Коренът – Константин Каменов

ВИЗАНТИЯ – ИМПЕРИЯТА С БЪЛГАРСКИ ХАРАКТЕР

Константин Каменов

ИЗ „Корени“

ИЗ „Извори“  

    Когато се говори или пише за българския характер и дела по света винаги е трудно да се избере на кое да се спре специалистът, защото всичко е пълно с толкоз много информация, че не може да се спреш на малко факти. Поради начинът на днешното управление на страната малко хора днес могат да разберат, че едни от най-големите политици са изцяло с български произход. Някои от тях са дори своебразни националисти за другите държави, където са живяли.  Част от фактите за тях поместихме с Димитър Чиликов в първа част на „ОТКРАДНАТАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ“. Темата бе разработена преди повече от 10 години, защото дори на енциклопедично, световно ниво фактите и за подобни хора са преиначени и игнорирани, като всичко спрямо българите е фалшифицирано тотално. Тъй като медиите тотално публикуват неверните факти манипулацията сред целия ни народ е повсеместна и той все още не успее вече да си самоизгражда никакво себеуважение.

   Тук ще поместя отново един малък откъс от „ОТКРАДНАТАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ“, за да се запознаят тези, които не желаят да бъдат лъгани и манипулирани, за да не бъдат целенасочено управлявани и ограбвани. В скоби са поставени терминити, които показват какво се е случило с отбелязаните факти на енциклопедично ниво:

  „Българите, са основното население от античността и във Византийската империя. На някои учени те са познати чрез различните си тракийски племенни названия, на други просто като българи. Все още обаче малко хора знаят, че до края на Османската империя гърци като народност няма, защото древните елини са само култура, повила се като мисловен и политически продукт от предантичните траки. Освен това съвременните елини са в по-голямата си част с български ген и още в края на имперския период на турците, те са се изявили като фанариоти и са изиграли съществена роля, за да възникне в съвремието гръцка държава. За да се осмисли всички това е добре да се знае и родовия произход на управлявници и духовници на Визнатийската империя. Като начало само ще споделим, че византите, са антично тракийско племе и днес науката ползва им не само за отбелязването на период от съществуването на Константинопол, но и за съществуването на цял, важен период от съществуването на Римската империя.

„Двата големи християнски събора, случили се по едно и също време във Византийската империя, влияят върху целия тогавашен свят, но са продукт най-вече на българската народност. Идеите от Средикийския събор са възприети от император Константин Велики и се превръщат в основи на каноничното православно християнство. От Филипополския събор са идеите на ариянството, възприети предимно от българите. Около Филипопол често са се заселвали и големи общности на определяни като еретици християни. Всъщност това са били по-скоро духовните групи, чиито христови идеи са били предимно гностически. Между тях освен ариани, са павликяни, манихеи, богомили и други.   Имперската архиепископия Първа Юстиниана, създадена специално за българите, е на базата на идеите при ариянството.

   През изследването на Здравко Даскалов „Византия – дело на българите“[1] ще се спра на още важни подробности, показващи империята като мащабно българско дело.

със Здравко Даскалов след промоцията на книгата на Ганчо Ценов

със Здравко Даскалов след промоцията на книгата на Ганчо Ценов

    „Забележително е, че от 14-те византийски династии с техните 87 императора, нито една не е гръцка и почти нито един от тях не е грък! Както първата, така и последната на Палеолозите с 16-те императора са с Български произход. Палеолозите били от древна Фригия.” (с.123) Фригите са от древното тракийско племе бриги, от което възниква и името българи.

   „Българска е малката Аморийска династия, произлизаща от фригийския град Аморион. Българин бил и нейния създател Михаил II родом от Аморион. Малоазиатски, а не гръцки са били династиите Дука. Последният император от нея Никифор III, който е родом от Фригия също е  българин. От Мала Азия е и династията а Ангелите. Също не е гръцка и голямата Македонска династия с 17 императора. Създателят и́ Василий I Македонец е българин. Установил го е проф. Марин Дринов. Роден е в българското село Белипра, одринско. Във Византия Македония е била одринска Тракия, а област България е била днешна Македония.”(пак там.с.123)

   „Династията на славните Комнини, една от най- интелектуалните, не само,че не е гръцка, но е и българска! Комнините са били от южна Тракия. Ак. Иван Дуйчев съобщава, че има безспорни извори за единствената византийска писателка и историчка княгиня Ана Комнина, дъщеря на император  Алексей Комнин, че е българка и потомка на цар Самуил. Лично тя пише, че майка и́, императрица Ирина, е била внучка на един от синовете на последния цар на Първото Българско царство Иван Владислав. В същото съчинение тя посочва като свои сродници по майчина линия Радомир Арон, син на Арон – Иван Владиславовия син.”(пак там.с.124) Организираното съзаклятие срещу император Алексей Комнин в края на 1007 г. от братовчедите и́ братята Арон и Траян потомци на Иван Владиславовия син Арон, били висши византийски съновници, или са живеели в двореца като родственици на императрицата.

„… факти потвърждават твърдението на Йордан Вълчев, че Василий II създал българската Охридска архиепископия договаряйки се с Пресиан Алусиан за образуването на дуалистична държава помежду Византия и България. Й. Вълчев нарича Алусиан цар Алша и че той бил обявен от Василий II за съимператор и че той като скопец нямал семейство и деца. Вълчев твърди още, че Алусиан със семейството си се преместили в Константинопол. През 1025  Василий II починал. Престола трябвало да се заеме от Алусиан. Братът на починалия император извършил дворцов преврат и узурпирал престола под името Константин VIII. 34 години продължили безкрайните дворцови борби. Неговата Теодора през 1055 г. успяла да го вземе за една година. Алусиан бил вече много възрастен. Предната година предоставил царствените си права на синовете си Василий и главно на Самуил Алусиан. От времето на Пресиан Алусиан е  присъствието на потомците му в Цариград и двореца и участването им в ръководството на държавата.”(пак там.с.124)

   Византия е създадена от българинът Константин Велики роден 272 г. в Ниш населен изключително от траки, включително и областта му. Баща му Констанций Хлор е мизиец роден в  северна България значи българин. Майка му е тракийка от Ниш пак българка. Константин е чист българин. „Прави столица на източната римска империя гр. Византион на  Босфора, преименувайки го на свое име. Константин Велики обновил и благоустроил новата столица, като я водоснабдил и канализирал според  Анонимният хронограф с най-хубавите тръби – българските.” (пак там.с.125)

   „Улфила (от гетите;м.б.), … имал догматични различия с Цариградската патриаршия относно триединосъщноста на Св. троица, в това се изразявало българското еретичество. Константин Велики бил негов приятел и го покровителствал, защото считал, че Улфила е прав и защото му е сънародник.”(пак там.с.125)

   Императорът, с испански произход, Теодосий I, бил наследен от българин – Лъв I. „Той бил от тракийското племе БЕСИ, живеещи по средното и горно течение на р. Марица някъде между Пловдив и Рила. Цената на получаване на престола било убиването на силната личност на империята сънародника му трак Аспар, от когото се страхували противниците на българите. Лъв I туря начало на нова династия носеща името му. Няма деца. Трак бил и внук му Лъв II управлявал 1 година, заместил го вуйчо му Василиск, също българин, шурей на Лъв I, чиято сестра се казвала с българското име Верина. Следващият император е Зенон Исавър от Мала Азия. Наследил го българинът от Дурацо Анастасий I управлявал до 518 г. С право д-р Ценов го нарича ренегат. Той се обявил срещу сънародниците си. Въпреки това в съдбоносни моменти се опирал на тях. Довереният му пълководец е Йоан Скит, който потушил голям бунт на исаварите. Анастасий угоднически, за да смаже българското присъствие в Цариград и империята изгонил българският патриарх Македоний и го заточил заедно с българските владици в София, Охрид, Кюстендил, Ниш и Никопол – южният близо до днешния Гоце Делчев, за да обезглави българската църква. Това довело до голямото въстание на Виталиан българин от Шумен, племенник на патриарх Македоний по майка. Това българско въстание избухнало в Добруджа, скоро то обхванало по- голямата европейска част на Византия, подкрепено масово от населението. Виталиан стигнал до Цариград, обградил го. Опитал се да го превземе, но не успял. Без да прекрати въстанието се оттеглил в Тракия. Прекратил го едва 518 г. когато император станал сънародника му Юстин, който веднага го взел в Цариград и го направил консул. Юстин бил българин от с. Ведряна Кюстендилско или Нишко. Българското му име било Истина, а жена му се казвала Любкина. Името му преведено на латински станало Юстин. Той довел за помощник племенника си роден пак в село Ведряна и носещ неговото име Истина. Юстин умира 527 г. Наследява го племенника му и за да се различава от вуйчо си добавя „иян“ и става Юстиниян. Майка му се казва Бегленица, я баща му Изток. Много вярно чл. кореспондент проф. Бешевлиев пише :

   „Около Юстиниян Велики имало много лица с тракийски имена, като висши военни и съновници. Това не е случайно. Юстиниян Велики дължал на сънародниците си, затова се опирал на тях. Най-добрият му пълководец и довереник бил Велизарий роден в Герман – днешна Сапарева Баня, племенникът му Германий , началникът на конницата Руфин и др. негови съотечественици.(…)”(пак там.с.126-127)

   Юстиниян, започнал обратен на романизирането процес в империята като наблегнал на укрепяване на  българската самоличност на водещия народ. Това можело да стане „…само ако създаде независима от Цариградската патриаршия българска църква на територията на Византия. С новела N11/18 май 535 г. той я създава, наричайки я на свое име „Първа Юстинияна“. В нея не били включени църквите на българските федерати на юг от Искър, които не били подчинени на Цариградския патриарх.”(пак там.с.128)

 „В „История на Византия“ от руския историк Левченко пише , че когато Юстиниян Велики поел престола, отпочнал веднага твърди мерки срещу еретиците, давайки им тримесечен срок да се откажат от ереста си и да предадат църквите си на православните, забранявайки им да заемат държавна работа. Тази разпоредба не се отнасяла само за арияните, каквито били българите.”(пак там.с.128)

   „Българинът Юстиниян Велики е най-големият византийски император във всичките си изяви : вътрешна политика и усъвършенстване структурата на държавата, блестящо законодателство, което и днес е в основата на цивилистиката на съвременния свободен свят, величественото строителство, връх на което е църквата св. София в Цариград и във външната политика с огромните териториални завоевания и възстановяване на Римската империя в нейната стара цялост.”(пак там.с.129)

   „Интересно е да се знае, че Магнаура не е гръцка или латинска дума, а старобългарска, от където следва, че школата е създадена от българите и затова носи това име.Единствената жена историчка и писателка е българката Ана Комнина. Да не забравяме, че създателят на източното православно църковно пеене, великият композитор и музикант Йоан Кукузел е българин. Той за делото си и светия си живот е канонизиран за светец. Още по важно че ритмите в това пеене са български.”(пак там.с.130)(игнорирано и изопачено)

   Трудно може да се разбере, освен от редките специализирани изследвания, че падайки и под Византийско, и под Османско робство българите не се загубват  като народ, а дори продължават да играят важна роля и в световен план. От някои арменски източници научаваме, че когато Византийската империя е завладяла България синът на Иван Владислав, познат под името Арон Булгар е от първите управители на ранната арменска столица Ани. Когато през 1048г. византийците воюват с тюркските селджуци, българския аристократ води една от трите армии на християните, като през този период той владеел и Васпураканския край (игнорирано).

   Независимо от падането под византийска власт българите не само се съхраняват като народ, но се запазва и родословието на българските династии. Един документ от средата на XX в. показа, че  потомците на Самуиловата фамилия и до днес живеят, чрез едно от разклоненията си в Италия. „Родословното дърво започва изрично с надписа: „Империя на българите“ /на италиански/… Под Империя на българите, четем:

SAMUEL + 1014

986 ZAR DES BULGARES

   Въпреки че носи печатите на италианските институции, за да има силата на документа, цялостното изписване е на ръка. В други листове обаче е използван и машинопис. Особено ценни са печатите и заверките от Министерство на външните работи на следвоенна Италия.

   Генеалогичното дърво е от два клона: единият – преминаващ през династиите на Византия, и вторият – съединяващ се с италианската фамилия. Всички родови разклонения са проследени най-подробно чак до 1953 г.

   С особено значение е оригиналният документ – извадка от стр. 103, том ХХVII под № 7046.

   Едно налагащо се пояснение

   В Италия и до днес съществува специална институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Книгата се нарича Tabella per I’iscrizione nei libro d’oro della nolilla Italiana.

   За да извоюва правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия трябва да представи научно проверени свидетелства.

   И едно съществено обстоятелство – в libro d’oro имат право на вписване и родове, чието потекло е от чужда династическа кръв, стига тя да установява в края на краищата фамилия, която е свързана със страната. Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии благодарение представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия.”(игнорирано)[2]

   Още през VIII в.пр.Хр. в Анадола се заселват голяма група кимери и заедно с малоазийските траки във Византийската империя дообогатяват българските колонии по света, започвайки и те да се назовават българи. През XI век, когато там се опитват да се заселят селджуките тези българи и Византия като цяло ги отблъскват. Още по-късно кимерийските българи имат и едногодишен конфликт с караманите. След това се обединяват и възниква Караманската държава, за която във всички извори пише, че е българска и се простира на планините Булгар даг и Кония в Анадола. Няколко века не позволяват и на османците да ги завладеят.Тази държава окончателно загива в началото на XVI в. Интерес предизвиква фактът,че независимо от мюсюлманския и́  характер, последният владетел, който я управлява е  българката християнка Катерина. През 1921г., когато Ататюрк става министър-председател на Турция проф. Асъм е първият, който се осмелява да публикува откъси от „Книгата на Караман”, както и някои други документи, даващи информация за значително българско присъствие като население и територия в Анадола. Той отбелязва в свои изследвания, че „може с основание да се мисли, че християните, които днес се намират по онези места и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи”.

   Интересно сведение от XII в. ни е оставил Абу Мансур ал Хазини, който съобщава за „българските страни Сувар, Булгар и Анкара…”, като последната е едно от важните места, където са летували и зимували български джемаати –юруци.

   Важно е да се знае, че и най-големият рудник, където се е добивало олово и алуминий, е в тези български земи и с някои прекъсвания, след края на тази българска държава, е продължил наново в началото на XIX в. до Първата световна война (игнорирано).

   Във времена, когато България е вече под Османско робство, венециански зографи искат разрешение и помощ от султана, за да могат да стигнат до Боянскта църква и да създадат нейно копие, определяйки я за най-добра от своя вид в тогавашна Европа. Документът се пази в Истанбулската библиотека, но сведение за предренесансовия характер на българската култура и влиянието й върху цяла Европа почти не може да се открие в енциклопедиите (игнорирано).

    Когато настъпва времето на Европейския ренесанс България е под Османско владичество. Независимо от това, много от богатите фамилии от териториите на днешна Италия и Франция са с български корени, но по-важното е, че именно тези родове спонсорират изкуството, културата, както и доста от морските походи, причислявани днес към Великите географски открития (игнорирано).

Дори през периода на Османско владичество има множество факти, които са ценни за енциклопедичната книжнина, но и аз ще прескоча този период, за да се спра на факти от европейско и световно значение, които са свързани с нашите земи и културата на народа ни, но са избягвани в разглежданите научно-популярни книги. Все пак важни са думите на значими хора в науката, изречени за България, българите и културата им. Все още сякаш те се бият със самите енциклопедични сведения и при споделянето им в книгата, използваме само част от тези на  живелите скоро и някои живи учени.

   Най-популярни си остават текстовете на акад. Д.Лихачов, а от тях ще извадя само „Българите са най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. България е държава на духа.“

   В този дух е и виждането за българите на проф. Норман Дейвис, който отбелязва: „Българите са в ядрото на Европейската цивилизация!”

   Другият учен, посветил живота си на изучаването на древната България, унгарският проф. Геза Фехер  споменава в едно свое изследване: „Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията, като цяло на Европа!”

   Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че  „… В света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската. Разширявала си границите посредством своето силно културно влияние.”

   Японският професор Шигеоши Мацуяма подчертава, че  “Българската държава е между седемте световни цивилизации”, а проф. Хари Салман, на база изследванията си, подчертава: „Трябва да се признае, че съществува дълбока връзка между Източна и Западна Европа в областта на културата и заедно с това да се подчертаят изключителните заслуги на българите в прехвърлянето на нови културно-цивилизационни импулси към Запада от дълбока древност.“

Същевременно в ИЗ „Корени”, след свои дългогодишни изследвания уточнихме, че българин е със значение Духовноиздигнат благородник, след което погледнахме по още по-особен начин важните неща, свързани с българите след края на Османското робство.   

Когато през ХХв. Турция извършва геноцид спрямо арменците в станата си, България е първата държава, която официално протестира срещу този акт и приема доста от пострадалите семейства, предоставяйки им места за заселване, както и помощи, с които на първо време да успеят да преживеят (игнорирано).
    Подобни актове на състрадание и откликване на чуждата болка българският народ е извършвал многократно през вековната си история. За да спомена най-популярните от тях ще направя малка ретроспекция във времето и ще се върна към периода преди падане на България под Османско владичество. Точно тогава, подгонените от Испания евреи-сафардити, търсят спасение, бягайки на изток из Европа. Нито една от тогавашните държави не им го предоставя. Това прави цар Иван Шишман, който с грамота им предоставя място около Видин за поселване. В същото време България загубва суверенитета си, но тогавашният Османски султан препотвърждава грамотата на българския цар. По този начин споменатата група от хора е спасена (игнорирано).

   „Не един и двама са политиците на света,чиято родина е България и чиито корени са български. След като отделих изключително дълга част на Византия, с нейните преобладаващо български, императори, то ще спра и на политици от по-ново време. Трябва да се знае, че и предхристиянска Армения, и Персийската империя до същия период са управлявани почти изцяло от династиите Пахлави, Аршакиди и Сасаниди. Те произлизат все от царския град на арийска България, столицата Балх (игнорирано).

   Създателят на Турция е определяният като Баща на нацията – Ататюрк. Имало е вероятност, ако империята окончателно се разпадне Турция да не възникне. Самата империя е Османска, по името на основателя й Осман, а не турска. В началото на XX в. българският помак от Солун Кемал паша създава Турция и получава заслужено прозвището Ататюрк. По неговите идеи се предвиждат свободи за всички народности и вероизповедания в държавата. След неговото кратко управление това не продължава да се случва (игнорирано).

   Идеологът на Велика Сърбия е българинът Никола Пашов. Той е преселник от тетевенско в Сърбия. След смъртта на баща му, майка му се жени за сърбин. Тогава името му е променено на Никола Пашич. След една от поредните войни между Русия и Османската империя, той става министър-председател на Сърбия и прокарва велико шовинистките си идеи (игнорирано).

   Един от най-добрите президенти на Гърция бе българинът от Беломорието Константин Караманлис.Истинската му фамилия е Караманев, а неговите най-близки роднини доскоро живееха в Асеновград. Заради случаи като президентството на Караманлис в Гърция бяха хвърлени милиони долари ресурси, за да бъде преиначен произходът на каракачаните. От тракийски той трябваше да бъде фалшифициран на гръцки. Като изключително млада народност гръцката не успява да заличи истината, но вкара много съмнения след различни лъжливи текстове (преиначено).“

   Накрая само ще допълня, че важните факти за българите са от такъв характер, че като работиш с тях винаги се възхищаваш и удивляваш, а същевременно никога не можеш да споделиш всичко на желаеещите да го знаят. Така например само за „ОТКРАДНАТАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ“ сме предвидили няколко тома, като същевременно в тях ще предложим само една малка, незначителна част от всичко ценно.

[1] Сб.България в световната история и цивилизации – дух и култура. Варна. 1998.,с.121 – 133

[2] http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=489

 

2 коментара за “ВИЗАНТИЯ – ИМПЕРИЯТА С БЪЛГАРСКИ ХАРАКТЕР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *