Коренът – Константин Каменов

КОГА МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА СЕЛИЩЕ, КОГА ЗА ГРАД

   В тази разработка ще насоча вниманието към този спорен въпрос в науката, защото в последно време се появиха най-различни, някои от които доста спорни, текстове по повод най-древния град на земята:

   “През различните праисторически епохи някои от селищата бавно и постепенно обхващали все по-големи площи. С увеличаване на застроеното пространство основните съставни елементи на тези селища, каквито са планировката на улиците и жилищата, производствените центрове, местата за размяна на продукти и за общи събрания, както и култовите места и укрепителната система, така разширили обемите си и толкова много разнообразили своята конфигурация, че съответното селище фактически преминало в едно съвсем ново качествено състояние, което по-късно било наречено град.

   С проблемите на тези най-ранни градове най-напред започва да се занимава английският археолог Вир Гордон Чайлд. Съвсем в началото на 50-те години на нашия век той много внимателно е успял вече да формулира в 10 точки своята теория за появата на първите градове. И макар по-късно в тези 10 критерии някои учени да виждат смесване на основни с второстепенни неща, във всеки случай тези критерии могат да бъдат обособени в две основни групи, удобни за археологическата практика, тъй като съдържат както количествените, така и качествените отлики на града от обикновените селища.

   Без да се впускаме в разсъждения по предложените от В. Г. Чайлд критерии, сега е необходимо само да се отбележи, че днес учените единодушно са възприели да се нарича град онова селище, което някога е било обитавано от около 5 хиляди души, и при археологически разкопки в него да се откриват останките от масивни архитектурни постройки.

   Междувременно на границата между 50-те и 60-те години в археологическия живот на Европа и Америка стават две важни събития – провеждат се научните симпозиуми съответно в Прага и Чикаго. Срещналите се в Прага за пръв път след Втората световна война европейски археолози дават отчет за постигнатите от тях на терена научни резултати, а чрез доклада на покойния вече проф. Г. Ил. Георгиев българската праистория заема своето достойно място в редиците на съвременната европейска археология.

   На симпозиума в Чикаго, който се провежда през декември 1958 г., американският социолог Л. Мамфорд изнася доклад, посветен на проблемите на ранната урбанизация в Древния Изток и фактически отрича теорията на В. Г. Чайлд за появата на градовете. Според Л. Мамфорд зараждането на градовете трябва да се постави в неолита и покрай религиозните центрове, около които обикновено се съсредоточават големи маси от населението.

   Така само десет години, след като В. Г. Чайлд е направил достояние на научната общественост своето обяснение за края на историческия процес на появата на градовете, с доклада си на този симпозиум Л. Мамфорд пък намира началото на процеса на зараждането на градовете. И от този момент насетне проблемът за произхода, развитието и характера на първите градове ще е един от най-важните в световната археология. От сега нататък споровете ще се водят не около абстрактното понятие „град“, а около въпросите за началния момент, в който започва историята на града и тясно свързаните с него критерии, с помощта на които той ще може да се отличава от останалите селища не-градове.

   В случая е много важно да се отбележи, че, без да се познава тази работа на Л. Мамфорд, през 70-те и началото на 80-те години в България бяха публикувани няколко работи, в които убедено и ясно се застъпва тезата, че появата на градовете е дълъг и сложен исторически процес, на който корените се търсят дълбоко в недрата на най-стария неолит, когато започва ограждането на някои селища и обособяването в тях на специални култови места. А затварянето на цикъла на историческия процес на ранните градове се вижда на границата между бронзовата и старата желязна епоха, когато първите градове са исторически факт.

   С темата за ранните градове в Общността на независимите държави се занимават много учени, но на нея по-специално внимание се отделя в някои работи на руските археолози В. М. Массон и Ю. В. Андреев. На тях българските публикации явно не са известни, но никак не е без значение, че вижданията за появата на градовете като исторически процес и техните критерии почти се покриват с тези предложени и реализирани вече в специалната българска археологическа литература.

   Макар и най-общо, от целия този преглед се разбира, че критериите за ранните градове, както в Европа и Америка, така и в Общността на независимите държави, се признават от всички специалисти, които се занимават с този проблем. И сега, след като сме си уеднаквили вече критериите за първите градове с общоприетите в света, нека да видим какво е открито върху северното разклонение на Трихълмието в Пловдив и може ли то да бъде отнесено към археологическата категория „критерии за ранните градове”.

   От проведените системни археологически разкопки между 1974 и 1985 г. върху северното разклонение на Трихълмието в Пловдив се установи, че през ранната бронзова епоха на това място се обособява един култов център, който беше много внимателно разкрит и основно проучен. Още в онова време този център е ограден с каменни стени, които поради по-късни градежи и нарушавания се виждат само в отделни участъци и то предимно откъм страната на култовия център. Вътре в него няма натрупвания на останки, които в селищните могили образуват културните пластове, а само отделни струпвания на находки около и върху едни кръгли глинени площадки, оказали се впоследствие култови огнища.” (Пейков,Ат.,Фрагменти от безписмена Тракия.П.,1999.с.123-125)

   Навремето възприемах теорията за град, предлагана от Чащчина. Когато успях да разкодирам, съвместно с колегите от ИЗ “Корени” културата на (прото-) траките, възгледът ми за град се измени коренно. Предпочитам да формулирам слабостите на досегашните теории под формата на риторични въпроси към споменатите теоретици, защото именно описаната философия на (прото-) тракийската култура и археологията, която я потвърждава с материални доказателства го изисква. Чрез непряко обръщение към Чайлд, всъщност извършвам това към обобщения образ на всички теоретици, защото досегашните определения отдавна трябва да бъдат премахнати.

   Драги ми Чайлд:

         – Бихте ли отрекли всеки днешен град, като такъв, поради факта,че няма градски стени? Във философията на (прото-) траките една от основните идеи е да не се изгражда нещо, което не е необходимо на хората?!

         – При положение, че доста от хората в много държави са необходимо малко на брой, но все пак достатъчни за функционирането на техен град, бихте ли отрекли, че тяхното населено място не е град, единствено поради факта, че има по-малко на брой жители, спрямо някое китайско село?

         – При наличие на около 200 000 население в цяла Европа, защо е необходимо да се търсят 5 000 души, за да се обяви едно селище за град (числеността е примерна, но маркира едно малко множество)? Нима при това съотношение то ще бъде функционално за възприетия от предците  начин на живот?!

         – В населените места е доказано съществуването на център, откъдето се е управлявало. Липсват единствено стените на този център. Нима по сходна причина, ще отречете десетки градове в настоящи монархии, защото дворците са само в няколко града?!

         – Същата е ситуацията и с храма. Ритуалните съоръжения са открити в много от първичните пловдивски селища. Отново липсват стените на храма. В повечето случаи, когато Христос, Буда, Мохамед проповядват, техният контакт е пряк с хората. Така че, кое е храм, сградата заключена за ремонт, на която пише “Обедна почивка” или мястото, чийто олтар е достъпен за всички хора и винаги всеки може да почувства вярата, а тя да го осени?

         Затова оставете тези безумни изисквания за град, защото по този начин науката винаги трябва да отбелязва, че това “чудо” се е появило през бронзово-медната епоха. Само в известните нам и съществували преди нас цивилизации като Атлантида и Лемурия са съществували стотици градове, но и вие няма да го разберете, защото останките от тях са нищожни.

         ЮНЕСКО обяви Дамаск и Пловдив за най-старите градове в света, с постоянен жизнен цикъл, запазили местоживелищата си. Според вашите определения това е станало малко преди Троянската война – II хил. преди н.е.

         Моите проучвания, част от чиито данни са предложени в различни изследвания, сочат, че на територията на днешен Пловдив възникват около 6 селища, имащи градски функции още в осмото  хилядолетие преди Христа, а някои от тях може дори да са и по-древни. С годините те се разрастват и по-късно обединяват. Първичните градове остават квартални,  които дори не променят названията си. А в далечната древност те са били селища-квартали, които в изследванията ми носеха функциите на чист град.

         Така Кендрисос, Орфида, Пулпудева, Евмолпиада, Каменица, Родопиада, Асклепиада остават завинаги свързани в едно цяло, веднъж под названието Пулпудева, друг път като Евмолпия, Филипопол, Тримонциум и  т.н.

 От решаването на въпроса „Кое е селище и кое град?” може да се даде отговор и за интелектуалното ниво на една култура, затова решаването на спора ще предложи достатъчно добри и сигурни факти за траките още от (ПРОТО-) периода им.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *