Коренът – Константин Каменов

КОДЕКСЪТ НА ПРЕДЦИТЕ – ДУХОВНА МИСИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

Константин Каменов

ИЗ „Корени“

                Когато при един от военните походи на хоните (хунни), техният едноименен принц е оставен за наместник във владението им Варна (град в югоизточното Прикаспие), започва потопът в северните предели на Каспийкото езеро, чрез реките Волга и Урал. Освен превръщането на езерото в море, водите му започват да се разливат на изток и да заплашват с унищожение хонските поселища. Населението моли за помощ принца-наместник. Според

                                                                                                          “ЗАКОНЪТ НА ПРЕДЦИТЕ”

 (Законите на Ману) обаче  той нямал право на никакъв държавнически акт без разрешение на старейшените. По това време те са били на война. Трогнат от молбите на жени, старци и деца, здравият като канара Хон, повдигнал част от земята, образувайки вал срещу прииждащите води. Така спасил голяма група от народа си. Оттогава Каспийско море е наречено Българско, което насочва към тезата, че етнонимът БЪЛГ е на повече от няколко хилядолетия пр. Хр.

                След като се върнали от военни действия, старейшените, начело с княза, изказали благодарност на спасителя-принц. После обаче, според “Законът (кодексът) на предците” били длъжни да го изгорят, защото нямал право да взима решение в тяхно отсъствие. Лично князът направил кладата и запалил сина си Хон. Чрез пушека принцът се преродил в небесен дракон (ВЕР), назован от хората ,според техния си език, Юй.  Според вярванията на това коляно от дедите ни, тъй като бил благородник на земята, той  станал част от Бога горе на небето. От този  ден нашите  владетели от хонската група започнали да позовават властта си на възкръсналия принц-Божия Син (помощник) ЮЙ. Така  титлата станала ШАН-ЮЙ. По-късно, когато позоваването в Бога на дедите ни с това прозвище започнало и при Балхария (=България)-Бактрия, титлата там станала КАНАС ЮЙГИ. Целият превод гласи – ОТ (ГИ-постпозитивен предлог)  БОЖЕСТВЕНИЯ ДРАКОН (ЮЙ) (поставен) ВЛАДЕТЕЛ (КАНАС). Разчитаме по този начин титлата, защото, когато една древнобългарска дума е многосемантична (или съставена от няколко думи), то тя се разделя на съставящите я лексеми , които се превеждат от най-дясната към най-лявата.

                   Впоследствие, когато с

                                                                НЕБЕСНИЯТ ДРАКОН  ЮЙ (IYI)

                                                                                                                       бил персонифициран целият космос или по-точно казано звездите в небосвода, титлата добила частична промяна. КАНАС се трансформирало в КАНА, а С преминало към ЮЙ, което от своя страна се разфонетизирало в ЙУЙ, ИУИ, ИВИ, ИБИ. Постпозитивният предлог се запазил и така се създала титлата КАНАСУБИГИ (СУВИГИ;      СЮИГИ) с превод ОТ ЗВЕЗДИТЕ (поставен) ВЛАДЕТЕЛ.Титлата се променя в зависимост от това, кои мъдреци са най-приближени на владетеля (тези почитащи слънцето, луната, звездите или Юпитер).

                Пододбно развитие на титлата се забелязва и при шумерите. След потопа, описан в “Историята на Зиусудра”, царската власт се възстановява в град Киш или точно преведено на езика на шумерските жрци ЦАРСКАТА ВЛАСТ Е “СПУСНАТА ОТ НЕБЕТО”. Този пасаж ни показва, че при двете родствени групи – ХОНИ  и ШУМЕРИ, владетелите започват да търсят упование на властта си в небето и от небето. Първите “изпращат” най-доблестния горе във висините, за да приемат упование от него, а другите чакат отгоре да им се спусне доблестта, която е загинала при потопа, за да има в какво да се уповават, когато управляват.

                 И тъй като започнахме да разглеждаме въпроса за Бога, ще се спрем по-подробно и на сакралната лексика. Така например, една от думите, която е запазила звученето и значението си и след разделянето на протобългарите (=прототраките) е названието за БОГ. След периода на консонативното писане, когато то започва да преминава сред  разделените групи на дедите ни в смесено с вокали, при траките тази дума се произнася като ДИВИ. Изписва се DIYI, където ипсилон (Y) се произнася като днешното В. При хонската група протобългари, когато от нея са се отделили шумерите, D изпада, а Y се произнася ту като В, ту като У. Така след като се появява прозвището за БОГ – ЙУЙ, както и по-късното СУВА (=СИВА=СИВИ= божествена звезда). В е консонативният корен за БОГ (преминал при вокализирането във ВА). Тази промяна се реализира, защото за първото, най-висше същество, се използва и първата буква, която при консонативната древнотракийска (=протобългарска) система е била В. С преминаване към смесено с вокали писмо В се разделя на две съгласни, като предхождащата е Б. Дори и в по-сетнешните наши говори и писмености първата съгласна се използва за начало на думата, с която е назовано най-висшето същество. З и С са консонативите за звезда. Д, с вокал към него И, е със значение за ВИСОК, в смисъл на ДУХОВЕН или ДУХ. Така още в дълбоката древност, след края на Атлантида, е запазено названието за БОГ ДУХ (ДИВИ), БОГ ОТЕЦ (ЗЕВС=ЮВИ (ЙУЙ) ПАТЕР). И до днес знакът IYI може да бъде забелязан по иконите на Свети Доместос (Домест), закрилник на животните, както и върху иконите на Сети Архангел Михаил. Тази традиция се спазва от иконографската школа в Дедеагач (Беломорска Тракия)

                 Най-интересното е, че идеята за

                                                                               СВETАТА ТРОИЦА                                                                                                                                                                присъства още при Хоните, където техният принц (земен цар) е най-древният аналог, който предхожда историята за Йешуа (Иисус). Това са възгледи, които са познати и в идентичните духовни учения на есеи, брахмани, орфици и будисти. Проучванията ни доведоха до извода, че познанието за троичността на Бога е разпространявано сред атлантите, колкото и невероятно да звучи за някои изследователи това. Спасилите се от княжеството Ману, я принасят и популяризират и между  новосформирания етнос на прототраките (=протобългари). В старогръцкия вариант на мита за Хермес се отбелязва, че той е внук на Атлант. Това косвено потвърждава виждането ни, че познанието за Светата Троица идва от потъналия континент. Всъщност този Бог древните елини взаимстват от египтяните, където неговото прозвище е ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ. Семантиката на втората част от понятието е превеждана като ТРИЖДЕВЕЛИКИ. Терминът е преминал чрез средноазиатски клон на протобългарите в африканския континент. На един от древнотракийските диалекти той се разделя на четири лексеми. Преди да ги разгледаме ще отбележим, че този диалект си схожда със старобългарския език, като най-съществената разлика между тях е, че в диалекта преобладава беззвучността на съгласните, за разлика от езика.

                    ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ се разделя на ХЕР, МЕС,     ТРИС(Т) и МЕГИСТ. Хер е със значение СЛЪНЧЕВ БОГ, Мес е МЕСИЯ, Трис е ТРИЖ (ТРОИЦА, ТРОИЧНО), а Мегист е  МОГЪЩ. Целият израз може да се разтълкува по два основни начина: “СЛЪНЧЕВИЯТ БОГ МЕСИЯ Е ТРОИЧНО МОГЪЩ”, е единият вариант. Според нас обаче по-вероятният превод е: “СИЯЙНИЯТ БОГ МЕСИЯ (Е), ТРОИЦА,(Е) МОГЪЩ”. Поставяме спомагателния глагол и след двете определения, за да се разбере тяхната равнозначност, съотнесена към първата част от понятието, а не, че второто определение допълва първото. Както се вижда и от по-напред представения превод от древноегипетски език, сред този народ е била запазена по-голямата част от семантиката на понятието. Можем да кажем обаче, че оттук тръгва, продължилата хилядолетия, промяна не само на терминологията към познанието за Бога, но и изопачаване на самото познание. Така се стига до древните елини, които принизяват това свещено прозвище до нивото на едно второстепенно божество. Още по-силни вмешателства се забелязват при древните евреи, които свеждат познанието за Бога до една елементарна племенна самовъзхвала, игнорирайки за целта по-голямата част от свещените термини. Дали това е извършвано целенасочено засега не можем да кажем, но при всички случаи резултатът е бил окастряне на познанието за Бога.

                     При траките, познанието за Светата Троица се представя не само чрез разглеждания термин, и според много точно персонифицирани формули. За разлика от тях древните елини разделят съставляващите го персонажи на три отделни лица, разпределяйки ги по космическия вертикал. Подземен Бог – Хадес-Кронос, земен и морски – Посейдон, а небесен – Зевс. В по-древното, тракийско познание за Бога, те са напълно равностойни и идентични, бидейки братя. След приемането на Християнството, споменатите наши духовни общности въздействат изключително силно върху ритуалистиката  на познанието за Бога, което Йешуа връща в изходната му, запазена от дедите ни, позиция, която част от древните евреи променят. Едва преди няколко века католически монаси успяха да забележат  сходството в много пунктове на древните наши духовни общности и католицизма (а също и на православието).

            В свое писмо от Лхаса свещеникът Иполит Дезидере пише на 10.IV.1716г.:“Що се касае до религията им (става въпрос за изповядваната в Тибетските манастири будистка религия;К.К.), те наричат Бог „Konchokchik“ или Единния Бог, друг път „Konchoksum“ или Троица Бог. Служат си с някакви зърна, върху които повтарят Ом, Ха, Хум. Те казват, че Ом означава разум (виж старобългарското Оумъ;К.К.) и  ръка – което е сила; Ха – светът (от Хай = царски дом; царски свят; високо поселище и т.н.; К.К.); и Хум – сърцето или любовта; и че тези три думи определят Бог.“

             Подобно е сведението на друг свещенник, който през същата епоха е посетил Тибет. Гербило споменава за церемониите на будистите като:“1. Ползване на Светена вода; 2. Служба с пеене, молитви за мъртвите“. Той добавя също:“Техните дрехи са като на апостолите по старинните рисунки; те си слагат митра, като епископите; и още – върховният им лама има почти същото значение както Папата за римокатолиците.“

              Почти същото е описанието на будистката ритуалистика от йезуита Грубер, който през 1661г. посещава Лхаса. Според неговите думи отново облеклото на ламите е оприличено с това на апостолите от старинните рисунки. Будистките церемонии си схождали изключително точно с католическия ритуал. И при тях присъствала идеята за инкарнацията, като основните правила на морала им били идентични със западноправославните. Грубер дори отива по-далеч като твърди че будистката религия е в съгласие   с римокатолическата по всички основни въпроси. Така например в тибетските манастири чествали жертвоприношението с хляб и вино, правели помазване на мъртвите, благославяли младоженците, молели се за болните, уреждали процесии, отдавали почит на мощи или на идоли (по-правилно е да се каже светци;К.К.), имали са манастири и метоси, пеели в хор по време на служба като католическите монаси, спазвали различни пости през годината, подлагали се на най-тежки покаяния (между които и бичуването), ръкополагали владици и изпращали мисионери, които живеели в неописуема бедност и боси през пустинята стигали чак до Китай. „Тези неща – добавя Грубер – видях със собствените си очи.“

              Хорас де ла Пенна, глава на Капучинската мисия, посетил същите манастири, заедно с Грубер, през 1661г., добавя:“По същество религията на Тибет е двойник на римокатолическата. Те вярват в Единния Бог и в Света Троица, в рая, ада и чистилището; правят ектения, подаяние, молитви и прошения на мъртвите; имат много манастири пълни с монаси и послушници, които освен трикратния обет за бедност, послушание и милосърдие, дават и няколко други. Те имат изповедници, избрани  между по-висшестоящите, и получават право от ламата или епископа, без което не могат да служат изповед или да налагат покаяние. Служат си със Светена вода, кръстове и броеници.“

                Монсеньор Хук, пътувал из Тибет през 1844-46 г., обръща също внимание на родството между култа към ламаизма и католицизма:“Кръстът, митрата, далматиката, фелонът, който главните лами обличат; службата с два хора; пеенето на псалми, изгонването на духове; кадилницата, висяща на пет вериги; благословията, броеницата, безбрачието, духовното уединение, почитта към светците; постите, процесиите, молебствията, Светената вода – всички те са сходни за будистите и за нас. Но би ли могло да се каже, че това сходство е от християнски произход? Ние смятаме така. Наистина не открихме нито в преданията нито в паметниците в страната категорично доказателство за усвояването им. Все пак съвсем основателно е да се направят такива предположения, които имат всички белези за най-вероятна правдоподобност.“

               Тези мисионери бъркат като предполагат, че будизмът е възникнал от християнството. Първо – Буда е живял преди Христос и второ – както брахманството, друидите (ученици духовници при (прото-)българите от Средна Азия) и будизма, така и орфизма, и есейството, чиято морално-етична и философска страна  стават основа на ритуалистиката на Завета, възстановен от Йешуа (Иисус). Всички те имат по-стар, общ протобългарски (атлантски – общочовешки) корен. Знанията, които пътешествениците определят за ритуали  са дадени при първия Завет от Бога на хората. Според нас това е станало поне около 100 000 години пр. Хр.

                Характерното и при двата случая (Хон и Йешуа) е жертвата и наказанието. Тези характеристики ни връщат още назад във времето (около 35 000 г. пр. Хр.), когато един от  титаните-Прометей   се жертва заради хората, след което обаче е прикован за наказание от висшия Бог (ЗЕВС) към скалата.Той е запазен  в спомените не с основното си геройство, връщането на огъня на хората, а със сполетялото го наказание. По този начин се появява и почитта към скалата (=ТАНГРАН), както след хилядолетия ще се появи почитта към кръстта. Така названието ПРОМЕТЕЙ се променя в друго, с много по-древен езиков корен, а именно  ТАНГРА (ТАНГ=СКАЛА и РА=БОГ СЪС СЛЪНЧЕВО СИЯНИЕ). Приковаването на титана е станало в Тракия, защото в тази епоха (преди Адамовия потоп, а и хилядолетия след това) като кавказки планини са възприемани и днешните Стара планина, Рила, Пирин и Родопите. Обяснението, което даваме за промяна на названията обаче не е толкова елементарно, колкото изглежда на пръв поглед. Най-важната причина, според нас, заради която, наказанието на титана измества на заден план неговия подвиг-геройство, е смяната на ценностната система, в която моралът заема най-подобаващо място и бива издигнат в култ. Преди да продължим с тези разсъждения, ще уточним, че най-вероятно Прометей е от Атлантида и като мит от този континент-държава е пренесен и сред новосформираните протобългари (=прототраки). За това говори и названието ТАНГ-РА, с което се почита скалата на слънчевия Бог, който е атлантски, доката неелинския, атински Бог е с лунна ориентация.

          Едно геройство, независимо колко е помогнало на хората, щом основите му се базират върху действия подлежащи на санкция, спрямо тогавашните разбирания за законност и морал, то преклонението и възхищението променят своята ориентация от постъпката към последвалото я наказание.

           Не можем да твърдим, че Прометей не е знаел какво прави. Напротив – един атлант (=титан или посветен  в Божиието знание човек знае какво прави и въпреки това той го прави, защото знае, че не толкова огънят ще спаси хората (в случая атлантите), колкото моралните устои. Моралните устои, които са изградени върху формулата – всяка лоша постъпка се санкционира, но на санкция подлежи и всяка добра постъпка, която обаче не е в рамките на законите от времето си. Тези принципи са в основата и на по-късно спазваните “КОДЕКС НА ПРЕДЦИТЕ “ (ЗАКОНИТЕ НА МАНУ).   

           Само санкционирани постъпки от втория вид и то извършени от високопоставени, просветени или духовноиздигнати личности, дават огромни основания на обикновените хора за вяра.

          Но да продължим с разсъжденията си за

                                                                                     ТАНГРА.

                                                                                                         Защо това название за Бог вече липсва в първата БЪЛГАРИЯ, изветна от древните извори повече като БАКТРИЯ, а всъщност самоназовала се БАЛХАРИЯ? Една от съставките на тази държава, освен БЪЛГИТЕ (балхите), са част от ХОНИТЕ, които приемат ново посвещение в благородство, този път като АРИЙСТВО, край горен Енисей и се вливат в държавата на БАЛХИТЕ вече не като ХОНИ, а като АРИИ. Така възниква името БАЛХАРИЯ.

            Вече описахме историята с техния принц Хон, който става ЙУЙ. След тази случка отново сред БАЛХИ и ХОНИ-АРИИ се променя почитта, от почит към ТАНГРА в почит към ЙУЙ. Тезата е, че това е станало, след като шумерите се отделят в Междуречието. Тя се подкрепя от факта, че сред този клон от протобългарите почитта към ТАНГРА се запазва, като само частично е променено названието. В намерините глинени плочки с епосите то се чете като ДИНГИР (Т се озвучава в Д; А преминава в И, а РА се премята в ИР). Промяната на звученето на названието не сменя обаче семантиката, която е еднаква и при двете думи. Една малка част от саките (предимно източното им крило),след като напуска Междуречието продължава почитта към ТАНГРА. Заедно с част от хоните, след хилядолетия я предават на  ТЮРКИ, МОНГОЛИ и ТАТАРИ,при чието създаване също взимат участие. По тази причина те са определяни като ТАНГРИСТИ. Промените и в техния диалект са същите като езиковите промени на шумерите (което отново насочва към общия им родов корен), откъдето ТАНГРА се изменя в ДИНГИР. След изпадането на Г и промяната на Р в Л (постоянно срещана промяна при всички протобългарски диалекти, както и Л в Р) се получава варианта

                                                                    ДИНЛИН.

                                                                                          Това не е название на наше племе, както е записано в китайските летописи, а по-скоро прозвище на подържащите вярата в ТАНГРА. По същия начин вярващите в ЙУЙ  (ЮЙ) са известни от китайските източници като Малки и Големи ЮЕЧЖИ (ЮИГИ).

            Но да продължим с разсъжденията за морала в постъпките и наказанията след провиненията.Освен пречистваща функция, тази форма съдържа в себе си и асоциация за страдание. Страданието от своя страна, във всички посочени случаи, е част от пътя на обожествения впоследствие персонаж. Тази част от неговия път, която служи за пречистване и корекция на негативното му отношение към действащите по това време закони и морално-етични норми. По този начин се коригира и почитта на вярващите от почит към наказания  в почит към пречистения.

             Тъй като направихме сравнение между

                                                                                    ХОН и ЙЕШУА (ИИСУС)

                                                                                                                                  трябва да споменем и двете съществени разлики между  тях. Докато първият спасява хората, то вторият се бори  да свърши същото, но за душите им. Хон възкръсва след изгаряне на кладата, докато Иисус, след разпъване на кръст.

              И за да завършим въпроса с названията, които са използвали дедите ни за обозначаването на Бога, ще отбележим, че от ДИВИ (впоследствие ИВИ)  произхожда терминът ЗЕВС, чието древнотракийско изговаряне най-вероятно е било ЗЕВ, със следното значение:

             З или С – консонативи за звезда. В – консонатив за БОГ. Така цялото понятие се превежда като БОЖИЯ ЗВЕЗДА. Трябва да се знае, че има прагматични понятия за звезди и духовни, при които звезди са само тези, които са свързани с Божията същност. ЗЕВС е древният ЮВИТЕР впоследствие приел формата ЮПИТЕР. По същество семантиката и на двете понятия е една и съща. Варианта ЮВИТЕР е по-късно тракийски, когато първоначалното И (ипсилон) в думата се чете като Ю. По този начин IYI (ИВИ; по-ранна форма ДИВИ, след което Д изпада) се произнася ЮВИ, а втората дума ТЕР е с точен превод ПЛАНЕТА , ЗЕМЯ или ЗВЕЗДА.

              След като разгледахме развоя на владетелската титла при хонската група протобългари, както и някои от промените на термина за Бог, трябва да допълним и още един важен възглед, който различава предците ни от другите племена и етносите. Сред разнасящите ИДЕЯТА БЪЛГАРИЯ наши деди на света се е гледало според вертикална ориентация. Всичките им виждания са построени върху а-позицията Бог-благородници(хора), по-известна като позицията

                                                                                                                        РА-АР.

                                                                                                                                           Оттук следва и виждането, че всички народи са равни пред Бога и че те произлизат от него. Дори племена (и народи), които не са спазвали Божите закони или са извършвали най-различни зверства, са били приемани за равни от дедите ни и на тях не се е гледало враждебно. Към тази позиция се е изхождало от логиката, че щом са създадени от Бог (независимо какви са по характер), то те са полезни за развитието на света като цяло. Най-елементарният пример от този ред разсъждения е, че всеки може да се огледа в другите и виждайки техните грешки да се опита да не ги повтаря. По този начин сам издига себе си в по-доблестна позиция пред Бог.

               Дедите ни са се нарекли благородници, защото са спазвали принципа за равнопоставеност  между хората и защото са изпълнявали Божията мисия да разнасят познанието сред възможно по-голям кръг от народи.

                За разлика от нашите предци, при други племенни групи, които започват да се консолидират като народности, се възприема представата за хоризонтална ориентация на хората по света. Така при древни евреи, китайци, древни елини   и други се формира виждането НИЕ и ВАРВАРИТЕ. Разтълкуван в аналитична форма този възглед  може да бъде представен като : Ние сме избрани от Бога, всички други са нискоразвити същества, хора с бедна култура и нечисто потекло (мръсен и нечист народ). Това виждане най-добре прозира в творенията на автори, приели културата на споменатите народи. Тези възгледи много често довеждат до големи военни стълкновения, започнати от развиващите разглежданата теория. Ние обаче не можем да ги съдим и за това само ще повторим нещо, което нашите предци са използвали при подобни ситуации  БОГ ВИЖДА.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *