Коренът – Константин Каменов

НЕМАТЕРИАЛНОТО ПО-ЧЕСТО ПОКАЗВА КОИ СА БЪЛГАРИТЕ – I ЧАСТ

Константин Каменов

ИЗ „Корени”

ИЗ „Извори”

Когато се пише за Шамбала може да се каже много. То винаги може да е безкрайно различно, но доста често е и пълно нищо, защото се пише без дори да се познава основното, което е най-важното. В „Корени” малко си позволявахме да пишем за важните духовни ценности, свързани с българите, особено за такива, които са се превърнали в духовен мит. В науката винаги се изисква да боравиш с много факти, а при духовното и вярата фактите са от друго естество и всеки си има своя гледна точка за тях. Тук ще насочим вниманието върху няколко важни въпроса от областта на културата, бита и духовното, които не само че доказаха истинността си като дело на българите и част от тяхната същност, но това бе сторено от чужди изследователи, които са достатъчно признати в света.

Започваме с факта, че никъде никой народ не се самоопределя като варварски, но с подобно определение древните китайски племена са отбелязали своите учители, назовавайки ги хун-ну (северните бели варвари). Същевременно тези европеиди се ползват от езика и писмеността санскрит, който днес в науката се разглежда като първия индоевропейски език. От санскрита, като основен език и писменост, са се ползвали и ариите, техните роднини от Средна Азия.

Това бе доказано дори от индуския професор Рама Каушик, койот през 70-те години на миналия век, на лекция в СУ”Св.Климент Охридски” определи надписа от Чипровския камък (вграден в една чешма) като най-стария САНСКРИТ в света (от около VI-то хил. пр. Хр.). На този език “НУ” се превежда като благородници, а ХОН е НАРОД ОТ СЕВЕРНИЯ СКЛОН НА ПЛАНИНАТА (разбирай Стара Планина).По някои от скалите й са открити древни халки за  връзване на кораби, което показва, че в един по-далечен период (средата на VI-то хил. пр. Хр.) нивото на река Дунав се е покачвало много и местните наши предци са ползвали и кораби за предвижване.http://www.korenyt.info/blog/2018/03/22/

            Фактът, че китайците не са променяли названията на другите племена и народи (като понякога са използвали някои от прозвищата им) се подкрепя от изворовия материал. Намираме много сведения и за юечжите  (=юигите; помазаните от юй-предимно масагетите и балхаро-бактрийците), и за Бо-ло(което се оказа, че не е Балх, както още пишат някои академични учени), и за Хе (Хай=високоиздигнати царственици), и за динлин (=съхранилите Тангра), и за много други(виж: Бейши, гл.97).

              Но да продължим с въпроса за благородството. В прародината (на Балканите) този възглед се е запазил сред много от тракийските племена. Те го показват в названията си с предходна позиция на вокала А, преминаващ в някои тракийски диалекти в О. В по-късен период, когато част от пеласгите-айгиалеи (група тракийски племена) се отделя, за да въведе нов вид култура и светоглед (виж: Изократ,Панагерик; Херодот,Книга седем,Ксеркс срещу Елада; Страбон,География,кн.VIII,VI,6), давайки началото на древноелинската мисловност, водещият в названието А-вокал, придобива семантична опозиция със значение НЕ.

                 БЛАГОРОДСТВОТО при ХОНИТЕ, отбелязано като НУ, е било загубено ( в мисловността на тези наши деди), защото, когато китайците нападат техните духовници в Таримската котловина, дедите ни използват знания, придобити още от атлантите, но забранени за употреба. Дълго време се колебаехме дали да пишем по този въпрос, защото досегашните представи за древността предварително са създали у всеки читател (дори и сред учените) погрешната представа, че далечните ни предци са били по-близко до маймуните по мисловност, отколкото до някоя развита цивилизация. Дори знанията, които са пред очите на всички ни под формата на различни съоражения и предмети и за които писахме в цялата книга, че все още са на светлинни години пред съвременната наука, трудно убеждават , че действителното културно ниво на (прото-) българите е   било много по-високо от това на днешния свят. Едни от последните разсекретени открития на американската астронавтика ни дадоха възможност по-свободно да пишем и по този въпрос. https://www.youtube.com/watch?v=YqOyjLBj200&t=2139sВисшето знание, за което споменахме, е използването на атомната енергия като бомба. След като предоставят голяма част от културата си (писменост, философия за живота, календар, музика, астрономия, математика, лечителско изкуство и т.н.) на китайските племена, една част от дедите ни хони ги консолидира (обединява) в народност. За благодарност са нападнати от жителите на Поднебесната империя. Опитвайки да се защитят, хоните използват атомни бомби, които превръщат Таримската котловина и цветущата долина на Гоби в пустини. Удърната вълна е изхвърлила и част от нашите предци, покривайки ги с пясък. Това е станало в началото на II-то хил. пр. Хр. Потвърждението на посочените факти дойде и от американските космически изследвания, които от спътници установиха затихваща радиация  в споменатите райони. Според учени от САЩ, тя е била унищожителна в началото на II-то хил. пр. Хр. Ето и доказателства по въпроса от една тибетска легенда, преразказана накратко от двама французи:”Преди 30 или 40 века в Гоби съществувала високоразвита цивилизация. В резултат на катастрофа (може би атомна)   Гоби се превръща в пустиня, а оцелелите се преселват – едни в Северна Европа, други  – в Кавказ. Бог Тор от северните предания  е един от героите на това преселение.http://www.korenyt.info/blog/2018/04/07/

           ЛЕГЕНДАТА,  с която Хаусхофер се запознава около 1905г.,такава, каквато я преразказва Рене Генон във Владетелят на света, гласи:“След катастрофата в Гоби   учителите от висшата цивилизация, притежателите на знанията, синовете на Външния разум, се настанили в огромна система от пещери под Хималаите. В лоното на тези пещери те се разделили на две групи, едната следвала пътя на дясната ръка, а другата -на лявата. Първите нарекли своя център Агарта („Тайното място на доброто“) и се отдали на съзерцание, без да се намесват в земните дела. Вторите основали Шамбала, центърът на могъществото, който властва над стихиите, над човешките маси и ускорява стигането на човечеството до края на времената. Магьосниците – народни водители могат да сключват договори с Шамбала, да й отдават клетви и жертвоприношения.“(„Утрото  на  магьосниците“,Повел,Л.,Бержие,Ж.,С.,2000г.,с.324).

           Описание на унищожителните устройства има поместено в почти всички от древните ни    епоси, между които най-подробни са “Махабхарата” и нейния раздел “Рамаяна”. Много от авторите изследвали тези творби предлагат извода, че става въпрос за извънземни летателни съоръжения и технологии. Всичко това можеше да изглежда вярно, ако не бяха многообхватните описания в нашите творения. Подобни текстове могат да бъдат създадени само от автори, които са били в тесен конакт с разглежданите уреди и са имали познание не само от специфичните науки, но и от описаните съоръжения. В противен случай нямаше да знаем, че формата на летателните устройства, от които са хвърлени ядрените оръжия е била по подобие на “лазурни, яйцеобразни облаци”,”светещи сфери”, нямаше да знаем , че ги е задвижвала “етерна сила, която нанася удар на земята при излитане” и че са издавали “нежни и мелодични звуци”, както и че са излъчвали “подобно на огън, сияние”. Били са изработени от сплав от “няколко метала”, като част от тях е била “червена”, а другата част “лека и бяла” (може би „берилий“). Но ето и по-пълно описание на използването на самото оръжие, което от фактологична гледна точка още не може да се обясни от експертите:“Това е непознато оръжие, желязна мълния, гигантски вестител на смъртта, който превръща в прах всички членове на расата на виршните и андхаките. Обгорените тела са неузнаваеми. Костите и ноктите на хората   отпадват, предметите се чупят без явна причина, птиците побеляват. След няколко часа, всичката храна става отровна. Мълнията се превръща във фин прах…Пуруша летеше на борда на високомощна вимана, той хвърли върху огромния град само един снаряд, зареден от силата на Вселената. Ослепителна светлина, подобна на десетхиляди слънца, се издигна в цялата си красота. Когато вимана се преземи, тя приличаше на великолепен антимонов блок, оставен върху земята…” (“Мусола Пурва”)http://www.koren yt.info/blog/2018/03/31/

              След като извършват описаното действие за самозащита, по-голямата част от хоните се преселва в Горен Енисей . Названието на реката е (прото-) българско и точният му превод е  НЕБЕСНО ПОСЕЛИЩЕ (АРИЙСКИЯ РАЙ; АРИЙСКИТЕ ПРОСТОРИ или АРИЙСКА ПРАРОДИНА).

Тук хоните извършват специален ритуал за омилостивяване на Бога заради извършеното деяние. След това приемат посвещението в арийство. Това е новият вид благородство, който измества опороченото НУ-благородство. От езикова гледна точка НУ е огледалният образ на АН или ЕН (НЕБЕ) и се възприема като благородници поставени от небето.   АР ( Арии;мн.ч.) е огледален образ на РА (Название на слънцето в един от (прото-) българските езици) и е със значение на човек (благородник и народ от благородници)(виж: Библия,Битие,гл.1). От Горен Енисей хоните приели арийството се разселват при своите родственици от 18 средноазиатски владения (някои от тях държави – Балх, Партия и др.).(виж:Вендидат) По този начин възниква първата ни държава, носеща в етнонима си названието АРИЯ.Така се оформя пълното и цялостно самосъзнание за българска принадлежност. Държавата Балх, както вече отбелязахме, е съществувала хилядолетия преди това(виж:М.Димитров,Архееологически култури на Сибир и ние – българите), но до 1800г. пр. Хр. е липсвало самосъзнанието за принадлежност към арийското благородство. Столицата Балх продължава да съществува със същото име и там са царските династии, които са назовани с общото понятие ВАР-КАНИ. Това са всъщност ВЛАДЕТЕЛИТЕ БОЖЕСТВЕНИ, а не племенна група, както се считаше досега. Предците на тези владетели са изградили самосъзнание за духвноиздигнати (божественоизвисени) царственици, което самосъзнание е определило и името на столицата БАЛХ. Това е станало още между V-то и IV-то хил. пр. Хр. При по-ранните ни проучвания предполагахме, че е по-коректно Дунавска България да бъде назовавана Балхария, защото в тази наша държава, от всички създадени в Европа, се поселват царствениците (ХОНОГОНДУРИТЕ=ГРУПАТА НА ДУХОВНОИЗДИГНАТИТЕ ЦАРСКИ ХОНИ), а “Х”, както вече отбелязахме е консонатив за царственост, докато “Г”  е за притежателите на Божията мъдрост. Но тук са и дедите ни от тракийската група, между които са голяма част от мъдреците (ХЕМУ), а както ще видим и по-нататък, връщащите се в прародината си (Балканите) (древно-)българи, почти не променят семантиката на по-старите названия на територията на страната. По тази причина се запазва етнонима България (СТРАНА НА ДУХОВНОЗДИГНАТИ БЛАГОРОДНИЦИ; ХЕМУ=ДУХВНОИЗДИГНАТИ С ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА).  Тук вече трябва да отбележим виждането си за  името БЪЛГАРИ.Няма да се спираме на погрешните предположения за етническото ни название, а като начало ще направим уговорката, че спрямо том I “НЕБЕТО ПОМНИ” и при нас настъпи развой във възгледа  и в третото издание на книгата, то вече е във варианта, както го представихме тук.

третото допълнено и преработено издание

Най-важната промяна е, че вече правим разлика между   БАЛХАРИЯ (БЪЛГАРИЯ)-БАКТРИЯ и описваното от древни китайски хронисти владение БОЛО.(виж: хрониката на Бейши) Както и за втората   БАЛХАРИЯ, създадена в Северна Индия, прави впечатление, че авторите от Поднебесната империя използват все названието БОЛО, то може би най-точно определя характеристиките на държавите ни. Терминът е употребяван     обаче и за други владения, които носят различно название, но имат идентичен (прото-) български корен. Тезата, която продължаваме да поддържаме, е че името БЪЛГАРИ означава ВИСОКОПЛАНИНСКИ БЛАГОРОДНИЦИ. В древността обаче високопланинците са считани за посредници между хората и Бога, затова предлагаме виждането, че ВИСОКОПЛАНИНЦИ, не е първичното и най-определящо значение на думата, а по-скоро то трябва да се разчита като ВИСОКОИЗДИГНАТИ (ВИСОКОПОСТАВЕНИ; ДУХОВНОИЗДИГНАТИ МЪДРЕЦИ;БЛАГОРОДНИЦИ).

           В древни латински извори  вместо БЪЛГАРИ се използва терминът САКРАМОНТИЗИИ.  Този етноним се дели на две основни лексеми, от които САКРА се превежда като СВЕЩЕН, а МОНТИЗИИ е формата за множествено число на нашата дума ПЛАНИНЕЦ. От тук словосъчетанието добива значението СВЕЩЕНОПЛАНИНЦИ.

            Подобен е и преводът  в някои от арменските източници, където името ни е представено като ХАЙЛАНДУР (ХАЙКЛАНДУР; ХАЙЛАНДУРК) (виж:Егише, Завардан и Арменската война) равнозначно на ВИСОКОПЛАНИНСКИ НАРОД. В този случай   е приятно да се спомене, че наименованието съвпада  с това от американския филм “ХАЙЛЕНДЪР”. В него се говори за келтски народ (или част от народ), а както вече уточнихме, келтите са ученици и то от (прото-) българските групи. Имайки предвид, че когато става въпрос за предаване на знания от областта свързана с Бога, то почти сигурно е, че подлежащите на обучение се подбират като представители от нашата племенна група. Точният превод на “ХАЙЛЕНДЪР” е ВИСОКОИЗДИГНАТИЯТ НАРОД и считаме, че става въпрос именно за тази група от древни българи, която през III в. пр. Хр. се преселва на Британските острови и за която (Белги=Болги) Гай Юлий Цезар пише, като за келтско преселение (виж: “Галските войни”).

                Тук е мястото да споменем, че армените, които произхождат от (прото-) български племена, назовават себе си ХАЙК, което буквално означава ВИСОКИТЕ. Идентичен е преводът и на едно от племената от Хонската (прото-) българска група, назовано ДИ. Според нас, почти всички народи, при сформирането, на които е участвал (прото-) български елемент, са съхранили в етнонимите си  семантиката на думата ВИСОК. Арменското название на името ни се среща и в трудовете на древнокитайски автори, където то е придобило лека фонетична промяна, поради особената артикулация в този език и се произнася като ХАЙЛЯНДИ със същото значение, както при всички описани до тук случаи.

                   Тъй като се спряхме на едно от прозвищата на група от наши ученици, известни в историографията като келти, длъжни сме да отбележим и няколко лексеми от първичния келтски език, който им е бил подготвен от (прото-) българите, за да разнесат чрез него познанието за Бога към Западна Европа. Така например в него думата БЛЪГУР означава РОДИНА, а БЛО – РОДНА ЗЕМЯ.Много важна е и думата БЛОГАР, предлагаща ни една от възможностите, според която, както твърдят древни хронисти, мъдреците сред дедите ни са бръснали главите си. Преводът на посочената лексема означава СВЕЩЕНА ГЛАВА (=БРЪСНАТА ГЛАВА). Само тези няколко думи от древния келтски показват, че учениците (=келтите) не са изоставили почитта към разнасящите мъдростта техни по-образовани роднини.(виж: Страбон,География,кн.IV,IV; кн.XV,I; XV,VI)

                    Едно от названията на дедите ни, което някои учени погрешно предполагаха, че е с арабски корен е БУЛЕНЗИИ (СИНОВЕ НА НЕБЕСНАТА МЪДРОСТ). Този етноним е едно от ранните прозвища на Залмоксис (по време, когато още липсват арабски източници). Другото му прозвище е ГЕБЕЛЕЙЗИН, но и двете носят идентична семантика, означаваща буквално БЪЛГАРИНЪТ (със значение МЪДРЕЦЪТ). По този начин още веднъж етнонимът ни е свързан с познанието (=мъдростта) за Бога. След столетия и арабите използват това название за обозначаване на дедите ни, като нещо много отличително за тях.  Тези източни книжовници употребяват и други наши термини за отразяване на името БЪЛГАРИ. Все още и за тези прозвища се предполага, че са от арабската лексика, но това не отговаря на историческата истина. Най-често срещаните сред тях са БЕЛЕНДЖЕР (БАЛАНДЖАР), означаващи ВИСОКОПЛАНИНЦИ, както и БУРДЖАНИ.

                       Ще отбележим още една форма , използвана от китайски автори, с която се изписва името БЪЛГАРИЯ – това е БАО-ЦЗЯ-ЛИ-Я. Този етноним изключително много напомня на името на първата държава, създадена от древните българи край Северен Кавказ (известна също като първта САРМАТИЯ)(виж: Йордан, За началата и делата на гетите), а именно – БАРЗАЛИЯ.

 Според описаните вече езикови промени в протбългарските диалекти изключително лесно можем да върнем на последното название името БАЛХАРИЯ. Първо Р>Л, З се обезвучава в С, откъдето преминава в Х, а Л>Р.http://www.korenyt.info/blog/2018/04/05/

              В края на IV-то хил. пр. Хр., когато загива държавата Шумер, някои от духовниците тръгват с кораби от персийския залив и акустират в делтата на Инд.Към тях се присъединяват (прото-) българи ЕТИОПИ от едноименното азиатско владение, отстоящо южно от Балх.Етнонимът им носи тракийски корени и буквално се превежда ХОРАТА (=ХОПИ>ОПИ със значениеПОТОМЦИ) СЪС ЗАЧЕРВЕНА ОТ СЛЪНЦЕТО КОЖА(=ЕТИ<АЙТИ).(:виж: Плиний Стари, Естествена история,гл.VIII,44; Страбон,кн.VII,III; VII,VII ) Първата дума с времето губи голяма част от значението си и добива основна семантика – потомък. Всъщност пълният смисъл на лексемата ХОРА означава СЛЪНЧЕВИ ЛЮДЕ (потомци на слънцето).

                Към групата се присъединяват и азиатските протбългарски АБИИ,(виж:Омир,Илиада,тринайсета песен и схолиите към нея) голяма част от царската династия ГУПТА, както и повечето от представителките на женското царство.(виж:Бейши,гл.97,66) От делтата на река Инд, която по това време се нарича СИН,с кораби, тази протбългарска група акустира в днешна Сомалия-най-източната точка на Африка. Целта е да се потърсят нови земи за духовниците от разбития Шумер. Едно от предположенията ни е, че събитието е станало в месеца на мишката  = СОМОР. От този календарен термин може би идва и названието СОМАЛ-ИЯ (Р>Л, според описаните вече (прото-) български езикови промени). Другото предположение  е свързано с разглежданото вече название на свещената напитка СОМА. Буквалният превод е СТРАНАТА (=ИЯ) НА ПОЧИТАЩИТЕ (=Л)  ЛУННАТА НАПИТКА СОМА (=СОМА). След това този наш просветителски клон създава африканската ЕТИОПИЯ. Дори названието на столицата на страната е оформено от (прото-) българска лексика. АДИС-АБЕБА (наричана ХАДЕС-АБОБА)  съдържа две понятия свързани с древната ни религия. Хадес е съставна част на самообожествил се (прото-) тракийски принц (Хадес-Кронос<Аид-Кронос) (виж:Ситовски надпис, Метаген, Жертвоприносител,фр.13) Сред научните кръгове на Академия “Самара”, преобладава възгледа, че  ТОЗИ ПЕРСОНАЖ е бил първи Бог в (прото-) тракийската митология. По-скоро, както сочи текста, открит от Шлиман сред развалините на Троя, Кронос е бил принц, или (което е по-точно)  владетел в едно от десетте атлантски княжества. Той е извършил много велики дела в страната си и след смъртта му е бил почитан като херой (подобни са случаите със Залмоксис(син на спасител)(виж: Платон, Хармид; Херодот,История,кн.четвърта,Дарий в Скития;Страбон,География,кн.VII,III,5) и Декеней(виж:Страбон,География,кн.IV.IV).  Подържниците му (възпяващите делата му) продължават да разпространяват преданията за него и сред (прото-) българите останали на Балканите. Тъй наречените КУРЕТИ(виж:Страбон,География,кн.IX,IV,18), които сред древните траки са най-ревностните подържници на истинския Бог, наричан от тях Зевс, се противопоставят на почитащите Кронос.(виж:Страбон,География,кн.X,III,11) Тази, донякъде религиозна, война се осъществява на тракийския остров КРИТ (=вълк, тотемен символ на Луната; КРТ-КУРТ), където куретите (=слънчево<ут;уд,айт>ет; свещенни или господни<кур;кир и т. н.) успяват умело да защитят Зевс пред почитателите на обожествения цар Кронос. Тази случка е предадена след хилядолетия от приелия древноелинската мисловност Страбон. Както вече отбелязахме, траките (станали по-известни впоследствие като древни елини), наблегнали на прагматизма в мисленето. Те обезличават духовното от целия (древно-)тракийски (разбирай (прото-) български) митологичен и теогичен пантеон. От тук (а може би и заради големия промеждутък от време) Страбон достига до погрешно представяне на събитията. Той противопоставя КРОНОС (назовавайки го най-стария Бог) на ЗЕВС (който представя като пеленаче). Действително Кронос е от доста по-древна епоха, докато Зевс е понятие за названието Бог, изковано при обединението на спасилите се  атланти от княжеството Ману и неелинските атиняни. Създаването му се е наложило, защото атлантите са почитали слънчевия символ като отражение на Бога, докато при атиняните е почитан лунния символ на божието отражение. За да не се създават конфликти между тях ( или между подържниците на РА=ХОР и НАНА=СИН) мъдреците създават нов термин за понятието Бог, чрез който да не се изразява нито лунната, нито слънчевата му същност, а космосът като цяло. Това е ЗЕВС. Според проучванията, извършени от Интелектуално звено „Корени“ (както вече подчертахме при разглеждането на понятието ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ) Зевс, Хадес и Посейдон (Варуна в по-древния вариант) са трите лица на един и същи Бог (СВЕТАТА ТРОИЦА). Във възгледите на древните траки, тези проявления на Господа са разглеждани като трима братя, представляващи всъщност едно цяло.

                 Вече уточнихме, че подържниците на новосъздаденото понятие за Бог (по тази причина описван като пеленаче от Страбон) – Зевс, спечелват духовно надмощие над почитащите делата на древния Кронос. Това стълкновение е станало в периода, когато хонската, (прото-) българска група започва преселение на Изток. Сред тях се запазва добрият спомен за Хадес-Кронос, но не като за Бог, а като за велик цар, извършил славни дела. За това ни говори и фактът, че когато част от тези наши предци се заселва в Африканска Етиопия, там се появява и названието на едно от първите им селища – АДИС (=ХАДЕС)- АБЕБА (=АБОБА).  АБЕБА е със значение на благородна (=А)    старица-прорицателка и жрица на Кронос (БОБА;БЕБА;БУБА;БАБА). На един от съвременните етиопски диалекти, формиран при смесването на езика на дедите ни с говора на местно население , Адис-Абеба се превежда като цвете. Това показва, че основното значение на термина не се е съхранил, а се е запазил негов оттенък. За свещеността на лексемата АБОБА, говори фактът, че хилядолетия по-късно, когато се връщат на Балканите, дедите ни кръщават първата си столица отсам Дунав, край платото Мадара – АБОБА (ПЛИСКА).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *