Коренът – Константин Каменов

ОТ СЪГРАЖДАНАТА ПУЛПУДЕВА ДО УНИЩОЖАВАНИЯТ ПЛОВДИВ

   Когато написах „Пулпудева – помазаният град от боговете”, поради изключително богатата фактология, не можех да не продължа с втора книга по темата. При повече от 30 години занимания върху най-древната история на града на тепетата, извършена от 7 човека в ИЗ „Корени” и приятели, мога да споделя, че темата е още недовършена и ще си остане най-вероятно така поради липса на колектив вече и загубването на много от документите, както и унищожаването на археологията свързана с Пловдив. Освен това съм задължен към моя събрат и приятел Димитър Чиликов, който ми остави повечето от събраните факти по въпроса, защото нямаше времевата възможност да ги подреди в по-голяма книга, да изнеса поредица от лекции и доклади по темите, както и да подготвя няколко тома.

   И тук ми се иска да започна с въпроса – теза „Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ днес град”, но след като ЮНЕСКО констатира два пъти този факт, а световни научни издания също го отбелязаха, мисля, че това вече не е необходимо. В настоящата разработка е по-добре да насоча вниманието към по-неизвестните, укриваните и унищожаваните факти, свързани с Пулпудева. Наше проучване показа как доста малко хора знаят, че от праисторията Пловдив е царският град, регулиращ духовността и живота на (прото-) траките. В този текст ще покажа, че градът на тепетата е бил центърът, където се е извършила консолидацията на запазената атлантска и автохтонна култура и митология след края на войната между двете групи, за които и тук ще стане дума

   Ще предложа сведения как са били моделирани и настройвани много производства и умения към различни (прото-) тракийски групи.

   Ще поднеса сведения, че писмеността на съвременния свят е обработена в различни варианти именно в района на Пулпудева.

   Най-важното, според  ИЗ „Корени”, е оформянето на една и съща вяра в различни семантични модели, която да бъде разнесена из почти целия свят.

   Все пак не може да не си позволя да повторя някои от въпросите-тези:

   -Знаете ли, че Пулпудева от второто хилядолетие преди Христа е бил по-голям от съвременния Пловдив?

   -Знаете ли, че Пловдив е Най-големият и най-красивият град през Античността?

   -Знаете ли, че по площ на мозайките си от Римската епоха Пловдив надминава всички тогавашни градове на Земята?

   -Знаете ли, че Пловдивския цар-жрец Евмолп е духовен син на Бог Посейдон, а баща му е  всеизвестният Музей? Че неговият учител е Орфей, а напътстваща го от небето е  Богинята майка Деметра?

   -Знаете ли, че Херакъл не е седял в Атина, а в Пловдив, където царят-жрец Евмолп го е посвещавал в тайнствата на мистериите?

   -Знаете ли, че, водени от царя–жрец Евмолп пловдивчани разбиват неелинската Атина?

   -Знаете ли, че името Пулпудева, както и съвременният Пловдив, имат най-доказан и точен превод от тракийски ПОМАЗАН ОТ БОГОВЕТЕ и ГРАДЪТ НА БОГОВЕТЕ?

   -Знаете ли, че в Пловдив траките не са допуснали нито елински, нито македонски културни, археологически пластове? Че върху хилядолетния тракийски е “кацнал” направо римският, който е заимствал културата от траките в готов вид?

    ПЪРВА ЧАСТ

   Появата на (прото-) траките в района на днешния Пловдив

   Платон описва в диалозите си прословутата битка между Атлантида и Атина. За нея много сведения могат да се намерят и във ведически документи, единият от които е Законите на Ману. От тези текстове в научните среди се развиха най-различни възгледи свързани с въпроса за достоверността относно съществуването на Атлантида, наричана също и Посейдония. Откриха се много изворови сведения при разкопките на Троя и в предантични азиатски храмове, най-вече свързани с Будизма. Разкри се археология от различен характер, като всичко безспорно доказва, че Атлантида е съществувала, както е съществувала и  неелинска Атина, наричана най-вече Нейтх. Единственият спор в науката все още е свързан с по-конкретната локализация на континента-държава и точното и́ географско разположение. След дълги проучвания , в които участваха всички членовете на ИЗ “Корени”, за мен съмненията са почти изчистени и мога да предложа следната картина, свързана и с последните военни сблъсъци между неелинската Атина и Атлантида. Континентът-държава  Посейдония, се е намирал в Атлантическия океан. Той е завладял земите до фронтовата линия с неелинските атиняни, а именно южната част на Западна Европа и съответно северната на Африка по меридиана Италия – Либия. Именно в Либия те са устроили княжеството си на мъдростта Ману.  Трябва да се знае, че преводът на Ману се запазва и след края на Атлантида с главно значение „Бог” или „Божествен”, но също и „Мъдър”. Последното е нямало отношение към военните действия, а се е занимавало с науката, но много повече с вярата, която е била съградена върху различни мистериални комплекси. От своя страна Нейтх е била по-скоро голям племенен съюз, но не и държава. Центърът ú е бил на Балканите с ненапълно точна локализация все още.  

   Годината е 11 838 преди Христа. Неелинските атиняни са изнесли производствените центрове, най-вече за прехраната им по-далеч от фронтовата линия, в района на Източна Мала Азия. Те не са на технологичното атлантско ниво, но не отстъпват в нито една битка, което показва, че тяхната култура е била от духовно-мистичен характер. Не би могъл да оцелееш срещу ядрени и лазерни оръжия, както и летателни съоръжения на много по-високо ниво от съвременното, ако не противодействаш с духовни техники и практики, към които много посветени се опитват да достигнат днес. Цялото това велико, но и страшно събитие е продължило, може би, повече от столетие, в критичното за тогавашната човешка раса дванадесето хилядолетие преди Христа. През този период Средиземно море не е било в днешните си граници и тъй като Гибралтар не е съществувал, в тази водна територия тогава са се били оформили само три малки солени морета. Черно море също е по-малко от днешните си граници, но е било сладководно и благодатно за живот. Връзката между Европа и Африка е била най-вече сухоземна.

   След космическия катаклизъм Атлантида потъва и войната почти приключва. Археологията е открила само отделни места на продължили сблъсъци. Атлантите от княжество Ману са започнали най-мащабната за древното човечество просветителска дейност, първо сред негроиди в Африка. Постепенно те продължават пацифисткото си дело и сред голяма група от спрелите също да воюват нейтхите.  Консолидацията между двете групи се осъществява бързо и е основа за възникването на (прото-) траките перке, за които все още част от учените използват остарелия термин “индоевропейци”. Тази група можем да наречем и (прото-) българи.  Първото голямо селище, изградено от този нов племенен съюз е дело на

                                                ЕВМОЛП

 

                                                                       и е познато с името Пулпудева –     Градът, помазан от Боговете. Това е накратко генезисът на най-древните пловдивски деди.

   Тъй като, за разлика от другите древни градове, Пловдив знае своя реален основател е необходимо да поместя сведенията и за този прословут (прото-) трак.

   Според последните изследвания се доказа, че както всяка легенда от подобен характер в нея се преплитат две нишки на повествование.Ще я поднеса накратко, както я изнамерихме с Димитър Чиликов. Започвам с факта, че Посейдония, чийто Бог покровител е Посейдон, оцелява само княжеството на мъдростта, носещо името Ману. То е заемало земите на днешна Либия и южните части на Западна Европа.

   В този кризисен период, при споменатите мъдреци е оцелял, като дете, принц (княз)  Евмолп. Той е отгледан от сина на Орфей, жреца – лечител, Музей. Както всеки княз от Атлантида за него се казва, че духовният му баща е Бог Посейдон, а съпътстващата в делата му е Богиня Деметра. В онези години тя е била Богинята майка, а по-сетне, при елините, почти се изгубва като почитан персонаж, докато при траките се тачи като Богиня на Плодородието.

   Ролята на всеки княз в Атлантида е била, след като навърши пълнолетие, той да стане и най-висш жрец. Поради това, още през детските години, образованието му е поето лично от най-знатния  жрец, лечител, маг и музикант, през цялата позната земна история, а именно – Орфей.

   При навършване на пълнолетието си, Евмолп получава жреческо-царската власт в спасената част от Атлантида, но вече без помисли за войни с когото и да било, а със стремеж за помирение между хората.

   В ритуалистиката на атлантите и специално орфическото жреческо разбиране, се е приемало, че царят е трябвало да встъпи в духовен брак със сестрата на Богинята майка, която е била Богиня Персефона. След като гибел  спохожда  основната част на Атлантида, в разбиранията на живите нейни жреци се възприема варианта, че тази Богиня е встъпила в брак с Бога на Подземното царство Хадес, наричан и Аид. По тази причина, освен че Евмолп не е извършил ритуала, не са останали свидетелства и за действителен негов брак. Той започва едно друго дело, което е изключително важно за по-нататъшното развитие на човечеството.  Между двете, враждували до преди това държава и племенен съюз, в района на днешна Гърция той създава Елевсина. В онази епоха, около XI-то хил. пр. Хр.  Тя не е град, а духовен център. Там започва уеднаквяване вярата на неелинските атиняни и спасилите се атланти, като освен това ги обединява. Така започва зараждането на (прото-) траките.  Последните се заселват в сърцевината на Балканите и заживяват като действителен, хомогенен, племенен съюз.  Друга, по-малка, група от тях отива в Северен Египет.

   В един момент, племена от неелинските атиняни, желаещи старото статукво от времето на войната да се спазва, нападат Елевсинската местност. Води ги владетелят им Ерехтей. Агресорите побеждават и разтурят целия духовен център Елевсина. Царят – жрец Евмолп, както и хората, обучавани от него не са подготвени за войни, поради което спасените са поведени от Евмолп към същинска Тракия. Това са малка група (прото-) траки, обучени предимно за жреци, магове, лечители, музиканти.

   Те се установяват в най-хубавата част на Балканите, край река Марица и седемте големи, а всъщност девет на брой, хълма. Приети са от заселили се преди тях (прото-) траки. След това Евмолп създал на отбелязаното място първият град на новото човечество, който след хилядолетия получил и неговото име като название. Важно е също да се отбележи, че на Аполониевия хълм (Джендем тепе), познат от по-късното си прозвище Кендрисос, последният атлантски княз-жрец окончателно оформил идеите си за мистериалния комплекс, в частта свързана с отвъдния живот. Това станало след дълга медитация и съзерцание, за да разбере дали земния му баща Музей и учителят му Орфей са живи в Царството на Хадес. Най-важните неща в тази орфическа религия, която сякаш е възстановена от Христос след като Иисус изкупва пред Отца си дотогавашните грехове на Човечеството, е Почитай живота, Не съди, Душите не умират след смъртта, тялото – от пръст направено, на пръст ще стане, Обичай врага си и т.н. По този начин Евмолп се прозира, че хората са живи и в Отвъдния свят. Това не се е променило като версия и при античните автори.

   След завършване на целия си мистериален комплекс, който е познат като Елевсински, а по-точно може да бъде наречен Пловдивски, Евмолп повежда хората на Пулпудева. Те разбиват Ерехтей и атиняните, а след въвеждането на мистериите и при тях, се връщат обратно в града си.

   Преди да завърша историческия вариант е необходимо да подчертая още няколко важни факта. От времето на Орфей, преди Евмолп, също е бил правен опит за обединение на двете враждували групи. Дело е на Прометей, който създава отделни огнища на подобно функциониране, след което е окован от реакционните атиняни, самообявили се за богове и идеите му не успяват. Спасен е от приятеля на Орфей, един от малкото войни останали след Атлантида и също атлант по рождение, Херакъл.

   ВТОРА ЧАСТ – Объркаността и фалшифицирането

                                                                                         на много от древните събития, чрез античните елински шовинисти, са пренастроили легенди, събития, митология и география от далечната древност. Така например Посейдон е главният Бог, чрез названието му в Атлантида. Тъй като тези наши предци са използвали поне два говорими и писмени езика, то другата форма на отбелязания Бог е Атлант. При нейтхите  терминът за главен Бог е  бил Хелиос. Когато двете групи се обединяват използваното название за висш Бог става СЕВА (САВА), както и формата за цялост, чрез множествено число СЕВАС, преминала впоследствие в ЗЕВС. Това е терминът за Бог, предлаган чрез съвкупността от всички звезди. Когато те са представяли Бога чрез иконата от всички водни и небесни течения, терминът е под езиковата форма ДУН, ДОН, ТОН, ДИН. Когато са възприемали Бога като духовния космос, то терминът е ДИЕВО, ДИАВО, преминал впоследствие в ДЕВА и ДАВА. Последното е равнозначно на християнското Свети Дух, а същевременно като иконен образ се предлага чрез ЮПИТЕР. И двете течения на носилите езиците групи са се срещнали и събрали в Пловдив, което би могло да се проследи чрез ранната им (прото-) тракийска лексика, а това е изключително ценно за всеки раздел на науката.

   Ще продължа с основния ни извод, изведен от многогодишната ни работа върху града на тепетата, който частично споменах в началото. Няма да   може да се намери човек или научен колектив, които ще съумеят да опишат историята на Пловдив, дори преди  да са извършили надлежна подредба на фактология в многохилядно, събрано в томове, издание. Град, в който почти всеки ден нещо се е променяло, в който, личност след личност са носели светлина и са участвали в събития от световен мащаб, към който, дори без съвременните методи за информация, погледите на жителите от тогавашния свят ежедневно са били насочени в очакване нещо да се случи и…всичко това, вече почти тринайсет хилядолетия, едва ли би “оживял” подробно и изцяло, в чието и да е описание със своята древност.

   Затова ми се иска да продължа и с риторичните, но необорими въпроси, от рода на:

   “-Знаете ли, че в чест от 1000 годишнината на Рим, императорът Филип Араб не се връща във “вечния град”, а ръководи лично възстановяването на Пловдив след нападението на готите?

   -Знаете ли, че Пловдивските спортни игри, известни като кендрисийски, много години са били по-популярни от олимпийските и питийските?

   -Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите светилища посветени на орфическия Аполон, една от първите европейски синагоги и една от първите християнски базилики?

   И т.н., и т.н.

   Сведения за Пловдив са съхранени в легенди от неолита, книги на автори от античността, като Дексип, Полибий, Тацит, Страбон, Йордан и др. В цели книги от ранното Средновековие, като “Алексиада” на Анна Комнина, се отделя такова внимание на тогавашния Филипопол, сякаш те са писани за него, а не по темата, която отбелязват в началото авторите. Западноевропейски пътешественици, такива от изтока и кой ли още не, предлагат обилни сведения за града с невероятно възхищение за неговия дух, бит и минало.

   От началото на XIXв., доста автори в мащабни свои трудове се опитват да представят различни моменти от историята на Пловдив, информация за негови личности, събития и какво ли още не. Повечето от тях остават разочаровани дори от собствените си, внимателно подготвени, изследвания. Няма да изброявам тези учени и ентусиасти, защото със сигурност ще изпусна много, но ще цитирам какво е написал в предговора на една от най-популярните книги за миналото на Пловдив, авторът ú В. Пеев: “Написването, обаче, (на;К.К.)изчерпателна история на Плов­див, която, според известния до сега материал, ще изи­ска няколко големи тома и значителни материални средства, остава въпрос на бъдещето. Независимо от това, един така обемист научен труд, очевидно, не ще бъде пригоден за широката публика, не само поради недостъпната цена, на която ще може да бъде доставян, но и по своя стил и разработка.” (Пеев, В.,Град Пловдив минало и настояще,.П., 1941г.)

   Начинът на мислене при (прото-) траките е със силно изразено усещане за консерватизъм, най-вече с цел опазване на вярата и културата. Това се е оформило поради факта, че когато по-ранните съплеменни общества са били във войни, последното се е случило именно поради изменения във вярата и културата.

   С хилядолетия на Балканите са функционирали различните елементи от ежедневния им живот. Най-добре проследимо това е в непрекъсналия съществуването си през хилядолетията Пловдив. Филите-градове са се развивали все в един и същи район. Поради промяна на числеността на населението те са се разраствали и смалявали. Погледнато чрез бърз филмов кадър, този факт представя населеното място като единен, дишащ човешки организъм.

   Тъй като въпросите с датирането на древностите все още са групирани в епохални пластове като за съвременното човечество те са най-вече неолит, енеолит, бронзова, медна, желязна и антична епоха, то в тази част на доклада ще изясним някои важни моменти свързани с тях, защото те касаят възрастово Пловдив.

   Що се отнася до времевото неразбиране на неолита, трябва да отчета няколко важни факта:

   ПЪРВО – Терминът е определен през средата на XIX век и оттогава, дори и след многото нови открития не се стигна до преформатирането му.

   ВТОРО – Независимо от предходната точка, все пак началото на неолита с доста усилия бе изместено с две хилядолетия назад. Сега то не е в VI-то, хил. пр.Хр., а в VIII-то хил.пр.Хр., но и това хилядолетие не е доста точно определящо.

   ТРЕТО – не се отчита и фактът, посочен в предходните ни отбелязани погрешки от досегашните изследвания, а именно –  при (прото-) траките ПЕРКЕ е характерен консерватизмът и непромяна на местата и функциите на съграденото от тях.

   ЧЕТВЪРТО – при неолита от VIII-то  хил.пр.Хр., археолозите П.Детев и Д.Цончев доказаха, че по-ранните градежи са най-вече от дърво. Последното изисква престрояване през определен период от години. Тъй като престрояването се случва върху премахнатите останки на остарялото, то няма как да се извърши датиране от по-ранни векове или хилядолетия.

   ПЕТО – по-ранно датиране може да се открие и констатира като се изследват скалните, сакрални съоръжения в планините, в близост до градовете. В тези места ритуалите не са изпълнявани само от царя-жрец, но от цялата духовна общност в отделните (прото-) тракийски племена. Като символ за такава  духовна общност може да се посочат бесите, които са към голямата група на сатрите, а като пример за духовен комплекс в планината веднага ще посоча свързаният пряко с Пловдив Ситовски скален комплекс.

   Нужно е да се уточни, че хората от градовете са уседнало население и те не се преселват, заедно с преселващите се големи групи от племена, които живеят извън градовете. Така в Пулпудева на почит винаги си остава Аполон, както и философията на Орфей. Покровителите на Пулпудева, които са населени около нея на определен период се сменят, извършват различна ритуалистика, свързана с различни по значение във вярата Богове.Последното не се конфронтира с групата в града. По-скоро хората от околността се явяват външни закрилници, чрез духовността, на Пулпудева, а живеещите в него са вътрешни такива.

   При промяната на групите племена се извършва промяна и на други части от културата, свързани с език-писменост, вид производство, видове домашни животни, сечива, облекло и т.н.

   По тази причина имената на Пловдив се променят с годините и в повечето случаи това не е след война и налагане на чуждо управление. Така спазващата Елевсинските мистерии Евмолпиада, става Пулпудева, в която се почита прераждането, както в Будизма. По-късно градът става Пълдин с доминация на дионисизма, където лунната култура доминира. Предполага се, че почитаният Дионис е Сабазий или Богът, представян чрез всички звезди. Същевременно в сърцето на града най-тачен като посветен е Орфей, а слънчевият Бог Аполон доминира.

   Деветте хълма са най-висшата символика, като се предполага че божествената завършеност, чиято философия е запазена от атлантите Ману, се е осъществила с изграждането на Яса тепе II. Яса тепе I, не само че не е бил отделен град-фила, но по-скоро той е бил част от Родопиада, чийто център е единственото все още Лаут тепе. Като знаем, че значението на Родопиада е ПОТОМКА НА РОДА, то можем да приемем, че това е бил един от най-важните градове-фили в Евмолпиада.

   За да се осъзнае смисълът на дълбоката древност, както и фактът, че тя не отговаря на съвременното датиране, свързано с нея, този път ще се спра на едно откритие на археолога П.Детев. Когато той откри керамичен модел на колело с главина в един от праисторическите центрове на Пловдив, бяха написани доста важни разработки по темата. Безспорно най-значителен бе докладът на шотландския праисторик Стюърт Пигот.  Той доказа, че това не е било само детска играчка. Чрез най-елементарна логика, след неговите доказателства, всеки учен би могъл да си направи извода, че (прото-) траките от този период са знаели как да изработят и колесница, и каруца.Това предполага и одомашаването на някои впрегатни животни, включително и магарето, за което и Херодот, и Страбон пишат, че мизите са открили кръстоската на магаре с кобила.

   Както и металурзи, така и специалисти от други производствени области твърдят, че винаги от откриването на материала, преминавайки през идеята, до изработването на изделието минават поне две хилядолетия. Като се има предвид, че моделът на колелото с главината не е от VI-то, а от VIII хил.пр.Хр., то можем да кажем че животът на (прото-) траките в района е съществувал поне от X хил.пр.Хр. Сигурни сме обаче, че познанието за този вид съоръжения е изключително по-ранен. Фактът че все още не са открити артефакти по темата, не означава че познанията не са били придобити. Искаме да наблегнем и на нещо важно, което винаги се разглежда с обратен знак. След като колелото с главина е открито в праисторията, то продължава да се използва и до днес. Както и металите, заедно с различните им начини на отливане, видовете писмености, семантиката на различните знаци, изкуствата и т.н., можем да отбележим, че всичко основно в науките е открито в далечната древност, а днес по-скоро се унищожава и се извършва деградация и усложняване в мисленето.

   Тъй като Пулпудева, заедно с Дамаск, е най-древният жив град, с непроменено местосъществуване и с постоянен жизнен цикъл, то трябва да допълним, че откритията на основите в съвременния свят са направени или в този важен за човечеството център или са били съхранени в Пловдив.

   Все пак тук ще уточня, че в едната част на доклада фактите за Пулпудева трябва да се възприемат като такива за селище на живот, а в друга част като за град. Това е поради факта, че в науката ни все още се работи с критерии, които трябва да са налични, за да причислим проучвано селище към град. Писали сме доклади за липсата на логика в тези критерии, но тъй като още не сме успели да ги премахнем, то трябва да построяваме докладите си и въз основа на изискванията им.

   Накрая ще упомена и

                                       ТРЕТА ЧАСТ – Записки за унищожаваните древности в града на тепетата, поместени за първи път в „Унищожената археология”. Извършвам това, за да обоснова възгледа си, че при наличието на унищоженото, част от изискванията за град нямаше да ми бъдат необходими за да определя Пловдив като такъв още през енеолита.

   Към унищожените паметници от различни епохи ще започна с:

   “С Т А Н 0 В И Щ Е

на Бистра Колева – археолог – праисторик при Археологически музей

    Пловдив

ОТНОСНО : Археологическото изследване

на скалния масив на обект

„Княз Церетелев “ 11 територията на Архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив

   По устно искане на Жени Танкова, археолог при Археологическа

музей – Пловдив, ръководител на спасителен обект “ Княз Церетелев „

   Започнах почистване на скалния масив от вътрешната страна /западно/ на късноантичната крепостна стена. Преди започване на изследването

собственика с машина е отнел културния пласт до слой с червенокафяв цвят / обявен за изветряла скала /. Скалният масив, за да

се подготви за взривяване допълнително е почистен на ръка. Имено след това почистване Жени Танкова установява присъствието на различни изсичания, което стана причина за намесата на праисторик.

   След почистване на скалата от запазения на места слой с червенокафяв цвят и масата получена при пробиване на дупките за взрив се установи следното :

   В южния сектор се откри кладенец с дълб. около 3 м. Запълнението не е изчерпано. С 4 правоъгълни блока е бил затворен. В пространството източно от него се почистиха скални изсичания с конусовидно сечение разположени в кръг и свързани с улеи.

   Непосредствено до крепостната стена се откриха две изсичания с правоъгълен план, разположени едно до друго и застъпени от нея. По вертикалните стени на южното личаха ясни следи от метално шило. В същото това врязване по западната и южната страни са разположени с правоъгълна форма, свързани помежду си с улеи. В запълнението на едно от тях / смолисточерен цвят / се откри монета от Гордиан III. Към тези вкопавания се проследиха и улеи, които ги свързват с ямите разположени източно от кладенеца.

   В северния сектор се разчистиха 4 амтропоморфни пластично моделирани фигури с дъл. от 1.5 до 2.5 м., разположени радиално спрямо център, който остана неизяснен под насип. По своя стил имат пълни аналогии с иконографията на енеолитната мраморна пластика. Цялото пространство под тях е оформено на големи правоъгълни полета, които преминават под късноантичната крепостна стена.В тях с плитки врязвания са изсечени различни изображения – силно схематизирани антропоморфни фигури, триъгълници, знака   „вулва”, кръгове.

   Отделни изсичания намират пълни аналогии с елементи от скалните светилища в Източните Родопи, изсичанията в Горталово / публиликувани от В.Миков и М.Цончева / и такива от Сиракуза  безспорно датирани в VI хил.пр.Хр.

    Археологическите наблюдения, предварителните резултати от формално – типологическия анализ и стратиграфската ситуация дават основание да се твърди, че сме попаднали на малък сектор от скално светилище функционирало през праисторическите епохи до самия край на I хил. пр. Хр. Аргументите за предложената датировка е керамиката характерна за римската епоха в Тракия, открита в пласта с жълтокафяв цвят, с който бяха засипани скалните изсичания върху целия масив, останките от розов хоросан върху големи сектори, монетата и късноантичната крепостна стена, която в целия сектор преминава върху тях.”

   Този обект бе взривен от пловдивския бизнесмен Тиберов, който построи на мястото огромен “палат”. По това време директор на АМ-Пловдив бе Костадин Кисьов.

   Краткото описание на взривения култов център според двете археоложки и изследователите от нашето звено, единият от които щеше да бъде пребит от бодигардовете-охранители на бизнесмена, ни дава частична представа за духовните възгледи и материалните умения на (прото-) траките от преди близо 8000 години. Разгледан в кръга на другите праисторически светилища от района, този обект можеше да се превърне в още една буква от азбуката, с която някой ден щеше да бъде подробно описано миналото ни и издирени корените ни. Нехайството на Общината и Музея, които позволиха обектът да бъде унищожен могат да се отъждествят с геноцид спрямо паметта на човечеството, българския народ и в частност на пловдивчани. Помислете си какво би станало ако някой взриви Стоунхендж, унищожи статуите на Великденския остров или разкритото неолитно селище в Чатал Хюйк? Ето, точно престъпление от подобен род бе направено в Пловдив, но досега никой не е наказан за това.

   Ще разгледам съдбата на разкопаната в цялост крепост  Евмолпия, разположена на Небет тепе от Трихълмието. Чрез системни археологически разкопки, извършени през втората половина на XX век. От нея бяха разкрити следните съоръжения:

  • Крепостни стени-тип циклопски градеж, датирани от преди 3 хиляди години. Тук трябва да отбележим, че според античните автори циклопите са тракийско племе, откъдето достигаме до извода за приемственост в строителната култура между местните траки и споменатото им родствено племе. По-голямата част от стените са запазени, независимо, че част от тях са заляти с бетон.
  • Два вида порти – тип Микена и тип Троя. Над тях е открит равнораменен царски кръст, релефен образец, изписан в две окръжности.
  • Разкрит е храма в култовия център и култовия олтар от него. Последният е имал формата четиристенна, пресечена пирамида със съответните знаци символизиращи царските регалии. (днес е напълно унищожен)
  • Стълбището, което достига от подножието на тепето до северната му порта е изпълнявало двояка функция. От една страна чрез него се осъществява идеята за връзката между подземния свят с божеството, отъждествявано с храмовия комплекс. От друга – има чисто прагматична функция. Хората от крепостта са я използвали  да стигнат до реката. Водите й имали и стопански функции. През този период Марица е била плавателна. (стълбищата са почти запазени, единствено поради факта, че са издялани в скалите, които е нямало как да бъдат взривени)
  • Разкрити са множество цилиндрични и конусовидни ями за ритуални цели.
  • Вградени стълбища.
  • Улици с каменна настилка и канали под тях.

   Всичко отбелязано от тези археологически разкопки в комплекса е в окаяно състояние, а повечето дори са заличени, напълно унищожени или изнесени от средата им.

   Към сведенията предложени до тук ще представим и един важен извод на археолозите. Първият от симпозиумите, които признават разкопките (вече унищожени) в града Евмолпия , провеждани между 1975-1985г.г., е Баденският. В него участват най-добрите европейски специалисти в областта на древните гадове. Когато той се провежда в Будапеща едно от заседанията му е преместено в Пловдив. На него се доказва въз основа на отбелязаните открития на Небет тепе, че Евмолпия е един от най-ранните градове от Източно-средиземноморски тип. Там вече се съобщава, че той  е десет пъти по-голям от много по-младите от него Троя и Микена.

   Десет години по-късно Институтът по Тракология при БАН, с тогавашен директор, покойният вече, проф.Александър Фол, вземайки под внимание важността на същите разкопки, провежда Международния симпозиум “Филипополски седмици на тракийската история и култура” с тема “Появата на ранните градове и древнотракийския град Евмолпия върху Трихълмието.”

   Преди няколко десетилетия, по време на комунистическата власт,  в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожен част от форума, за да се прокара път. През този период бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо, че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики, както и част от храма на Аполон Кендрисийски . Тогавашната власт заля археологията с бетон, правейки неизползваем басейн,  и всичко приключи. Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът-праисторик Петър Детев подробно проучваше, като едно от най-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един от другите разкрити праисторически обекти на П.Детев. От години една от базите на Археологическия музей, намираща се на ”Брезовско шосе” (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив) бе оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелствуваха най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубиха следите на много от артефактите, които уж се съхраняваха там.

   Унищожена бе и Римската баня с уникалния хипукауст, намираща се на ул.”Георги Тертер”№1.

   Най-древната синагога, открита на територията на България и най-голямата за своето време, бе проучена като археологически обект също в Пловдив. Освен основите, при нея бе доста добре и в цялост запазена мозайката. Днес този древен духовен център също е в небитието, защото е цялостно заличен. Върху археологическите разкопки на бул.”Княгиня Мария Луйза”, срещу църквата “Света Петка-Нова”, където се намираше обекта,   сега има само бурени и филизи, както и фургони на “чистотата” .

   Друго светилище в резерват “Старинен Пловдив”, което се намираше в южната част на ул.”П.Р.Славейков”, също бе взривено. Изследователската група на ИЗ “КОРЕНИ”, към която имам честта да принадлежа, описа и филмира този обект. Така мога да ви  разкажа каква уникална изработка бе премахната от Пловдивската история. Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в горния край на която имаше възрожденска постройка. На източната скална част, по наклона,  ясно си личеше релефно изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и уши. Под лицето, върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за Плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от времето бои – предимно червена, охра и черна.

   Освен това в основата на скалата имаше праисторическа идеограма за Отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха маркирани стъпала от Символната връзка между световете. ИЗ”КОРЕНИ” използвайки старинен ритуал даде на този култов център названието “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА”. Предполагахме , че под основите на къщата съоръжението продължава, но старата постройка бе съборена. Култовият център унищожен, за да се изгради на това място някаква си нова безлична сграда. Ще направим бегло сравнение, засягащо археологията, с позицията на друга държава. “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА” има пълен аналог с камък от XII в., на който е изобразен викингският Бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в Музея на изкуствата Орхус, Дания. Унищожаването на последните отбелязани обекти бе по   времето, когато директор на АМ-Пловдив е Костадин Кисьов.

   По сведения на Анна Комнина, в източната част на заличеното, против нормативните актове, Марково тепе е имало важен саркофаг. Заедно с всички съоръжения от този най-малък Пловдивски хълм и статуята на Херакъл, намирала се на Бунарджика и за чието съществуване данни помества и Апостолидис, както може би вече се досещате, според названието на доклада, са унищожени.    

   През 1533 г. гравюра от Пиетер Коек ван Аелст както и анонимна гравюра от 17 в. ни показват южното изложение на Пловдивското Трихълмие, което е в основата на тогавашния османски град. По-важното обаче е представените сгради и могилни комплекси, които са доста по на юг в равнината.Това е територията, в която се намира  днешния район Южен, наричан от жителите на града Кючук Париж. В съвремието този регион е заселен едва в началото на XXв. Наши починали вече историографи, както и археолози, преди десетилетия свидетелстваха ,че това място се заселва през  античността от периода на Римската експанзия. За това преди години разговарях с едни от най-възрастните  жители на града.Техните сведения бяха потвърдени и от наш съвременник, който е към групата на Пловдивската интелигенция, но засега желае да остане анонимен.Разбирам напълно тази негова позиция, защото, както отбелязах още в началото на доклада комунистите отново са на власт, но вече „преродени” като бизнесмени.

  • Само, за да бъде построен един 6 етажен блок на ул.”Братя Бъкстон”, в кран на 70-те и началото на 80-те години на XX в., в протежение на около 70 метра бяха заличени 6 гробници от началото на римската епоха. При изкопите, подготвени за жилищния блок, случайно бяха извадени на Бял свят, запазени в цялостна форма, една римска и 5 куполни (може би по-ранни) тракийски, ритуални съоръжения. На сензационното откритие не присъстваше археолог,а работата по изграждането на блока продължи с първоначално унищожаване на куполните гробници. Какво ли е имало в тях и край стените им? Никой вече не може да каже, защото заличаването им стана за часове и дори ентусиасти не успяха „да надникнат в сакралния задгробен живот на тракийските ни предци, иззидали последния си дом извън тройните защитни стени на античния град”. Ще предоставя обаче информация за римската (най-вероятно семейна) гробница, която, поне за „зяпачите”, отново случайно бе открита. Можеше да се надникне в нея и    отвън.  Стените бяха иззидани от квадратни римски тухли. Височина около 1 метър, дължина – 2,80м., ширина – 1м. Не бива да забравяме обаче най-важното. Както при куполните, така и на римската гробници майсторите, почти сигурно, са били от същинските  траки. Единствената, за която можем да предоставим сведения, нямаше вход, което предполагаше наличието на покривна плоча, от типа на саркофазните. Личеше си, че римляните са повлияни вече от тракийската култура, защото, както и погребалните могилни съоръжения на балканската група от предците ни, те бяха погребали своите мъртви извън гробницата. В нея имаше малка ниша, където забелязахме съдче за изгаряне на специални масла, чрез което при капсулирането на градежа се унищожава кислорода и гробната постройка „се капсулира (или запечатва)”. Това керамично съдче бързо бе „потурчено”. Отвътре стените бяха идеално грундирани и с невероятни стенописи. На първо място бе горният фриз или озвучаването на помещението, както назовават подобни елементи живописците. На тясна ивица бяха изрисувани преплетени растения. Под тях бяха птиците, които свидетелстваха, както  формата и материала, за римския характер на съоръжението. Изографисаните представители от орнитологическия вид бяха пъдпъдъците, бекасите и фазаните. Ако намерите един албум със сградите на разкопания античен Помпей, може да видите точно същия тип сгради, но там вече те са с по-големи размери и се представят като жилища, което е доста коректна трактовка на съоръженията им. Накрая ще допълня, че само в Район Южен на Пловдив бяха унищожени десетки подобни гробници от античната Римска и предримска епохи. А всичко  това бе сторено с единствената цел да се построи съвременен квартал.

   До описаната преди малко (най-вероятно) семейна гробница, за да бъде прокарана нова канализационна система, между 11 и 13. VIII. 2010г., бе унищожено погребение от тази епоха. Това се случи отново без да бъде огледано и изследвано мястото от учен – специалист в тази област. Както вече отбелязахме и при траките, и при римската аристокрация, в тези земи са погребвали своите мъртви до погребалните си съоръжения.

  • Отново през 80-те и началото на 90-те години на XX в. в района на Пловдив, където е отбелязана и описана от много учени антична жилищна сграда „Нарцис”, бе открита доста по-стойностна и като размери, и като вид на мозайката, застроена, от същия период площ. За да изясня положението на разглежданото съоръжение в античния Пловдив,ще предоставя следните сведения. Доста важно е преди да отбележа местонахождението, да подчертая важния факт, че сграда „Нарцис” е само част от прилепени една до друга, няколко изключително ценни антични постройки. Те бяха открити на изток от Понеделник пазара и ул.”Иван Перпелиев”, на север от пл.”Св. Петка”. Най-добре е обаче да се разгледа квадранта обграден от улиците „Пулпудева”, „Ген. Скобелев”, „Шейново” и „Цар Георги Тертер”. Навремето интерес предизвика факта, че сграда се е ползвала поне в четири различни периода, за което свидетелстваха четирите мозайки, направени на различно ниво. Най-интересна бе най-ранната, в центъра на която бе пресъздаден Бог Нептун със своя тризъбец и, според изискванията на традицията, заобиколен с четири делфина. Майстори пловдивчани, на съвременни мозайки, се изказаха като истински специалисти, как е трябвало да бъдат съхранени за поколенията, всяка една от мозайките. Как да бъдат експонирани. Как да се запазени истинският цвят на използваните в мозайките бои, за да може светът да се възхищава и от тях. Всичко обаче бе натрошено на парчета и събрано в чували. След това бе оставено в никога недовършената сграда, на замисления по онова време МУЗЕЙ НА ТРАКИЙСКОТО ИЗКУСТВО. Тъй като тази година, сградата за този музей бе разрушена, вече никой не може да ви каже къде се съхраняват останките от тези пана. Общо в града са разкопани близо 25 мозайки, в съответни жилища, бани, ритуални центрове и др. Днес повечето от тях са унищожени.
  • В един от най-популярните подлези на Пловдив (Археологически), придобил известността си, както и името си, заради откритата в него археология, освен, че при разкриването му града ни загуби една от най-прекрасните мозайки, намирани някога в България, но… В него бе открита тръба за питейна вода, положена в посоките югоизток, северозапад. Освен, че питейната вода от нея най-вероятно се е спускала от древния квартал Орфида (днес Сахат тепе), по-ценното и важното бе, че от тръбите продължаваше да тече вода, когато се провеждаха разкопките. Специалисти, занимаващи се с химия и екология, направиха изследване на течащата вода и тя се оказа с по-чисти показатели от днес използваната в Пловдив. Вместо това да се превърне в атракция, чрез която да показваме на чужденците каква вода са пиели нашите далечни предци, керамичните тръби бяха унищожени и захвърлени някъде.
  • Често на днешната частично разрушена, частично експонирана агора се откриваше по някоя нова глава на император. Докато тялото оставаше все едно и също, то в древността, когато императорите в Рим са се сменяли, са били сменяни и главите, като се е махала (без да бъде унищожавана) главата (мраморна пластика) на стария император и се е поставяла тази на новия. Днес, едва ли ще може да видите някоя от тези глави, дори в музея.
  • Интерес предизвиква и въпросът защо не са експонирани по местата си на форумния комплекс шестте невероятни колони от античността, открити отново, когато се прекарваше безсмисленият път под пощата, унищожил доста от разкопките. Мястото, на което те бяха извадени на Бял свят, бе между началото на Пловдивската главна или ул.”Александър Батенберг”, почти до бившата Руска книжарница, а на изток до античната библиотека на тогавашния град. Всяка една от тях бе почти перфектно запазена, а днес или е изхвърлена, или е „укрита” в избата на някое ведомство (може и да е в двора на вилата на поредния комунистически богаташ?!). Никой от хората, които се занимават с тази материя и трябва да знаят нещо за споменатите тук колони, не успя да ми даде, каквото и да било сведение за тях.
  • Тук ще допълня и едно видение, което не успя да влезе в първата част. Става въпрос за трикорабната антична базилика на Пловдив, намираща се срещу Католическата църква „Св. Людовик”. Откритата в нея мозайка бе на два пласта. Първият извод, който можем да направим от посочения факт, е че в един период храмът е прекъснал за кратко съществуването си. Голяма е вероятността това да е станало при нашествието на готите. Бързото възстановяване на базиликата (от императорите Филип Араб или Елагабал), насочва веднага към другият важен извод – Пловдив е заемал важно място в схемата на тогавашната църковна власт. И двете мозайки бяха унищожени едновременно, през периода, когато директор на АМ – Пловдив бе Костадин Кисьов. През октомври 2016г. археолози откриха нови мозайки с паун и стенописи в разглежданата базилика. Паунът е символ за християнската църква, използван наравно с гълъба и носещ идеята за безсмъртието.

   Когато се случиха, описаните, преди това унищожения на археологията в Града на тепетата директор на Археологическия музей в Пловдив бе Хр. Джамбов, но тъй като това бе преди 1989г., то мисля, че вниманието би трябвало да бъде насочено към въпроса, кой е бил най-главният в града от страна на БКП. Обикновено решенията се взимаха в техните кабинети.

   От големите древни обекти на милостта на времето са оставени източната порта с останките от антична римска болница в нейния регион и гробницата в квартал Филипово. Сезирали сме многократно различни институции на Пловдив и страната, за да бъдат съхранени, реставрирани и експонирани античните римски пещи на Тримонциум. Дори в някои документи, които сме архивирали ни уверявах, че за тях са предвидени средства от бюджет за следваща година. Обектът обаче е все повече заличаван от унищожаващото безхаберие.

   Унищожени са скали от източната страна на Трихълмието, със съответните, непроучени, праисторически знаци и релефи по тях.

   Последните отбелязани деяния са по време, когато директор на АМ-Пловдив е К.Кисьов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *