Коренът – Константин Каменов

ВЕЛИЧИЕТО СРЕЩУ БЛАГОРОДНИЦИТЕ

Константин Каменов

ИЗ „Корени“

   Сред разнасящите ИДЕЯТА БЪЛГАРИЯ далечни български предци към света се е гледало според вертикална ориентация. Всичките им виждания са построени върху а-позицията Бог-благородници (хора), по-известна като позицията

                                                                                                                            РА-АР.

Рамзес II – фараон приел (прото-) българския възглед за света

Оттук следва и виждането, че всички народи са равни пред Бога и че те произлизат от него. Дори племена (и народи), които не са спазвали Божите закони или са извършвали най-различни зверства, са били приемани за равни от (древно-) българите  и на тях не се е гледало враждебно. До тази позиция се е стигало от логиката, че щом са създадени от Бог независимо какви по характер са хората, то те са полезни за развитието на света като цяло. Най-елементарният пример от този ред разсъждения е, че всеки може да се огледа в другите и виждайки техните грешки да се опита да не ги повтаря. По този начин сам издига себе си в по-доблестна позиция пред Бог. Ненапразно, дори във Византийски топарх от X в. пише „Те – българите – бяха считани за най-справедливия народ – и народите и градовете се присъединяваха към тях доброволно.“ В немалко древни извори освен това е отбелязано „при българите няма робдство”.

   Далечните предци са се нарекли благородници (арии), защото са спазвали принципа за равнопоставеност между хората  и защото са изпълнявали Божията мисия да разнасят познанието сред възможно по-голям кръг от народи. За разлика от тях обаче при други племенни групи, които започват да се консолидират като народности доста по-късно, се възприема представата за хоризонтална ориентация на хората по света. Така при древни евреи, китайци, древни елини и други се формира виждането

                                          НИЕ и ВАРВАРИТЕ.

паметта  за благородниците може да се открие дори в татуировките на още племенни култури

паметта за благородниците може да се открие дори в татуировки на хора, живеещи още в племена

Като малък пример можем да посочим фрагмент от „ЮИГУН“ – раздел от анонимната, класическа древнокитайска книга „Шаншу“, където е отбелязано:”Силните и храбри варвари (разбирай хуните и ариите;м.бел.), скрити в горите, планините и пустините, задълго и трайно отделиха източноцентралната култура, от западно средиземноморската и южноиндийската…” Разтълкуван в аналитична форма този възглед може да бъде представен като: Ние сме избрани от Бога, всички други са нискоразвити същества, хора с бедна култура и нечисто потекло (мръсен и нечист народ). Дори Теофан Изповедник в Хроника от VIII-IX в. продължава да използва тази терминология и независимо, че пише за император с изцяло български корени той категоризира по следния начин народа, който му се противопоставя: „…Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този (Константин Погонат; м.бел.), който е направил свои данъкоплатци всички – на изток и на запад, на север, и на юг – да бъде победен от този мръсен и новопоявил се (нечист) народ (българите; м.бел.).” Това виждане най-добре прозира в творенията на автори, приели културата на споменатите народи. Ананий Флор много добре го показва през I-II в. Когато пише за една от поредните битки на Марк Крас срещу траките в текста му събитията звучат така „Страшно е да се каже колко са били мизите свирепи и сурови, колко са били дори варвари между самите варвари. Един от вождовете им, като въдворил тишина, отправил към римската бойна редица тези думи: „Кои сте вие?“ Отговорено му било: „Римляни, господари на света.“ А той казал: „Така ще бъде, ако ни победите.“ Тези думи приел за щастливо предзнаменование Марк Крас. Веднага мизите заклали кон пред бойната редица и дали о6рок да принесат в жертва и да вкусят от вътрешностите на убитите вождове.“

   Тези два възгледа за структурата на света и отношенията между народите много често довеждат до големи военни стълкновения. Ние обаче не можем да ги съдим и за това само ще повторим нещо, което древните българи са използвали при подобни ситуации. ”БОГ ВИЖДА” или познатия като текст  от каменна колона във Филипи IX в.: „Персиан, от бога архонт на многото българи, изпрати Исбул, капкана, като му даде войски и ичиргу боила и кана колобра. И капканът към смоляните… Който търси истината, бог вижда, и който лъже, бог вижда. На християните българите направиха много добрини и християните ги забравиха, но бог вижда.”

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *