Коренът – Константин Каменов

ЖИВАТА МАТЕМАТИКА

Когато написах черновата на „Симбиотика” и я прочетох на приятелите, мислейки че съм завършил вече детската си идея (мечта, творение), за да се порадват и те с мен, никой от тях не отрони и дума. Именно защото единият бе достоен учен, а другият изключителен зограф, като и двамата бяха най-вече хора на духа, никой не ме разбра. От многото им въпроси се почувствах като на мозъчен разстрел. Всъщност, за нито едно съждение от тези, които съм искал да представя, не съм боравил с термините в значението, под което са ги използвали те. Така пропастта в неразбирането между нас се е увеличила във Вселенски размери.

Тогава се сетих за измененията на измеренията, които можем да извършим сами в мозъка си, чрез който процес бързо манипулирах стоварилата се тежест от неразбирането, която като с чук изковаваше усещане за безсмислието на един, извършен от душа и сърце труд. Успях  да скъся пространствените разстояния в неразбирането помежду ни. Попаднах на вихровата математика от Марко Родин, когато оформях своята, а тя бе почти съща математика. Той я бе създал 40 години по-рано. В онези години съм бил едва в трети клас и се занимавах по мой, детски, начин с нещата от днешните идеи в  „Симбиотика”, а от следващата година започнах да ги записвам в специална тетрадка като Модели Каменов. Тези дела само потвърждават важни слова на велики посветени. Когато работиш от сърце и от душа в някоя духовна или научна област се свързваш с всички работещи върху същото, чрез информационното поле и по този начин прихващаш и техните идеи и мисли. Така че и видените неща (в случая не е достойно да пиша открития) се осъществяват колективно. В случая отново трябва и да припомним, че всичко се съдържа в базата данни на Вселената. Необходимо е също да предложа

ЖИВАТА МАТЕМАТИКА СПОРЕД МАРКО РОДИН И ИЗ „КОРЕНИ”

(Виж:Вихрова математика и бутилка на Клайн)

„Сега сигурно си мислите какво общо има тази последователност с реалния свят. Тези комбинации от числа изразяват перфектно начина, по който енергията се предава.

Десетичната система не е създадена от човека, по-скоро тя е създадена от този поток енергия. Другото интересно е, че след 20 години работа със символа и сътрудничество с учени и инженери Родин открил, че 1, 2, 4, 8, 7, 5 е удвояваща верига за всяка ефикасна електрическа намотка.

Остава още една много важна последователност за разбиране. Забележете как в символа 3, 9 и 6 не се свързват в основната последователност. Така е, защото това е вектор. 1, 2, 4, 8, 7, 5 е третото измерение, а „колебанието“ между 3 и 6 представлява четвъртото измерение.”[1]

В  ИЗ „Корени”, след направените изследвания се получиха някои разлики, спрямо последния негов извод. 3 и 6 действат като матрици и показват по-богати характеристики на всяка основна числова линия, носеща същността на различните елементи във Вселената. Що се отнася до 9, то тя действа матрично като вихрите във Вселената. При включването и́ в основната числова линия, 9 се изявява като квадратна матрица и пренася елемента или неговите характеристики в друго измерение. Когато действието се осъществи върху елемент той се преражда, но когато това се случи върху характеристиките те се изявяват впоследствие като дух, създавайки своя материя.

„3, 9 и 6 се появяват винаги заедно, а 9 е медиатор. Всъщност символът Ин и Ян не е дуалност, а тройна система. Това е, защото 3 и 6 представляват двете страни на символа, а 9 е S-образната крива помежду им. Всичко е базирано на тройки. Ние си мислим, че всичко е базирано на двойки, защото виждаме ефектите, а не причината.

 С употребата на „колебание“ между 3 и 6 Родин има предвид, че 3х2=6 и 6х2=12, а 1+2=3. След това 12х2=24 и 2+4=6 и така до безкрайност. Връзката между 3 и 6 е на друго равнище – в друго измерение. Това създава и другата важна последователност – 3, 9, 6, 6, 9, 3, 3, 9.

9 представлява свръхизмерението, което е поточно излъчване от по-високо измерение. Нарича се Дух (Spirit) и винаги се появява от центъра на магнитното поле. Числото 9 е енергия, която се проявява в единичен момент на съществуване във физическия свят. 9 е уникално число, защото е единственото, което има вертикална ос право нагоре в Математическия отпечатък на Бог.

То е единствено и е първична точка на единство. Числото 9 никога не се променя и е линейно. Например всяко умножение с 9 води до 9. 9×1=9, 9×2=18, а 1+8=9, 9×3=27, а 2+7=9 и т.н. Това е, защото излиза в права линия от центъра на всяко ядро на всеки атом и от сингулярната точка на черните дупки. То е завършено, еквивалент на перфектност и няма двойка, защото е равно на себе си. Смята се, че числото 9 е липсващата част в тъмната материя.

Числото 9 е на една линия с центъра на обърнатата осмица (безкрайност) и от този център се излъчва това, което Родин нарича Дух. Духът е единственото нещо във Вселената, което се движи в права линия. Духът е това, което кара всичко друго да се огъва и извива около него.”[2]

Между изводите на ИЗ „Корени” и тези на М.Родин съществуват още няколко важни различния. Едно от тях е възприемането от страна на Родин на числата с времеви, пространствени и обемни качества, докато ние считаме, че числата имат смислови (семантични) качества, както и качества, свързани с измерения. И докато линейните семантични качества са векторни, то тези, функиониращи спрямо измеренията са матрични. (ВИЖ: ПРИЛОЖЕНИЕ 2; ПРИЛОЖЕНИЕ 3 от Живата симбиотика – теория на единната наука)

Според възгледа на Родин всичко започва от центъра (сингулярността) и излиза навън. В началото и ние достигнахме до същия възглед, но след извършен логически анализ, както и по интуиция, установихме точно обратния принцип на действие. Всичко е цялото, което се разширява навън, а се реализира навътре. Освен това Вселената е основния фрактал, по чийто модел се наслагват всички по-малки. Може би най-важното е, че 0 е най-малкото, но и най-голямото число, а градежът на всяко нещо е от цялото към най-малките клетки като в процеса на действие елементите се разширяват. Това е до времето, когато Вселената е във фаза разширение. При обратния процес и съотношенията между най-малко и най-голямо се обръщат. Предложено още по-ясно от духовна гледна точка – Господ Бог е всичкото. Следователно всичко се развива в него. Господ Бог твори по собствен образ и подобие.

„Природата проявява себе си чрез числа. Симетрията в десетичната система е природен принцип. Оста на 9 е мястото, при което материята се слива и от което се разклонява и разширява. Затова и полярните двойки числа са огледални образи едно на друго, отиващи в противоположни посоки спрямо централна ос.

Има перфектна симетрия, обвита около единична точка, която се загръща навън подобно на цветчетата на роза, преди да цъфне, или на спиралата на морските охлюви.”[3]

Марко Родин е преформатирал думите в стойност от сбора на числата на всяка буква от тях. Така е прочел математически имената на хора, на Бог, както и числовата стойност на използвани думи. Правихме същото, дори за „СИМБИОТИКА”, докато не си отговорихме на един въпрос, който винаги ни е смущавал при тези функции и преобразувания. Знаейки, че различните езици са с различни писмени системи, то през повечето от тях, ако на всяка буква (звук) поставяхме математическата и́ стойност в съответния език, думите, чрез математиката щяха да звучат различно. Това може да се постигне, ако за различните езици се поставят еднакви цифрови стойности за буквите. Трябва да се има предвид, че математиката все още е езиковата система, чрез която се функционира най-унифицирано. Затова засега тази функция с налагане на числова семантика на думите не бива да се прави, тъй като освен това ще се изкривят в погрешен път на разсъждения много от изследванията ни. От времето, след събитията с Вавилонската кула в Библията, езиците са разделени и не са за унифициран код, но това разделение има своя добра страна и бихме казали, че то е направено най-вече за добро. Имайки предвид, че хората и народите са и видове фрактали, то е по-ценно те да се развиват в своето си самоподобие най-вече в своя си среда и чрез общуване на свой си език. Най-перфектният код е езикът на Господ Бог, но който има очи може да го види, а който има уши може да го чуе.

Засега, чрез математиката можем да визуализираме всичко в научните си търсения, за да си даваме отговор на различни въпроси.

ОЩЕ СЪПОСТАВКИ МЕЖДУ МАТЕМАТИКАТА НА МАРКО РОДИН И НАШИЯТ ВЪЗГЛЕД

„Математиката, която познаваме, е само инструмент за символизиране на количества.

…Математиката, базирана на вихри (Vortex-Based Mathematics (VBM)), е напълно различна, защото е динамична математика, която показва връзките, а оттам – качествата на числата, а не количествата им.

Във вихровата математика числата не са символи, които означават нещо друго, числата са истински и живи. Но какво точно означава това?

Както отбелязахме негативни елементи във Вселената няма. Както енергията, така  и всички останали елементи, включително и числата са с плюс и минус, но тези със знак минус не са негативни.

Идеите и възприятията за негативни енергии присъства в човешките мисли и философия, продиктувани от начина на живот. Всеки елемент във Вселената е позитивен, поради което не съществуват негативни енергии или информации.

При приемане на информация, тя се обработва от субекта и в пространството след това е преобразувана и надградена. Всеки приема информация в 49 семантични линии. В книгата описваме само математическата семантична линия. Само чрез информацията за един елемент се поема информацията от сътворението до сътворението на елемента и самия елемент като форма и качества. Това са наслагвания на факти, анализи, логически образци, усещания, музика, звуци, цветове и т.н. Човек приема и осъзнава до толкова, до каквото ниво е достигнал.

Според Закона за запазването на енергията, енергията не се създава от нищо и не се превръща в нищо, а се преобразува от един в друг вид. Това е една от логическите причини, според която считаме, че Вселената е с постоянна енергия, която само преминава от една система в друга. Освен това Вселената е вечносъществуваща. Пишейки тези факти е необходимо да се отбележи, че те са валидни също за нулата, най-малката частици(единица, елемент) и т.н.

При разширение Вселената се развива навътре, но обемът се разраства навън и всичко това се дължи на Пътя, осъществяващ връзките между всички елементи. Както Вселената и Познанието е единно, а с разширението на Вселената, се разрастват и връзките между елементите в самото Познание, но не настъпва промяна в семантиката му. Познанието е в Господното информационно поле, което назоваваме също информационно поле. По тази причина, разделянето му в различни науки само прекъсва смислови връзки и възможности за правилното му изследване от настоящото човечество.

Предимно, след като започна XXI в. много повече учени започнаха да вярват, вследствие на изследванията си, че Господ съществува. Ако науката бе единна по рождение, подобни късни „открития” щяха да бъдат Вечен закон от зората на човечеството. Като един от най-важните модели във функционирането на Вселената и елементите и́ е неразрушимостта на триединството. Това са душа, тяло (материя) и дух (информация). Информацията или разума се считат от науката като най-същностните елементи присъщи на Бог. Всъщност можем да отбележим, че според нашият възглед това триединство, с елементите в него, е Господ Бог.

Има ЗЗЕ, свързан изцяло с духа, ЗЗМ, свързан с материята. Същият е и ЗЗИ, който е свързан с разума/интелекта. Има приемо-предавателни вход и център за обработка на информацията. Както доказаха учените от Физика на вакуума и торсионните полета съществуват Господно и Антропно информационно поле. Същевременно в Кибернетиката разработиха и доказаха идеите си за приемо-предаване и обработка на информацията, както и обратната връзка. Още през 60-те години на XX в. Съветски учени завършиха успешно теориите си за ИДСЗ, а в началото на XX в. Учителят отбелязва, че: „Христос казва:”Аз съм пътят, истината и животът”. Под думата „път” Христос разбира всички науки, събрани в едно цяло; под думата „истина” То разбира целите, които науките преследват; под думата „живот” Той разбира онова начало, което използва науките и техните цели.

Необходимо е обаче да направим малко допълнение и уточнение. Все още се възприема, че ЗЗМ е свързан само с химията. Независимо от това какви процеси се извършват, се отчита, че масата е винаги постоянна и това се дължи на факта, че системите са отворени. Разглеждането на другите системи във Вселената предимно като затворени е грешка, която довежда до факта, законът да бъде изолиран само за една наука.

Една от големите мечти на човечеството е изнамирането на вечен двигател. Търсене, което отдавна трябваше да спре, за да се насочи потенциала на тази информация и енергия към други идеи. Който може да мисли бързо би осъзнал, че вечен двигател е само Господ Бог или Вселената в цялост. А логиката за извода е доста проста. Отделните елементи са видове фрактали, променящи се постоянно бидейки отворени системи. Промяната им се дължи на нивото и мащаба в приемане/предаване на енерго-информация. Когато системата окончателно се балансира и подрежда тя се самозатваря, чрез девятката и това е краят на съществуването и́ в съответното пространство. Именно девятката я преформатира, пренасяйки я в начално нейно съществуване в друго пространство, след което се отделя от нея и я оставя отново отворена и в хаотично състояние. Отворените системи са и двигател, но не вечен, а до затварянето им. Ако има начин да се съхрани затворена система, то няма да можем да извлечен енергия от нея, защото вход/изход са затворени и тя нито предава, нито приема, а енергията функционира само в нея.

Отново Учителят Беинса Дуно отбелязва:”Съвременната наука трябва да служи на живота. Затова и на вас казвам: Изучавайте всичко онова, в което можете да вложите живота.”[4]

“Проф. В. Жуков в статията си „Нашите Души са дошли от Фаетон“ пише: „Всички Души не са нищо друго, а елементи от енергоинформационното поле, неговите мънички тухлички.”(сем.Тихоплав, Физика на вярата.) Изречено през терминологията, с която боравим в Симбиотика, може да отбележим, че всяка душа е един псион от съвършен математически куб с уникално енерго-информационна семантична линия.  „Космосът се нуждае от този „материал“, защото всяка Душа е уникална, тя има своята космическа ниша и никоя друга Душа  няма да я замени по звученето си. Това е като гласа на неповторим певец“. Проф. В. Жуков, учен със световно име, може да се „включва“ към Информационното поле на Вселената и да получава уникални сведения оттам. Така, описвайки Душата на човека, той казва: „Душата е сътворена от неуловими за нас елементи, ние можем да я видим само с косвени методи. Ако се изхожда от четиримерното пространство, то Душата по размерите си е малко по-голяма от сърцето. Но от космическа гледна точка всичко е различно

  • Душата има размери, които се изчисляват на милиони милиарди парсеци“. На въпрос на списание „Наука и религия“ (№ 4, 1998 г.): „Лично Вие успяхте ли да разгледате каква по форма е нашата Душа?“
  • Жуков отговаря: „Кълбо. Но само ако е идеална, здрава Душа. Ако човек е минал през много негативни ситуации, то в него преди всичко се разрушава обвивката на Душата, тя става тънка, с пробойни. От идеално кълбо, Душата се превръща в парцалива топка“.(сем. Тихоплав, Физика на вярата.) Най-общо представено, това е динамичната форма на душата, която в основата си има неправилна кълбовидна структура, каквато е и земята. Що се отнася до обекти като планетите, изследвано чрез нашата планета, можем да каже, че те също са с душа. По този въпрос ще приведем пример от Макс Хайндл:“Нашата земя е жив, чувстващ организъм… Разчупването на камъка или откъсването на цветя доставя удоволствие на Земята, докато изравянето на растенията с корените й причиняват болка“.[5]

Бидейки жив организъм природата (земята) винаги се грижи за баланса на организмите. В. Зеланд (с.20 в 78 практики за…) пише, че където съществуват излишни потенциали се ражда вятъра на равновесните сили. С подобна идея е и възгледът от „Физика на вярата” на сем.Тихоплав, които са част от школата на физика на торсионните полета: „Наистина, многогодишните научни изследвания са доказали, че Земята и Слънцето, а и всички планети, са живи същности, намиращи се на по-високо интелектуално ниво, отколкото човека. В своята книга „Физика и религия“ (92) проф. И. Н. Яницкий подчертава, че Земята е жив и мислещ организъм, който ни търпи нас, хората, така, както ние търпим микробите, в това число и вредните, живеейки в симбиоза с тях. И напомня, че търпението на Земята не е безгранично и когато нашето разрушаващо въздействие върху природата достигне един предел, Земята ще вземе мерки, както неведнъж вече е вземала. Такъв пример е Вселенският потоп преди 850 хиляди години, чиято реалност е доказана от комисията на Американското географско дружество още през 1950-1952 год. В състава на комисията участва и великият Айнщайн.

По този начин, човекът на фината материя и интелектуално развитата Земя – като място на обитаване на бъдещия физически човек, са се създавали едновременно.”

Занимаващите се с вакуума физици от съветската школа внесоха доста важни новости в науката, чрез които в ИЗ „Корени” успяхме да проследим работата на моделите във всяко съзидание. Ще онагледим фактите с установеното от техен учен: „Акад. Гаряев от РАН и колегите му са доказали експериментално, че (…) информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара хромозомите му да създават определен вълнови образ. И този „образ-холограма диктува на делящите се клетки кога и къде трябва да растат крака, ръце, глава. Вълновият образ се запълва с материя, подобно на това, както леярската форма се запълва с отливката“ (126, с. 213). И така, Гаряев не без основание твърди, че всяко живо същество се изгражда по предварително зададена вълнова програма.”[6]

„Изчезване във вакуума” и „Раждане от вакуума” на предмети потвърждава идеите за телепортацията им и това бе доказано от учените в това направление. Щом човек би могъл да въздейства чрез психофизическо усилие, то безспорно всеки би могъл да си направи и извода колко елементарно би било за Господ първичното задаване на програмата за раждането на Вселената, с набелязване на моделите и пътя за различните системи. За ИЗ „Корени”, в най-общ план това са идеите от синергетичните школи, физика на вакуума, възгледите на Зеланд, живата математика, Обратната информационна връзка, симбиозата на дух и материя, както и още много поделементи, разглеждани в момента в различни науки.

При свиване Вселената не го прави до пълна материална плътност. Душите не умират и, когато се стигне до нула, то би трябвало да остане пространство за душите. В този момент Вселената   би трябвало да има вида ин и ян. Едната част остава материя, а другата душа. Нулата е цялото Божествено информационна поле, в което са запазени като основа всички модели за новото разгъване. Както видя и Слава Севрюкова, във Вселената важна съставка, са вихрите или това са информационните полета според някои физични направления. От тях се ражда всичко или казано по друг неин те се завихрят при разгъване на Вселената и отново предметите и душите започват да се отделят от ин и ян, обединявайки се в нови вселенски форми.

Както изяснихме не съществуват дробни числа, защото няма половин слънце, планета, човек, животно, цвете и т.н. Няма половин атом или молекула и т.н.Има елементи, които са част от атома и молекулата, но без тези елементи следва разпад и връщане към първоизточника:”От пръст направен, на пръст ще стане.” Освен това всеки елемент живее със своя енергия (информация, душа и т.н.) По тази причина това не може да съществува и в математиката.   

Също е доста важно да се изясни, че всяка система е десетично организирана – от 0 до 9. Така например в Русия обръщат внимание на израза „През девет земи в десета.” Това е съждение от българския фолклор, който е по-древен от руския. Същевременно само в старобългарския календар съществува десет планетна слънчева система. В ИДСЗ възловите точки са десет. На фигурката от неолитния Пловдив, която открилият я археолог Ат. Пейков назова Херос, са направени 10 точки.  Това са само част от фактите, които бихме могли да предоставили по въпроса.

Вихрова математика – най-дълбокото пре-откритие на всички времена

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *