Коренът – Константин Каменов

НЕПОЗНАВАНИТЕ И НЕДОБРЕ РАЗЧЕТЕНИТЕ ИЗВОРИ

   Константин Каменов

   ИЗ „Извори“

   ИЗ „Корени“

   (Доклад, изнесен на „Форум Българознание – Майски четения“ София

   тема ‘Извори и символи“ 12 – 13 май 2018г.) 

   В историографията изключително важно място заемат древните извори, които ползва изследователят, за да съумее да предложи цялата картина на миналото, за да осмисли философията на древността в истинната форма. Повечето текстове не са налични в оригинал за ползване от учените. Освен това все още за много от тях не се знае, а други често са пренебрегвани. Запазени са сведения от различни древни народи, но към някои се подхожда с по-малко внимание като към ненадеждни източници.

   Трябва да отбележим, че като извори възприемаме не само вариантите изписани на кожа и хартия, но също текстовете по скали, камъни, глина и метал.

   Сред това значимо богатство за човечеството съществуваха и много извори, които бяха унищожени по различни причини през хилядолетия и за тяхното съдържание знаем понякога само косвено. Това са от големите проблеми в науката, които не могат да бъдат решени от изследователя.

   Налични са и такъв документи, които биват оповестени при откриването им, но след това учените трудно могат да боравят с оригинала, най-вече защото той се оказва уникална ценност.

   Като примери, потвърждаващи символно всичко това ще отбележим малка група от факти.

   Съвсем наскоро, при своя акция Ал Кайда унищожи хиляди ръкописи в Африка, повечето от които дори не бяха още описани. Относно големите колекции, много от учените са запознати с текстовете от Наг Хамади и Хумран, но така и до днес само единици можаха да ги ползват и то не всички за работа.    Днес не се знае за оригинален текст „Аргонавтика”, независимо, че от други древни извори се разбира за съществуването му. По подобен начин стоят нещата и с орфеевите таблички, които са с още по-голямо значение за световната наука. Не се знае също за оригиналните текстове на „Илиада” и „Одисея”, защото днес наличните записи са направени с почти 6 века закъснение след оригинала. Все още не можем да използваме и текстове от рода на Чипровския надпис. За него знаем от изключително добър специалист по древни езици, какъвто е проф. Рама Каушик. Именно затова и цитираме неговите думи, че това е най-стария санскрит. Нататък обаче текстът остава нефункционален и не може да ни предложи повече данни за развитие на темата.

   Както при повечето проблемни теми и този въпрос не би могъл да бъде развит само в един или поредица от доклади. Поради това тук ще се спрем само на важен аспект от темата, на когото рядко се обръща подобаващо се внимание. Той от своя страна е изключително сериозен за всеки изследовател. Става въпрос за разночетенето на изворите, преповтаряемостта при използването им и боравенето само с елементи от тях.

   Повечето учени, занимаващи се с (прото-) българската история, по принцип използват един и същи набор от древни извори, който е изключително малък спрямо наличната база. Съществува и текстови материал, който все още не е познат на науката, независимо че се споменава в изследванията. При тази отбелязана методика, използвана в много от разработките, то те в момента са безкрайно неустойчиви, податливи на критика, неудовлетворяват със своите изводи и теории, които скоро могат да бъдат изцяло оборени.

   Прави впечатление, че след като се достигне някакъв извод от древен извор, вниманието върху текста отслабва значително от страна на научната общност. Продължава да се преповтаря най-вече само изводът. Някои изследователи не познават извора. Често цитатът, който предлагат е объркан, неверен или преразказан. Този начин търпи много критики, защото чрез него се губи пътят, по който се извършва едно коректно изследване.

   В историографията продължава да съществува един факт, който е вреден не само за този раздел на науката, защото той оказва влияние и в други научни области.   Когато успее да се утвърди от някоя научна школа определена хипотеза, тя бива приета от повечето учени и започва да се преповтаря в научното пространство. Много от термините в историграфията така са получили определенията си и колкото и да са неверни те биват преповтаряни и днес. Така например термини като индо-европейци и производните от тях са едни от най-необмислените категоризации на част от земното население в древността и в съвременните изследвания те по-скоро само затрудняват всяка научна разработка. Досега не са съществували славяни и от този измислен термин доста изследвания също буксуват, неможейки да предложат важните си изводи, а изкривявайки анализите заради грешно поставените основи. До този факт всеки изследовател би достигнал, когато предложи за превод на съвременен език древен документ,  където присъстват етнонимите склавени, анти, венети и словени. След подобен опит, да се направят преводи на средновековни текстове, видяхме как доста добри учени изкривиха преведения текст на няколко места, за да достигнат съответните термини до варианта, при който се появиха славяни, което изобщо не отговаряше на истината.

   Необходимо е и когато се подхожда към някой извор той винаги да бъде преглеждан в цялост, както и връзката му с всички останали текстове от неговата категория. Така например днес много хора определят Авитохол като основоположник на българската държава, но така и не могат да определят къде е мястото на този текст и поради каква причина е вмъкнат пасажа точно там, а също и каква е ролята му спрямо останалата част от документа.

   Доста изследователи достигат до безкрайно грешни изводи при анализа на някой древен извор, непознавайки философията на мислене и терминологията, с която се е боравело през съответната епоха и е основа на текста. Херодот пише: „…скитите първи били нахлули в Индия, надвили в боя излезлите насреща им мидийци…”

   Така и не се отчита фактът, че сведенията, които използва Бащата на историята, имат доста древен корен и са в преизказно наклонение. През времето, когато са се случили събитията, с терминът Индия е била назовавана цяла Азия. Чрез названието Азия е посочвана само Мала Азия, докато със Синд е определяна днешна Индия. При един внимателен прочит на още няколко антични автори това безспорно може да се установи и да се разбере, че битката между скити и миди е станала източно от Каспийско море, а не в днешна Индия.

   В камбоджанска сказка се казва, че някога кхмерите живеели заедно с българите в Кавказ и последните са им дали културата. Не се отчита обаче фактът, че текстът е от много векове преди Христа, когато с Кавказ са били именувани повечето планини в Азия и Европа. Събитията съвсем не са се случили  в днешната планина, а някъде около Хималаите.

   Използването на неизследвани извори довежда до масови разногласия при създаването на изследователски възгледи за древността. Така например по-надлежно изследване на Анонимният латински хронограф (АЛХ) показва колко много недоглеждания има свързани с този античен паметник като се използва за цитат само едно изречение и то неанализирано коректно.

   Интерес предизвиква и фактът, че повечето български изследователи в момента извеждат произхода на българите от траките и то от периода преди Чрноморския потоп, като този потоп бива определян като Ноев. При цялата тази теза, когато се ползва като документ АЛХ се изважда като създател на българите Зиези, който е потомък на Сим. Същевременно за създател на траките е представен Тирас от Йафетовото коляно, който също е потомък на Ной. Според нас първоначално далечните ни предци са се назовали Перке. Възникването им като групи племена със самосъзнание за народ е станало много години преди Черноморския потоп и най-вероятно техният създател, като персонаж от Библията, е бил Енох. Що се отнася до потомците на Ной, то това са водачите на отделните групи, които се обособяват в различни земи след потопа и по този начин перке се разделят на много подплемена, но не и на целия човешки род, а по-скоро отново най-вече до предци или събратя на българите. 

   Самият Хронограф е познат в три варианта. Двата, от 334 г. и 354 г., са анонимни, а третият е на Александър. По-различното, от Битие на Библията, е че текстът предлага след потомците на Ной и едно родово дърво на племената (народите) до IV в.

   Тук ще прегледаме няколко пасажа от Хронографа, които са били обяснени в други текстове априори и на места показват грешки в този документ. По този начин изведохме и други важни отговори по някои въпроси.

   Може да се направи изводът, според някои особености в поднасянето на текста, че базата данни с народите, използвана в текста е била налична до  I в. Другият важен извод е, че тюрки и славяни, дори до времето на Константин Велики няма, а траките не са асимилирани. Откриват се сведения, че британи има и то изведени от Йафетовия клон, което потвърждава и гледната ни точка, че тази народност започва да се оформя след изселването на някои (прото-) тракийски племена когато завършва Троянската война.

   Важен факт от документа отново насочва към вероятността Ноевият потоп да е бил Черноморския. При описанието на потомците към Йафетовото коляно са представени все племена живели още хилядолетия след потопа  около морето:

   „59.Гамер, от който (са) Кападоките.

   60.Магог, който (създаде) Келтите и Галатите.

   61.Мадае, който (създаде) Медите.

   62.Иуван, който (създаде) Гърци и Йонийци.

   63.Тобел, откъдето (са) Еталианите.

   64.Мосок, откъдето (са) Илирите.

   65.Тирас, откъдето (са) Траките.

   66.Кетин, откъдето (са) Македоните.

   67.и коляното (потомството) на Гамерите.

   68.Аскеназ, който (създаде) Сарматите.

   69.Рифан, който (създаде) Савроматите.

   70.Тогарма, който (създаде) Армените.”

   В друг пасаж свързан с Йафетовото коляно от Хронографа (на Александър)  се открива, че към тези потомци са и хуните, докато на тяхно място в преписа от 354г. са отбелязани виените. Тъй като досега науката не се е запознала с племе виени, то можем да предположим това да са витините. Към последното насочва и малкото препокриване в името, както и фактът, че в друг надежден античен документ е отбелязано, че хуните произлизат от витините. Същевременно се вижда, че сармати и савромати също са отбелязани към това коляно. Тези две големи племена са главно масагети, а последните са номади, но предимно от хун-ну групата. Всички са обвързани най-вече чрез генетичния репер R1. Установено е, че при хун-ну той се е развил в R1a1, докато при келти от групата на кимерите той е R1b, а при масагетите е R1a. Всичко това е важна част за съставянето на пълната картина на българската народност в процес на развитие и оформяне.   

   Другите няколко важни факта са, че и тук гърците са свързани с йонийците като същевременно пеласгите ги няма. Знаейки, че йонийците са изцяло пеласги то можем да предположим и защо не са споменати отделно. Също така се потвърждава и фактът, че преди изселването към западна Европа именно на галатите се гледа като на гали и точно те са свързвани с келтите.

   Интересно е и около Симовото коляно. Ще започнем с цитат на пасажа от 334 г.:

   „51.Елам, от който (са) Еламите.

   52.Асир, от който (са) Асирийците.

   53.Арфаксат, от който (са) Халдеите.

   54.Лух, от който (са) Лазите.

   55.Арам, от който (са) Итурите.

   56.зе Бул, от който (са) Лидите.

   57Гатера, от който (са) Гасфените.

(…)

   63.…Хелмодат, от който (са) Индиите.

   64.Сала, от който (са) Бетрите.

   65.Арам, от който (са) Арабите.

   66.Идурам, от който са Гамерите.

   67.Одреба, от който (са) Мардите.

   68.Лезел, от който (са) Партите.

   69.Деелм, от който (са) Зедирусите.

   70.Асал, от който (са) Хискитите.

(…)

   73.Авимилех, от който (са) Хирканите.

   74.Сабеби, от който (са) Арабите.

   75.Мамсвир, от който (са) Армените.

   76.Евилат, от който (са) Гимнософистите.

   77.(Зиези, от който (са) Вулгарите.)”

   Изключително важен е този текст, защото все още има учени, които възприемат, че Зиези е родоначалник на българите. Всъщност тук етнонимът, който се предполага, че е за българите е изписан с латинското V, което се чете В, а не Б, откъдето вулгари, ако е с латинска семантика ще означава простонародните, но ако е с арийската ще означава благородните народи. Освен това само този текст е поставен в скоби, което показва несигурността на автора при формирането на текста. Същевременно на същото място, но в текста от 354г. четем:

   „186.Които всички са Бактриани.”

   Освен това в този вариант на мястото, където в другия има информация за неизвестните Бетри, пише:

   „175.Салеф, от който (са) Бактрите.”

   В Хронографа на Александър е отбелязано още по-точно:

   „146.Салеф, откъдето растат всички Бактриани.”

   Съпоставяйки всички текстове, както и ползвайки базата на други по-древни, разбираме, че след Сала (Салеф) всички народи са все арийски или пряко създадени от ариите, поради което са причеслени към арийските или благородните. Самите те са се белязали освен с -ар (благородник), но и с -ана (благословен от небето).  Най-важното е, че Бактр, Бълг, Балх, Бахди са едно и също название на един и същ народ, но чрез използвани от него различни езици. Така, че ако се възприемат тези митологични персонажи за реални създатели на народите, то е по-коректно да се възприема Сала (Салеф) за прародител на българите. Това не са сериозни доводи, за да се използват като последна дума в историята. 

    Трябва да посочим, че тук са споменати и кимерите, които пряко са кимври, а те са тракийски племена, живели край северните брегове на Черно море. Същевременно, както и в Йафетовата група, за втори път са отбелязани и армените. От други антични извори знаем, че те са създадени от траките фриги и кимери, освен от местно кавказко население. Поради това при предната тяхна група са посочени по-вероятно предците им от Кавказ, а тук тези от мизийското и фригийско коляно. Двойното споменаване на арабите не смущава науката, защото това са т. нар. първи и втори араби.

   Най-важното е, че по стара традиция, науката още продължава да твърди, че всички симити са евреи. При положение, че Евер е син на Сала както твърди Библията и е представено в хронографите, че след Сала до  Евилат, всички са българи (бактриани), то е много по-коректно от научна гледна точка да определим, че евреите са с произход от българите или от ариите. Все пак сина не може да е родител на баща си.

   Последният факт се потвърждава и от генетиката. При евреите е установена почти същата генетична картина, както при българи и италианци. От всички обаче, с най-древни корени са българите. 

Като цяло, за да се извърши един по-качествен път в изследванията и всички факти, до които сме достигнали, безкритично да се приемат от световната наука, необходима е още много работа, свързана с древните извори на човечеството. Все пак не трябва да се забравя, че първо от тях историкът получава по различен начин предложена по-подробна информация за изследваната древност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *