Коренът – Константин Каменов

(ПРОТО-) ТРАКИЙСКИ ТЕХНОЛОГИИ И КУЛТУРА – I част

   Преселения в неолита се извършват, тъй като прирастът на населението е значително по-голям от този при палеолитното население и се търсят нови земи, където да се установи уседнал начин на живот. Както пишат Хенриета Тодорова и Иван Вайсов в “Новокаменната епоха на България раждаемостта спрямо палеолитния човек се е увеличила с три деца на семейство (от 4-5 при палеолита, до 7-8 при неолита). Представено в проценти, прирастът на палеолитното население в (прото-) тракийския свят е бил 0,005%, докато на неолитизиращото се население – от 0,8 до 1% годишно. Дори да приемем прираст само от 0,2%, то за 350 години населението ще се увеличи двойно. Това е действително една от причините за преселения, но нещата трябва да се преглеждат всеобхватно. Древното (спасено) знание, което получава неолитният човек, спрямо това, с което е разполагал палеолитният, е на много по-високо ниво във всяка област. Промяната на начина на мислене предполага и ново устройство на обществото, както и търсене на други земи за реализиране на новите идеи. Важно е да се отбележи, че върху преселенията влияят и промените в климата на определени географски ширини, както и различните природни катаклизми. Всяко голямо природно бедствие довежда до разместване на племена и народи. Последното е важна констатация свързана с развитието на (прото-) тракийските групи. Още през VI-то хил. пр. Хр. част от (прото-) траките се изселва на Изток към Азия, само две години преди големия потоп (5508г. пр. Хр.), образувал Средиземно и Черно морета приблизително в сегашните им граници. Този начин на избягване на гибелната опасност, съпровождаща природното бедствие, се проследява неколкократно и след това. Прави впечатление, че преселенията са най-вече на изток, като племената винаги се разделят поне на две, със сходни или идентични етноними.  Не може да не отбележим, че едни от важните разделяния са ориентирани в посока юг – север и юг – северозпад.

   Когато определяхме годината на Черноморския потоп, почти не можехме да не обърнем внимание на предхождщия го Средиземноморския. Неговото влияние върху (прото-) тракийския племенен субстрат, не оказва толкова пагубно влияние, колкото потопа превърнал сладководното езеро в солено море . В действителност обаче, поради нахлулите от Атлантика води в Средиземноморския регион много хора и животни са се издавили. Една част от спасилите се, се преселва от Тесалия към вътрешността на Балканите. Това е малка група племена, която не оказва променящо влияние върху развитието  на (прото-) тракийската група. По-важното следствие от образуването на Средиземно море е прекъснатата на няколко места, удобна сухопътна връзка между Европа и Северна Африка. Така преселението на част от разглежданите племена е пренасочено не към южния континент, а към Азия. Създава се тъй нареченият Егейски архипелаг. Преди нахлуването на водата от Средиземно в Черно море тя се изкачва по коритата на някои днешни български реки:“Тогава някои селища в Тракия и басейна на р.Арда изглежда били сполетени от пагубни бедствия, които прекъснали тяхното съществуване.“(Пейков.А.,“Фрагменти от безписмена Тракия“,П.,1999г.,с.84) Така се е създала опасността цялата тракийска низина да се превърне в дъно на море. Родопите, които по това време са все още част от Кавказката верига планини, спират пътя на водите по посока на Тракия.

   Ако следваме персонажите във Ветхи (Изопачения) завет можем със сигурност да кажем, че Черноморският потоп е логично да носи названието АДАМОВ (5508г. пр. Хр.), а не Ноев. И то не само заради факта, че годината на потопа съвпада с годината на създаването на Адам, според Библята, а защото Ноевият потоп е дъждовно-речен, докато Черноморският е морски.  

   Във Ветхия завет са разместени и дните, през които са продължили проливните дъждове, повдигнали нивото на реките и Черноморското езеро. При условно наречения от нас Адамов потоп валежите са траели 40 дни, а при шумерския (=Ноев) потоп – само 7. Преправилият Петокнижието (Тората) прилага 40-те дни към Ноевия потоп.

   Грешките, които са нанесени в първата част на Библията са изключително много, но тъй като не служат на повествованието ни, няма да се спираме повече на тях. Тези неточности и фалшификации са забелязани дори от древните историографи, но доведоха до други изводи и анализи на учени от БАН, богословите, изключително популярни чужди изследователи, между които дори прочутият американски подводен археолог проф. Балард.

   Другият голям катаклизъм, повлиял върху преселенията на (прото-) траките е избухването на вулкана Санторин (Тера). По-голямата част от населението в Егейския регион се изселва на север в Балканския полуостров. По-малка група се съсредоточава в Мала Азия, а част от (прото-) тракийските племена заема Северното Причерноморие. Тези размествания на племена изиграват донякъде и положителна роля. В новите поселища е пренесена високоразвита култура от всички области на живота. Най-трайни сведения за това се откриват в материалните достижения. Многото археологически проучвания показаха, че заедно с градския тип цивилизация са пренесени и уменията за разработка на рудници и добиване на метали:“…през средата на II хил. пр. н. е. освен рудниците на Балканите са съществували и други огнища за добиване на мед и бронз в Карпатите, Източните Алпи, Централна Европа, Урал, Кавказ и други места. Тук обаче е важно да се изтъкне, че носител на старата високоразвита цивилизация, познаваща медта, златото и бронза е било най-старото население в източната част на Балканския полуостров – траките.“(Динков,Б.,“Етруската загадка“,С.,1984г.,с.118) Не можем да не отбележим и разпространените знания в духовната област. Най-символично това разнасяне на култура е предадено чрез легендаризираната експедиция „АРГОНАВТИКА“. Като творение тя е приписвана на Орфей, но и много автори след него също се спират на този сюжет. Аргонавтите са група от реално съществували (прото-) тракийски херои от различни племена. Техните усилия са насочени към реализиране на общата цел – достигане до златното руно. Това е един от литературните образи в произведението, който символизира намирането на нова земя за поселване, а с това и постигане на вид безсмъртие (съхраняване на рода). Можем да кажем, че „Аргонавтика“ е творението, което най-образно показва реализирането на едно от преселенията на група (прото-) тракийски племена (всеки херой на кораба символизира своето племе), след гибелта на о. Санторин.

   Тъй като на възгледите за природни катаклизми, влияещи на населението още се гледа от някои научни кръгове доста скептично, то считаме, че трябва да предложим и част от античните извори по въпроса, с които разполагаме. В диалога на Платон “Държавникът”, водещият повествованието, мистериозен персонаж, назован от автора – Чужденецът, определя разглежданите до тук събития по следния начин:”269 Чужденецът:Съвсем не. Имам предвид обръщането на залеза и изгрева на слънцето и на останалите звезди, които тогава са залязвали на това място, на което сега изгряват, и, обратно – изгревът им е бил там, където сега е залезът. Но когато богът станал свидетел на Атреевото дело, той въвел в кръговрата им сегашния ред.

   Чужденецът: Слушали сме да говорят много и за царството, управлявано от Кронос (един от най-древните, известни ни тракийски Богове (Ангели); К.К.).

   Чужденецът:…А чували ли сме за онези, които едно време са се раждали не един от друг, а от земята?”

   И тук ще се върнем отново към сведения от Ветхия завет. Във варианта, който днес е разпространен са допуснати много неточности. Между тях най-фрапиращи са разместване на времевите пластове. Взима се едно древно знание (останало може би от атлантите и пренесено или чрез Египет, или чрез Шумер), а именно знанието за сътворението на първите хора. Този акт е извършен стотици хилядолетия преди Христа, но съставилите (или по-точно преразказвалите) на Ветхия завет приемат за начало на това събитие 5508г. пр. Хр., когато е станал т. нар. Черноморски потоп. Те използват тази година като най-ранна за своето родословие, защото най-вероятно не разполагат с познания за предходните векове. Тази липса на информация за древността довежда египетския жрец-принц Мойсей до там, да се опълчи срещу елементи от проповядваната през това време вяра в Египет. И както споменава Страбон, авторът на Петокнижието (Тора), заедно с неговите последователи, изопачава нелошото начало за древността. Той се опълчва срещу египетските ХЕМУ (ЖРЕЦИ) и заради това, че създават статуи на по-висши същества (включително и на Бога) с глави на животни. Мойсей не е знаел (като незаконно роден принц, не са му били предоставени пълните познания за Бога), че ангелите най-вероятно изобщо не са приличат на хора.

   “Битката” между различните по верски възглед (прото-)траки е била по-скоро битка между Ра (слънцепоклонниците) и СУЕН (СИН-НАНА; поклонниците на луната). В по-сетнешните времена, сред други народи, вижданията на тези наши предци са изопачени. Така луната, която се появява предимно по време на мрак (нощ) е олицетворявана с демона или ЗЛОТО. От друга страна СЛЪНЦЕТО, при появата на което има пълна светлина, се отъждествява с Господ и по този начин битка от посоченото естество се възприема вече като битка между ЗЛОТО и ДОБРОТО (между Сатаната и Господа). Не така обаче са стояли нещата при (прото-) траките. Едните, както вече отбелязахме приветстват Бога чрез неговия символ – Слънцето. Другата група обаче не се е кланяла на злото, а напротив – приветствала е Бога, чрез другия му символ – Луната. Тези виждания са разнасяни от някои групи на мигриращите им племена. Всички (прото-) траки са почитали триединния Господ-Бог, приветствайки неговите символи в небето – Слънце, Луна и Звезди. Някои племена и народи, на които те са дали част от Свещеното познанието, обаче изопачават, както споменахме , семантиката на символите в небето и по този начин предоставят равни позиции на Сатаната спрямо Господа в своите възгледи.

   В Шумер Енлил е главният Бог, а не Нане, наричана и Сину. В тази древна страна „общините на жреците“ също като (прото-)траките почитат различен небесен символ, който най-силно представя същността на истинския Бог Енлил (Богът небесен или обхващащият цялото небе). В една от групите този образ (икона) е УТУ (в някои диалекти УТНУ, УТНА) или СЛЪНЦЕТО, в друга това са звездите като цяло-СУВИ(САВА,СИВА и др.), в трети – НАНЕ (СИНУ и др.) или ЛУНАТА. Освен влияние във владетелската титулатура различните (прото-)български верски общности оказват влияние и при даване на (прото-) български топонимни названия в новозаселените от дедите ни земи . Така групите, установили се в Северна Индия, тъй като са преди всичко подържници на ЛУННАТА ИКОНА за изобразяване на Бога, кръщават новите си земи и голямата река протичаща през тях (днешната Инд) с названието СИН или ЛУННАТА. Отново само от шумерския надпис можем да разберем, че терминът ГУРУ (присъстващ в Етененгуру) е пренасен от  (прото-) тракийска племенна група, която се е разселила в посока от запад на изток и  носи значението МЪДРЕЦ ИМАЩ ПОЗНАНИЯ ЗА БОГА. Дедите ни продължават и впоследствие да пренасят със себе си почти целия митологичен пантеон на всяка една от верските си общности. Много често тези термини остават непроменени с хилядолетия, но някъде са запазени техни диалектни форми. Така например, прословутите герои от шопско НАНЕ (шумерското НАНЕ-луна) и ВУТЕ (шумерското УТЕ-слънце) са съхранили в себе си кодировката от древността. По същия начин стои въпроса и с ПИЖО и ПЕНДА, в които е запазена слънчево-лунната семантика.

   Трябва да отбележим, че терминът ВЯРА идва от неизменилите помощници на Господа, наричани ВЕР от ВАИР.

   В народните приказки драконът е със седем вълчи глави, и когато героят отреже една от тях, на нейно място израстват две нови. Това ясно ни подсказва, че свещеното число седем не трябва да се разбива, защото след това на негово място се появяват числености, които не са свързани с устройството (сътворението) на света и бидейки нестабилни обезсмислят усилията на човека. Той няма да може да се справи с конфигурация, която не е отредена и благословена от Господ. Получава се напразен разход на енергия, който води до разпад (ентропия).

   Другото свещено число е десетката. Най-древният факт навеждащ на това съждение е изграждането на Атлантида (имаща древни познания за Господ-Бог) под формата на 5 огледални (двойни) княжества или общо 10. Ако се върнем пак към народните приказки юнакът (хероят) винаги извървява девет планини, за да стигне в десета (или девет страни, за да извърши чутовния си подвиг в десетата). Можем да кажем почти сигурно, че десетата планина и страна са атлантската МАНУ (княжеството на Мъдростта). И действително в тази десета страна хероят извършва своите подвизи чрез мъдрост. За да продължим със свещеноста на числото десет ще напомним отново, че според дедите ни нашата слънчева система има десет планети. На основание на този техен брой е създаден и (прото-)българският слънчев календар, предоставен от дедите ни към културата хун-ну на китайците и на още няколко други народа и племена.

   Анатомически подкрепено свещеноста на числото десет може да се забележи в две основни насоки. Десетте части, от които е създадено човешкото тяло. Ръцете и краката имат поотделно по десет пръсти за нормално функциониране.Тук трябва да поместим и българската сентенция, запазена сред народните константни изрази, а именно:”ЧОВЕКЪТ Е ЕДНА МАЛКА ВСЕЛЕНА.”

   Специално за графиката използвана от (прото-) траките разполагаме с няколко много важни жалона. Първият от тях е още от времето на неолита. Плочките от Караново, но особено тези от Градешница, Търтърия и Винча бе доказано, че са протошумерско писмо. През 2000г., на симпозиума в Милано, белгийският учен Харолд Хардман нарече писмеността на траките от 5500 г. пр. Хр. най-древната в света и я обяви за писменост, на която първоначално пише и Херодот, оставя свои текстове в едни от най-свещените египетски храмове, редом с ероглификата, което древните елини никога не са успели да сторят.

   В лекция през 70-те години в СУ „Св. Климент Охридски“ индуският лингвист проф. Рама Каушик определи Чипровският камък за най-старият санскрит в света. Той е от времето на споменатия потоп и е издялан на камък от местна скала.

   (Прото-) траките в много древни времена са успели да пренесат културата си и в други точки на Евразия. Най-добре тяхното дело е засвидетелствано и изследвано в тъй наречената “ДРЕЗДЕНСКА КУЛТУРА”, на която незаслужено все още се обръща малко внимание. Независимо, че голяма част от археолозите не искат открито да представят (прото-) траките като първоизточник на този древен неолитен център и изместват неговите прародители, без да ги назовават по име, западно от тях, то културата, която сега ще представим ясно показва КАРАНОВСКИТЕ и ГРАДЕШНИЧКИТЕ си корени.  Тя стана популярна след обнародването на доклада от археологическия кореспондент Дейвид Кийс от 11.VI.2005г., който помествам само чрез най-важните за нас пасажи, като доказателство за казаното до тук:

   “Археолозите са открили най-старата европейска цивилизация, една мрежа от дузини светилища, които са с 2000г. по-стари от Стоунхендж и пирамидите.

   Повече от 150 гигантски монумента са локализирани сред полетата на съвременна Германия, Австрия и Словакия. Те са построени преди 7000 години, между 4800г. пр. н. е. и 4600г. пр. н. е. Тяхното откриване, разкрито днес от “Индепендънт” ще предизвика революция в изучаването на праисторическа Европа, за която се смяташе, че интересът към монументалната архитектура се е развил по-късно в сравнение с Месопотамия и Египет.

   Общо повече от 150 светилища са били идентифицирани. Построени от пръст и дърво, те имали укрепления, които се разпростирали на половин миля разстояние. Те били изградени от религиозни хора, които живеели в обществени сгради с дължина повече от 50 метра, групирани в солидни селища. Доказателствата предполагат, че икономиката им се базирала на отглеждане на едър рогат добитък, овце, кози и прасета.

   Изглежда че тяхната цивилизация е отмряла след около 200 години, а съвременните археологически открития са толкова нови, че културата на строеж на светилища все още не е получила име.

   Най-комплексната разкопка е била разкрита в град Дрезден и се е състояла от вътрешно светилище, обградено от две подпори, три земни насипа и четири рова.

   Множеството насипи, ровове и укрепления, пазещи вътрешното пространство, изглежда не са били построени със защитни цели вместо това вероятно са замислени, за да не позволяват на обикновените хора от племето да видят свещените и изглежда тайните ритуали, изпълнявани във вътрешното светилище.”

   По-нататък изследването предполага, че всеки религиозен комплекс е бил ритуално заличаван в края на живота му, като рововете, всеки един успешно изкопан, е бивал запълван преднамерено.

   “Нашите разкопки разкриха степента на една монументална визия и прецизност, използвана от тези ранни земеделски общности, които създават първите европейски наистина значими земни комплекси.

(…)

   Хората, които са построили огромните кръгли светилища , са били потомци на емигранти, които пристигат много векове по-рано от Дунавската равнина – от там където са сега северна Сърбия и Унгария. Строителите на светилища …произвеждат големи количества глинени изделия, украсени с геометрични орнаменти и са живели в големи постройки от солидни селища…”, казва главният археолог Харолд Стюбъл от отдела по културно наследство към правителството на Саксония, който ръководи археологическите изследвания.

   Предобразът на тази култура съществува като огледален предтеча почти в продължение на хилядолетие до създаването на Дрезденската култура в Градешница. Дали ще е заради прираст на населението в Балканските неолитни култури или заради потопа през VI-то хил. пр. н. е., но както отбелязахме и в други изследвания при преселения на (прото-) траки винаги се появяват култури в готов вид.  

   Ето и сведения за част от технологиите на групата от племена, която е предмет на системните ни изследвания:

   Фредери Соди в труда си Обяснение на радия отбелязва дословно своя възглед: „Мисля, че в миналото са съществували цивилизации, познаващи атомната енергия. Те са били унищожени именно от лошото използване на тази енергия“. Разбира се, това предположение на един голям учен все още не доказва нищо, но то е по-скоро като мото на следващите факти, които ще предложим.

   В село Дъбене, Карловско (България), бе открит кинжал от минимум три хиляди години пр. Хр. Той е изработен от злато в смес с платина.

   Голям интерес в тази насока предизвика лекцията на проф. Благой Амов в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, озаглавена ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И АРХЕОЛОГИЯ, през 2001 г. Според този български учен първите метали, изработени от хора, са датирани още от каменната ера и те са били изработвани в Югоизточна Европа, предимно в земите на прототраките. Неговите изследвания довеждат до извода, че медната ера е била преди бронзовата. Тези заключения се базират върху опити от областта на ядрената физика, която след радиоактивността разработва методи на основата на радиоактивния разпад. Това води до революция в биологията и историята на Земята (нова предполагаема възраст 4,5 милиарда години). Откритите находки от мед проследяват и придвижването на племената, които са познавали технологията на получаването ù. Датирането проправя път на тезата, че първоначално са съществували два основни центъра за добиване на този метал. Както вече отбелязахме, първите рудници, от които се е извличал материал за по-масивни предмети, са в България и са датирани между шест и пет хиляди години преди Христа. Тъй като тези изделия са се правили само чрез металургия, професорът стига до извода, че те сочат местонахождението на най-високоразвитата цивилизация. Вторият център е в предна Мала Азия. Той е с хиляда години след българския и при него са се изработвали предимно по-малки изделия от самородна мед. В страната ни са били обработени общо 4,7 тона мед, като за добиването ù са били използвани малахит и лазурит (свидетелстващи, че предците ни са познавали много от химичните елементи, както и техните свойства). Създавани са били и пещи като за керамика, които са се замазвали с глина, след което са били запалвани. Тук е мястото да споменем, че окисното съединение се редуцира до чиста мед при продължително поддържане на температура над 1000°C. Между V и IV хил. пр. Хр. е установено изместване на тази металургична дейност, а с нея и на цялата висока култура на север. Това е станало вследствие на високите температури и възникналите множество горски пожари. По-късно (древно-) тракийските металургични умения се откриват и в Южна Украйна. Тези сведения на българския физик потвърдиха виждането ни за втората изселническа вълна (прото-) българи към Азия, преминала между V и IV хил. пр. Хр. северно и южно от Черно море и оставила по пътя си основни знания от високоразвитата си цивилизация.

   За да се види по-образно колко напреднали са били уменията на дедите ни в областта на МЕТАЛУРГИЯТА, ще предложим вижданията по въпроса на още няколко изтъкнати учени:

   „…Новите сравнителни изследвания на металните предмети, намиращи се в музеите в България, Румъния, Югославия, Гърция и Северозападна Мала Азия, разкриват един много интересен факт: металът, от който са направени тези предмети, произхожда от едно и също находище. Съветският учен археолог Евгений Н. Черних, който години наред участваше в разкопките на смесената българо-съветска археологическа експедиция в района на Стара Загора, откри група рудници – може би най-ранните – за добиване и обработване на мед в Европа. Анализът на метала, от който са направени предметите, рудите, както и начинът на отливането потвърждават факта, че от центъра на Балканския полуостров още в IV хил. пр.н.е. се е разпространявала мед по цяла Европа.

   Датирането на керамичните гърнета и остатъците от производствения процес показват, че тези рудници са били експлоатирани още през IV хил. пр.н.е. До тях се намирали и енеолитни селища на рудничарите, които са умеели да получават мед от минералите малахит и лазурит – открити в готов за топене вид. Оказа се, че още в тези древни времена племена от народи, населявали земите на днешна България, са притежавали и знания, и високо майсторство за обработване на рудите и получаване на метал.

   Единият от рудниците край Стара Загора е напълно запазен: дълъг е повече от 1 км., дълбок около 15–20 м. и широк около 10 м. Според Е. Н. Черних оттук са били получени стотици тонове мед, които са тръгвали за целия Балкански полуостров, Средна Европа и са стигали до р. Днестър в Южна Русия. След 15 века, в средата на II хил. пр.н.е., освен рудниците по нашите земи вече са съществували и други огнища за добиване на мед и бронз – в Карпатите, Източните Алпи, Централна Европа, Урал, Кавказ и други. „Тук обаче е важно да се изтъкне, че носител на стара високоразвита цивилизация, познаваща медта, златото и бронза, е било най-старото население в източната част на Балканския полуостров – траките“ (Динков, Б. Етруската загадка. С., 1984, с. 117–118).

   „В землището на с. Боснек са преработени повече от 10 000 000 кубични метра златоносни терасни материали. В района на с. Стакевци са преработени около 3 000 000 кубични метра златоносни чакъли. При терасата, включена в междуречието на реките Чупренска и Горноломска, при с. Средногорие, са промити около 6 000 000 кубични метра чакъли и пясъци. По терасата на Дългоделска Огоста, между Калето и Буков брод, е промит повече от 20 000 000 кубични метра златоносен материал. От споменатите разсипни находища старите рудари са получили няколко десетки тона злато“ (Георгиев, Г. С. Полезните изкопаеми от времето на траките. 1987, с. 19).

   Датировките от посочените цитати се разминават, защото последните трима автори, чиито виждания представихме, работят с по-стар метод за изчисление. Приемаме като най-точни вижданията на проф. Амов, защото ядрената технология за датиране засега е най-прецизна.

   „Изводът на Никола дьо Валоа от XV в., че превръщанията, тайните и техниката за освобождаване на енергия са били известни на хората още преди изобретяването на писмеността, намери своето потвърждение в безброй много факти.” (Пловел, Л., Жак Бержиев. Утрото на магьосниците. С.,2000.,с.86)

   „От VI до IV хил. пр.н.е. на Балканите се разположила група племена от земеделци. На тях принадлежат високи образци от рисувана керамика, откривани в изобилие по тези места от археолозите. Ето защо учените нарекли периода от историята в тези земи„култура на рисуваната керамика“ и тя станала синоним на културата на първите земеделци(…) Селищата на ранните земеделци били значителни (от10 до25 хил. души) и може да се каже, че били истински протоградове.“  (Чиликов, Д. Насаме с боговете– прабългарски завет. Пловдив, 1995, с. 11)

   Ненапразно преди години на една набързо стъкмена пресконференция холандската кралица Беатрикс и датската кралица Маргарете Втора, които освен това са археоложки, посочиха нещо изключително важно, но от така и не намери почва у нас, нито по света. И двете бяха категорични, че културата на днешните европейци трябва да се търси в траките, а не в древноелинската мисловност. В този случай мнението беше много важно, защото освен професионалисти в археологията, те са политически фигури с доказано кралско, благородно потекло.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *