Коренът – Константин Каменов

НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ ПРИ БЪЛГАРИТЕ В АЗИЯ

   Имало едно време…

   Така започва почти всяка приказка, но в нея са съхранени и красота, и мъдрост, и любов. Историята е най-голямата и вечна приказка, но за съжаление тя се използва от някои кръгове за надмощие над други и за финансова изгода, което води до постоянни фалшификации и манипулации по изключително грозен начин. Има и случаи, когато са се получили и изкривявания от недоглеждане.

   При изследване на българското минало, още от (прото-) периода ни, търсенията в ИЗ „Корени” бяха извършени с познавателна цел. Самото познание от своя страна изискваше оповестяването му, а същевременно и популяризирането му, но по достатъчно убедителен начин, за да не създаде повече разнобой сред хората, както и да не предизвика негативни реакции от останалата научна общност. Налагаше се необходимостта от пълна промяна на тези от рода, че прабългарите са с тюркски произход, че Ведите и Махабхарата са създадени от индусите, че германците са арийците, а българите сме предимно славяни, че траките са се романизирали, че Заратустра е иранец, че елини са участвали в Троянската война и още, и още.

В случая не става въпрос и липсват идеите да се отнема чуждото, за да се славим с незаслужени постижения, а по-скоро да възстановим много заличени истини за древността.

   В края на XX в., когато изяснихме и доказахме много повече от тези въпроси, поднасяйки фактология за всички тях, окончателно се изясни и въпроса за големия черноморски потоп. Учени като Петко Димитров, Балард, Райън и Питман дадоха много по въпроса. За съжаление, несъзнателно нещата отново бяха леко изкривени. Поради голямата популярност на Библейския потоп всички го видяха именно като такъв. Така и не се отчете голямата разлика, а именно – черноморският е стихийно-морски, докато Библейският е дъждовно-речен. Това, че ни се иска да е така, не бива да ни позволява да преиначаваме или недовиждаме фактите, за да предлагаме невярна истина.

През същия изследователски период се установи, че след голямата миграция на (прото-) тракийско население преди черноморския потоп възникват и културите Елам, Мохенджо-Даро и Харапа. Нужно е да уточним, че в тях има достатъчно автохтонно население, което до тогаз сякаш живее изключително монотонно и лениво. Въздействието отвън и влиянието като катализатор от страна на (прото-) български племена е довело до едно динамично развитие, което веднага е подходило и защитно. Последното действие от своя страна показва, че външният фактор е възприеман и като заплаха.

   Изселилите си през VI хил.пр.Хр. (прото-) траки, които в изследванията си сме обозначавали и като (прото-) българи са овладели и култивирали земите на цветущите в онази епоха долини Гоби и Тарим, както и цяла Средна Азия от Тян Шан до Каспийско море и Волга. Две хилядолетия по-късно от (прото-) траките към Средна Азия се изселва втора голяма вълна. Именно след този период започва и голямото развитие на (прото-) българите като хун-ну и арийската култури. Именно тях в този текст ще обърнем малко повече внимание. Това ще стане предимно чрез древни текстове от преди Христа. Най-хубавото е, че всичко поднесено като информация е от автори на други народи за културите на предците ни в различни области на Азия. В началото ще предложим откъс от единственото тук (прото-) българско произведение „Зенд-Авеста”. Тази част от книгата на Заратустра поднася сведения за всички арийски владения, за които ще допълним, че са с (прото-) тракийски корени и заедно с голяма част от хун-ну култура са азиатските предци на българите.

“ВЕНДИДАТ”, (VIII в. пр. Хр.);”Мифы Древнего и раннесредневековного Ирана”; Москва 1998г.; с.111-115; Раздел I; Сказания о сотворении мира и представление о мироустройстве; Младоавестийская традиция; преводач от пехлеви И.В.Рак; превод от руски на български език Константин Каменов

Глава I

1.Казал Ахурамазда на Спитама Заратустра (Спитама е родовото име на Заратустра; К. К.): „За Спитама Заратустра аз направих място за обитаване,даряващо покой, за да има малко радост (там), която не е била. Ако аз бях Спитама Заратустра, нямаше да направя места, даряващи покой, за да има малко радост (там), която не е била, целият телесен свят би се устремил в Арийския простор (в Авестийската митология първосъздадената част на земята – Айрианам вайджа = библейския рай; К. К.).

2.Първо, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Арийския простор с (река) Ванхви Даити. Тогава на това в противовес скалъпи Ариман (злият дух, дяволът в Авестийската митология; К. К.) многопагубният рижав змей и зимата, дяволско творение.

3.Десет месеца там са зимни, два – летни, и в тези (зимни месеци) водите са хладни, земята е хладна, растенията са хладни там в средата на зимата, там на сърцевината на зимата; там зимата (когато) идва към края, там има голямо наводнение.

4.Второ, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Согдиана, заселена със согдийци. Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубните „скаити“ (най-вероятно нахлуващите от север саки от Азиатска Скития; К. К.)… многопагубните.

5. Трето, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Маргиана, силна, причастна към Аша (едно от главните понятия в Авестийството; означава Правда, сътворена справедливост, космически и земен порядък = Арта; добрата Арта; К. К.). Тогава в противовес скалъпи Ариман многопагубния „мариду“ и „витушу“.

6.Четвърто, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Бактрия прекрасна, високо (държаща) знамето. Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубните „браву“ и „усаду“.

7.Пето, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Нисайа, (разположена) между Маргиана и Бактрия. Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубното „лутане на умовете“ (лошо неверие; К. К.).

8.Шесто, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Ария с изоставени домове (?). Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубните плач и стенание (?).

9.Седмо, най-красивата от страните и местата за живеене аз,Ахурамазда, сътворих: Ваекерета (най-вероятно област в Източен Афганистан, в долината до Кабул; К. К.)… Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубната пери Хнафати, която съблазнила Кирисаспа (един от авестийските герои; К. К.).

10.Осмо, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих:Урва (неустановена с точност област; едни я поставят край р. Ефрат, други – на изток, което е по-вероятно; К. К.), с обилна трева. Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубния зъл владетел (или прекомерната гордост; К. К.).

11.Девето, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Хиркания, заселена с хирканци. Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубния, мерзкия, неизкупения грях педерастия.

12.Десето, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Арахозия прекрасна. Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубния, мерзкия грях на погребване на трупове.

13.Единайсето, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Хаетумант (област до една от средноазиатските реки; покрива се частично с Дрангиана; К. К.), слънцесияен, надарен с Фарн (небесна благодат, щастие; К. К.). Тогава в противовес на това скалъпи Ариман многопагубните зли магьосници…

14.Дванайсет, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Рага (област и град в древен Иран до дн. Техеран; К. К.) триплеменна. Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубните „свръхшетащи мисли“ (повтаряща се религиозна неустойчивост; К. К.).

15.Тринайсет, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Чахра (област в древен Иран, още не е локализирана; К. К.), силна, причастна към Аша. Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубния, мерзкия, неизкупен грях на предаването на труповете на огъня.

16.Четиринайсет, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: Варна (град на Югоизточното Каспийско крайбрежие; К. К.) четириъгълна, където се родил Траетаон (един от големите герои в авестийската митология; К. К.), убил змея Дахака. Тогава в противовес скалъпи Ариман многопагубните неподходящи менструации и неарийските владетели на страната.

17.Петнайсет, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: седем индийски (области). Тогава в противовес на това скалъпи Ариман неподходящите менструации и неподходяща жар.

18.Шестнадесет, най-красивата от страните и местата за живеене аз, Ахурамазда, сътворих: (страна) на изток от Ра (древното име на Волга, засвидетелствано от Птоломей; К. К.), която се управлява без владетел. Тогава на това в противовес скалъпи Ариман многопагубната зима, дяволско творение и (чуждоземни) владетели на страни (от народа) „таожя“.1

19.Има и други страни и места за живеене, и прекрасни, и превъзходни, и забележителни, и великолепни, и ослепителни…”

      Както и при другите текстове, които поднасяме, сме посочили цялата информация, за да могат да бъдат използвани в разработки и изследвания от други учени.

   В ранната античност в китайската държава има четирима утвърдени автора, от които сме използвали сведения както за културата хун-ну, така и за много от арийските владения. Важен е фактът, че те са наситени с много етнографски материали, които могат да поднесат богата картина за икономиката, вярата и съществуването на тези групи от български предци. Нужно е да допълним, че в случая поднасяме само част от най-важните текстове.

   НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших вСредней Азии в древние времена

„; (Цяаханшу, гл. 94, с. 88)

   След поражението на Хухан Шан-юй (около 53 г. пр. Хр.) Източният Ичжицзи-княз дал съвет на Шан-юй да се подчини на китайския двор, молейки го за взаимопомощ и то по такъв начин да възстанови спокойствието на династията на хуните. Хухан Шан-юй оставил това предложение на старейшините, за да решат те:“Това е невъзможно – отговорили старейшините. – Да се сражаваме възседнали конете е нашето господство и затова сме страшни пред всичките народи. Ние още не сме обеднели от смели и безстрашни войници. Сега двама родни братя спорят за престола и ако не бяха старейшините, то младият щеше да го получи. При тези обстоятелства и умирайки, се създава слава. Нашите потомци винаги ще властват над народите. Китай, като немогъществен, не е в състояние да погълне всички хунски владения. За какво да нарушаваме кодекса на предците ни? Да станем васали на Китай значи да унищожим и посрамим покойните шан-юй и да подложим себе си на присмеха на съседните владения. Вярно, че подобен съвет ще донесе спокойствие, но ние повече няма да владичестваме над народите.“

   Тук трябва да отбележим, че термините в текстовете на китайските автори все още в по-голямата си част не са преведени. Превели сме единствено тези, при превода на които сме били сигурни. Необходимо е също така да се знае, че когато тази група (прото-) българи се поселва в Гоби и Тарим китайците не са били все още организирани дори в по-големи племена. За осъществяването на този процес им помагат именно хун-ну. До новата ера много от владетелите на Китай са били от династиите на хун-ну. Все още не разполагаме с надеждна информация как са се самоназовавали тези (прото-) българи, а терминът хун-ну е китайското определения за тях, което буквално означава северните бели варвари, защото и за китайците, както и елините, всички, които не са като тях са били варвари. Титлата шан-юй, както е представяна от китайците е най-вероятно канас юиги (ювиги), както е спазвана в ранно-средновековна България.

НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших вСредней Азии в древние времена“; ТОМ II

(Шицзи 110, (Цянханшу, гл. 94, стр. 47, 48)

   В това време, когато Моде (Мотун, според някои, Модър, според други) се качил на престола (209 г. пр. Хр.) (династията) Дун-ху (източните хуни) била изключително силна и в цветущо състояние. Управляващият Дун-ху получил известие, че Моде убил баща си и стъпил на престола. Използвайки ситуацията той изпратил при него посланик да му каже, че желае да получи хилядолийни коне (коне, пробягващи до хиляда ли на ден), останали след Туман (бащата на Моде). Моде потърсил съвета на старейшините си. Те му казали: „Хилядолийните коне са съкровище за хуните. Не трябва да се дават.“ „Защо, казал им Моде, живеейки с тези хора в съседство, ви е жал за някакви си коне?“ И така дали на Дун-ху хилядолийните коне. След като изминало известно време той, предполагайки, че Моде се страхува от него, изпратил нов посланик да му каже, че желае да получи от Моде една от неговите любими жени (Янчжи на кит. ез.). Моде отново потърсил съвета на своите приближени. Те с негодувание му казали: „Дун-ху е безсъвестен човек, иска Янчжи. Обяви му война.“ Моде казал на старейшината, чието мнение чул: „Защо, живейки с хора в съседство, да жаля една жена (за тях)?“ И така взел своята любима Янчжи и я изпратил на Дун-ху. Владетелят на Дун-ху още повече се възгордял. В хунските владения от Дун-ху на запад има гранична земя на 1000 ли необитаема (пясъчната степ в Монголия от Калган на югозапад). Там само по границата между двете страни имало караулни постове. Дун-ху изпратил посланик да каже на Моде, че лежащата в района на пограничните караули земя, принадлежаща на хуните, неудобна за тях, а той желае да я притежава. Моде попитал съвета на старейшините и те му казали: „Това е неудобна земя. Можеш да я дадеш, и да не я даваш.“ Моде, крайно разгневен, казал: „Земята е основата на държавата. Как може да се дава?“ На всички съветващи да се даде земята отразял главите. След това се качил на коня и издал заповед да се отреже главата на всеки, който остане. След това потеглил на изток и неочаквано нападнал Дун-ху, който изобщо не очаквал това и бил напълно разгромен. “

   Тук ще направим малката вметка, че дун-ху са обособилия се източен клон на културата, който оставя в тези земи, когато около новата ера хун-ну се завръщат в Европа. Няколко века дун-ху играя основна роля сред аборигенно азиастко население и като следствие на този процес около V – VI век се появяват тюрки, монголи и татари.Освен това трябва да се знае, че китайската мерна единица за дълги разстояния, която тук често ще се споменава е в стандартизиран вариант равна на 500 метра, а в няко периоди е била използвана като 300-360 крачки.

НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших вСредней Азии в древние времена“; ТОМ II

 „(Хоуханшу, гл. 118, стр. 227-228)

  (20. ред) Да-Юечжи (Бактрия). Управлението на държавата, назована Големи-Юечжи, се намира в град Гянши от Чан-ан на 11 600 ли. Владетелят не зависи от наместник. Населението се състои от 100 000 семейства, 400 000 души; строева войска 100 000.На изток до местопребиваването на наместника 4740 ли, на запад до Анси (Партия) 49 дни път, а на юг граничи с Гибин (Кашмир). Почвата, климатът, предметите, обичаите на народа и паричната единица (монетата) са еднакви с тези на Партите. Срещат се едногърби камили. Самите Юечжи (Масагетите) са номадска държава. Жителите със своите животни се придвижват от място на място. В общи линии приличат на хунните. // Юечжи (масагетите) имат повече от 100 000 войска; по тази причина, уповавайки се на своите сили, презирали хуните. Първоначално те се придвижвали между Дун-хуан и Цилян-шан. Хунският Моде-шанюй разбил юечжите, а Лаошан-шанюй убил техния владетел и от черепа му направил чаша за пиене. И така Юечжите се оттеглили на запад, преминали през Даван (Фергана), нападнали Дахя и покорили това владение; столицата основали по северната страна на река (Пяндж) Аму-Даря. Останалите от рода, които поради слабост не били в състояние да следват основната група, се заселили в южните гори и тангутите ги назовали малките масагети. Дахя няма собствен върховен господар, а всеки град си поставя свой владетел. Народът е слаб и се бои от войната: по тази причина е покорен от придошлите юечжи. Имат петима князе-феодали, които доставят на китайския посланик хранителни запаси.“

НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших вСредней Азии в древние времена“; ТОМ II

„(Цянханшу, гл. 95, стр. 184 – 186)

   (21 ред) Кангюй (Хорезъм; Согдиана; р. Сър-Даря). Согдийският владетел пребивава в страната Лоюен в град Битян, на 12 300 ли от Чан- ан. Той не зависи от наместник. От Лоюен са седем дни път до лятното местопребиваване на владетеля. Земната окръжност, която владее, се състои от 9104 ли. Населението се състои от 120 000 семейства, 600 000 души, строева войска 120 000 човека. На изток до местопребиваването на наместника са 5550 ли. В общи линии си приличат с бактрийците. Согдиана на изток е подчинена на хуните. По време на царстването на Сюан-ди станали размирици в пределите на Хунската държава. Пет шан-юй встъпили в спор помежду си за престола. Китайският двор възкачил Хухан шан-юй, Чжичжи шан-юй, негодувайки от това, убил китайския посланик, и се укрепил на запад в Согдиана… 2000 ли от Согдиана на северозапад се намира държавата Янцай, която има 100 000 войска и в общи линии съвършено си прилича със Согдиана. Тя лежи на великото езеро, имащо полегат бряг. Това е Северното море. Согдиана владее 5 малки владетели, които са:

   1.Сусейският владетел, имащ пребиваване в град Сусей, от местопребиваването на наместника на 5767 ли, от Ян-гуан на 8025 ли.

   2. Фумуският владетел, имащ пребиваване в град Фуму, от местопребиваването на наместника на 5767 ли, от Ян-гуан , на 8025 ли.

   3. Юниският владетел, имащ пребиваване в град Юни, от местопребиваването на наместника на 5767 ли, от Ян-гуан “ на 7525 ли.

   4. Гиският владетел, имащ пребиваване в град Ги, от местопребиваването на наместника на 6296 ли, от Ян-гуан на 8555 ли.

   5. Юегянският владетел, имащ пребиваване в град Яегян, от местопребиваването на наместника на 6906 ли, от Ян-гуан – на 8355 ли. Всички споменати пет владения зависят от Согдиана.”

НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших вСредней Азии в древние времена“; ТОМ II

„(Бейши, гл. 97, стр. 264 – 265)

   Поради близостта с жужаните на север Да-юечжи (бактрите) често търпели нападения от тяхна страна; по тази причина владетелят преместил двореца си от Юнланшан в град Боло (най-вероятно град Бълг-Балх) на 2100 ли от Фудиши. След това храбрият юечжински господар Цидоло (Кидар) преминал с войските си през големите планини, нападнал Северна Индия и покорил пет държави, намиращи се от Гантоло на север. През царуването на господаря Тхай-ву (-ди) (424 – 440 г.) жителите на владението Юечжи, извършващи търговия в столицата на Дай, обявили, че те могат от камъни да извличат различни цветни стъкла; затова добивали руда от планината и в столицата направили опит за отливане. Опитът се оказал сполучлив и стъклото със своя блясък даже превъзхождало стъклото, превозвано от западните страни: затова господарят заповядал да пренесат всички стъкла в тронната зала. Около сто човека се обучили да отливат. Стъклата били с блестящи краски и прозрачни. Всеки, който ги видел, изпадал в изумление и ги считал за божествени произведения. През това време цветните стъкла поевтинели в Средното царство и престанали да ги считат за скъпоценни.”

НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших вСредней Азии в древние времена“; ТОМ II

„(Суйшу, гл. 85, стр. 285)

   (10 ред) Бохан (Фергана). Резиденцията на Боханския владетел е разположена на 500 ли от Лъковите планини на запад. Това е древното владение Кюйсеу. Прозвището на владетеля е Чжаову; наименованието му е Алици. Резиденцията има четири ли окръжност. Войската е от няколко хиляди човека. Владетелят седи на трон, представляващ златен овен; неговата съпруга носи златен венец на главата. Има много цинобър, злато и желязо. На изток до Кашгар 1000,на запад до Суйдуйшан 500,на северозапад до Ши 500,на изток до Гуа-чжеу 5500 ли.“

   „(Таншу, гл. 221, стр. 319)

   (11 ред) Нинъюан. Нинъюан всъщност е владението Боханъна, иначе Бохан (Фергана). При династията Юан-вей то се е наричало Полова. От столицата се намира на 8000 ли. Местопребиваването на владетеля е в град Сигян, на северната страна на река Чженчжу. Има шест големи градове и около сто малки. Жителите са дълговечни. Приемствеността на владетелите от времето на династиите Юан-вей (386 – 555)и Цзин (265 – 420)не прекъсвала. Владетелят и старейшините се разделят на две страни. От всяка страна излиза един човек в ризница и те започвали бой с народа, замеряйки се един друг със счупени съдове и камъни. Боят свършва, когато някой бъде убит. Това е гадание: щастлива или нещастна ще бъде годината.“

  “ (Цянханшу, гл. 95, стр. 186 – 188)

   (22 ред) Даван (Фергана). Управление на ферганския владетел е град Гуйшан, от Чан-ан на 12 250 ли. Населението се състои от 60 000 семейства, 300 000 души; строева войска 60 000.Старият и младият княз, помощници на владетеля, са по един. На изток до местопребиваването на наместника са 4310 ли, на север до согдианския град Битян 1510 ли, като на югозапад до Бактрия 690 ли. На север граничи със Согдиана, на юг с Бактрия. Почвата, климатът, местните стоки и обичаите са еднакви с масагетските и партянските. Във ферганските владения повсеместно правят гроздово вино. Богатите фамилии се запасяват в големи количества и то няколко десетки години се съхранява без да се разваля. Ферганците обичат виното; техните коне обичат тревата му-су. Във Фергана има повече от 70 града. Имат много от конете с кървава пот. Говори се, че те произлизали от породата небесни коне. За тези коне китайците предлагали от породата си златни коне и 1000 лана злато, но ферганците отказали, след което китайският император изпратил армия от 100 000 човека и войната продължила 4 години. Ферганците отсекли главата на своя владетел Мугуа и предоставили 3000 коня. Така китайската войска тръгнала по обратния път. Ершидският господар, след смъртта на ферганския владетел поставил на негово място Моцай, един от старейшините, който добре приемал китайските посланици. След като изминала една година ферганските старейшини, предполагайки, че Моцай с ласкателствата си пред китайските посланици ще навлече война на отечеството си, го убили, а за владетел поставили Чанфин, по-младият брат на Мугуа. Чанфин изпратил сина си в китайския двор като заложник, като съответно дворът изпратил посланик при него с дарове, за да има спокойствие. Отново били изпратени от Китай повече от десет посолства в различни владения, намиращи се от Фергана на запад, за изнамиране на рядкости. Те разпространили слуха за ферганската война. Ферганският владетел Чанфин се споразумял с китайския двор ежегодно да му предоставя по чифт коне от небесната порода. Китайският посланик при обратния път взел със себе си грозде и семена от растението му-су. Като се умножил броят на конете от небесната порода и посланиците от чуждестранните владения пристигнали в голям брой, тогава Синът на Небето разделил гроздето и растението му-су от извънградския дворец на голямо пространство.”

   В един от използваните езици сред ариите в Средна Азия суфиксите УА и УАУ в края на името са били символи за благородство на ниво царска династия. Същевременно във варианта ТУА суфиксът се е преобразувал в ЦАР.

НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших вСредней Азии в древние времена“; ТОМ II

„(Бейши, гл. 97, стр. 271 – 272)

  (63 ред) Кан (Самарканд).Владетелят на династията Самарканд е част  от Согдийската династия. Постоянно, преминавайки от място на място, нямат привързаност към уседнал живот. По време на династията Хан не пресекнала приемствеността на престола. Владетелят се самоназовава Вин;произхожда от династията на масагетите, който първоначално обитавал по северната страна на хребета Циляншан в град Чжаову; след поражението от хуните преминал през Лъковите планини на запад и основал царство. То се разделило на много владетелски родове и се утвърдило в древното царство Самарканд. Всички родове в памет на своето първоначално произхождение, утвърдили названието (за титла) Чжаову. Наименованието на владетеля от род в род е Фуби. Великодушен и с добротата си той силно привързал народа към себе си. Съпругата му е дъщеря на тукюезкия хан. Той има местопребиваване до река Сабао в град Алуди. Градът е многолюден. Трима велможи управляват държавните дела. Владетелят заплита косите си на плитка, носи златен венец със седем скъпи камъка. Облеклото му е ушито от копринена тъкан, камъчета и бяло платно. Съпругата му събира косите на главата и ги покрива с черно покривало. Мъжете си стрижат косите, обличат се с ленен кафтан.Кан (Самарканд) се смята за силна държава. На нея са покорени голяма част владения в Западния край, като Ми, Ши, Цао, Хе, Малкият Ан, Нешебо, Унаге (Мерв; Меру), Му. Намира се тюркски (последното е вметка на Бичурин, което е нереално, защото по това време тюрки не съществуват), правен кодекс, съхраняван в храм. При определяне на наказанията вземат този правен кодекс и решават делото. За тежки престъпления наказват целия род; за много тежки определят смърт, за кражба режат краката. Жителите имат хлътнали очи, възвишен нос, гъсти вежди. Изкусни в търговията. Много чужденци преживяват в държавата им чрез търговия. Има големи и малки карти (за игра), китари, петструнни гусли и флейти. Брачните и погребалните обичаи са еднакви с тукюеските. В резиденцията има храм на предците, в който принасят жертва в шестата луна. Другите владетели пристигат да помагат в жертвоприношенията. Покланят се на Буда. Употребяват тюркско (отново вметка на Бичурин, което е невъзможно) писмо. Климатът е топъл, способен да пониква всякакъв вид хляб. Жителите прилежно се занимават с градинарство и овощарство. Дърветата растат разкошно. Има коне, камили, магарета, зубри, злато, нишадър, различни благовония, бели перли, велур, ленено платно. Много гроздово вино, богатите къщи го съхраняват до 1000 дни и то няколко години не се разваля. През управлението на Дайе, 605 – 616,за първи път изпратили посланик за събиране на данък от местни произведения, а по-късно това се прекратило.“

   „Таншу, гл. 221, (стр. 310 – 319)

   (10 ред)Кан (Самарканд). Владението Самарканд, наричано иначе Самочян и Лимогян, при династията Юан-вей се е наричало Сивингин. Лежи на южната страна на река Нами (Заревщан). Големите градове се считат за 30,малките окопи до 300… Произвеждат превъзходни коне. Във военно отношение превъзхождат останалите владения. Жителите са пристрастени към виното, обичат песните и игрите по улиците. На родените момчета намазват езиците с каменен мед, а в дланите поставят клей, за да са сладкогласни и здраво да държат парите. Пишат надлъжно…”

НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших в Средней Азии в древние времена“; ТОМ II

„(Бейши, гл. 97, стр. 274)

   (68 ред) Тухоло (дн. земите на Южен Таджикистан). Резиденцията на тухолския владетел лежи на 500 ли от Лъковите планини на запад. Жителите са смесени с иданците. Резиденцията има две ли площ; строевата войска се счита, че е 100 000 човека. Покланят се на Буда. На юг до владението Цао са около 1700, на изток до Гуа-чжеу 5800 ли.“

   „(Суйшу, гл. 83, стр. 285 – 286)

   (11 ред) Тухоло… Братята имат една жена. Синовете от нея принадлежат на най-стария брат. В една пещера в планината има кон. Ежегодно при него пускат в пещерата кобилки и от тях се раждат славни жребчета.“

   „(Таншу, гл. 221, стр. 322 – 322)

   (13 ред) Тухоло. Тухоло, иначе наричано Духоло, при династията Юан-вей (386 – 555)се наричало Тухоло: … лежащо на южната страна на Уху и заема древната земя на владението Дахя. На север е планината Поли. В пещерата на южната и́ страна е божественият кон… от него произхождат конете с кървава пот. Тухолският владетел има титла Шеху (предполага се, че е идентична с ШАХ). В средата на управлението на Хян-кин, 658,в град Ануан е учредено Бактрийско губернаторство; малките градове са разделени на 24 окръга и владетелят Ашина бил поставен за управник… В продължение на управлението на Кхай-юан и Тхян-бао, 713 – 755,няколко пъти изпратил (на китайския двор) отлични коне, до 200 вида лековити растения, стъкла от червен и изумруден цвят. Затова владетелят Гудолог Тундад с грамота бил утвърден за тухолски Шеху и идански владетел. Впоследствие съседният тюрк Гйеша повел тибетската войска и нападнал Тухоло (това вмъкване на Бичурин не бива да се приема за сто процента истина, но все пак това е периодът на VIII в., когато тюрките вече овладяват и тези земи, затова може да се приеме и за вярно). Затова Шеху Шилиман Гало помолил за помощна войска от Анси (Партия). Императорът изпратил войска и Шеху разбил неприятелите си. В първата година от управлението на Кян-юан, 758,Шеху с войските от десетте владения на Западния край се притекъл на помощ на Сина на Небето против метежниците. Су-цзун заповядал да направят лагер за тях в Шофан. Династията Идан (ефталити) е клон на Бактрия, известен още при династията Хан. Бактрийците, притиснати от усунците (тяншанците), се изтеглили на запад, дошъл Даван (Фергана), нападнал Дахя и покорил това владение; а местопребиваването утвърдил в град Ланши. Тахя е Тухоло (Тохаристан), прозвището на владетеля било Йеде (ефталит). Потомците превърнали прозвището в наименование на страната, а Йеде – в Идан или Идян (Ефталитите; Седморечието). В общи линии си схождат с тукюесците… Гюилан, също Гюйлон и Гюйланну, граничи с Тухоло; площта му е до 3000 ли; на юг големите снежни планини, на север река Гюйлу. Произвеждат златист шмиргел, употребяван за шлифоване на камъни. В двайсетата година от управлението на Чжен-гуан, 646,владетелят Хутипо изпратил посланик с дарове. Словесността в грамотата приличала на санскритската. Владението Циочже, лежащо срещу центъра на Лъковите планини, на запад и на юг се простира до владението Шеми, на северозапад до Индия. Отстои от столицата на 12 000 ли. Климатът е постоянно жарък; раждат се ориз, пшеница, просо, боб… Телата на покойниците изоставят в планината… Владението Юедиян (Удиян) на юг се простира до Индия на 3000 ли, на северозапад до Шеми 1000 ли, на североизток 5000 ли до Гуа-чжеу. Владетелят живее на северната страна на река Синту. По тамошните закони за тежки престъпления определят изгнание. Данъци не събират. Стрижат косите, носят разкопчани копринени кафтани, а бедните употребяват повече сукно. Чистоплътни са. Климатът е топъл.”

   Последните два цитата за тохарите са важни, за да покажат как, когато в Европа са се оформили две държави с името България, са се развивали векове след Христа тези, които са останали в арийските владения и вече са биди обидинени от будистката вяра.

НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших вСредней Азии в древние времена“; ТОМ II

„(Цянханшу, гл. 95, стр. 182 – 193)

   (19 ред) Анси (Партия). Управлението на партянския владетел е в град Панду, от Чан-ан на 11 600 ли. Той не зависи от наместника. Партия на север граничи със Согдиана, а на изток с Угешанли, на запад с Тяочжи. Почвата, климатът, вещите и народните обичаи са еднакви с угешанлинските и кашмирските. Употребяват сребърни монети, на лицевата страна има изображение на господаря, на задната – лицето на съпругата му. По повод смъртта на господаря отливат монети. Развъждат щрауси. Партия има в своята територия около 100 големи и малки градове, заемащи обширно пространство земя и се счита за велика държава. Разположена е по река Пяндж (Аму-Даря). търговците осъществяват търговия със съседните държави по сухопътен и речен път. Пишат на пергамент; съставят писмото си по напречни редове. Ву-ди първи пратил посолство в Партия. Населението е многобройно (тя е гъсто населена). На изток Партия граничи с Бактрия.“

НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших вСредней Азии в древние времена“; ТОМ II

„(Бейши, гл. 97, стр. 272)

    (64. ред) Ан (Бухара). Владението Ан е бившата при династията Хан държава Анси (Партия). Владетелят се нарича Чжаову; произхожда от една династия със самаркандския владетел; неговото наименование е Шели. Женен е за дъщерята на самарканския владетел. Резиденцията лежи на южния бряг на река Заревшан. Градът е защитен с пет стени и протичащ около него канал. Дворцовите здания са с плоски покриви. Владетелят седи на златен трон, представляващ камила с височина от 7 до 8 фута. Когато той изслушва представленията за свършените дела, съпругата му седи срещу него. Трима велможи се разпореждат с държавните дела. Обикновено си приличат със согдийците; отличават се само в това, че се женят за сестрите си и за по-старата жена на баща си. Ян-ди, господарят от династията Суй при встъпване на престола изпратил в Западния край за посланик сановника Ду Хин-ман, който след пребиваването си при бухарската династия, получил от владетеля сол в пет различни цвята и се върнал. На сто ли от Бухара на запад е владението Би, в което имало повече от 1000 семейства. То нямало господар, а се подчинявало на Бухарската държава. В петата година от управлението на Да-йе (609 г.) изпратили оттук делегация с дарове, след което връзката се прекратила.”

НИКИТА БИЧУРИН;“Собрание сведения о народах, обитавших вСредней Азии в древние времена“; ТОМ II

„(Суйшу, гл. 83,с.284)

   (7 ред) Гуйци (Куча). Резиденцията на Кучанския владетел се намира на 170 ли от Бялата планина на юг. Това е древно владение, съществувало още по времето на старата династия Хан (206 г. пр. Хр.). Прозвището на владетеля е Бай, а наименованието му е Сунихи. Резинедцията има шест ли окръжност; строевата войска е до 6000 човека. По закон за убийците се определя смърт, за грабеж и кражба – отсичане на едната ръка и единия крак. Сходни са с Харашарците. Владетелят връзва на главата си цветна лента, конците на която висят назад; седи на трон, представляващ златен лъв. Земята произвежда много ориз, просо, овошки, пшеница; изобилства бакърът, превъзходно желязо, велур, цветни ковьори, арсен, добри коне, зубри. От Куча на изток до Харашара 900 ли, на юг до Хотан 1400 ли, на северозапад до тукюеската орда 600 ли, на югоизток до Гуа-чжеу 3100 ли. При управлението на Да-йе (605 – 613 г.) оттук заминало посолство с местни произведения (към Китай).”

   За да бъде картината за азиатските ни предци по-пълна изследвахме и сведения от антични европейски автори. За настоящия текст отделих текстове на Страбон не само защото е един от най-коректните автори, но и защото неговата педантичност за всеки един детайл помага много. В случая неговите текстове са най-вече за интелектуалната прослойка сред средноазиатските (прото-) българи, а познанието за интелекта на един народ винаги помага да се осмисли на какво ниво в своето развитие е той.

СТРАБОН, (I в. пр. Хр. – I в.),“ГЕОГРАФИЯ”; българският превод на 17-те книги на страбоновата “География” е по руското  издание; Москва 1964г.; превод от старогръцки Г.А. Стратановски; превод на български език Димитър Чиликов и Константин Каменов

„книга  XV; I;с.666

   66. Неарх разказва за софистите следното. Част от брахманите се занимавали с държавни дела, съпровождайки царе в качеството на съветници. Останалите софисти (мъдреци; К.К.) изучавали физическите явления; към тях принадлежи и Калан. Жените им заедно с тях се занимавали с философия. Всички те водят аскетски живот.”

Фактът, че съветници на владетелите са били мъдреците на страната, говори за изключително голямата отговорност към държавата в онази епоха от съществуване на този клон от (прото-) българите. Последното не се добива за ден, а е като следствие на хилядолетия съществуване при изключително високо културно ниво.

СТРАБОН, (I в. пр. Хр. – I в.),“ГЕОГРАФИЯ”; българският превод на 17-те книги на страбоновата “География” е по руското  издание; Москва 1964г.; превод от старогръцки Г.А. Стратановски; превод на български език Димитър Чиликов и Константин Каменов

„книга  XV; I;с.664

  61. По думите на Аристобул, той самият е виждал в Таксилите двама софисти: и единият, и другият били брахмани. По-възрастният с обръсната глава, а по-младият носил дълги коси; двамата съпровождали ученици. В свободното от заниятиятията време те прекарвали на пазара; понеже били почитани като съветници, те имали правото да вземат безплатно каквато искат стока. Всеки, към когото отивали, ги поливал със сусамено масло в такова количество, че им протичало по очите. Понеже на пазара били изложени за продан толкова много мед и сусам, те правели от тях питки и се хранели с тях даром. Веднъж дошли до трапезата на Александър, обядвали прави и учели царя на издръжливост. Така, по-възрастният от тях оттегляйки се наблизо обърнал се по очи и издържал на слънчевия пек и на дъжда; вече валяха дъждове, тъй като беше началото на пролетта; по-младият стоял на един крак, високо вдигайки с двете ръце прът около 3 лакти дължина, когато кракът му се уморявал, той сменял с другия така продължил да стои целия ден. По-младият се оказал значително по-издръжлив от по-възрастния;”

СТРАБОН, (I в. пр. Хр. – I в.),“ГЕОГРАФИЯ”; българският превод на 17-те книги на страбоновата “География” е по руското  издание; Москва 1964г.; превод от старогръцки Г.А. Стратановски; превод на български език Димитър Чиликов и Константин Каменов

„книга XV; I;с.662-663

   59. Впрочем Мегастен, изследвайки въпроса за философите, дава още и друго деление, според името установява, че съществуват 2 техни рода. Едните той нарича брахмани, а другите – хармани. Брахманите се ползват с по-голяма почит, тъй като в техите учения има повече съгласие. Децата им още от утробата на майките си са под опеката на учени хора, които идват при майката и нероденото дете,и така да се каже ги омайват, способствайки за успешно раждане; в действителност пък те дават мъдри наставления и съвети. Жените, които най-охотно ги слушат, като предполагат, че ще бъдат най-щастливи с потомството си. След раждането различни хора един след друг се заемат с възпитанието на детето, при това по време на растежа децата винаги получават все по-образовани учители. Философите живеят в парк пред града, в скромно обкръжение; те живеят просто, спят на рогозки и животински кожи; въздържат се от използване на животински ястия и от любовни наслади, слушайки беседи на сериозни теми и общувайки само с тези, които искат да ги слушат. На слушателя е забранено да разговаря, да кашля и дори да плюе; ако той си позволи това то него ще го изгонят същия ден от съобществото, като разпуснат човек. Пребивавайки, по такъв начин, 37 години, всеки се завръща в своето владение и живее по-спокойно и свободно, носи ленени дрехи и скромни златни накити по ушите и на ръцете, храни се с месо от животинско месо, които не са помощници на човека в труда, въздържа се от пикантни ястия и подправки. Те се женят за колкото може повече жени, за да имат и много деца, защото от много жени могат да имат и повече достойни деца. Предвид отсъствието на робство на тях им е нужно да си осигурят най-добрите услуги от страна на децата, като услугите са най-вече от близките.Брахманите не посвещават законните си жени във филосфията от опасение, да не би глупавите жени да не издадат на непосветените някакви тайнства, а добрите – да не ги загубят.

    Наистина, презиращият удоволствието и страданието, точно както и самият живот и смърт, никак няма да иска да бъде подвластен на друг. Такъва трябва да бъде добродетелният мъж и добродетелната жена. Най-вече философите говорят за смъртта. Те считат тукашния живот като деца в утробата на майката, а смъртта – раждане към истинския и блажен живот за философите. Ето защо те привикват с мисълта да бъдат готови за смъртта. По техните представи, нищо от това, което се случва с хората, само по себе си не е нито добро, нито лошо, защото по един и същи повод едни хора не биха могли да се натъжават, други – да се радват; тези, и другите сякаш живеят в сън; едни и същи хора така не биха могли в един и същ случай ту да се натъжават, ту , променят настроението си, отново да се радват. Що се отнася до учението на брахманите за природата, то, Мегастен казва, че някои от техните възгледи изразяват наивност в мисленето. Изобщо те са по-силни в делата, отколкото в думите, тъй като в по-голямата част се стараят да дозказват свойте убеждения с митове.В много отношения те се придържат към еднакви мнения като гърците. Така, например, те предполагат, че светът е сътворен и обречен на гибел, така както твърдят и гърците; светът те считат за сферообразен, и бог, който е създал и управлява този свят, прониква през цялата вселена. Първите елементи на всички предмети са различни, а водата – първият елемент от образуването на света. Освен четерите елемента, има още пети природен елемент, от който се състоят небето и звездите. Земята се намира в центъра на Вселената. Споменават се също така и подобни възгледи на брахманите за семето, за душата и някои други. При това брахманите вплитат в своите разкази подобно на Платон митове за безсмъртието на душата за съда в Аид и други от този род. Това е разказът на Мегастен за брахманите.“

(Вместо коментар от К.К.: Цитатите за брахманите са поместени, защото, брахманите са религиозната прослойка на ариите в Средна Азия и населяват съответните арийски владения, които са отбелязани във “ВЕНДИДАТ”:

”…Согдиана, заселена със согдийци…Маргиана, силна, причастна към Аша…Бактрия прекрасна, високо (държаща) знамето…Нисайа, разположена между Маргиана и Бактрия…Ария с изоставени градове…Ваекерета (най-вероятно област в Източен Афганистан, в долината на Кабул)…Урва, обилна храна…Хиркания, заселена с хирканци…Арахозия прекрасна…Хаетумант, слънцесияен, надарен с Фарн…Рага триплеменна…Чахра, силна, причастна към Аша…Варна четириъгълна, където се родил Траетон, убил змея Дахака…седем индийски (области)…(страна)на изток от Ра…”

Тази територия се покрива с две много важни сведения от китайски автори:ЦЯНХАНШУ,гл.95:

” От Фергана на запад до държавата Партия има голямо богатство от наречия, но езикът в общи линии е сходен и в разговор хората се разбират един друг… От Тян-шан на запад до Партия всички са близки родственици с хуните.”

И накрая , за да се разбере каква е връзката на хуните с Балканската прародина ще завърша с един средновековен български цитат, който казва всичко:

 ” Е. Книга за имената на селищата, извлечени от деянията на апостолите

 (11.ред) Градовете и провинциите в Тракия и Илирик

„… Мизия (в Североизточна Мала Азия между Фригия и Витиня; К. К.),провинция в Азия, сега наречена Еолида. Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините.”

   По пътя на логиката, от цитата става ясно, че хуните първоначално са живеели в Европа (днешно Белоградчишко) и от тях са произлезли витините в Мала Азия. Тъй като от други древни автори знаем, че витините са от бебриките, то можем да предполагаме, че това е едно от станалите по-до късно по родните си земи хунски племена, които са тръгнали от България,заселили са почти цяла северна Азия и някои по-южни нейни региони, а от тях са произлезли, като вид култира, ариците; К.К.)

   Имайки предвид вярванията за живота и смъртта на брахманите, както и че тзи вярвания са идентични в основата си и при траките, то бихме могли и оттук да изведем възгледа, че в далечното минало те са били част от едно цяло и в духовността.

   Всичко това, което тук изнесохме като факти е все още малко популярно сред хората и науката, а същевременно то е само една прашинка от огромната и непозната в повечето случаи информация за (прото-) българските групи от племена и тяхното развитие през хилядолетията.

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *