Коренът – Константин Каменов

ВАЖНИ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ В СРЕДНА АЗИЯ

   Във връзка с изследвания, свързани с (прото-) българските култури възникнали след VI-то хил.пр.Хр. в Азия искаме да споменем за историята с ФРЕНСКИЯ ПРОФЕСОР ФУШЕ. През 20-те години на XX в. той води археологическа експедиция из земите на бившата БЪЛГАРИЯ-БАКТРИЯ. Целият екип предварително е убеден, че районът е колонизиран от гърците през древността. Както и други псевдоучени, те предварително са си съставили теза, а след това са търсили доказателства за нея. Не открили почти нищо от очакваната велика култура по тези места и Фуше си заминал разочарован с думите: „Бактрийски мираж!“.

   Нещата обаче били съвсем различни, защото друга експедиция, също убедена, че българо-бактрийците са гърцизирано население, открива на хълма Сурхкотал в древния град (столица) Балх огромна каменна плоча с многобуквен надпис. Археолозите празнували щастливи, когато видели, че тя е написана с гръцки букви, защото предварително били убедени, че трябва да открият точно гръцки надпис. Скоро ентусиазмът им изчезнал. Оказало се, че думите са неразгадаеми. Текстът бил кушански. Кушания обаче се образува от обединението на двете азиатски Българи.Ето какво пише по този въпрос и в два древни китайски текста: „Силните и храбри варвари, скрити в горите, планините и пустините, задълго и трайно отделиха източноцентралната култура от западносредиземноморската и южноиндийската…”( „ЮИГУН“ – раздел от анонимната класическа древнокитайска книга „Шаншу“); „След като изминали не повече от 100 години (след края на България-Бактрия и разделянето ѝ на пет владения) гуйшуанският княз Киоцзюкю покорил останалите четирима князе и се обявил за господар под названието гуйшуански (Гуйшуан преминава транскрибирано в Кушан).”( Древна анонимна китайска хроника)

   Представен с погрешно наричани „гръцки“ букви, текстът останал неразгадаем за учените. Единствената дума от този надпис, която е разчетена досега, е „БАГАЛАМ“. Специалистите езиковеди я преведоха като „ХРАМ, ОЛТАР, СВЕТИЛИЩЕ“. Най-голямото разочарование на археолозите, открили надписа, и на други почитатели на елинската култура е, че този текст показва на света как живелият в България-Бактрия, впоследствие и в Кушанската империя, народ не е говорел на гръцки, а някаква форма на стар (прото-)тракийски език. След като изнамерихме сведенията, че този език е бил наричан „кириали“ (първосвещен) или „брахми“ (първосвещен; божествен) и че най-вероятно стои в основата на финикийския, от който пък е създадена старогръцката писменост, няма защо да се чудим, че знаците от плочата са наподобявали на археолозите на елинско писмо. Тези учени може би повече трябваше да се радват, че най-вероятно са открили текст, сътворен на писмеността, от която водят началото си всички днешни западни азбуки, между които са брахми, иберийска, финикийска, египетска от 3 в.пр.Хр.,глаголица и други.

   Няколкото американски археологически експедиции в района на България-Бактрия откриват пещери, в които имало следи от човешки живот до 100 000 години назад във времето. Тези пещерни хора, както уточняват американските учени, са били най-вече ловци. Според археолозите остатъците от това аборигенно население още са се препитавали с лов по високите планински вериги на Афганистан. Тези хора обаче не били носителите на високоразвитата култура по северния бряг на Аму-даря. Последните археологически разкопки в Българо-бактрийската равнина показаха, че през епохата на късния бронз тук неочаквано се появяват поселища на други хора с високоразвита уседнала земеделска култура. Те повсеместно използват метални оръдия на труда и оръжия, строят монументални дворци и храмове, прокопават канали и създават големи оазиси, разработват мини за метал и глина, което от своя страна показва, че керамичният и металният инвентар не е внасян от чужбина нито е купуван от преминаващи кервани, а е изработван на място. За тази появила се в готов вид високоразвита култура свои проучвания са извършили индийски историци и археолози, които стигат до извода, че новодошлите (прото-)българи са повлияли и дали тласък на развитието на индийската култура.

   Днес в североизточната част на Афганистан – някогашната Южна България-Бактрия, се намира загадъчната държава Кафиристан. Съвременното название на този край е Нуристан. Това е районът в Хиндукуш, който е труднодостъпен, защото отвсякъде е ограден с високи хребети и няма пътища, които да могат да преминат оттам. Кафирите живеят на повече от 2000 м. надморска височина, в близки едно до друго селища, но самите те трудно могат да преминат от селище в селище. Езиковедите твърдят, че навремето езикът им бил общ, но поради многовековното неконтактуване всяко селище говори на неразбираем за другите диалект. Затова при контакти са им нужни преводачи. „Кафир“ е арабска дума, която означава „неверник“ (неприел исляма). През 1894 г. кабулският емир Абдурахман със силата на оръжието обърнал в правата вяра неверниците. Оттогава за земята на малкото остатъци от кафирите се използва наименованието Нуристан. Това е също арабска дума, означаваща „Страната на света“ (ислямския свят).

   Дълго време се предполагаше, че кафирите са остатъци от хората на Александър Македонски, но тази хипотеза вече е изоставена.

   Първото в света широкомащабно антропологическо изследване на това население е проведено през последните десетилетия на XX в. в Кафиристан от съветския проф. Г. Ф. Дебец. По негови наблюдения повечето от половината кафири са синеоки блондини, като се срещат дори огненорижекоси, които на пръв поглед повече приличат на европейци, отколкото на жители на Изтока. Сравнителното изследване на професора довело да извода, че по антропологически признаци те стоят най-близо до населението на съседна Северна Индия.

   В последния посочен район обаче са извършени няколко (прото-) български преселения от арийци в Средна Азия, предимно от град Балх (Бълг). Основана е държава с наименование Балхара, а няколко века по-късно наследницата на България-Бактрия – Кушанската империя, завладява Индия от река Ганг до река Инд, като оставя свободен само триъгълния полуостров, ограден отвсякъде (освен от север) с водите на океана. Затова считаме, че и кафирите са родственици на преселниците и завоевателите от България-Бактрия. Най-вероятно те, както и идентичното на тях население от Северна Индия, са остатъци от кушаните, или по-точно казано, остатъци от (прото-) българите в района.

   За кушаните повече сведения научаваме от антични китайски източници. Около век, когато България-Бактрия за кратко време се възстановява като държава, тя е разделена на пет големи владения. Под натиска на останалите в Азия Хун-ну владението на масагетите (наречени от китайците „юечжи“) установява господство над другите четири българо-бактрийски владения, обединява ги в една държава, която по името на по-малко масагетско владение приема названието Кушанска държава. Тъй като е създадена само от (прото-)български племенни владения, можем да обявим и новото обединение за (прото-)българско. Първоначално държавата обхващала територията на днешен Източен Туркестан, но след успешни войни с родствениците от Партия, разширила владенията си. При Кадфиз II българите кушани извършили няколко похода в Индия, а при неговия наследник, Великия Канишка, те завладели огромни територии от тази държава.

   Българите кушани осъществяват и една от първите икономически войни. След като във Византия (на запад) и в Китай (на изток) едно от най-ценните изделия, което са произвеждали само тези държави, – цветното стъкло, достигнало изключително висока цена, в българската Кушанска империя започнало производството на този продукт, но по нова технология. Били обучени повече от сто майстори на цветно стъкло, което, за разлика от това във Византия и Китай, било прозрачно. Цялата продукция се събирала в тронната зала и след като владетелят разполагал с огромни количества от „божественото изделие“, както го нарекли чужденците, търговците на империята залели пазарите на Китай и Византия. Освен това пуснали продукцията си почти на безценица, което довело до фалита на производителите от конкурентните империи. Когато станали монополисти на пазара, българите кушани вдигнали цената и извлекли големи печалби.

   Интерес представляват производствата на изделия, които се считат за съвременни открития или в днешно време все още не могат да бъдат направени, а те са тръгнали в древността или от Балканите, или от (прото-)българите в Азия. Към тях спадат стъклените продукти, тоалетните бидета, които бяха открити и в Средна Азия (България-Бактрия), и в Плиска и Преслав (столици на Дунавска България). Между другите важни открития на предците може да се припише и САУНАТА, както и ваните (асаминт) за къпане и закаляване на ковашки инструменти. Към тях трябва да добавим и кожените вани, които са (древно-) българско откритие. Доста важно е да отбележим и използването на метали, които и до днес не могат да се изработят. Сред тях най-често употребявани са никеловите сплави за монети в България-Бактрия, както и платинените изделия, намерени в съвременните български земи.

   Интерес представлява и фактът, който представя арменският историк Егише Вартапет (писал за българите между 458 и 464 г.). Той говори за поселените край прохода Дербент, на север от държавата Чора, българи, които нарича с името ХАЙЛАНДУР (ХАЙЛАНДУР’К) (70; 219). По негови данни те поддържали постоянна връзка с българите кушани. През 454 г. млад хайландур на служба при персийския владетел Йездигерд II (438 – 457 г.) избягал при българите кушани, предупреждавайки ги за готвеното от персите нападение срещу тях. Така помогнал на своите сродници да се подготвят и да разгромят империята на Ахеменидите.

   Развитието на Българо-Кушанската империя подкрепя още една от нашите тези, че на света винаги са съществували паралелно най-малко две Български държави или култури, независимо от наименованието, което са имали.

   Други археологически находки също свързват името на (прото-) българите с района на Средна Азия. Първата от тях е митанийската плочка с името на цар Арисен. Много езиковеди твърдят, че това е форма на познатото в средновековна България царско име Асен. Може да се предполага, че действително коренът на думата е (прото-)бъл­гарски, защото имена, в чиято основа стои АСЕН, се срещат както на запад от България-Бактрия, така и на югоизток от нея, в Индия. Като пример можем да посочим митичните персонажи от свещените брахмански книги „Ведите“ и „Махабхарата“ – БхимАСЕНА, ВирАСЕНА и др. Тук е мястото да споменем, че в съществувалата под формата на военна демокрация държава Митани главна роля е играло племето балхарис. Трябва да отбележим също, че митанийската плочка е открита в разположения на р. Тигър град Самара. Този топоним е постоянно срещан в районите, където са отсядали (прото-)българите, като се започне от Палестина, в която има град и област с такова име, свързани с есеите, и се премине през едноименното селище в Северна Индия, заселено от (прото-)българи, град в Египет, град в Бесарабия и река в Стара Велика България – всички носещи названието Самара.

   Други интересни археологически находки са свързани с монетните форми в земите на България-Бактрия. Единият вид от тях са сечени в отделните владения, а другите са монетни емисии, пускани от управлявалите държавата владетели. От първия вид най-популярни са хорезмийските монети, повечето от които са открити от съветска археологическа експедиция през 1973 г. Характерното при тях е, че присъстват знаци, срещащи се в персийски монетни форми. Други имат аналогии в Индия, което показва, че най-вероятно първообразът на тези монети е бил създаден на българо-бактрийска територия. По-голямата част от тях са датирани до I в. пр.Хр., като на едната страна е изобразено лицето на голобрад владетел, а на другата може да се открие обърнат надясно конник, като вляво на него се среща тамгата.

   Особено голям интерес представляват монетите от по-късната епоха – III – IV в., на които е изписано името на владението Булгар. Тези парични единици са открити в района на Имай, което отново показва, че част от (прото-)българите не са се върнали по древните си европейски поселища, а са останали в азиатските си владения.

   По други, открити предимно от съветски археолози, монети от тези земи успяхме да съставим списък на българо-бактрийски, българо-сакски и българо-кушански владетели. Някои от тях се застъпват по години, тъй като едни са били господари на владение, а други по същото време – владетели на цялата държава.

   Най-важният извод, който ни дават тези археологически ценности, е свързан с държавността. Освен от атрибутите на царската власт, които срещаме описани в много документи, паричната единица говори за търговски взаимоотношения и укрепнала държавност. От друга страна тя ни дава и сведението, че независимо от многото преселения в обратна посока към Европа, (прото-)българите са продължили още много столетия, та дори и до днес, да обитават и района на Средна Азия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *