Коренът – Константин Каменов

ИСТОРИЯТА ЛИ ЩЕ УЧИМ ИЛИ МАНИПУЛАЦИЯТА II ?

Константин Каменов

Интелектуално звено „Корени“  

Символът на керамичната школа

Символът на керамичната школа

   Когато се предлагат факти от българската история то неизвестните от тях са толкоз много, че винаги се двоумиш на кои сред тях да се спреш. Странното е, че големи специалисти ги използват вече целенасочено в своите изследвания, политиците от световна класа наблягат на тях, а в страната ни много хора преднамерено ги отричат като невъзможни. Важното е, че фактите не подлежат на критика и повечето дори не са представени от българи. Прави впечатление, че манипулацията върху историята ни е изиграла толкоз силна роля върху мисловността на народа ни, че дори и когато се удиви от фактите за миналото ни, на другият ден българинът отново разказва изопачената версия за произхода ни.

   Още буди голямо недоумение въпроса защо се преповтаря безсмислената гледна точка, че траките са нямали писменост. И последното се случва при положение, че изследователи като Харалд Хаарман, Рама Каушик, Асен Чилингиров и много други учени доказаха безспорно точно обратното.

   Още Платон, Ксенофонт и много други антични автори са записали изключително точно, че траките не само са имали писмо, но и много книги. Изократ твърди, че римляните са взели културата наготово от тези наши предци, а не от елините, а Плиний Стари допълва всичко като отбелязва, че голямото тракийско племе пеласги, но известно тогаз като етруски, занася едно от тракийските писма в Лациум. Книгите на античните историци, както и на Чилингиров, ги има на български и който се съмнява сам може да провери. Осен това фактите за древното ни писмо по тракийска линия са толкоз много, че това е само малка насока към туй, което би убедило всекиго. Мисля, че вече някои хора трябва да престанат да преповтарят като зомбита, че финикийците са създали писмеността, при положение, че в „Историческа библиотека” на Стефан Византийски пише ясно как тези племена само са променили вида на буквите.

   За да се убедят българите към какъв народ принадлежат, както като какви ни възприемат учените на света безспорно най-добре е да видят изследванията на чуждите специалисти за нас. Нееднократно сме отбелязвали, че историята е политическа наука. Затова на първо място се спирам на важни изказвания за страната и народа ни от политици със значима роля за развитието на света. Иска ми се да цитирам думите на японския император Хирохито, но все още те си остават само легенда, защото не разполагаме с достоверен източник за тях.

   Някога в Пловдив Мохамед Реза Пахлави се обърна към хората на площада с думите „Българи, изпратете учените си при нас. Музеите ни са пълни с факти за България, а на една карта на цяла Европа е изписано България.” Този последен шахиншах на Иран нееднократно е подчертавал значимата роля на предците ни за света и дори за по-старата Персийска империя.

   Доста важни са думите на френския президент Франсоа Митеран „Българите стоят в основата на човешката цивилизация.” Той е също един от значимите световни политици, който нееднократно подчертава значимата роля на българите за световното културно развитие. Често е отбелязвал и Възрожденската роля на богомилите за цяла Европа. По начало последното се знае и се възприема от повечето французи, но другият значим френски политик – президентът генерал де Гол отново се спира на най-важното „Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.” Същевременно и италианския президент  Карло Чампи показва, че и на Апенините са с тази гледна точка. Думите ясно отбелязват „Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация.”

   Когато значими учени, при мащабни свои изследвания, изрично наблягат на голямата роля, която са изиграли българите за културното развитие на света, останалите коментари са просто излишни. Както винаги в тази част първо ще обърнем внимание на няколко изречения от важнте  разработки на акад. Д. Лихачов. Същевременно да цитираш този учен с негови слова за българската култура си е доста сложен въпрос, защото текстовете му са не само много, но също така от ценни по-ценни. В крайна сметка избрахме нещо семпло, като всеки човек сам винаги ще намери и още по-важни изписани слова на Лихачов за българската култура:  „Миналото погълна Античността, Древния Рим, Гърция и т.н. Но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка. И затова трябва да я съхраним. Та, днешна България, да бъде не само последната отломка от Миналото, но и първата от Бъдещето…И нека не забравяме, че една малка нация може да се прослави не с военните си успехи, а единствено с постиженията си в областта на културата.”

   Не по-малко значими са думите на Арнолд Тойнби, където четем „България, спасявайки делото на Св.  Св. Кирил и Методий, е заслужила уважението не само на другите славянски народи, но и на човечеството и това ще бъде така, докато влагаме истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност. България не само е спасила делото на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство.”

   Подобен е възгледът и на Норман Дейвис „Когато България е била държава, Европа е ходила права под масата…Българите са в ядрото на европейската цивилизация.”

   Прави впечатление, че все още има хора, които не разбират смисъла на всички тези текстове, а се възхищават по-скоро само от прилагателните в тях. Така и не се досещат, че без делото на Св. Св. Кирил и Методий изобщо не се знае докога света щеше да си кара развитието само чрез трите канонични езика, както и докога щеше да умува дали да създаде училища за повече деца. Този голям проблем в Средновековна Европа е разглеждан в изследванията на много световни учени. Възгледът на Хари Салман е изграден върху твърдението му, че „ Трябва да се признае, че съществува дълбинна приемственост между Източна и Западна Европа в областта на културата, и заедно с това да се подчертае ролята на българите в предаване на нови цивилизационни импулси.”  

   От друга страна Роже Брнар достига до извода, който и други автори от този район оформят, че „Симеон е бил българският Карл Велики и дори по-щастлив от него, защото е положил основите на национална литература.”

   Шигеоши Мацуяма е един от големите културоведи на света. Изследвайки развитието и съществуването на значимите земни цивилизации, той също насочва вниманието към мащабната роля на българите за развитието на човечеството. Японският учен пише „Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.”

   Много хора не могат да възприемат защо е толкоз важно да се разглежда културата на една държава и нейното влияние за всички останали. Затова на тях се опитвам да предлагам повече сведения за българите, свързани с външността, както и уменията им, но така както са ни оставени от древни автори. Тук ще споделя съвсем малка част от един значим средновековен текст, както и от някои други.

   Арабският пътешественик Абу Абдаллах ал Гарнати, преминавайки през Волжка България отбелязва научното заключение, че: „Името „българин“ означава „мъдър, знаещ човек.”  Същите по смисъл са думите и на Ал Масуди, като той обръща голямо внимание на военните умения на предците ни, пишейки „Българите са огромен, могъщ и войнствен народ. Един български конник може да излезе на глава на 100 или 200 конници.” За тази битка на Тервел с арабите Алберих е документирал „В 717 г., когато Константинопол – столицата на Източно-римската империя, е обкръжена от 200 000 араби с 5 000 кораба българският  владетел Тервел спасява европейската християнска цивилизация и нанесе на арабите тежки загуби – 32 000 убити.”

   Във Византийски топарх X в. пише:„Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.”

‎   Още през V в. Магнус Феликс Енодий е написал: „БЪЛГАРИТЕ – това е народът, който имаше всичко, което пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.“

   Заслужава си да се четат и творбите на персийският поет Насири Хусрау, където словото е достатъчно без обяснение: „О, боже благий. Ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната.”  Другият персийски поет по невероятен начин го допълва, пишейки: „На оня свят, в рая, красотата на жените надминава  дори красотата на българката.”

   За да се разбере, че при българите нищо не е временно, може да се види, че факти от този род са поднесени от най-различни по народност автори и то през всички векове след новата ера. Не може да цитираме всеки, но все пак има някои, на които много държим заради мястото им в световната култура.

   Руският писател Лев Толстой определя: „Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора.”

   Ето и текст на арменските пътешественици Степано Кювер и Хугас Инджеджиян от XVII век:„Българите, силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си.”

   Френският философ и писател Мишел дьо Монтен пише:„В България по времето на хан Крум не са съществували думи като лъжа, измама, измяна, предателство, алчност, завист, клевета и безотговорност.”

   Ламартин стига до извода „ Този неукротим и патриотичен народ не може да бъде заробен за още дълго време. Той, подобно на швейцарския народ, от самата природа е създаден, да бъде свободен.”

   Все пак не е излишно да се знаят и едни други изключително важни факти. Освен Орфей, сред великите посветени на света, принадлежащи към българската етническа и културна общност са също Херакъл, Омир, Залмоксис, Буда, Заратустра, Лао Дзъ, Езоп, Декеней, Пнини, Вяса Дева и още много други. Арийските книги освен това, както и предхристиянските будистки, са дело на средноазиатската (древно-) българска културна група, независимо, че повечето от тях са запазени от индусите и би трябвало да се възприемат и като техни.

   Най-точният слънчев календар също е дело на българите като е копиран, но и преиначен от китайци и от маи, а Индия днес ползва като официален лунния български календар. Той е дело на саките, които са били от средно-азиатската българска група и са с корени от траките мизи, но…където и да копнете в културната история на света почти винаги ще намерите много факти за значимото дело на предците ни. Затова помислете си защо е тази постоянна манипулационна атака срещу делото ни за целия свят.   

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *