Коренът – Константин Каменов

Божественото. Името „българин”

Един народ функционира не само тук, на Земята, във физическия свят, но и на друго поле. Българите, които функционират в друго поле, са невидими. Сред народа се говори, че тук-там се явява странен старец, който казва някои неща и после изчезва. Това са съществата, които работят върху българския народ и понякога те са видими, а друг път – невидими. Българите нека благодарят, че Божият промисъл бди върху тях.

Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да връзва нещата на Земята и на Небето, и който ги развързва на Земята и на Небето, живее в рая – него можете да слушате. Защо? Защото Бог го е кръстил. Името „българин“ не е произволно дадено. То съдържа велика Божествена идея. Който е готов да приеме тая идея, той носи вече това име.

България е обетована земя. Тя има най-добрите плодове. И няма като българските градинари – и в Америка ги познават.

Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин“. Първият елемент в тая дума е буквата „Б“, която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „Ъ“, която означава товарът, който българинът носи. Третият елемент „Л“ означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент „Г“ е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А“, която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент „Р“ показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си.

В българите има три хубави черти. Най-първо са живели тук старите траки, които са се наричали „благати“ хора или „благари”. Те са правили добрини. От тях българинът е приел наклоността към мистичното и духовното. После са дошли славяните и са залели Балканския полуостров. От тях българите са приели Духа на жертвата и самоотричането. Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент.

В България преди заселването на славяните и на Аспаруховата чета е имало благати хора. Съвременният българин е формиран от тези благати хора, които са имали стремеж към духовното и мистичното. От славяните е взел самопожертвованието и обичта да работи земята, а от Аспаруховата чета е дошла храбростта. Доста будни хора има в Македония, някога там е имало духовно движение.

Кога работи човек даром? Когато работи за душата си. Този закон наричаме „благият закон”. Старите българи, които са живели на Балканския полуостров, служили на благия Бог, затова се нарекли „българи”. Това е духовното тълкуване на думата „българин”. Някои казват, че българите носят името си от реката Волга, отдето са дошли, преминали Дунава и се заселили на Балканския полуостров, дето имало вече българи. Старите българи се различават от новите, които преминали Дунава. Първите са благи, служат на благия Бог, а вторите се отклонили малко от пътя си, заради което изгубили религиозното си чувство. Обаче и едните, и другите са на везните, взаимно си помагат.

Българинът е смесица от няколко народа, но преобладава славянската кръв. Чист тип българин ще се намери в Родопите. У българина има примес от монголска, римска и гръцка кръв. Римските типове се познават по широчината на брадата долу, монголската кръв се познава по скулите на някои българи. Гърците са оставили следа в носа. Монголските типове са напълно консервативни, римските – смели. У българина има разрушителна енергия. Той е активен.

Всичко у него се е смесило: някъде има смес с латинската кръв на старите римляни, другаде пък е смесен с гръцка кръв – това се забелязва в челата. Някои българи имат гръцки чела, някои българи имат римски бради. Тогаз де е българинът? Челото му гръцко, брадата му римска – де е българинът, питам?

Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на ония благари, имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асирова- вилони и прочие… Така че, за да бъдат верни известни исторически хипотези и теории, трябва да се основават и на проверки в записките на природата, наричани от някои Акашови летописи.

Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения. Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на Земята между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на Земята да се роди българин. Който иска да се справи с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Казано е в Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня“.

На друго място е казано: „Написах ви на дланта Си“. Като погледне към дланта Си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те“. Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта.

Беинса Дуно

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *