Коренът – Константин Каменов

КАК СЕ УНИЩОЖАВА ПАМЕТТА НА ХИЛЯДОЛЕТНИЯ ПЛОВДИВ

Константин Каменов

ИЗ „Корени“

   Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ днес град?

   Знаете ли, че по време на Троянската война, само един от кварталите (=фила) на Пловдив е бил десет пъти по-голям от Троя и Микена?

   Знаете ли, че Пловдивските спортни игри, известни като Кендрисийски, мого години са били по-популярни от Олимпийските?

   Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите светилища посветени на орфическия Аполон, една от първите европейски синагоги и една от първите християнски базилики?

   Знаете ли, че древните пловдивски градежи са предимно от монолитни елементи, докато в останалия нетракийски античен свят се е строяло чрез сегменти?

   Това е само една малка част от неоспоримите факти, свързани с древността и уникалността на града ни. За съжаление обаче за тези неща почти няма откъде да получите информация. Освен това, някой системно се опитва да заличава и фалшифицира историята на града ни и паметта за него. Като капак на всичко дойде натрапения паметник на Филип II Македонски “основател на Пловдив”. По този начин се заличава голяма част от славната древна история на града ни. От друга страна се утвърди една лъжа, която ще продължи да промива мозъците на идващите поколения. А идеята е, че Градът на тепетата е създаден от този македонски владетел. Тя е прокарана през Възраждането ни, но от гръцките фанариоти, които продължават да твърдят, че земята до Стара планина е гръцка, защото била населена с гърци.

   Е, Пловдив не може да бъде основан от ФилипII Македонски през 342-341г.пр.н.е.(както и през която и друга година от живота му), като полис от гръцки тип по няколко много елементарни причини:

   Първо – за една година, при положение на война, е било трудно да се създаде лагер за бойците, камо ли да се направи цял град.

   Второ – Всички автори от времето на Филип, а и след него, са единодушни, че той не е възприел древноелинската култура. По тази причина е наричан “варварин”  именно от почитащите тази култура. Помислете върху въпроса: Как, след като не е приел този вид култура, Филип II ще съумее да създаде град от полисен тип, характерен само за нея?

   Трето-досега не е открита нумизматика, чрез която Филип II Македонски да се е опитал да остави спомен за евентуалното си завладяване на Пулпудева.

   Четвърто – липсват епиграфски паметници, които да потвърждават, че разглежданият владетел някога е стъпвал в града ни.

   И Пето,но не най-маловажно. Историята все е интердисциплинарна наука. Затова са необходими и сведения от археологията. Тук обаче спорове няма. Върху повече от шест хилядолетния тракийски пласт е положен направо Римският. Липсва елински, липсва македонски. Искам да  отбележа, че учените от БАН също са забелязали тази “малка подробност”. Как да си обясним, при тази ситуация, че Филип II е основал Пулпудева или по-старата Евмолпиа, при положение, че той не е съградил нищо, дори и в далечните околности на града ни?

   Относно древни автори, като Тацит, Плиний Стари, Дексип, Помпей Трог и Амиан Марцелин,учените,  трябва да посочим, че тези хроникьори са живели много след Филип II и не са познавали от лични наблюдения действията му.

   Искам да обърна внимание на факта, че на тези антични автори не се гледа с необходимата критичност. Който и да прочете внимателно Помпей Трог и Амиан Марцелеин и ще се убеди колко категоричен е изказът им. Това от своя страна свидетелства, че те са били убедени във верността на фактите, които предлагат.

   В друга плоскост е сведението на Дексип:

   “Градът Филипопол се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на река Хебър (дн.Марица). Казват че негов основател бил Филип, синът на Аминта, по чието име бил наречен и градът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям град и го обсадили…”

   Анализирайки текста веднага можем да посочим най-отличаващите го особености:

   Първо – за основателя на града Дексип започва с несигурното “КАЗВАТ”. Оттук следва, че той не е убеден в това и не иска да се ангажира с подобен факт.

   Второ – той категорично отбелязва “най-стария и най-големия град”. Тази категоричност е поднесена дори като възхищение. Тя от своя страна отхвърля като достоверна вероятността Филип II да е основател. Как би могъл най-старият град да е създаден само преди някакви си седем века от времето на Дексип?

   И защото много хора все още не са добре запознати с някои световни класификации дадени на града ни ще отбележа един факт, който трябва да се знае от всеки пловдивчанин – ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.

   Що се отнася до думите на Тацит и Плиний Стари, ще обърна внимание на една друга наука, която разглежда варианта “УПОДОБЯВАНЕ”.

…Терминът Филипопол се отбелязва за първи път след Филип V (пребивавал в Пловдив между 200 и 197г.пр.н.е.)в труд на Полибий.(живял между 201-120г.пр.н.е.).Той не споменава кой Филип е назован. Но творилият три века след Полибий, Тацит, тъй като се позовава на него, поставя по-известния Филип II за владетел, който е дал името си на Пулпудева. Това уподобяване става, защото за Полибий не е нужно да упомене за кой точно Филип говори. За него е било немислимо да обяснява на съвременниците си, че Филип V е поставил името си върху града. Това е било всеизвестно на всички от това поколение.

  Почти същото уподобяване се забелязва и при Плиний Стари, който дори погрешно поставя прозвището Понеропол върху Пулпудева, вместо върху Кабиле.

Тук отново трябва да насоча вниманието към друга наука, каквато е езикознанието. Както се изразяват учените от БАН: “Вероятността Пулпудева да е тракийският превод на Филипополис не е изключена така, както и Филипополис да е старогръцкият превод на Пулпудева.”

  В случая съм длъжен да ви уведомя, че доскорошния превод на Пулпудева бе “Град около реки или блато”. Вече се разглежда и вероятността преводът да означава “Градът на кварталите (=фили)”.

     Относно популяризирането на древната пловдивска история са нужни и сведения на автори като Демостен, Теопомп, Страбон, Йордан, Анна Комнина и много други. Всички те твърдят, че траките са създа-

ли града ни.  Те са го градили дори по времето на римските гарнизони. Траките са останали наши предци така както и древните българи.

…От по-късни автори се разбира, че названието Филипополис е добило гражданственост и се е използвало предимно от чужденци, едва след римския император Филип Араб. Това е владетелят, който приема християнството и го утвърждава като официална религия в най-стария и най-големия град в света.

   Към сведенията предложени до тук ще представя и един важен извод на археолозите. Първият симпозиум, който признава разкопките в града Евмолпия (горе на Небет тепе), провеждани между 1975-1985г.г. е Баденският. В него участват най-добрите европейски специалисти в областта на древните гадове. Когато той се провежда в Будапеща едно от заседанията му е преместено в Пловдив. На него се доказва, че Евмолпия е един от най-ранните градове от Източно-средиземноморски тип. Там се съобщава, че той  е десет пъти по-голям от много по-младите от него Троя и Микена.

   Десет години по-късно Институтът по Тракология при БАН, с тогавашен директор проф.Александър Фол, вземайки под внимание важността на същите разкопки, провежда Международния симпозиум “Филипополски седмици на тракийската история и култура” с тема “Появата на ранните градове и древнотракийския град Евмолпия върху Трихълмието.”

   След посочената безпочвеност на твърдението, че Филип II Македонски е основателя на Пловдив започнах да си задавам два въпроса, породени от тази позиция:  умишлено ли бе манипулирано общественото мнение с лъжливо поднесените факти и изводи?

  Все ми се ще обаче да си мисля, че “учените”, които извършиха това деяние, не може да са толкоз неспособни в областта на историографията. Но при тези ми надежди остава открит другия въпрос – защо бе монтиран “паметника”? Не ми се ще да вярвам, че става въпрос за много пари. Мисля, че е крайно време да бъде демонтиран.

  За да се види по-добре вредността от този паметник ще насоча вниманието върху част от унищожените древни обекти на  града ни. Така ще видите как година след година се орязва древността на Пловдив като се приближава систематично  неговото начало до времето на Филип II (едва IV в. пр. Хр.)

   Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожен част от форума, за да се прокара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоженото наследство. И не защото пловдивчани не милееха за старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при комунистическата власт, каквото решат управляващите, това става. По време на същата тази власт бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо, че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики. Тогавашната власт заля археологията с бетон, правейки неизползваем басейн,  и всичко приключи. Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което нашият археолог Петър Детев подробно проучваше, като едно от най-старите неолитни поселища. И още други и други подобни зверства.

   С идването на тъй наречената демокрация, повечето от хората си помислиха, че това ще спре. Уви! Всичко продължава и то по доста по-арогантен начин. Пиша последните тъжни определения, защото по време на битката между ОБЩЕСТВЕНОСТТА с Кметската администрация  и Археологическия музей, да не бъде поставяна в сърцето на града ГРЪЦКАТА МЕГАЛИ ИДЕЯ, а именно паметника на Филип II, се видя в цялата страна, че в Пловдив демокрация все още няма.

   Що се отнася до фактологията свързана с унищожаване древността на града ни ще посоча само най-фрапантните случаи. Предварително обаче искам да подчертая, как не ми се ще да вярвам, че описаното по-долу е плод на преднамерени действия от страна на кмета д-р Иван Чомаков, зам.кмета по културата Анастас Бадев и Директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Защото премахнатите за вечни времена древни паметници бяха с общочовешко значение!

   Започвам с праисторическо скално светилище, открито през 1996г. в резервата “Старинен Пловдив”, намиращо се на ул. “Княз Церетелев”№1. То бе взривено, от собственика на имота г-н Тиберов, който си построи на същото място ресторант. Нито Община Пловдив, нито Археологическия музей се намесиха, за да спрат унищожаването на този ценен, не само за страната ни паметник, независимо че бяха сезирани за изключителната важност на археологическия обект..

   Знаци от светилището бяха напълно идентични с елементи от други скални светилища в Източните Родопи, Белинташ, изсичания в Гарталово и такива от Сиракуза, безспорно датирани от VI хил.пр.Хр.

   Пловдивските археолози – праисторици Жени Танкова и Бистра Колева успяха да се запознаят със светилището часове преди то да бъде взривено от собственика. По техните записки може да се състави пълна картина на вече унищожената част от култовия център. Все още, сред истинските пловдивчани се таи надеждата, че по-голямата част от светилището е под съседните терени и няма да бъде унищожена.

   А относно това какво е взривено, Бистра Колева посочва, кладенец с дълбочина 3 метра, открит в южния сектор. Източно от него са установени скални изсичания с конусовидно сечение, разположени в кръг и свързани с улеи. Най-голям интерес обаче предизвикаха четирите антропоморфни, пластично моделирани фигури с дължина от 1,5 до 2,5 м., разположени радиално спрямо центъра, който е останал неизяснен под насипа, където най-вероятно е продължението на светилището.

   Освен култовият център бе взривена и 23 метрова антична крепостна стена. До нея бяха открити две изсичания с правоъгълен план, разположени едно до друго и застъпени от стената. По вертикалните стени на южното личаха следи от метално шило. Към тях са проследени улеи, които ги свързват с ями, разположени източно от кладенеца.

   Краткото описание на взривения култов център според двете археоложки и изследователите от нашето звено, единият от които щеше да бъде пребит от бодигардовете-охранители, ни дава частична представа за духовните възгледи и материалните умения на дедите ни от преди близо 8000 години. Разгледан в кръга на другите праисторически светилища от района, този обект можеше да се превърне в още една буква от азбуката, с която някой ден щеше да бъде подробно описано миналото ни и издирени корените ни. Нехайството на Общината и Музея, които позволиха обектът да бъде унищожен могат да се отъждествят с геноцид спрямо паметта на човечеството, българския народ и в частност на пловдивчани. Помислете си какво би станало ако някой взриви Стоунхендж, унищожи статуите на Великденските острови или разкритото неолитно селище в Чатал Хююк? Ето, точно престъпление от подобен род бе направено в Пловдив, но досега никой не е наказан за това.

   Несанкционирането на подобно безхаберно отношение към древността на града предава на управляващите чувство за недосегаемост и те продължават да разрешават ежедневно да се унищожава паметта на Пловдив. Така например, от години една от базите на Археологическия музей, намираща се на ”Брезовско шосе” (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив) е оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелстват най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубват следите на много от артефактите, които уж се съхраняват там. До скоро в същото положение бе и базата на Небет тепе, където бяха оставени на произвола на съдбата сандъци с открита археология. Сега сандъците ги няма, а археологията е разпиляна по земята, вместо да се изследва в музея.

   Унищожена бе и Римската баня с уникалния хипукаус, намираща се на ул.”Георги Тертер”№1.

   Върху археологическите разкопки на бул.”Княгиня Мария Луйза”, срещу църквата “Света Петка-Нова”  сега има само бурени и филизи, както и цигански катун.

   Няма да пиша за познатия до болка на всички проблем с античния форум, както и за огромната мраморна колона на раннохристиянската базилика, която само защото не можа да бъде вдигната с кран, бе покрита с асфалт под булеварда. Само ще ви информирам, че според някои изчисления дължината й е над 20 метра. Така може да придобиете представа каква конструкция е представлявала Базиликата. Пловдив в момента няма църква с подобна височина А относно форума само ще отбележа, че надминава границите на човешката глупост идеята на общинарите, на неговото място да се построят гаражи, а археологията да се качи на третия етаж.

   Длъжен съм обаче да спомена, че съвсем наскоро бе разбито друго светилище в резерват “Старинен Пловдив”, което се намираше в южната част на ул.”П.Р.Славейков”. Изследователската група на ИЗ “КОРЕНИ” го описахме и филмирахме, поради което мога да ви  разкажа какво чудо бе премахнато от Пловдивската история. Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в горния край на която имаше старинна постройка. На източната скална част, по наклона,  ясно си личеше релефно изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и уши. Под лицето, върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за Плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от времето бои – предимно червена, охра и черна.

Освен това в основата на скалата имаше праисторическа идеограма за Отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха маркирани стъпъла от Символната връзка между световете. ИЗ”КОРЕНИ” използвайки старинен ритуал даде на този култов център названието “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА”. Предполагахме , че под основите на къщата съоръжението продължава, но старата постройка бе съборена. Култовият център унищожен, за да се изгради на това място някаква си нова сграда.

    Независимо, че това са само малка част от поразиите на управляващите и музея към древността, ще завърша с едно сравнение с друга държава, засягащо археологията. “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА” има пълен аналог с камък от XIIв., на който е изобразен викингският Бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в Музея на изкуствата Орхус, Дания.

Един коментар з “КАК СЕ УНИЩОЖАВА ПАМЕТТА НА ХИЛЯДОЛЕТНИЯ ПЛОВДИВ

  1. Диди Спаскова

    Жалка картинка е днес Пловдив.Вече никой не описва неговите прелести.Дано е временно това положение не само на града,но и на България.Памет трябва,памет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *