Коренът – Константин Каменов

(ПРОТО-) ТРАКИТЕ – ДУХОВНИТЕ ПРЕДЦИ НА СВЕТА

   Езикът на (прото-) траките е бил силно развит още в периода предпотоп – енеолит. Вече трябва да се уточни, че в периода от преди потопа те са имали и общо име, познато от антични извори като ПЕРКЕ. Названието траки не е лично използван термин, а по-скоро също наложен през античността чрез литературата на елинската култура. Тъй като той все още неправилно се разглежда в повечето изследвания, съвременната наука извърши голямо раздробяване от (прото-) тракийската общност. Тук трябва да се уточни – още в VI-то хил. пр. Хр. ПЕРКЕ са били почти оформени в народ.  Този факт все още не е получил подобаващото си място в глобалните търсения на науката, а той би дал отговорите на много въпроси по проблемите с т.нар. индо-европейци. Дори все още колеги трудно намират метод как да бъде изследвана темата и в повечето случаи проучванията им не дават резултат.

   При проучванията върху езика освен това се срещат предимно сравнителните анализи от областта на лексикологията. Почти няма исторически анализи, както и анализи на синтаксиса. От друга страна, когато се разглежда лексиката доста рядко тя се обвързва с писмените системи. Първият факт, който всеки би могъл да отчете без никаква критика, е, че още преди неолита (прото-) траките са се ползвали от няколко писмени системи с различни графеми. Това може да се установи чрез прилежно изследване на запазените надписи от Балканите и най-вече тези от Търтърия, Винча, Градешница, Караново, Белоградчишко, Магурата и Чипровци.

   В настоящите изследвания се спряхме на достатъчно надеждни древни източници, които показват използването на два говорими езика от повечето тракийски племена. Могат да се проследят три константни лексикални пласта, всеки от които е обвързан с една от трите големи племенни общности от тракийски племена. Това е лексиката, свързана с Божествения/Духовен пантеон. Устойчивата във времето тракийска култура, повлияла по различен път на племена от няколко континента оказва силно въздействие и върху говорното богатство на древния свят. Тези факти, както и много други, изискваха от само себе си в различни периоди от развитието на света да се появят и сходни по знакове няколко вида писмени системи. 

   От изследвания на учени като Х. Харман, Вл. Георгиев, И.М. Дяконов,В. Иванов, Т. Гамкрелидзе, Р. Каушик и други, изводите са доста коректни и безспорни при анализирането им. В случая ще отчетем друг по-важен факт. Когато съществуват писмени системи към някой език, то той е достигнал степен на развитие, която се управлява култивирано и целенасочено от хората. При това самите те са на високо ниво от своето развитие.  Както отбелязахме това вероятно имаме налични поне две писмени системи, откъдето и изводът ни, който тук ще предложим е трудно да бъде оспорван. При две писмени системи или те се ползват от две различни езикови общности, или от две различни групи в обществото като духовна и светска власт. Трябва да се знае, че като генетически произход (прото-) траките са от два корена – атлантите от княжество Ману и неелинските атиняни, самоназовавали се нейтхи. Затова е по-вероятно и в съществуването им да има две езикови среди, които през VI – IV хил. пр. Хр. все още не са се слели напълно.

   Как се е развивал езикът им можем да проследим и при проявлението му, когато те се преселват в други земи сред друго население. Така например, когато голямо тяхна група, през IV хил. пр. Хр. се заселва в Месопотамия сред автохтонно население, там  възниква шумерската култура в готов вид. Същевременно Шумер е културата майка на Акад, Вавилон, Асирия, а накрая и на израилтяни. В шумерската култура бе открита една любопитна забележителност. Писмен знак винаги се е разчитал през два аспекта – прагматичен и духовен. Нужно е да се знае, че лексиката между Шумер и Акад е различна. Докато при първата култура се среща по-скоро проявление на лексиката от (прото-) траките витини, както и (прото-) българите хун-ну, то при акадите се случва проявление на лексикалната среда на (прото-) траките мизи, както и (прото-) българите арии. Това може да се потвърди, когато графемата се чете духовно. Ако я прочетете прагматично това ще се случи по обратния начин  – шумерите чрез лексиката на арии и мизи, а акадите чрез лексиката хун-ну и витини.

   Нужно е освен това да се доуточни, че досега всички тези лексеми се разглеждаха като индоевропейски. Трябва да споменем, че изследванията показаха как индо-европейци не са съществували, а на тяхно място са били доста развитите, обособили се почти в народ още преди Черноморския потоп ПЕРКЕ. Те не са различни от траките, а ги отбелязваме с термина (прото-) траки в научните трудове, само за да се разбира за кой период от съществуването им е изследването. Освен това, отново ще напомним, че с названието траки е подменено по-ранното самоназвание перке.

   Сравнителните анализи на няколко езиковеди показаха, че лексиката на тюрките в голяма степен се покрива с тази на шумерите. Проблемът е там, че шумерите са живели хилядолетия преди тюрките. Освен това потомци на месопотамската култура не са се преселвали на изток, за да успеят да принесат поне част от културата си. Безспорният факт е, че културата майка и при двете е една и съща. Това са (прото-) българите, отделили се от (прото-) траките през IV хил.пр.Хр. и създали много други култури по света.

   Най-интересното, в разглежданите езикови групи на траки, шумери, арии, хун-ну и тюрки, е фактът, че в една духовна дума (прото-) траките още през период пред потоп, неолит, енеолит са залагали два семантични корена или в този периода те са боравили често и със сложносъставни думи. При шумери и акади лексемата се е разчитала по духовен и прагматичен начин, докато при двете култури на (прото-) българи през този период тя се е превърнала изцяло в еднокоренна лексема, качествено определение с духовна семантика. След хилядолетия, когато тези (прото-) българи предават културата на нови племенни групи, лексиката на последните се проявява предимно чрез духовната семантика. Ето и най-добрия пример за тези факти.

   Лексемата за Бог при шумерите е ДИНГИР. Възможни са два варианта за словообразуването и́ чрез три (прото-) тракийски лексеми. По-възможният е чрез мн.ч.  лексемата за Бог при витините, позната като ДИН, ДАН, ТАН, ДУН, ДЕН, ТЕН и лексемата за слънце и светлина ИР, АР, РА, ЕР. По-малко възможният вариант е  чрез ед.ч. на първата лексема и тракийската лексема за планина, огън, като светлина на слънце, но при мизийската група, а именно ГАР, ГОР, ГИР, ГРИ, ГРА, ГЕР.

   При хун-ну групата лексемата се е проявила като Тангра със значение Бог като светкавица в скалата, а при тюрките тя е добила смисъла за Бог, звучаща като Тенгри.

   Нужно е да се допълни, че до периода преди изселване на изток (прото-) траките са служили с консонантна писменост или те рядко са влагали все още вокалите в изписването на думите. Това е поради философията на живота им, заложена от атлантския им корен, а частично и от този на нейтхите. Двата основни закона, които са направлявали развитието им не са правили писмеността да е за популярно ползване. Става въпрос за записаните като орфееви сентенции, а именно „Затворете вратите за непосветените!” и „Познанието не е за всеки!”.

   Освен пренасяне на културата запад – изток от (прото-) траките доста добре проследима и чрез писмеността е и по линията север – юг. Може би, защото следващото влияние е много по-късно във времето, то доскоро бе заобикаляно в изследванията от науката. Същевременно, точно след като се пропускат (прото-) траките почти като несъществуващи, се пренася необосновано великото значение на културите в Крит, Малта и Египет.

Тук ще отбележим, че населението по островите из източното Средиземноморие е било свързано дори и родово с (прото-) траките от Балканите. Същото се отнася и за висшата аристокрация на фараонския Египет. Това става най-вече чрез фригийската и пеласгийската групи на (прото-) траките, но същевременно и чрез великите посветени на българските предци. Такива са Лин, Декеней, Буребиста, Музей, Орфей, Залмоксис, Тамирис и др.

   Големите езотерици на земята още скрито разказват история, която за тях е истина. От нея се знае как Хермес е издиктувал 23 книги на Орфей, запазените от които днес съществуват  в „Корпус Херметикум”.След това той ги занесъл в Египет. Трябва да се има предвид, че първият Египет е създаден хилядолетия по-рано от африканския в южните български земи от (прото-) траките. Също така той е съществувал през II хил. пр. Хр. по времето на Орфей. Затова не знаем точно къде са занесени духовните херметически слова. Доказано е обаче, че Орфей, както и много други траки са ходили и във фараонския Египет като са изградили основите на тамошната култура. Не само управленската и духовната прослойка на онази държава са с генетичните корени на (прото-) траките. Заедно с тях се появява като готова, изключително богатата митология, както и духовната лексика. Все още и тази терминология се води като създадена от несъществуващите индоевропейци. Така основата на терминът ХОР е много по-древна от египетската му поява, както и от времето на Орфей. Не само, че тя се появява и с (прото-) българите в Азия, но се развива и при (прото-) траките, показвайки своето значение за развитието. Орфей заменя, варианта Хелиос с другата (прото-) тракийска лексема АПОЛОН. Последната лексема днес е проявление в българската ОПОРА, докато при юдеите, чрез шумерите и акадите се проявява като АВРААМ.

   Тук ще поднесем синтетичния сравнителен анализ в исторически план на графичните системи при важни писмености в различни райони на земята, открити и развили се по пътя и след преселението на двете вълни от (прото-) българи:
       1. Тамгите (домашни знаци) от Анатолия имат изключително близки образци с тези от Финикия.
       2. Знаците от Шумер и специално тези от Урук са с прото корен в неолитните култури по поречието на долен Дунав. 
       3. Надписите от Родопите, присъщи за културите около Гьоз тепе и Баткун имат своя посока на разпространение към Крит и Египет. Така неолитните култури по Дунав са с разпространение по паралелите на изток, докато неолитните/енеолитни култури от Родопите, Странджа и Сакар са с меридианно разпространение на юг.
      4. Древно еламското руническо писмо и знаците от Мохенджо Даро и Харапа притежават знакови аналогии отново сред неолитните култури на Балканите и специално в България. Повечето от знаците в Харапа и Елам са по-древни аналози на финикийското писмо, а някои се преповтарят и на о-в Пасха.
       5. Твърди се, че и писмото от Библа предхожда финикийското.
     6. Досега различни колеги езиковеди предполагаха, че произхода на семитското писмо е  от критското. След извършени изследвания в ИЗ „Корени” и в частност от Д. Чиликов се подсили хипотезата за писмената линия Родопи – Крит – Семитско писмо. Критската писменост е с влияние и към писмото от Библос, но според „Корени” линията е Родопи – пеласги – Библос. Идеята затова е, че до появата на минойското писмо в Крит линеарите са стилизирани. В Родопите се открива най-вече архаичен вид на линеарните знаци, но стилизирани те могат да бъдат добре проследени и в Ситовския надпис. Археолозите и езиковедите сякаш все още не се интересуват много от този паметник на (прото-) тракийската култура. Независимо от това, ползвайки се от аналогичните образци в минойската култура  Д.Чиликов и Хралад Харман, независимо един от друг разчетоха по различен звуково, но идентичен семантично начин видимата част на Ситовския надпис. Проследени от няколко значими учени може вече безкритично да се отбележи, че писмените системи при тях са се появили като още по-стилизирани варианти на Винча, Търтърия, Градешница и Караново. Самото функциониране на тези култури се базира върху много по-древни от тях фригийски митове. Поради това трябва да посочим отново фактите дадени от Платон и Херодот. При двамата, по различен начин, но най-вече чрез египетските мъдреци и фараони се разбира, че фригите са най-стари от всички тогавашни хора. И тук не трябва да се забравя, че фригите са потомци на бригите, а самите те са перке, които все още в науката бележим като траки. През прото- периода им други учени ги бележат некоректно като индо-европейци, чрез което всеки може да си ги впише и в своята история.
      7. Древно етиопското и древно арабското писмо могат да се поместят в добра сравнителна таблица с финикийското, както и руническото, а също и себейското. Като имаме предвид, че първичният аналог е в родопските знаци и отчетем вековете, когато се появяват всички тези писмености и кои групи от племена с кои контактуват през този период отново можем да проследим пряката връзка от култура на (прото-) траките, като корени, към племената ползвали се от съответните писмености, като корони на култури. Тъй като отбелязахме и етиопското писмо трябва да допълним, че Първа Етиопия е в Странджа-Сакар, Втора в Северен Кавказ, а едва Трета в Африка. Същевременно Първи Египет е малко по на запад от Първа Етиопия, но и той се появява в Африка, без засега да знаем дали е преминал също през Азия или, по-вероятно, е бил пренесен направо в днешните си земи заедно с важния термин Самара / Памет/. В Египет на фараоните се използва и хему, като термин за духовен мъдрец, а освен това най-малката пирамида носи името Родопиада (Родопис и др.). Този факт също посочва линия на влияние и пренасяне на култура. Същевременно КУШ е термин, поднесен почти по едно и също време в земите на разпадащите се арийски владения около Бактрия и земите южно от Египет. В азиатския район към него е и арийската лексема за небе, влияещо върху земята, а именно АН, откъдето добива и названието КУШАН.
      8. Досега се ползваше хипотезата за влиянието на финикийското писмо върху старогръцкото. Тук трябва да се има предвид, че елените са отцепила се от древните траки култура, поради което следваме по-логичната хипотеза, че едно от тракийските писма е взето от древните елени.
      9. Коптската и готската писмености са с преки аналогии към кирилицата, но досега езиковедите връщаха връзките към старогръцкото писмо, независимо че при него липсват знаци като Л, Z, Ч, R, Д и т.н. Всички тези писмени знаци обаче са налични в българската пещера Магура и са създадени поне седем хилядолетия преди Черноморския потоп.
      10. Външното сходство между карийското и кипърското писмо също показва общ корен, но и разлика в развитието. Самите кари са траки, от които е и Бащата на историята Херодот. От карийското писмо има множество аналогии в старогръцкото, но с различно звучене при еднаквите графеми. Има и графеми като Х и F, които липсват в ранните пластове на старогръцкото писмо.
      11. Досега езикознанието е проследило аналогиите между гръцката, прототиренска и етруска писмености. Тъй като етруските са потомци на троянците, то може да се каже, че те не са повлияни пряко от елените, защото е по-вероятно да са имали писмо. Освен това римски автори отбелязват, че са приели културата наготово от траките, а не от елините. 
    12. С преки аналогии помежду си са и етруска, венетска, ретска и леопонтска писмености.
  13. Германските руни са след христови, но аналогични на старобългарските.Същевременно последните са открити още няколко хилядолетия преди Христа и са изиграли важна роля за появата на руните от Тагарската, Афанасиевата и Андроновска култури и техните руни. Същевременно знаците на тези руни имат множество аналогии с финикийското писмо.

 – Първият арийски език е т.нар. кириали, който днешните езиковеди наричат „руническа писменост“. Той се появява още при (прото-)българите хуни, когато пресичат Гоби (а може би и по-рано), и преводът му, както писа Георги Кръстев, означава „първосвещен”. Руският езиковед Турчанинов е убеден, че от него произлизат финикийският и арамейският език, откъдето и всички западни азбуки, включително гръцката и латинската.

 – В Гоби многократно са откривани мегалитни каменни блокове с руническо писмо. Най-много проучвания по темата има И.А.Ефремов. Руни от същия вид бяха открити върху средновековно литовско знаме.

 – Аршакидската, сасанидската и писмеността пахлави имат и печатни форми, открити върху монети, но едва около новата ера, както и много старогръцки и кирилски знаци. Различни учени отдаваха този факт на Александър Велики и „внасянето” на елинска култура. Необходимо е да се уточни, че културата е придошла при завоеванието на региона чрез най-различни племена от немакедонски и неелински характер. Сред тях повечето са с тракийски ген. Освен това македонското иго не трае дълго, за да успее да наложи култура. И трите писмености са много по-ранни, а още през VIII в. пр. Хр. за тях са оформени граматики. Затуй е некоректно за тях да се правят предположения като за елинско влияние. Още през VIII в. пр. Хр. Заратушуа / Заратустра/ популяризира авестийската писменост, която е пряк аналог на една от предходните три.
   17. Много езиковеди правят сравнителни таблици за показване на финикийско влияние върху брахми. Важно е да се отчете, че в районите, където се е използвало брахми, основни са културите на арии, а впоследствие на будисти и в частност на зароастрийци. Философията, която изграждат първите две е аналогична на орфическата. В нея най-важна роля заемат идеите „Познанието не е за всеки” и „Затворете вратите за непосветените”. От тези идеи са оформят едни ненатрапчиви култури, населението на които живее винаги на сянка, сякаш почти не е съществувало на света.
   18. Още няколко писмености могат да бъдат доказани, най-малкто чрез изворови факти, че носят (прото-) български корен. Въпреки това те са с различни характеристики. Между тях са тохарска, кашмири и снаскрит. Все още езикът санскрит се поставя от езиковедите за основа на индоевропейските езици. Ние не приемаме последния термин и предлагаме като по-доказан и достоверен (прото-) тракийските езици. Освен това, вече е доказана и Белоградчишката родина на санскрита.Това е надпис в една Чипровска чешма. Тук ще изпишем историята на този надпис от времето на откриването му за науката, но не можем да гарантираме, че тази история е напълно достоверна, освен за събитията около съобщението и индийския професор. За науката надписът е намерен от ученици от НГДЕК в началото на 80-те години. Изписан на една скала край Чипровци. След съобщаването им за това се получава заповед от друга държава скалата да бъде взривена и надписът заличен. Взривяването се случва, но предварително една българска група е изрязала скалата с надписа и с помощ от други хора писмената част е била вградена в Чипровската чешма. Така остава незабележима, докато в СУ „Св. Климент Охридски” не започва да преподава специалист по санскрит – индуският професор Рама Каушик. Предполага се, че порасналите ученици съобщават на професора за надписа, за да го запознаят с него и да чуят становището му. Когато на една от лекциите си проф. Каушик съобщава за този надпис като за най-стар санскрит и за това се появява съобщение от няколко изречения само в едно българско списание, той е помолен от държавните органи да напусне страната, за да не се разчуе и надписът да бъде унищожен. Все още Чипровският камък не е популярен за науката, както подобава.

   От отбелязаните три писмености водят корените си чхамеали, гуджарати, гурмукхи, догри, оря, каитхи, манипури, протобенгалското писмо и бенгали.

   Същевременно много интересно е проследяването на развоя на тибетските писмености у-мед и цук-йи. Процесите са както при брахми. Достига се до геометричната форма пасеппа, както и в писмения вариант лепча, сходен на места с образци от санскрит.
   17. Продължава сред езиковедите сравнителното разглеждане на знаците от согдийската и уйгурската писменост с арамейската от I – IV в. Необходимо е да се знае, че согдийската е като основа на авестийската, от която възниква писмеността парси (фарси).
   18. Що се отнася до руните, то техният корен е също с балканска жилка и се носи от (прото-) българската група, заживяла в Тарим и Гоби. Оттам са насложени като орхонски и енисейски, а едва около VIII в. се появяват и при тюрките.
   19. Китайското писмо получава първични знакови форми от още по-ранни образци открити сред неолитните култури на Балканите и най-вече в България. Трябва да се отбележи обаче една важна специфика. Китайските знаци нямат цялостен първичен аналог в една неолитна (прото-) тракийска култура. Като цяло този въпрос трябва да се представи в отделно изследване, за да се разбере значението на неговия смисъл за древната култура.

   Този сравнителен анализ на писмени системи може да продължи с още много примери. Поднесените тук са може би най-важните, защото от тези писмености произлизат почти всички, използвани или използващи се днес от човечеството.
    Направихме този кратък анализ, за да предоставим тема за работа на колеги от тази област, тъй като тя все още стои неразработена, освен от съветската школа и някои западноевропейски учени. Именно тези, които са работили са го правили без съвременните изменения в историческото познание, което изисква да се преформатират възгледите. Направило ни е впечатление обаче, че когато става въпрос за промяна част от учените веднага подхождат с агресивно отрицание. Дали поради нежелание за работа или, за да не бъде отхвърлен или да не остане в историята техен труд те не желаят промените. Все пак, питам такива колеги, ако не можем да изоставим във всеки един момент нещо, което сме мислили за вярно или сме отбелязали като такова и то когато видим истинното, то за какво работим? За науката, за себе си или предварително сме избрали да лъжем и да трупаме пари. Няма нужда от подобни дела, освен за да ни останат като образци как не бива да работим.

   Фактът, че в далечното минало българските предци са давали писменост и език на много предетносни племена не ги прави генетични предци на всички тях. По-коректно е в изследванията  на ПЕРКЕ да се гледа като на духовни предци, каквато роля се пада през по-голяма част от съществуването на българите.

   И накрая ще завършим с важния факт, който досега сякаш умишлено е избягван и преиначаван. Старогръцката писменост като граматически оформен продукт не е взимана от финикийската и започва системно функциониране като елемент от елинската култура веднага след появата на „Принципи на граматиката” от Дионис Тракийски. Самите елини по това време са на такова ниво в развитието, че векове наред не мога да установят кой е създателят на азбуката им и се стремят да вложат като нейни автори различни митологични личности или древни култури. Самите знаци, както и много други писмености от Европа, най-вероятно имат своя първообраз или в Магурата или в неолитното писмо на (прото-) траките.

   Едва през II – III в. Климент Александрийски, чрез строматите си към труда на Дионис Тракийски  хвърля много светлина по въпроса. Все още обаче и съвременната наука върви по елинския модел на объркване, а не признава чрез „Принципи на граматиката” значителната роля на траките за писмеността на света.

   Към всичко това не може да не цитираме и думи на основателя на сравнителното езикознание  Уйлям Джоунс: „Санскритският език притежава удивителна структура. Той е по-съвършен, отколкото гръцкия език, по-богат, отколкото латинския, и по-прекрасен, отколкото всеки от тях, но съхраняващ изключително близко родство с тези два езика… Родството е толкова силно, че нито един филолог, който би се заел с изследване на тези три езика, не може да не повярва на това, че те всички са произлезли от един общ източник, който може би вече повече не съществува.”

   Най-важното тук може да се разбере, ако се знае твърдението на индуския проф. Рама Каушик, който установи първи, че най-старият санскрит е изписан на една чипровска чешма. Освен това ариите, при които мъртвият днес санскрит се е развивал изцяло, са преминали в Средна Азия от коляното на (прото-) траките мизи и частично от (прото-) траките витини, които са все ПЕРКЕ. Освен това един език винаги се оформя като такъв в продължение на две хилядолетия, след което се появява и писмеността за него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *