува, тъй като и илюзията съществува. Всичко материално е налично само в мисълта на човека. В цялото, нищо, освен човекът и светът му, не носи съзнание и мисъл за различност, която също е илюзия. Тъй като всичко е част от цялото или Господ Бог, то всичко е и Господ Бог, като само Господ Бог си е. Единствено човек в много случаи забравя това, докато се огражда с все повече категории, закони и граници, забравяйки истината, че всички са едно.

   Тъй като време не съществува в мисълта си днес създаваме вчера, вчера създаваме утре, утре създаваме всеки ден, а успоредно с туй нейде продължава и мисълта за безвремие.

   Странно е, но когато нещо е поднесено най-просто или се е съхранило като такова, то е най-непонятно, защото днешния човек така се е оплел във все по-усложнявана заплетеност, която е постигнал сам от глупост, че трудно си отговаря и на най-простия въпрос „Съществувам ли?“. И всичко се е случвало заради прикриване на лъжи, кражби и опити за издигане над други, при положение, че всички са едно и всичко е безсмислено.

   Когато някому са необходими бързи отговори на прост въпрос, нека излез на улицата и попита първото дете, което като види съзира в очите му лъчезарие и искреност. Дори в мълчанието-въпрос ще осъзнае отговора. Още по-сигурно е обаче, че когато сам търси искрено отговорите ще ги чуе от себе си, защото ги има.

   А тези слова ги има и в „Корпус Херметикум“, и във „Ведите“, и в Будистките текстове, както и в езотерическите, и библейски текстове, и къде ли още не…

   Моята вяра е, че всеки е достигнал до тези слова още преди да бъдат тук написани, защото време не съществува.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *