Коренът – Константин Каменов

КРАДЦИ СЛЕД СВЕТЦИ

Промениха времената.

Оковаха свободата.

Кой какво направи зная,

ала как да го призная?

 

Днес творецът няма

да твори срещу измама.

И на злото веч не може

да извади си той ножа.

 

А на алчния ще каже:

„Дай на мен да ти покажа!”

Ех, къде са времената

на духа и на душата?

 

Имало е дни, когато

все поети, све́ти братя

за куплет по Свободата

са творяли без заплата.

 

Днес поет да си не може,

ако ти не си поне заможен.

Стих, когато пиша още

крия се и да е само нощем.

 

И китари замълчаха.

И платната извехтяха.

А в куплети, а в куплети

пишат днес, но не поети.

 

Колко ли зографи има,

има вече, но в чужбина.

В кръчмата на махалата

стихоблудстват плагиати.

 

Ех, в  на Яворов стиха

беше, беше песента!

И Славейков беше още

от поетите ни мощни.

 

Ботев Ботева възпя,

с мисълта за свобода.

Лазаров какво ли сторил би

за света ни от слепци.

 

Победиха ли „Те победиха”?

И сълза днес няма в стиха.

В нотите на песента няма скръб,

ни светлина.

 

Скрит в таван на свободата

пиша още със мечтата

всичко, всичко от зори

ден било е, два, до три.

 

Кой ли днес ще ми прости,

че римувам от зори,

че възпявах в песента

и творци, и свобода?

 

Майко мила, мила майко,

озари ме стих един,

че живея в свят себичен,

в свят жесток, непоправим.

 

Утре, сигурно в калта

ще са всичките крила

на творците ни от веки

дето клети, не проклети

 

бяха све́ти и поети.

Не крадци на мисълта,

а борци за свобода

и творци на любовта.

 

Де е, де е този свят,

свят любим и свят богат?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *