Коренът – Константин Каменов

СВЕДЕНИЯ НА ЛАТИНСКИТЕ ХРОНОГРАФИ ЗА (ПРОТО-) БЪЛГАРИТЕ

  Константин Каменов

   Интелектуално звено „Корени“

   Интелектуално звено „Извори“ 

   Както и много други средновековни европейски текстове двата латински хронографа от 334 и 354 години, а също и хронографа на Александър поднасят въз основа на библейски събития, най-вече след потопа, възникването на народите от потомци на Ной.

   Предпочетохме, Хронографа от 354 г., бидейки най-богат на информация, като същевременно анализирахме и чрез тези от 334 г. и  Хронографа на Александър.

   Тук ще поднесем някои важни за българите сведения като първо ще обърнем внимание на траките. На 96 страница, при синовете на Йафет пише: „Тирас, където (са;к.к.) Траките.”

   В същия раздел можем да открием много и важна информация за древни племена и народи, които също ни интересуват в изследванията:

   „59.Гамер (Гомер;к.к.), от който са Кападоките.

   60.Магог, от който са Келтите и Галатите.

   61.Мадае, от който са Медите.

   62.Йуван, от който са Гърците и Йонийците.

   63.Тобел, където (са;к.к.) Тесалите.

   64.Мосок, където (са;к.к.) Илирите.

   (…)

   66.Кетин, където (са;к.к.) Македоните.

   67.и синовете на Гамер.

   68.Ашкеназ, от който са Сарматите.

   69.Рифан, от който са Сауроматите.

   70.Тогарма, от който са Армените.

   71.и синовете на Йуван.

   72.Елисан, където (са;к.к.) Сикули (Сицили;к.к.)

   73.Тарсис, от който са Иберите, които са Тирени.

   74.Китии, които (са;к.к.) Романи, които са Латини.”

   Тук е важно да се отчете фактът, че на някои места в текста се казва „от който са”, докато на друго „където (са;к.к.)”. Последната разлика в поднасянето на сведенията по-скоро дава да се осмисли възможността, че едни от племената са съществували преди потопа, а други се развиват след ноевите потомци.

   Малко по-нататък в Йафетовата част  се прави разграничаване между елини и гърци, а същевременно се предлага и съществуването на групата от виени, докато на същото място в Хронографа на Александър са посочени хунните. От друг, още по-древен, източник има информация, че културата, която в Тарим и Гоби китайците са назовавали хун-ну, е с корени от (прото-) траките, като изселилите се в Азия преди Черноморския потоп са от групата на витините.

   Малко повече внимание ще обърнем на въпроса за българите, поднесен в хронографите. В историографията битуваше версията, че след потопа Зиези е праотец на българите. Докато не се бях запознал с ръкописа на текста, също поднасях този факт. Същевременно текстът, където има подобно сведение е само в Хронографа от 334 г. и в него буквално е записано „77. (Ziezi ex quo Vulgares.)”, като за разлика от всички други текстове в тази част само този е поставен в скоби. Същевременно в Хронографа от 354 г. на същото място пише „186. Които всички са Бактриани”. Текстовете не си противоречат, но все още неправилно се тълкуват. В латинския за изписването на звука Б се използва В, докато V в началото се чете В, но по средата на думата обикновено се чете У. Поднесената лексема Vulgares би трябвало да се разчита благородни народи.  От различни древни източници се знае, че едно от самоназванията на българите в Средна Азия е бактри, другото българи, а третото  балхара. Това е основната група от племена в арийската група, които са общо 19. Същевременно по-напред в текста при Симовите синове е записано:

   „175. и Салеф (Сала;к.к.) от който са Бактрианитите.

   …

   179. и Езеи (Лезел), от който са Ариантите (Партите).

   …

   185. и Евилат , където (са;к.к.) Гимнософистите (Брахманите;к.к.)”

   Тъй като текстът „Които всички са Бактриани” е точно след текста за Брахманите, можеше да се предполага, че той е само за тях, тъй като тази духовна прослойка са жреци на ариите. На друго място в Хронографа обаче се предоставя още по-богата информация за значимостта на българите, през арийския им период като бактри:

   „188. Всички потомци на Сим са живеели в Бактрия…,която разделя Сирия от Египет и от залива на Червено море Арсиноите, които са Индии.

   189. От тях произлязоха и тези народи:

   190. (1)Евреи, които са Йудеи. (2) Перси. (3)Меди (Миди;к.к.). (4) Пеони. (5) Ариани. (6) Асирии. (7) Хиркани. (8) Индии. (9) Макарди (Магарди). (10) Парти. (11) Германи. (12) Елимеи. (13) Кесеи. (14) Араби първи. (15) Гедрусии. (16) Скити. (17) Араби следващи. (18) Мъдрите наречени Гимнософисти (Брахмани;к.к.).”

   Малко по-напред в Хронографа, но този от Александър, четем „171.Персите и Мидите са изцяло Парти”.

   И като за последно в Хронографа от 354 г. пише: „200.Персите и Мидите са жители на Партия и нейни съседи, живеещи в мир със Сирийския рай.”

   В по-късна  хроника на Константин Манасий също се дават ценни данни за (прото-)българите. Там се споменава, че през първата половина на XIX в. пр.Хр. Сенусерт III обходил цялата земя, най-вече Азия. Воювал, а от хунския народ помощници приел. След победите си  „на хуни прочее дари земята асирийска, а парти назва хуните, това ще рече скити.”  Знаейки фактът, че Ариана е била назовавана земята около столицата на ариите, която е град Балх и че тя се е считала за арийския рай, както и че другите (прото-) българи хуните са заемали земите на Тарим и Гоби, свързвайки се и с арийците, то всеки сам би могъл да си направи анализа каква културна мощ за времето си са представлявали азиатските предци на българите. Заемайки всички споменати земи, заедно с днешна северна Индия и Синайския полуостров, каквато информация поднася Хронографа, а същевременно, че и евреите са българско и то арийско коляно, друг коментар по въпроса мисля, че е излишен.     

   Все пак, ако следваме библейските корени би трябвало да посочваме като родоначалник на българите не Зиези, а Сала.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *