Коренът – Константин Каменов

ТРАКИ И БЪЛГАРИ – НАЙ-РАННИТЕ ХРИСТИЯНИ.„ЕЗИЧЕСКИТЕ”ИМ СИМВОЛИ И ПРИНЦИПИ УНАСЛЕДЕНИ В НОВАТА ВЯРА И РЕЛИГИЯ

   Тази тема е разглеждана доста пестеливо и повърхностно сред различните научни кръгове. Безспорно, досега най-успешни са проучванията на нашия покоен приятел Здравко Даскалов. Считаме, че с този доклад ще можем да поднесем още важни моменти по въпроса, защото сме събрали допълнителна фактология, от различен характер, която предоставя възможността за повече анализи. Ще предложим и някои от критичните сведения, които не са от кръга на неоспоримото, но без които все още не можем.

   Тъй като работим предимно с определено количество от факти, част от тях ще се сторят познати на много от участниците в конференцията. Казано обаче, чрез езика на една друга наука, различните връзки между отделните елементи, било количествено или качествено, ще ни доведат до нови съединения. Чрез изказа на историографията, това означава, че групирани по различен начин фактите ще ни поднесат разнообразни анализи.

   Предметът на доклада ни разглежда траките и групата на българите като най-ранни християнски племена, ще подходим поотделно как това вероизповедание е достигнало до тях. Вместо увод ще предложим ретроспекция на някои събития свързани и с двете групи.

   Първо ще поднесем факти за ранното приемане на християнството от страна на траките. Ето какво пише в “Деяния на Светите Апостоли” гл.16;6.като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия. 7.А когато дойдоха в Мисия, опитаха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.”

   От този цитат можем да направим няколко много важни и от изключително значение извода, свързани с нашето изследване. Преди да сторим това обаче ще подчертаем, че освен Галатия и Фригия, другият основен (но не последен) център на мисионерска дейност на апостол Павел е Македония и Солунско. Ето и нашите изводи:

   1.Според философската концепция на апостола, той е допуснат да проповядва там, където хората разбират езика му. Следователно, във Фригия, Галатия, Солунско и Македония по негово време се говори почти един и същи език. Трябва отново да напомним, че част от галите на Болг са в Солунско и Македония, а че Фригите са изселници от бригите, част от които още си живеели по старите земи в Македония.

   2.Витините, до които не е допуснат апостолът, са имали по-различен език или диалект.

   Във „Възстановения завет”, изписван погрешно като „Нов завет” е показано как Светият дух не е допуснал апостол Павел да премине през Витиня. От друга страна, той има тясна връзка (особено езикова) със солунчани. В “Деяния на Светите апостоли” е наблегнато на факта, че всеки от 11-те апостоли е проговорил на отделен език, на който започва да разнася Божието слово. Отново според това произведение, на всяка християнска група, заедно с езика, който използва, е дадено най-охарактеризиращото я прилагателно, което се превръща в заместител на нейния етноним. По този начин, тракийските племена в цялата архиепископия Първа Юстиниана, впоследствие преименувана на Охридска архиепископия, още от I в. са наречени СЛОВЕНИ. Това е поради факта, че те най-искрено са славили ПРОРОЧЕСКОТО СЛОВО. Според нашите проучвания, апостол Павел не е бил допуснат да премине през Витиня, защото там се е говорел друг език (или по-скоро диалект), а както самият той казва, словото Божие трябва да се проповядва на разбираем за хората език, за да не останат те глухи и слепи.

   Учениците и помощниците на апостол Павел продължават християнизацията на Тракия като стигат чак до Пловдив, водени от Свети Ерм. Но след като вече отбелязахме, ще продължим с разглеждането на термина СЛОВЕНИ, откъдето, чрез последващия анализ, ще отбележим и още една много важна хипотеза, която предлага възгледа, че СЛАВЯНИ ДО XVII в. НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ. Ще започнем с един откъс от “Хрониката” на Нестор:” По мнозѣхъ же врѣмененехъ сѣли соуть Словѣне по Дунаiеви, кѫд есть ныне угорьска землiа и болгарьска.

   И отъ тѣхъ Словѣнъ разидоша сiа по земли и призваша сiа имены своими, къдѣ с доше на каторѣмь мѣст; iако пришьадъше сѣдоша на рѣцѣ именемъ Морава, и прозваша сiа Морава, а дроузии Чеси нарекоша сiа; а се ти же Словѣни…и тако разиде сiа Словеньскый iазыкъ, тѣмьже и грамота прозва сiа словѣньская…” Най-важното за нас сведение се съдържа в глава XX на произведениетот:”Тоу бо Илюрикъ еiгоже доходилъ апостоль Павьлъ, тоу бо бѣше Словѣне первѣiе.” 

   Ето го и целият превод на Нестор на съвременен български език, за да се ориентираме по-добре във фактите, които ни оставя той:”След много време Словенете се заселиха по Дунава, където днес е угорската земя и бългърска.

   И от тези Словени се разпръснаха по земята и се нарекоха с имена според мястото, на което усядаха; дошлите и преселили се на река именувана Морава,и си дадоха прозвище Морава,, а други се нарекоха Чеси; а ето тези Словени: Хорвати Белии и Србь и Хороутане.

   Волахоми като налетели на Словените на Дунаийските (земи), и се заселили сред тях и започнали да ги насилват, Словените отишли и се заселили при Висле, и се назовали с прозвището Лиахове други Лутичи, или Мазовашане, или Помориане.Така че и тези Словени дошли и установили се по Днепру и нарекли се Полиане, а други Древлиане, защото се установиха в горите;а други живееха между Припет и Двина и се нарекоха Дреговичи, някои се заселиха на Двина и се нарекоха Полачане. Словенете пък, които се заселиха край езерото Илмериа, и изведоха прозвището на името си от него, и направиха град, и нарекоха го Нов Град, а други се поселиха по Десне, и по Сем и по Суле, и се нарекоха Север и така се разнесе словенският език. Затова и грамотността им се нарече словенска.” („Норци еже соуть словѢне”;т.е.”Норците са също Словени“) И накрая преводът на последният пасаж от Нестор, който сме използвали, а именно:”Там бе поселен Илюрик, при него дохождал апостол Павел, те били първите Словени (Илюрик и хората му:К.К.).”

   Тъй като Нестор поставя първите словени в Илирик, имайки предвид днешна южна Македония и Северна Гърция със Солунско, трябва да проследим какви по ген са били те. До Vв. пр. Хр. Територията е доминирана от траките. Към края на IV в. пр. Хр. хегемонията е на древномакедонският елемент. Апостол Павел обаче проповядва през I в., когато територията е в границите на Римската империя, но тя е съвкупност от много народности. За нашето проучване изключително важни са сведенията на няколко автора, между които на първо място са фактите оставени от Павзаний (IIв.пр.Хр. в кн.X,IX,7). Той ни разказва как тримата братя Керетрий, Болг и Брен, през 281 г. пр. Хр. Излезли от три големи области около Кюстендил, София и Скопие ( някои автори включват и четвърта област – Варненска) и нападат околните тракийски племена, като налагат господството си. Така например Керетрий подчинява трибалите и другите траки живеещи край Искър. Брен, подпомогнат от Акихорий, напада Пеония и покорява всички, които живеят по горното течение на Струма и Варда. Болг сразява тогавашния македонски владетел Птоломей и завладява Македония и Илирия (цяла днешна Албания).

   Галите на Болг, които като произход са древни траки, прехвърлили се в Мала Азия от българските земи след Троянската война, през III в. пр. Хр. Окончателно се установяват в Солунско и Македония. Именно за тях Нестор споменава, че са първите словени от Илирик, когато апостол Павел през I в. отива и ги покръства. Тук обаче възниква доста съществен въпрос. Също през II в. Птоломей определя местоживелищата на Венетите (праславяните според официалната славистика) край бреговете на днешна Балтика. В противовес на тях Нестор е категоричен в твърдението си, че от илирийските словени произлизат моравци, чехи, хървати, поляци, руснаци и др. Най-общо казано – всички, които днес славистиката определя за славяни с изключение на българите. По начина, по който ни предлага сведението “първи словени” можем да направим заключение, че това е вид християнско прозвище. Както отбелязахме, тези племена са живеели по македоно-илирийските си земи почти четири века, но никой, до приемането на християнството, не ги е назовавал словени. Това не е етническо наименование, а християнско прозвище. С приемането на новата вяра се променя и начина на преименуване на племената, когато се отделят или бъдат поведени от нов княз. До преди това, когато се раждат повече князе, всяка част от племето взима името на този, който и се падне да я управлява. При Християнството, тъй като основата на вярата е във връзката между Бога и човека (кръщаване с вода в Името на Отца и Сина и Свта го Духа), човека и земята (от пръст направен на пръст ще стане), то където се засели племето приема името на новото място – река или местност, което е като символика на връзката му с Бог.

   Уточнявайки, че словените в Илирия и Солунско са траки, покорени от гали или галати, както и че Галатия по това време още съществува като провинция, прегледахме как са представени събитията в Библията. Според възгледите на апостол Павел проповедта трябва да се предлага на народите на разбираем за тях език, защото само тогава словото Божие ще достигне до хората. След столетия по същия начин мисионерства Свети Константин Кирил-Философ.

   Първите словени или галите на Болг в Илирия и Македония са част от старобългарската културна племенна общност.

   “Изнамирането” на словенската писменост, която е част от християнската култура на дедите ни, както е посочено в много от житията на светите братя и техните ученици, може би трябва да се разглежда в нова семантична светлина. Тълкуването на термина, което досега официалната наука предлагаше, губи своята стойност, съпоставено с фактите, поместени до тук. Според нас, изразът “изнамери” трябва да се разчита не като “изобрети”, а като “преоткри тези свещени букви”. Считаме, че това е станало при някои от европейските тракийски племена, които са ползвали словенския език. Хазарската мисия също предлага възможността да са открити буквите. Самият каган Йосиф във свои писма нееднократно отбелязва, че хазарите разполагат с много книги. Както посочва той “това го прочетох в нашите книги”.Хунското евангелие е една добра възможност за подобна мисия. Графемите в него обаче са били рушки, а този факт предполага по-скоро рунически вариант на писмеността. Озвучаването на знаците е било според витинския език, откъдето семантиката им в никакъв случай не може да бъде словенска. За да стане по-ясно това тълкуване на проблема ще използваме и Библията. В една от книгите на Новия завет е разказано как Светият дух не е допуснал апостол Павел да премине през Витиня. От друга страна, той има тясна връзка (особено езикова) със солунчани.

   Така, след като построихме анализа си върху предложената фактология и други научни трудове разглеждащи темата, трябва да отбележим и една от отличителните характеристики на ранното християнство. ПОЗНАНИЕТО ЗА ГОСПОД-БОГ И СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА ДА СЕ ПРЕДЛАГА НА ДОСТЪПЕН ЗА ХОРАТА ЕЗИК. Тази позиция възприемат и Кирил и Методий, когато са изпратени на Моравската мисия. Те превеждат християнските книги на словенски език, защото в Панония и Моравия преобладава тракийската словенска езикова общност. Този факт може да бъде по-добре онагледен, предлагайки част от сведенията на древни автори за преселенията на някои тракийски племена. През I в. Гай Плиний Секунд пише подробно за живеещите северно от Хем. Според него гетите били наричани от римляните даки. Дион Касий пък отбелязва факта, че даките, живеещи северно от Дунав, са се преселили в този район от групата на Родопските даки. Други римски автори, между които и Страбон, подчертават, че първоначално гетите също са живеели в Западните Родопи и по поречието на река Струма. Тези две групи племена някога са били част от траките беси. Самият Йордан, след като посочва, че даки и гети са едно, уточнява, че готите са се отделили от гетите. Той, както и Св. Йероним, Созомен, и много други автори от тази епоха, отчита факта, че тракийските племена северно от Дунав, както и хуните (наричани още сармати и алани) са приели от рано християнството. Това им помогнало да устоят на сблъсъка с ромеите, защото топлели скитския студ с топлината на тяхната вяра. От тази фактология следва, че като основни словенски езикови центрове можем да посочим племената на бриги, беси, фриги, гети, даки, пеони, даи и много други по-малки техни разклонения. От древни латински автори научаваме, че Светото Писание е преведено и на гетски, и бески езици, много години преди преводите на Кирил. При диспута му с триезичниците той отбелязва, че съществуват преводи и на други езици, между които са и тези, спадащи към витинската езикова общност.

   Завършваме тази част от доклада с убеденост в констатацията, че СЛОВЕНИ е културен термин, на който, като етнически-времеви вариант съответства етнонима БЪЛГАРИ. Една група от ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, контактува северно от Дунав с гети и даки, които използват словенския език. Друга група, предимно алани и хуни, се заселва южно от голямата река, контактувайки с други тракийски племена, използващи същия език. Куберовите българи се настаняват в ареала, където най-активно се използва словенският тракийски – а именно в Македония. По този начин, много години преди образуването на СТАРОБЪЛГАРИТЕ, се достига до оформянето на СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК, който предхожда и със столетия писмеността създадена за него. По-старите надписи ни дават информация, че граматически езикът ни е бил оформен векове преди времето на Цар Борис-Михаил. Писмеността, която изнамира Св.Кирил и създадената с нея книжнина имат обаче голямо културно влияние върху много народи и държави в Европа. Всички те сега се причисляват към славянските държави, независимо, че славяни като племена никога не са съществували. Тези народи могат да се причислят към СТАРОБЪЛГАРСКАТА МИСЛОВНОСТ или СЛОВЕНСКА КУЛТУРА, които, както отбелязахме, са два термина за едно и също понятие – СТАРОБЪЛГАРИ.

Така стигаме до въпроса свързан с покръстването на предците ни от района на Северното приченоморие.

   Според запазена от стари времена легенда сред ШОТЛАНДЦИТЕ – ХАЙЛЕНДРИ, те възприели християнството лично от апостол Андрей, когато са живеели в земите на Северното Причерноморие. Проследявайки ретроспективно събитията, анализът ни доведе до извода, че легендата се отнася само за втората част от етнонима, а именно – ХАЙЛЕНДРИ.

   Схемата, която ни помогна да предложим това заключение, е изключително опростена:

   1.Апостол Андрей живее и посвещава в Християнство през I век.

  2.През тези ранни векове шотландците, като народност, още не са възникнали, но хайлендрите съществуват отдавна. Ще проследим тяхното развитие от първите извори във времето, които сме открили за тях.

   През I в. хайлендрите, както и повечето от другите български племена, са живеели в района на Северното Причерноморие. Този факт може да се установи и от хрониките на Михаил Сирийски и Грегорий Бар Хебраеус. Почти всички от племенните български групи са възприели покръстването от апостол Андрей, с изключение на Хазарите, които изповядват „ИЗОПАЧЕНИЯ ЗАВЕТ”. Отново сведения на арменски автори ни предлагат важно сведение по въпроса. Когато първата християнска държава Армения, воюва с Персия, на помощ на потомците на Хайк са извикани християнски отряди от българи, живеещи северно от Кавказ. Само преди година, на бойното поле, където са загинали тези наши предци, съвременните арменци положиха паметна плоча.

   Няколко столетия след покръстването българите-хайлендър се отправят към Британските острови, където се установяват. Друго тяхно разклонение се спуска на юг в Балканите и на полуостров Атон създава християнски манастир, носещ племенното им име. Фонетични промени, сред които най-голяма роля заема монофтонгизацията, която променя ХАЙЛЕНДЪР в ХИЛЕНДАР.

   За приелите Светото кръщение българи, от по-късни, предимно житийни произведения научаваме, че те са имали преведено Светото Писание на свой, хунски, език. Тази книга била изписана с роски (рушки) букви и е видяна лично от Свети Константин-Кирил Философ по време на Хазарската му мисия. Важно е да се отбележи, че науката още води спор по въпроса какъв е вида на рушките букви. Доминират главно два възгледа – че това са сирийски букви и вторият, който сме по-склонни да подкрепяме е, че рушките букви са древноетруски, подобни на согдийските. Другата важна подробност, относно това евангелие е, че то се е съхранило в манастира на град Согд, намиращ се на полуостров Херсон. Името и семантиката на това място са пренесени от Средноазиатския (прото-)български клон СОГДАИ. Това са хунски племена от Бактрийската (прото-)българска група. Както отбелязахме по-напред хуните са боравили с витинския тракийски език. В някои средновековни християнски произведения е споменато, че хунското евангелие е разбрано граматически от Кирил, но го затруднява семантично. По тази причина, при него отива брат му Методий, който до този момент е във Витинския манастир „Св..Полихрон“. На същия полуостров, който днес е познат като Кримски, се намира и Оногурското епископство, носещо названието на северно средноазиатското българско племе, от групата на хуните, което се самоназовава както Оногури, така и Огури.

   За ранното приемане на християнството от страна на Венети, Витини, Мизи и Севернопричерноморските хуни, отново можем да почерпим ценни сведения чрез летописите на Михаил Сирийски и Григорий Бар Хебраеус. В произведенията си те предлагат знак за родово равенство между алани, хуни, българи, хазари и пугури. Освен това отбелязват, че българите и пугурите, които са жители на страната Барзалия, били някога християни.Тук можем да приемем две хипотези. Едната е свързана със стара шотландска легенда, според която част от предците на шотландците , древните скоти, били покръстени край Северното причерноморие от апостол Андрей. Това се е случило през I век. По същото време обаче и българите са живеели вече по тези земи, заедно с роднините си – хазарите. И ако последните са останали ветхозаветници (но спазвайки изопачения Ветх завет), то българите са възприели светото кръщение от апостол Андрей. Няколко века по-късно, част от тях, като покръстени отиват при армените, които още не са приели християнството. Според втората вероятност, изразът може би не е достигнал до нас в оригиналния си вид, а като частично изопачен препис. Той може да е звучал в оригинал: „ОТ НЯКОГА СИ БЪЛГАРИТЕ И ПУГУРИТЕ, ЖИТЕЛИ НА СТРАНАТА БАРЗАЛИЯ, СА БИЛИ ХРИСТИЯНИ.”

   Защо предлагаме подобна сентенция в думите на късни автори. За да отговорим на въпроса ще предложим ретроспекция в развитието на предците ни от Черноморския потоп до Христа. Това обаче ще бъде в конспективен вид и ще засяга само въпроси касаещи темата на доклада ни.

   1.(прото-) българите, от хунската мизийска група, създават Шумер и неговото вероизповедание през III-то хил. пр. Хр.

   2.(прото-) българите, от хунската витинска група, създават посвещението в арийство и вярата към него.

   3.(прото-) българинът от град Балх, Заратушуа извършва реформа във вярата свързана с Ведите, заради което е наказан.

   4.(прото-) българинът от сакската мизийска група, Сидхартха Гаутама, наречен Буда, възстановява, изопачената от Заратушуа вяра.

   5.(прото-) българинът от тракийската балканска племенна общност Орфей, поддържа вероизповедание сред местните племена, където на почит е слънчевата икона, чрез която се почита Бога.

    Тук е мястото да отбележа, че освен зароастризма, всички посочени вероизповедания са еднакви. Те се покриват и с неизопачения вариант на Ветхия завет. Първата част на последния е преписана дословно от текстовете на шумерската вяра.

   Трябва също да уточним, че както отбелязва и Страбон „Мойсей и неговите следовници изопачиха нелошото начало за древността.” Текстът по-скоро е нужно да се възприема като факт – кой е изопачил нелошото начало на вярата за Господ-Бог и сътворението на света и живите организми. Тъй като и Йешуа, навсякъде в своите проповеди отбелязва, че не е дошъл да даде нещо ново, а да възстанови изопаченото старо, то сме длъжни да предложим и промяна в термините за отделните части на Библията. Вехтият (Мъдрият) завет, във вида, в който е достигнал до нас, трябва да се нарича ИЗОПАЧЕН ЗАВЕТ. Варианта, който ни донася Йешуа, но в целия си вид, а не в този, който е достигнал до нас, трябва да носи прозвището ВЪЗСТАНОВЕН ЗАВЕТ.

   Лесно е било и за двете (прото-) български групи да приемат Възстановения завет, защото те, чрез своята си вяра са го изповядвали извечно.

   Така стигаме до момента, в който трябва да покажем разликата между сегашното, изопачено християнство и изповядваното, нередактирано, от дедите ни, което след САНКИЦОНИРАНЕТО НА ДУНАВСКАТА НИ ДЪРЖАВА ОТ ЦАР БОРИС-МИХАИЛ, КАТО ЧАСТ ОТ ОФИЦИАЛНОТО, НО ИЗОПАЧЕНО ХРИСТИЯНСТВО, се проявява като БОГОМИЛСТВО.

   Ето и основни принципи на истинската вяра, която се е спазвала от сътворението на сегашното човечество в изконния й вид само от (прото-) българския й носител и впоследствие от богомилите.

   1.Именно поради тази причина и защото са били и преносители на мъдростта за Господ-Бог и сътворението на света предците ни са носели прозвището ДУХОВНОИЗДИГНАТИ (БЛАГОРОДНИЦИ), което впоследствие се превръща в техен етноним. Поднасяме част от разработката ни по въпроса:

Китайски хроники от преди Христта описват в района на Средна Азия племе от бялата раса, живеещо до столицата Бактр (носеща и другите названия с идентична семантика, а именно Балх и Бахди). Това племе е назовано в горепосочените извори като ХАЙ-ЛЯН-ДИ. В старокитайският език има две важни особености – фонетична и лексикална. За да осмислим етнонима в неговата пълното и да възстановим звученето му според населението, което го е носило, трябва да използваме се позовем на тези подробности свързани с езика. Всички думи в тогавашния китайски завършват на отворена сричка, а древните жители на Поднебесната империя не могат да изговарят сонора Р, поради което или не го изписват, или го заменят с вокал. Съобразявайки се с това, след лексикалната ни възстановка етнонимът вече звучи като ХАЙЛЕНДЪР ( с възможности за вариации от рода на ХАЙЛЯНДЪР ,ХАЙЛЕНДЕР и други от този вид). Буквалната му семантика е ВИСОКОПЛАНИНЕЦ. Като се върнем обаче във времето, когато се е използвал – няколко хилядолетия преди Христта – и подходим към него от гледната точка на тогавашния човек, то етнонимът ще носи значението за ВИСОКОПОСТАВЕН, чрез което се разбира ДУХОВНОИЗДИГНАТ МЪДРЕЦ. Това пък е едно от прозвищата на българите.

   Мовсес Хоренаци, както и други арменски автори отбелязват племето БЪЛГАРИ-ХАЙЛАНДУРИ. Семантиката на пръв поглед е нелогична, защото терминът означава БЪЛГАРИ-БЪЛГАРИ. Китайските хроники Цян-хан-шу и Ши-цзи обаче ни разясняват, че от „Тян-шан до Партия всички са близки родственици на хуните…всички говорят един език, подобен на хунския, различни диалекти…” Чрез тези откъси стигаме до извода, че много племена могат да се самоопределят, с едно и също семантично наситеноназвание, но чрез различна лексема според собствения диалект. Така че БЪЛГАРИ представя цялата народностна група, а ХАЙЛАНДУР, за кое от племената й точно се отнася цитирания пасаж.

   2.Важно е да се разгледа момента, от който тръгва пренасянето на вярата свързана със сегашното човечество. Това става в периода след катаклизма от XII хил. пр. Хр. свързан с Аталантида, можем да посочим условно, но засега най-точно, с термина “АДАМОВА ЕПОХА”. Съществува един отрязък от време (приблизително пет хилядолетия), който е загубен за материалната история на човечеството. Този именно отрязък нарекохме “АДАМОВА ЕПОХА”, защото през нея започва и завършва раждането на хора от земята (според Библията Адам е създаден от пръст, от кал са създадени и първите хора в епосите на много древни народи, между които ХОНИ и ШУМЕРИ, а от пепелта на загиналите атланти, Ра-Му казва, че ще създаде новите хора-(ПРОТО-) БЪЛГАРИТЕ). Тези човешки същества се връщат от гробовете по правилата на течащото назад време. Тук отново може би трябва да предложим виждането на Ст.Хокинг, според когото това връщане назад (подмладяването) не става ретроспективно. Хората, родени от земята, се появяват с достигнато преди смъртта им познание, но при тях липсва пътя на знанието, който е довел до това познание. Тази празнота е една от причините, подмладяващите се да извършват нови действия в обратно течащият им живот, а не като връщана назад филмова лента да правят същото, което са вършили преди смъртта си. Като символ за това търсене на ПЪТЯ НА ЗНАНИЕТО, в Библията е поместен пасажът с откъснатата от Ева ябълка. В неканонични евангелията ситуацията е малко по-различна. В тях, според думите на Йешуа, Господ праща архангелите Гавриил и Михаил, които да освободят хората от създателя им Бог Сатанаил. Така първият от архангелите поднася ябълката на познанието на хората, а вторият откупува душата им и по този начин, любимите същества на Господа се превръщат в единствените със свободна воля. Генетици и биолози отбелязват, че символът с ЯБЪЛКАТА НА ПОЗНАНИЕТО всъщност представя как е направена ПРИСАДКА В МОЗЪКА. Разглежданата “АДАМОВА ЕПОХА” е НАЧАЛО и КРАЙ отбелязани от изследователите на Светото писание като точка от времето, някъде около средата на VI-то хил. пр. Хр. (5508г. пр. Хр.). Трябва също да подчертаем, че Адам не е название на един човек. Във всички древни ( освен това и родствени езици) АДА се превежда като БАЩА. Наставките АМ и ЕМ са обаче за множествено число. Оттук предлагаме и превода на АДАМ, като БАЩИТЕ. Този превод може да се тълкува в исторически план по два начина:

   1.Бащите са всички патриарси от „АДАМОВАТА ЕПОХА”.

   2.Бащите са няколко персонажа, които са създадени едновременно и са в основата на отделните раси на сегашното човечество.

   Засега не можем да предложим безпристрастно някоя от тези позиции като единствено вярна.

   Ако следваме персонажите във Ветхия завет можем със сигурност да кажем, че Черноморският потоп е логично да носи названието АДАМОВ (5508г. пр. Хр.) (35). Тук е мястото да се отбележи също, че Ветхизаветният Адам не е бил първият човек. От написаното до сега се вижда, че хора са съществували и преди него. Същото се разбира и от Библията, където потомци на Адам и Ева се срещат с други племена, чието родословие не изхожда от първите персонажи в Свещеното писание. Неколкократно човешки цивилизации са загивали в своя разцвет след природен катаклизъм. Независимо от това те са се възраждали в други точки на Земята, благодарение на спасили се от загиналите култури хора с големи познания. Освен това археологията също дава сведения за хора по-древни от Адам.

   3)Тук ще поместим конспективно едни от най-фрапиращите редакции на ВЕТХИЯ ЗАВЕТ.

   Във варианта, който днес е разпространен са допуснати много неточности. Между тях най-фрапиращи са разместване на времевите пластове. Взима се едно древно знание (останало може би от атлантите и пренесено или чрез Египет, или чрез Шумер), а именно знанието за сътворението на първите хора. Този акт е извършен стотици хилядолетия преди Христа, но за да си създадат благородно родословие (водещо началото от първите хора) съставилите (или по-точно преразказвалите) Ветхия завет (различни личности свързани с (прото-)българите халдеи) приемат за начало на това събитие 5508г. пр. Хр., когато е станал т. нар. Черноморски потоп. Те използват тази година като най-ранна за своето родословие, защото не разполагат с познания за предходните векове. Тази липса на информация за древността довежда египетския жрец-принц Мойсей до там, да се опълчи срещу елементи от проповядваната през това време вяра в Египет. И както споменава Страбон, авторът на Петокнижието (Тора), заедно с неговите последователи, изопачава нелошото начало за древността. Той се опълчва срещу египетските ХЕМУ (=ЖРЕЦИ) и заради това, че създават статуи на по-висши същества (включително и на Бога) с глави на животни. Мойсей не е знаел (защото, като незконно роден принц, не са му били предоставени пълните познания за Бога), че ангелите (=божествено огнените помощници) най-вероятно изобщо не са приличали на хора, а по-скоро са били безполови ДРАКОНИ, НАЗОВАВАНИ ВЕР И КАЛА (< КАРА= СЛЪНЧЕВО БОЖИИ ЗЕМНИ ПОМОЩНИЦИ). От КАРА произлиза и сатаната, който поради названието си (КАРА, с второ значение ГОСПОДНИЙ ДВОЙНИК, или направен по ГОСПОДНЕ ПОДОБИЕ; С ГОСПОДНА ДУША) е поискал да се изравни с Господа. След това СЪЗДАТЕЛЯТ премахва два от атрибутите му, които са го издигали дотогава в йерархията до равнището под ВСЕВИШНИЯ. Това са огненото дихание и крилата. По този начин от КАЛА е превърнат в змия.

   Битката между неелинските атиняни и атлантите е била по-скоро битка между Ра (слънцепоклонниците) и СУЕН (=СИН-НАНА; поклонниците на луната). В по-сетнешните времена, сред други народи, вижданията на тези наши предци са изопачени. Така луната, която се появява предимно по време на мрак (нощ) е олицитворявана с демона или ЗЛОТО. От друга страна СЛЪНЦЕТО, при появата на което има пълна светлина, се отъждествява с Господ и по този начин битка от посоченото естество се възприема вече като битка между ЗЛОТО и ДОБРОТО (между Сатаната и Господа). Не така обаче са стояли нещата при неелинските атиняни и атлантите. На последните няма да обръщаме внимание, защото те приветстват Бога чрез неговия символ – Слънцето. Неелинските атиняни не са се кланяли на злото, а напротив – приветствали са Бога, чрез другия му символ – Луната. Тези виждания са разнасяни от част (прото-)българи. Те са се кланяли на триединния Бог, приветствайки неговите символи в небето – Слънце, Луна и Звезди. Някои племена и народи, на които дедите ни са дали част от познанието за Господ-Бог, обаче изопачават, както вече споменахме, семантиката на символите в небето и по този начин предоставят равни позиции на Сатаната спрямо Господа в своите възгледи.

   Трябва да отбележим, че терминът ВЯРА идва от неизменилите помощници на Господа, наричани ВЕР (<ВАИР).

   В народните приказки драконът е със седем вълчи глави, и когато героят отреже една от тях, на нейно място израстват две нови. Това ясно ни подсказва, че свещеното число седем не трябва да се разбива, защото след това на негово място се появяват числености, които не са свързани с устройството (сътворението) на света и бидейки нестабилни обезсмислят усилията на човека. Той няма да може да се справи с кофигурация, която не е отредена и благословена от Господ. Получава се напразен разход на енергия, който води до разпад (ентропия). 

   Седмицата присъства и в един от етнонимите ни, а именно – БЛЪГАРИ (=БЛАГОРОДНИЦИТЕ (ОТ) СЕДЕМ ВЛАДЕНИЯ; РОДА). Първоначално названието е възникнало, когато част от дедите ни са живеели в Средна Азия (БАЛХАРИЯ-БАКТРИЯ). Този протобългарски клон винаги се е заселвал край реки. Така в едно от владенията на тази държава, седем рода се заселват край седем реки. Именно тези седем рода, след хилядолетия, са в основата на Авитохолова България.

 И ако разгледаме пак Ветхия завет, ще стигнем до извода, че Ноевият потоп  не е Черноморският потоп. Мойсей (а може и пророк Ездра или Иисус Навин), обаче е извършил размествания, уподобявания и премълчаване на част от събитията, свързани с двата потопа. Така например той не дава никакви сведения за АДАМОВИЯ ПОТОП, който, както отбелязахме, е предимно морски, независимо, че започва като речен. За приписалия тази част от Ветхия завет, Адамовата епоха е начало на Човечеството. Според нас обаче това е нова културна епоха за света и като такава тя е начало на ново летоброене. Самият факт, че са открити безкрайно много археологически находки за съществуването на човешки общности под различни политически формирования, говори за доста по-древно създаден Първи Човек (от споменатия в 5508г. пр. Хр. Адам).“Когато Иисус Навин в около 1300 г. преди Христа, завладя крепостта Йерихон, градът беше вече стар, от 7 000 до 8 000 години. Изкусно облицованите с глина черепи, които Катлин Кениън изкопа там, са най-старите портретоподони копия на човешкия образ въобще.

   Ние имаме зад себе си вече разкопки в продължение на пет години. Всяка година нашите ями и шахти стават все по-дълбоки и по-дълбоки, поради което до работните места трябва да стигаме чрез все по-дълги стълби, които издълбаваме в земята по ръба на отвесната скала. На някои участъци ние се намираме вече върху основната скала. Тук сме-изчислено от повърхността-на една дълбочина от 153 метра!“(Катлин Мери Кениън, „Разкопки в Йерихон“,Лондон,1957,стр.50)

   Градът е извънредно стар. Той е толкова стар, че дори родоначалниците Авраам, Исаак и Иаков не знаят древното му начало.

   Във Ветхия завет са разместени и дните, през които са продължили проливните дъждове, повдигнали нивото на реките и Черноморското езеро. При условно наречения от нас Адамов потоп валежите са траели 40 дни, а при шумерския (=Ноев) потоп – само 7. Преправилият Петокнижието (Тората) прилага 40-те дни към Ноевия потоп.

   Грешките, които са нанесени в първата част на Библията са изключително много, но тъй като не служат на повествованието ни, няма да се спираме повече на тях. Тези неточности и фалшификации са забелязани дори от древните историографи, но доведоха до заблуда почти всичките ни учени от БАН, богословите, изключително популярни чужди изледователи, между които дори прочутият американски подводен археолог проф Балард.

   И тъй като започнахме да разглеждаме въпроса за Бога, ще се спрем по-подробно и на сакралната лексика. Така например, една от думите, която е запазила звученето и значението си и след разделянето на (прото-) българите (=(прото-) траките) е названието за БОГ. След периода на консонативното писане, когато то започва да преминава сред разделените групи на дедите ни в смесено с вокали, при траките тази дума се произнася като ДИВИ. Изписва се DIYI, където ипсилон (Y) се произнася като днешното В. При хонската група протобългари, когато от нея са се отделили шумерите, D изпада, а Y се произнася ту като В, ту като У. Така след като се появява прозвището за БОГ – ЙУЙ, както и по-късното СУВА (=СИВА=СИВИ= божествена звезда с изписване SIYI). В е консонативният корен за БОГ (преминал при вокализирането във ВА). Тази промяна се реализира, защото за първото, най-висше същество, се използва и първата буква, която при консонативната (древно-)тракийска (=(прото-)българска) система е била В. С преминаване към смесено с вокали писмо В се разделя на две съгласни, като предхождащата е Б. Дори и в по-сетнешните наши говори и писмености първата съгласна се използва за начало на думата, с която е назовано най-висшето същество. З и С са консонативите за звезда. Д, с вокал към него И, е със значение за ВИСОК, в смисъл на ДУХОВЕН или ДУХ. Така още в дълбоката древност, след края на Атлантида, е запазено названието за БОГ ДУХ (ДИВИ), БОГ ОТЕЦ (ЗЕВС=ЮВИ (ЙУЙ) ПАТЕР). И до днес знакът IYI може да бъде забелязан по иконите на Свети Доместос (Домест), закрилник на животните, както и върху иконите на Сети Архангел Михаил. Тази традиция се спазва от иконографската школа в Дедеагач (Беломорска Тракия)

   Най-интересното е, че идеята за СВЕТАТА ТРОИЦА присъства още при хоните, където техният принц (земен цар) е най-древният аналог, който предхожда историята за Йешуа (Иисус). Това са възгледи, които са познати и в идентичните духовни учения на есеи, брахмани, орфици и будисти. Проучванията ни доведоха до извода, че познанието за троичността на Бога е разпространявано сред атлантите, колкото и невероятно да звучи за някои изследователи това. Спасилите се от княжеството Ману атланти, я принасят и популяризират и между новосформирания етнос на (прото-)траките (=(прото-) българи). В старогръцкия вариант на мита за Хермес се отбелязва, че той е внук на Атлант. Това косвено потвърждава виждането ни, че познанието за Светата Троица идва от потъналия континент. Всъщност този Бог древните елини взаимстват от египтяните, където неговото прозвище е ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ. Семантиката на втората част от понятието е превеждана като ТРИЖДЕВЕЛИКИ. Терминът е преминал чрез средноазиатски клон на протобългарите в африканския континент. На един от древнотракийските диалекти той се разделя на четири лексеми. Преди да ги разгледаме ще отбележим, че този диалект си схожда със старобългарския език, като най-съществената разлика между тях е, че в диалекта преобладава беззвучността на съгласните, за разлика от езика.

   ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ се разделя на ХЕР, МЕС, ТРИС(Т) и МЕГИСТ. Хер е със значение СЛЪНЧЕВ БОГ, Мес е МЕСИЯ, Трис е ТРИЖ (ТРОИЦА, ТРОИЧНО), а Мегист = МОГЪЩ. Целият израз може да се разтълкува по два основни начина:

  “СЛЪНЧЕВИЯТ БОГ МЕСИЯ (Е) ТРОИЧНО МОГЪЩ”, е единият вариант. Според нас обаче по-вероятният превод е: “СИЯЙНИЯТ БОГ МЕСИЯ (Е) ТРОИЦА,(Е) МОГЪЩ”. Поставяме спомагателния глагол и след двете определения, за да се разбере тяхната равнозначност, съотнесена към първата част от понятието, а не, че второто определение допълва първото. Както се вижда и от по-напред представения превод от древноегипетски език, сред този народ е била запазена по-голямата част от семантиката на понятието. Можем да кажем обаче, че оттук тръгва, продължилата хилядолетия, промяна не само на терминологията към познанието за Бога, но и изопачаване на самото познание. Така се стига до древните елини, които принизяват това свещено прозвище до нивото на едно второстепенно божество. Още по-силни вмешателства се забелязват при древните евреи, които свеждат познанието за Бога до една елементарна племенна самовъзхвала, игнорирайки за целта по-голямата част от свещените термини. Дали това е извършвано целенасочено засега не можем да кажем, но при всички случаи резултатът е бил окастряне на познанието за Бога.

   При траките, познанието за Светата Троица се представя не само чрез разглеждания термин, и според много точно персонифицирани формули. За разлика от тях древните елини разделят съставляващите го персонажи на три отделни лица, разпределяйки ги по космическия вертикал. Подземен Бог (който е в озоновия слой) – Хадес-Кронос, земен и морски – Посейдон, а небесен (управляващ слънцето) – Зевс. В по-древното, тракийско познание за Господ-Бога, те са напълно равностойни и идентични, бидейки братя. След приемането на Християнството, споменатите наши духовни общности въздействат изключително силно върху ритуалистиката на познанието за Бога, което Йешуа връща в изходната му, запазена от дедите ни, позиция, която част от древните израелтяни променят. Едва преди няколко века католически монаси успяха да забележат сходството в много пунктове на древните наши духовни общности и католицизма (а също и на православието).

   В свое писмо от Лхаса свещеникът Иполит Дезидере пише на 10.IV.1716г.:“Що се касае до религията им (става въпрос за изповядваната в Тибетските манастири будистка религия;К.К.), те наричат Бог „Konchokchik“ или Единния Бог, друг път „Konchoksum“ или Троица Бог. Служат си с някакви зърна, върху които повтарят Ом, Ха, Хум. Те казват, че Ом означава разум (виж старобългарското Оумъ;К.К.) и ръка – което е сила; Ха – светът (от Хай = царски дом; царски свят; високо поселище и т.н.; К.К.); и Хум – сърцето или любовта; и че тези три думи определят Бог.“

   Подобно е сведението на друг свещенник, който през същата епоха е посетил Тибет. Гербило споменава за церемониите на будистите като:“1. Ползване на Светена вода; 2. Служба с пеене, молитви за мъртвите“. Той добавя също:“Техните дрехи са като на апостолите по старинните рисунки; те си слагат митра, като епископите; и още – върховният им лама има почти същото значение както Папата за римокатолиците.“

   Почти същото е описанието на будистката ритуалистика от йезуита Грубер, който през 1661г. посещава Лхаса. Според неговите думи отново облеклото на ламите е оприличено с това на апостолите от старинните рисунки. Будистките церемонии си схождали изключително точно с католическия ритуал. И при тях присъствала идеята за инкарнацията, като основните правила на морала им били идентични със западноправославните. Грубер дори отива по-далеч като твърди че будистката религия е в съгласие с римокатолическата по всички основни въпроси. Така например в тибетските манастири чествали жертвоприношението с хляб и вино, правели помазване на мъртвите, благославяли младоженците, молели се за болните, уреждали процесии, отдавали почит на мощи или на идоли (по-правилно е да се каже светци;К.К.), имали са манастири и метоси, пеели в хор по време на служба като католическите монаси, спазвали различни пости през годината, подлагали се на най-тежки покаяния (между които и бичуването), ръкополагали владици и изпращали мисионери, които живеели в неописуема бедност и боси през пустинята стигали чак до Китай. „Тези неща – добавя Грубер – видях със собствените си очи.“

   Хорас де ла Пенна, глава на Капучинската мисия, посетил същите манастири, заедно с Грубер, през 1661г., добавя:“По същество религията на Тибет е двойник на римокатолическата. Те вярват в Единния Бог и в Света Троица, в рая, ада и чистилището; правят ектения, подаяние, молитви и прошения на мъртвите; имат много манастири пълни с монаси и послушници, които освен трикратния обет за бедност, послушание и милосърдие, дават и няколко други. Те имат изповедници, избрани между по-висшестоящите, и получават право от ламата или епископа, без което не могат да служат изповед или да налагат покаяние. Служат си със Светена вода, кръстове и броеници.“

   Монсеньор Хук, пътувал из Тибет през 1844-46 г., обръща също внимание на родството между култа към ламаизма и католицизма:“Кръстът, митрата, далматиката, фелонът, който главните лами обличат; службата с два хора; пеенето на псалми, изгонването на духове; кадилницата, висяща на пет вериги; благословията, броеницата, безбрачието, духовното уединение, почитта към светците; постите, процесиите, молебствията, Светената вода – всички те са сходни за будистите и за нас. Но би ли могло да се каже, че това сходство е от християнски произход? Ние смятаме така. Наистина не открихме нито в преданията нито в паметниците в страната категорично доказателство за усвояването им. Все пак съвсем основателно е да се направят такива предположения, които имат всички белези за най-вероятна правдоподобност.“

   Тези мисионери бъркат като предполагат, че будизмът е възникнал от християнството. Първо – Буда е живял преди Христос и второ – както брахманството, друидите (=ученици духовници при протобългарите от Средна Азия) и будизма, така и орфизма, и есейството, чиято морално-етична и философска страна стават основа на ритуалистиката на Завета, възстановен от Йешуа (Иисус), са съхранени само сред различни племенни разклонения на (прото-) българите. Всички те имат по-стар, общ прототракийски (атлантски – общочовешки) корен. Знанията, които пътешествениците определят за ритуали са дадени при първия Завет от Господ, чрез Бога на хората. Според нас това е станало поне около 100 000 години пр. Хр.

   Тук е мястото да разгледаме и въпроса, защо е забранено да се споменава името на Бога ( а да се използва само понятието за Бог). Това е поради същата причина, поради която нашите древни мъдреци не са се назовавали по име, а са използвали само прозвищата си. Тези принципи са се спазвали, тъй като всяко споменаване на човешкото название пред човек, който е вглъбен в мислите си може да разруши неговата енергийна защита или известното под новия си термин – ТОРСИОННО ПОЛЕ. Подобна ситуация довежда до внезапен срив у човек, като най-тежката възможна последица е СМЪРТТА. Що се отнася до Божието име, то всяко негово произнасяне ще разруши енергийаната защита на човека и ще доведе до срив от всякакво естество. По тази причина ТРЕТАТА ЗАПОВЕД В БИБЛИЯТА е дадена като закрила за хората.

   Дедите ни са мъдреци-просветители и затова текстовете им, в които се съдържат древни сентенции, Божии откровения, мъдрости или предсказания, са били построявани граматически, поставяйки сказуемото в края. По този начин произнасяйки (или по-скоро изпявайки) тези фрази, енергията се усилва в края на изразите и торсионните човешки полета се отварят за приемане на енергия от Космоса.

   Първият надпис, който предлагаме е:

ZENTY

ASO

E

   Осъвремененият му прочит гласи:

“ЗНАНИЕТО ПРАХ Е”

   Подобен възглед се съдържа и в Соломоновите притчи от “ВЕТХИЯ ЗАВЕТ”. Тази сентенция е изключително древна и е било възможно да се пренесе от различни протобългарски духовни общности, към една от които е спадал и Соломон.

   Следващият текст е:

ANZI

ZERA

YTZI

ASO E

и гласи:“НЕБЕСНИЯТ СИН ВИДЯ СЛЪНЧЕВИЯТ СИН (че) ПРАХ Е“, а втори възможен превод: ”ПОТОМЪКЪТ НЕБЕСЕН ВЕСТОНОСЕЦЪТ ПОТОМЪК СЛЪНЧЕВ ПРАХ Е”

   Ще направим малко допълнение и уточнение на възгледите на съветския учен и то главно в областта на вярата. От шумерският надпис, става ясно че Енлил е главният Бог, а не Нане, наричана и Сину. По-напред уточнихме, че всяка от духовните общини в Шумер (или по-точно, както и В.Масон ги назовава – „общини на жреците“) почитат различен небесен символ, който най-силно представя същността на истинския Бог Енлил (Богът небесен или обхващащият цялото небе). В една от групите този образ (=икона) е УТУ (в някои диалекти УТНУ, УТНА) или СЛЪНЦЕТО, в друга това са звездите като цяло-СУВИ(=САВА,СИВА и др.), в трети – НАНЕ (=СИНУ и др.) или ЛУНАТА. Освен влияние във владетелската титулатура различните (прото-) български верски общности оказват влияние и при даване на (прото-) български топонимни названия в новозаселените от дедите ни земи . Така групите, установили се в Северна Индия, тъй като са преди всичко подържници на ЛУННАТА ИКОНА за изобразяване на Бога, кръщават новите си земи и голямата река протичаща през тях (днешната Инд) с названието СИН или ЛУННАТА. Отново само от шумерския надпис можем да разберем, че терминът ГУРУ (присъстващ в Етененгуру) се пренася от дедите ни в посока от запад на изток и че не можем да го разглеждаме като индуски, а като чист протбългарски термин със значение МЪДРЕЦ ИМАЩ ПОЗНАНИЯ ЗА БОГА. Дедите ни продължават и впоследствие да пренасят със себе си почти целия митологичен пантеон на всяка една от верските си общности. Много често тези термини остават непроменени с хилядолетия, но някъде са запазени техни диалектни форми. Така например, прословутите герои от шопско НАНЕ (=шумерското НАНЕ-луна) и ВУТЕ (=шумерското УТЕ-слънце) са съхранили в себе си кодировката от древността. По същия начин стои въпроса и с ПИЖО и ПЕНДА, в които е запазена слънчево-лунната семантика.

   4) За да поместим и други много съществени редакции във ВЕТХИЯ ЗАВЕТ, без които не може да се разбере смисъла на сътворението, ще подредим част от тях конспективно.

   А) Светият Дух създава първия ангел по собствен образ и подобие и съответната слънчева система, за която той да отговаря. След това остава сътворението да продължи от него.

   Б) Всеки следващ ангел създава друг по собствен образ и подобие със слънчева система, за която другият да отговаря. Този порядък в сътворението продължава и до днес. Ангели и вселени все още са създавани, защото физиката доказа, че живи същества на земята могат да съществуват само при фаза разширение на вселените. Освен това константа от началната вяра е, че над всеки човек бди отделен ангел, а хората като численост се увеличават.

   В) Стига се до момент, когато поредния ангел създава Сатанаил, със съответните му качества. Този ангел създава хората по свой образ и подобие, но като собствени роби. Тогава се намесва Светия Дух и освобождава душите и духа на хората чрез архангелите си Гавриил и Михаил.

   Г) Рая е Слънчевата система. Термините РА, РАЙЧО, РАЙКО и т.н. са свързани винаги със слънцето.  Едемската градина е Земята. Както вече отбелязахме, наставките ЕМ и АМ, във всички древни, родствени езици са форми за множествено число. ЕД от друга страна е термин за по-ниско стоящ БАЩА. По този езиковедски път ЕДЕМ се превежда БАЩИНИИ и имайки предвид, че се добавя и терминът ГРАДИНА, то цялостно той цялото словосъчетание е БАЩИНИ ГРАДИНИ.

   Д) Ада е също Земята. Този термин е идентичен с разгледания преди малко ЕД, но с по-висока духовна издигнатост. В случая се касае обаче за височинна издигнатост. АД е БАЩА, а АДА е БАЩИНО МЯСТО. Тъй като хората не са се местили от момента на сътворението им, то бащиното място трябва да е над ЕДЕМ или някъде в ОЗОНОВИЯ СЛОЙ. Там е чистилището за грешните души.

   Е) Евреи в древността няма, защото след Авраам във ВЕТХИЯ изопачен завет е поднесена само генеалогията на следпотопните патриарси, изхожадащи от него. Те не са родоначалници на нови племена. Освен това срещу името на Евер липсва какъвто и да е племенен субстрат, който да приеме неговото име като патриарх (виж и Анонимния хронограф). Варианта Израил даден на Яков е по-скоро културен термин и аналитично се превежда ОТ ПОЧИТТА СИ КЪМ ГОСПОДА СТИГНА ДО ТАМ, ЧЕ ДА СЕ СБИЕ С БОГ. Тук трябва да уточним, че Господ е синоним на най-висшето същество, а под Бог се разбира всеки един ангел. Само в един пасаж от Соломоновите притчи съществува терминът евреи, но ако се огледа внимателно ще се види, че се касае за израилтяни и текстът е бил променен още преди ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЗАВЕТА. В новата част апостол Павел използва променения Соломонов текст, цитирайки го в изопачения вариант.

   Оттук преминаваме и към цялостния термин БИБЛИЯ. Досега, християнската апологетика и изследователите теософи, твърдят, че думата произлиза от град Библос, където е събрана цялата книга и оттам семантиката на названието й е КНИГАТА.

   Ние предлагаме друг възглед, който засега възприемаме като по-точен. Позовавайки се на антични автори и най-вече на Теофраст, разбираме, че траките са отглеждали лоза, която са наричали БИБЛИНА, а произвежданото от нея вино са назовавали БИБЛИЯ. От друга страна христовата кръв е символизирана от виното при най-различни ритуали, а чрез древната вяра, но през римляните до нас е достигнала и сентенцията, че ВЪВ ВИНОТО Е ИСТИНАТА. Една от семантиките на Христос като Божи син е ИСТНАТА, другите две – пътя и живота.

   Така стигаме до завършека на реферата, с някои от редакциите на СВЕЩЕНАТА КНИГА продължават и в “НОВИЯ” ЗАВЕТ. Например в едно отново анонимно произведение, наречено “Имената на селищата от Деяния на апостолите”, се отбелязва, че мизите, фригите и витините в Мала Азия, са племена, останали от мизите, бригите и хуните, преминали от Европа към Азия. Този факт обаче не се споменава в библейските “Деяния на апостолите”. Всички тези неща говорят, че анонимният автор е ползвал друг източник, който, както се вижда от фактите, е бил по-пълен. Редактирането (премахването ) на текстове обаче е вредно за вярата и СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ. Анонимността на авторите на разглежданите произведения, насочва към мисълта, че те са се страхували от официалната църковна власт. Предполагаме, че създатели на Анонимния хронограф са най-вероятно скитските (тракийските) монаси, които пребивават в Рим по въпросите за вярата между III и IV в.

   И като последно виждане от областта на християнската вяра, ще продължим нашата теза, че VULGATA (ВУЛГАТА), варианта на Библията, съхраняван във Ватикана, е с истинско значение на заглавието БЪЛГАРСКИЯТ ВОДИТЕЛ, а не както досега се пишеше ПРОСТОНАРОДНА. Към тези мисли ни насочват делата на самите католици от Ватикана. До средата на XX в. те не позволяват на нито един покръстен в католицизма народ да извършва богуслужението си на друг език освен на латински. Освен това, дълго време, след като е създадена Библията, те не разрешават официално да бъде преведена на друг език. Дори не са позволявали да се чете и на латински (освен избрани пасажи). Всичко това може да подскаже и на най-нишите духом, че в никакъв случай, самата Ватикана (или пред нейния поглед) няма да позволи тази свещена книга да се вулгаризира на простонароден език.

   Жалко е, че никой от учените ни не е обърнал достатъчно внимание на тези факти, за да подчертае пред света, че ВУЛГАТА е БЪЛГАРСКАТА СВЕЩЕНА КНИГА (но не само за българи). Всеки един изграждаше изводите си единствено върху начина на изписване на заглавието, отчитайки, че етнонимът ни се пише с латинско B, докато названието на книгата е с V. И този езиковедски довод обаче не е достатъчно аргументиран.

   Към всичко написано дотук ще добавим само думите на един римски папа:”побългари се целият латински език”, като отново трябва да отбележим, че са безкрайно погрешни доводите на езиковедите ни, че се касаело за вулгаризиране на езика. Поднасяме тези наши изводи, защото изхождаме от цялостната структура на латинския език, във времето след произнесената фраза.

Към предложените разсъждения не можем да не прибавим и възгледа, че БЪЛГ, не би могло да означава народен или народ, според латинското VULGUS. Твърдим това, защото в този език, неправилно са възприели някои наши думи, които са основа и за други европейски езици. Тъй като в разглеждания термин присъства консонантата „Г“, то можем да кажем, че лексемата със сигурност е свързана с познанието за Бога. Тъй като сред дедите ни това познание се е предавало тайно, само сред групи от духовни общини, то лесно може да се стигне до извода, че не става въпрос за цял народ. Подобно е положението и при варианта с консонантата „Х“, където терминът е свързан с царските династии, или още по-тесен кръг от хора. При консонативът „К“ е налице връзка с прагматичното знание, което е служило на целия народ. Така че латините е трябвало да предложат формата VULKUS за семантиката „НАРОД“. Те обаче са изопачили думата, както са сторили това с много други възприети от тях наши термини. Такъв е примерът с ЮВИТЕР, който те изписват ЮПИТЕР. Терминът ARYA (=област), латините предават като AREA, а областта обитавана от първите благородници (=арии), те изписват като AREAL. Примерите са безкрайно много , но за да не се откъсваме от темата, ще завършим само с една забележка, относно нашата Библия, а именно – автор (или по-точно казано – записвач) на ВУЛГАТА е българинът – блаженни Йероним.

(Докладът е изнесен в 2006 г. и не обхваща цялата тема. Още факти върху въпроса могат да бъдат намерени в първия том на книгата „Българите и траките най-ранните християни“)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *