Коренът – Константин Каменов

ДЪРЖАВНИЧЕСКИЯ ТАЛАНТ НА (ПРОТО-) БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ

Константин Каменов

ИЗ „Корени“ 

ИЗ „Извори“ 

Започваме този текст със сведения за една епохална битка между масагетите от хун-ну културата и персите, отцепили се от арийската култура. Към събития от ранната античност можем да отнесем всичко, което ще поднесем и от битката между МАСАГЕТИТЕ и персийците, и от факти за ритуали, както и от факти за личности. Предвождани от Кир, имперските войни се насочват срещу племе, което не се е смятало за много агресивно и при това, в този период, е било управлявано от жена, наречена Томирис. Името и́ е изключително сходно с това на тракийския певец Тамирис, ослепен от музите. Тези прилики в названията още веднъж насочват към общия корен на траки и масагети (племена от две (прото-) български групи). За изненада на много свидетели на битката, тя е спечелена от масагетската царица. Тъй като Кир не се вслушал в съветите и́ и убил преди това сина и́, Томирис заповядала да му отсекат главата и направят от нея чаша. От отрязаната му дясна ръка заповядала да изработят колчан за стрели. Тези действия са свързани с вярванията на МАСАГЕТИТЕ и показват изключителното сходство с ритуали, извършвани от всички (прото-) български групи. Това още веднъж потвърждава единният корен на МАСАГЕТИТЕ с другите наши деди, живеещи в различни райони на Евразия, обединени от общи разбирания за боговете и живота. Доста важно е още в началото да се запознаем и с някои етнографски обичаи на това скотовъдническо племе от хун-ну групата ни:

   „(215. ред) Масагетите носят облекло, подобно на скитското, и водят начин на живот, подобен на скитския; бият се и на коне и без коне (владеят и двата начина), стрелят с лък, хвърлят копие и обикновено носят сагари. За всичко използват злато и мед. Каквото им трябва за копията, за върхове на стрели и за сагари, все от мед го правят; а за главата, коланите и ремъците през рамо използват злато за украса. По същия начин стои въпросът и с конете им: около гърдите им слагат медни ризници, а поводите, юздечката и начелниците украсяват със злато; желязо и сребро въобще не използват. Желязо и сребро нямат изобщо в страната си, а злато и мед – в изобилие.

   (216. ред) Ето какви обичаи имат. Всеки се жени за жена, но жените им са общи: елините твърдят, че този обичай е на скитите, но скитите не правят така, а масагетите. Мъжът масагет, ако пожелае някоя жена, окачва колчана си отпред на колата на жената и я любц свободно. Няма никаква определена граница на живота, но щом някой стане много стар, близките му се събират, принасят го в жертва, а заедно с него и добитък – жертвените късове опичат и се угощават с тях. Това според обичая е най-благополучният край на живота. Умрелият от болест не го изяждат, ами го заравят в земята, смятайки, че е нещастие, дето не е доживял да бъде пренесен в жертва. Не сеят нищо, живеят от добичета и риба; от Аракс хващат много риба; пият мляко. Единият бог, когото почитат, е Слънцето, на което принасят в жертва коне. При жертвопринасянето се ръководят от тази мисъл: да дадат на най-бързия бог най-бързото от всички смъртни създания.” (Херодот; История.Книга първа)

   Освен обособилите се като етнос гети, траките, както и другите (прото-) български групи, са станали донори на още нови народи. Някои от тях като сарматите, а също и савроматите, независимо че са късно появили се, можем да считаме също за (прото-) българи, защото първите са проява на подплемена от други (прото-) български групи като масагетите и някои средноазиастки племена. Младежи от Царските Скити (саки) и амазонките (като тракийки) се сливат и дават началото на новият народ савромати. От други древни източници разбираме, че те са взели генетичните черти и на траки, и на скити (саки). Описани са като високи, русокоси хора. Автори като Клавдий предлагат същия вид и за европейските потомци на масагетите:„“Поеми“ (края на IV в.  – около 404 г.)

  За русите сармати: IV (XIV), 14 – 15.Колко пъти ще казваш „о“! Това ми е по-приятно, отколкото да побеждавам десетки пъти русите сармати (и други автори говорят за русия цвят на сарматските коси;К.К.).”

 Видът им е напълно идентичен с живеещото северно от гетите, до самите сармати, тракийско племе, наричано РУСОКОСИТЕ КОРАЛИ. Амазонките се сражавали и в Троянската война, като там се изявила със смелостта си Пентезилея, която била убита от Ахил, а троянците я погребали с почести. Независимо, че някои автори дават сведения за локални сражения между траки и амазонки, то трябва да отбележим, че тези факти не говорят за друг етнически състав на амазонките. По-скоро те са група жени от средите на траките, които по различни причини са се събрали и са дали обет да съхраняват древните знания и да убиват мъжете. Оттам идва и името им, което погрешно се определя като гръцко – ОЙОРПАТА – защото двусъставната дума е изградена от (прото-) тракийски (индоевропейски) лексеми, които са просъществували и при други народи, освен при древните елини.

   Ето и важен текст на Диодор за събитията между траки и амазонски:

   „3.55.8 -11… Траките винаги излизали победители в сраженията и затова останалите живи амазонки се завърнали пак в Либия.”

   В случая това е втора Либия, която се е намирала в северен Кавказ.

   Подобно на причерноморските, тракийски амазонки, но не мъжеубийци, а само обединени на полова основа, сред другите протобългари се открива съществуването на Женско царство, а при европейските хуни дори има жени, които участват в мъжката армия. Сред (прото-) българите не се забелязва дискриминация на полова основа, а дори има случаи, когато владетелите са жени. Специално отбелязаните от Женското царство, както и при много други хун-ну владения, са носили владетелската титла СУБИ, със значение ЗВЕЗДЕН, откъдето има вероятност да идва и лексемата в старобългарската владетелска титла КАНА СУБИГИ или ВЛАДЕТЕЛ ОТ ЗВЕЗДИТЕ. Вече писахме за масагетската царица Томирис, която победила персийския владетел Кир Млади. Не по-малко известна е хунската царица Боарикс. Тук е по-добре да се види написаното от ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК:

   „(2. ред) Омиротворяване на Кимерийския Босфор

   През същата тази година (528 г.) минала на страната със сто хиляди хуни една жена варварка, вдовица, от хуните Сабери, на име Боарикс, която управлявала земите на хуните след като загинал нейният мъж Валах. Боарикс заловила двама царе на друго хунско племе от по-вътрешните области на име Стиракс и Глонис, които минавали през страната и́ с двадесет хиляди души на път за Персия, привлечени от персийския цар Кавад като негови съюзници срещу ромеите. Тя ги изтребила и като заловила единия цар на име Стиракс,  изпратила го окован на императора в Константинопол,  а Глонис убила в сражение. По такъв начин тя се съюзила и установила мир с византийския император…”

  Тази владетелка е по-вероятно да е на хуните, но от тракийското племе СЕБЕРИ (СЕВЕРИ), което се присъединява към Хунската империя край северното Причерноморие. След години, заедно с Исперих те преминават на южната страна на река Дунав и погрешно от някои изследователи са обявени за славянско племе, защото славяни не са съществували.

   Най-важното от всичко е, че някога мъжете и жените винаги са играли еднаква държавно-творческа роля за развитието на българския народ.За да се осъзнае далновидността и мисълта на жените от (прото-) българското коляно ще завърша с цитат от Херодот за събитията между Томирис и Кир:

   „ИСТОРИЯ“,   КНИГА ПЪРВА

   (204. ред) Та в посока към залеза на това море, наречено Каспийско, е преградено от Кавказ; а в посока към зората и към изгрева на Слънцето се разкрива равнина, широка и необгледна. Една съвсем малка част от тази равнина заемат масагетите, срещу които на Кир му се дощяло да воюва. Много и важни причини подтикнали и насърчавали Кир да предприеме този поход. Най-напред царският му произход, чувството, че е нещо повече от останалите хора, на второ място успехът, който имал във войните: накъдето и да пожелаел да се отправи и да воюва, никой народ не успявал да му убегне. Царица на масагетите, понеже мъжът й умрял, била жена, чието име било Томирис (Тамирис в други източници). Кир изпратил хора да я искат за жена. Но Томирис разбрала, че Кир не иска да се жени, а искал царството на масагетите. И му забранила да й се мярка. След което Кир, понеже хитростта му не минала, повел в поход войската си открито към Аракс срещу масагетите; прехвърлил мостове (понтонни) през реката, за да мине войската, а върху ладиите за преминаване на реката били издигнати бойни кули. 

   (211. ред) Кир напреднал на един ден път от Аракс и изпълнил съвета на Крез. После заедно със силната част от войската се върнал обратно при реката, изоставяйки ония войници, от които нямало полза. Тогава масагетите с една трета от войските си нападнали оставените от Кир войници и ги избили, въпреки че те се защитавали; после забелязали приготвения пир и като победители седнали да пируват; натъпкали се с ядене и вино и заспали. Тогава персите се нахвърлили и избили много от тях, още повече пленили; между пленниците бил и синът на Томирис, който предвождал масагетите –

   (212. ред) името му било Спаргаписес. Томирис, като узнала за това, което сполетяло войската и сина й, изпратила вестител при Кир да му съобщи следното: „ненаситни кръвопиецо Кире, не се възгордявай от станалото. Не се възгордявай, дето с помощта на плода на лозата, с който се тъпчете и подлудявате дотолкова, че като ви слезе виното в тялото, на устата ви излизат злостни думи – та не се възгордявай, дето с тази отрова и хитрост, а не със сила в битката успя да надвиеш сина ми. Сега ме слушай добре какво те съветвам: върни ми сина и си върви ненаказан от тази земя, въпреки че престъпно изби една трета от масагетската войска. Ако не направиш това, кълна се в Слънцето, господаря на масагетите, че колкото и да си ненаситен на кръв, аз ще те напоя.“

   (213. ред) Кир обаче не обърнал никакво внимание на думите, които му били предадени. А синът на Томирис Спаргаписес, когато виното го отпуснало и научил в какво нещастие се е намирал, помолил Кир да му развърже веригите. Веднага щом го развързали и станал господар на ръцете си, той си сложил край на живота.

   (214. ред) А Томирис, тъй като Кир не се вслушал в думите й, събрала цялата си войска и го нападнала. Тази битка от всички битки, станали между варвари, аз определям като най-страшна. Доколкото успях да науча, тя се развила така. Отначало – както разказват – застанали една срещу друга, двете войски се обстрелвали с лъкове, а после, след като си свършили стрелите, се нахвърлили едни връз други и продължили с копия и мечове. Дълго се били и никой не искал да отстъпи. Накрая масагетите надвили. По-голямата част от персийската войска паднала на самото място, а и самият Кир бил убит, след като царувал всичко двайсет и девет години. Томирис с пълен мях човешка кръв търсела между мъртвите персийци трупа на Кир и когато го намерила, потопила главата му в меха. Гаврейки се с трупа, тя говорела следното: „Аз те победих в битката и съм жива, но при все това ти ме погуби, сина ми залови с хитрост. Сега аз, както те заплашвах, ще те напоя с кръв.“ От многото истории, които се разправят за обстоятелствата, при които свършил живота си Кир, тази, която разправих, според мене, е най-­заслужаваща доверие.”

    Сведенията за делата на жените от трите (прото-) български групи са много и в един кратък текст не биха могли да бъдат подбрани, поради което разработваме специална книга по темата, защото само в културите на предците ни се открива истинско равноправие между мъжа и жената. Засега за тези неща би могло да се прочете още в „Небето помни – (прото-) българската история“ (трето издание).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *