Коренът – Константин Каменов

ЗАБРАНЕНАТА БЪЛГАРИЯ

   Когато подготвях първи том на „Забранената България”  дори за моя голяма изненада видях в архива ми как безкрайно много факти, които заслужаваха да влязат в СВЕТОВНИТЕ ЕНЦИКЛОПЕДИИ не само че не бяха намерили своето място в глобален план, но сякаш каквото и да е сведение за тях сякаш с умисъл биваше изтривано дори от интернет пространството. В една по-ранна разработка, където направих първата критика към съвременната енциклопедична книжнина, свързана с темата „България, българите и българската култура” предложих преди всичко големите български учени, които все още са оставени в забвение именно защото са български.

   Тук ще предложа още важни факти, за които пишат само някои наши учени, но независимо от това са по-истински от обезличаването ми, извършвано от другата страна. В скоби след всеки пасаж ще вместя изопачен или игнориран в зависимост на това, какво се случва със съответния факт в световните енциклопедии.

   В науката цяла империя бе изопачена като народност и управление, заличавайки по този начин българската и́ същност. Бе измислен терминът Византия, за да бъде определен периодът от съществуването на Източно-римската империя, разделила се на източна и западна по време на ранно християнската античност. Това име на държавата бе изведено от названието на тогавашната и́ столица Византион. Чрез промяната обаче и́ бе преписана изкуствена гръцка същност, която изцяло липсва в империята.

   Ще се спра първо на несъществуващото име. Византите (бизантите) са малко тракийско племе, което столетия преди Христа създава град Византион.

   Етнологично в територията, на която се разполага империята, населението е почти същото, каквото живее в България.

   Когато се четат автентични извори за Византия сякаш в тях пише почти изцяло за българите. Понякога става въпрос за фриги, траки, беси, гети, друг път за мизи, скити, българи, хуни, трети за македонци, но не древните на Филип, а за траките, живеещи в одринското Беломорие, наречено област (тема) Македония. Във всички случаи това са все събития с хора от българската народностна група.

   Двата големи християнски събора, случили се по едно и също време във Византийската империя, влияят върху целия тогавашен свят, но са продукт най-вече на българската народност. Идеите от Средикийския събор са възприети от император Константин Велики и се превръщат в основи на каноничното православно християнство. От Филипополския събор са идеите на ариянството, възприети предимно от българите. Около Филипопол често са се заселвали и големи общности на определяни като еретици християни. Всъщност това са били по-скоро духовните групи, чиито христови идеи са били предимно гностически. Между тях освен ариани, са павликяни, манихеи, богомили и други.   Имперската архиепископия Първа Юстиниана, създадена специално за българите, е на базата на идеите при ариянството.

   През изследването на Здравко Даскалов „Византия – дело на българите“[1] ще се спра на още важни подробности, показващи империята като мащабно българско дело.

   „Забележително е, че от 14-те византийски династии с техните 87 императора, нито една не е гръцка и почти нито един от тях не е грък! Както първата, така и последната на Палеолозите с 16-те императора са с Български произход. Палеолозите били от древна Фригия.” (с.123) Фригите са от древното тракийско племе бриги, от което възниква и името българи.

   „Българска е малката Аморийска династия, произлизаща от фригийския град Аморион. Българин бил и нейния създател Михаил II родом от Аморион. Малоазиатски, а не гръцки са били династиите Дука. Последният император от нея Никифор III, който е родом от Фригия също е  българин. От Мала Азия е и династията а Ангелите. Също не е гръцка и голямата Македонска династия с 17 императора. Създателят и́ Василий I Македонец е българин. Установил го е проф. Марин Дринов. Роден е в българското село Белипра, одринско. Във Византия Македония е била одринска Тракия, а област България е била днешна Македония.”(пак там.с.123)

   „Династията на славните Комнини, една от най- интелектуалните, не само,че не е гръцка, но е и българска! Комнините са били от южна Тракия. Ак. Иван Дуйчев съобщава, че има безспорни извори за единствената византийска писателка и историчка княгиня Ана Комнина, дъщеря на император  Алексей Комнин, че е българка и потомка на цар Самуил. Лично тя пише, че майка и́, императрица Ирина, е била внучка на един от синовете на последния цар на Първото Българско царство Иван Владислав. В същото съчинение тя посочва като свои сродници по майчина линия Радомир Арон, син на Арон – Иван Владиславовия син.”(пак там.с.124) Организираното съзаклятие срещу император Алексей Комнин в края на 1007 г. от братовчедите и́ братята Арон и Траян потомци на Иван Владиславовия син Арон, били висши византийски съновници, или са живеели в двореца като родственици на императрицата.

   „… факти потвърждават твърдението на Йордан Вълчев, че Василий II създал българската Охридска архиепископия договаряйки се с Пресиан Алусиан за образуването на дуалистична държава помежду Византия и България. Й. Вълчев нарича Алусиан цар Алша и че той бил обявен от Василий II за съимператор и че той като скопец нямал семейство и деца. Вълчев твърди още, че Алусиан със семейството си се преместили в Константинопол. През 1025  Василий II починал. Престола трябвало да се заеме от Алусиан. Братът на починалия император извършил дворцов преврат и узурпирал престола под името Константин VIII. 34 години продължили безкрайните дворцови борби. Неговата Теодора през 1055 г. успяла да го вземе за една година. Алусиан бил вече много възрастен. Предната година предоставил царствените си права на синовете си Василий и главно на Самуил Алусиан. От времето на Пресиан Алусиан е  присъствието на потомците му в Цариград и двореца и участването им в ръководството на държавата.”(пак там.с.124)

   Византия е създадена от българинът Константин Велики роден 272 г. в Ниш населен изключително от траки, включително и областта му. Баща му Констанций Хлор е мизиец роден в  северна България значи българин. Майка му е тракийка от Ниш пак българка. Константин е чист българин. „Прави столица на източната римска империя гр. Византион на  Босфора, преименувайки го на свое име. Константин Велики обновил и благоустроил новата столица, като я водоснабдил и канализирал според  Анонимният хронограф с най-хубавите тръби – българските.” (пак там.с.125)

   „Улфила (от гетите;м.б.), … имал догматични различия с Цариградската патриаршия относно триединосъщноста на Св. троица, в това се изразявало българското еретичество. Константин Велики бил негов приятел и го покровителствал, защото считал, че Улфила е прав и защото му е сънародник.”(пак там.с.125)

   Императорът, с испански произход, Теодосий I, бил наследен от българин – Лъв I. „Той бил от тракийското племе БЕСИ, живеещи по средното и горно течение на р. Марица някъде между Пловдив и Рила. Цената на получаване на престола било убиването на силната личност на империята сънародника му трак Аспар, от когото се страхували противниците на българите. Лъв I туря начало на нова династия носеща името му. Няма деца. Трак бил и внук му Лъв II управлявал 1 година, заместил го вуйчо му Василиск, също българин, шурей на Лъв I, чиято сестра се казвала с българското име Верина. Следващият император е Зенон Исавър от Мала Азия. Наследил го българинът от Дурацо Анастасий I управлявал до 518 г. С право д-р Ценов го нарича ренегат. Той се обявил срещу сънародниците си. Въпреки това в съдбоносни моменти се опирал на тях. Довереният му пълководец е Йоан Скит, който потушил голям бунт на исаварите. Анастасий угоднически, за да смаже българското присъствие в Цариград и империята изгонил българският патриарх Македоний и го заточил заедно с българските владици в София, Охрид, Кюстендил, Ниш и Никопол – южният близо до днешния Гоце Делчев, за да обезглави българската църква. Това довело до голямото въстание на Виталиан българин от Шумен, племенник на патриарх Македоний по майка. Това българско въстание избухнало в Добруджа, скоро то обхванало по- голямата европейска част на Византия, подкрепено масово от населението. Виталиан стигнал до Цариград, обградил го. Опитал се да го превземе, но не успял. Без да прекрати въстанието се оттеглил в Тракия. Прекратил го едва 518 г. когато император станал сънародника му Юстин, който веднага го взел в Цариград и го направил консул. Юстин бил българин от с. Ведряна Кюстендилско или Нишко. Българското му име било Истина, а жена му се казвала Любкина. Името му преведено на латински станало Юстин. Той довел за помощник племенника си роден пак в село Ведряна и носещ неговото име Истина. Юстин умира 527 г. Наследява го племенника му и за да се различава от вуйчо си добавя „иян“ и става Юстиниян. Майка му се казва Бегленица, я баща му Изток. Много вярно чл. кореспондент проф. Бешевлиев пише : „Около Юстиниян Велики имало много лица с тракийски имена, като висши военни и съновници. Това не е случайно. Юстиниян Велики дължал на сънародниците си, затова се опирал на тях. Най-добрият му пълководец и довереник бил Велизарий роден в Герман – днешна Сапарева Баня, племенникът му Германий , началникът на конницата Руфин и др. негови съотечественици.(…)”(пак там.с.126-127)

   „Юстиниян, започнал обратен на романизирането процес в империята като наблегнал на укрепяване на  българската самоличност на водещия народ. Това можело да стане „…само ако създаде независима от Цариградската патриаршия българска църква на територията на Византия. С новела N11/18 май 535 г. той я създава, наричайки я на свое име „Първа Юстинияна“. В нея не били включени църквите на българските федерати на юг от Искър, които не били подчинени на Цариградския патриарх.”(пак там.с.128)

   „В „История на Византия“ от руския историк Левченко пише , че когато Юстиниян Велики поел престола, отпочнал веднага твърди мерки срещу еретиците, давайки им тримесечен срок да се откажат от ереста си и да предадат църквите си на православните, забранявайки им да заемат държавна работа. Тази разпоредба не се отнасяла само за арияните, каквито били българите.”(пак там.с.128)

   „Българинът Юстиниян Велики е най-големият византийски император във всичките си изяви : вътрешна политика и усъвършенстване структурата на държавата, блестящо законодателство, което и днес е в основата на цивилистиката на съвременния свободен свят, величественото строителство, връх на което е църквата св. София в Цариград и във външната политика с огромните териториални завоевания и възстановяване на Римската империя в нейната стара цялост.”(пак там.с.129)

   „Интересно е да се знае, че Магнаура не е гръцка или латинска дума, а старобългарска, от където следва, че школата е създадена от българите и затова носи това име.Единствената жена историчка и писателка е българката Ана Комнина. Да не забравяме, че създателят на източното православно църковно пеене, великият композитор и музикант Йоан Кукузел е българин. Той за делото си и светия си живот е канонизиран за светец. Още по важно че ритмите в това пеене са български.”(пак там.с.130)(игнорирано и изопачено)

   Трудно може да се разбере, освен от редките специализирани изследвания, че падайки и под Византийско, и под Османско робство българите не се загубват  като народ, а дори продължават да играят важна роля и в световен план. От някои арменски източници научаваме, че когато Византийската империя е завладяла България синът на Иван Владислав, познат под името Арон Булгар е от първите управители на ранната арменска столица Ани. Когато през 1048г. византийците воюват с тюркските селджуци, българския аристократ води една от трите армии на християните, като през този период той владеел и Васпураканския край (игнорирано).

   Независимо от падането под византийска власт българите не само се съхраняват като народ, но се запазва и родословието на българските династии. Един документ от средата на XX в. показа, че  потомците на Самуиловата фамилия и до днес живеят, чрез едно от разклоненията си в Италия. „Родословното дърво започва изрично с надписа: „Империя на българите“ /на италиански/… Под Империя на българите, четем:

SAMUEL + 1014

986 ZAR DES BULGARES

   Въпреки че носи печатите на италианските институции, за да има силата на документа, цялостното изписване е на ръка. В други листове обаче е използван и машинопис. Особено ценни са печатите и заверките от Министерство на външните работи на следвоенна Италия.

   Генеалогичното дърво е от два клона: единият – преминаващ през династиите на Византия, и вторият – съединяващ се с италианската фамилия. Всички родови разклонения са проследени най-подробно чак до 1953 г.

   С особено значение е оригиналният документ – извадка от стр. 103, том ХХVII под № 7046.

   Едно налагащо се пояснение

   В Италия и до днес съществува специална институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Книгата се нарича Tabella per I’iscrizione nei libro d’oro della nolilla Italiana.

   За да извоюва правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия трябва да представи научно проверени свидетелства.

   И едно съществено обстоятелство – в libro d’oro имат право на вписване и родове, чието потекло е от чужда династическа кръв, стига тя да установява в края на краищата фамилия, която е свързана със страната. Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии благодарение представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия.”(игнорирано)[2]

   Още през VIII в.пр.Хр. в Анадола се заселват голяма група кимери и заедно с малоазийските траки във Византийската империя дообогатяват българските колонии по света, започвайки и те да се назовават българи. През XI век, когато там се опитват да се заселят селджуките тези българи и Византия като цяло ги отблъскват. Още по-късно кимерийските българи имат и едногодишен конфликт с караманите. След това се обединяват и възниква Караманската държава, за която във всички извори пише, че е българска и се простира на планините Булгар даг и Кония в Анадола. Няколко века не позволяват и на османците да ги завладеят.Тази държава окончателно загива в началото на XVI в. Интерес предизвиква фактът,че независимо от мюсюлманския и́  характер, последният владетел, който я управлява е  българката християнка Катерина. През 1921г., когато Ататюрк става министър-председател на Турция проф. Асъм е първият, който се осмелява да публикува откъси от „Книгата на Караман”, както и някои други документи, даващи информация за значително българско присъствие като население и територия в Анадола. Той отбелязва в свои изследвания, че „може с основание да се мисли, че християните, които днес се намират по онези места и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи”.

   Интересно сведение от XII в. ни е оставил Абу Мансур ал Хазини, който съобщава за „българските страни Сувар, Булгар и Анкара…”, като последната е едно от важните места, където са летували и зимували български джемаати –юруци.

   Важно е да се знае, че и най-големият рудник, където се е добивало олово и алуминий, е в тези български земи и с някои прекъсвания, след края на тази българска държава, е продължил наново в началото на XIX в. до Първата световна война (игнорирано).

   Когато настъпва времето на Европейския ренесанс България е под Османско владичество. Независимо от това, много от богатите фамилии от териториите на днешна Италия и Франция са с български корени, но по-важното е, че именно тези родове спонсорират изкуството, културата, както и доста от морските походи, причислявани днес към Великите географски открития (игнорирано).

   Дори през периода на Османско владичество има множество факти, които са ценни за енциклопедичната книжнина, но и аз ще прескоча този период, за да се спра на факти от европейско и световно значение, които са свързани с нашите земи и културата на народа ни, но са избягвани в разглежданите научно-популярни книги. Все пак важни са думите на значими хора в науката, изречени за България, българите и културата им. Все още сякаш те се бият със самите енциклопедични сведения и при споделянето им в книгата, използваме само част от тези на  живелите скоро и някои живи учени.

   Най-популярни си остават текстовете на акад. Д.Лихачов, а от тях ще извадя само „Българите са най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. България е държава на духа.“

   В този дух е и виждането за българите на проф. Норман Дейвис, който отбелязва: „Българите са в ядрото на Европейската цивилизация!”

   Другият учен, посветил живота си на изучаването на древната България, унгарският проф. Геза Фехер  споменава в едно свое изследване: „Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията, като цяло на Европа!”

   Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че  „… В света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската. Разширявала си границите посредством своето силно културно влияние.”

   Японският професор Шигеоши Мацуяма подчертава, че  “Българската държава е между седемте световни цивилизации”, а проф. Хари Салман, на база изследванията си, подчертава: „Трябва да се признае, че съществува дълбока връзка между Източна и Западна Европа в областта на културата и заедно с това да се подчертаят изключителните заслуги на българите в прехвърлянето на нови културно-цивилизационни импулси към Запада от дълбока древност.“

   Същевременно в ИЗ „Корени”, след свои дългогодишни изследвания уточнихме, че българин е със значение Духовноиздигнат благородник, след което погледнахме по още по-особен начин важните неща, свързани с българите след края на Османското робство.   

   Когато през ХХ в. Турция извършва геноцид спрямо арменците в страната си, България е първата държава, която официално протестира срещу този акт и приема доста от пострадалите семейства, предоставяйки им места за заселване, както и помощи, с които на първо време да успеят да преживеят (игнорирано).
   Подобни актове на състрадание и откликване на чуждата болка българският народ е извършвал многократно през вековната си история. За да спомена най-популярните от тях ще направя малка ретроспекция във времето и ще се върна към периода преди падане на България под Османско владичество. Точно тогава, подгонените от Испания евреи-сафардити, търсят спасение, бягайки на изток из Европа. Нито една от тогавашните държави не им го предоставя. Това прави цар Иван Шишман, който с грамота им предоставя място около Видин за поселване. В същото време България загубва суверенитета си, но тогавашният Османски султан препотвърждава грамотата на българския цар. По този начин споменатата група от хора е спасена (игнорирано).

   Последният шахиншах на Арианам Мохамед Реза Пахлави не криеше, както и съпругата му Роза, че са с български корен, бидайки от фамилията Пахлави, с корени от град Балх. Също от тази династия е и покръстителят на Армения Св. Григорий Пахлави (игнорирани).
   XIX век България ражда един от светилата на човешката мисъл – д-р Петър Берон. Той е написал повече от 30 научни труда по философия, медицина и химия и то на латински, гръцки, френски и немски. Петър Берон подхвърля идеята за телеграфа. Неговото име е записано със златни букви на фасадата на Сорбоната в Париж наред със строфа от „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев (игнорирано).

   В борбата за равни права при желанието за развитие на народите Никола М. Николов, като емигрант в САЩ издаде епохалната поредица „Световната конспирация“, която повдигна стремежа на земното население за борба срещу една олигархическа върхушка на Земята.Нито един друг политик или учен не се осмели да представи фактите, които много хора знаеха, но не искаха да приемат. (игнорирано)

   Другият велик българин в борбата със световната олигархия е Стефан Маринов. Д-р Маринов емигрира  в Германия по времето на социализма. Той промени възгледите на президента на САЩ Роналд Рейгън, спрямо СССР и по този начин има най-значима роля за бързото ликвидиране на човекоомразния соцлагер след Рейгановото управление.

   „…оборва постулатите на традиционната физика и доказва, че абсолютното пространство на Нютон съществува. Изхождайки от този теоретичен извод, той започва експерименти за измерване абсолютната Скорост на Земята. Изгонен от БАН, дисквалифициран като учен, основава през 1974 г. своя Лаборатория по фундаментални физически проблеми – със седалище във фамилния му дом на ул. „Елин Пелин“ в София. Оттам поддържа научна кореспонденция с именити физици и сътрудничи в световната научна периодика.“[3]

   Живял и работил е също така в Белгия, САЩ, Франция, Италия. За него световни учени и институции казват: „…гениален български физик, основател и директор на Института по фундаментална физика в Грац (Австрия), описва явлението „двукомпонентност на магнитното поле“. Въз основа на своята теория той изгражда ред експериментални прибори, между които и „моторът на Маринов“, (сп. „ТОП 100″)

   Известният европейски учен проф. Стефан Маринов е един от изобретателите на самоускоряващия се генератор „сибирский Коля“, благодарение на открития от него „Скалярен магнитен интензитет 5″. (Алберт Тимашев)

   …гениален български физик и откривател, изобретил множество функциониращи етерни двигатели (перпетуум мобиле). (Петер Аиндеман)

   …изтъкнат български физик и изкусен експериментатор на нашето съвремие, завършил през 1997 г. живота си със самоубийство. (Сп. „Космическа генетика“)

   Активен инициатор и организатор на научни търсения за създаване на генератори на свободна енергия е нестандартният учен физик Стефан Маринов, имал щастието да наблюдава лично работата на генератора на Пол Бауман, считан за първия изобретател, осъществил мечтата на човечеството за перпетуум мобиле.“ (Г. В. Николаев, „Криза във фундаменталната физика“)

   (…)

   През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лансират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застрашени от „алтернативните енергии“(игнорирано).[4]

   Петър Димков е от онзи велик легион българи, за когото, ако напишем учен или езотерик, духовна личност, никога няма да сбъркаме. Това са тъй наречените българи с универсално мислене. Все пак той бе съчетал в себе си езотерика и духовност, като чрез науката ги поднесе на света като подходящия начин за хранене и лекуване чрез природата, а не чрез химията. Друг учен по света не успя да извърши подобно дели в полза на човек и природа. Независимо от важността на неговата работа няма да откриете името му в световните енциклопедии.(игнорирано)

   Същевременно учен като Хари Жабилов, с много патенти в областта на фармацевтиката, който изнамери лек, едновременно лекуващ и рак, и СПИН, несамо че също не е вписан в енциклопедиите с делото си, но препаратът му е като забранен за произвеждане и хората все още са уморявани от тези жестоки болести. Има изглежда все още повече интерес хората да не бъдат лекувани, а само да бъдат заблуждавани, че са лекувани. Все пак и на световни научни форуми се разбра, че само българи досега са открили методи за унищожаване на най-страшните болести, спохождали човечеството.(игнорирано)

   Сведенията за български изобретатели са прекалено много, за да могат да се поберат в една книга, но те небива да завършват без споменаване на имена като Георги Наджаков, чието откритие помогна да бъде създадена фотокопирната техника, Цветан Цветков, създал космическа храна, Атанас Иванов, който освен многото си изобретения в полза на НАСА, достигна и до Гинес с направата на най-малкия отвор в света, а също сензитивът Слава Севрюкова, която заедно с проф. Иво Лозенски направиха различни патенти, между които и откриването на псиона – най-малката частица в света. Цялостно, подбрани и систематизирани, тези факти са достойни за отделна енциклопедия. Нямам претенции, че съм представил най-значимите от тях, както не твърдя, че съм предложил и всички български събития, които са заслужавали да намерят място в историческите енциклопедии. Все пак обаче, това са факти и личности, без които светът днес би изглеждал доста по-жалък и на по-ниско ниво на развитие.

   И когато се отбелязват постиженията на българите в областта на науката не бих могъл да не отбележа и значимите ни представители в областта на изкуството, независимо че и тук нямам претенции за изчерпателност.

   И през XX век българите са водещи в европейската култура. Във Видин е роден художникът от световен ранг Жул Паскин, а в Русе – писателят нобелов лауреат Елиас Канети. Дядото на Стефан Цвайг по майка, е също от Видин (игнорирано).

   Най-добрият майстор на световния официален дамски портрет през първата половина на XX век е българинът, роден в Шумен – проф. Никола Михайлов. Не по-малък творец е Борис Георгиев от Варна. Той е от школата на прарафаелистите, ученик на Николай Рьорих. Когато през 30-те години отива в Хималаите при Рьорих, последният му казал, че той сега трябва да се учи от него (игнорирано).

   През 1936 г. на Парижкото световно изложение в уредената изложба, съзвездието българи проф. Бенчо Обрешков, Кирил Петров и Наум х. Младенов обират всичкото злато. Обрешков получава голямата награда, а останалите двама двете първи. Ямболията Георги (Жорж) Папазов създаде и оглави сюрреализма в изобразителното изкуство. Той не е по-малък художник от Пикасо, дори със своята праволинейност в стила считат, че го превъзхожда (игнорирано).

   Шведската академия на науките през 1911 г., по предложение на проф. Алфред Йенсен издига за кандидат за Нобелова награда Пенчо Славейков за „Кървава песен“. Не му я присъждат, защото тогавашният министър на просветата, русофилът проф. Стефан Бобчев, неприязнено настроен срещу него, писал на академията, че няма такъв български поет (?!). Предвиден за същата награда е и поетът Теодор Траянов за стихосбирката му „Пантеон“ през 1945 г. Не му я присъдили, защото тя посмъртно не се дава – преждевременно Траянов, пребит в дирекцията на милицията, умира в Александровската болница в София (игнорирано).

   “Гениалният диригент Херберт Фон Караян е с корен от Гевгели. Родното му име е Караянев.” – пише Здравко Даскалов. От своя страна Ню-Йорк Таймс отбелязва: „Вероятно най-известният диригент в света и една от най-могъщите фигури на класическата музика.”

   „Караян допринася значително за придобиване на неподражаем стил на звучене на Берлинската филхармония, дължащ се на факта, че оркестърът никога не се носи по течението, а отстоява традицията на добре подбрани изненади. Берлинската филхармония е голямата любов на световноизвестния диригент, която той дирижира почти до края на живота си, когато страда от тежко заболяване на гръбначния стълб и дирижира облегнат, полуседнал и не говори за болестта си.

   Караян е работил  с български изпълнители като Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Антон Дяков, Анна Томова-Синтова и хорът на Софийската национална опера.” (инорирано)[5]

   Тъй като все още се срещат текстове от изследователи от различни държави и от лаици, че при 5 века робство българинът почти не е съществувал ще изброя различни достижения от областта на културата и науката, които не биха могли да възникнат при личности от народ, нямащ свое съществуване.

   В труд от 1856 г., неизвестен българин прави първото в света откритие за паметта на водата, описвайки различния вид на снежинките, при различно влияние върху кристалите на заснежаваната вода (игнорирано).

   През 1872 г. българинът Неделчо П. Обрешков е събрал в една книга молитвата „Отче наш” на 228 езика (игнорирано).

   Началото на значимата френска поезия литераторите откриват в творчеството на Пиер дьо Ронсар от XVI. Самият той в поезията си изтъкна, че дедите му са с произход от България. Литературните анализи на тези му творби така извъртяха нещата, че изнамериха безкрайно много метафори. Приписаха Ронсар и към румънци, без да са съществували румънци през този период, и към сърби, независимо че дедите му не са от сръбски земи, но така и не му отдадоха действителния му български произход (игнорирано и преиначено).

   „С матовото си лице, което напомняше цвят на мрамор, с големите си пламенни очи, с орловия си нос, с нежността на чертите си, с леката си изящна походка, с чистия си метален глас, където и да влезеше, мадам Дьо Ноай спечелваше веднага сърцата на всички. А щом заговореше, високият и́, богат на нюанси, почти пронизващ глас бързо приковаваше общото внимание с повелителния си авторитет” – пише Едмон Жалу в „Нувел Литерер” през май 1933.

   Дамата, за която става дума, е културно явление в началото на века, и то в Париж, където е много трудно да бъдеш забелязан и отличен по времето на най-високия интелектуален разцвет в Европа. Тогава там сияе съзвездие от „златни“ имена, като Анатол Франс, Едмон Ростан, Марсел Пруст, Пол Валери, Жан Кокто, Колет и мн. др. Анна де Ноай (1876-1933), най-добрата френска поетеса на ХХ век, според самите французи, не принадлежи обаче само на Франция, нито на Румъния. Нейното обаяние, сила и талант идват по кръв от едно обикновено семейство в Котел, живеещо през втората половина на ХVІІІ век. Семейството на поп Стойко Владиславов, канонизиран от Българската православна църква за светец под името Свети Софроний Врачански.

   Критиците намират, че в творбите и́ се срещат френският финес с ориенталския аромат, с митовете на Древна Елада. Анна дьо Ноай е толкова популярна, че най-добрите художници се надпреварват да я рисуват. Самият Роден я извайва в скулптурна фигура и мраморен бюст, романисти заявяват, че тя е тяхната муза, суетни интелектуалци се домогват до покана у дома и́.За трийсетте години творчески живот Анна издава десет стихосбирки, три новели и една мемоарна книга.Тя е първата жена – кавалер на ордена на Почетния легион,както и първата жена – член на Белгийската кралска академия за френски език и литература.През 1921 г. получава и голямата награда на Френската академия.

   В биографиите на красавицата задължително се споменават румънските и́ роднини, плюс дядото – турски паша, и майката гъркиня. Но никой не отива по-далеч в корените и́, където, освен поп Стойко от Котел, духовник и просветител, но и писател, се издига крупната фигура на княз Стефан Богориди, роден като Стойко Цонков Стойков – сираче от Котел, дете на търговец на местни продукти за турската армия. Неговата майка е някоя си Гана (погърчено в Ана) хаджи Танасова и оттам тръгват „Аните“ в този род (игнорирано).[6]

   България е и може би най-богатата страна на пророци и екстрасенси от различни епохи, но и за тях няма да срещнете ред в енциклопедиите.Така, освен в страната, почти никъде не се знае за голямото дело на Петър Осоговец, Боян Мага, Преподобна Стойна, Учителят Беинса Дуно, Ванга, Дядо Влайчо, Вера Кочовска и Слава Севрюкова, която притежава и много патенти за световни открития, съвместно с учения Иво Лозенски. Както отбелязват едни от изследователите на тези духовни личности, каквито са Капка Георгиева и Христо Нанев  „българските пророци са различни”. Само при тях се среща изразът „Аз го казах, за да не се случи!“ или „Аз го казах, за да направите нещо и да не се случи!“

   Едва през XXI век английски реномирани списания започнаха да пишат за някои от българските пророци, отбелязвайки с критика към себе си „Как сме ги пропуснали?“(игнорирано)

   Не един и двама са политиците на света,чиято родина е България и чиито корени са български. След като отделих изключително дълга част на Византия, с нейните преобладаващо български, императори, то ще спра и на политици от по-ново време. Трябва да се знае, че и предхристиянска Армения, и Персийската империя до същия период са управлявани почти изцяло от династиите Пахлави, Аршакиди и Сасаниди. Те произлизат все от царския град на арийска България, столицата Балх (игнорирано).

   Създателят на Турция е определяният като Баща на нацията – Ататюрк. Имало е вероятност, ако империята окончателно се разпадне Турция да не възникне. Самата империя е Османска, по името на основателя й Осман, а не турска. В началото на XX в. българският помак от Солун Кемал паша създава Турция и получава заслужено прозвището Ататюрк. По неговите идеи се предвиждат свободи за всички народности и вероизповедания в държавата. След неговото кратко управление това не продължава да се случва (игнорирано).

   Идеологът на Велика Сърбия е българинът Никола Пашов. Той е преселник от тетевенско в Сърбия. След смъртта на баща му, майка му се жени за сърбин. Тогава името му е променено на Никола Пашич. След една от поредните войни между Русия и Османската империя, той става министър-председател на Сърбия и прокарва велико шовинистките си идеи (игнорирано).

   Един от най-добрите президенти на Гърция бе българинът от Беломорието Константин Караманлис.Истинската му фамилия е Караманев, а неговите най-близки роднини доскоро живееха в Асеновград. Заради случаи като президентството на Караманлис в Гърция бяха хвърлени милиони долари ресурси, за да бъде преиначен произходът на каракачаните. От тракийски той трябваше да бъде фалшифициран на гръцки. Като изключително млада народност гръцката не успява да заличи истината, но вкара много съмнения след различни лъжливи текстове (преиначено).

   Когато пиша с критика към енциклопедиите, разглеждам предимно хора и събития от миналото, но ще спомена че и в момента има политици, които са президенти или министър-председатели на различни държави или управляват световни и европейски институции.

   А.Х.Аликов издаде значим научен труд, озаглавен „500 руски фамилии с български произход“. Само от това изследване, но не и в световните енциклопедии, може да се разбере колко знатни българи са управлявали Русия и колко от тях са участвали в сътворяването на Руската култура. За да се помни би трябвало да се знае за българския произход на личности като Борис Годунов, княз Горчаков – министър-председател през Руско-турската война през 1877 – 1878 г., Андрей Жданов, Хрушчов, Борис Елцин, Трубецкой, Суворов, Кутузов, Ушаков, братята Иван и Константин Аксакови, граф Алабин, Аничков, Державин, художникът Шишкин, поетесата Ана Ахматова, Пушкин, Тургенев, Гогол, Юрий Венелин, Рахманинов, Римски-Корсаков, Скрябин, Татишчев, Тимирязев и много други(игнорирано).

   Българинът е човек от такъв народ, който би могъл да направи така, че и най-големият му господар да наруши законите, заради него. Така по време на Османското робство, най-близкият и доверен човек на султан Абдул Меджид е българинът Стефан Богориди от Котел, племенник на Софроний Врачански. Доказателство за оказаното му изключително доверие е даването му на титлата княз. Той е единственият турски поданик, на когото е гостувал в дома му лично султанът, нарушавайки Корана и тяхното законодателство. Това се е случило по повод сватбата на сина на Богориди (игнорирано).

    Още преди да изнеса лекцията по темата, когато дискутирах с някои колеги, те изразиха мнение, че подготвяните от мен пасажи, носят подчертано националистичен характер. Позицията ми, спрямо тази критика е, че съм направил възможното, за да се вместя в изискванията на темата и формата, който предлага една лекция. Чрез структурата, която възприех, се преповтаря доста често терминът БЪЛГАРИН, но това е следствие на факта, че съставителите на критикуваните от мен енциклопедии, незнайно защо са го пренебрегнали.Освен това, като учени, в ИЗ „Корени” не сме нито „фили”, нито „фоби”, а първично се занимаваме с фактите, систематизираме ги, след което поднасяме изводите си, стремейки се да представим възможно най-точно истината.
    След всичко поднесено до тук стигам и до последния въпрос, който като учен, ме озадачава, сведения за които  съм длъжен да поставя.

   България и българщината от столетия са разграден двор на една духовна зона. Всеки взима, оформя си го по възможно най-кичозния начин, удобен за него, съвременните изисквания, както и за добра реализация, представяйки го към своя бит, на своя народ. Така, ограбвайки столетия от българите, историята на света е крайно объркана и невярна.
   Ето и едно синтезирано изследване, което от години се натрапва с един отговор и както се оказва, с много преиначени и игнорирани факти. Предварително ще поясня, че подобна „ОБИЧ” се от открива и от почти всички други, определяни като Големи, Модерни или Велики държави.

   И накрая ще допълня нещо, което се знае от всеки българист, а то е, че колкото и да се пише за делото на предците ни, то никога не би могло да бъде представено в цялост, в колкото и научни труда да поднесем информация за тях.

[1] Сб.България в световната история и цивилизации – дух и култура. Варна. 1998.,с.121 – 133

[2] http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=489

[3] http://www.parallelreality-bg.com/statii/alternativa/87-2011-01-23-13-44-43.html

[4] http://www.parallelreality-bg.com/statii/alternativa/87-2011-01-23-13-44-43.html

[5] http://www.budnaera.com/2011-03/2011-09-09_01.html

[6] http://www.blitz.bg/article/43532

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *